Защо в България липсва истински активизъм извън компютъра?

Толкова ли са наплашени хората, че не смеят да се борят за правата си и за това да оправят нормалното функциониране на населените си места и институции? И когато пиша за това, отделете на страни чиновниците от мозъчните тръстове и партийните такива, те не са активисти, на тях им се плаща да вършат определена работа. Няма как да се прави сравнение и да се слагат до това, какво е да бъдеш активист борещ се за човешките си и граждански права, и морални традиционни ценности. Това не е като да се троши от стойки поредния соросоид, че всичко което не съвпада с програмите на работодателите му е обявявано за някакъв стереотип. И зарежете ги тези, които не знаят нищо за активистите в други части на света, а са повлияни от светата майка на шарените революции – Сорос, иначе отричайки го, и „учат“ другите как да се борят с цветя и изкуство, с неправдата.

el-greco-christ-cleansing-the-temple

На бързо, да разгледаме някои от значителните събития, някои от които могат да се нарекат „опит“, а други „удобна сцена“. Сами преценете.

Първо, 45 г. ни разкарваха по добре организирани манифестации, искаме не искаме там развявахме флаговете по улиците и със задружна песен вървяхме към светлите бъднини, които като един експлозивен шамар, който ни приземи, се озовахме през 1989-та г., когато някой ни каза да излизаме по площадите, и подгони мохамеданите, и изпразни магазините, и ние искаме не искаме пак там бяхме, с някакви лозунги написани от някой си, викахме „Тошизма падна“ и „У-у-у!“. Седем и нещо години по късно пак ни хвърлиха на площада да крещим „оставка“ на Жан Виденов, защото бил от лошите някой ни каза. Двадесет и косур години в „светлото бъдеще“, на което някой му беше загасил лампата, пак плъзнахме по улиците, някой този път искаше да спечели повече от енергията и си го дърпаше като по традиция от гражданите от работническата класа. Цък, кофти изчисление, българина хвърли тоягата и зарита гъзове къде що свари, не като няколко години преди това, когато добре организираната армия от затлъстели ченгета, хранени от битите, млатеха с палките младежи по жълтите павета.

Да ги разгледаме повърхностно събитията.

Митингите до 89-та всички знаехме, че са организирани и задължителни. Скрито покрито имаше само кой когато можеше да се скатае. Не е трудно за разбиране, преобличаш се и излизаш със знаме и нещо пееш заучено, а ако не го знаеш си отваряш устата само. После обаче ни казаха през 89-та, че „45 г. стига“ и ни изкараха по площадите да сваляме режима, защото бил паднал навсякъде вече по света, та и тук тъй щяло да става. Обаче докато ни караха да размахваме разни скалъпени лозунги, ни показваха хора свързани със същия този режим да стоят отпред говорители, този път размахваха два пръста във въздуха и крещяха недвусмислено „демокрация“ и „сдс“, все едно бяха някакво определение за доброто. Прекалено бяхме объркани за да си кажем „ей, ама какво е това, мамка му“, отървеше  му на някой, както винаги да вървим под строй и да викаме, каквото ни се нареди, този път обаче имаше нещо задкулисно и не знаехме какво е, беше ново. Нещо се случваше.

Минаха някакви варварски години, където тъкмо някои се почувстваха, че могат да живеят с повечко пари заработени с честен труд … и бум, адски рекети и някакви машинации от различно естество ни разбиха, и ни пръснаха, а после ни скалъпиха някаква криза, защото премиера Виденов не им вървял по свирката, и та агента на ЦРУ Сорос му се разсърдил, та пак ни изкараха да „оставкуваме“ и него. И падна, някак си все едно ние го искаме и то се случва. Но ни натресоха след него „командира-приватизатор“, който кой да го подозира, какво щеше да прави, то за наше добро беше. Какво добро има в това да разпродадеш и фалираш нещо, което дава работа на стотици хиляди хора, на никой не му го побираше тогава интелекта за да си го изтълкува, но за наше добро беше ни казваха, комунистите са виновни, казвайте така ако ви пита някой. Стана така все едно ние го качихме този мизерен циганин, за да ни окраде показно.

Дадоха природните ни ресурси, научиха ни, че не сме годни, не можем да добиваме нищо, че Съединените щати ще го взимат вместо нас, и та така станахме негодни, неуки и почнахме да имигрираме, много добре го правим, това ни е целта в живота, и ако някой не му харесва е бай Ганьо.

Както виждаме, активизмът на гражданското общество тук е в „изобилие“.

Следваха през годините някакви изнудвания за членства в НАТО, ЕС и последвалата криза, войни, нашествия и изведнъж интернета ни докара някаква масивна кампания за това, какви движения за свободи и революции се случвали по света, и някои солидарни нашенци решиха и те да им подражават в контекст с модната тенденция на сороските „окупирай“, „отпор“ и др., обаче нашенските хайвани го правеха повлияни от силната им солидарност към света, човешката трагедия и най-вече GRATIS всичко. Нали все пак вече бяхме и в НАТО и ЕС, та така. Няма дда пропусна и много анонимни хора, паралелно си вървяха ползвани от тези видове движения мятайки маската Гай Фокс, като само малка част от всичките хора съумяха да превключат на правилната честота, когато осмислиха „голямата картина“, другите потънаха я в „мрежата“, я се отказаха, все едно бяха водели някаква дълга война, вече се чувстваха ветерани, разбирате ли.

Активистите, ако тъй можем да ги наречем, ако питате мен, се бяха спънали. И гледайки в недалечната история, не че няма защо да не се случи точно така.

Както се казва вдигнали желязната завеса та чак ни заслепила светлината и сега за никъв хуй не ни е.

Защо всички тракаме днес на клавиатурите и все всичко знаем и разбираме, та чак сме станали и най-експерти по световните въпроси и теми, но да излезем по улиците да застанем срещу иначе „по-малките“ и „незначителни“ проблеми, като срещу простаците, които паркират на непозволени места и тези, които не спазват правилата за движение, е, за тях дори не смеем. От бой ли ни е страх, или че ще уцелим на може би някой „важна клечка“, от „оня“ ли? Като ще трябва да се учат пак на възпитание, е, ми така да бъде. Няма значение, че премиерът е мутра и му подражават много, и него може да се го сложи на каишка и да се го научи да дава лапичка, да сяда, да става и да прави аку в тоалетната, не да сере на магистралите.

Всичко става, не е толкова трудно, поне на пръв поглед, защото с оглед върху събитията от недалечното ни минало, положението е трагично, да не кажа за присмех.

Човешката воля е нещо изумително, но глупостта на хората е ненадмината. Проблема е самото влияние оказвано на човешките маси от една страховита машина за манипулиране, същата в България е зациклила нещо и сега се прокарват неща, които са им ги прокарали на други народи преди доста време, плюс новите, което явно води до първопричината на проблема с това да трябва да обясняваш на някои, че е нормално да има в едно общество хора с различни възгледи от тези на болшинството заобиколило ги. По лесно да се спазва това, което се казва от всякъде. Така няма да грешите и ще сте винаги на страната на победителите, ще се чувствате победители. Не заблудени роби. Дори в древен Египет много от робите не са се чувствали роби, защото им се заплащало. Така хората занимаващи се някъде с нещо, което да наречем „активизмът на цъкащите“ се явяват нещо като всеразбиращи, които автоматично заклеймяват други такива, защото не били достатъчно толерантни, нарушавали идеите на активизма на дадена група, към която естествено са ги лепнали моментално, за да могат да ги набедят по ефективно и … активизъм ли? Май някои хайдути са били реални активисти. Следователно и днешни националисти, които толкова ги плюват съвременните водещи източници на информация, организации, партии и доста от самите „активисти“.

Е, явно днес е по удобно пред монитора.

Anony, 18.2.2016

8 thoughts on “Защо в България липсва истински активизъм извън компютъра?

  1. хм.. Не знам защо си мисля, че робското ни мислене още не се е измило напълно от съзнанията ни .. не искам да е така, но сякаш нещо все ни кара да се примирим със ситуацията.

  2. Бъркате се ,че Българите са нещо виновни в бездействие. В момента се опитват да ни докарат до анархия с празни революционни призиви. Българският народ е много древен и носи в себе си дълбока мъдрост и интуиция. Бездействието в момента е единственият начин да се противопоставим на геноцида, който ни се готви. Просто това е един наивен анализ, от човек, който си мисли,че знае всичко, а всъщност е с едно око и води слепците към пропаста.

    • Повече съм склонен да взема страната на автора. Кой ни води към пропастта? – ще се види след време… Хайде да не се правим отсега на пророци.
      Но засега ми се срува, че при българите става въпрос по-скоро за тъпа овча пасивност, а не за някаква дълбока, едва ли не мистична, мъдрост… или интуиция… Аха… да бе, да! Още малко!
      Пасивността в ролята на едва ли не, мъдра стратегия за оцеляване, е някакво ново изобретение на идиотизма! Да, в природата тревопасните животни тихо се крият, докато хищниците не са ги забелязали… Но когато някое животно вече е открито – когато явно е нападнато и са тръгнали да го ядат, то не стои и не чака мирно, белким му се размине… А бяга и се бори за живота си! Така е в природата – това е най-естествената и навярно, единствено мъдра и разумна реакция. Няма нищо друго, което да е по-разумно или по-мъдро в случая. Такъв е естественият закон на оцеляването – нужна е активност, бързина и борба. Алтернативата е смърт.
      А борбата не винаги означава анархия. Нито пък редът е винаги спасителен. То и в концлагерите има ред, даже и дисциплина. И всички спокойно, в редичка по един, отиват на смърт. Всеки ден, на порцийки… До пълно изтребление. Колкото повече „мъдро“ чакаме и търпим, толкова повече страната ни ще се превръща в концлагер. Нека всеки сам да си избира „мъдростта“, за мен лично избърът отдавна е направен. На другите – успех!

  3. Н
    Нашият героичен народ са го. тъпкали и клали,тъпчат го и сега,а се готвят и да го убиват..Винаги е излизал от такива ситуации когато е заставал с открито лице срещу поробителите си .БЪДЕТЕ ИСТИНСКИ В ИСТИНАТА!!!

  4. Ако правилно съм разбрал, че картината изобразява как Сина Божий изгонва търговците от храма, то прилагането на тази картина е главния принос на статията към обективния анализ. Трябва да се ограничава влиянието на идеологията на парите върху битието ни. Борбата е въпрос на вяра и на идеология. Работа върху мисленето чрез проповядване на истината. Истината има нужда да се „размножава“, защото хората се раждат и умират и резултатът е не просто загуба на историческа памет, а забравяне и отпадане на основни ценности между поколенията. Интернет е конюнктурно удобна медия за идеологическа работа. И Иисус Христос се е возил на магаре не за друго, а защото по това време всички там са се возили на магарета. А протести и „активности“ по улици и магистрали – това са безплодни жертви, загуба на време, отклоняване на вниманието, в този смисъл по-скоро е показно средство на грантоориентираните соросоиди или провокация на многополовите.

  5. Дори да излязат хората на протест веднага биват заглушени започва се антикампания че протеста е организиран платен и др. та какво ни остава освен да си пишем мненията на компютъра? дайте друг вариант защото да хванем оръжията също е обречено на провал а и критична маса е невъзможно да се събере от измъчените и почти унищожени духом българи.Та какво да направим драги Анони давайте предложения ние българите явно не знаем

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s