НПО-та, наистина ли помагат?

Момиче преминава училище в Кибера, Найроби, беден квартал без течаща вода и електричество, където оперират 800 неправителствени организации (НПО) © Noor Khamis / Reuters

Погледнете към бързото увеличаване на изникващите НПО-та и ще ви бъде простено, затова че мислите, че светът е станал по-загрижено място за живеене.

Тези легиони от групировки „не-за-печалба“, които се въртят около света, имат намерение да „изграждат капацитети“, да „намаляват бедността“ и гарантират, че ще са чути „гласовете на най-маргинализираните“. Със сигурност отразяват приемането на това, че прекалено много хора страдат от дълго време, и че потокът може да бъде обърнат с подходящото побутване от вятъра. Въпреки това, историята ни учи, че истината е точно обратното на това.

Докато историята за благотворителните организации се връща повече от 100 г. назад във времето, терминът „неправителствена организация“ е по-скорошен, датиращ от създаването на Организацията на обединените нации (ООН) през 1945 г., когато избран клуб от международни недържавни организации получи статут на наблюдател на някои от своите срещи. Общият фактор обединяващ тази група, с изключение на факта, че нито са правителствени агенции, нито предприятия в традиционния смисъл на думата, е че имат признанието да работят за общественото благо – било то факел за човешките права, околната среда, или просто старомодното „развитие“.

Едно бързо връщане няколко десетилетия назад във времето и ще засвидетелстваме една експлозия от НПО-та. Изникването им беше възхода на неолиберализма, евентуално закрепени към годините на Рейгън и Тачър. Хищническият капитализъм и така наречения свободен пазар бяха отговорът; правителството имаше нужда да се отстрани от всички понятия за обществено осигуряване (здравеопазване, образование, имуществото).

Все по-често правителствата започнаха да гледат към НПО-тата за да предложат евтини услуги – роля, която продължава да увеличава политиките за строгите икономики. Въпреки това, рядко правителствените финансирания на НПО отговарят за мащаба на съкращенията. Помощта за „развиващите се народи“ също започна да се насочва повече чрез НПО-та, а не чрез правителствените органи – между 1975 и 1985 г. размерът на помощта поемана от НПО-та нараства в световен мащаб с 1400%.1

Новата парична крава в града …

С фрагментацията на Лявото намиращо се под атаката на неолиберализма, повечето от енергията, която можеше да се насочи към борбата с властите, отиде за създаване на НПО-та, които станаха складове за остатъчният идеализъм, все още разтърсващ се от атаката. Арундхати Рой описва постигнатото трансформиране по следният начин:

Въоръжени със своите милиарди, тези НПО-та са потънали в света, превръщайки евентуалните революционери в заплатени активисти, финансирани артисти, интелектуалци и режисьори, като внимателно ги примамват настрани от радикалната [истинската] конфронтация.2

Днес, 30 нови НПО са формирани всеки ден в Британия; и само в САЩ са към 1,5 млн.3 В цялост, 90% от сегашните НПО са създадени след 1975-та.4 Рой ги нарича „показателна порода“, казвайки:

„Сякаш колкото по-голямо е опустошението, причинено от неолиберализма, толкова е по-голямо избухването [увеличаването] на НПО-та.5

Партньорство или предизвикателство?

Наравно с правителствата и корпорациите, двете структури на властта, НПО-тата са виждани като третата сила. Точно така, големият глобализъм – БИНГО – с бюджети от стотици милиони долари. Но нали тези бяха опозиционната сила, нали неуморимо се стремят към социална справедливост в помощ на потисканите хора?

Облекчаването на бедността може да е реториката, критичния спор, но в практиката има много малко постигнато от НПО-активизмът, което да е трайно.

Компрометираното естество на тяхното финансиране, което трябва да се обмисли, днешните приноси от правителствата и междуправителствените агенции, и корпоративните донори – често формират най-големите парчета от доходите им. Въпреки че някои от тях все още го отричат, тези уцелили БИНГОТО, това оказва влияние върху техните перспективи, което ги прави все по-приспособени към желанията на своите донори. Техният език става изцяло фокусиран върху създаването на партньорства с такива интереси, вместо да ги предизвиква.

„Работете вътре в системата и бизнесът ще преобрази живота на бедните.“ – това е от Институтът Едуард Боно, но с наложени данъци.

В една статия на Дхананджаян Срисканараджа (Dhananjayan Sriskandarajah), генерален-секретар на „Civicus“, глобална мрежа от организации на „гражданските общества“ и активисти, пише:

Ние станахме част от проблемът, вместо да сме решението му. Нашата корпоратизация се насочи към лекият активизъм – версия на работата ни, която е приятна за големия бизнес и капиталистическите държави. Не само, че този подход не застрашава никого на власт, но той  задушава корените на активизма, на обикновените хора, с могъщият си монокултурализъм.6

В кратък образователен филм наречен „Дали работи помощта?“, създаден от Oxfam (произведен с финансовата помощ на ЕС), аргументът е, че увеличаващата се помощ от богатите страни ще помогне на хората да се издигнат извън бедността и да я направят нещо от миналото.7

Как точно? Като се предоставят здравни интервенции (антиретровирусни лекарства за 1,4 млн. души през последните няколко години) и образование (40 млн. деца се обучават, в какво?). Това са чудесни неща, така изглеждат, но Oxfam се проваля с обяснението си като не споменава как един беден, образован човек на антиретровирусни успява да се измъкне магически от бедността в система, която се интересува само от извличането на труда му, на възможно най-евтината цена.

От друга страна, последният им доклад „Уравновеси го: време да се прекрати крайното неравенство“, е по-скоро насочен към това, че ни информира, че най-богатите 85 души в света са заграбили богатството, равностойно на богатството на половината от най-бедната част на света.8 Това прави спешен случая за прогресивното данъчно облагане, действията за укриване на данъци и за правителствата да инвестират в обществените услуги. Тоест, все повече за все същото.

Обяснява се за някои от неравенствата, предпазливо хвали някои страни (Бразилия, Китай – но странно не по-революционната Венецуела) за постиженията за по-високите заплати, за работниците, и че са модел на разумност. Прави редица препоръки – включително казвайки на правителствата да управляват за общественият интерес – но спира да призовава за пълно разпределение на това неограничено богатство. Вместо това се предлага ограничаването на доходите на най-богатите 10%, равностойно на този на най-бедните 40%. Добър застъпнически документ, без съмнение, но обектива е насочен някъде другаде.

Финансовата зависимост и йерархичната, корпоративна култура – много ръководители на БИНГО-тата са дошли от света на бизнеса (примерно в България: Икономедиа/Прокопиев – „кръгът Капитал“) – , които са голяма част от проблема. Откакто демонстрацията за „стреляй за долара си“ стана най-важното, започнаха да разделят работата си на кокетни проекти, като поемат само онези усилия, които могат да произведат лесно количество финансови приходи. Разчитайки на финансиране за обслужване на техните организации, избягват подходите или проблемите, които могат да застрашат тяхната лична марка, или да разстроят донорите си. Те търгуват с нарастващата промяна.

Прави го за донорите

НПО-тата, не само големите, огромните лица, укрепените, сложните проблеми; поради натиска на донорите си са все по-принудени да отговарят с несвързан проект с Х-брой постижими резултати. Те стигат до тях по следния начин – „твоите 50$ ще купят мрежи за комари за 4 членно семейство“. Социалната промяна не работи така, въпреки това все повече НПО-та се стремят към същото.

По-голямата медийна проверка на отчетността на НПО-тата е за това как се използват средствата, тяхната отчетност към донорите им. Обаче каква е отчетността им спрямо получателите на интервенциите им?

Обикновеното е че свързването на помощта, която НПО-тата предоставят се определя предварително с някаква програма за вида услуги, които предлагат. Историкът Диана Йеатер пише за своя опит по темата следното:

Когато започнах първо работа в Зимбабве през 80-те, бях впечатлена от това, че всички работници в НПО-тата, с които се запознах, подчертаваха нуждата от това да слушат жените в селските райони. Бързо се разочаровах, когато разбрах, че „слушането“ означава да разберат как да се представи това, което искаме да стигне, по начин, който да го направи приемлив за жените от селските райони.9

По-сериозно е това, че те „неправителстват“ за известните движения от съпротивата, действайки като неизбрани говорители, отклоняващи енергията от конфронтацията с проекти за самопомощ, и подобни разделящи общностите, които се борят срещу потисничеството.

Един индийски активист казва следното за тях:

Те взимат част от хората в своята кошара и ограничават загрижеността си за тези хора, докато останалите спират да съществуват. Те размножават малки надежди, решават малки проблеми и предприемат малки действия, докато процесът на движението се опитва да се справи с големите проблеми, пред които са изправени всички наши хора, без значение дали са облагодетелстваните от НПО или не.10

И точно така, днес много от най-важните и реaлни движения отказват финансиране от НПО-та, някои приемайки ги само, когато НПО-тата могат да помогнат с разпространението на посланията им.

Дали помагат?

Да се върнем на въпросът от началото: дали помагат?

Можем да започнем с Бангладеш, които имат най-големия национален брой НПО-та, ефективно опериращи като паралелно правителство – влагат повече пари за развитие, отколкото правителството. Повечето от техните облагодетелствани хора си остават твърдо под прага на бедността.

Или може би да погледнем към Филипините, където въпреки активностите на НПО-тата, същите не успяха да навредят на основния проблем, който тормози страната – концентрацията на богатство и земя само в няколко ръце и продължителното управление на елита. 25 от най-богатите филипинци продължават да стават все по-богати, с активи почти равни на годишния доход на 55-те милиона най-бедни граждани в страната.11

Тези неща се дължат на това, че те работят с проблема, а не против него!

През 2009 г. говорителят на „Human Right Watch“, Том Малиновски, който преди това беше специален помощник на Бил Клинтън и пишеше речите на Мадлин Олбрайт, оправда ЦРУ12 и показва пристрастност за престъпленията извършени от Израел срещу Палестина.13

Дали тромавите НПО-та, постигат нещо повече от своята собствена материална гледна точка? Дали ще натиснат истинският проблем за освободителната борба на нашето време, тази на 99-те процента, тази за неравенството? Дали БИНГО-тата ще могат да застанат срещу собствените си донори?

От НПО-тата се очаква да бъдат не-политически, но всичко, което правят, оперирайки отвътре в силно изкривената система на властта, е нищо друго освен политическо. Дори някои от БИНГО-тата [активистите на мрежата] могат да си омърсят доста ръцете, когато им го изискат.14


По материал на Диняр Годри, автор на няколко книги и редактор в НПО-то „Новият интернационалист“ от 2001 г., в който авторът разглежда обвиненията срещу тези организации.

Бележки:

  1. NGOs: enemies or allies?, International Socialism
  2. Capitalism: A Ghost Story, Outlook
  3. Paul Vallely, ‘Giving to charity: Are we getting as good as we give?’, The Independent, 10 September 2014; and Wikipedia.
  4. Dhananjayan Sriskandarajah, ‘NGOs losing the war against poverty and climate change, says Civicus head’, The Guardian, 11 August 2014.
  5. In ‘Help that hinders’, Le Monde diplomatique, November 2004.
  6. ‘NGOs losing the war against poverty and climate change, says Civicus head’, The Guardian, 11 August 2014.
  7. Does aid work?, Oxfam, Wednesday, April 28, 2010
  8. Time to end extreme inequality, Oxfam International
  9. Zimbabwe: International NGOs and aid agencies – Parasites of the Poor?, African Arguments
  10. Dip Kapoor, ‘Social action and NGOization in contexts of development dispossession in rural India: Explorations into the un-civility of civil society’, in NGOization: Complicity, contradictions and prospects, edited by Aziz Choudhry and Dip Kapoor, Zed Books, 2013.
  11. Sonny Africa, ‘Philippine NGOs: defusing dissent, spurring change’, in NGOization, see 10 above.
  12. Nobel Peace Laureates Slam Human Rights Watch’s Refusal to Cut Ties to U.S. Government, Alternet
  13. Jonathan Cook, ‘Shock and awe in Gaza’, Counterpunch, vol 21 no 7, 2014.
  14. Leaked: George Soros ‘Puppet Master’ Behind Ukrainian Regime, Trails Of Corruption Revealed, Mint Press News Desk | June 15, 2015
Advertisements

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s