ПРОТЕСТЪТ СЕ ПРОВАЛИ

Привличането на милиони хора по улиците вече не гарантира успеха на даден протест, казва 33-годишният Мика Уайт (Micah White), един от създателите на „Окупирай Уол Стрийт”.

Protesta se provali„Окупирай беше чудесен пример за социално движение, което трябваше да проработи според водещите теории на протестите и гражданската активност. И въпреки това то се провали,” каза Мика в интервю пред „Фоля де Сао Пауло” /Folha de São Paulo/, най-големия ежедневник в Бразилия. Мика Уайт твърди, че използването на насилие в протестите е ефективно, но само в краткосрочен план. Той смята, че да се научат да използват социалните мрежи в полза на социалните движения, е едно от най-големите предизвикателства пред активистите. „Най-големият риск е да станем зрители на собствените си протести” каза той.

Мика живее в селска общност с около 300 жители на брега на Орегон. Той и партньорката му Киара Ричардън (Chiara Riccardone) сега пускат „Бутикова консултантска агенция за активисти”, мозъчен тръст, специализиран в невъзможни кампании.

Бележка на AB: За да разберете повече за мозъчните тръстове и какво представляват така наречените „цветни революции“ ви препоръчваме да прочетете материалите в категорията Thing Tanks Watch.

На 26.05. Мика беше в Сао Пауло, Бразилия, за да участва в откриването на GUME („Острието на ножа”), агенция за запознанства, основана от Реджина Аугусто (Regina Augusto).

Folha de São Paulo: Как ще анализирате Окупирай Уол Стрийт днес? Какво се обърка?

Мика Уайт: Това е големият въпрос и аз, разбира се, още от края на Окупирай мисля по него. За мен движението Окупирай беше „конструктивен провал”, което основно значи, че беше провал, който ни научи на нещо във връзка с активизма.

Истинската полза от Окупирай Уол Стийт е, че то ни научи, че съвременните идеи и предположения, които имахме за протестите, са погрешни. Окупирай беше чудесен пример за това, как трябва да функционират социалните движения. То съвпада с водещите теории на протестите и активизма: то беше историческо събитие, то обедини милиони хора от различни националности по целия свят около поредица от искания, в него имаше малко насилие. И въпреки това движението се провали. Моето главно заключение е, че активността се основаваше на поредица от погрешни предположения за това, какъв тип колективно поведение може да доведе до социална промяна.

F: Кои са тези предположения?

MW: Първо, централната идея за съвременен активизъм: градските протести с голям брой хора на улицата, предимно светски, които се обединяват около общо искане. Идеята е основно следната: „Вижте, ако се съберем милион, или десет милиона, или сто милиона души по улицте, най-накрая нашето искане ще бъде чуто.” Обаче, ако човек погледне последните десет-петнадесет години, ние направихме най-многобройната демонстрация в историята. Протестът продължаваше да се разраства по размери и честота и въпреки това не доведе до политическа промяна.

F: И сега какво?

MW: Това, което научихме от Окупирай, а също и от Арабска пролет, е че революциите стават, когато хората се освободят от страха. Така че аз мисля, че основният спусък за следващото революционно движение ще бъде едно заразително настроение, което ще се разпространи сред човешкото общество по цялата земя.

За мен най-важното нещо, което трябва да видим, е активисти, които са изоставили материалистичното обяснение на революцията – идеята, че трябва да изкараме хората по улиците, и които са започнали да мислят върху това, как да разпространят онази нагласа, която ще накара хората да видят света по фундаментално различен начин. За това става въпрос. Бъдещето на активизма е не в притискането на нашите политици чрез координирани публични спектакли.

F: Не става дума за притискане на политиците?

MW: Не. Мисля, че стандартните форми на протест вече станаха част от стандартния модел. Изглежда така, сякаш те са очаквани. Ключът е в това непрекъснато да се подновява начинът, по който протестираме, защото иначе изглежда така, сякаш протестът е част от сценарий. Днес вече се очаква да има хора по улиците и се очаква тези тълпи да се държат по определен начин, след което да дойде полицията и някои хора да бъдат бити и арестувани. После останалите да се приберат вкъщи. Участието ни в този сценарий се основава на грешното предположение, че колкото повече хора излязат на улицата, толкова по-големи са шансовете за постигане на социална промяна.

F: Можете ли да обясните по-добре това, което предлагате?

MW: Това, което предлагам, е такъв тип активизъм, който е съсредоточен върху създаването на мисловна промяна сред хората. Основно става дума за нещо като промяната, която настъпва, след като Христос се явява на учениците си. Казано конкретно, мисля че има голям потенциал в създаването на хибрид от социално движение и политически партии, който ще изисква по-комплексно поведение от хората, като например заемане на политически постове, набиране на гласове, участие в градската управа.

F: Мнението на съвременните активисти за използването на социалните мрежи е доста противоречиво. Някои казват, че те са ключово средство за увеличаване ефекта от протестите, други смятат, че те излагат движението на наблюдение от страна на властите. Какво е Вашето мнение?

MW: Това е едно от ключовите предизвикателства. Социалните медии са един от инструментите, които активистите ползват, и трябва да го използваме по някакъв начин. Но всъщност социалните медии имат и негативна страна, която не е само наблюдението от страна на полицията.

По време на Окупирай ние го преживяхме: нещата започват да изглеждат по-добре в социалните мрежи, отколкото в действителността. Тогава хората започват да се концентрират върху социалната медия и да се чувстват по-удобно да постват в Туитър или Фейсбук, отколкото да отидат на събитието Окупирай. Това според мен е най-големият риск: да станем зрители на собствения си протест.

F: Какво мислите за протестите Животът на чернокожите има значение, които се случват в САЩ през последната година, резултат от расово напрежение в страната ли са?

MW: Разбира се, напълно подкрепям това движение. Аз съм чернокож, изпитал съм дискриминацията, срещу която те протестират. Убеден съм, ако мислим стратегически, че е много важно никога да не се протестира директно срещу полицията. Защото полицията всъщност е създадена, за да абсорбира протеста – целта на полицията е да разсее енергията ви чрез протест срещу полицаите, така че да оставите на мира по-чувствителната част от репресивния режим, в който живеете: политиците и големите корпорации. Протестите ни трябва да бъдат по-задълбочени.

F: Какво мислите за употребата на насилие в протестите?

MW: Изследвания показват, че протестиращи, които използват насилие, са много по-ефективни от тези, които не го правят. Мисля, че насилието е ефективно, но само в краткосрочен план, защото завършва с изграждането на нещо като организирана структура, която е лесна за инфилтриране от страна на полицията. В дългосрочен план е много по-добре да се разработят ненасилствени тактики, които ще позволят създаването на стабилно и трайно социално движение.

F: Но насилието не отблъсква ли хората от движението?

MW: Хората се отчуждават и се плашат, когато виждат тактиката на блока на чернокожите, защото не я разбират и не могат да си представят самите те да я прилагат. Движенията работят тогава, когато вдъхновяват хората, когато са позитивни, когато са утвърдителни и когато карат хората да не се страхуват.

Това е труден баланс, защото човек не иска също и да бъде от другата страна и само да подкрепя форми на активност, които са безлични и досадни – трябва да се намери средното положение, което да вълнува хората и също да ги кара по-малко да се страхуват. Реално никой няма средство за решаване на този проблем.

F: Вашата книга „Краят на протеста” постановява края на протеста такъв, какъвто го познаваме. Можем ли да преоткрием протеста?

MW: Протестът се преоткрива непрекъснато. Всяко поколение преживява своите революционни мигове. Главното е, че сега живеем във време, когато тактическите иновации се случват много по-често, защото хората могат да видят какво правят другите хора по целия свят и да правят нововъдения в реално време.

Мисля, че бъдещето на революцията започва, когато хората си обещаят сами на себе си, че няма да протестират два пъти по един и същи начин. Това е много трудно за активистите, защото на тях им харесва да следват модели. Но когато се отдадем на нововъдения, ще намерим изцяло нови форми на протест. Хората не искат да видят нещо като Окупирай от времето, когато то се появи. И сега не очакваме следващо голямо движение …, но то ще се появи.

Книгата на Мика Уайт „Краят на протеста” ще бъде публикувана през 2016 г. от издаделството Random House.

Дата: 29.06.2015 г.
Източник: occupywallst.org


Харесва ли ви ANONYMOUS BULGARIA? Подкрепете ни!

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s