Феминизъм или Свобода на Самоунищожението

Феминизмът е отличен пример за това как илюминатите използват всепроникващата сила на средствата за масова информация за контрол на обществото и популяризирането на техники за контрол на раждаемостта. 21 век е време на отхвърляне на всякакви морални ценостти, социални ограничения и роли, и издигане в култ на индивидуализма. Вървим по пътя на собственото си унищожение, твърдо убедени, че това е нашият свободен избор – точно както те искат да вярваме.

Само за последните 30 години много жени загубиха безвъзвратно връзката с вроденият си инстинкт за майчинство, любов и отдаденост.Семейството е в безпорядък, сексуална поквара е повсеместна, статистиката на абортите е достигнала невиждани висоти, а раждаемостта е срината. Все повече млади жени отлагат или изобщо отказват да създават семейство в името на кариера, личен живот и свобода (които мислят, че са резултат от собствения им избор без да осъзнават, че са били подведени да мислят, че желаят този начин на  съществуване) докато междувременно все повече деца са отнемани от биологичните им родители и пращани по социални домове и приемни семейства, където са подлагани на сексуални и всякакви други издевателства. В допълнение сурогатството или ‘утробите под наем’ са все по-популярен начин за хомоскесуалните двойки да се сдобиват с деца, вече финансирани от същите данъкоплатци, които живеят в страх от това техните деца да не бъдат отнети. Само във Великобритания миналия месец отвори врати спонсорираната от NHS банка за сперма, където таксата е свалена до £300 на проба, което означава, че този тип ‘услуги’ ще бъде много по-достъпен.

Преди да разгледаме ролята на фамилията Рокфелер в извращаването на ролята на жената в модерното общество, нека припомним, че за една жена, любовта е инстинктивен акт на саможертва. Тя е създадена, за да ‘се отдава’ на съпруга и децата си и да изпитва удовлетворение чрез техните успехи и получавайки тяхното признание, обич и уважение.

Една жена прави тази върховна саможертва за един мъж, който ще я цени и ще се грижи за семейството, което те ще създадат до края на живота си. Мъжете инстинктивно искат да изпълнят тази отговорност; те са закрилници. Това е същността на хетеросексуалните отношения (брака): женската сужба в замяна на мъжката власт, изразена под формата на любов. Сексът е символ и проявление на този съюз.

Феминизмът подведе жените да отхвърлят този модел като „старомоден, репресивен стереотип„, въпреки че той отразява естествените им инстинкти. В резултат наблюдаваме милиони фрустрирани жени, които са психически и емоционално лабилни, и наплашени феминизирани мъже, които потискат своите естествени потребности да закрилят и покровителстват от страх да не бъдат заклеймени като ‘женомразци’ или ‘агресори’. В Америка положението е изцяло изпуснато от контрол с жени, които се държат подчертано враждебно спрямо непознати и си позволяват физическа саморазправа с минувачи или пътници, като при евентуална реакция, обществото веднага заклеймява мъжа като ‘насилник’.

Горното видео е само един от стотиците случаи, в които млади жени си позволяват да тероризират непознати мъже и в резултат на ответната им реакция цялото общество да застава на страната на агресорките.

21-годишната Ясмин Томас от Великобритания счупи чаша в лицето на непознат мъж в бар, защото не й благодарил когато му върнала цигара, която нейна приятелка се опитала да открадне от неговия приятел. По това време младата жена има 17 висящи дела за насилие и тормоз над други мъже когато този инцидент се случва. Към сегашния момент тя е осъдена условно и задължена да посети курс за контролиране на гнева. Какво може да накара една жена да проявява такава агресия систематично и какви са причините същата да се отървава безнаказано отново и отново?

Ролята на мъжете не е да се борят с жените. Те се нуждят от отдадеността и подкрепата на слабия пол, за да градят, да създават и да усъвършенстват. Мъжете са създатели, а жените са двигателната сила зад тяхната способност да създават. Това е Божият модел.

Сега, когато любовта и брака са „дискредитирани“, жените нямат какво да обменят за любов, освен секс. По този начин, много от тях са неестествено обсебени от външния си вид (което козметичната и развлекателната индустрия насърчават ежедневно) и склонни на всякакви сексуални експерименти само, за да ‘задържат’ мъжа до себе си.

По официални данни на порно индустрията над 88% от филмите и клиповете, достъпни онлайн, съдържат някаква сцена на насилие. Практики, които в миналото са се считали за ненормални и резултат от психически изкривявания, са широко популяризирани и насърчавани сред масите – това включва аналния секс, еротичната асфикция, BDSM, смяна на партньори, заснемани на домашни еротични клипове и много други. Ако оставим настрана елементарната логика на ‘моето тяло, моите правила’, на която активистиките от Фемен и други феминистки се опитват да градят цялата си теза за ширещата се безнравственост – как можем да опрадаем наличието на любов и интимност с някой човек, ако е необходимо да му посягаме по време/преди или след секс, за да се чувстваме сексуално удовлетворени. Защото, каквито и доводи да привеждат любителите на пошляпването или така-наречения spanking – игрите са за деца и когато възрастни хора имат нужда да се обличат в костюми и да разиграват разни сценарии, за да имат пълноценни взаимоотношения, то те имат много по-сериозни проблеми.

Любовта не се основава на сексуалността на жената, нейната харизма, личност или постижения. В крайна сметка, тя се основава на саможертвата, която тя е готова да направи за семейството си. Ние обичаме хората, които ни обичат.

Мъжете и жените не са равни (т.е. еднакви) и полът не е нито илюзия, нито въпрос на избор. Те са и винаги са били равноправни, но способни да разгърнат пълния си потенциал само и единствено когато съществуват ясни разграничения в социалните роли, които трябва да изпълняват. Мъжете се нуждят от подкрепата и безусловната любов на жените си, а жените – от закрилата и грижата на мъжете си. Разминаването на порядките и налагането на неработещи модели доведе до тотален срив на нравствеността. Броят на самоубийствата, депресиите, алкохолизма, злоупотребата с наркотици, безразборните сексуални връзки и полови извращения е по-висок сега, отколкото когато и да било преди.

Правителствени организации и медии правят всичко възможно да поддържат кампанията за опетняване на имиджа на мъжете, индоктринирайки жените, че нуждите им не могат да бъдат задоволени от противоположния пол.

Хората не осъзнават, че феминизмът е масова индоктринация, защото им е трудно да идентифицират извършител, средства и мотив.Наскоро Арън Русо, продуцентът на филмите на Бет Мидлър и „Америка: От Свободата към Фашизма“ даде потвърждение на факта, че зад тази масова индоктринация стои илюминатската фамилия Рокфелер.

При опитите си да вербува Русо за Съвета за Международни Отношения (CFR), Рокфелер му казва, че семейната фондация е създала движението за освобождение на жените с помощта на средствата за масово осведомяване като част от дългосрочен план за поробване на човечеството. Той призна, че крайната цел е ‘да се чипират всички хора.’ През 2013 година Моторола представи на публиката разработена технология за електронни татуировки, така наречените ‘биопечати‘, захранвани от хапче в стомаха на потребителя, което се зарежда от стомашните киселини и излъчва ЕЕГ вълни.

Но да се върнем на феминзима – неговата скрита цел е да унищожи семейството, което е последната пречка пред държавните структури за придобиване на пълна власт над живота на хората. Страничните ползи включват контрол на раждаемостта и въвеждане на нова форма на управление. Изместването на мъжете от ролята им на закрилници дестабилизира обществото.

За да продължи да прокарватплана си за ново, централизирано световно управление, елитът се нуждае от драстична промяна на социалната парадигма. Всеки съюз, независим и неодобрен от държавата, е потенциално опасен – осоебно този, чиито оригинален замисъл е даден от Бога. Контролът на Рокфелер и другите илюминатски фамилии върху медиите, средствата за отбрана, здравния сектор и икономика ги поставя в позиция да поддържат масирана атака срещу социалните структури, които искат да премахнат – това се прави чрез модифициращи хормони във водата и храната; лекарски препарати и практики, които водят до насилствена стерилизация и не на последно място – социални ‘услуги’, които изземват естествената функция на семейството.

Поетът Шарл Пеги каза: „Всичко започва с вяра и завършва с политика.“ Световният елит се нуждае от философия, за да оправдае пътя, по който води човечеството. Тази философия е сатанинска. Неслучайно в момента главата на Католическата църква беше подменен с Папа, който хората харесват и следват, за да може да прокарва идеите за признаване на хомосексуалните съюзи. Инфилтрирането на християнските структури и създаването на подобни прецеденти размива границите между редно и нередно, заблуждавайки все повече хора относно собствените им роли, цел и ценнности.

Съвременната западна култура е масонска. Въз основа на Луциферианството, масонството учи, че човек, а не Бог, определя реалността. (Разбира се, първо трябва да се отменят природните и духовни закони, за да установят собствения си контрол.) Те са забелязали, че хората са слабоволеви и предпочитат да вярват това, което им се каже, отколкото да се доверят на собствения си разум или възприятие. Така например, медиите успешно популяризират хомосексуални стойности, които са в противоречие с нашите естествени инстинкти, твърдейки, че сексуалната ориентация е всъщност продукт на средата и децата трябва ‘да избират’ какви искат да бъдат. Стигна се до абсурдността от въвеждането на трети пол или изобшо до твърдението, че човек може да е безполов или дори – амалгама от двата пола.

Всеки аспект на средствата за масова информация (филми, телевизия, списания, музика, клипове, новини) се използва за индоктринация и социален контрол. И тъй като хората прекарват все повече време онлайн, те са обект на неспецифично програмиране много повече отколкото преди 20 години. Сексуалната революция от 70те само подготви почвата за това, което се случва днес в обществото (ако можем изобщо да твърдим, че все още има такова). Стига се дотам, че възрастни жени с деца и внуци се регистрират по сайтове за запознанства и започват сексуални връзки с мъже от мюсюлмански републики, насърчавани от лайфстайл писания да ‘изживеят живота си’. Фокусът е тотално изместен от това да се съхранява вече съзададеното семейство към това да се преследва някаква въображаема романтика на възраст, на която е смешно да се държиш като тийнейджър.

С цел да се унищожи семейството, медиите убедиха жените, че те не могат да разчитат на хетеросексуалните връзки да задоволят потребностите им; че износването и раждането на дете е пагубно за личния им живот и кариера; че отдаването на един мъж е ‘заробване’; че няма нищо по-важно от външността. В резултат на шоута като Сексът и Градът и всякакви авторитетни проучвания на жените се внушава, че най-важното в живота им са: секса, суетността и забавленията. Същевременно на мъжете се внушава, че жените искат да бъдат емоционално травмирани и че унижението има място (дори е задължителна част!) от сексуалния акт. В резултат и двата пола са объркани и фрустрирани до краен предел и изграждането на нормални, дълготрайни и стабилни взаимоотношения е невъзможно. Привидно не би трябвало да има никакви проблеми – всичко е позволено и всеки е съдник сам на себе си, свободен да прави каквото прецени без никакви задръжки или притеснения – но хората никога не са били по-нещастни и самотни. Странен парадокс…

Илюминатите подменят естествените любовни инстинкти на жените, като използват следните мантри:

1. На мъжете вече не може да се има доверие. Отвсякъде ни заливат списания, книги за самопомощ и риалити  предавания, в които жените са онеправдани, недооценени и потискани, а мъжете – презадоволени, неверни и агресивни. Разрушава се най-стабилната основа на всяка връзка – доверието.

2. Жените са жертви по презумция. Подобно на универсалното заключние, че престъпление срещу чернокож е извършено  заради цвета на кожата му, медиите изпращат едно съобщение силно и ясно – а именно: ‘жените стават жертви в личния ни живот, на работа, в обществото като цяло, защото са жени.’ Това създава едно постоянно чувство на недоволство, бунт и вяра в това, че им се полагат повече права. Същата тактика се използва за манипулиране на чернокожите малцинства и гейовете.

3. Жените трябва да са суетни и егоистични. Нарцисизмът е качество в днешно време; всъщност той е по-скоро задължение. Десетки флаери разплени из медицински кабинети напомнят на бъдещите майки да ‘отделят време за себе си, далеч от съпруг и деца, за да бъдат психически здрави’. Кампании и статии изтъкват доводи за необходимостта от това всяка жена да заделя време ‘за себе си’ или за излизания ‘по женски’.

4. Сексът не върви задължително с любов и брак. Това е особено опасно, защото (противно на това, което повечето хора вярват) жените са много по-сексуални от мъжете и точно заради това тяхната сексуалност се нуждае от социална регулация. Списания като Космополитън и Ел подтикват младите жени ‘да бъдат като мъже’ и да се отдават на страстта и желанието за експерименти без никакви задръжки. Статии за брак и любов няма, но за сметка на това всякакви пози и сексуални играчки са обсъждани надълго и широко. Както и междувпрочем правото им на аборт и вдъхновяващите лични истории на жени, които не искат да вкарват още деца в ‘един пренаселен свят’.

5. Самоосъществяването лежи в кариерата, а не в създаването на семейство. Социалните ползи от работата са изтъквани като имащи съществено значение за една достойнството и самоуважението на всяка жена. Но това става за сметка на нейните най-съкровени желания и природни функции. Това не означава, че жените не трябва да работят изобщо, а че техният фокус трябва да бъде другаде, защото на тях им е необходим друг вид ‘реализация’.

Неслучайно все повече жени се лекуват за депресия и се оплакват от безсъние, нервност и стрес – причинени от неспособността да съвместят своите природни инстинкти с постоянните призиви да живеят против това, което считата за естествено. Резултатът са разбити семейства и объркани хора, разпръснати из всички прослойки на обществото.

Чудно ли е тогава, че все повече жени се отвръщат от феминизма и търсят своята биологически-предопределена роля на съпруги и майки? Дотолкова много момичета отхвърлят противоестествените ценности, налагани от световния елит, че кампаниите сега, повече от всякога, станаха все по-агресивни.

Защото, също както и при хомосексуалистите, проблемът е, че те не желаят просто да има феминистки; те искат всички жени да са такива и всичико останало да бъде неестествено. Дотолкова, че дори новоизгрялата звезда от Хари Потър – Ема Уотсън се присъедини към ООН като посланик на добра воля и дръпна една прочувствена реч за това, че е силно обезпокоена от негативния имидж на феминзма в днешно време:

В момента им трябва кампания за популяризиране на кампанията за унищожаване на естествените социални роли на мъжете и жените. Иронично, нали? Междувременно стереотипите за привлекателни мъже и жени биват дотолкова размивани, че е трудно от пръв поглед да се определи пола на даден човек. Звезди като Джъстин Бийбър и Майли Сайръс, които имат едни и същи прически, форма на лице и телосложение възпитават в подрастващите определена степен на ‘гъвкавост’ що се отнася до това колко женствен може да е един мъж.

Популярни сериали като Игра на Тронове представят мъжете като слабохарактерни и лесно манипулирани същества неспособни да оцелеят и един сезон. Те или умират, или биват кастрирани или служат като средство за постигането на някаква цел от хитрите, интелигентни и перфектни във всяко едно отношение героини. (бел.ред. и изобщо – не е ли леко неуместно мотото на един от най-гледаните сериали да е ‘всички мъже трябва да умрат’; интересно дали щеше да има силно обществено негодувание ако се апелираше към смъртта на всички жени)

В други сериали като Теория за Големия Взрив пък се пускат шеги за ‘гнусния начин на възпроизводство на човеците’ и как най-добре нещата ставали в ‘стерилна, контролирана среда и епруветка’. Но ако това, което многообичаните Шелдън и Ейми говорят е истина, защо тогава именно Маим Бялик казва, че:

Най-вдъхновяващият акт на феминизъм – това е да покажете на жените детската необходимост и механизми на привързване и да ги оставите да изберат.

Какво би накарало една от най-известните актриси в Холивуд в момента, описваща себе си като ‘заклета ционистка’ и ‘майка на пълен работен ден’, да изостави привлекателни предложения за работа в сферата на Невробиологията (тя има докторска степен) и да твърди, че ‘най-доброто нещо, което бих могла да направя за децата си, е да остана вкъщи и да бъда майка’. Нейната книга Beyond the Sling: A Real-Life Guide to Raising Confident, Loving Children the Attachment Parenting Way защитава възгледите й в подкрепа на така-нареченото привързано родителство, където основни компоненти са: кърменето, избягването на ваксини и антибиотици, и спането в едно легло с бебето. Какво би накарало една жена с докторска степен по Невробиология да отрича ваксините, да учреди Мрежа на Холистичните Майки (Holistic Moms Network) и да защитава тезата, че най-висшето й призвание е да бъде майка? Не е ли целият й личен живот в противоречие с образа на невротизираната биоложка в популярния сериал, който учи младите, че този свят се подчинява само на логика, физични принципи и интелект?

Радвам се, че завърших докторантура и съм много горда от това, но живота на един професор-изследовател не би подхождало на моите нужди от гледна точка на вида родителство, който искам да правя.

Маим Бялик

При по-внимателно вглеждане в личния живот на хората от елитните илюминатски фамилии, както и на всякакви други олигарси, магнати и прочее привилегировани личности, на преден план излизат два елемента – дългогодишни бракове и големи семейства. Но нали моногамните връзки бяха заробващи? Нали земята беше пренаселена? Нали жените трябваше да имат (и) друга роля освен тази на съпруги и майки? Или това е само за гоите, чието единствено задължение е да изчезнат от лицето на Земята?

Източник: occultknowledge

---

Харесва ли ви ANONYMOUS BULGARIA? Подкрепете ни!