ВЪТРЕВИДОВИ БОРБИ И СОЦИАЛНО РАЗЛАГАНЕ

На финалната права от съществуването си западноевропейското общество е заето с много и наболели проблеми от социално, биологично и джендърно естество. Озверели феминистки правят всичко по силите си, за да може виртуалът и реалът да станат „безопасни места“ (safe spaces) и никой не е задължаван да слуша неща, които биха могли да го обидят, както и да се борят с мракобесието на патриархалния модел наложен от бялата християнска цивилизация. Последният бидейки единственото, което противостоеше на прииждащите пълчища от нашественици, които претопяват европейското и американското население. Нещо, което би стреснало обикновената жена, която има чувство за дълг и принадлежност към рода, общността, народа, вярата и страната си – все остарели архетипи за модерната, освободена западна дама, чийто живот е модел на Секса и Града и всичко написано в Cosmo ‘библията’.

Неслучайно 21 век е ерата на автоимунните заболявания – тези, които се „отключват“ ненадейно и прогресивно унищожават тялото отвътре. Разбира се, човешката глупост изразяваща се в сляпа вяра във фармацевтичната индустрия и безумните й химикали и методи не помага с нищо, но и на никой не му идва дори наум да се замисли какво е общото между „болести“ като рак, СПИН, Алцхаймер, множествена склероза, Паркинсон, аутизъм, диабет тип IСиндром на Еванс, Болест на Крон, Цьолиакия, дерматит и екзема, Фибромиалгия, колит, Псориазис, Тиреоидит на Хашимото, Нарколепсия, астма, Витилиго и още твърде много, за да бъдат изброени. Или по-скоро, на никой не му хрумва колко и кому е толкова удобно най-големите бичове на 21 век да са автоимунни или с други думи – идващи отвътре състояния, при които организмът се (само)унищожава. Което ни води до социалния компонент на статията, а именно – феминизмът. Ако е налице работещ модел, който разкапва обществото отвътре, то не са необходими никакви допълнителни действия, за да се подпомогне неговото разлагане. В този случай прииждащите пълчища от озверели нашественици са просто хиените, които се хранят от разлагащия се труп на западното общество, чийто убийци бяха (са) собствените му жени.

multiculti_newspeak_300

На пръв прочит това звучи грозно и незаслужено, но за съжаление е напълно оправдано. Разбира се, това не означава, че мъжете не допринасят активно за разпада на обществото, но тяхната роля стана активна впоследствие, след като бяха пуснати в действие механизмите, които дадоха начален тласък на жените да се чувстват ощетени, неоценени, дискриминирани, насилвани и принуждавани да изпълняват социална роля, каквато „никога не са искали“ – всичко което е невярно. А че е невярно сочат елементарни статистически данни и резултати от допитвания, при които все повече жени сега (отколкото когато и да било) избират или посочват, че биха избрали семейство и деца пред кариера. Това е един факт, който всички феминистични НПО-та не могат да скрият и се опитват да обяснят с всевъзможни измислени аргументи, като например „липса на самочувствие“ или „увереност“ у нежния пол, които им пречат да са толкова агресивни като мъжете в професионален план. Разбира се, това е чист и просто една лъжа, защото самите феминистки обожават да използват противоречащи си аргументи според ситуацията, при които в даден момент жените са равни на мъжете и заслужават същото отношение и жестове, като отваряне на врата, плащане на сметка, подаряване на цветя и прочее са посегателство върху свободата и правата им, както и актове на микро агресия (microaggression), защото „утвърждават джендърните стреотипи“, а в други случаи се набляга на „природната чувствителност“ и „липса на увереност“ на слабия пол, които предполагат преференциално отношение…за сметка на мъжете, разбира се. Но да се очаква логика от толерастния лагер на озверелите жрици на западния разпад, граничи с народното чакане на писмо от умрял, така че нека просто разгледаме причините този modus operandi да дава толкова добри резултати.

untitled-1

Ако женската сексуалност не е социално регулирана то неизбежно се стига до разлагане на обществото и изчезването на дадена цивилизация. Когато на жените бъде позволено да избират сексуалните си партньори на базата на лични предпочитания се стига до появяването на хареми и стотици, хиляди отхвърлени, използвани и фрустрирани мъже. Жените инстинктивно се стремят към така наречените алфа-мъжкари. Но е нелогично, дори от чисто биологична гледна точка, да се допусне, че за всяка жена има съответен алфа-мъжкар (или по-честното и обидно: че не всяка жена заслужава алфа-мъжкар). Дори в природата има строга йерархия и предводителят на прайда/глутницата избира най-привлекателната откъм генетични заложби и физически данни самка, с която да продължи потомството, което ще има най-добри шансове за оцеляване. В човешкото общество дълги години жените и мъжете са се събирали с цел продъжаване на рода, обработване на земята, запазване на вярата, културата, традициите, народността и родовите ценности. При това положение самотниците са били в пъти по-малко отколкото сега, защото след сватосването на най-личните девойки и момци – останалите се задомявали според възможностите си. Но сега, когато жените избират единствено на база външност, привличане, пари и положение мъжете до себе си, се наблюдават рекорден брой на млади мъже, неспособни да задържат вниманието на нежния пол без да има сериозна причина за този феномен (т.е. мъжете са напълно „нормални“ от гледна точка на биология, интелект и социално положение, но не са „атрактивни“ откъм поведение и желание за вписване в модерните парадигми). Никоя жена не иска бета-мъжкар и, като цяло, почти всички жени са съгласни да са в отворени връзки с някой алфа-мъжкар с нагласата, че във всеки един момент той може да избере тях като единствена партньорка. Мъжете може и да са склонни към необвързващи връзки, но когато решат, че е време да създадат дом и семейство, те много по-внимателно избират потенциалната майка на децата си, докато случаите на жени, раждащи деца от женени мъже или донори нарастват, което само показва, че за една жена е по-привлекателно да роди дете от обвързан алфа-мъжкар или атрактивен донор и да го отгледа като самотна майка, но не и да нагласи намали критериите си спрямо реалността.

Предходно описаният поведенчески модел е свързан с правилото 80/20 или Закон на Парето, който постановява, че долните 80% от хората в обществото имат интерес (сексуален, интелектуален, социален, материален) към горните 20%, които държат по-добрите ресурси (в това число спадат и личностните им качества и физически данни).

herpes-infectes-slut-ella-dawson-proud-to-be-disgusting-whore-600x471На чисто биологично и поведенческо ниво жените не са толкова обвързани с родовите, националните, цивилизационните или расовите си норми и задължения (поради липса на по-добра дума). Като биологични създания, жените чисто и просто се стремят към мъжете с най-добър набор от физически, поведенчески и социални компоненти, които биха могли да ги подсигурят, защитават и дарят със здраво потомство. Експериментът на политическо и социално освобождение започна с финансираното от Рокфелер движение на суфражетките в края на 19и век. и понастоящем стигна до откровени извращения, като кампанията за Освобождаване на Зърното (Free the Nipple); движението за телесен позитивизъм (Body positivism movement), което променя критериите за хармония и красота, за да могат разплути, болни и безформени феминистки да се чувстват „добре в кожата си“; протестните курвенски маршове (SlutWalk), според които както и да е облечена една жена, това не означава, че си „търси внимание“ и, разбира се, движението #ShoutYourStatus, започнато от феминистката Ела Доусън, което призовава жените да се гордеят със сексуално предаваните си болести и многото си партньори.

Проблемът с подобни „социални движения“, както обикновено, е свързан с размиването на границите на редно и нередно, при което общата маса жени от криво-разбрана стадна солидарност започва инстинктивно да се идентифицира със смелите си модели, които са постоянно цитирани и превъзнасяни в публичното пространство. Това, от своя страна води до погрешното заключение, че щом им се дава трибуна, то е логично казаното от тях да е истинно и ценно за обществото, като такова. Разбира се, всеки нормален човек може да прозре абсурдността на това да се пропагандират вредни за здравето (и психиката) поведения, насърчаващи млади хора да се „хвалят“ с прихванатите си полово-предавани болести като „социални движения за освобождение“. По този начин се получават безумни ситуации, в които жените са насъсквани срещу белия патриархат, който „потиска свободното им изразяване“ и „омаловажава ценността им като личности“ и се пропускат удобно действителни проблеми, като стотиците изнасилени, трафикирани, дрогирани, малтретирани бели жени от мюсюлмански мъже. При над 100 регистрирани случая на женско обрязване на седмица в Англия е интересно настървението, с което всички феминистки дъвчат до болка изтърканите теми за „бялата хетеросексуална привилегия“ на мъжете. Тази, която всъщност липсва. Защото феминизмът не цели равенство между половете, каквото има, а борба за надмощие, засрамване и издевателстване над мъжете от страна на западните жени. Между другото, е изключително интересно настървението, с което феминистките се борят „за правата“ на всички ЛГБТ, транс и прочее сексуални девианти и тяхното „признаване“ за сметка на бинарната джендърна парадигма,  докато самите те утвърждават недвусмислено, че има само два пола „борейки се с мъжете“. Но логиката не е силната им страна. По отношение на основното обвинение от страна на феминистките спрямо западните мъже в налична „бяла хетеросексуална мъжка привилегия“, статистиката също не е на тяхна страна, за съжаление, защото:

  • 100,000 до 140,000 мъже стават жертви на изнасилване годишно само в затворите на САЩ (въпреки че, според закондателствата на всички страни само жена може да бъде изнасилена, а „насилственото проникване в мъж“ е класифицирано като блудство, което е по-маломерно престъпление)
  • Над 50% от жертвите на домашно насилие са мъже само в Америка и Канада, но за тях не съществуват защитени програми, субсидирани кампании, безплатни юридически консултации или временни жилища за настаняване
  • 80% от самоубийците в Америка са мъже , а във Великобритания статистиката на мъжете самоубийци спрямо жените е 3 към 1
  • 92% от работниците, пострадали при работни инциденти, са мъже
  • 97% от загиналите войници и и друг военен персонал, са мъже
  • 77% от жертвите на убийство, са мъже
  • Мъжете много рядко получават попечителство над децата си при развод/раздяла
  • Мъжете получават почти двойно по-тежки (продължителни) присъди от жените за същото престъпление
  • Мъжете трябва да „доказват“ преживяно насилие – вербално, емоционално, психологическо, физическо, сексуално – докато жените получават подкрепата и доверието на обществото и съда автоматично
  • Мъжете са наемани по-рядко на правителствени и военни позиции дори и да имат по-добри квалификации спрямо жени, кандидастващи за същите, за да се „запълни квотата“ на определен брой жени в същите тези институции
  • Мъжете имат 75% по-малък шанс да влезнат в университет само в Англия
  • Мъжете са наемани по-рядко на позиции, които са свързани с ежедневни социални дейности (работа с клиенти, PR, т.н.)
  • Митът за разликата в заплащането за мъже и жени на сходни позиции беше напълно развенчан

Мъжете са изнасилвани, емоционално и психологически манипулирани и тормозени, нарочвани за агресори във всяка ситуация по презумция, държани до неоправдно високи социлни стандарти и същевременно изнудвани сексуално и гледани като обекти, също както и жените. Неслучайно един от най-новите методи за изнудване и особено доходоносен бизнес, който доведе до скок в броя на самоубийствата сред мъжете, са организирани престъпни групи, които наемат млади жени, които прелъстяват и записват млади мъже по скайп, за да ги изнудват после с кадрите. Разбира се, това не омаловажава проблемът с revenge porn, който създава големи проблеми за жените, но отново – по отношение на мъжката страна на наболял въпрос феминистките мълчат.

Причината феминизмът да е толкова популярен като социално движение и норма на поведение е, че той насърчава вредните и (за съжаление) вродени привички у всеки един човек (без значение от пол, социална класа, възраст, националност и сексуална ориентация), както и склонността му/й към (само)изтъкване, егоизъм и желание за получаване на привилегии без необходимост от полагане на каквито и да е усилия. С други думи – моделът на работа на феминизма е същият като този, който превърна негрите в „потиснато“ малцинство, комуто цялата бяла цивилизация е длъжна заради „престъплението на робството“, както и това на хомосексуалистите, които „са дискриминирани“ заради нетрадиционната си сексуална ориентация и, разбира се, Балканският феномен на циганите, чиито права са получавани единствено на базата на Българския и Румънски данъкоплатец. Общото между всички тези социални туморни образувания е, че малцинствата (за момента) получават правата си единствено за сметка на мнозинството. Всички имат задължения по презумция в едно общество, но когато дадена група получи статут на онеправдана и целенасочено потискана, то тази група получава върволица от привилегии, които стават все по-абсурдни с времето. Стига се до там, че лагерът на феминистките губи от собствените си последователи, какъвто е и случаят на Каси Джей и зле приетият й филм Червеното Хапче (The Red Pill), който изследва Движенито за Права на Мъжете и как феминизмът в западното общество доведе до маргинализирането и демонизирането на белите хетеросексуални мъже.

Феминизмът учи жените да възприемат себе си като жертви и да обвиняват за всеки свой неуспех – личен или професионален – мъжете. По-точно: белите мъже. Защото нито една западна феминистка не се ангажира да повдигне въпроса за изнасилваните, обрязвани, малтретирани, горени, заливани с киселина, забулвани насила жени в мюсюлманския свят. Не, западните феминистки са твърде заети да се борят с вроденото, естествено желание на всяка жена да е майка, съпруга, домакиня и пазител на домашното огнище. Те са твърде заети да насърчават евфеминизирането на мъжете и да компенсират с развитието на неестествена агресия и доминантност, която от своя страна ги кара да протестират срещу това, че „не са останали истински мъже„.

362v322920Когато на дадена социална група се внуши чувство за малоценност, същата група става изключително лесно манипулируема. Още по-лошо: когато главните качества и възможности на дадена група бъдат обезценени от медийната пропаганда, същата е принудена да замени всичките си ценности със съвременни модели на поведение, за да се „впише“ в обществото. На жените беше внушено, че нуждата от целомъдрие и вярност е посегателство върху личната им свобода; че здравето и правото им на спокойна бременност и това да бъдат майки е посегателство върху личния им избор; че всеки един от естествените им инстинкти и потребности е всъщност продукт на „социално програмиране“  и ако бъде заменен бинарния джендърен модел с неутрален, то разликите между половете ще изчезнат. И именно това е самото определние на „социално програмиране“ в действие. Защото виждаме резултатите от неефективността на този модел. Защо все повече жени се отвръщат съзнателно от феминизма, от активната кариера в полза на майчинството? Западните социални активистки се опитват всеячески да ни убедят, че това е в резултат на страх и заучени социални модели. Т.е. – когато им изнася същите социални модели, които според тях заличват разликите между половете и са вече в действие отново водят по някакъв магически начин до….разлики между половете(които ,както се опитват да ни убедят – не съществуват!). Разбира се, това единствено недвусмислено доказва, че половете не са излюзия и въпрос на възприятие, а съществуват и действително има разлики между тях, но средностатистическата жена трудно би могла да се фокусира върху логическите несъответствия, най-вече, защото информацията в медиите е силно цензурирана и добре подбрана. И, ако трябва да се сме още по-точни – защото от нейна гледна точка, тя е в печелившата позиция (за момента). По-лесно е да се антагонизира дадена социална група и направо пол, за да могат стотици, хиляди лесно-манипулируеми индивиди да си позволяват агресивно, манипулативно, злостно да оправдават нарастващите си претенции и неприемливо поведение. Отново, това не означава, че отговорността за намаляване на случаите на жени, станали жертва на сексуално посегателство/домашно насилие/тормоз е само и единствено задължение на същите тези жени, но да се настоява за още повече разголване и празнуване на промискуитета без това да има никакви последици, е също толкова абсурдно. Или, както омразната на феминистките Лорън Съдърн отбелязва на един „курвенски“ прайд, попитана какво е решенито на проблема с подсвиркващите мъже по улицата според нея – ‘със сигурност не да се разхождам по бельо‘.Същото важи и за стотиците случаи на обвинени в изнасилване мъже, чиито животи са разбити, защото съдебната система по презумция, е на страната на жертвите, и дори след доказване, че те сами са искали по-груб секс или просто да унищожат авторитета на даден мъж.

Именно тук проличава двуличието на феминстката идеология – тя не се занимава с неприемливото поведение на жените, защото то винаги е „заслужено“ и „в резултат“ на „столетия мракобесна патриархална култура“. Жените винаги са жертви, предизвикани, недооценни, ощетени, задължавани и онеправдани. Но ако това беше така, нямаше да се пренаписва основата на цялата Западна цивилизация по начин, по който напълно омаловажава приноса на мъжете със сериали, като Vikings и Black Sails, според които преобладаващата част пирати и викинги са били жени, и те са били доминантният пол. И именно това пренаписване на историята и изопачаване на културните ценности на Европа доказва, че западните жени имат твърде много гарантирани права. Нещо, което става очевидно, когато представители на друга „култура“ нахлуват и настояват, че всяка бяла жена е „длъжна“ да прави секс с който я пожелае или той е в правото си да я изнасили без скрупули. Докато междувременно белите мъже са нападани, обиждани и демонизрани за най-малката проява на „нежелано“ внимание, което ги класифицира като stalkers или  напълно невинни минувачи или работници са тормозени, защото на феминистките „им се струва“, че са следени.

Същевременно жените са привиквани именно към модела на агресивния, психопатичен, емоционално и психически лабилен мъж, който „стига да е неустоимо привлекателен/богат/успешен“ автоматично става желан партньор. Книги и филми, като Здрач и 50 Нюанса Сиво, популяризират модела на връзки, основани на силен дисбаланс в полза на мъже, които нямат никакви личностни качества освен парите и положенито си, за да държат неопитни и твърде млади жени във връзки, които уронват достойнството, здравето и емоционалното им състояние. Но понеже това е „личният избор“ на героините – феминистките не се занимават с въпросните нездрави връзки, в които дори се намеква и за педофилия. Все пак, всяка жена има право да бъде насилвана емоционално, вербално, физически и интелектуално стига да го желае. Женски списания, като Cosmo, популяризираха идеята за това колко „нормално“ е жените да имат фантазии, в които са изнасилвани/доминирани или изобщо малтретирани.Наравно с това нараства популярността на все по-агресивното порно – което праща силно погрешни сигнали към младите мъже, които израстват, вярвайки, че жените трябва да бъдат доминирани, унижавани, мачкани и употребявани. Крайният резултат е хиляди, милиони млади хора, лутащи се от една в друга, в следваща нездрава връзка, неспособни да създадат дълготрайни, моногамни отношения и чувстващи се неоценени, манипулирани и самотни. Жените са принудени да придобиват мъжки качества, за да оцелеят в един нарастващо агресивен свят, което ги прави емоционално лабилни и фрустрирани, а мъжете са изправени пред избора да станат насилници или евфеминизирани хипстъри, които не изпълняват нито една от функциите на силния пол.

hqdefault

В допълнение към адаптационният модел на поведение, характерен за жените, това води до сериозни социални, културни и билогични последствия за Западната цивилизация. Още от дълбока древност жените са били по-склонни да се подчинят на завоевателите, за да оцелеят чисто физически. И в днешно време жените отново са активно привлечени от агресивни мъже, престъпници, мафиоти или прииждащи получовеци – всички те явяващи се „носители“ на силата, която жените искат и търсят. Белите хетеросексуални мъже са подложени на кампания, целяща да ги накара да се откажат от „привилегията“ си на силния пол и да бъдат по-чувствителни, съобразяващи се и толерантни към всички други „малцинства“, но същевременно ги наказва за всички тези прояви на слабост, изтъквайки липсата на „истински мъже“. Това е така, защото културата на чувствителния, емоционален и състрадателен мъж противоречи на биологичните нужди на жените от закрила, сила, напътствие и опора. Затова и гореспоменатите феномени Здрач и 50 Нюанса Сиво намериха толкова топъл прием не само сред подрастващите девойки, но и жени надхвърлили средната възраст.

Социалният експеримент на освобождение на жените от социални, биологични, културни, родови, национални и фамилни задължения завършваи с тоталния крах на Запада. Сега, когато жените имат пълна финансова, лична, сексуална, политическа и социална свобода, цялата Западна цивилизация е със силна либерална насоченост, при което се обръща внимание много повече на това кой как се чувства и как иска да бъде възприеман, отколкото на действителни проблеми и решението им. Проучвания от водещи университети в света свързват настъпилия упадък на Запада с еманципацията на жените, което води до унищожаване на семейството като социална единица. В един от най-мащабните и задълбочени анализи на цивилизационния упадък от 1934 – Йосиф Ънуин отбелязва, че:

„основният двигател за установяването на дадена цивилизация е нивото на целомъдрие на женското съсловие на същата“

J. D. Unwin – Sex and Culture

Социалният антрополог в Оксфордския Униврситет изучава 86 различни култури през период от 5,000 години от човешка история и установява директна връзка между културните им постижения и нивото на сексуална въздържаност. Основният елемент на проучване за Ънуин е било да тества теорията на Фройд, че „цивилизационният прогрес е резултат от потисната сексуалност“, при което установява по-големи постижения и напредък там, където има и повече самоконтрол и самоограничение по отношение на приети сексуални практики. Хетеросексуалната моногамна връзка се оказва най-здравата тъкан на цивилизационното общество, което го движи напред.

За съжаление, без изключение – всяка една изследвана цивилизация, след достигане на апогея си, позволява на успеха да промени моралния й код. Според Ънуин след като една цивилизация престане да контролира сексуалния си морал, тя губи хомогенност, енергия и цел. Сравнявайки Западния свят с Арабския и текущото нашествие, недвмусмислено се потвърждава това правило. Установаването на матриархат на Запад ефективно отне мотивацията на белите мъже да защитават интересите и правата на обществото, към което принадлежат, защото те се разминават с интересите и правата им като индивиди и като пол (те вече нямат гарантирана семейна структура, нито дори партньорка, от която могат да очакват моногамни отношения и вместо сигурност – постоянно трябва да се доказват и да „печелят“ партньорката си ако не искат тя да отиде при друг). Същевременно наблюдаваме разрастване на Арабската „цивилизация“ на Запад в унисон с модела, описан от Ънуин, като неизбежният край на втората следва да настъпи или в резултат на това нашествие или поради вътревидова анархична революция. По-притеснителното идва от заключението на Ънуин, че след като дадена цивилизация вече е либерализирала сексуалността на жените, то няма нито един исторически случай, в който тя да е успяла да възстанови контрола си върху този елемент след това. Т.е. феминизмът се явява последният стадий на разложение на дадено общество – фаза, от която няма връщане назад и при която въпросната цивилизация ще продължи съществуването си само в силно изменен (деформиран) вид. Това е така, защото в основата си феминизмът не създава нищо и не допринася с нищо за напредъка на обществото – той единствено се бори да премахне установените социални, родови, културни и национални парадигми (всички онези, които са установили цивилизацията като водеща и способствали за възхода й изобщо). Приемането на феминистични (и производните от това всякакви либерални) „ценности“ за водещи ефективно слага края на дадена цивилизация, защото измества фокуса от осигуряване на физическото оцеляване на мнозинството към защитаване на правата на малцинствата за сметка на първото. Това е и причината, поради която в исторически план не с наблюдават феминистични общества, освен в края на всички велики цивилизации.

refugees-welcome

Всички прояви на упадък са отдавна налице – от демографски сривове до безумно високи нива на аборти, културен, социален, морален и икономически упадък сред всички Западни, Латински и  Азиатски страни. Държави като Швеция открито завяват „Феминистичната си Външна Политика„. Но освен, че е държавата с най-осезамо полово равенство, сега тя държи и рекорда по изнасилвания в света. Пълната феминизация на Шведското, а понастоящем и Европейското общество, позволи на жените (му) буквално да поканят тези, които ще довършат това, което опитаха да направят през 14и век – да заличат християнската цивилизация от лицето на света. Затова и същите чакат мигрантите на гарите с лозунги за толерантност и приемане и затова млади момичета се бутат да работят като доброволки в бежанските центрове. На Балканския фон положението не е по-различно, като дори 500 години мюсюлманско мракобесие не поречиха на българките също да се подхлъзнат по познатия модел и да започнат доброволно да търсят мургави партньори, оплаквайки се от малодушието на българина във форуми като Бг-Мамма, като междувременно не пропускат да се самоидентифицират като феминистки, да защитават правото си на аборт без знанието и/или съгласието на мъжа и да окачествяват всяка проява на несъгласие с безобразната женска агресия като „Балкански мачизъм“.

tumblr_ltiuohszm01qjpr48o1_500Западното общество е стигнало стадия, където жените се борят с/срещу мъжете, които се опитват да опазят собствените им права над тялото, психиката и живота им. Западната жена е по-склонна да превърне утробата си в гроб, отколкото да признае правото на някой друг да има част от думата върху нейното поведение, избор, държание и сексуалност. Стигнало се е до момент, когато се измислят нови и нови термини, като mansplaining, само и само да се уронва авторитета на противоположния пол, когато същият дръзне да изказва мнение по въпроси „касаещи само и единствено женското здраве, сексуалност и природа“ (т.е.свързани със женската репродуктвна система и сексуалност). Но докато феминистките отричат правото на мъжете да имат мнение по въпроси, които „не ги касаят“, то те самите се считат за длъжни да подменят основите на цялата Западна цивилизация и единствената причина, поради която се считат за компетентни да го правят, е в отговор на „бялата мъжка привилегия“.

Липсата на отхвърленият патриархален модел проличава най-вече в липсата на противодействие и защита от тълпите озверели нашественици, които изнасилват, обезобразяват и убиват европейките безнаказано. Разпадът на Западното общество е причината тази инвазия изобщо да се състои, но докато през 14и век мюсюлманите бяха посрещнати от действащи армии и затворени общества, готови да бранят ценностите, културната, расовата и националната си идентичност – то сега такива липсват, а толерантността към „чуждата култура“ измества уважението към собствената. Единственото по-лошо от това да бъде изнасилен и/или убит в днешно време за човек, е да бъде заклймен като расист или ксенофоб. Затова и изнасилени феминистки, които са на политически постове, предпочитат да замълчат от страх да бъдат заклеймени като расистки.

Да се спори чия вина е по-голяма в случая е безсмислено, тъй като, умишлено или не, двата пола се допълват дори в процеса на унищожение на създаденото дотук. На този етап може да се каже със сигурност, че ако западните мъже не бяха дали толкова права и свободи на жените си – то нямаше да се наблюдава подобна ускорена деградация на обществената тъкан. Същевременно, по-голямата част от жените просто се подлъгват по платената шепа агитаторки, които ги мамят с обещания за пълна свобода от отговорност и зависимост (внушавана като нещо лошо), за да движат социалния модел на разкапване на хетеросексуалните моногамни отношения. Сега, повече от всякога, е видимо, че този конфликт няма мирно разрешаване – но дали сблъсъкът ще е с идващата отвън заплаха или вътревидово между двата основни компомента на Западната цивилизация, няма да има кой знае какъв ефект върху противопоставянето на действащите процеси. А в резултат – губещи са и двата пола.

Източник: occultknowledge

Advertisements

One thought on “ВЪТРЕВИДОВИ БОРБИ И СОЦИАЛНО РАЗЛАГАНЕ

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s