За расите и малцинствата

„Не съм расист (може би), но и аз не обичам циганите! Не, защото са по-черни от нас, а заради тяхната наглост, чувство за безнаказаност и т.н. Просто те са едно племе, което няма място в България!“ – това си мисли почти всеки етнически българин в днешно време. Защо обаче е така?

Дали тази непоносимост е породена само и благодарение на бездействието на държавата или чисто и просто се прикриват факти и истини за произхода на нас българите и вродената ни расова непоносимост към подобни, чужди и безкрайно далечни за нас индивиди? Нека обаче първо разгледаме част от историческата хронология за произхода и психологията на циганския етнос.

Циганите са номадско племе, преселено от Южна Индия по широкия свят на гребена на една от последните вълни от преселението на дивите азиатски народи – тюрко-татарската. Те произлизат от така наречената дравидска раса в Индия – туземна общност, която се явява в изконния смисъл на думата автентично – индийска, доколкото обитава Индия от незапомнени времена. Тази дравидска раса няма нищо общо с индо-арийските завоеватели на северна Индия, познати ни като носители на високата култура на Ведите и епоса на санскрит. Самите индоарии, които са клон от голямото семейство на арийската раса (персите също спадат към арийските нации), поставят в робска зависимост завареното дравидско население, и до ден днешен кастовото разделение в Индия на брахмани и кшатрии (свещени особи и конници, т.е. рицари), от една страна, и шудри (презрени твари) от друга, отразява доста точно расовото деление между индоарии и дравиди. Тези данни от историята се допълват и от данните на физическата и културна антропология. Брахманите и кшатриите са високи, стройни и със светла кожа, живеят в изрядна чистота, хармония и ред, жилищата им са светли и правилно конструирани, а животните се намират в отделни помещения. Дравидите, или ако щеш пра роднините на циганите по света – са мургави и тантурести, живеят в потресаваща немарливост и безпорядък, жилищата им са обикновени бърлоги за низши твари, а „хора“ и животни делят кротко и по братски общи помещения, трапези, ложета, и санитарни конвенции. Накратко, при цигани/дравиди антропологията и зоологията спадат към една и съща сфера на битието като нравственост, навици, и цивилизационен уровен. Циганите са класически пример за Унтерменшен-под човеци, и само безкрайно неподготвен човек може да твърди, че те имат нещо общо с висшата арисийска раса.

Нека сега видим и част от фактите от близкото минало.

„Революцията“ от 1989 г. бавно и неизбежно се превърна в маскарад. Нови маски, нови жестове, нови политически идеи и платформи скриват отчайващи истини: за корупцията и мафията, за зашеметяващата престъпност, за болестите и високата смъртност, за бедността, за свирепия глад.

Но най-дълбоко е потулена, естествено, най-ужасната истина – истината за българите като нация.

По задачата за де-българизирането на Балканите се работи от сто години. Изконни български територии се предадоха на всички съседни балкански държави и българското землище от 215 хил. кв. км. се смали първо до 170 хил. (Санстефанска България), а после – до сегашните 111 хил. кв. км. В отнетите земи спрямо българското население се провежда открита асимилаторска политика: затриват се българското самосъзнание, език, национална култура, нрави, обичаи, традиции.

Известно е отдавна, че българското общество на територията на България винаги е включвало основна маса българи плюс определен брой етнически малцинства (турци, цигани, евреи, арменци и др.) През 1932 г. според националното преброяване всички малцинства представляват общо 16,3%, като турците са 608 000 души, циганите – 83 000 души. През 1956 г. турското малцинство възлиза на 656 000 души (голяма част от него през 1951 – 1952 г. се изселва), а циганите са вече 198 000 души. Преди печалния “възродителен процес” турците са вече около 1 200 000 души, от които по данни на турската преса 140 000 остават след “екскурзията” в Турция, където са и до днес. Преброяването през декември 1992 година сочи 1 078 000 турци, а циганите са представени с изключително съмнителната цифра 257 000 души. Според експертни данни и демографски екстраполационни анализи, истинският брой на циганското малцинство през 1992 г. би следвало да е бил около 650-700 000 души, тъй като е налице трайна демографска тенденция, циганският етнос в България за двайсет години да се удвоява. В същото време общото население на България, което след Освобождението от турско робство през 1878 г. винаги се е увеличавало, през последните десетина години рязко намаля в резултат както на масивни емигрантски потоци, така и поради ниската раждаемост на българския етнос и високата смъртност на целокупното българско население.

И така, в началото на Третото хилядолетие демографската картина на България е следната: общо население – 7 600 000 души, българи – 5 250 000, турци – 1 150 000 души, цигани – 1 100 000 души (Според циганските лидери, 14,4% от населението на България е циганско, така че числата съвпадат), други малцинства – 100 000 души.

Ако демографските тенденции не се променят през 2020 г. циганите ще са приблизително 2 000 000 души, турците – 1 500 000 души, а другите етноси – 1000 000 души (тук следва да се прибавят и очакваните заради отворения Шенген незнайно колко имигранти, които може да са и стотици хиляди), а българите ще стигнат обезсърчаващото число 3 780 000 души, много голяма част от които възрастни хора и старци.

През 2050 г. тези българи, които все още са останали, отдавна ще са екзотично етническо малцинство. Този факт беше предсказан преди десетилетия от уважавани професори статистици от Софийския университет и отдавна е обществена тайна, но поради понятни причини винаги е бил игнориран от политиците и държавниците на България.

През 70-80 години на XXI –вия век, българи като етнос – просто няма да има.

Населението на държавата, която очевидно ще се нуждае от преименуване (ако вече не е част от друга балканска държава), ще се състои главно от цигани и турци в приблизително съотношение две към едно.

В момента в България тече изключително всеобхватен и дълбинен процес на циганизиране на нацията. Въпреки че този процес е най-очебийното демографско, социално, икономическо и духовно-културно нещо, което става на нашата територия, той е най-укриваният и най-премълчаваният поради включеността му в общата тенденция на де-българизиране и съсипване на държавата ни, от които имат интерес, както не малък брой солидни балкански и небалкански субекти (включително и международни институции и обединения), така и определени вътрешни сили и общности.

“Циган”, по-точно “ци хан” е понятие на повече от 2 200 г. Най-древният известен извор, където то е използвано като етнически синоним на скитничество, чергарство, номадство, е старинна китайска хроника “Бей Ши”. Още от тогава циган, циганин освен като етнос се схваща и като специфичен начин на живот, който очевидно много харесва на някои протоиндуски демоси, настанили се в Европа и на Балканите. И сега циганството е по-скоро мироглед, начин на живот и устройство на битието, отколкото етническа идентификация. Този начин на живот включва:

1. Леност, мързел, нагласа за неработене. През комунизма, когато имаше хиляди свободни работни места, циганите не ги заемаха. Протестиращите цигани никога не скандират “Искаме работа!”. Няма цигани, които да искат земя за обработване, тъй като този начин на живот отрича труда.
2. Егоизъм
3. Безотговорност към семейство, деца, родители, държава
4. Незачитане на институцията “собственост”
5. Живот по схемата “Ден за ден”, без оглед и грижи за бъдещето
6. Крадливост (най-характерна черта)
7. Лъжливост, измами, коварство
8. Свадливост, конфликтност, отмъстителност
9. Простотия и цинизъм
10. Специфична примитивна романтика
11. Традиционна престъпност (около 80% от осъдените по българските затвори са от циганския етнос; и това е така не само в България)
12. Страст към пари и особено към злато (прочутите златни накити и златни зъби на циганите и циганките)
13. Липса на хигиенни привички и навици
14. Силни афекти, емоционална инконтинентност
15. Нахалство, бруталност и др.

Да ви напомня тези „характеристики“ на една друга етническа група, чиито корени са твърде неясни, но пък за сметка на това бива преследвана хилядолетия наред? Ако все още не се сещате, става дума за ЕВРЕИТЕ – да, те са доста близки расови роднини с циганите и неслучайно притежават същите параметри на расова и етническа психология.

Има и няколко мита, които битуват твърде отдавна и обикновено се поставят извън всякакво съмнение. Но те съвсем не са безспорни и въобще не са верни.

• Първият мит е, че циганите са бедни. Не е вярно. Всеки циганин има злато. Циганските булки се купуват за десетки хиляди левове. Почти всяка циганска къща има телевизор, видео, сателитна антена. Не са малко и циганските леки автомобили. Богатите цигани като процент не са по-малко от богатите българи. Само този, който не е виждал циганска сватба, цигански празници (Васильовден, Гергьовден и др.) и цигански погребения, може да счита циганите за бедни.

• Вторият мит е, че циганите се нуждаят от помощ и грижи. Не е вярно. Поради манталитета си те не ги искат. За тях помощта няма нравствени стойности. Те се интересуват само от безвъзмездното получаване на пари или други материални неща (продукти, дрехи и др.) Схващат помощта, която получават, като успешно състояла се кражба от самото общество и се гордеят с нея. За сравнение при един българин получаването на социална помощ е и нравствен въпрос и обикновено повечето бедни българи се срамуват.

• Третият мит гласи, че циганите имат същите личностни качества като българите. Не е вярно. Генетично и психологически циганският етнос е твърде различен от българите.

• Според четвъртия мит циганите крадат, защото са принудени да крадат. “Крадем и ще крадем, защото сме гладни”, казват самите цигани. Този мит също не е верен. Кражбата при циганите произхожда от самата им природа и е заложена в тях като традиционна форма на битие. Поради циганството си и най-ситият и най-богатият циганин не би се посвенил да открадне.

• Петият мит твърди, че циганите са непоправими. Не е вярно. Съвременното общество по принцип притежава средства да промени начина на живот на даден етнос и да го социализира, а от там да измени в положителна посока и неговите нравственост, психични особености и поведение.

В България циганите са над 60 автохтонни групи с характерни особености на битието си, със своя култура, обичаи и нрави. Не е прието да се женят извън своята група. Изповядват различни религии от исляма до различните протестантски секти. Говорят на различни езици: български, турски, влашки и, разбира се, цигански в няколко диалекта. Най-известните цигански групи са: йерлии (отседнали), кърдараши (чергари), лингурари (копанари), бургуджии (правят бургии), урсари (мечкари), келдерари (калайджии), грастари (ловари) и др. Тази еклектична система от най-разнообразни капсуловани групи фактически започва да доминира, като успешно завзема и духовно-културното пространство на България.

Как става това?

Първопричината е известната българска толерантност, граничеща с примирение и мазохизъм. Факт е, че циганите се чувстват много добре в България. Това прави силно впечатление на Запад; вестник “Дейли Телеграф” през юли миналата година в приложението си писа, че циганите са много по-добре в България, отколкото в съседните източноевропейски страни. Истината е, че циганите виреят там, където ги търпят. Такава търпимост към тях и тяхното асоциално поведение, каквато има у нас, не е възможна никъде по света.Символно значение има непонятен за мен факт, че в България сме заставени да наричаме циганите си “роми”, както те сами се наричат на циганския си език. Всички народи по света без изключение от хилядолетия назовават този етнос по обичайния древен начин с име, чийто корен е въпросното старокитайско “циган”, или с дума от собствения си език. За англичаните те са “цингаро” или “джипси”, за германците – “цигойнер”, за французите – “житан” или “боемиян”, за италианците – “дзингаро” или “житано”, за гърците – “циганос”, за руснаците – цъйган и т.н. Само в България сме длъжни не само да слушаме новини на чужд език, но и да идентифицираме един етнос с дума, непроизлизаща от официалния български език. По същата логика би следвало например германците да ни се сърдят, че не ги наричаме “дойче”, а англичаните – че не ги наричаме “инглишмен” и т.н.

Само много невежи хора не са в състояние да видят в този парадоксален реверанс към циганите в истинския смисъл и далечната цел на подмяната.

Новото за българина понятие “ром” му звучи необичайно и сякаш има друга семантична стойност. То му внушава: “Лоши сме, но сме си ние. И ти, българино, вече си длъжен да се съобразяваш с нас. А не ние – с теб”.

Според класическата Теория на културните кръгове (Ф. Гребнер, В. Шмидт и др.) в едно етнопространство (като българското) могат да възникнат нови връзки между елементите на националната култура, да се развият, да обхванат и да доминират цялостния духовно-културен процес и самото битие на демоса, както и неговото по-нататъшно развитие. Този културен кръг слага начало и/или съпътства ред същински етнически процеси: акомодация, адаптация, акултурация (изменение на националната култура), миксация (смесване на етноси), асимилация (в нашия конкретен случай просто циганизиране на българите). Тези етнически процеси текат сега у нас.

Според мен акомодацията и адаптацията са завършени с приемането от страна на държавата и обществото на наименованието “роми”. Понастоящем сме свидетели и участници на протичането на главния процес – акултурацията. В обозримо бъдеще на база на демографските реалии, за които вече говорихме, ще започне и процесът на асимилация на българското малцинство от преобладаващото циганско (и турско) население. В същото време характерните за всяко съвременно гражданско общество процеси на социализация и инкултурация (постепенно приемане от страна на малцинствата на националната култура и на националния дух) при циганите у нас въобще отсъстват, даже съвсем напротив: българското мнозинство по култура и дух се променя в нежелана посока, циганизира се. Причините за това са: капсуловаността и етническата енергия на циганския етнос, нехайството на държавата и политиците, нихилизмът и апокалиптичността на обществото, външни фактори.

Неусетно в българската национална култура и в българската душевност навлезе циганското. Електронните медии, особено телевизиите, са задръстени от цигания. Каналите охотно показват направени с необичайни за друга тема захлас и умиление предавания и филми за циганите, например като филма “Черната лястовица”. Всички наши знаменити шоумени и актьори от ранния Тошко Колев с “Иръпшените” и Слави Трифонов до Георги Мамалев, Чочо Попйорданов (какво ли би казал дядо му Миле от македонската народна песен, ако го види да се прави на циганин), Мартина Вачкова, Камен Воденичаров и Тончо Токмакчиев, Мая Новоселска и Кръстьо Лафазанов, които определено имат силно въздействие върху обществената психика, считат за висше задължение да се изявяват в циганско амплоа. Стилът на продукцията на доста солидни културни институти гравитира към циганското.

Всеки ден в най-четените български ежедневници виждаме ярки прояви на цигански жаргон, даже в заглавията на първа страница; виждаме откровени прояви на циганска субкултура в самото съдържание на материалите и в тяхната стилистика.

Да ме прости Господ, но прекомерно много цигански мотиви и обсесии има в творчеството и на такива културни титани като Николай Хайтов, Йордан Радичков, както и при по-скромните откъм възможности Дончо Цончев, Александър Томов и др.

Циганията вече е национално идентифициращ феномен. Тя спечели всички битки в естрадната музика в шоубизнеса, в аудиоиндустрията, в дискотеките и ресторантите, навсякъде. Националната интонационна среда и общественият саунд в държавата категорично, трайно и безвъзвратно са завоювани от циганско-българската чалга. Българското вече не се идентифицира с “Излел е Делю хайдутин”, а с мегахита “На теслата дръжката”.

Еманацията на българската национална култура вече отдавна не е Николай Гяуров, а е … сливенският циганин Кондю с неговите абсурдни ала Димчо Дебелянов, представете си, чалга-парчета. Кондю е символ на циганизирането на българската култура и на българския дух и е първият триумфатор и вестител на финала на циганската акултурация на България. Той като всички гении е изпреварил малко времето си и всъщност е знаменателна фигура от бъдещето на България, любезно и милостиво украсила скромното ни настояще.

Промяната на националната идентичност на българите в посока на циганизиране особено остро се усеща при по-младите. Освен чалгата като музика младите, в това число и студентите даже е от престижни университети, все повече харесват циганско-турските танци (кючеци, гюбеци) с всичките ориенталски иширети – върху масата, с бутилки, с метли и др. Без тях за жалост вече не става никакъв купон.

В самото начало на циганската културна инвазия циганското се вижда просто като мода (спомняме си световното модно увлечение по “Джипси кинг” преди години), впечатлява безобидната му забавна страна, схваща се като необичайна екзотика.

В циганията има и привлекателни за някои хора откровени ескапистки елементи (ескапизъм – бягство от действителността). Но постепенно циганското става близко, става привичка, става нужно. И … навлиза в собствения духовен идентитет, влиза в душевността на българите.

Циганският жаргон, циганско-тарикатското поведение и особено циганската безпардонност и хиперсвобода също се харесват на по-младите, очароват ги като контрапункт на прозаичните и затруднителни семейни, училищни и обществени задължения. Най-трагичното е, че успоредно с това и поради това в българското национално самосъзнание избледняват патриотичните идеи и мотиви, губи се националният дух. (Кой още харесва българските възрожденски песни?) Интериоризират се както циганският начин на мислене, така и характерната циганска безнравственост.

Циганският модел на поведение вече е наложен в обществото ни. Кражбите, също като в циганските групи, в България вече не са нравствено укорими. Даже и премиерът не се трогва от очевидни злоупотреби, присвоявания и золуми. Лъжата и измамата, включително и политическата измама вече въобще не впечатляват българите, защото съвсем по цигански те ги считат за най-нормални, даже похвални неща. Евалла за гяволъка, бате. Също както при циганите нахалството, примитивната хитрост, двуличието и ласкателството заместват отдавнашните български добродетели доброта, достойнство, честност. Социалнопсихологиче ските изследвания показват, че българинът все повече става циник и егоист. За него всяка почтена постъпка е смешна и нелепа. Той все повече мрази труда и се срамува от него. Все по-много използва цигански номера (рушвет, изнудване, просия, издевателсвто и др.) И все по-често като циганина мисли и планира само днешния си ден; става все по-безотговорен към собственото си бъдеще. Всичко това можем да го видим като факт и в самия български парламент. Там словесните и ръкопашни схватки са типично по цигански нагли и с гротескна афектация, а работата – по цигански вяла и безотговорна. Въобще налице е очевидна тенденция цялостното обществено поведение на българите да става по-просташко, по-циганско.

В този контекст съвсем логично възниква въпросът “Какво прави държавата?”. Този въпрос обаче може да бъде зададен само от трогателно простодушен лаик. Всички нормални българи отдавна знаят, че държавната система у нас е заменена от братовчедско (орионско или олимпийско) обединение на властници, грижещи се по цигански първо и единствено за себе си. А самата държава е най-корумпираната, най-крадливата, най-престъпната, най-лъжливата и поради всичко това най-бедната и най-изостаналата (Албания наскоро ни задмина по икономически растеж) в Европа.

Сега, знам, че тук веднага щръкват контрааргументите “Шенген” или “Европейски съюз”. Но те не приличат ли твърде много на мънистата на капитан Кук, които той раздавал на простите и наивни туземци при завладяването и разграбването на техните острови?

Още, българската държава, като никоя друга в света, пряко и откровено по най-различни начини толерира циганите. Как? Тя се погрижи да им създаде изключителни комфортни условия за контрабанда. Изгради им хиляди най-различни битаци и контрабандни пазари; допусна пълните им с контрабандни стоки бараки, палатки, навеси, юрти и кьошкове по всички по-големи улици и площади на страната. Циганите завладяха и българските курорти със сергиите, с каруците си, с мечките си. Ежедневно на Дунав мост им е осигурен практически безплатен влак за контрабандна търговия до Румъния със специално безпроблемно митническо “обслужване”. Подобни екстри има и на другите граници само и само контрабандната им куфарна търговия да няма никакви проблеми.

Познайте сега след падането на Шенген кой ще дойде в България, дали няма да са циганите на всички балкански народи? А кой от България ще тръгне из Европа със сезалови торби и ножовки? Айфелова куло, горко ти! Жотев, вади парите за скраба! Нашата държава си затваря очите за циганския монопол върху производството и търговията със спиртни напитки. Ментетата на царкировите мургави технолози и търговци заливат цялата страна. За родните пияндета употребата на алкохол е като руска рулетка. Затова след всеки запой те неистово се радват, по ъндърграундски пеейки “Пролет пукна, ние – не!.

Държавата не иска да види и да контролира изключително доходоносния цигански бизнес с покривните изолации, със сапаните и др. Особено внимателна е тя с циганския скраб бизнес, чийто висш пилотаж е кражбата, насичането и търгуването с цветни метали. Правителството много срамежливо и учтиво помоли крадците на метали и кабели, създавайки огромни проблеми и загуби на обществото, да си помислят и ако обичат да се помъчат повече да не правят така, защото никак не е хубаво. Тук се появява фамозната фигура на крадецът на праск…, пардон, на кабели: ловък, мургав, с ореол от волтови дъги, безстрашен (краде кабели направо от тролейбусното трасе и от действащите далекопроводи, реже опашката на лъва от софийския Лъвов мост, ако иска даже може да си отреже каквото си иска и от чапкъновата бронзова София), красив, почерпен и весел. Ах, де го Емилиян Станев!

Държавата нехае и за това, че циганите никак не обичат данъчните служби и затова не плащат нито данъци, нито такси, нито нищо. Да знае някой циганско семейство, което да си е платило данъците, тока, водата, сметта? Някой да е виждал циганин с билет? Няма такъв. Гинес чака. Циганите са имунизирани и срещу всички номера, които измислят данъчните, Здравната каса, Топлофикацията, ВиК-то и Енергото (като например смяната срещу 17 лв. на работещия ти водомер, уж за да се провери и регулира). Да сте чули за сменен цигански водомер или да сте виждали инкасатор в цигански квартал? Дали циганите не ще си сменят паспортите и дали ще си платят за това или разноските пак ще се поемат от държавата, т.е. от работещите българи?

Самонастанилите се в чужди имоти в страната с много малко изключения са все цигански семейства. В Пловдив, София, Варна, Русе, Търново, навсякъде циганията пронизва самото сърце на градовете с всичката си мръсотия, кражби, цигански песни и пиянски свади.

Всеизвестно е, че в цяла България циганите крадат безогледно по всички възможни начини. Опустошават лични имоти и стопанства, обществена собственост, национални богатства. Селата са пропищели от набезите им по селскостопанската реколта, по инвентара, по имуществото на селяните. Годишно хиляди декари гора се изсичат. Продукцията от ниви, зеленчукови градини, овошки и лозя се обира и се пренася в късна доба по циганските махали. Утре вечер пак. В градовете денонощно се шета по складове, къщи, апартаменти. Знаменити цигански школи подготвят квалифицирани крадци, джебчии, просяци, врачки и измамници. На всяко по-значимо публично място из България (площад, гара, пазар, парк, болница, даже пред училища и детски градини) можеш да видиш цигани, чакащи своя удар на деня. На всяка автогара, не без благосклонността на полицаите, поне няколко дружинки цигани търсят наивници за играта “Тука има, тука нема”. На всяка по-голяма магистрала – млади цигански жрици на платената любов. До всяко училище – барака или сергия с циганин. Във всеки парк – цигански атракции. Пред всяка църква – просещи и благославящи цигани. По всяка улица – циганин, продаващ чорапи или гащи. На всяка пейка – циганка, която иска да ти гледа на ръка. Българската държава е единствената държава в света, която разрешава на нейната територия да функционира паралелна съдебна система (циганското мешере). Само в България има цигански партии. Те се канят солидно да влязат в Парламента; искат си и цигани – министри. Само в България циганските движения и циганските лидери се радват на открита политическа подкрепа и на ухажване, особено преди избори. Само в България има нелегална стройна “аристократична” система, включваща цигански цар (цар Киро и царица Костадинка), цигански барони, цигански принцове и принцеси, с които българските власти общуват по всички правила на дипломатическия протокол и които се ползват с почти президентско благоволение.

Сега, накрая, и малко сметки. Ако приемем, че за фактическото оцеляване на едно лице днес в България са нужни два лева (за всичко: храна, дом, отопление, осветление, дрехи, обувки, обучение, лечение и др.), което е на границата с немислимия минимум, следва, че за 2000 г. за издръжката на българските цигани е била нужна сумата от 800 000 000 лв. Фактът, че циганите в края на годината са реалност, говори за усвояването от циганския етнос на най-малко тази сума. Тоест, разходната част на този специфичен бюджет е налице. Каква е приходната част? По експертни данни тя не би могла да изглежда много по-различно от:

1. Социални помощи и др. ( от общо 319000000 лв.): 210000000 лв.
2. Кражби: 340000000 лв.
3. Неплатени задължения (ток, вода, данъци, такси и др.): 50000000 лв.
4. Черна икономика и контрабанда: 160000000 лв.
5. Tрудови доходи: 30000000 лв.
6. Други източници (помощи, дарения и др.): 10000000 лв.

Всичко: 800000000 лв.

Коментариите не са нужни. Всичко се вижда много ясно. Цифрите говорят за себе си и всеки може да направи заключенията си. От всичко казано до тук следва елементарния логичен извод за фактическата дискриминация на българите в собствената им държава. По всички линии българският етнос е потърпевш от циганите. Чрез държавата и държавния бюджет трудът на работещите българи е експлоатиран в полза на циганското етническо малцинство. Фактически българите не са равни с циганите пред законите на България. Циганите са над или извън много закони, например за задължителното образование. Циганите имат редица скрити и явни привилегии, включително и при изплащането на социалните помощи. За разлика от циганите бедните българи много рядко са обект на внимание от страна на правителствени и неправителствени организации и институти. Даже и в такава важна и деликатна сфера като духовността българите са ощетени. Как изобщо е възможно и приемливо изучаването на исляма в българските (!) училища да е по-напред и по-обхватно отколкото изучаването на българската конституционна православна вяра. Ето защо вече съвсем правилно навсякъде образът на Майка България се свързва с циганите. Този образ, точно както го представят европейските телевизионни канали (Евронюз, например) представлява циганска каруца с надпис “Към Европа”, натъпкана с многолюдно мръсно и весело циганско семейство, теглена от стара кранта по кален път незнайно за къде. Всъщност можем ли да се досетим къде води калният път? Той ни води към бъдеща циганска държава на сегашната българска територия, която гостоприемно ще приюти балканските и европейските цигани по подобие на евреите в Израел. Доскоро тази циганска държава се планираше по север. Очевидно стратегически европейски съображения са наложили слизането й на юг на Балканите. Тази парадигма е единствената, която обяснява всички необясними неща, които се случиха в икономическия, политическия, социалния и духовно-културния живот у нас през последното десетилетие.

Използвани са извадки от статията на доц. д-р Петър Иванов със заглавие „Циганска каруца по път незнайно за къде“