„Инсталиране на себеотрицанието“

… или „едно наблюдение за нещо нередно“.

Всяка една война се започва с обезкуражаването на врага. Смъкне ли му се самочувствието, той мигновено става слаб дори и физически, защото пада духом, както се казва. Тази стратегия се използва от незапомнени времена преди всяка битка. Още от първобитните племена и до следващите ги национални и интернационални войски, воините по целия свят са използвали различни украси по телата си с цел да всеят страх в противника си. Някои от тях също издавали заплашителни викове, държали огнени факли, човешки и животински кости, или крайници на убити животни и хора. Всичко се е правило за да се разтърси здравия разум за оцеляване на жертвите.

Untitled-1

С напредването на времето стратегиите на войните са авансирали също, но принципа се е поддържал през вековете. Преди да се нападне едно племе се използват често и предатели, които да подготвят терена за нападението и нашествието. Примерно отвътре в предградието на вражеското селище са се правили пожари, пускали отрова и болести във водоизточниците, разнасяли сред местните удобни слухове и т.н., с цел да се създаде предварителен хаос, чрез който да приклекнат жертвите. В някои случаи дори не се стига въобще да се използва въоръжена сила като самозащита, защото главно се пробва да се притиснат командващите, като така падат всички воини без да им бъде предложен собствен избор за действие. Такива примери има много също и в българската история, за жалост са забулени в тайни и са се превърнали в официално не изучавани легенди, които са обаче добре известни на много от българите днес.

В съвремието човек може спокойно да открие същата последователност на унищожението на противника. Може, но ако е достатъчно търпелив в изучаването на тънкостите на глобализма. Може и да остане разубеден в предварително програмираните му за правило норми. Естествено на по-голямата част от заобикалящите го хора би им отнело няколко живота за да излязат от правилото на психологията на отрицанието. Това, разбира се, не трябва да отказва никого да обръща внимание на реалната преценка подбудена не от удобната „самонагласа“. Все пак това е определението за човек, а не за тези полу-добитъци от вътрешната страна на обора. Но да не включвам съвременните „новини“ и събития тук по нататък, въпреки че отговарят множество на темата, които сами може да си включи всеки.

Днес е достатъчно да направите едно единствено търсене в най-използваната в света интернет търсачка, американската софтуерна корпорация „Google“, за да видите резултата от търсенето на следната фраза: „срам ме е, че съм българин“, само последвайте връзката и наблюдавайте страници и страници с писаници подкарани в посоката на себеотрицанието. Натъртването на литературния герой на превъзходно-хумористичната творба на Алеко Константинов използвана от началото на „подмяната“ като обида към един стар и издържал невъзможното за да се запази народ. Не ви трябва да ровите прекалено дълго в базите данни на интернет за да видите, че по-голямата част от българите не се срамуват от своя произход, нито от страната си, нито от близките си, въпреки че се карат често помежду си и има между тях постоянно неразбирателство. В толкова напреднала фаза на разчленяване на всичко народно българско се сещам за написаното от Кеворк Кеворкян, че циганите ги направиха роми, а българите цигани.

Та, за какво да ни е срам, че сме българи? Затова, че прадядовците ни са воювали със зъби и нокти на Шипка и сме оцелели за да имаме днес народ и страна? Не, не, не е заради това, а заради това, че отворените граници на диктатурата-демокрация се оказаха затвор за нашето родно достойнство. Картината се избистря още повече, когато някои от онези, от нашите братя и сестри, имигриралите и прокудените, се крият в чужди общества и бавно се претопяват с другите народи, заличавайки следата на едно богато духовно потомство, за което не искат и да се сещат, „защото се срамуват“. За щастие и това е една злоупотреба за да се твърди понеже повечето от българите живущи в чужбина заобичват много повече родната си земя.

Срам те е? Срамувай се от себе си, заради това, че се излагаш със себеотрицанието си. Самото значение на думата е много показателно за тази тема. Отказваш се от личното си щастие в полза на други, на чужди цели.

Всички се раждаме в обора. Гордея се от произхода си, нито повече нито по-малко от всеки друг. Той е това, което най-добре познавам откакто съм аз.

Anony, 27.2.2016

2 thoughts on “„Инсталиране на себеотрицанието“

  1. Pingback: „Инсталиране на себеотрицанието“ – Zahariada

  2. Pingback: Геополитически цио-банкстерски движения и последиците – Zahariada

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s