Висшето образование в България: Индоктринация от люлка до гроб!

Напоследък стана много актуална темата за подмяната на ценностите и националното самосъзнание в основното и средното образование в България, но ако тази подмяна в задължителната образователна система в страната е очевидна и неоспорима, то не можем да кажем същото за разрушителния характер на висшето ни образование. Силата, с която машината на висшето образование в България влияе върху младите хора е мощна, а целта е една – „правилното“ вписване на тези кадри в обществото или казано направо – оформянето на перфектната, поредна тухла в стената.

Какво се получава най-често в специалностите обучаващи кадри в сферите на социалните, правните и икономическите науки – тоест сферите на дейност, в които се вливат най-качествените кадри и логично, които имат най-остра нужда от „обработване“. Още в първи курс им се задава точно определена рамка на мислене, уточняваме мислене и начин на разсъждение, а не просто преподаване на официални теории и становища. Този първоначален алгоритъм на поглед върху света най-често включва добре познатите либерални теории и „съвременни“ ценности, възхваляващи постулатите на така наречения свободен пазар, пазарна икономика, върховенството на западната култура и принизяване на всичко, различно от вече изгубилите съдържание понятия „демокрация“, „равенство“, „толерантност“ и „прозрачност“. Тук не говорим за чисто и просто предаване на информацията, а за налагане на тази информация като най-правилна, обективна и вярна. А когато 90% от обучаващите се са „добре подготвени“ от толерантната система на средното образование – не е особено трудно да им се наложи определен модел на мислене и в по-късен етап на обучение.

Нещо повече – стане ли дума за предаване на определени проекти, полагане на определени изпити или просто дискусия в семинарно упражнения, се допускат само и единствено точно определени източници на информация (които най-често включват трудове на американски учени), разбира се настоятелно препоръчани от съответния преподавател. Тежко и горко на тези студенти, които дръзват да изкажат различно мнение от това на преподавателя – обикновено те биват класифицирани като „повърхностни“, „не достатъчно информирани“, „елементарни и агресивни“.

На скоро имахме възможността да разговаряме със студент изучаващ социални науки в университет във Варна. Нещата, които разказа въпросният студент ни поразиха.
Поради спецификата на изучаваната специалност, никога и по никакъв начин не се допуска дори становището, че малцинствата в България не се интегрират, даже напротив – налага се схващането, че мнозинството българи е расистки и националистки настроено и поради това съществуват проблеми, както и че циганите са свободни души със специфични етнически особености, при които тялото е висша ценност и поради това не гледат на труда като на нещо градивно – цитирано дословно!
В часовете по психология на въпросния студент се изучават само и единствено научните трудове на евреи-психолози, като изрично се уточнява от преподавателя, че това са теории на еврейски специалисти – странно, защо ли се натъртва на произхода им? Нещото, което ни порази беше фактът, че студенти в последни семестри на обучение получават като задание за семестриално упражнение анализ на цигански и еврейски приказки и това по предмет изучаващ културата на не един или два народа, респективно би трябвало да се обърне внимание и на останалите етноси, но не би. Защо ли обаче се набляга в толкова специфична сфера на обучение само върху особеностите на циганския и еврейския етнос, може би те са най-заслужили, преценете сами.

Особено забавно става, когато в огромна част от университетите в страната (начело, разбира се, със сороския Нов Български Университет и развъдника на мозъчни тръстове СУ „Св. Климент Охридски“) се прокламира великата, неприкосновена толерантност. А тя, „толерантността“ се прокарва тайно и подмолно, замаскирана някъде между редовете на тоновете хартия, без която като че ли преподавателите не биха могли да кажат и една дума по време на лекция. Какво имаме предвид – преподава се, да кажем, предмет свързан със законодателството на ЕС и като пример за равноправие или съответно отсъствието му в страните-членки не се дава огромната разлика в заплащането, качеството на живот или нивата на престъпност, а нещо много по-„модерно“, много по-„европейско“, а именно гей браковете, гей парадите и като цяло всичко що е свързано с гейовете, като индиректно се прокарва идеята, че в България нещата са толкова назад, не защото имаме политици-дупедавци, а защото населението е настроено хомофобски и все така се дърпа от хубавата Европа. В УНСС например на въпроса „Защо траншът на пари от ЕС към България е значително по-малък от транша на пари от България към ЕС?“ се отговаря по следния начин: „Колега, не мога да ви говоря с цифри, не съм математик! Не ме занимавайте с въпросите си, водя лекция“ – това се случва в икономически университет, но разбира се не е случайно!

В часовете по практика пък се акцентира на ролята на точно определени неправителствени организации и бъдещата реализация на студентите там. По чиста случайност тези организации са “Отворено общество” на Джордж Сорос (представено като изключително алтруистично сдружение, даващо мило и драго за благоденствието на българския народ), “Работилница за граждански инициативи”, не стопански сдружения финансирани от “Ротари Клуб”, фондации с председатели експерти от тинк танковете и др. Писали сме много пъти за тяхната пагубна и унищожителна роля в българското общество. Наистина, колко случайно може да бъде всичко това, като се има предвид (според проверена информация), че ректорът на въпросния университет (с чийто студент имахме разговор) е евреин, при това с еврейско име (дори не се е прикрил за разлика от колегите си на други места).
Студентът, с когото се срещнахме, сподели и за меко казано налудничавия начин, по който трябва да се пишат анализи и да се оформят курсови проекти – най-често се дават научните разработки на максимум двама специалисти (които така или иначе имат сходни мнения по даден научен въпрос) и разсъжденията на студентите трябва да се изграждат въз основа само и единствено на посочените източници, защото всеки друг поглед над дадения казус се определя като „не до там задълбочен и професионален“ и съответно получава ниска оценка. „Анализите“ също не бива да включват и лично мнение на студента (защото се предполага, че студентите са твърде неопитни за да имат мнение), без значение дали се засягат социални, икономически или каквито и да било други казуси. Излиза така, че студентите са третирани като сива маса от единици, за които се предполага, че не са достатъчно дорасли за да имат свое мнение, което да защитят в дискусия, особено ако това мнение не пасва на евроатлантическите ценности налагани у нас. Тези пък, които все пак смеят да изкажат личната си гледна точка относно неравното разпределение на благата в света, доминацията на едни култури над други или съмнение в неприкосновения Европейски съюз – се заклеймяват като тесногръди националисти, „които имат нужда от повече литература“.

Друг сюблимен момент в обучението на всеки студент в България са така промотираните бригади по програмите “Work and travel”, “Cool Travel” и още няколко ключови фирми за подбор на студентски персонал, като най-често работните пътувания на младите хора са насочени към САЩ.
Какво се получава обаче в голяма част от случаите – студенти от всички курсове, изучаващи така желаните специалности като „Финанси“, „Счетоводство“, „Мениджмънт“ и още много други си плащат сами пътните разходи до САЩ (възлизащи на суми над 1500 лв), отделно заплащат и регистрационна такса към фирмата-посредник, а тя от своя страна се задължава да им намери каква да е работа (най-често като помощен персонал във вериги за бързо хранене, чистачи или водни спасители, разбира се за минимално заплащане), като квартирата и всички останали текущи разходи на място се поемат от самия студент…доста скъпа екскурзия, не мислите ли? При това с бонус – да работиш долнопробна работа нямаща никакво касателство със специалността ви – за ниско заплащане и „прекрасно“ отношение като към боклук от братята американци, и всичко това ако имаш късмет фирмата да е коректна, ако нямаш – sorry, както се казва, чупиш си главата и губиш много пари и нерви, като дори не можеш да осъдиш въпросните фирми. Тъжното в случая обаче е, че не малка част от заминалите зад океана остават там и продължават да мият чинии, тоалетни или ако имат късмет да са главни касиери някъде и след завършването си, като по този начин се надяват, че някога там биха могли да успеят, уви обаче в много от случаите не се получава точно така, защото американските филми са добре украсена реклама и докато тази реклама работи, цветът и потенциалът на нацията ще се изпарява като вода в пустиня, при това на безценица.

Мнозина от вас сега биха казали:

Ами като не искат да са чистачи, да си налягат парцалите и да се реализират тук!

Да, това би било възможно и вярно, ако местата за реализация не са същите тези НПО-та и организации на мозъчни тръстове, обучени и внесени от кого – да, от доброжелателите ни от САЩ! Или пък някоя аутсорсинг компания, която ти предлага неповторимата работа в кол център по 10 часа на ден срещу скромно заплащане – чудесни перспективи. А защо не и неплатен стаж от 6 месеца биха предложили привърженици на съвременния бизнес – това също е вариант, но ако има кой да ви издържа, а по правило с този лукс могат да се похвалят малцина. Разбира се, ако сте угоден и повтаряш с напевен тон евроатлантическите теории за светло бъдеще (без значение, какво ти е мнението, а по наши наблюдения малко млади хора могат да се похвалят с такова), имате реалния шанс да се влеете в гъстата мрежа от „специалисти“ и „независими“ експерти, както на родна почва, така и в чужбина. Ако обаче имате свое мнение и не ви е страх да го изразявате…тежко ви и горко!

В резултат, четирите години университетско образование се грижат повече от добре да се оформи и индоктринира съзнанието на младите хора по точно определен начин, а именно – с любов към всичко западно, ни най-малко желание за спор и съмнение във властта (каквато и където и да е тя), схващането, че трябва да бъдеш мачкан, за да успееш и след това на свой ред, след като си успял, да мачкаш и ти, защото „така работи системата“, нали? И опазил те Господ, ако не си добре пасващото колелце в тази толкова „перфектна“ система.