Свободен пазар или как се убиват националните икономики

Някога сме били една от най-силните икономики в Европа, а сега България е най-бедната държава в европейското „семейство“ и не само. Въпреки, че имаме всички условия да сме добре развита и богата държава, наблюдаваме точно обратното на това, което ни обещаваше идеологията на свободния пазар – безработица, обедняване, емиграция. На какво се дължи това?

SONY DSC

Българският бизнес е толкова силно обвързан с властта, че за свободен пазар у нас трудно може да се говори. Малките и средни фирми, които не се ползват с партийно покровителство, биват смазвани от партийната вихрушка и условията създадени както от нея, така и от бюрократите в Брюксел, които са обградени от хиляди лобисти на корпорациите.
Гледайте документалният филм „Брюкселски бизнес“:

Пример за нелоялна конкуренция създадена от Европейския съюз са аграрните субсидии, чиито размер е различен за всяка държава. Когато бившите социалистически страни влязоха в ЕС, тамошните селски стопани бързо фалираха, тъй като нямаха никакви шансове срещу субсидираната от Запада конкуренция. Фактът, че европейските субсидии бяха изплащани предимно на големите ферми, не според себестойността на продукцията, а според площта, говори или за тяхната некомпетентност, или за тяхната корумпираност. Каквато и да е причината, това доведе до фалита на малките и средни производители, чиято продукция е с много по-голяма добавена стойност. Група елитни спекуланти и инвеститори успяха да сложат ръка върху земите на фалиралите земеделци.

Друг пример за свободен пазар са големите хранителни вериги, които притискат българските производители да продават продукцията си на ниски цени, като ги принуждават да плащат 30-40 вида такси. Големите вериги не инвестират почти нищо в страната и плащат минимални данъци, защото доста често отчитат загуби, но това не им пречи да изнасят огромни суми от България, които депозират в банки извън страната. Често са освобождавани от данъци за определен период, тъй като се водят чужди инвеститори. Също така подправят документацията си, за да не плащат ДДС. Всичко това доведе и до фалит на малки квартални магазинчета за хранителни стоки.

Тези вериги са част от едрия западен капитал, който се нуждае от евтина работна ръка. Има много примери за страни от третия свят, където хората работят за по-малко от 5€ на ден, а продължават да са застояващи в развитието си или така наречените развиващи се страни – с нисък жизнен стандарт, не добре развита индустриална база и нисък Индекс на човешкото развитие (ИЧР) в сравнение с развитите страни. Тази политика поддържа страната ни в развиващо се състояние, но тя никога няма да излезе от него, защото това би представлявало загуба за тези хранителни вериги. Повечето продукти, които купуваме от тях, са контролирани само от няколко компании. Това се нарича „илюзия за избор“.

fd

Въпреки широкият спектър от марки и продукти, които имаме, за да избираме, в тези хранителни вериги, всичко се връща обратно към „големите момчета“ на Запад. Общо десетина мега корпорации контролират изхода на почти всичко, което купуваме. Един пример са P&G, които чрез тази мрежа предлагат своите продукти на около 4,8 млрд. души по целия свят.2691baf28e3da9a56b5785fad8298fb5

Същото се получава и със средствата за масова информация, които през последните десетилетия се управляват само от 6 дружества, но ако някой може да ги навърже и тях ще се получат още по впечатляващи резултати. Може би говорим за няколко души, които държат всичко. Още един пример е как 37 банки са се слели, за да станат само четири – JPMorgan Chase, Bank of America, Wells Fargo и Citigroup за малко повече от две десетилетия, според тази карта на Федералния резерв.

Натиснете за да видите в по-голям размер...

Ако се разровите малко повече, ще се окаже, че много от банките, които не са споменати, както и много от корпорациите са в картелни отношения, създавайки илюзията за конкуренция.

Естествените монополи също бяха пуснати на свободния пазар, въпреки че не бяха създадени абсолютно никакви условия за конкуренция, която е основният принцип на уж свободния пазар. Така бяха приватизирани електроразпределителните дружества, множество предприятия бяха унищожени след приватизацията, природните ресурси бяха дадени на концесия за минимални такси и т.н., което доведе до покачване на цените и голяма безработица. Само от природните ресурси губим 30 милиарда годишно, но нито едно правителство през последните 24 години не се опита да прекрати този грабеж. Пример за свободен пазар по европейски е, да ни принуждават да купуваме скъпия ток от производителите на ВЕИ и от частните Марица 1 и 3, които продават ток на доста по-високи цени от държавната Марица и от АЕЦ Козлодуй. Тук управляващите заедно с европейските си господари са решили, че пазарът трябва да се регулира, но не в полза на гражданите, а в полза на корпорации и олигарси, чрез задължително потребление на произвежданата от тях електроенергия.

Свободният пазар в напълно дерегулиран вид, такъв, какъвто го виждат неолибералите, води до пагубен ефект върху икономиката на една държава. Дерегулираният пазар не може да осигури равнопоставеност на участниците в него. Рано или късно се появява монопол или олигопол, в повечето случаи с чуждестранен капитал, функциониращ най-често на базата на картелно споразумение, който започва да диктува политиката в него, като по този начин елиминира слабите играчи. Атрактивното наименование на този принцип на функциониране е „саморегулация“. Можем да кажем, че единственият гарантиран закон в него е този на джунглата.В този ред на мисли, нуждата за въвеждане на регулаторни механизми с цел стимулиране на конкуренцията е основна за дългосрочното развитие на всеки пазар. Друг важен аспект е протектората над местните участници, тъй като те осигуряват заетостта, нивото на животи и съответно покупателната способност. В България наблюдаваме агресивна политика срещу местния малък и среден бизнес и политическа воля за привличане на големи чужди инвеститори, които с лекота успяват да се наложат над българските фирми, като не се колебаят да си служат с всички лостове на корупцията, за да постигнат целите си.

Свободния пазар е претекст за унищожението на националните икономики. Корпорациите отдавна са купили политиците и се възползват от невежеството на масите, за да прокарват интересите си.

2 thoughts on “Свободен пазар или как се убиват националните икономики

  1. Не стана ясно защо турски и китайски ГМО продукти заливат България, но не заливат Германия, например. По-точно, ясно е, но никой не казва защо става така.

  2. Ако трябва да се раздават субсидии, то трябва да се дават на потребителите и те да определят каква храна да си купят и по този начин непряко парите да стигнат до производителите. Сегашния начин на субсидиране е абсолютно порочен.

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s