ТПТИ или как АКТА, ГМО и шистовият газ ще влязат през прозореца, след като ги изгонихме през вратата

Февруари 2014-та във Вашингтон е мразовит. Над преспите по „Пенсилвания авеню” се веят френски трикольори. Местната преса обсъжда любовните неволи на президента Франсоа Оланд. Зарязан от бившата и необвързан с новата си любима, той пристига самотен на държавната визита в САЩ. Галските медии пък се шегуват с невъзможния, „франглийски” акцент на президента. Но на пресконференцията след разговорите той изрича нещо важно: спИд из оф дзъ есАнс / разбирай „speed is of the essence”/. Закъде се е разбързал?  Думата му е за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции /ТПТИ/. Обама кима насърчително, но дори не смее да подкрепи колегата си с няколко думи. И за двамата темата е политически динамит, който всяка словесна искра рискува да взриви.

TTIP-hollande

Какво представлява Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции /Transatlantic Trade and Investment Partnership – ТТIP/?

Това е новото име на договора за свободна търговия между ЕС и САЩ /Trans-Atlantic Free Trade Agreement/, който е в процес на изработване. Думата „партньорство” мимоходом подмени понятието „свободна търговия” в публичните упоменавания на договора, за да успокои общественото брожение в ЕС. А причините за тревога са много.

Де факто договорът ще установи зона за свободна търговия между двата икономически колоса: САЩ и ЕС. 800-те милиона потребители от двете страни на Северния Атлантик са най-платежеспособните и въжделени клиенти на всеки бизнес.

Морковът, който Брюксел размахва пред погледа на унилите от кризата европейци е сумата от 119 милиарда евро годишно. Толкова биха спечелили икономиките на страните-членки от падането на митническите бариери, ако се доверим на Центъра за изследване на икономическата политика /CEPR/, базиран в Лондон тинк танк, работещ по поръчка от Брюксел. Сиреч по „545 евро на четиричленно домакинство”, както ни блъфира на дребно докладът. Всъщност от договора ще спечелят няколко европейски икономики с експортни възможности и пазари в САЩ. Най-вече германското машиностроене и френските луксозни марки: вина, парфюми, хранителни деликатеси, биопродукти. Това е и причината Франсоа Оланд да бърза. Френската икономика има нужда от допинг. За много страни от съюза обаче той рискува да се окаже овърдоза. Друг предвидим ефект от ТПТИ е ускореното окрупняване на бизнеса от двете страни на Атлантика, което обрича дребното и средно предприемачество, гръбнакът на много европейски икономики, като италианската и португалската. И, разбира се, българската.

Споразумението ще установи Трансатлатническа свободна търговска зона между ЕС и САЩ /Transatlantic Free Trade Area – TAFTA/

Споразумението ще установи Трансатлатническа свободна търговска зона между ЕС и САЩ /Transatlantic Free Trade Area – TAFTA/

Тема –табу

Експлозивният характер на ТПТИ личи и по тоталната непрозрачност на преговорния процес. Засега знаем само, че разговорите са започнали преди 10 месеца и се предвижда да приключат до края на 2014г. Преговорите се водят в тесен състав, европейската група е оглавявана от Игнасио Гарсиа Бореро, а надзорът над процеса е поверен на Карел Де Гухт, еврокомисар по търговията. Мандатът на преговарящите дори не е официално огласен, за което се иска съгласието на всичките 28 страни-членки.

Засега Брюксел се опитва да угаси назряващата буря от негодувание със серия срещи. Но и тук аритметиката е издайническа. Според Corporate Europe Observatory ЕК е провела само осем открити обсъждания с граждански организации и цели 119 закрити срещи с корпорации и лобистки кабинети.

Опорни точки: как „да управляваме прозрачността” 

На 25 ноември 2013 corporateeurope.org публикува поверителната PR-стратегия на Брюксел по деликатната тема с ТПТИ. Документът препоръчва да се „управлява прозрачността”, сиреч да не се казва цалата истина. Да се акцентира върху „икономическия растеж и създаването на работни места”, да се обяснява на гражданството, че договорът няма да „подрони регулациите и съществуващата защита на здравето, сигурността и околната среда”. „Важно е да сме едновременно активни и реактивни, да следим публичния дебат и да го захранваме с прицелена комуникация, която да се разгръща по всички канали, включително онлайн и в социалните медии”, четем още в скандалния документ, който цели да захароса горчивия хап, за да бъде преглътнат от гражданите.

Рисковете за потребителите

Установяването на зона за свободна търговия ще рече премахване на митническото бреме в търговията между ЕС и САЩ, което и сега е ниско /средно около 4%/. Но най-вече оеднаквяване на стотици, ако не и хиляди стандарти за качество на въздуха, храните, лекарствата, за безопасност на електрическите уреди, за дейността на банките и застрахователните компании, в резюме: стандартизиране на потребителското битие от двете страни на Атлантика.

TTIP-ogmАко икономическата мощ на ЕС и САЩ е съизмерима, то потребителската защита на европееца е значително по-висока. Разбира се, никой не очаква американският пазар да завиши своите критерии, което би противоречало на самото призвание на ТПТИ: да улесни и динамизира търговията през океана. Отнапред е ясно, че в името на икономическия растеж ЕС ще трябва да жертва високите си критерии. Ще рече да узакони ГМО, които вече са част от американската агрикултура и хранителни навици и от които САЩ и да искат, не могат да отстъпят.  Дори само тази стъпка ще промени европейската флора и здравния статус на жителите на Стария континент. В комплект вървят и телешкото с хормони, пилешкото, дезинфектирано с хлорни продукти. Лобито на американските свиневъди вече настоява да се премахне забраната на ректопамина, стимулиращ натрупването на месо препарат, забранен в 160 държави.

Не липсва натиск и от Брюксел. Федерацията на европейските застрахователи /Insurance Europe/ разчита ТПТИ да й развърже ръцете за високорискови инвестиции. Сдружението на германските банки пък настоява САЩ да премахнат „правилото Волкър”, което озаптява комарджийския разгул на вълците от Уолстрийт.

Най-подир ТПТИ се оказва и начин изгонените през вратата да влязат през прозореца. Шистовият газ, обект на забрани и мораториуми из почти цяла Европа /без Полша и Великобритания/ ще прескочи националните законодателства като част от международен договор, дори без да бъде упоменат изрично. „Има вероятност и някои от разпоредбите на ACTA да бъдат инкорпорирани в ТПТИ”, признава Дамиен Леви, вторият по ранг в преговарящия екип на ЕС, на среща с граждански активисти в Брюксел. Личните данни на европейците, които могат да генерират пазар от 315 милиарда евро, според оценките на авторитетния френски сайт mediapart.fr, са обект на особен интерес. Трябва ли тогава да се изненадваме, че сред най-усърдните застъпници на ТПТИ са Фейсбук, Гугъл, Амазон и Майкрософт.

Сбогом на демокрацията

Най-пагубните разпоредби, които рискуват да залегнат в ТПТИ са свързани с новия режим за уреждане на спорове между инвеститор и държава /ISDS – investor-state dispute settlement/. За него настоява едрият, мултинационален бизнес от двете страни на Атлантика. Новият режим предвижда учредяването на международни арбитражни съдилища, които да решават спорове между инвеститори и държави. Подобни режими съществуват и сега, в двустранни спогодби между развити и развиващи се държави с нефункциониращо правосъдие. В страните от ЕС и САЩ обаче правовата държава е даденост и изземането на правомощия от националното правосъдие, за да бъдат прехвърлени на международен арбитраж се явява грубо посегателство върху националния суверенитет. Ако новият режим бъде установен, той ще лиши правителствата от възможността да провеждат национална икономическа политика. Всички нейни инструменти, от митата, през данъците и акцизите, до санитарните норми ще могат да бъдат атакувани от „ощетени инвеститори” пред междунароните съдебни инстанции.

Впрочем инвеститорите вече масово прибягват до международни арбитражи, учредени от двустранни споразумения /514 дела срещу държави към 2012г./ Илюстративен пример е Аржентина, която замразява цените на тока и водата, за да подпомогне потребителите в разгара на кризата, но правителството тутакси е призовано пред съда по повече от 40 дела, заведени от CMS Energy /САЩ/ и френските водни компании Suez и Vivendi. Буенос Айрес до днес изплаща неустойки в размер на 1.15 милиарда на „ощетените инвеститори” за „пропуснати ползи”.

Европа и България

Ако се спазва графикът на преговорите ТПТИ ще бъде ратифициран от следващия европейски парламент. Отношението към договора е ключовият залог на евроизборите. Уви, към момента той се подкрепя открито или тихомълком от двете основни политически фамилии в ЕС: ЕНП и ПЕС. Гражданското общество в Италия и Германия вече надига глас срещу договора.

У нас сдружение Солидарна България настоя да бъде обнародвана информация за преговорите от икономическия вицепремиер Даниела Бобева. Същата засега не е предоставена. Правителството разпространява български превод на хипнотизираща брюкселска брошура за ползите от ТПТИ. Президентът Плевнелиев вече заяви подкрепата си за договора преди да го е чел. Съществуват данни, че част от фискалната администрация вече преминава обучения по прилагането на ТПТИ, без повече подробности.

Темата практически отсъства от дебата за евроизборите през май, засенчена от междуособиците на „реформаторите”, епичният сблъсък на БСП-АБВ и безцензорната логорея. А българската икономика, която преживява кризата на командно дишане, едва ли е готова да поеме нова доза ултралиберален допинг.

Източник: solidbul.eu

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s