Зелените – партизани за една Европа на малцинствата

Въведение

Европейската зелена партия е решена да насърчава регионалната идентичност в рамките на Европейския съюз (ЕС), честно казано, предвиждаща едно повторно оформяне на ЕС в гювеч от етнически елементи.

 

Multiculti_cartoonТози проект е започнал и се поддържа от Германия, която чрез използването на съседните немскоговорящи малцинства ще се очертае като единствената политическа единица, за да бъде засилена чрез такова преразпределение на властта.

Нещо повече, идеята е взета и подкрепяна от САЩ и различни американски, политически фондации, които по този начин прилагат така наречената „Доктрина Уолфовитц“.

Вашингтон смята, че е много желателно европейците да бъдат лишени от техните държави и затова ще улесни усвояването им, все едно са ято водено от майката гъска в Брюксел (или Берлин) към един глобализиран свободен пазар, изцяло доминиран от САЩ.

Пиер Хилард е с докторска степен по политически науки и е професор по международни отношения. Неговите изследвания са главно върху работата на ЕС и превръщането му в част от трансатлантическия блок. Последната му публикувана работа е „Бертелсмен: медийна-империя и фондация в служба на наднационални структури“ (издания Франсоа-Ксавие дьо Гилбер, 2009).

Анализ на „етно-европата“, на Зелените

В една по-ранна статия Хилард представи карта, която беше създадена през 1997 г. от „Демократичната партия на народите на Европа – Европейски свободен алианс“ (ЕСА), която е с позиции в Европейския парламент.

fr-carte-grand_formatКартата показва различните „национални“ или „независими“ партии, които са се опитвали да направят автономни региони в рамките на държавите от някогашния 15-членен ЕС. Някои от тези партии вече бяха придобили престиж, тъй като започнаха да поемат управлението на регионалните политики. Такъв беше случаят с „Esquerra Republicana de Catalunia“ (ERC) на Жосеп Луис Карод Ровира, каталунска „независима-партия“, която беше съюзник на „Социалистическата партия“ на регионалния президент Паскал Марагал. Разбира се, такива регионални „независими“ партии не биха постигнали много, ако развиващите се структури на ЕС не бяха благоприятни за тях. Всъщност, всичко в документите за основаването на ЕС се съгласява с това да отпуска амплитуда на твърденията на етно-регионализма, защото евро-законите действат за потискането на националните закони. Склонни са да придават героичен статус на регионални политици, които са използвани от Брюксел за да формират политически съюзи и да влияят на избирателите на съответните региони в тяхна полза.

Испанските автономни избори през 2003 г. предоставиха поразителен пример за това.

Каталонските изисквания

В Каталуня, „Социалистическата партия“ не би дошла на власт без користната подкрепа на ERC. Тази подкрепа принуди Марагал да поеме ангажименти, които стигнаха до самото сърце на испанската държава, както когато припомни на „Бароните на Социализма“ в Мадрид, че 1,5 от 11 милиона гласове за „Испанската социалистическа работническа партия“ (PSOE) са дошли от Каталуня. Вследствие, правителството на Запатеро не би могло да бъде на власт без подкрепата на сепаратистите. И така, испанското универсално избирателно право се обезцвети от всеобщите избори на етнически и езикови илюзии, които подкопават испанската демокрация и съдебна система. И този процес едва започва. Принципът на етническото гласуване печели все повече почва.

Ровера в дясно и Марагал по средата

Ровера в дясно и Марагал по средата

Президентът на ERC беше този, който деликатно припомни на социалистите:

„Ние гласувахме за встъпването на Хосе Луис Запатеро, но това не беше празен чек! PSOE сега има възможност да покаже, че испанското правителство има приоритети, които не са тези на десницата. Надяваме се, че тези приоритети ще бъдат мулти-езични, мулти-култура, мулти-национални и федерални (…) ако не са, тогава сепаратисткият избор за Каталуня ще стане дори по-привлекателен.“

Не беше случайност, че Запатеро тогава призна за нуждата да се предефинира архитектурата на испанската държава. Един от първите ефекти на това повторно определение трябваше да бъде преводът на конституционния договор на ЕС на баски, каталонски и галисийски. За регионалистите, особено тези от Каталуня, подобен превод бе напълно оправдан. „Ако числено по-малкото естонци, малтийци и датчани могат да имат собствени версии на следните стандарти, защо да се „дискриминират“ 6,5 милиона жители на Каталуня“, запитаха.

Баските изисквания

В испанската Страна на баските, друга политическа партия заплаши, че ще избухне. Хуан Хосе Ибарече, председател на баските провинции, изрази желание, че неговия регион трябва да бъде „свободно свързан“ с Испания, но целта им е да получат нови административни и съдебни правомощия, както и право на самоопределение и признаване на баската националност. Според главните герои на този план, баската страна трябва дори да придобие директно представителство на всички нива в администрацията на ЕС.

Хуан Хосе Ибарече

Хуан Хосе Ибарече

Политическият дебат относно плана-Ибарече трябваше да започне през есента на 2004 г., а между различните компоненти на баското правителство е именно и „Баската националистическа партия“ (PNV), която е член на „Европейският свободен алианс“ (ЕСА), „Eusko Alkartasuna“ (също член на ЕСА) и „Ezker Batua-Izquierda Unida“.

Целта на дебата бе разпалването на етническите страсти, най-вече, стимулирани отвън. Тези импулси са обясними от гледна точка на насърчаването от, или чрез, Брюксел, за етно-регионалните причини, които също са поддържани от агитаторските банди наети за улесняването на разпокъсаността на националните държави.

Все по-нарастващата и корозивна дейност на ЕСА, водена от Иън Хютън, който е член на Шотландската национална партия (СНП), е съюзник на Зелените.

Зелените-ЕСА

Повечето от пан-европейските политически партии са като „Европейската социалистическа партия“ (ЕСП) и „Европейската народна партия“ (ЕНП), заслепени с идеята за мега-държава, чиито правомощия са все по-децентрализирани от националните държави към техните региони. ЕСА е използвана като примамката в мобилизиращата роля на бойното поле. През 2004 г., ЕСА придоби нови възможности, когато се създаде добре финансираното сдружение, в което са въвлечени различни региони от ЕС, така наречените „независими движения“.

ЕСА беше създадена от 13 регионални партии в ЕС, които подписаха „Барселонската декларация“ и приеха избирателен манифест, озаглавен „Към Европа на Различията“.

Основната цел на ЕСА е да установи две законодателни камери: едната въз основа на съществуващата избрана за „Европейски парламент“, а другата въз основа на „Съвет на ЕС“, представляващ не националните правителства, а автономните и териториалните образувания.

Другите цели включват признаването на всички езици говорени в Европа, прехвърлянето на децентрализирани органи, надзор и управление на всички структурни фондове, свободата за организиране на междурегионалното и трансграничното сътрудничество (без намеса от националните правителства), изграждането на евро-региони (които излизат от националните граници), забраната на всякаква дискриминация основана на етническа принадлежност, религия или сексуална ориентация (както е предвидено в чл. 21 и 22 от Хартата на ЕС за основните права) и създаването на обща външна политика на ЕС.

Ако разгледате подробно описваното, се разбира как всичко това постеля червеното килимче за интересите на САЩ в ЕС. Ако ви харесват теориите на конспирациите, е, тогава може да се пише в съвсем друга посока, но това не е темата в тази статия днес.

tree-grenades.gif

Тази „мозайка“ беше предназначена да промени силно политическия пейзаж в ЕС, дължаща се на съюза между ЕС, регионалните партии и Зелените. През февруари 2004 г. се събраха в Рим всички природозащитни движения от ЕС, за да образуват „Европейската политическа партия“. Германската Зелена партия е най-силната от тях, която след това се възползва от назначаването на своя лидер Йозеф Фишер на поста министър на външните работи в правителството на Германия.

Със сигурност са верни прехвалените принципи на Зелените-ЕСА, съответстващи на германо-ес документите за оформянето на политиките на ЕС. Зелените-ЕСА стават дори по-влиятелни от регионалистките партии. Добавете към тези фактори решаващата роля на организациите работещи за Министерството на вътрешните работи на Германия, примерно като „Федералния съюз на европейските етнически общности“ и на „Европейския център по въпросите за малцинствата“, които всички се поддържат, разбира се, от еврофондове – и признаването на етническата идентичност се издига все по-често в политическите дебати на страните-членки на ЕС.

Новата карта на Европа

За явлението на напредъка в етническия лабиринт, трябва да му се направи съпоставка на развитието, както е показано на прикачената карта на Зелените-ЕСА от 2004 г., която е подобна до карта от 1997 г. Отивайки от запад на изток, виждаме, че Испания е разделена от Зелените-ЕСА на 3 региона, като са добавени още 3 нови вълни в новата: Андалусия, Арагон и Балеарските острови. Подобно на това, през 2004 г., 2 италиански региона са добавени (и са се присъединили към Зелените-ЕСА). Тези региони са важни тъй като вече са принадлежали към „работната общност на Алпите и Адриатическо море“, клон на Германо-ЕС „Асоциацията на европейските гранични региони“. В Централна Европа виждаме най-големите промени.

С експанзията на ЕС до 25 страни-членки, човек вижда дори по-драматична фрагментация на нациите: южната част на Литва със нейните полски малцинства, Силезия, Моравия, Южна Словакия, Сърбия, румънската Трансилвания (всичките имат значителни бройки малцинства), Гърция, Македония (всички с регионални политически партии, обединили се със Зелените-ЕСА) и др. Добре описва картината Бартломией Свидерек, изпълнителен член на бюрото по международните въпроси и говорител на „Автономното движение на Силезия“:

„Силезия, или по-точно Горна Силезия, където партията ни е политически активна, се счита за „регионална нация“, разположена между Полша, Германия и Чехия. Това не е нация в тесния смисъл на думата, но смес от езикови, етнически и културни компоненти, тези компоненти са германски, полски, чешки или просто силезийски (…) главните претенции на партията ми са за политически, фискална и културна автономия (…) на Европейската общност на регионите (…) Като федералистко движение партията ми желае да види Полша трансформирана във федерация на регионите, всеки способен да играе значителна роля в основата на децентрализирана Европа.“

Ролята

След колоквиум, в Болцано, на 30 и 31 януари 2004 г., където се събраха повече от 90 специалисти и политически неправителствени организации (НПО) – бяха определени няколко цели. Според тях, темпът на насърчаването на етническата идентичност в цяла Европа, трябва да бъде ускорен посредством сътрудничеството между Съвета на Европа, ОССЕ и ЕС. Освен това, защитата на малцинствата трябва да се направи един от критериите на ЕС и да се превърне в тест за държавите от ЕС, на тяхното уважение към „правата на човека“.

Поддръжниците на декларацията от Болцано се между другите и Боян Брецигар, Миши Ебнер, Маркус Варасин, Джон Паркър, Марк Уелър, Йосеф Марко, Габриел фон Тогенбург, Раинер Хофман. Може да се пише много за тях и партиите, организациите и финансиранията им.

Всички активности бяха и са добре финансирани и подкрепени от високите етажи на администрацията на ЕС. Фактически играта им е съществена и с функция, която се занимава изключително с увеличаването на централизацията на властта на ЕС, с помощта на защитата на малцинствата като извинение. Това се прави със спонсорството на „Платформата за обогатяване на културното и етническо образование в Европа“ (EURAC), заедно с други институции и организации като „Комисията на ЕС“ и Институт „Отворено общество“ на Джордж Сорос.

untitled.2015.11.15.001-500x3861

Англосаксонското влияние е също там, също така замесени участват на най-високо ниво с „Международната група за права на малцинствата“ от Лондон и „Проект за етнически отношения“ (PER) от Принстън, САЩ. Присъствието им в сърцевината на Евро-институциите започва още през 1991 г. Официалната цел на американците е да предотврятят етнически конфликти в Централна и Източна Европа, включително и Русия, което разкрива намеренията и интересите на САЩ. Множество американски организации осигуряват подкрепа за PER и човек не бива да се учудва, че те включват „Фондация Карнеги“, „Държавния департамент на САЩ“, „Фондация Рокфелер-Брадърс“, както и фонда „Джърман Маршал“.

Заключение

Можем да бъдем сигурни, че мрежата на етническата принадлежност е много скъпа. Във всеки случай, изобилието от документи, насърчаване на етнически регионализъм и ключовите позиции на авторите им, ни позволяват да твърдим, че плановете са определени за ускоряване на разпокъсаността на националните държави в ЕС.

Шотландската национална партия (член на ЕСА) публикува още през 2002 г. конституция за „независима“ Шотландия. Лидерът на партията, Джон Суини, заяви тогава, че те ще бъдат независими от Великобритания, но не, разбира се, от ЕС. Дали този оптимизъм отрази тогава реалността, или това беше просто прибързано, желателно мислене, се прояви в актуалността. Днес виждаме много от развръзките, едни успешни за целите им, други са били прибързани и не 100% ефективни. Със сигурност тези сепаратистки регионални политически партии и финансирани и поддържани от САЩ организации няма да се спрат. Регионалистките сепаратистки партии са следвали линията на ЕСА, ЕС и германското правителство, с „подкрепата“ на САЩ.

House in the sand

Лидерите на Зелените-ЕСА следователно се радват и поздравяват за ходаа на събитията, които са предприели досега, но това ще се види, докъде ще доведе, защото те отварят „Кутията на Пандора“, от която нестабилността и войните изцеждат силите на Европа като цяло, и ще създаде необмислен хаос. Точно така, както беше с подобния процес в бившата Югославия?

По материал на Пиер Хилард

Прочетете още: ПРОДАДОХА БЪЛГАРИЯ

Бележки:

L’Allemagne et l’Europe des ethnies » par Pierre Hillard, Voltaire, 24 octobre 2002.
– Le Monde du 10 juin 2004. Article de Martine Silber
– Ibid.
– L’intégralité du plan Ibarretxe est disponible sur : www.nuevoestatutodeeuskadi.net/docs/estatuvasco_fr.pdf Voir aussi : Déclaration institutionnelle du président Ibarretxe (en particulier la composition du gouvernement de coalition basque. Deux partis sur trois, le PNV et Eusko Alkartasuna, sont membres des Verts/ALE) :www.nuevoestatutodeeuskadi.net/docs/declaracion25-10-2003_fr.pdf
www.greens-efa.org/fr/press/…
www.greens-efa.org/fr/press/…
www.greens-efa.org/pdf/docum…
– Grüne schaffen in Rom gemeinsame europäische Partei » par Paul Badde, Die Welt, 21 février 2004.

– Unter deutscher Führung : die Grünen des Kontinents » par Konral Schuller, Frankfurter Allgemeine Sonntagszeitung du 22 février 2004.
– Voir notre ouvrage Minorités et régionalismes dans l’Europe fédérale des régions, éditions François-Xavier de Guibert, pp. 149, 155, 183 et 184.
– Membres des Verts/Alliance Libre Européenne en 2004: Bloque Nacionalista Galego (BNG), Chunta Aragonesista, Esquerra Republicana de Catalunya (ERC), Eusko Alkartasuna (EA), Fryske Nasjonale Partij, Liberta Emiliana-Nazione Emilia, Liga Fronte Veneto, Ligue savoisienne (qui a participé au congrès de l’UFCE à Haderslev en 1999), Lithuanian Polish People’s Party, Mebbyon Kernow, Mouvement Région Savoie, Partei der Deutschsprachigen Belgier, Partido Andalucista, Parti Occitan, Partito Sardo d’Azione, Partitu di a Nazione Corsa, Plaid Cymru (Party of Wales), Rainbow-Vinozhito, Scottish National Party (SNP), Silesian Autonomy Movement, Slovenska Skupnost Spirit, Union démocratique bretonne, Union du Peuple alsacien, Union für Südtirol, Union Valdôtaine, Unitat Catalana.
Observateurs: Hungarian Federalist Party, Moravian Democratic Party, Partido Nacionalista Vasco, Parti Socialista de Mallorca i Menorca-Entesa Nacionalista, Transilvanian Party.
– Voir notre ouvrage Minorités et régionalismes dans l’Europe fédérale des régions, p. 242.
– On peut constater que ces trois ensembles correspondent aux frontières de la grande Hongrie durant la seconde guerre mondiale.
– Diplomatie Magazine, mars-avril 2003 – n°2, p. 61.
www.raslaska.org/ras/pol/ind…
www.fuen.org/pages/deutsch/d…, Pressemitteilung 2004 – 29.

www.fuen.org/pages/deutsch/d…, Präsidium, liste de l’équipe dirigeante de l’UFCE en 2004.
– Ibid., Ordentliche Mitglieder et www.florina.org
http://www.fuen.org/pages/deusch/d_…, Pressemitteilung 2004 – 31 : Kongress des European Free Alliance – Rainbow party, Konferenz am 30. Mai 2004 in Thessaloniki/Solun, FUEN (ndlr : UFCE) wird von Bela Tonkovic vertreten.
www.fuen.org/pdfs/19980524Do…
www.plaidcymru.org/press0310…
www.fuen.org/pdfs/20030908DO…
www.ecmi.de/doc/about_staff.html
– Statutes of the Foundation « European Centre for Minorities Issues », Flensburg, Editions ECMI, 29 janvier 1998, p. 9.

www.ecmi.de/doc/about_staff.html
www.fuen.org/pages/deutsch/d…, Pressemitteilung 2004 – 17.

www.eurac.edu/Org/Minorities…, liste des signataires à la fin de la Déclaration de Bozen.
www.eurac.edu/About/history_…
www.eurac.edu/Org/Minorities… On peut y lire le curriculum vitae des participants dont ceux de Rainer Hoffmann et de Marc Weller.

www.welcomeurope.com/news_in…
www.fuen.org/pdfs/20030908DO…. On trouve parmi les participants au Congrès de l’UFCE en 2003

– Europa Ethnica, éditions Braumüller, prologue. Dans la liste des éditeurs de cette revue, nous trouvons aussi Rainer Hoffmann dont le rôle au sein des instances européennes est incontournable.
– Voir notre ouvrage Minorités et régionalismes dans l’Europe fédérale des régions, p. 188
www.eurac.edu/Org/Minorities… (avec liste des contributions).
www.ecmi.de/doc/about_board.html Il faut souligner aussi la présence au sein de l’ECMI du haut fonctionnaire au ministère de l’Intérieur allemand, Detlev Rein, agent de liaison avec l’UFCE. Voir note de bas de page numéro 16.

www.auswaertiges-amt.de/www/…Le comité consultatif en charge de vérifier la bonne application de la convention-cadre pour la protection des minorités a été remanié. Depuis juin 2004, Rainer Hoffmann n’est plus président.
George Soros, spéculateur et philantrope », Voltaire, 15 janvier 2004.
www.eurac.edu/Org/Minorities…
www.coe.int, rubrique Droits de l’homme, section minorités nationales.

La Fondation Carnegie pour la paix internationale », Voltaire, 25 août 2004.
LafondationFord,paravent philantropique de la CIA » et « Pourquoi la Fondation Ford subventionne la contestation »par Paul Labarique, Voltaire, 5 et 19 avril 2004.
www.per-usa.org/brochure.htm
www.greens-efa.org/pdf/docum…, p. 6.

www.greens-efa.org/pdf/docum…, p. 12.

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s