Беинса Дуно – цитати за евреите

Евреите казаха на Христа: «Слушай, с твоето учение ти искаш да ни заблуждаваш, но знай, че ние сме материалисти — не искаме никому да се подчиняваме, не искаме да търпим чуждо иго.» Христос им отговори: «Аз мога да ви дам всичко, каквото имам, но убийството не поддържам. Моето учение абсолютно забранява убийството. Тъй че вие можете да бъдете богати, но щастие няма да имате.» Действително днес евреите са много богати, но щастие нямат. Те живеят от подаянията на Христа. Христос дойде между тях и се пожертва както за тяхното спасение, така и за спасението на цялото човечество. Евреите обаче не разбраха тази жертва и казаха: «Този човек дойде между нас, за да ни погуби.» Христос им казваше: «Аз не искам от вас нито слава, нито богатството ви, но ако това, което имам, може да ви направи щастливи, ще ви го оставя след моята смърт.» Питам: Евреите придобиха ли това щастие? Не го придобиха. Като четете съчиненията на Йосиф Флавий, ще видите каква е била участта на евреите след предаването на Христа. По това време имало около два и половина милиона евреи, които като не могли да търпят жестокостите и користолюбието на римските управници, в 65 година им обявили възстание. Евреите се борели отчаяно, но при обсадата на крепостта Йотапата, в която управител бил Йосиф Флавий, те оказали голяма съпротива, докато най-после чрез предателство крепостта била предадена. По този случай били избити около 40 000 евреи. За степента на ожесточението между воюващите страни свидетелствува следният факг: След превземането на крепостта Йосиф флавий се скрил заедно с още 40 евреи в една пещера. Той предложил на евреите да се предадет на римляните, но за това негово предложение за малко не го убили, защото никой не мислил за предаване. Решено било всички да умрат, затова те започнали сами да се избиват един друг. Йосиф Флавий наредил така, че той и един друг евреин да останат последни, така че само те останали живи. Самите римляни се чудели на ожесточението от страна на евреите. (ЗАТОВА СЕ РОДИХ, Неделни беседи, 1926-27)

Петър Дънов – Беинса Дуно

Преди две хиляди години Христос е дошъл, но тогава имаше едно кармическо съчетание на планетите — злокобно съчетание. Това бе един кармически закон, дето евреите не бяха в състояние да разберат Христа. Има някои, които се сърдят се на евреите, че не са го разбрали. Много по-добре е, че не са го разбрали, защото ако те бяха го разбрали, светът щеше да бъде сто пъти по-лош. А сега ще ги гонят, ще ги хокат – как тъй? И трябваше евреите да ги пратят по целия свят! Турна ги Господ в чутурата си, две хиляди години ги груха, а после ги извади, подуха малко и казва: Ти евреин ли си? «Евреин.» Хайде пак в чутурата! И удря Господ и пак пита: Какъв си? «Вярвам в Мойсея.» Пак в чутурата! «Друг не признавам!» Вътре! Това са хора консерватори, които вярват само в старото, а не в новото. Хората на сегашната църква и те ще влязат в чутурата: Какъв си? «Евангелист.» В чутурата! Какъв си? «Баптист.» В чутурата!  «Комунист.» В чутурата! И като те извади, ще те пита: «Ти какъв си сега?» (СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи, 1921-22)

Каквото Христос проповядваше на евреите, изпълни се. Той им каза: “Отсега няма да ме видите, докато не кажете “благословен е Онзи, Който идва в Името Господне!”.” Две хиляди години вече откакто евреите носят последствията на грешката си. (ЦАРСКИЯТ ПЪТ НА ДУШАТА, Съборни беседи, 1935)

Преди две хиляди години евреите бяха поставени на изпит, за да се провери доколко познават Бога, но те не издържаха. Те срещнаха Христа на пътя си, но Го разпънаха. (КОЙТО ИМА НЕВЕСТАТА, Неделни беседи, 1929)

Много погрешки е направил еврейският народ, които трябва да се изкупят. Послушание се изисква от този народ. Разумният свят желае да им помогне и обръща вниманието им към разумността, доброто и справедливостта. Както всички хора, така и евреите трябва да бъдат добри, разумни и справедливи. (ОПОРНИ ТОЧКИ НА ЖИВОТА, Съборни беседи, 1942)

Мойсей забрани на евреите да ядат свинско месо. Ако бяха приложили Мойсеевия закон, евреите щяха да бъдат в по-добро положение, отколкото са днес. Но те приложиха само онези закони, които бяха в тяхен интерес. Последователите на Мойсея разбраха много неща буквално, поради което се натъкнаха на големи противоречия и недоразумения. (ВЕЧНОТО БЛАГО, Съборни беседи, 1943)

Когато Мойсей изведе евреите от Египет, той им даде закони, които да изпълняват. За да се ползват от Божиите Блага, те трябваше да научат Закона на жертвата. Без жертва човек не може да постигне нещо ценно. Евреите не познаваха този Закон. Те не бяха готови за никаква жертва и затова трябваше да започнат първо от материалната жертва. (ОПОРНИ ТОЧКИ НА ЖИВОТА, Съборни беседи, 1942)

Ако четете Писанието, ще видите, че евреите са правили престъпления, които и досега им създават страдания и са причина за неразрешени изпити. За миналото те и днес страдат. Те са предметно учение за нас. Не че са най-лошият народ. Господ казва: Гледайте на тях и си вземете урок – ще дойде и до вас тоягата. Казват: «Проклет народ е еврейският!» Така не се говори. (ДУМИ НА ПРАВДА, Неделни беседи, 1932-1933)

Исус Христос се изяви на еврейския народ, но той не го прие и си навлече карма. (ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА, 1906-1915)

Евреите се опитаха да завъртят главата на Христос, но не успяха. И до днес те носят последствията на своя опит. Който се е отказал от Божествените Мисли, Чувства и Постъпки, той се натъква на лошите последствия на своя неразумен живот. Ще се пазите да не постъпвате като евреите, които не са вън от вас, а вътре във вас. Опасността, на която човек се натъква, е в самия него, а не отвън. (ВЕЧНОТО БЛАГО, Съборни беседи, 1943)

Като си отиде Син Человечески от евреите, какво стана с тях оттогава насам? От две хиляди години насам този народ е подложен на най-големи страдания. И ако Син Человечески си отиде от нашите съвременни културни народи, какво ще стане с тях? Законът пак е същият. И ние вече опитваме лошите последствия. (ИЗНОВО, Неделни беседи, 1931-1932)

Христос дойде между евреите, но евреин ли беше? Ще кажат, че Христос е произлязъл от Давидовия род. Давид евреин ли беше? Давид беше цар на Израиля, а Израил представлява красивото и доброто в цялото човечество, а не някакъв специфичен народ или специфична нация. Човек може да възприеме Истината само тогава, когато надрасне нацията си, когато се определи като Син Божи. (ДА ВИ ДАДЕ, Неделни беседи, 1929-30)

Евреите се помъчиха да се освободят от Христа, но освободиха ли се? Цялата бяла раса прие Христа, а евреите търсят закрила именно от нея. Значи и до днес те са в зависимост от нея, т.е. от Христа. Днес те търсят благоволението на Онзи, Когото разпнаха. (ДА ВИ ДАДЕ, Неделни беседи, 1929-30)

Проследете историята на еврейския народ и вижте какво са правели със своите сънародници. Надали има друг народ в историята, който да е прилагал тъй точно своите строги закони, както еврейският. Въпреки това евреите и до днес не са придобили това, което е нужно, като на избран народ. Те са минали през големи страдания, станали са малко по-меки, но още много трябва да работят върху себе си. Те и до днес още вярват в добрите резултати на строгите закони. (ДЕЛАТА БОЖИИ, Неделни беседи, 1930)

Когато Христос дойде на земята, всички евреи, които бяха готови да приемат Неговото учение, напуснаха еврейския народ и отидоха всред другите народи. Останаха само онези евреи, които бяха неспособни да приемат учението Му и само си блъскат главите, дали е Той, или не. (ВЕНЕЦЪТ НА ЖИВОТА, Лекции пред сестрите, 1917-1932)

Още навремето евреите не приеха Христа, т.е. не приеха Божия Закон, поради което и до днес страдат. Но и християните, които приеха Христовото учение, още не са го приложили. И те страдат по същата причина. Евреите казват, че признават Мойсей, а християните – Христа, но и едните, и другите страдат. Защо? От неизпълнението на Божия Закон. (ДЕЛАТА БОЖИИ, Неделни беседи, 1930)

Когато Христос дойде между евреите, какво им остави? Нищо не им остави, задигна си филмите. (ТИХИЯТ ГЛАС, извънредни беседи, 1924-30)

Еврейският народ прекара най-ужасните страдания, каквито един народ може да преживее. Евреите се местеха от едно място на друго, прекараха робство, гонения, големи мъчения, обири, какво ли не! И когато Тит превзе Йерусалим след Христа, той е разпънал повече от 60 000 души евреи на кръст. Тъй че пътят от Йерусалим до Рим беше покрит само с кръстове. Защо? Защото те, евреите, създадоха един кръст за своята звезда. Туй ожесочение на Тит не може да се обясни по друг начин. Когато Флавий Йосиф описва историята на еврейския народ, той не може да си обясни какво помрачение трябва да е дошло у евреите, за да предадат Христа. Когато евреите бяха обсадени в един малък градец около Йерусалим, за да не паднат роби, дванадесет души от тях убиха около 12 000, а после избраха помежду си един, който да убие останалите 11 и най-после той се самоуби. Геройство е това, но по обратен път – това аз наричам геройство на отчаянието. (НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, Неделни беседи, 1924-25)

Като народ, египтяните се отличавали с голяма справедливост, но когато изгубиха това качество, те пропаднаха. Когато евреите влязоха между египтяните, последните пропаднаха, защото не можаха да се справят с тях. Най-после Бог трябваше да изпрати Мойсей между евреите. Фараон се бори с Бога и не пусна евреите, заради което в Невидимия свят се взе решението Египет да не съществува като държава за хиляди години, за да изкупи греховете си. Когато научи урока си, той отново ще възкръсне. Не е позволено на един народ да мъчи друг народ! Не е позволено на господаря да мъчи слугата си, нито на слугата да мъчи господаря си! Не е позволено на мъжа да мъчи жената си, нито на жената да мъчи мъжа си! Не е позволено на брата да мъчи сестра си, нито на сестрата да мъчи брат си. (СИНОВЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО, Неделни беседи, 1927-28)

От въпросите, които евреите отправяли към Христа, се вижда, че те са били любознателен народ, интересували са се от научни въпроси. Ако изучавате кабалата на евреите, ще видите, че те имали дълбоко разбиране за математиката, разбирали нейния вътрешен смисъл и приложението й в живота. (ЗАТОВА СЕ РОДИХ, Неделни беседи, 1926-27)

Нещата стават ясни, осезаеми, видими, реални, само когато се сгъстяват. Това, което осмисля земния живот, не е нито богатството, нито знанието, нито тялото – богатството, знанието, тялото са само средства, условия, дадени на човека, за да се домогне до Великата Истина, която може да му даде Свобода. Под “свобода” се разбира работа. Свободата може да се постигне само чрез усилена работа. Засега хората не са свободни, а има хора, които и след сто хиляди години няма да се освободят. Казвате: «Христос ни е освободил!»  Това още не е свобода. Най-голямата свобода човек може да постигне само когато спазва стиха: “Ако устоите в моята дума, наистина се мои ученици; ще познаете Истината, която ще ви направи свободни.” Следователно, само онзи човек е абсолютно свободен, който живее в Закона на Любовта. Такива трябва да бъдат отношенията на ученика към учителя. Който се домогне до Великата Божествена Наука, той ще придобие големи опитности. Само тази наука е в състояние да обърне човека към Бога. Когато казвате, че сте обърнали някого към Бога, вие се самозалъгвате – никой никого не може да обърне към Бога. Да посочите на някой човек Пътя към Бога, това е възможно, но да го обърнете към Него, това е абсолютно невъзможно. Мойсей навремето си казваше: «До този ден още не мога да обърна еврейския народ към Бога.» При това Мойсей беше голям адепт, и като такъв, пак не можа да обърне еврейския народ към Него. И днес още евреите не вършат това, което Мойсей им казвал. Днес и християните още не вършат това, което Христос им проповядвал. Това показва, че у човека съществува един вътрешен закон на свобода. Законът на Свободата, Законът на Великата Истина изисква човек сам да се обърне към Бога – той сам трябва да го потърси. (ВЕХТОТО ПРЕМИНА, Неделни беседи, 1926-27)

Прочетете Библията и ще видите, че няма друг народ, който да е воювал толкова много, както еврейския. Придобиха ли евреите свободата? И до днес още не са свободни. Те работят за създаването поне на една малка държавица. Бог, на Когото те служеха и Когото разпнаха, ги учи да не бъдат егоисти, да отворят широко сърцата си, да възлюбят Господа и ближния си. И българите имат слабостите на евреите. Всеки народ трябва да знае, че може да се повдигне не чрез войни, а по Божествен Път. На българския народ е определено да се повдигне. На българина като индивид се гледа другояче на Небето, а не както тук се гледа. Знаете ли колко милиона българи има в Невидимия свят? Ако направите едно изчисление колко българи се раждат годишно и колко умират, ще видите, че повече заминават за другия свят, отколкото се раждат. Всеки народ на Небето представлява един индивид. И българският народ там е като един човек. Изобщо всеки народ заема определено място според плодовете си. Когато един ангел слезе на Земята, той познава човека по неговите плодове. Щом го вкуси, той знае какво място заема човек в живота. (КОЙТО ДОЙДЕ ПРИ МЕНЕ, НБ, 1924-25)

Евреите имаха 33 хиляди обещания от Бога, но криво ги разбраха. Те искаха да бъдат първи в света. Те можеха да бъдат първи, но по какво? Първи по любов, първи по знание, първи по мъдрост, първи по истина и първи по свобода. Всъщност евреите не бяха такива. (ИЗНОВО, Неделни беседи, 1931-1932)

Псалмопевецът пише, че Господ е дал много нещо на евреите, дал им е много обещания. Въпреки това, ние виждаме, че от три хиляди години насам еврейският народ е така тласкан по лицето на Земята, както никой друг народ. Какъв смисъл има този Псалом за евреите? Ако се разглеждат нещата буквално, мнозина ще се питат: «Какъв смисъл имат тези обещания, като всичко това, което Бог някога е правил за евреите, щом от голкова години те са подложени на такива бури и изпитания?» Според тях ще излезе, че този Псалом не е верен. Той обаче е верен само за избраните. Всички тия знамения ще дойдат в бъдеще на Земята, а някои от тях вече идат. Щом Бог е обещал, че ще спаси Своите Възлюблени, един ден Земята ще се превземе, и Той ще я предаде на Избраниците Си. Засега Земята е в чужди ръце, няма да обяснявам под чие владичество е сега Земята, а казвам: Тази Истина не може днес да се открие на човечеството, защото неговото съзнание не е така развито, че да може правилно да я разбере и възприеме. (ЗА СЪДБА ДОЙДОХ, Неделни беседи, 1927-28)

Сегашното християнство е християнство с еврейска черупка. Всичко, което едно време евреите са вършили, сега християните го вършат. Христос казва: “Речено е “око за око” и “зъб за зъб”. Аз казвам: Не се противи на злото. Ако те ударят по едната страна, обърни и другата”. Ще кажете, че Христовото учение е неприложимо в живота. «Как така да ме ударят по едната страна, а аз да дам и другата!» Ако те хванат здраво и почнат да те бият, като истински християнин ти трябва да останеш тих и спокоен, да не викаш за помощ, да покажеш, че си герой. Можеш ли да търпиш толкова? Ще си представиш, че бият твоята сянка, че бият отвън твоята къща, а не самия тебе. Какво ще правите, ако започнат да ви бият? Ще коленичите, ще се молите да престане боят. (ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи, 1916-1920)

И досега още християните не са достигнали до висотата на еврейския народ. И ЕВАНГЕЛИЕТО, и ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ пак изнасят живота на евреите. Има ли нещо лошо в това? Някои не обичат евреите – може да не обичаш дрехата на един човек, но ако той ти донесе хляб, ще му благодариш; дрехата му не е хубава, но хлябът е хубав. Това, което е хубаво у евреите, не може да им се откаже. Бъдете справедливи – кое е същественото у християните на ХХ век? (ПОУЧАВАШЕ ГИ, Неделни беседи, 1923)

Някои казват: «Ти имаш за цел да образуваш секта.» Ония, които образуват секти, според мене, са дребнави хора. Всеки може да направи секта. Как? Вземи брадва, нацепи дървото и ще направиш секта; влез между хората, скарай ги, ще образуваш секта. Секти лесно се правят. В една американска черква спорили по въпроса: когато се освещава причастието, дали да се вдигне чашата, или не. Ония, които поддържали, че чашата трябва да се вдигне, забравили да я вдигнат. Често и вие забравяте това, което проповядвате, забравяте оня принцип, който ви съединява. Нашата задача е да въдворим Царството Божие на Земята. Ние искаме да образуваме секта, но какава?  Да станем проводници на Божия Закон, който да завладее всички умове и сърца; всички мъже и жени да станат деца-синове на Царството Божие, да заживеят на Земята както трябва. И сега, когато хората се оплакват, че настанали големи нещастия, аз казвам: Радвам се, че вашите затвори се разрушават, че вашите стари убеждения падат. Защо? Ако водата, която е стояла дълго време в едно шише, не се излее, в него не може да се сипе нова вода. Когато Христос дойде на Земята, евреите трябваше да се очистят по същия начин и да заживеят нов живот. Но те казаха: «Ние Мойсея познаваме тебе не познаваме; ти искаш да образуваш секта.» Но Той, както виждате, не създаде секта, макар че от еврейско гледище беше еретик. Някои питат: «Ти правоверен ли си?» Аз мога да бъда правоверен пред Бога, а от гледището на църквата да не бъда такъв. И за Христос казваха, че иска да унищожи еврейския народ, но след две хиляди години не трябва да разсъждаваме като евреите. Питам: Какво спечелиха евреите, като разпънаха Христос? Нищо не спечелиха, те се разпръснаха по целия свят. Да се разпъне човек, по-лесно нещо от това няма – четири гвоздея са необходими. (ДУХЪТ И ПЛЪТТА, Неделни беседи, 1914-17)

Когато Тит превзел Рим, 60 000 евреи били разпънати на кръст. По този начин трябвало евреите да докажат, че Христовото учение не е право. Днес и българското духовенство, заедно с учени и философи, казва, че учението, което проповядвам, не е верно. Нека знаят, че и с тях ще се случи същото, както с евреите, и те ще бъдат повикани отгоре да дадат доклад, в който да изкажат мнението си. Ще ми възразят, че и мене ще викат горе. И мене ще викат, но и те ще дойдат. Едно време евреите обраха Христа, разпнаха Го, но днес това не се позволява. Днес никой не може да обере и разпне Христа. Всеки, който проповядва Божественото Учение, е неуязвим. Божественото Учение е неделимо. То е било в миналото, то е сега, ще бъде и утре. Следователно не е важно кой го е проповядвал в миналото, кой днес го проповядва и кой ще го проповядва утре. Божият дух е един и същ във всички времена и епохи. Никоя сила в света не е в състояние да Го победи. (ВЕЛИКИТЕ УСЛОВИЯ НА ЖИВОТА, Неделни беседи, 1919)

Важно е да се знае, че Библията, Светото Писание, не е създадена само от евреите. Част от нея е писана от египтяните; те пък взели много неща от другаде и т. н. Ако речем да разглеждаме произхода на тази книга, ще напишем цял роман. (СИНОВЕ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО, Неделни беседи, 1927-28)

Евреите вярваха в Мойсея, а като дойде Христос да им говори, не повярваха в Него – този, в Когото евреите преди две хиляди години не повярваха, сега вярват в Него. В това, което сега се говори, хората сега не вярват, но след две хиляди години ще повярват. Тези хора, които вярваха в пророците, а не вярваха в Христос, умни ли бяха? Че вярваха в пророците, умни бяха; че не вярваха в Христос, бяха глупави. Че как може Господ да говори чрез пророците, да говори чрез Христос, а сега да не говори? Господ и тогава е говорил, и сега говори. (МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН, 1993-1994)

С какво е велик еврейският народ? Със своята Свещена книга. Извадете тази книга от него, и той престава да съществува като народ. (ЗАТОВА СЕ РОДИХ, Неделни беседи, 1926-27)

Интересен е паралелът, който съществува между еврейския народ и нашия. Така след две години ние българите ще минем Йордан и ще бъдем на Ханаанска земя. Всички вие тук тогава ще бъдете в астралния свят. След две и половина години разбирайте, че ще бъдем в телата си на границата. (ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА, август 1914 г.)

Павел казва: “Няма нито евреин, нито елин, нито скит, нито варварин”. Вие казвате: «Той е християнин, но е англичанин; онзи е германец и т. н.» В Христа няма деление. Евреите са хора на сърцето, но понеже са много близо до стомаха, те са хора материалисти, обичат парите. Те са близо и до духовното, и до материалното, затова прободоха Христа в сърдечната област. Те казваха “не ни трябва тази зона, искаме да станем велик народ” и затова изгубиха туй, което им беше дадено, и от две хиляди години са без своя държава. Сега ги турят пак на старото място. Еврейската държава ще бъде малка. Господ им каза: «Земята ви ще бъде нито голяма, нито малка.» Тъй че сърцето вече е определено. (СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи, 1915-19) (Обърнете внимание, че това е казано, когато създаването на днешен Израел все още е било нещо, граничещо с научната фантастика – бел. Стопанина.)

Мойсей каза на евреите, като отидат в обетованата земя, да не закачат хората, които са в тази земя. Евреите не послушаха тази Божия Заповед, дадена чрез Мойсея, и пострадаха. (АЗ ВИ ИЗБРАХ, извънредни беседи, 1920) (Историята се повтаря със „закачането“ на палестинците, като пак ще завърши с тежко пострадване за евреите. Така е, когато хората не учат и се провалят дори на поправителните изпити – бел. Стопанина.)

Едно време и апостол Павел се беше заел да спасява евреите, но най-после каза: «Боя се да не загубя и своето спасение.» Христос му каза: «Не предприемай работа, която не е за тебе!» Спасението на един народ или на един човек не става от човека – спасението не е механически процес, то не става с перо, то е работа само за Бога. Аз ви казвам една велика истина: ако има някой, който може да спасява, това е само Бог, Този, Който прониква навсякъде в света. Само Бог има този атрибут, да спасява, а всички други, които идват в света, са носители, органи на този Велик Божествен Организъм. (ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи, 1925-26)

Питам: Ние, българите, един малък народ, като от толкова хиляди години се трудим, какво направихме? Евреите, които съществуват от толкова  хиляди години, станаха ли голям народ?  Не, толкова хиляди години, откакто излязоха от Египет и се скитат по лицето на Земята, те не само че не станаха голям народ, не само, че не се повдигнаха, но дори се изгубиха. Има един Закон на размножението, при който се спазва известна пропорция. Колко милиона трябваше да бъдат евреите досега? Евреите са един учен народ, един способен народ, но се намериха в трудно положение по времето на Христа – не можаха да решат тази важна задача. Българите са попаднали в същото положение и сега вървят по техния път. Четете историята на евреите, четете и историята на българите – ще намерите известна аналогия в техния живот. И българите режат глави, и евреите така режеха глави. Евреите избиха едно племе и оставиха от него само 400 души, но после им домиля на сърцето. И Мойсей, още като ги извеждаше от пустинята, се оплака от еврейския народ и каза: «Съжалявам, че Господ не им даде сърце, за да разберат Истината. Евреите са хора с дебели вратове, с дебели глави. Но ще отънеят главите ви – казва той – Господ ще ви прекара през такива страдания, че ще разберете Истината и ще бъдете носители на онова, което имахте, и на онова, което опитахте.» (НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, Неделни беседи, 1924-25)

Има само един  начин, по който народите могат да се опропастят и да спрат в своето развитие. Този начин се крие в неизпълнението на Божия Закон. Такъв пример имаме с еврейския народ. Ето, от толкова години насам съдбата тласка еврейския народ от едно място на друго по лицето на Земята за неизпълнение на Божия Закон, и пак не изчезва. Защо? Бог не е допуснал това. Както виждате, този народ го бият, гонят, но има нещо, което го държи. Значи няма сила в света, която е в състояние да заличи един народ от лицето на Земята, ако това не е допуснато от Бога. (ЗАТОВА СЕ РОДИХ, Неделни беседи, 1926-27)

Като българи, вие ще бъдете поставени в дупката, която евреите направиха в ребрата на Христос. Тя и до днес още е отворена. На всички хора, на всички народи е дадена една и съща задача – да запушат дупката в ребрата на Христос, която от две хиляди години още зее. (ВСЕ ЩО Е ПИСАНО, Неделни беседи, 1917)

Задачата на всеки човек е да знае своето име, своето място в цялото, както евреите, които бяха дванадесет племена, знаеха кой каква част от Скинията носи. Когато спираха на почивка, те събираха частите на цялата Скиния, съединяваха ги в едно цяло и там се покланяха и благодаряха на Бога. Днес всеки човек казва: «Аз нося Божественото в себе си.» Ти носиш част(!) от Божественото. Един ден, когато всички хора се съберат на едно място и всеки донесе своята част, ще образуват Новата скиния, в която всички ще се покланят на Бога в Дух и Истина. Законът на Истината ще бъде закон на разбирателство. Този Закон трябва да се приложи още през тази година. Не се ли приложи през тази година, ще чакате 1999 година и ще започнете отново. (ЕЗИКЪТ НА ЛЮБОВТА, Съборни беседи, 1939)

Славянството е девствена почва на бялата раса. Това, което евреите не можаха да разрешат, славяните ще го разрешат. Бъдещето е на славяните. Славяните не трябва да вървят по пътя на западните народи, защото досегашните култури на бялата раса са култури на насилието. (МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН)

Като вземете Библията, ще видите, че еврейските пророци са канонизирани. Европейските народи нямат канонизирани пророци. Но питам: Тия пророци, като дойдоха в израилския народ, донесоха ли му избавление? Няма народ по-нещастен от еврейския народ, който от две хиляди години навсякъде e постоянно гонен, гонен, гонен. Защо? Защото този народ не е изпълнил своите задължения и обещания, които е дал на Бога – той служи на Бога, но по форма, а по Любов не служи; престъпва Закона на Любовта и вследствие на това върху него дойдоха страданията и нещастията. И сегашните християнски народи не служат на Бога по Любов, в църквите им същите проповеди, службата – отлична, Писанието разбират, молитви – отлични. На пръв поглед всичко отлично, на пръв поглед всичко хубаво, даже и аз го харесвам, но същественото, онази Христова Любов, я няма между тях. Т. е. има любов, но обикновената. (СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи, 1922)

Като изучавате Закона на наследствеността, виждате, че всички хора страдат все от неразбиране на Закона на съботата. Като изведе евреите от Египет, Моисей прекара с тях цели 40 години [в пустинята]. Те се хравеха с манна, която падаше от Небето. Моисей ги съветваше да събират манна само за един ден, за да не се разваля. «Добър е Бог – казваше той. – Ще се погрижи за утрешния ден.» Те обаче не го слушаха и му казваха: «Ние знаем какво да правим, няма защо ти да ни учиш.» Като практичен народ, евреите събираха манна за няколко дни, за да се осигурят, но тя се разваляше. Всеки ден те имаха прясна манна, само в петък, по закон, те трябваше да събират манна за два дни, за да не се грижат за храна за събота, която беше определена за служене на Бога и за почивка. На този ден те се освобождаваха от всички грижи и терзания, които им създадоха традициите. През този ден търговците затваряха дюкяните си; кой каквато работа имаше, преустановяваше я. Ако някой е обиден от някого, не трябва да мисли на този ден за обидата; ако има да учи, не трябва да мисли за учение. На този ден всички трябва да бъдат радостни и весели, чисти по сърце, не трябва да мислят за нищо, да се чувстват като новородени деца. Кой на кого има да дава, кой от кого има да взима, всичко това трябва да се забрави. Това означава Законът на съботата. (ДЕЛАТА БОЖИИ, Неделни беседи, 1930)

Със сълзите си Христос казваше на евреите: Тъй ще плачете вие хиляди години, понеже не приехте Моето учение. (НАСТАНАЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ, Неделни беседи, 1924-25)

Божественият Стомах заповядва на сегашните хора да не ядат нечиста храна. Моисей заповяда на евреите да не ядат нечисти животни. Наистина всяка храна, която внася нечистотии в сърцето, в ума и в тялото на човека, както и в цялото общество, с нищо не допринася за развитието на човека. Божественият Стомах е по-умен и от най-видните философи и учени. (ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи, 1916-1920)

Сегашните болшевики правят сами формите – управляват по съветски. Тия болшевики са евреи – сега Мардохай управлява. А вторите болшевики ще видите кои са. […] Болшевиките ще изорат нивата, после ще дойде дъждът и духовните хора ще трябва да поемат готовото семе, ще го засеят и с влековете ще завлекат и засипят посятото. Това е вълна, която не може да се спре. (АЗ ВИ ИЗБРАХ, Извънредни беседи, 1920)

И днес едни хора мислят, че светът може да се изправи с Любов; други мислят, че светът може да се изправи чрез насилие, чрез бесене, колене и т.н. Така мислят само неразумните, ненормалните хора. Не, светът не може да се изправи с бесене, с колене, с насилие. Всички хора, които мислят, че светът може да се поправи чрез убийства, са на крив път. За такива хора Христос казва: “Те са от създаването на света човекоубийци”. Убийството е резултат  на неразумен живот. Казвате: «Разбойниците, крадците, престъпниците трябва да се убиват, да се преследват.» Добре, съгласен съм с вас, но питам: Как оправдавате убийствата на праведни, на религиозни хора и на хора с убеждения? Позволено ли е да се преследват такива хора? Казвам: Ако става въпрос за примерна държава в света, с разумни и добри закони, с красив обществен строй, с дълбоки религиозни възгледи и принципи, с чисти и възвишени отношения, това можеше да се види в някогашния Египет. Затова именно еврейският народ беше изпратен между египтяните, за да се учи от тях на правилни и разумни разбирания за живота, за природата и за проявата на човешкия дух. Питам: Има ли нещо, по което българите приличат или се различават от египтяните? Ще кажете, че те се различават от тях по това, че са християни. В какво се състои тяхното християнство? Истинският християнин изключва всяко насилие от своя живот.Така ли е в действителност при християните? Който не е християнин и си служи с насилие, това е друг въпрос. Христос е проповядвал: “Не се противи на злото, не убивай!” В този смисъл християнинът трябва да върши нещата по свобода на своето съзнание, а не от страх. (ЗАТОВА СЕ РОДИХ, Неделни беседи, 1926-27)

Бог е Този, Който ще уреди света. Онова, което Бог е вложил във вас, на него станете господари! На тези 60 милиона души, които са във вас – клетките на тялото, трябва да покажете Законите на Любовта, Мъдростта и Истината. С това се занимавайте – няма за какво да оправяте света и да обръщате към Бога душите на другите. Ако тази работа беше лесна, Христос щеше да обърне евреите към Бога. Нито един евреин не обърна, а и дванадесетте Му ученици, на които разчиташе, се разбягаха; и предишните 72 ученици Го напуснаха. (МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН)

Когато Моисей беше на Синайската планина и слезе оттам със скрижалите, върху които бяха написани Божиите Заповеди, Бог му каза: «Ще пазиш тези скрижали да не се счупят. Не ги ли опазиш, светът ще изпадне в големи нещастия и изпитания, а ти сам ще се намериш в чудо.» Моисей обаче не можа да издържи на тази заповед. Когато слезе от Синайската планина и отиде между своя народ, той видя, че в негово отсъствие евреите си бяха направили свой идол, златно теле, и скачаха наоколо му. Моисей беше голям патриот. Душата му се наскърби от постъпката на евреите, че те бяха изневерили на Бога, затова хвърли скрижалите и ги строши. И тъй, тия две плочи, за които учените казват, че се движат и отиват към екватора, за да се наместят, това са плочите на Моисей, които той строши. Сега се пише нов закон на Земята. Моисей повторно иде на Земята, носи двете плочи, за да ги възстанови и да покаже пред света написаните от памтивека Божии Закони – Божиите Заповеди. Щом Божиите Закони се възцарят на Земята, тя ще престане да се тресе. Светът трябва да знае, че двете плочи, за които говорят съвременните учени, това са двете плочи на Моисей – скрижалите, които той строши. Когато тези две плочи се съединят и отидат към екватора, Земята вече няма да се тресе. Екваторът представлява Божия Закон – Великата Божия Любов. На първата плоча Бог пише: Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила. На втората плоча Бог написа всички граждански закони: Не убивай, не кради, не прелюбодействай и т.н. Казвам: Също така у всеки човек има две плочи, които се движат към екватора, и от това движение стават вътрешните земетресения. От редица години се проповядва на съвременните хора, че в света ще станат коренни преобразувания, от които всички хора, учени и прости, ще поумнеят. Няма да остане човек в света, комуто дъската да не се намести. (ЗА СЪДБА ДОЙДОХ, Неделни беседи, 1927-28)

В общия организъм на човечеството евреите представляват един малък възел, който се намира близо до сърцето. Тази е била службата на евреите в общия организъм още от най-старите времена на човечеството, но сега те се мъчат да запушат отверстието в гърдите на Христа, което се е образувало при пробождането Му на кръста. Значи в бъдеще евреите трябва да станат запушалки на дупки. Ще попитате: «На какво величие може да се надява един народ, който се използва за запушване на малки дупки?» Това е голяма привилегия! Ако ти можеш да запушиш една дупка, която зее в раната на някой човек, това е голяма привилегия за тебе. Този човек ще ти благодари, че си му облекчил болката. (ЗА СЪДБА ДОЙДОХ, Неделни беседи, 1927-28)

Бог е дал много блага и много обещания на израилския народ. Въпреки това няма друг народ в света, който да е страдал толкова много, както израилският. Той е получил много блага, но и много тояги. Като говорим за израилтяните, ние не разбираме всички съвременни израилтяни по плът, които са разпръснати по целия свят. Ние говорим за духовните израилтяни, които са спазвали, а и досега спазват Божите Закони. Казвате: «Избран народ бяха израилтяните.» Всеки духовен човек е Божий Човек – той принадлежи към Народа Божий. Когато някой каже, че принадлежи към Народа Божий, той трябва да има известни качества, които определят този народ. Като разглеждате един скъпоценен камък, вие го оценявате по неговите специфични качества. Диамантът например има свои специфични качества, по които се отличава от другите скъпоценни камъни – по своята твърдост и по силното пречупване на слънчевата светлина. Също така има и различни газове, които се отличават едни от други по начина на горението и по светлината, която се образува при горението им. (ЗА СЪДБА ДОЙДОХ, Неделни беседи, 1927-28)

Защо молитвите на съвременните хора не се чуват? Защото не се молят на Истинския Бог. Когато отстъпиха от Бога, евреите си направиха един идол и му се кланяха. Тогава пророк Илия им каза: «Хайде да направим един опит, за да видим кой е Истинският Бог и чие верую е право.» Какъв беше опитът? Пророк Илия направи един кръг, тури на него дърва, а върху тях – жертвата, и каза на еврейските пророци, на брой 400, да се помолят на своя бог да пусне огън от Небето и да запали жертвеника. Цял ден се молиха тия пророци, пяха, скачаха, удряха се с ножове, но ни глас, ни услишание. Пророк Илия им каза: «Викайте по-високо, може вашият бог да е заспал, или пък да е нещо зает. Сега пък аз ще се помоля на моя Бог, да видим дали ще чуе молитвата ми.» Пророк Илия вдигнал очите си нагоре и започнал да се моли. След няколко минути слязъл огън от Небето и изгорил жертвата. По-нататък не се казва какво пророкът е говорил с 400-те израилски пророци, но се предполага, че те са го предизвикали с нещо и той заповядал да ги избият всички до един. Обаче Бог не съизволява в убийството. Пророк Илия, който минаваше за силен и мощен в ревността си си към Бога, беше дошъл до убежденито, че тия лъжливи пророци трябва да се избият. Той мислеше, че като ги избие, други няма да се явят. “Колкото и да се кастри трънът отгоре, той все ще пуска корени.” Значи злото се крие някъде дълбоко в човека – в човешкия егоизъм. (УЧИТЕЛЮ БЛАГИ, Неделни беседи, 1929)

Защо евреите и досега страдат? Когато Яков бягаше от брат си Исав, той легна на едно място да си почине и там заспа. В съня си видя една стълба, висока до Небето, по която слизаха и възлизаха ангели. Той каза: «Това е Божие място. Тук ще направя олтар на Бога.» След това се обърна към Бога със следните думи: «Господи, ако ми помогнеш да забогатея и ме благословиш да се върна при брат си забогатял, от всичкото си богатство ще отделя десятък и за Тебе.» Така разбирал Яков и така се молил на Господа. Оттогава и досега евреите са все същите. Някои казват: «Евреин е този човек!» Питам: Кой човек днес не е евреин? Обаче евреите и до днес дават десятък за Бога от своите печалби, докато християните не дават нищо. (ВЕХТОТО ПРЕМИНА, Неделни беседи, 1926-27)

Религиозното чувство е развито добре в германеца, руснака и евреина. Никой народ не пази така религията си, както еврейският. Колкото обаче евреинът е религиозен, толкова е и материалист. Тази е причината за голямата вътрешна борба, която той преживява. (ДЕЛАТА БОЖИИ, Неделни беседи, 1930)

“Син Человечески е господар и на съботата.” Законът за зачитане на съботата, който се даде на евреите, има отношение към Закона на жертвата. Чрез този Закон те трябваше да дойдат до понятието на абсолютната чистота – жертва в най-чистата форма. Евреите приложиха обаче Закона за съботата в буквален смисъл, вследствие на което проявиха голям фанатизъм. След Моисей трябваше да дойде Христос, за да замени този закон със Закона на Любовта и да каже, че Син Человечески, т.е. Законът на Любовта, е господар и на съботата. Когато всички вярвания, всички религии се застъпят за съботата, казвам: Любовта е господарка на всички религиии, на всички вярвания, на всички човешки наредби. (ДЕЛАТА БОЖИИ, Неделни беседи, 1930)

“Син Человечески е господар и на съботата.” Всеки човек трябва да стане господар на своята събота. Ако се оплаквате от неуспехи в живота си, това се дължи на вашите разбирания за съботата. Ако не измените представата си за съботата, още дълго ще носите ярема на живота. И вие трябва да кажете като Христа, че сте господари на съботата. Кой е Син Человечески? Който впряга воловете, или който ги разпряга? Кой е Син Человечески – който носи богатството, знанието и здравето, или който носи бедността, невежеството и болестите? Това са въпроси, на които съвременните хора трябва да отговорят. (ДЕЛАТА БОЖИИ, Неделни беседи, 1930)

“Син Человечески е господар и на съботата.” От този стих разбираме, че съботата е стар закон. Моисей създаде Закона на съботата, а Христос каза, че човек трябва да стане господар на този закон. Това не значи, че трябва да изхвърлим съботата, а да й станем господари. Време е вече съвременните хора да станат господари на закона, а не законът да им бъде господар. Докато законът е господар на хората, те няма да видят добро. Кога човек може да стане господар на закона? Когато престане да греши. Праведният не греши, защото е господар на закона. Хване ли го, законът му казва: «Знаеш ли кой съм? Знаеш ли, че мога да те накажа?» Праведният отговаря: «Ти си закон, а аз съм разумност. Както си ме хванал, така ще ме пуснеш.» Законът отстъпва пред разумността. Където има разумност, там няма закон. И обратно: Където е законът, там разумността отсъства. (ДЕЛАТА БОЖИИ, Неделни беседи, 1930)

Не мислете за осигуряване. Бог казваше на евреите чрез Моисей да не мислят за утрешния ден, а да си събират манна само за един ден, за да не се разваля. Къде останаха богатите хора, които се бяха осигурили за години? Фалираха. Всички богати фирми изчезнаха. Те заминаха за онзи свят с празни черепи и сухи кости без мускули. (ДАЛИ МОЖЕ, Неделни беседи, 1917-18)

Никога не трябва да се страхувате от греха и никога не се опитвайте да се борите сами с дявола. Помнете, че ако захващате борба не по вашите сили, горчиво ще се разкайвате. Борете се с него само когато Господ е с вас, във вас и около вас, защото този Голиат не се побеждава тъй лесно. Виждаме, че и Давид отиде срещу Голиат, но в Името на Христа; а със силата на Духа (ножа на Голиат) отряза главата му. Вие трябва да имате прашката на Давид, която е вашият ум и вашето сърце, а така също и камък в прашката, който е Христос. Ножът обаче не ви трябва. Давид не поиска нож, когато се срещна с Голиат, а чак когато го уби, той извади неговия нож и му отряза главата. (Протокол от годишната среща на Веригата в Търново, 24.8.1911 г.)

Христос дойде между евреите, но евреин ли беше? Ще кажат, че Христос е произлязъл от Давидовия род. Давид евреин ли беше? Давид беше цар на Израиля, а Израил представлява красивото и доброто в цялото човечество, а не някакъв специфичен народ или специфична нация. Човек може да възприеме Истината само тогава, когато надрасне нацията си и когато се определи като Син Божи. (ДА ВИ ДАДЕ, Неделни беседи, 1929-30)

Аз няма защо да се моля за България. Аз се моля за ония българи, които обичат Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. За тия българи се моля и на тях съдействам. Как постъпиха евреите с Христа, Който дойде между тях? Освен че не го приеха, те го разпнаха. Един българин – овчар, слушал свещеника в черквата да проповядва за Христа – как евреите го измъчвали, как го разпнали. На излизане от черквата, овчарят видял един евреин, вдигнал кривака си срещу него и го запитал: «Ти защо разпна Христа?» Евреинът отговорил: «Това беше преди две хиляди години и други го разпнаха, а не аз.» Хвърлят се минувачи, хващат кривака на овчаря и спасяват евреина. Казват на овчаря: «Тоя не е виновен!»  «Тоя хванах, него бия.» Едно трябва да се знае: Въпросът не се свършва с разпятието на Христа. Той прости на евреите, които не Го приеха. От евреите Христос мина в Римската империя, но и там Го поругаха чрез Инквизицията. Те казваха на Христа: «Ние работим за Тебе, проповядваме Словото Ти, но искаме парички.» И Той им даде парички. Сега иде ред на славяните. Христос ги пита: «Вие какво искате? Другите преди вас въртяха търговия. Те казваха: Ако ни дадеш нещо, ще работим за Тебе.» Сега и вие се питате кой е избраният народ. Оня цигулар е избран, който знае да свири всички класически парчета, които съществуват от памтивека досега. Оня народ е избран, който свири в гамата на Любовта. (НОВОТО НАЧАЛО, Утринни слова, 1943-44)

Подбор на цитатите: д-р Асен Чилингиров

Източник