Отровителство

През 1950 г. в САЩ се слага началото на едно масово престъпление – флуориране на водата, под предлог за „профилактика на зъбите срещу кариес“.

Какво избират за тази кампания? Едно силно тоскично вещество, отпадък от индустриалните предприятия – отрова малко по-слаба от арсеника и по-силна от оловото (според американския наръчник „Клинична токсикология на търговските продукти“) – флуорът.

Едуард Бернайс – „създателят на съвременния PR“
Бащата на манипулацията

Стратегът на тази чудовищна и безпрецедентна манипулация бил евреинът Едуард Бернайс, племенник на небезизвестния Зигмунд Фройд. Бернайс, известен още като „баща на връзките с обществеността„, се проявил като пионер и сатанински гений при приложението на чичовите си теории в областта на рекламата и правителствената пропаганда. Флуоридационната кампания била едно от неговите най-успешни и дълготрайни постижения.

Преди това в книгата си „Пропаганда“ (1928 г.) той обяснява механизма, чрез който се контролира човешкият ум и общественото мнение. Ето какво пише в нея: „Ако можете да влияете на лидерите на групите, със или без тяхното сътрудничество, вие автоматично повлиявате и групите, над които те господстват… Тези, които манипулират невидимите механизми на обществото, представляват невидимото правителство, Което е всъщност истинската властваща сила в нашата страна (САЩ-бел.авт.)… Нашите умове се шаблонират, нашите вкусове се формират, нашите идеи ни се внушават от хора, за които никога дори не сме чували…“

Под влиянието на пропагандата на Бернайс общественото мнение е насочено в „правилната посока“ и флуоридите, продавани и известни между другото като най-силната отрова за плъхове, се превръщат в здравословен фактор за зъбното здраве на децата!

Индустриалните гиганти ударили с един куршум два заека.

Те не само са спечелили досега милиони от продажбата на този токсичен замърсител на водните компании и на компаниите за пасти за зъби, но и са спестили много повече, защото вече не е трябвало да се занимават с въпроса за обезвреждане и безопасно складиране на флуоридите.
От 1950 г. до сега в повече от половината от резервоарите с питейна вода на САЩ се изсипват годишно около 143 000 тона не какво да е, а най-качествена отрова за плъхове.

Флуорирането на водата все пак си има и своите „добри“ страни – осигурява огромни постъпления за стоматологичната индустрия. Още през 1972 г. в доклад на АDА – Американската стоматологична асоциация – се заявява, че зъболекарите работещи в районите, където водата се флуорира, имат 17% по-голяма печалба от техните колеги в областите, където това не е практика.

Като резултат от изключително безскрупулна и агресивна кампания флуоридите се превръщат от силно токсичен отпаден продукт в съществена хранителна съставка, необходима за здрави зъби.

Тази отровителска пропаганда се разпространява из цял свят и кампанията стигна и до България. Нейна първа мишена са най-беззащитните – децата, бебетата и бременните жени.

Отравят водата ни!

Парламентарната комисия по здравеопазването одобри проект, който е пагубен за човешкото здраве и околната среда – флуорирането на питейната вода в България. (не е актуално, флуорирането на чешмяната вода е отхвърлено днес).

Каква е целта на това отровителство?

Въздействие върху мозъка

Проучванията на учени от различни страни показват, че прилагането на флуориди води до намаляване на интелигентността и подтискане волята на човека.
При бебета и деца нарушенията са в развитието на мозъка, увреждане на моторната функция, способността за обучение, спадане коефициентът на интелигентност.

Из: Световната конспирация срещу здравето

д-р Атанас Гълъбов

Флуориране на водата

Флуорираната вода води до нарушаване на нормалното развитие на мозъка и до промяна в начина, по който индивидът възприема и реагира на околната среда.

Малки дози флуориди, давани редовно, с течение на времето намаляват индивидуалните съпротивителни сили, като бавно отравят и наркотизират определена част от мозъка и по този начин правят човек покорен на волята на тези, които искат да го управляват. Социалният ефект е, че на човек му е по-трудно да защитава свободата си.

Сред фермерите, които отглеждат расови бикове, е добре известен фактът, че даването на флуориди на животните ги прави по-послушни и управляеми.

Според опити, проведени в началото на 90-те години от екип под ръководството на д-р Филис Муленикс, бивша директорка на „Форсайт дентъл сентър“ в Бостън, флуоридите са много силни токсини за централната нервна система (ЦНС) и могат да се отразят неблагоприятно на функционирането на мозъка дори в ниски дози.

Основна част от нервно-паралитичния газ зарин са флуоридите. Те влизат в състава и на други психотропни и сънотворни лекарства, анестетици, пестициди.

Китайски учени установяват, че нива на флуоридите във водата между 3 и 11 ppm увреждат директно нервната система, преди да увредят скелета.
Те установяват, че коефициентът на интелигентност на децата, живеещи в области, където водата се флуорира и има флуороза, е по-нисък в сравнение с тези, които не живеят в подобни условия.
Според изследване, проведено от д-р Ли, „изглежда, че влиянието на флуоридите върху развитието на интелигентността може да настъпи още в най-ранните стадии на развитие на човека – в ембрионалния или в ранна детска възраст, когато диференциацията и оформянето на нервната система са най-бързи“. Трябва да се знае, че флуоридите преминават спокойно плацентарната бариера.

Още преди да настъпи „ерата на флуорирането“, флуоридите са били използвани с цел преднамерено подчиняване на населението и потискане на способността му да възразява на властта.

И в нацистка Германия, и в Съветския съюз по времето на Сталин са добавяли натриев флуорид към водата в концлагерите, за да направят военнопленниците глупави, послушни и стерилни.
От разсекретени доклади се вижда, че през 1947 г. американските военни вече са знаели за това въздействие върху съзнанието, след като са правили и опити с американски войници.

Флуорът в пастите за зъби и в млякото в детските градини

Пасти за зъби без флуор има в аптеките. За да не дават на детето в в детската градина мляко с флуор, трябва да подпишете декларация

Използването на флуорида в добавка към вода и паста за зъби и мляко:
Учените и лекарите са установили, че флуоридите изключително лесно се предозират и довеждат до следните негативни ефекти:
• Скелетна флуороза. Това е болестно състояние, в резултат на натрупване на флуор в костите, правещи ги много слаби и чупливи.
• Бъбреците могат да елиминират само 50% от ежедневния прием на флуориди. Останалата част се натрупва в костите. САЩ (където водата се флуорира) е страната с най-висока честота на фрактури.

• Флуоридите причиняват артрит.
• Флуоридите са канцерогенни – чрез увреждане на генетичния материал на клетката, в която влизат. Повече от 10 000 души умират на година от рак, дължащ се на флуориди.

• През 1993 г. NRC (Националнят съвет за научни изследвания, САЩ) признава, че до 80% от децата в райони с флуорирана вода имат зъбна флуороза – бели, жълти или кафяви петна по зъбите. Храната и водата са достатъчно богати на естествени флуориди необходими за растежа на зъбите и тяхното изграждане. Ползата от външният прием на флуор, дори и в дози считани за безопасни е спорна. Голяма част от научните изследвания показват, че добавянето на флуорид не предпазва зъбите на децата и възрастните.   Из: Флуориране на водата От април 1997 г. всички пасти за зъби в Канада трябва да имат предупредителен етикет, на който пише какво трябва да направи родителят ако детето погълне дори и незначително количество паста за зъби. А контейнерите, в които се търгува на едро и съхранява флуорирана паста за зъби, носят символа на изключителната токсичност – череп с кръстосани кости. Вероятно не сте се зачитали в опаковките на някои пасти за зъби, продавани у нас. На тях с много ситен шрифт пише: „Деца под 6 г. трябва да се наблюдават от възрастни и да ползват само количество, голямо колкото грахово зърно.“ Всички безалкохолни напитки, правени с флуорирана вода, са опасни.   Забранено в Европа Флуорирането на водата е забранено или никога не се прилагало в: Дания – забранено, Норвегия, Австрия, Франция, Холандия, Германия – забранено, Белгия, Финландия, Люксембург, Швеция – забранено, Северна Ирландия, Чехия и др. Повечеза позицията на властите в европейските държави – В Дания флуорирането на водата се забранява през 1964 г. – През 1972 г. след 11 години изследвания „Нобел медикъл инститют“ се изказал срещу флуорирането и то било забранено в Швеция, като било обявено, че „няма валидни доказателства, които да подкрепят широко цитираните твърдения от поддръжниците на флуорирането“. – На 23 юни 1973 г. в Холандия се забранява флуорирането след близо 20 години проучвания по въпроса. Германия също го отхвърля през 1971 г. Как се произвежда флуорът? Флуоридите са основни отпадни продукти в алуминиевата промишленост и при производството на изкуствени торове. До средата на 40-те години на нашия век флуоридите (съединения на флуора) са смятани за едни от най-опасните замърсители на околната среда. Още през 1850 г. флуоридни емисии от желязната и медната индустрия отравят хора и животни и унищожават реколтата. Флуоридите, които се пускат в питейната вода, са замърсени с различни други токсични и/или канцерогенни метали и съединения с кумулативен ефект – алуминий, арсеник, радий! Криминална хроника През 1958 г. СЗО (Световната Здравна Оорганизация към ООН) основава експертен комитет в Женева, който да проучва флуорирането. 5-има от 7-те му члена са негови яростни застъпници. Един – проф. Инвве Ериксон от Швеция е получил вече финансова субсидия от PHS (Службата за обществено здраве в Америка) и възнаграждения от шведската индустрия за зъбни пасти. През февруари 1966 г. д-р Робърт Феликс, бивш директор на Националния институт по психично здраве в речта си „Как да се погрижим за и да се справим с екстремистите“. предлага обяснението, че „всички противници на флуорирането са луди, по един или по друг начин“. Той инструктирал поддръжниците на флуорирането „Как да разпознават и да се справят с различните категории опоненти“. А д-р Артър Флеминг, бивш министър на здравеопазването, образованието и благосъстоянието заявява, че „ние имаме нужда от обучителна програма в училищата 365 дена в годината“, а учениците „могат, когато си отидат вкъщи и седнат на масата да вечерят, също да говорят за това“! На 23 юли 1969 г. СЗО подкрепя флуорирането на водата независимо от предупрежденията на г-н Пензо от италианската делегация за „възможни генетични увреди на бъдещите поколения“. В последните часове на сесията, когато присъстват само 45 (!) от общо 1000 делегати от 131 страни, при липса на кворум всички законопроекти, които не са били приети, включително и този за флуорирането, били гласувани групово. Резолюцията подтиква страните членки „да проучат възможността за въвеждане на флуорирането там, където приемът на флуориди е под оптималните нива“. Войната се води и до днес… Отровното заседание, което даде „зелена светлина” на програмата за флуориране на питейната вода в България   Вижте със собствените си очи грамотността, на хората, които ни управляват. Както се вижда „специалистите“ смятат, че флуора се нарича: „флора„, „флур„, а флуорирането: „флориране„. Значи отмяната му трябва да се нарича „дефлориране„. Оттук нататък, разбира се, за всичко можем да им се доверим… Известни специалисти за флуора Срещу флуорирането остро се изказва един друг евреин – племенника на Алберт Айнщайн – д-р Вронър: „Флуорирането на питейната вода може да стане тяхното най-фино оръжие за нашата сигурна физическа и умствена деградация… Като химик-изследовател аз съм построил 3 американски химически завода. Искам да ви предупредя: флуорирането на питейната вода е престъпно деяние, сигурно национално самоубийство. Не го правете! Дори в малки количества натриевият флуорид е смъртоносна отрова, за която няма открит ефикасен антидот… и най-ефикасният убиец на плъхове… Натриевият флуорид е напълно различен от органичните калциево-флуоро-фосфатни съединения, от които имат нужда нашите тела и които ни дарява природата. Невероятно изглежда, че някакви наричащи себе си „доктори“ могат да убедят една цивилизована нация да прибавя доброволно смъртоносна отрова към питейната си вода. Това е връх на престъпно безумие.“ През 1962 г. известният учен в областта на рака и по-специално левкемията Людвик Грос заявява: „Очевидният факт, че флуоридите са товарна отрова – вредни, токсични и кумулативни по своя ефект дори когато са погълнати в минимални количества, ще си остане непроменен независимо колко пъти ще бъде напечатано някъде, че „флуорирането на водата е безопасно.„ Д-р Харди Лаймбек, доктор на науките, директор на Факултета по превантивна стоматология при Университета в Торонто и президент на Канадската асоциация за стоматологични изследвания, бивш привърженик на флуорирането, а сега негов върл противник, в интервю пред „Трибюн“ от месец декември 1999 г., казва: „Децата под три години никога не трябва да използват флуорирана паста или да пият флуорирана вода… Флуоридите всъщност променят основната архитектура на костите… Скелетната флуороза е болестно състояние, което настъпва, когато флуоридите се натрупат в костите, като ги правят много слаби и чупливи… В Канада ние сега лекуваме повече зъбна флуороза, отколкото кариеси, това е и опитът от моята практика… Стоматолозите нямат никакво понятие от токсикология. Те просто следват една дезинформация, разпространявана от 50 години насам. Аз също го правех…“ През 1958 г. Асоциацията на американските лекари и хирурзи с повече от 15 000 членове приема резолюция срещу флуорирането, в която се казва: „Асоциацията заклеймява добавянето на каквото и да е вещество към питейната вода, което има за цел да увреди телесните или умствените функции на консуматора.“ В 24-ото издание на „Ю Ес диспенсъри“ от 1950 г. може да се прочете, че флуоридите са: „изключително силна отрова за всички тъкани…Те предизвикват понижение на кръвното налягане, дихателна недостатъчност и обща парализа. Непрекъснатото поглъщане на несмъртоносни дози причинява трайно потискане на растежа… Употребата на паста и прах за зъби с флуориди и вътрешното им приемане са неоправдани.“ Уилям Маркус, токсиколог и главен научен консултант към ЕРА, твърди, че: „Флуоридите са канцерогенни според какъвто и да е стандарт.“ През 1979 г. Геблър и Лонг от университета в Орегон установяват, че дори само 0,2 ppm флуориди в тялото сериозно потискат способността на белите кръвни клетки да разрушават патогенните агенти. Жертвите Според изчисления – от началото на XX в. досега – „благодарение“ от изкуственото флуориране на водата и на замърсяването на природната среда от заводите – повече от 130 млн. американци са страдали от хронична флуорна интоксикация, ускорено стареене и дегенеративни заболявания. През 1931 г. три независими една от друга групи учени откриват, че причината за петнистите зъби (това е всъщност зъбната флуороза) са флуоридите – в Тексас, където питейната вода съдържала естествено по-високи концентрации на флуориди. 1944 г. Дийп уотър, Ню Джърси – замърсяването от заводите на компанията „Дюпон“ за проекта „Манхатън“. Стопанствата в Глусестър и Салем, намиращи се по посока на вятъра по време на инцидента, са били известни с най-висококачествена селскостопанска продукция. Но през лятото на същата година домашните птици измрели, а тези от работниците, които яли от продукцията, повръщали по цяла нощ и дори на следващия ден. Милдред Джордано, който е бил юноша, когато е станал инцидентът, се връща назад във времето: „Спомням си, че конете ни изглеждаха болни и твърде схванати, за да работят.“ Някои крави били в толкова тежко състояние, че не можели да стоят на краката си и пасели като лежали по коремите си. Семейството на Джордано било поразено от ставни и костни проблеми. През 1945 г. се открива, че в бирата на „Комънуелт брюър Къмпъни“ от Масачузетс има флуориди. Собственикът е арестуван и даден под съд за добавяне на отровна субстанция в напитката, като, забележете, измерената концентрация е била само 0,5 ppm. (За сравнение сега минималната концентрация при флуориране на водата е поне 1 ppm!) Компанията е глобена 10 000 USD, а собственикът Кауфман получава условна присъда от 6 месеца с три години изпитателен срок. Обосновката на съдебните заседатели е, че флуоридите са отрова и в такъв случай няма никакво значение колко бира би трябвало човек да изпие, за да се прояви токсичният ефект! Само след 5 години обаче Службата за обществено здраве в Америка официално ще подкрепи масовото флуориране (т.е. отравяне) на водата в САЩ. 1948 г. – трагедията с промишлено замърсяване на „Вси светии“ в Калифорния, при която загиват 20 души. В доклада, публикуван от Службата за обществено здраве през 1949 г., не се посочва никакъв конкретен причинител и с цинизъм вината се хвърля върху температурната инверсия. Но Филип Седлър, висш индустриален химически консултант и водещ американски експерт по флуоридните замърсявания, обвинява компанията „Ю Ес стийл Корпорейшън“, че скрива доказателствата за наличието на флуориди в излъчените вредни емисии. Нивото на флуориди в кръвта на починалите и хоспитализираните пациенти било от 12 до 25 пъти по-високо от нормалното със „симптоми на остро флуоридно отравяне… установено в стотици от случаите„. В интервю преди смъртта си през 1996 г. Седлър казва: „Това беше убийство“. След инцидентите се завеждат много съдебни дела. Те се уреждат извън съда, като компанията заплаща големи суми като обезщетение на засегнатите и по този начин избягва целия шум. През първите три години на флуориране в Ню Бритън, Кънектикът, честотата на мъртвородените се е увеличила със 150%. През 1959 г. френският ендокринолоз Рапапорт прави проучване върху флуорирането и вродените дефекти, при което установява връзка между честотата на синдрома на Даун и флуоридното съдържание на питейната вода. През 1967 г, са докладвани случаи на деца, използвали пастата за зъби Tri-Vi-Flor, с дерматит и стомашно-чревни оплаквания с кръв в изпражненията, главоболие и температура. 1960-1975 г. – замърсяване с флуориди от алуминиеви заводи унищожава стадата от крави на племето мохави в резервата Сейнт Рийджис, и уврежда здравето на самите хора. Цялата околност е била съсипана, дърветата изсъхнали, а птиците и насекомите избягали. Кравите получили толкова тежки костни увреждания, че не можели да ходят и пасели легнали, а телетата, които се раждали, били с малформации. Децата на племето също били с увредени зъби и кости. И днес, след толкова години, рибата, която мохавите ловят в близкото езеро, е с язви и гръбначни деформации. За 5 години дела, които напълно съкрушават финансово племето, те получават смешното обезщетение от 650 000 USD. Масово флуоридно отравяне в Мичиган през 1978 г. Масово флуоридно натравяне в Анаполис, Мериленд, през 1979 г. с концентрация на флуориди във водата 50 ppm. Пострадали са 50 000 души и много са починали от сърдечна недостатъчност в течение на една седмица. Според доклади на Министерството на селското стопанство на САЩ „флуоридните замърсявания във въздуха са причинили най-много вреди на добитъка по целия свят„. На 9 юли 1998 г. в. „Манчестър Гардиън“ съобщава за жестоки артритни поражения на милиони индийци – една истинска национална трагедия. Причината впоследствие се оказва предварително неизследвана, отровена от флуориди, вода от кладенци, използвани за пиене. Според епидемиологично изследване през средата на 70-те на д-р Дийн Бърк от Националния институт по рака, годишно 10 000 или повече от раковите заболявания, завършващи със смърт в САЩ, се дължат на флуоридите. 1980 г. – масово флуоридно отравяне в основно училище в Ню Мексико. 1986 г. – Центърът за контрол на отравянията в Роки Мартин докладва за 87 случая на флуоридна интоксикация. Според проучване натриевият флуорид е най-честата причина за натравяне при деца! През ноември 1994 г. парламентът във Виктория, Австралия, одобрява добавка към Закона за флуорирането, за да не се дава възможност на Върховния съд да разглежда каквито и да са обществени случаи или доказателства във връзка с вредите от изкуственото флуориране. През 1995 г. правителството на о. Тасмания (щат на Австралийския съюз) се опитва да въведе закон, който да забранява срещи и събрания, на които се обсъжда флуорирането. През 1955 г. проф. Волф от „Ню Йорк скуул ъф дентистри“ наблюдава четири случая на отравяне от пиене на флуорирана вода. В Анаполис, Мериленд, има случаи на диабетици починали по време на диализа поради високата концентрация на флуориди в питейната вода. Предвижда се през следващите 10 години в САЩ, Англия и Австралия около 15 млн. души да потърсят стоматологична помощ във връзка със зъбна флуороза, като сумата, свързана с лечение и възстановяване, се изчислява минимум на 150 млрд. USD. В Мексико от няколко години добавят към всеки килограм сол по 250 мг флуориди. Източник