ФЛУОРИД

44248_357564134331810_1309569616_n

Колко е отровен флуорида?

Той е по-отровен от оловото и малко по-слаб от арсеника – според американския наръчник „Клинична токсикология на търговските продукти„.

Силно токсичен бледожълт газ с остра задушлива миризма. Специфично за него е изключителната му химическа активност. Вероятно не сте се зачитали в опаковките на пастите за зъби. На някои от тях с много ситен шрифт пише: „Деца под 6 г. трябва да се наблюдават от възрастни и да ползват само количество, голямо колкото грахово зърно.“ От 1997 г. всички пасти за зъби в Канада трябва да имат предупредителен етикет, на който пише какво трябва да направи родителят ако детето погълне дори и незначително количество паста. А контейнерите, в които се търгува на едро и съхранява флуорирана паста за зъби, носят символа на изключителната токсичност – череп с кръстосани кости.

Как се произвежда флуорида?

Флуоридите са отпадни продукти в алуминиевата промишленост и при производството на изкуствени торове.

През 1950 г. в САЩ започва едно масово престъпление – флуориране на водата, под предлога за „профилактика на зъбите срещу кариес“. Стратегът на тази чудовищна манипулация е евреинът Едуард Бернайс, племенник на Зигмунд Фройд. Бернайс, наречен „баща на PR-а“, се проявил като сатанински гений при приложението на чичовите си теории в областта на рекламата и правителствената пропаганда. Общественото мнение е насочено в „правилната посока“ и флуоридите, продавани и известни като най-силната отрова за плъхове, се превръщат в здравословен фактор за зъбното здраве на децата. Индустриалните гиганти ударили с един куршум два заека. Те не само са спечелили досега милиони от продажбата на този токсичен отпадък на компаниите за пасти за зъби, но и са спестили много повече, защото вече не е трябвало да се занимават с обезвреждане и безопасно складиране на флуоридите.

Флуора е в млякото, в детските градини: БЪЛГАРИЯ СЕ РАЗМИНА ЗА МАЛКО С ОТРАВЯНЕТО НА ПИТЕЙНАТА ВОДА.

„Забраниха употребата на 12 вида минерална вода в детските заведения в цялата страна. Причината – високото съдържание на флуорид, което не е подходящо за ежедневна употреба от децата.“

За това трябва да благодарим на българските жени. Срещу флуорното мляко в градините имаше остра реакция от майките от форума на Бгмама и те успяха да се преборят, родителите да бъдат уведомявани и да не се дава без тяхно съгласие. Така с организиран отпор беше спрян и проектът за флуориране на водопроводната вода в България – или поне беше отложен. Сред фермерите, които отглеждат расови бикове, е добре известено, че даването на флуориди на животните ги прави по-послушни и управляеми. Проучванията на учени от различни страни показват, че прилагането на флуориди води до намаляване на интелигентността и подтискане волята на човека. При бебета и деца се нарушава развитието на мозъка, уврежда се моторната функция и способността за обучение. Според опити в началото на 90-те години в Бостън, флуоридите са много силни токсини за централната нервна система (ЦНС). Основна част от нервно-паралитичния газ зарин са флуоридите. Китайски учени установяват, че нива на флуоридите във водата между 3 и 11 ppm увреждат директно нервната система, преди да увредят скелета. Коефициентът на интелигентност на децата, живеещи в области, където водата се флуорира, е по-нисък в сравнение с тези, които не живеят в подобни условия. Според изследване, проведено от д-р Ли: „Влиянието на флуоридите върху развитието на интелигентността може да настъпи още в най-ранните стадии на развитие на човека – в ембрионалния или в ранна детска възраст, когато оформянето на нервната система е най-бързо“. Флуоридите преминават спокойно през плацентата. Още преди да настъпи „ерата на флуорирането“, флуоридите са били използвани с цел преднамерено подчиняване на населението. Малки дози флуориди, давани редовно, с течение на времето бавно отравят и наркотизират определена част от мозъка и правят човек покорен на волята на тези, които искат да го управляват. Учените и лекарите са установили, че флуоридите изключително лесно се предозират и довеждат до следните ефекти:

• Скелетна флуороза – болестно състояние, в резултат на натрупване на флуор в костите, правещи ги много слаби и чупливи.
• Бъбреците могат да елиминират само 50% от ежедневния прием на флуориди. Останалата част се натрупва в костите. САЩ (където водата се флуорира) е страната с най-висока честота на фрактури.
• Флуоридите причиняват артрит.
• Флуоридите са канцерогенни – чрез увреждане на генетичния материал на клетката, в която влизат. Повече от 10 000 души умират на година от рак, дължащ се на флуориди.
• През 1993 г. NRC (Националнят съвет за научни изследвания, САЩ) признава, че до 80% от децата в райони с флуорирана вода имат зъбна флуороза – бели, жълти или кафяви петна по зъбите. Флуороза на зъбите Голяма част от научните изследвания показват, че добавянето на флуорид не предпазва зъбите.

Най-голямото изследване, правено в САЩ и обхващащо 39 000 деца, на възраст от 5 до 17 г. от 84 области, показва, че няма разлика в честотата на кариесите, пломбите или развалените зъби между областите, където питейната вода се флуорира, и областите, където това не е практика. Бидейки един от най-токсичните химикали, познати на човека, флуорът бързо се превърна в най-голямата химическа заплаха срещу здравето, заради американската програма за производство на атомна бомба – и за работещите в тази програма, и за човешките общности, живеещи в близост до хранилищата с флуор. Много общини в САЩ все още се съпротивляват на тази практика и не вярват на твърденията на правителството за безопасността й. Първото дело срещу програмата за производство на атомната бомба не е било заради радиацията, а за увреждане с флуорид. Програмата за бомбата имала нужда от проучвания за влиянието на флуорида върху хора – както и в случая с радиоактивния плутоний, прибавянето на флуорид към питейната вода предоставяло точно такава възможност. Най-мащабното американско проучване на ефектите върху здравето от флуорирането на питейната вода е проведено в Нюбърг, Ню Йорк между 1945 и 1955 година. След това, в засекретена операция под кодовото име „Програма F“, тайно събирали и анализирали кръвни и тъканни проби от гражданите. По причини, свързани с „националната сигурност“, резултатите са цензурирани от АЕС („Американска комисия по атомна енергия“). Флуорът се счита за една от най-мощните отрови сред веществата, използвани през Студената Война. Той оказва вредно въздействие върху човешкия мозък дори при ниски дози. Масови натравяния с флуорид Още през 1850 г. флуоридни емисии от желязната и медната индустрия отравят хора и животни и унищожават реколтата. Флуоридите са главните причинители за унищожаването на растителността и смъртта на животните в околността на големите предприятия. Те са били причина за многобройни съдебни процеси. – През 1933 г. в Мюс Вали, Белгия, е първата голяма екологична катастрофа със замърсяване на въздуха, в резултат на което умират 60 души и няколко хиляди се разболяват тежко. – В нощта на празника Вси светии през 1948 г. е най-драматичния инцидент с промишлено замърсяване в Донора, Калифорния. Тогава се получава температурна инверсия и пушеците покриват града за 4 денонощия с „мъглата на смъртта“. Загиват 20 души, стотици са със сериозно увредено здраве и много от тях скоро след това също умират. Според местния лекар д-р Уилям Ронгаус, ако смогът е бил продължил още една нощ, починалите сигурно са щели да бъдат поне 1000. Стотици са евакуирани и хоспитализирани. Пораженията са нанесени главно от флуоридите. – Между 4 и 7 декември 1952 г. в Лондон от сърдечни и белодробни усложнения умират 4000 души, натровени с флуороводород.

The Fluoride Deception

ПАСТИ ЗА ЗЪБИ БЕЗ ФЛУОР

Хомеопатичните пасти от магазини за здравословно хранене и други не би трябвало да съдържат флуор, проверявайте сами.

  • Хомеопатични пасти на „Билка“ – „лимон и „грейпфрут“. Без флуор, без захар. В аптеките.
  • Детска паста „Ненедент“ – без флуор (има и с флуор) – 50 мл е 2,40 лв.
  • Детска паста „Тра-ла-ла“ – за деца от 0 до 2 год – без флуор
  • Weleda – детска, без флуор
  • Chicco – детска, с вкус на ягода или банан.
  • Mildfresh – в Била и в аптеките. Без флуор и без алуминиев хидроксид. Води се хомеопатична и е с вкус на грейпфрут.
  • Sensonin C – без флуор. А Sensodin F е с флуор. – Логодент, немска – ягода, мента, розмарин, минерална.

Screen-Shot-2012-06-28-at-9.06.40-AM

Много болки и нарушения на подвижността в ставите могат да бъдат свързани с такава безобидна и всекидневна процедура, каквато е миенето на зъбите, посочва статия в специализираното издание Journal of Bone and Mineral Research. Изследванията показват, че например при високи дози на флуор може да възникне т.н. скелетна флуороза. В частност, при употребата на големи количества флуорирана вода могат да се развият симптоми, наподобяващи артрит. Учените са открили повишено съдържание на флуор в урината, кръвта и костите на пациенти, които си мият зъбите по 5-6 пъти дневно с флуорирана паста. 8 месеца след прекратяването на употребата на пастата за зъби съдържанието на флуор в тъканите и биологическите течности на доброволците се е нормализирало, като са изчезнали също някои прояви на артрит и болки в шията.

Стоматолозите отдавна предупраждават, че неконтролируемата употреба на пасти за зъби с добавен флуор, може за предизвика флуороза, особено при децата до предучилищна възраст.
Пасти за зъби и хранителни добавки, обогатени с флуор, трябва да приемат само хората с висок риск от развитието на кариес на зъбите. Потребителите е добре да знаят и съдържанието на флуор и в питейната вода.

Изследването показва, че около 10% от децата страдат от флуороза на млечните зъби, а 25% употребяват 2 пъти по-голямо количество флуор в сравнение с препъръчителното.

Източник: zdrave.bg

През 1950 г. в САЩ се слага началото на едно масово престъпление – флуориране на водата, под предлог за „профилактика на зъбите срещу кариес“.

Какво избират за тази кампания? Едно силно тоскично вещество, отпадък от индустриалните предприятия – отрова малко по-слаба от арсеника и по-силна от оловото (според американския наръчник „Клинична токсикология на търговските продукти“) – флуорът.

Стратегът на тази чудовищна и безпрецедентна манипулация бил евреинът Едуард Бернайс, племенник на небезизвестния Зигмунд Фройд. Бернайс, известен още като „баща на връзките с обществеността„, се проявил като пионер и сатанински гений при приложението на чичовите си теории в областта на рекламата и правителствената пропаганда. Флуоридационната кампания била едно от неговите най-успешни и дълготрайни постижения.

bernays3

 

Преди това в книгата си „Пропаганда“ (1928 г.) той обяснява механизма, чрез който се контролира човешкият ум и общественото мнение. Ето какво пише в нея:

„Ако можете да влияете на лидерите на групите, със или без тяхното сътрудничество, вие автоматично повлиявате и групите, над които те господстват… Тези, които манипулират невидимите механизми на обществото, представляват невидимото правителство, Което е всъщност истинската властваща сила в нашата страна (САЩ-бел.авт.)… Нашите умове се шаблонират, нашите вкусове се формират, нашите идеи ни се внушават от хора, за които никога дори не сме чували…“

Под влиянието на пропагандата на Бернайс общественото мнение е насочено в „правилната посока“ и флуоридите, продавани и известни между другото като най-силната отрова за плъхове, се превръщат в здравословен фактор за зъбното здраве на децата!

Индустриалните гиганти ударили с един куршум два заека.

Те не само са спечелили досега милиони от продажбата на този токсичен замърсител на водните компании и на компаниите за пасти за зъби, но и са спестили много повече, защото вече не е трябвало да се занимават с въпроса за обезвреждане и безопасно складиране на флуоридите.

От 1950 г. до сега в повече от половината от резервоарите с питейна вода на САЩ се изсипват годишно около 143 000 тона не какво да е, а най-качествена отрова за плъхове.
Флуорирането на водата все пак си има и своите „добри“ страни – осигурява огромни постъпления за стоматологичната индустрия. Още през 1972 г. в доклад на АDА – Американската стоматологична асоциация – се заявява, че зъболекарите работещи в районите, където водата се флуорира, имат 17% по-голяма печалба от техните колеги в областите, където това не е практика.
Като резултат от изключително безскрупулна и агресивна кампания флуоридите се превръщат от силно токсичен отпаден продукт в съществена хранителна съставка, необходима за здрави зъби.

 

Каква е целта на това отровителство?Въздействие върху мозъка!

Из: Световната конспирация срещу здравето
д-р Атанас Гълъбов
Fluoride-Dangers
Флуорираната вода води до нарушаване на нормалното развитие на мозъка и до промяна в начина, по който индивидът възприема и реагира на околната среда.

Малки дози флуориди, давани редовно, с течение на времето намаляват индивидуалните съпротивителни сили, като бавно отравят и наркотизират определена част от мозъка и по този начин правят човек покорен на волята на тези, които искат да го управляват. Социалният ефект е, че на човек му е по-трудно да защитава свободата си.

Сред фермерите, които отглеждат расови бикове, е добре известен фактът, че даването на флуориди на животните ги прави по-послушни и управляеми.

Според опити, проведени в началото на 90-те години от екип под ръководството на д-р Филис Муленикс, бивша директорка на „Форсайт дентъл сентър“ в Бостън, флуоридите са много силни токсини за централната нервна система (ЦНС) и могат да се отразят неблагоприятно на функционирането на мозъка дори в ниски дози.

Основна част от нервно-паралитичния газ зарин са флуоридите. Те влизат в състава и на други психотропни и сънотворни лекарства, анестетици, пестициди.

Китайски учени установяват, че нива на флуоридите във водата между 3 и 11 ppm увреждат директно нервната система, преди да увредят скелета.
Те установяват, че коефициентът на интелигентност на децата, живеещи в области, където водата се флуорира и има флуороза, е по-нисък в сравнение с тези, които не живеят в подобни условия.
Според изследване, проведено от д-р Ли, „изглежда, че влиянието на флуоридите върху развитието на интелигентността може да настъпи още в най-ранните стадии на развитие на човека – в ембрионалния или в ранна детска възраст, когато диференциацията и оформянето на нервната система са най-бързи“. Трябва да се знае, че флуоридите преминават спокойно плацентарната бариера.

Още преди да настъпи „ерата на флуорирането“, флуоридите са били използвани с цел преднамерено подчиняване на населението и потискане на способността му да възразява на властта.

И в нацистка Германия, и в Съветския съюз по времето на Сталин са добавяли натриев флуорид към водата в концлагерите, за да направят военнопленниците глупави, послушни и стерилни.
От разсекретени доклади се вижда, че през 1947 г. американските военни вече са знаели за това въздействие върху съзнанието, след като са правили и опити с американски войници.

Използването на флуорида в добавка към вода и паста за зъби и мляко:
Учените и лекарите са установили, че флуоридите изключително лесно се предозират и довеждат до следните негативни ефекти:
Скелетна флуороза. Това е болестно състояние, в резултат на натрупване на флуор в костите, правещи ги много слаби и чупливи.
• Бъбреците могат да елиминират само 50% от ежедневния прием на флуориди. Останалата част се натрупва в костите. САЩ (където водата се флуорира) е страната с най-висока честота на фрактури.

• Флуоридите причиняват артрит.
• Флуоридите са канцерогенни – чрез увреждане на генетичния материал на клетката, в която влизат. Повече от 10 000 души умират на година от рак, дължащ се на флуориди.

• През 1993 г. NRC (Националнят съвет за научни изследвания, САЩ) признава, че до 80% от децата в райони с флуорирана вода имат зъбна флуороза – бели, жълти или кафяви петна по зъбите.Храната и водата са достатъчно богати на естествени флуориди необходими за растежа на зъбите и тяхното изграждане.

Ползата от външният прием на флуор, дори и в дози считани за безопасни е спорна. Голяма част от научните изследвания показват, че добавянето на флуорид не предпазва зъбите на децата и възрастните.

От април 1997 г. всички пасти за зъби в Канада трябва да имат предупредителен етикет, на който пише какво трябва да направи родителят ако детето погълне дори и незначително количество паста за зъби. А контейнерите, в които се търгува на едро и съхранява флуорирана паста за зъби, носят символа на изключителната токсичност – череп с кръстосани кости. Вероятно не сте се зачитали в опаковките на някои пасти за зъби, продавани у нас. На тях с много ситен шрифт пише: „Деца под 6 г. трябва да се наблюдават от възрастни и да ползват само количество, голямо колкото грахово зърно.“ Всички безалкохолни напитки, правени с флуорирана вода, са опасни.

Флуорирането на водата е забранено или никога не се прилагало в:

Дания – забранено, Норвегия, Австрия, Франция, Холандия, Германия – забранено, Белгия, Финландия, Люксембург, Швеция – забранено, Северна Ирландия, Чехия и др.

Повечеза позицията на властите в европейските държави

  • В Дания флуорирането на водата се забранява през 1964 г.
  • През 1972 г. след 11 години изследвания „Нобел медикъл инститют“ се изказал срещу флуорирането и то било забранено в Швеция, като било обявено, че „няма валидни доказателства, които да подкрепят широко цитираните твърдения от поддръжниците на флуорирането“.
  • На 23 юни 1973 г. в Холандия се забранява флуорирането след близо 20 години проучвания по въпроса. Германия също го отхвърля през 1971 г.

Как се произвежда флуорът?

Флуоридите са основни отпадни продукти в алуминиевата промишленост и при производството на изкуствени торове.
До средата на 40-те години на нашия век флуоридите (съединения на флуора) са смятани за едни от най-опасните замърсители на околната среда. Още през 1850 г. флуоридни емисии от желязната и медната индустрия отравят хора и животни и унищожават реколтата.
Флуоридите, които се пускат в питейната вода, са замърсени с различни други токсични и/или канцерогенни метали и съединения с кумулативен ефект – алуминий, арсеник, радий!

През 1958 г. СЗО (Световната Здравна Оорганизация към ООН) основава експертен комитет в Женева, който да проучва флуорирането. 5-има от 7-те му члена са негови яростни застъпници. Един – проф. Инвве Ериксон от Швеция е получил вече финансова субсидия от PHS (Службата за обществено здраве в Америка) и възнаграждения от шведската индустрия за зъбни пасти.

През февруари 1966 г. д-р Робърт Феликс, бивш директор на Националния институт по психично здраве в речта си „Как да се погрижим за и да се справим с екстремистите“. предлага обяснението, че „всички противници на флуорирането са луди, по един или по друг начин“. Той инструктирал поддръжниците на флуорирането „Как да разпознават и да се справят с различните категории опоненти“. А д-р Артър Флеминг, бивш министър на здравеопазването, образованието и благосъстоянието заявява, че „ние имаме нужда от обучителна програма в училищата 365 дена в годината“, а учениците „могат, когато си отидат вкъщи и седнат на масата да вечерят, също да говорят за това“!

На 23 юли 1969 г. СЗО подкрепя флуорирането на водата независимо от предупрежденията на г-н Пензо от италианската делегация за „възможни генетични увреди на бъдещите поколения“. В последните часове на сесията, когато присъстват само 45 (!) от общо 1000 делегати от 131 страни, при липса на кворум всички законопроекти, които не са били приети, включително и този за флуорирането, били гласувани групово. Резолюцията подтиква страните членки „да проучат възможността за въвеждане на флуорирането там, където приемът на флуориди е под оптималните нива“.

Войната се води и до днес…

  • Според изчисления – от началото на XX в. досега – „благодарение“ от изкуственото флуориране на водата и на замърсяването на природната среда от заводите – повече от 130 млн. американци са страдали от хронична флуорна интоксикация, ускорено стареене и дегенеративни заболявания.

  • През 1931 г. три независими една от друга групи учени откриват, че причината за петнистите зъби (това е всъщност зъбната флуороза) са флуоридите – в Тексас, където питейната вода съдържала естествено по-високи концентрации на флуориди.
    fluoride_dees

  • 1944 г. Дийп уотър, Ню Джърси – замърсяването от заводите на компанията „Дюпон“ за проекта „Манхатън“. Стопанствата в Глусестър и Салем, намиращи се по посока на вятъра по време на инцидента, са били известни с най-висококачествена селскостопанска продукция. Но през лятото на същата година домашните птици измрели, а тези от работниците, които яли от продукцията, повръщали по цяла нощ и дори на следващия ден. Милдред Джордано, който е бил юноша, когато е станал инцидентът, се връща назад във времето: „Спомням си, че конете ни изглеждаха болни и твърде схванати, за да работят.“ Някои крави били в толкова тежко състояние, че не можели да стоят на краката си и пасели като лежали по коремите си. Семейството на Джордано било поразено от ставни и костни проблеми.

  • През 1945 г. се открива, че в бирата на „Комънуелт брюър Къмпъни“ от Масачузетс има флуориди. Собственикът е арестуван и даден под съд за добавяне на отровна субстанция в напитката, като, забележете, измерената концентрация е била само 0,5 ppm. (За сравнение сега минималната концентрация при флуориране на водата е поне 1 ppm!) Компанията е глобена 10 000 USD, а собственикът Кауфман получава условна присъда от 6 месеца с три години изпитателен срок. Обосновката на съдебните заседатели е, че флуоридите са отрова и в такъв случай няма никакво значение колко бира би трябвало човек да изпие, за да се прояви токсичният ефект! Само след 5 години обаче Службата за обществено здраве в Америка официално ще подкрепи масовото флуориране (т.е. отравяне) на водата в САЩ.

fluoride-poison-2

  • 1948 г. – трагедията с промишлено замърсяване на „Вси светии“ в Калифорния, при която загиват 20 души.
    В доклада, публикуван от Службата за обществено здраве през 1949 г., не се посочва никакъв конкретен причинител и с цинизъм вината се хвърля върху температурната инверсия.
    Но Филип Седлър, висш индустриален химически консултант и водещ американски експерт по флуоридните замърсявания, обвинява компанията „Ю Ес стийл Корпорейшън“, че скрива доказателствата за наличието на флуориди в излъчените вредни емисии.
    Нивото на флуориди в кръвта на починалите и хоспитализираните пациенти било от 12 до 25 пъти по-високо от нормалното със „симптоми на остро флуоридно отравяне… установено в стотици от случаите„. В интервю преди смъртта си през 1996 г. Седлър казва: „Това беше убийство“.
    След инцидентите се завеждат много съдебни дела. Те се уреждат извън съда, като компанията заплаща големи суми като обезщетение на засегнатите и по този начин избягва целия шум.

  • През първите три години на флуориране в Ню Бритън, Кънектикът, честотата на мъртвородените се е увеличила със 150%.

  • През 1959 г. френският ендокринолоз Рапапорт прави проучване върху флуорирането и вродените дефекти, при което установява връзка между честотата на синдрома на Даун и флуоридното съдържание на питейната вода.

  • През 1967 г, са докладвани случаи на деца, използвали пастата за зъби Tri-Vi-Flor, с дерматит и стомашно-чревни оплаквания с кръв в изпражненията, главоболие и температура.

  • 1960-1975 г. – замърсяване с флуориди от алуминиеви заводи унищожава стадата от крави на племето мохави в резервата Сейнт Рийджис, и уврежда здравето на самите хора. Цялата околност е била съсипана, дърветата изсъхнали, а птиците и насекомите избягали. Кравите получили толкова тежки костни увреждания, че не можели да ходят и пасели легнали, а телетата, които се раждали, били с малформации. Децата на племето също били с увредени зъби и кости. И днес, след толкова години, рибата, която мохавите ловят в близкото езеро, е с язви и гръбначни деформации. За 5 години дела, които напълно съкрушават финансово племето, те получават смешното обезщетение от 650 000 USD.

  • Масово флуоридно отравяне в Мичиган през 1978 г.

  • Масово флуоридно натравяне в Анаполис, Мериленд, през 1979 г. с концентрация на флуориди във водата 50 ppm. Пострадали са 50 000 души и много са починали от сърдечна недостатъчност в течение на една седмица.
    fluoride_effects  

  • Според доклади на Министерството на селското стопанство на САЩ „флуоридните замърсявания във въздуха са причинили най-много вреди на добитъка по целия свят„.

  • На 9 юли 1998 г. в. „Манчестър Гардиън“ съобщава за жестоки артритни поражения на милиони индийци – една истинска национална трагедия. Причината впоследствие се оказва предварително неизследвана, отровена от флуориди, вода от кладенци, използвани за пиене.

  • Според епидемиологично изследване през средата на 70-те на д-р Дийн Бърк от Националния институт по рака, годишно 10 000 или повече от раковите заболявания, завършващи със смърт в САЩ, се дължат на флуоридите.

  • 1980 г. – масово флуоридно отравяне в основно училище в Ню Мексико.

  • 1986 г. – Центърът за контрол на отравянията в Роки Мартин докладва за 87 случая на флуоридна интоксикация. Според проучване натриевият флуорид е най-честата причина за натравяне при деца!

  • През ноември 1994 г. парламентът във Виктория, Австралия, одобрява добавка към Закона за флуорирането, за да не се дава възможност на Върховния съд да разглежда каквито и да са обществени случаи или доказателства във връзка с вредите от изкуственото флуориране.

  • През 1995 г. правителството на о. Тасмания (щат на Австралийския съюз) се опитва да въведе закон, който да забранява срещи и събрания, на които се обсъжда флуорирането.

  • През 1955 г. проф. Волф от „Ню Йорк скуул ъф дентистри“ наблюдава четири случая на отравяне от пиене на флуорирана вода.

  • В Анаполис, Мериленд, има случаи на диабетици починали по време на диализа поради високата концентрация на флуориди в питейната вода.

  • Предвижда се през следващите 10 години в САЩ, Англия и Австралия около 15 млн. души да потърсят стоматологична помощ във връзка със зъбна флуороза, като сумата, свързана с лечение и възстановяване, се изчислява минимум на 150 млрд. USD.

В Мексико от няколко години добавят към всеки килограм сол по 250 мг флуориди.

Измамата, наречена „флуорна профилактика”Д-р Атанас Гълъбов

 

За да стане ясна същината на проблема с предложената от д-р Николай Шарков, и приета от Комисията по здравеопазане към Четиридесетото народно събрание Национална програма за профилактика на оралните заболявания при деца от 0-18 годишна възраст, ще разгледам с факти и интересна информация въпроса с т.нар. флуорна профилактика от 3 страни:

I Какво представлява зъбният кариес, причината за неговата поява и каква профилактика наистина е нужна.

II Какво представляват флуоридите и техните сериозни токсични поражения върху човешкия организъм – какво казват учените за това. Каква е причината тези токсични химикали да се предлагат като „профилактика на кариеса”.

III За правото ни на избор на профилактика и лечение.

1. Какво представлява зъбният кариес и коя е причината за неговата проява?

В „Зъбният кариес и неговата профилактика” (под ред. на доц. Ботушанов, 1987) можем да прочетем:
„Зъбният кариес най-общо е локализиран патологичен процес, който се развива в минерализираните зъбни структури, като започва с деструкция на зъбната повърхност… Зъбният кариес се развива под плътна бактериална маса, наречена зъбна плака, която е здраво прикрепена към зъбната повърхност. Кариесогенните микроорганизми разпадат ферментативно въглехидратите в плаката, при което се отделят органични карбокиселини…” (стр. 53)
„За профилактиката на кариеса най-голямо значение имат калцият и фосфорът, които са минералните съставки на костите и зъбите и от чието ниво в течните среди в организма зависи количествено и качествено минерализацията.”
(стр. 98)
С рафинираната захар не се внасят минерални вещества, а за разграждането й се изразходва фосфат, следователно храненето със захар е фосфодефицитно явление. Предимно в това може да се състои ендогенното кариесогенно действие на захарта. То може да се прояви, ако се създаде общ фосфорен дефицит в организма. Друга отрицателна тенденция във въглехидратното хранене на съвременния човек е рафинирането на брашното, като се отстраняват обвивките и зародишите на зърната. С това нишестените продукти (хляб, тестени произведения) обедняват на минерални вещества, витамини и други биологично ценни съставки. Локалното влияние на въглехидратите е подчертано кариесогенно. (Стр. 95)

А ето какво пише в монографията „Флуорна профилактика на зъбния кариес” (Н. Атанасов, Д. Маслинков, 1987) на стр. 6: „…кариесът не е флуорнедоимъчно състояние”. (!) Казано е ясно: не е! И в същото време се заявява, че е важно в борбата с кариеса „пълноценното използване на различните форми на профилактиката с флуориди. И в настоящия момент тя остава най-ефективна.”. Логичният въпрос е: след като зъбният кариес не е флуорнедоимъчно състояние, а е резултат на нездравословно хранене, за какъв дявол ще трябва да се „профилактира” с флуориди, приемани вътрешно (ендогенно)?! Действително това ли е най-ефективната профилактика?!

Отново в „Зъбният кариес и неговата профилактика” четем: „Древните и нецивилизовани народи, които се хранят с твърда и непреработена храна, имат по-ниска епидемичност на кариеса в сравнение с цивилизованите народи, които се хранят с мека и преработена храна. Твърдата храна развива челюстите и зъбите и поддържа чисти зъбните повърхности. Меката храна не упражнява дъвкателния апарат, полепва по зъбите и е един от съществените фактори за развитието на зъбен кариес”.

„Най-ниска заболеваемост се отбелязва при нецивилизованите племена вероятно в резултат на кулинарно необработени храни и храни с малко съдържание на нискомолекулни въглехидрати. При ескимосите епидемичността е 1,2 %, докато тази на ескимосите, поставени в съвременни условия, е 18,1%.” (стр. 14)

В същото ръководство е обяснено, че много показателни в това отношение са резултатите от няколко продължителни епидемиологични проучвания. Едно от тях е изследването на жителите от остров Тристан да Кунха в Северния Атлантик. Епидемичността на кариеса на първите постоянни молари при прегледите през 1932 и 1937 г. е нула (!), а след промяната в начина на хранене от 1950 г. (в храната преобладават ферментиращи въглехидрати) епидемичността се повишава на 50% при прегледите през 1952 г. и достига до 80% през 1966 г. (след малко ще се спрем отново на подобни много обширни наблюдения и данни, предоставени ни от американския стоматолог д-р Уестън Прайс).

Други наблюдения са от Втората световна война по време на продължителната блокада на Ленинград и окупацията на Норвегия за период от няколко години. В Норвегия се въвежда ограничен режим на хранене, като белтъците са в достатъчно количество, но е намалено количеството на въглехидратите. Промяната в начина на хранене довежда до забавен пробив на зъбите и рязко (3-4 пъти) спадане на кариеса на постоянните зъби. След премахване на купонната система честотата на кариеса отново се повишава и през 1949 г. достига изходното ниво от 1941 г. Редукцията на кариеса се дължи на ограниченото хранене с въглехидрати. Изводът от всичко представено до тук е, че начинът на хранене е най-важната профилактика на кариеса!

Ето обаче какво можем да прочетем около сто страници по-нататък в същото ръководство (стр. 102): „Прилагането на флуориди, местно или общо, е най-ефективната в настоящия момент форма на профилактика на зъбния кариес. Тя трябва да заема съществено място в комплексните профилактични прозрами, независимо че кариесът не е флуорнедоимъчно заболяване. Ефектът на този микроелемент е един от най-добре проучените и документирани факти в историята на медицината.” Аз бих казал един от най-добре и най-успешно манипулираните! Как е възможно в една книга да съществуват две взаимноизключващи се мнения на едни и същи автори?!

Предлагам на вниманието ви и още някои извадки от споменатата по-горе „Флуорна профилактика на зъбния кариес”, в която се цитират между другото „студиите на Дийн”, за които, вече предполагам сте разбрали (в Глава 19. от „Световната конписрация срещу здравето”) каква „обективна” стойност имат, както и от други „авторитети”, спонсорирани от и работили за алуминиевата индустрия – Кокс, Арнолд, Ходж, Армстронг, Ларджент, Ериксон и т.н.: „Отличният превантивен ефект на малките дози флуор е един от най-добре аргументираните и документирани факти в историята на медицината… Отделни автори смятат, че флуорът е вреден за здравето на хората. По този повод в официалните документи на СЗО бе отбелязано, че се отнася за проучвания, характеризиращи се с непълнота на амнестичните данни, необективно описание на получените резултати или грешка в анализа и тълкуването на данните..” (?!)

И само няколко страници след това: „Флуорът инхибира (потиска – бел.авт.) активността на изследваните дехидрогенази – СДХ, МДХ, алфа-ГДХ и ЛДХ (това са различни ензими – бел. авт). Инхибирането се открива във всички изследвани органи…” Как изобщо може за вещество, което потиска важни ензимни системи и чиято токсичност се измерва в милионни от грама, да се каже, че не е вредно за здравето и има „отличен превантивен ефект”?! Да превантивен ефект наистина има, но по отношение на развитието на интелигентността и на способността за мислене, както става ясно от някои изследвания и от експерименти, провеждани с концлагеристи в СССР и в нацистка Германия.

Ето какво пише още в същата монография: „В достъпната ни литература не се установи нито един (!?) литературен източник, който да доказва аргументирано дори минималното токсично влияние на флуора, приложен в концентрации от 1 до 1,5 ppm. Задълбочените клинични проучвания и експериментите показаха, че няма заболяване, синдром или симптом, които да са пряко свързани, предизвикани от въвеждането на флуора в тези концентрации. Нещо повече, използвайки огромния експеримент на природата в ендемичните зони на флуороза, редица автори доказаха сигурността (?!) на тази профилактична мярка… Дори концентрации от около 8 ppm в питейната вода не променят общото здравословно състояние…” В светлината на всички данни, които съм изнесъл в двата материала върху флуорирането и флуорните съединения мисля, че коментарът е излишен.

И отново в монографията „Флуорна профилактика на зъбния кариес” (стр. 8): След като се разяснява, че „петнистите зъби” (зъбна флуороза) са резултат на по-голямо количество флуор в питейната вода, авторите са написали следното: „Появата на зъбна флуороза поставя въпроса за дефлуорирането на водите и още в 1937 г. откриваме първата публикация по този въпрос.”(!) Т.е. има предложение питейните води да се пречистват от флуора, защото водят до нежелана промяна в състоянието на зъбите!

И само няколко реда по-надолу виждаме, че през 1939 г. се предлага точно обратното – изкуствено флуориране на питейните водоизточници! Предлага го Джералд Кокс, а програмата е разработена от Д. Аст и сътрудници. Голямият въпрос е: Защо?! И другият въпрос, на който няма да намерите също отговор в тези книги е: кои са всъщност Кокс и Аст? (Това съм го обяснил синтезирано в главата за флуорирането в „Световната конспирация срещу здравето”)

Искам да обърна внимание на факта, че България е богата на минерални води, в които има високо съдържание на флуор, така че, ако лично някой иска да си прави „флуорна профилактика”, може да ги ползва по свое желание.

По-нататък в монографията се коментират „оптималните дози за ендогенна флуорна профилактика” (стр. 11), но кой и на базата на какви надеждни изследвания и методики ги е определил като „оптимални”, това не е ясно. В същото време се споменава неколкократно състоянието „зъбна флуороза” и за проведени изследвания във връзка с него, но този болезнен въпрос, касаещ именно това поражение в резултат на приемането на повече флуориди вътрешно, остава недоекспониран! А все пак става дума за ненормално и невъзвратимо състояние на зъбите, чиято корекция струва много скъпо, особено ако зъбната флуороза е по-силно изразена и освен това има психологически негативен ефект върху индивида поради неприятния външен вид на зъбите! В монографията се споменава, че и езкогенната профилактика (т.е. външната) в България е „прекъсната поради недостатъчна ефективност и голяма загуба на висококвалифициран труд”.

Ето тук можете да видите какво представлява зъбната флуороза:

http://www.fluoridealert.org/dental-fluorosis.htm

В различни храни се съдържа органичен флуор, като най-богати са: рибата и морските дарове, чаят (по-специално става въпрос за т.нар. зелен и черен чай, получавани от растението Camellia sinensis), бобът, овесените ядки, орехите. Според авторите на горната монография, дори „голямата консумация на чай може да се отрази върху състоянието на зъбите” и да доведе до зъбна флуороза. Освен това човек допълнително може да приема с храната флуор чрез месото, в зависимост от това с какви смески е хранено дадено животно. (стр. 19). Различни пестициди също съдържат флуориди и чрез растенията по пътя на хранителната верига такива съединения могат да попаднат в организма на човек. Богати на флуор минерални води в България са от Родопите – „Хисар”, „Велинград”, „Девин”- син етикет, „Михалково”, „Беловo”.

При всички тези условия, след като може да се предположи, че човек приема достатъчно количество органични и неорганични съединения на флуора, и след като е ясно, че кариесът не е недоимъчно състояние, смятате ли, че имате нужда от допълнително изсипване на токсични химикали в питейната вода, които не бихте желали да приемате, но няма как да отстраните, защото някой е решил да се „погрижи” за вашето и на децата ви „зъбно здраве”?!

Флуорът се резорбира много бързо от лигавицата на целия храносмилателен тракт в човешкия организъм и то почти напълно, като „флуорът, намиращ се в питейната вода, се резорбира в организма по-бързо и повече, отколкото този в хранителните продукти” (стр. 22). Флуорът се отлага основно в костите и зъбите, като натрупването е най-голямо по време на техния растеж (т.е. при деца).

Искам да ви обърна внимание веднага на още някои важни факти: флуорирането на питейните източници означава, че не само водата, която пиете, но и тази с която готвите, соковете, които приемате и т.н., ще бъдат „обогатени” с токсичните флуорни съединения. Представете си деца и възрастни, които поради някаква причина – например ако спортуват, пият доста повече вода и течности всекидневно. Това автоматически означава прием на значително по-голямо количество флуориди. Да не говорим, че за хора с нарушена бъбречна функция консумацията на вода с допълнително вкарани в нея флуорни съединения ще влоши цялостното им състояние още повече. При бременните жени трябва да се има предвид, че флуорът преминава плацентарната бариера, натрупва се в плацентарните тъкани и това води до дегенеративни изменения на плацентата в края на бременността (стр. 30), а освен това се натрупва в скелета и зъбите на плода.

Майчината кърма по принцип съдържа минимални количества флуор в концентрация, близка до тази на кръвния серум.

Сега искам да насоча вниманието ви към уникалната книга „Хранене и физическа дегенерация” (Nutrition and Physical Degeneration) от д-р Уестън Прайс.

http://www.beheard.com/beheard/images/items/0879838167.jpg

През 30-те години на ХХ в. американският стоматолог Уестън Прайс от Кливлънд, Охайо, обикаля надлъж и нашир планетата, след което публикува през 1939 г. своите открития и заключения в труда си „Хранене и физическа дегенерация”, илюстриран с над 100 фотографии. Потресаващото заключение, което дава, описвайки подробно наблюденията си от всяка област на Земята, посетена от него, била: хората, които живеят при примитивни условия и консумират естествени, нерафинирани храни от същия район, имат напълно здрави зъби, правилни зъбни дъги и се радват на чудесно общо здраве. Веднага щом цивилизованият начин на хранене със своите преработени, рафинирани храни и захарни изделия навлезе в живота им, стремглаво се увеличава честотата на кариеса и започват дегенеративни изменения и челюстни деформации, които се наблюдават още при първото поколение.

Според харвардския учен проф. Ърнест Хуутън, написал предговор към книгата на Прайс (1938 г.): „Тъй като ние отдавна знаем, че диваците имат превъзходни зъби, а на цивилизования човек зъбите са ужасни, мисля, че постъпваме изключително глупаво като концентрираме нашите усилия върху въпроса защо зъбите ни са толкова лоши, без да си дадем труда да разберем защо всъщност зъбите на диваците са в такова добро състояние.”

В нито една от тези диети (на „нецивилизованите” общности) не са присъствали: рафинирана захар и брашно, предварително обработени консервирани храни, пастьоризирано и обезмаслено мляко, рафинирано олио и маргарини. И освен това начинът, по който те обработват почвата и редуването на културите, не лишава растенията от важни колечества минерали, необходими за правилното развитие на животни и хора.

През 1958 г. „Таймс” съобщава, че един учен от Харвард е експериментирал в продължение на 10 години заедно със своите асистенти върху хиляди мишки, спонсориран от „Шугър рисърч фаундейшън” („Фондация за научни изследвания върху захарта”), за да разбере как захарта предизвиква кариес и може ли неговата поява да бъде предотвратена. Отговорът му бил: няма начин това да стане! Когато ученият публикувал резултатите от изследването в „Дентал асосиейшън джърнъл” (издание на Американската стоматологична асоциация), фондацията оттеглила спонсорството си.

Докато подготвял епохалния си труд „История на хра¬ненето”, професор Е. МакКалъм от университета „Джон Хопкинс”, наричан от мнозина по това време най-известният спе¬циалист по хранене и пионер в тази област, прегледал почти 200 000 научни публикации относно различните храни, усвоява¬нето им и ефекта им върху хора и животни за периода от сре¬дата на XVIII в. до 1940 г. Целта била да подбере тези опити, които били научно издържани, „за да разкаже за прогреса в разкриването на грешките в тази област на науката (свързана с храненето)”. Но за периода 1816-1940 г. проф. МакКалъм „не открил” (или може би по-точно не отбелязал) нито една публикация за контролиран научен експеримент с рафинирана захар, включително и труда на споменатия вече по-горе д-р Прайс! Може би ще се запитате защо. Защото отпечатването на кни¬гата му било спонсорирано от Хранителната фондация, която от своя страна получавала дарения от Американската компа¬ния за преработка на захар, „Пепси-Кола”, „Кока-Кола” и още от около 40 компании, всички много или малко свързани със захарна¬та индустрия.

Според проф. Хуутън: „Трябва да про¬явим мъдрост и да се поучим от начина на хранене на дивака. Нека не продължаваме с твърденията си, че четката за зъби и пастата за зъби са по-важни, отколкото боята за обувки и четката за обувки. Здравите зъби са резултат от здрава храна.”

Д-р Прайс: „Тези, които изучават историята, винаги са отбелязвали превъзходните зъби на т.нар. диваци, включително на хуманоидните типове, които са предшествали модерния човек. Докато, макар и рядко, се е случвало да се наблюдава по някой кариес в определени животински видове през последните геоложки епохи, човешкият вид е бил сравнително свободен от зъбен кариес. Тази липса на кариес при примитивните раси е била толкова впечатляваща характеристика, че много коментатори смятат кариеса изключително за съвременен проблем.”

Тъй като е било невъзможно сред цивилизования човек да се открият някакви по-големи групи от хора, при които да не се среща кариес, Прайс решава да посети сравнително изолирани общности в различни краища на Земята, запазили своя характерен начин на хранене, както и да проучи какво става, когато част от тези общности премине към съвременния начин на хранене.

Например, при изследване на децата между 7 и 16 години в една изолирана долина в Швейцария, където храната основно се състи от пълнозърнест ръжен хляб и млечни продукти, честотата на кариеса се оказва едва… 0,3%! Т.е. средно един кариозен зъб на всеки три деца. В съседно селище обаче, където вече продавали бял хляб, всевъзможни захарни изделия и изобщо съвременна храна, честотата на кариесите при децата била 20,2%!

Според Прайс на всички черепи на жители от долината на река Рона и изобщо на територията на Швейцария, които са по-стари от 100 години, стоят като цяло перфектно запазени зъби, докато на погребаните в последно време се виждат многобройни кариеси и други зъбни и челюстни проблеми. „Категорично може да се каже, че тези, при които не се развива кариес, се хранят по съвсем различен начин от другите, при които се забелязват кариеси.”

В някои многолюдни цивилизовани области на Швейцария д-р Прайс установява, че до 90-95% от населението там страда от кариес!

„Сред живеещите в модернизираните райони се наблюдава широко разпространение на зъбен кариес. Мнозина имат лицеви и челюстни деформации и като цяло са предразположени към различни заболявания. Всичко това се свързва с употребата на рафинирани брашна от житните култури, значителен прием на всякакви захарни изделия, консервирани храни, захаросани плодове и значително по-ниска консумация на млечни продукти.”

Ето какво пише Прайс за някои общности, живеещи на Хибридските острови: „Изследвах зъбите на няколко 70 и 80-годишни хора, и с изключение на някои венечни инфекции с леко разклатени зъби и много рядко липсващи, не се наблюдаваха никакви кариеси.”

При една от изследваните от него групи децата се хранели по стария, традиционен начин и честотата на кариесите била 0,7%, а при другата, отглеждана с модерния начин на хранене – 16,3%, т.е. 23 пъти по-голяма честота. Според стоматологичната инспекция, отговаряща за района, допреди няколко години при нито едно от 36-те деца в местното училище, не е бил наблюдаван кариес!

При ескимосите от Аляска, хранещи се по техния установен от векове начин, д-р Прайс установил честота на кариеса само 0,3%. При групи от ескимоси, които са преминали към консумация на рафинираните храни на цивилизацията, наблюдаваната честота на кариеса е била 27%! При една общност, която запазила частично стария си начин на хранене, но прибавила и рафинирани храни, честотата на кариеса била 12,2%.

Д-р Прайс съобщава и за наблюденията си за жителите на най-голямото поселище в една от областите в Аляска. При тези хора, хранещи се изцяло според традициите си, честотата на кариесите била 0,1%! При преминалите на храна, доставяна им от континента, кариесите били 21,1%!

И, забележете, при всички тези общности с толкова ниска честота на кариес, не са се прилагали някакви специални мерки по отношение на хигиена на устата.

При племето Масаи в Африка д-р Прайс установява 0,4% честота на кариеса, и т.н. Примерите са многобройни, но и тези са напълно достатъчни, за да си направи всеки интелигентен човек изводите.

Мисля, че в обучението на стоматолозите и лекарите би трябвало да се включат епохалния труд на д-р Уестън Прайс и книгата на Кристофър Брайсън за измамата с флуорирането.

Ето линкове към някои снимки от книгата на д-р Прайс:

yourreturn.org
journeytoforever.org
healingourchildren.net
journeytoforever.org

II. Преди да се спра на някои факти и цитати от книгата на Кристофър Брайсън „Флуоридната измама”, ще ви запозная съвсем накратко с флуора, неговите съединения и тяхната тоскичност (за допълнителна информация вж. Глава 19.).

Флуорът е елемент с неметален характер, силно токсичен бледожълт газ с остра задушлива миризма. Има изключително висока химическа активност, която се дължи на голямото му електронно сродство и на слабата единична химична връзка в молекулите му. „Гладът за електрони” в нестабилната молекула на флуора определя способноста му да взаимодейства с почти всички елементи, дори с инертните благородни газове и с всевъзможни органични и неорганични съединения и материи. Именно поради тази своя реактивоспособност флуорът не се среща като свободен елемент в природата, а образува съединения – флуориди. Химическата активност на флуоридите като цяло е също много силно изразена, като флуорният йон може да образува здрави връзки с водородния йон в големи органични молекули (като например ДНК) и по този начин да предизвика хаос в биологичната система. Флуорът измества кислорода от съединенията му и разлага водата до флуороводород и кислород, като реакцията протича с взрив.

Освен в огромни количества в атомната и алуминиевата индустрия флуорът се употребява за флуориране на органични съединения, като заменя водорода в тях, за направата на тефлон и различни материали, топими при много висока температура, в хладилната техника и др.

Токсичност на флуора: Според мнение на Европейската агенция по безопасност на храните (EFSA), публикувано на 16.03.2005 г, се казва, че флуоридите не са под физиологичния контрол на организма, т.е. те не се контролират от биологичните системи! Според клиничната токсикология консумирането на води с повишена концентрация на флуориди може да доведе до необясними за потребителя симптоми: виене на свят, гадене, главоболие, декалцифициране на костите, т.е. повишаване на вероятността от счупвания и др. Всички тези признаци показват хронично отравяне с флуор. (Това е отбелязано в сравнителния тест на българските минерални води.) А повишеното количество флуор в емайла прави освен това и зъбите по-чупливи!

Смърт може да настъпи, ако се погълне от половин до две трети от паста за зъби от една туба при възрастен човек, а при деца от още по-малко.

Ето ви резултатите от едно изследване публикувано в „Репродуктив токсиколъджи” през ноември 2006 г., показващо, че флуоридите оказват негативно влияние върху оплодителната способност при мъжки плъхове. „Замърсяването с флуориди на питейната вода може да наруши мъжката гаметогенеза и стероидогенеза и да предизвика оксидативен тестикуларен стрес…” Понижават се активността на различни ензими в тестисите, простатата и епидидимиса.

Унищожителните токсични ефекти на флуоридите са много добре документирани в научната литература и факти за тях се появяват дори и в някои медицински специализирани списания. Например в JAMA (1990-1992) е отбелязана повишена честота на счупвания на тазовата кост в областите на САЩ и Великбритания, където флуорирането на водата е практика.

The New England Journal of Medicine (1990) съобщава, че лечението с флуорни съединения на пациенти с остеопороза увеличава честотата на счупванията на тазовата кост.

Също през 1990 г. правителственият National Institute of Environmental Health Sciences съобщава, че флуоридите причиняват рак.

През 1971 г. д-р Дийн Бърк започва изследване върху ефектите на флуорираната питейна вода в САЩ. Бърк има над 50 години изследователски опит, от които повече от 30 е бил завеждащ на секцията по цитохимия и един от основателите на Американския институт по рака, като е получавал многобройни награди за изследванията си във връзка със злокачествените заболявания и биохимията.

Резултатите от неговите проучвания показват увеличаване на честотата на рака в САЩ в областите и градовете, където питейната вода се флуорира, като поне една десета от случаите се дължат на флуоридите!

„Ние взехме десетте най-големи градове, в които питейната вода се флуорира, и ги сравнихме с десетте най-големи, които не флуорират водата си. Флуорирането е започнало в периода 1952-1956 г. и продължава до настоящия момент. Между 1942 г. и 1952 г. честотата на рака в тези две групи е идентична. Но, след 1952 г., кривата на злокачествените заболявания (в районите, в които водата се флуорира), показва нарастване годишно с около 35 000 смъртни случая в повече. Няма никакво съмнение относно данните, които са от правителствени източници и всеки би богъл да си направи справка… Увеличаването на честотата на рака и смъртността от него стават очевидни няколко години след започването на процеса на флуориране на питейната вода и нарастването продължава оттогава.”

През октомври 1944 г. специализираното издание на Американската медицинска асоциация (JAMA) публикува в уводната статия на броя следното: „Ние знаем, че използването на вода, в която има от 1,2 до 3 ppm флуориди, предизвиква такива проблеми в развитието на костите като остеосклероза, спондилит и остеопетроза, а също така и гуша, затова не можем да си позволим риска за предизвикваме подобни сериозни системни заболявания, прилагайки една съмнителна процедура, която уж има за цел да предоврати появата на физически недостатъци по зъбите (кариес).”

Въпреки наличието на подобно официално изразено медицинско мнение през 1945 г. започва „експериметът” в Гранд Рапидс, Мичиган и Нюбърг, в които 40 000 души са подложени на въздействието на едно от най-токсичните съединения – натриев флуорид.

(А това е линк към едно показателно факсимиле на писмо от Американската лекарска асоциация.)

viewzone.com

Стоматолози, сред които известни имена, бивши застъпници за флуорирането, го отхвърлят, като потвърждават, че то не намалява честотата на кариеса!

През 1988 г. Американското химическо общество излиза с доклад, в който поставя въпроса за токсичността на флуоридите и ефективността от профилактиката с тях.

В някои области на Турция и Индия например, където питейната вода съдържа по-високи количества флуориди – между 0,7 и 5,4 ppm, местното население и добитък страдат от куп болести: зъбна и скелетна флуороза, тежки артрози и артрити, изразено преждевременно остаряване, преждевременно втвърдяване на артериите, висока честота на мъртвородени деца и загуба на либидо.

Флуоридите увреждат ДНК, подтискат имунитета и функцията на щитовидната жлеза. Те са протоплазмена отрова, затова са използвани като отрова за плъхове.

Флуоридите водят до поведенчески промени и потискат волята на човек да се съпротивлява срещу тиранията. Флуориди са били добавяни във водата в концентрационните лагери в Сибир и в нацистка Германия, за да се направят хрисими затворниците. (За това въздействие съм писал в Глава 19.)

През 1998 г. д-р Дейвид Кенеди, стоматолог с 20-годишен стаж, бивш президент на Международната академия по орална медицина и токсикология, международен лектор по токсикология и възстановителна стпматология, обяснява защо флуоридите са вредни: „Въпреки, че съм член на Стоматологичното общество в Сан Диего, на Калифорнийската стоматологична асоциация (CDA) и на Американската стоматологична асоциация (ADA), ще започна моето изявление с изразяване на противоположна позиция по отношение на заеманата от тях що се отнася до безопасността на флуоридите.

1) Самите CDA и ADA не извършват научно-изследователска дейност.

2) Тези професионални организации досега успешно са убеждавали съдебните власти, че не носят законова отговорност за уврежданията, до които могат да доведат техните препоръки.

3) Стоматологичните организации не носят отговорност по отношение на изучаването на негативните реакции от флуорирането на питейните води.

 4) CDA и ADA никога не са представяли на своите членове някакви сериозни мащабни двойно слепи проучвания (нито при хора, нито при животни), че флуорирането наистина намалява честотата на зъбния кариес.

5) CDA и ADA никога не са се допитвали до мнението на всоите членове по отношение на мнението им за флуорирането.

Следните два примера ясно илюстрират липсата на дълбочина и ненадеждността на разбирането от стоматолозите на този спорен въпрос.

А) Въпреки че местното стоматологично общество препоръчва флуориране на водата, моят разговор с президента на CDA – д-р Джоел Берик, разкри, че той изобщо не е наясно, че съществуват множество изследвания, които свързват флуорирането с повишаване на честотата на фрактурата на бедрената кост.

Б) Един възрастен стоматолог от Чула Виста се засегна от моята позиция, противопоставяща се на флуорирането. Той твърдеше, че през последните 50 години наблюдава огромният благотворен ефект от флуорирането на питейната вода в града. Когато му обърнах внимание на факта, че в Чула Виста водата не се флуорира, той изглеждаше объркан и промърмори: „А аз мислех, че е от флуорирането. Днес кариесите тук не са толкова много, колкото бяха преди години, когато започнах да практикувам.”

Допълнителното даване на флуориди на даден пациент, без да се имат предвид различните рискови фактори като: възраст, бъбречна функция, общо физическо състояние, консумация на течност, приемане на флуориди от други източници, както и количеството на приемания калций, са медицнска небрежност.

Всички организации, подкрепящи флуорирането, са съгласни, че случаите на зъбна флуороза, която е първият белег на системно интоксикиране с флуориди, са се увеличили с увеличаването на нивата на приеманите флуориди. (В същото време разходите по коригирането на увеличаващите се случаи на зъбна флуороза, които може да са много високи, не се покриват от медицинските застраховки – бел. прев., и освен това никой не обезщетява жертвите на тази безумна политика, нито взема предвид психологическия ефект на грозните зъби, с които трябва да живее човека.)

В някои по-бедни общества до 80% от децата имат зъбна флуороза. (Недохранването и непълноценното хранене влошават това състояние и правят организма още по-чувствителен към токсичното действие на флуоридите – бел. прев.)

Честотата на зъбната флуороза стабилно нараства откакто е въведено флуорирането през 1945 г….

Много изследвания показват, че флуоридите са мутаген (предизвикват увреждане на генетичния материал) и карциноген – допринасят за развитието на ракови заболявания…

През юли 1997 г. съюзът, представящ всички учени, токсиколози и статистици към EPA, също заяви: „Прегледът на данните от последните 11 години, включително животински и човешки епидемиологични проучвания, показват причинно-следствена връзка между флуоридите и съответно рака, генетични и неврологични увреждания, патология на костите. Особена загриженост предизвиква неотдавнашните епидемиологични проучвания, които имат отношение към води с концентрация на флуориди 1,0 ppm, приемана от деца.

Политическият чадър над флуорирането не е нещо ново. Манипулаторите, които го поддържат, непрекъснато минимизират обективните научни данни, като осигуряват чрез пристрастни комитети публикации, в които налагат своето мнение за безопасност на флуорирането, като се пренебрегват оригиналните проучвания.

След като Департаментът по здравето към Ню Джърси установява драматично нарастване на случаите на рак на костта у млади хора, които живеят в области, където водата се флуорира, членът на законодателния съвет Джон Кели пита Управлението по храните и лекарствата (FDA) къде са научните доказателства, на които FDA се опира, за да одобрява предписването на флуорни таблетки и капки. От FDA отговарят, че никога не им е предлагано искане за одобрение или пък изследвания за безопасност или пък ефективност на тази профилактика или пък каквото и да е! Когато ги притискат с въпроса защо не премахнат тогава флуорните капки и таблетки от пазара, Франк Фазари, шеф на съответния отговорен отдел в FDA, изразява загриженост за поста си и препоръчва на Джон Кели да го съди, за да може федералният съдия да му заповяда да се подчини на законите на Конгреса… (!)

Животни, хранени с вода със захар и с флуориди нямат по-малко кариеси от животни, хранени само с вода със захар без флуориди.”

Д-р Дейвид Кенеди отбелязва, че в най-голямото проучване върху зъбния кариес в САЩ през 90-те години на ХХ в. няма разлика между честотата на кариеса в районите, където водата се флуорира и в тези, където това не е практика. Освен това разходите за стоматологична помощ са по-малко именно в районите, свободни от флуориди!

Според много автори в организмите на някои деца могат да постъпват значително повече флуориди от предполагаемата необходима дневна доза (която, напомням, е силно завишена и е произволно избрана!) само при миене на зъбите с паста, съдържаща флуориди.

Трябва да се има предвид, че някои бебета, хранени с бебешки формули, получават от 100 до 200 пъти по-високи дози флуориди, отколкото са например съдържащите се нормално в майчината кърма минимални количества. Този факт е отбелязан в различни броеве на специализираното американско стоматологично списание „Джърнъл ъф пъблк хелт дентистри” (от 1997 и 1999 г). Даже родителите, живеещи в райони, в които водата се флуорира, за да предпазят децата си от зъбна флуороза, са съветвани бебетата да бъдат кърмени колкото се може по-дълго, да се приготвят формулите с дейонизирана, дистилирана или бутилирана вода с ниско съдържание на флуориди!

Храните, обработвани с флуорирана вода, също съдържат вече повече от тези съединения, особено житните култури и съответно кашите, приготвяни от тях.

По същия начин е повишено и съдържанието на флуориди в соковете и всички течни и твърди хранителни продукти, които са обработвани с флуорирана вода.

Освен това трябва да се има предвид, че флуоридите проникват лесно и през кожата, така че къпането с флуорирана вода допълнително натоварва организма с тези химикали!

Кажете ми, може ли един нормален и интелигентен човек, с титла „д-р” пред името, да поддържа, популярзизра и арогантно да се опитва да налага подобна антихуманна „здравословна” мярка?!

Многобройни примери за единични и масови остри натравяния с флуорирана питейна вода са дадени както на сайта, където е сложена петицията, така и в главата за флуорирането в „Световната конспирация срещу здравето”.

Изследване, проведено във Факултета по биологични науки към университета в Съри, Англия резултатите от което са публикувани през 2001 г., показва, че флуоридите се натрупват в пинеалната жлеза (епифизата) в много големи количества – почти в същите, както в зъбите! Епифизата жлеза функционира като канал, през който светлината и тъмнината влияят на ендокринните и поведенчески ритми. Тя изработва невромедиатора серотонин, който се превръща в мелатонин. Продукцията на мелатонин се стимулира от тъмнината и се потиска от светлина. Това е жлезата, която в източната философия и медицина се свързва с развитието на интуицията и на екстрасензорните способности.

А сега нещо много интересно и показателно: през 1945 г. един главен инспектор от ЕPА (Агенцията по опазване на околната среда в САЩ) открива, че в бирата на „Комънуелт брюър Къмпъни” от Масачузетс има флуориди. Собственикът е арестуван и даден под съд за добавяне на отровна субстанция в напитката, като, забележете, измерената концентрация е била само 0,5 ppm. (За сравнение сега минималната концентрация при флуориране на водата е поне 1 ppm – същата, която се предлага да бъде въведена и у нас!) Компанията е глобена 10 000 USD, а собственикът Кауфман получава условна присъда от 6 месеца с три години изпитателен срок. Обосновката на съдебните заседатели е, че флуоридите са отрова и в такъв случай няма никакво значение колко бира би трябвало човек да изпие, за да се прояви токсичният ефект! Само след 5 години обаче PHS (Службата за обществено здраве) официално ще подкрепи масовото флуориране (т.е. отравяне) на водата в САЩ.

Сега бих искал съвсем накратко да предоставя на вашето внимание някои факти от книгата на американския журналист Кристофър Брайсън: „Флуоридната измама”(The Fluoride Deception), написана след години разследване, проучване на разсекретени материали и интервюта с учени и участници в тази грозна манипулация и с пострадали.

През 2001 г. Елис Басин, дипломираща се в Харвардския медицински университет, под ръководството на Честър Дъглас – завеждащ Катедрата по епидемиология към Стоматологичния фалултет в Харвард, защитава своя докторат, който представлява сравнително изследване на честотата на остеосаркома (рак на костта) при момчета от райони, където водата се флуорира, и от такива, където това не е практика. След анализа на получените резултати Басин установява, че във флуорираните райони се наблюдава до 7-кратно увеличение на случаите на остеосаркома.

Работната група по околната среда (EWG) отбелязва, че това е най-щателния доклад, правен в САЩ, за връзката между флуоридите в питейната вода и случаите на остеосаркома. Такава връзка е била забелязана или най-малкото силно подозирана, но скрита от обществеността още през 50-те години на ХХ в., непосредствено след въвеждането на флуорирането в някои области на САЩ. Имайки предвид, че костите са първото място, към което се отправят и натрупват реактивните и токсични флуорни съединения, още повече в едни подрастващ организъм, такъв канцерогенен ефект е напълно реален.

С помощта на умела пропаганда, щедро спонсорираните от индустрията цивилни и военни учени, и с подкрепата на различни правителствени организации, свързани със секретния проект по разработването на атомната бомба „Манхатън” (вж. Глава 19.), изключително токсичните и опасни за околната среда и човека флуориди са превърнати не само в безвредни съедниения, но и в необходимост за наличието на здрави зъби у децата. По този начин индустриалните акули си осигурили легална защита срещу многобройните искове и дела, които били предявени от пострадали, както в самите предприятия, така и в околностите им. Как би могло да е вредно нещо, което имат такъв „благотворен” ефект върху зъбното здраве?! Разбира се, за един нормален ум никак не е лесно мигновено да схване чудовищността на подобна антихуманна манипулация.

„Историята за това как флуоридите са били включени в пастите за зъби и питейната вода изглежда невероятна, почти като фантастична.” Но, както отбелязва К. Брайсън, става дума за умела ПР кампания.

Ето какво пише на пастите за зъби в САЩ: „Пазете от деца под 6 години. Ако случайно глътнете повече от препоръчаното количество паста за миене на зъбите, потърсете медицинска помощ или се свържете веднага с Центъра за контрол на отровите.”

 „Флуоридите лежат в основата на едни от най-огромните финансови състояния, които светът познава – на компаниите „Мелънс” от Питсбърг и „Дюпон” от Делъуеър. И нищо чудно, че на пастите за зъби има толкова драматично предупреждение. Същият силен химикал, който се използва за да се обогатява уран за атомните бомби, да се прави бойния газ зарин, да се топят метални руди, се дава на нашите деца като първото нещо сутрин и последното вечер, преди да си легнат.” Флуоридите се използват и при производството на високооктанов бензин, топенето на алуминий, стомана и берилий, да се обогатява уран, за получаване на пестициди, газове за хладилници, тефлонови покрития, водонепромокаеми дрехи, за гравиране на стъкло и керамика и т.н.

Флуоридите са толкова мощни химикали, че представляват много сериозна заплаха за околната среда и потенциална отрова на работното място. И така спонсорираните от индустрията учени, които първи предложиха, насърчиха и рекламираха употребата на флуориди в стоматологията, и свързването на тези химикали с по-добри зъби, както и твърдото поддържане на тезата, че в ниски дози те нямат друг ефект върху здравето, допринесоха да бъде превърната една отрова в панацея, отклонявайки вниманието от пораженията, нанесени от индустрията, бълваща флуориди върху работници, граждани и природата.

 Трудно ли ви е да го преглътнете? Козметична операция, извършена върху имиджа на флуоридите преди повече от 50 години, е заблудила много хора досега. Вместо споменаването на тази дума да предизвиква в съзнанието образа на осакатен от тези съеднинения работник или отровена гора, пред нас се явява образа на усмихнато дете. Грозната и опасна страна на флуоридите почти напълно е убягнала от погледа на обществеността. Историците са пропуснали да отбележат, че замърсяванията с флуориди са представлявали най-голямата и единствена законова заплаха за програмата по атомната бомба непосредствено след Втората световна война. Именно флуоридите са били в основата на най-голямото замърсяване и натравяне на града Донора в Пенсилвания, след което започва да назрява американското движение за чиста околна среда.”

 „Флуоридите са изключително лоша компания за други замърсители, защото ги карат да изявят най-лошите си страни. Например флуороводородът, който е много по-токсичен от други добре познати замърсители на въздуха като серен диоксид и озон, когато е в присъствието на споменатите газове, ги прави също много по-токсични. В такъв случай флуоридите, добавяни към питейната вода, не водят ли до засилване на токсичността на оловото, арсеника и други замърсители, които се срещат в нашите водоизточници?…

До средата на 30-те години на ХХ в. европейските учени вече свързват флуоридите с цяла гама от заболявания, включително на дихателната система, на централната нервна система (ЦНС) и особено на мускуло-скелетната – остеоартрози. Но по време на Студената война, в едно от най-колосалните укривания на информация през ХХ в., връзката на флуоридите с влошаване на здравословното състояние систематично са били изключвани от публичното внимание от учените, финансирани то американските индустриални компании и военните… Това е една измама и, както ще видим: огромна научна измама в глобален мащаб, юридическа уловка, за да бъде избягната съдебната отговорност за многобройните увреждания на работници, една нечестна игра в съдебната зала, станала възможна и многократно повтаряща се поради потискането на научни доказателства и в някои случаи чрез лъжесвидетелство.

Не обвинявайте стоматолозите. На тях им е било вменявано, че флуоридите са нещо добро за зъбите. Много малко са тези, които имат представа, че д-р (Харолд) Ходж, водещият учен в областта на флуоридите, обучавал цяло поколение ръководни стоматологични кадри през 50-те и 60-те на ХХ в. е бил главният военновременен токсиколог на проекта „Манхатън” (свързан с производството на атомната бомба)”.

Обръщам ви внимание на факта, че Харолд Ходж (запоменете това име!) е този, който е супервизирал приблизително по същото време и опити с хора, които без тяхно знание са били инжектирани с радиоактивните плутоний и уран, за да бъде проучено действието на последните. И не само това. Според разсекретени документи по време на президентството на Клинтън същият Харолд Ходж е участвал в секретни програми на ЦРУ по разработване на вещество за котрол на ума на основата на флуориди! А това е едва част от документацията, направена обществено достояние – какво има в тази, която все още е класифицирана, можем само да гадаем.

Докато Ходж е пропагандирал флуориране на водата, убеждавайки, че това е добре за детските зъби, от урината и кръвта на жителите на първия експериментален град, където било въведено флуорирането на питейната вода – Нюбърг, в щата Ню Йорк, редовно са били взимани проби от кръв, тъкани и урина на жителите и тайно изпращани за изследване в ръководената от него лаборатория.

Д-р Харди Лаймбек, завеждащ катедрата по Превантивна стоматология в Универистета в Торонто, Канада и бивш застъпник на флуорирането, споделя пред Брайсън: „Нямах никаква идея откъде идват тези флуориди, докато активисти, борещи се срещу флуорирането не ми отвориха очите.”

„Същите тези производители на фосфатни торове са членове на влиятелна индустриална група, която спонсорира изследванията върху флуоридите на д-р Робърт Кехоу през 40-те и 50-те на ХХ в. в Университета на Синсинати. Същият Кехоу, който е известен с поддръжката си по отношение на добавянето на олово в бензина (днес вече компрометирано и отхвърлено). Същият този човек е бил една от водещите фигури, уверяваща гражданите и другите учени в безопасността на индустриалните флуориди и изсипването им във водоизточниците, прикривайки в същото време информация за токсичните ефекти на тези химикали, докато в частни разговори с представители на финансиращата го индустрия споделя съмненията си относно безопасността дори на много малки дози от тях.

Индустрията не желае да види очернен издигнатия от нея флуориден монумент или да бъде изследвана и разкрита ролята й в създаването на този мит. Някои от архивите, които посетих, бяха с много липсващи документи, а други бяха направо затворени.”

Трябва да се има предвид, че митовете (заблудите), изграждани и насаждани с години, са много мощно нещо и обикновено не е лесно да бъдат развенчани.

Според Брайсън толкова токсични са превозваните със специални камиони флуоридни отпадъци от индустрията, които се изливат в питейната вода в някои области на САЩ, че след 11 септември 2001 г. властите вземат решение за по-специално наблюдение на доставките на тези съединения, възхвалявани като „редуктор на кариесите у децата”.

Ето съвсем накратко историята на д-р Филис Муленикс и изследванията й върху токсичността на флуоридите. През 80-те години д-р Муленикс е водещ американски невротоксиколог, занимаваща се с проучването на ефектите на различни химикали върху мозъка и съответно поведението. Тя, заедно с екипа й, дълги години разработват нова технология и специална компютризирана система (CPRS) за изследване в тази област, като постигат изключителна прецизност при анализиране на резултатите. Д-р Муленикс спечелва вниманието на много известни фирми, които, впечатлени от програмата, финансират с различни проекти разработването й, изнася научни семинари в Харвард и е член на Катедрата по психиатрия в същия. През 1982 г. я поканват да работи в престижния „Форсайт дентал сентър”, афилииран към Харвардския университет и смятан за един от най-известните стоматологични изследователски центрове в света. Нейният директор там – д-р Джак Хейн, е участвал преди години в разработването на натриев монофлуорофосфат, който по-късно фирми като „Колгейт” започват да слагат в пастите за зъби. През 1983 г. я запознават с възрастния вече споменат по-горе Харолд Ходж, за когото тя и не подозира каква зловеща роля е играл в цялата кампания с флуорирането и прикриването на токсикологичните изследванията на флуоридите (разбира за това едва след няколко години). Д-р Муленикс е консултант на компании като „Ексон”, „Проктър енд Гембъл”, „Шеврон”, „Нутрасуит”, „Колгейт-Палмолив” и др.

Когато компютърната програма, над която е работено в продължение на близо 30 години, е вече напълно готова, случайно й предлагат да извърши тестове с флуориди. Директорът д-р Хейн смята, че така ще бъде доказана безвредността на тези съединения и ще бъдат оборени опонентите на флуорирането. Самата Муленикс не била особено заинтригувана от идеята и дори смятала, че това ще бъде загуба на време и едва ли ще си заслужава да бъде публикувано в научните списания. За нея били по-важни изследванията, които извършвала върху много силно невротоксични субстанции и въздействия – различни антиконвулсивни медикаменти, радиационно облъчване и др., които могат сериозно да нарушат нормалната дейност на мозъка. За флуоридите, според нейните думи, д-р Муленикс не била чувала почти нищо друго „освен рекламите по телевизията и че са нещо добро за зъбите”. Заедно с младия учен в областта на стоматологията д-р Памела ДенБестен те започват експеримент с плъхове. Всъщност ДенБестен била много по-ентусиазирана по отношение на това изследване, защото забелязвала, че при предишни опити с флуориди, в които е участвала за определяне на въздействието им като профилактично средство срещу кариес, плъховете започвали да се държат „ненормално” и направо да изскачат от клетките, когато били хранени. През 1989 г. двамата учени вече привършват двугодишния експеримент. Но Муленикс е объркана от резултатите, защото не е очаквала, че флуоридите, които се изсипват в питейната вода, могат да имат такъв осезаем токсичен ефект върху мозъка и да променят по толкова драстичен начин поведението на плъховете. Провеждат пак опитите с повече от 5000 плъха. Но, както самата тя казва „поразително един и същ резултат се проявяваше отново и отново”.

Оказва се, че флуоридите предизвикват различни негативни ефекти върху плъховете. Бременните женски раждат хиперактивни малки, като мъжките се оказват по-чувствителни към флуоридите в това отношение докато са в утробата, а женските след раждането, още от кърменето до по-късен период в развитието си. У малките, на които са били давани флуориди с храната, се установяват повишено количество от тези съединения в мозъка, „познавателен дефицит” и забавено развитие.

През 1990 г. получените резултати са напълно обработени и проверени и според д-р Муленикс „налице е проблем”. Въпреки, че количеството, което е давано на плъховете е било 5 пъти по-голямо от минималното, изсипвано в питейната вода, Ден Бестен знае, че много американци поемат същия еквивалент, а някои даже и повече – например: консумиращите много вода като спортисти, работници на тежкия физически труд; работници в производство, което е свързано с флуориди; малки деца, които получават допълнително флуор под формата на таблетки или флуорирано мляко, болни с някои заболявания като инсулинонезависим диабет или с бъбречни проблеми и др. Д-р Хейн е изненадан и впечатлен от получените резултати и казва, че тези факти трябва да станат достояние на Националnия институт по дентални изследвания (NIDR).

През октомври 1990 г. Муленикс и Хейн пристигат във федералните Национални институти по здравето (NIH) във Вашингтон, където тя трябва да изнесе лекция за неколкогодишните опити и открития пред правителствени учени и чиновници, определящи политиката в областта на здравеопазването в САЩ. Тя е добре известна там, защото един от най-големите институти – по рака, й е отпуснал 600 000 долара за изследвания върху невротоксичните ефекти на различни медикаменти и терапии, използвани при лечението на левкемия у деца. Много от тези медикаменти и лъчеви терапии са толкова силни, че често засягат централната нервна система и могат да забавят развитието на интелигентността при децата. Докато д-р Муленикс се разхожда из района на NIH, чакайки да дойде времето за нейната лекция, вижда един голям, наскоро поставен от служители на NIH плакат – „Чудото на флуорирането”. „Не е ли странно, мисли си Муленикс. Вече сме 1990 г. и те приказват за чудесата на флуоридите, а сега аз ще им кажа, че тези съединения имат по-силен невротоксичен ефект отколкото предизвиканият от амфетамини и радиация. Всъщност аз съм тук, за да им кажа, че флуоридите са невротоскични.”

По ирония на съдбата нейната лекция съвпада с 40-годишнината откакто Службата за обществено здраве в САЩ (PHS) подкрепя официално флуорирането на водата. Самата Муленикс не е знаела нищо за изпълнената с противоречия история около въвеждането на флуоридите като „профилактично” средство срещу кариес при децата.

И така Муленикс започва лекцията, разяснявайки, че ефектите върху мозъка и поведението на плъховете в резултат на поеманите флуориди напомнят на токсичните ефекти от много мощни медикаменти и лъчева терапия, използвани за третиране на болни от левкемия деца. В залата настъпва гробна тишина. Изследователката се опитва да я разсее с шега, но както самата тя си спомня: „Никой не се смееше. Всъщност поведението на всички присъстващи изглеждаше заплашително и враждебно.” Залата изведнъж се оживява и Муленикс е атакувана с въпроси, на всичките от които тя отговаря търпеливо и изчерпателно.

След лекцията д-р Хейн предполага, че правителството и съответните здравни институции ще преразгледат своята позиция върху флуорирането на водата и при наличието на такива силно обезпокоителни резултати ще назначат допълнителни изследвания, но това не става! Както пише Брайсън: „Много висши чиновници, работещи в областта на здравеопазването, са посветили своите професионални кариери на насърчаването на флуорирането.” И много чиновници, учени и институции се изхранват благодарение на този мит, финансирани от индустрията, за да го поддържат.

Няколко месеца след тази лекция д-р Муленикс се среща с представители на 3 от най-големите фармацевтични компании в света, които използват флуориди в пастите за зъби и други продукти – „Унилевър”, „Колгейт-Палмолив” и „СмитКлайнБийчъм”. Ученият излага пред тях резултатите от експериментите. Внезапно Джо Канапка от „Унилевър” раздразнено я пита: „Вие осъзнавате ли какво ни казвате – че нашите флуоридни продукти намаляват интелигентността на децата?” На което тя отговаря: „Да, така е и точно това ви казвам.”

На тръгване представителите на индустрията я потупват по гърба, като я уверяват, че ще поддържат контакт с нея и че ще проучат проблема. Това, разбира се, не става и самата Муленикс напразно се опитва отново да им обърне внимание върху резултатите от експериментите. След няколко години, интервюиран от Брайсън по повод на срещата с изследователката, Джо Канапка дори „не си спомня” за нея, както и за техния разговор!

През 1995 г. Муленикс и екипът й публикуват резултатите от експеримента в научното списание „Нюротоксиколъджи енд тератолъджи”.

През 2000 г. екип учени от Бостън, занимаващи се с ефектите на различни химикали върху ЦНС, прави преглед на доклада на Муленикс. Според тях токсичните химикали имат съществена роля в „епидемията от проблеми, свързани с развитието, поведението и интелигентността у децата”. Те визират особено ролята на флуоридите в това отношение. „12 милиона деца (17%) понастоящем в САЩ страдат от едно или повече от следните проблеми: поведенчески, свързани с развитието или интелигентността. Синдромът на дефицит на внимание и хиперактивността (ADHD) засягат от 3 до 6% от децата, макар че според последни проучвания този процент е доста по-висок.”

Д-р Шетлър, един от учените в бостънския екип, споменава за наблюденията, описани в 2 други доклада от китайски специалисти, според които в някои селища, където водата естествено е с по-високо съдържание на флуориди, интелигентността на населението там е понижена! Подобни наблюдения има публикувани и от индийски учени.

При всички тези данни трябва да имаме предвид, че чувствителността на човешкия организъм към различни токсични химикали е доста по-голяма отколкото при животните, изполвани в експериментите.

След тези разкрития на д-р Муленикс и публикуването от нея и екипа й на резултатите от опитите, фирмите, които досега са финансирали нейни изследвания, се отдръпват, договорът й с „Форсайт дентъл сентър” не е подновен и тя е принудена да напусне, като последните месеци работи при много тежки условия, дори разбиват апаратурата й и унищожават опитните животни.

Д-р Филис Муленикс не е първият учен, на когото се преустановяват изследванията по този брутален начин, когато последните стават опасни за индустриалните акули и за развенчаването на определени, нарочно поддържани заблуди (митове) от създадени и финансирани от тях институции и центрове, които работят в тяхна полза с цел да не пострадат огромните им печалби.

Карен Снап си спомня за враждебността на публиката при лекцията на Муленикс във Вашингтон: „Те гледаха на нейните изследвания като на заплаха. Стоматологичният бизнес в САЩ е фокусиран върху флуоридите. Присъстващите усещаха, че финансирането им ще спре. От нас се очакваше да казваме колко добро е флуорирането на водата, а тук някой им заявява, че това всъщност не е добро… Техните малки умове се разтревожиха от това.”

Още на следващия ден Дон Хей, един от директорите на „Форсайт дентал сентър”, я предупреждава: „Ти се изправяш срещу стоматолозите и останалите, които от 50 години правят публикации, че флуорирането е ефективно и безопасно… Ти застрашаваш финансовата подкрепа на цялата тази институция. Ако публикуваш тези изследвания, NIDR повече няма да спонсорира изследвания във Форсайт.”

Майката на Муленикс, интервюирана от Брайсън, казва: „Тя беше честна по отношение на своите изследвания, но те не харесаха това.”

Според Джак Хейн научният ландшафт е осеян с телата на много учени като Муленикс, които са дръзнали да кажат истината. (!)

През 1995 г. самата Муленикс научава, че споменатият по-горе д-р Харолд Ходж, който много учтиво и дори понякога бащински се отнасял с нея и дори се заигравал с децата й, всъщност още преди повече от 40 години е бил наясно с токсичните ефекти на флуоридите, тък като той самият е бил водеща фигура в тяхното изследване около проекта „Манхатън”, и е укривал тези факти. Изследователката е потресена от цинизма на Ходж. Същият Ходж, чиито „достоверни изследвания” цитират в своите монографии и ръководства някои стоматолози у нас, застъпници на „флуорната профилактика”.

През 1995 г. разследващата журналистка Айлийн Уелсъм получава наградата „Пулицър” за разкритията, които прави около програмата „Манхатън” и за инжектирането на радиоактивен плутоний на нищо неподозиращи пациенти в Ню Йорк и Тенеси, които, без тяхното съгласие, са служели като опитни плъхове на индустрията и определени правителствени кръгове.

На Муленикс й предоставят секретен меморандум отпреди 50 години, в който фигурира името на Харолд Ходж, и в който се обсъждат ефектите на флуоридите върху мозъка и ЦНС – т.е. по същия проблем, по който тя е работила във „Форсайт дентал сентър” и заради което тя е уволнена поради резултатите, които е получила и които са били известни на Ходж още преди толкова години!

Този меморандум с щемпела „Секретно” е бил адресиран до завеждащия медицинската част от проекта „Манхатън” – полковник Стафърд Уорън, с дата април, 1944 г. В меморандума пише: „Клиничните данни подсказват, че ураниевият хескафлуорид може би има силно изразен ефект върху ЦНС… С най-голяма вероятност причина за това е флуорният компонент на съединението, а не ураниевият…”

Муленикс се обажда на завеждащия NIDR – д-р Харолд Славкин. Тя се надява, че най-висшия чиновник в областта на стоматологията в САЩ ще прояви загриженост по проблема и относно секретния меморандум от 1944 г. „Той беще много враждебен и буквално се държеше с мен все едно бях някаква луда”, спомня си Муленикс.

Вече 14 години след лекцията на Муленикс във Вашингтон NIH все още не е финансирал никакви допълнителни изследвания по отношение на ефектите на флуоридите върху ЦНС, като според висш чиновник не се смята, че това е приоритет на научни изследвания и засега не възнамеряват да провеждат такива! Както пише Брайсън, тогава Муленикс „осъзнала ужасната истина: че бранителите на обществото към NIH, какъвто например беше и Харолд Ходж, имат двойна самоличност. Очевидно те бяха и пазители на държавните тайни от времето на Студената война – бюрократични часови на дверите на една държава с атомна индустрия.”

Продължавате ли да се съмнявате чии интереси защитават тези институции и учени, поставени на високи постове?!

Отвъд Атлантика, в Европа, през 30-те години на ХХ в. изследователите са наясно с токсичните ефекти на флуоридите върху човешкия организъм. Д-р Кай Ели Рохолм, датски учен и един от най-известните специалисти по флуора и флуоридите на стария континент, самият той провел много опити с плъхове, свине и кучета, пише монументалното изследване „Флуорна интоксикация”, в което има отправки към 893 научни публикации върху флуоридите до този момент!

Той установил при хора, изложени на действието на флуоридите, многобройни тежки поражения от тези съединения върху костите, ставите, зъбите, белите дробове, ЦНС, стомаха и кожата. Според него „флуорната интоксикация”, както той нарича въздействието на флуоридите върху организма, се дължи на факта, че флуорът и неговите съединения са „ензимна отрова и причиняват дълбоки промени в метаболизма на организма”.

 „Рохолм изследвал и ефекта на флуоридите върху зъбите. През XIX в. някои учени издигнали хипотезата, че понеже флуорът се отлага в костите и в зъбите, то би било възможно той да има благоприятен ефект върху тях и да допринесе за добри зъби. Екип от учени от университета „Джон Хопкинс” в САЩ решават да проверят тази теория през 1925 г. чрез експерименти с плъхове и установяват, че приемането на флуориди с храната влошава състоянието на зъбите на животните и ги прави по-слаби. Рохолм установил същото при работниците от флуорната промишленост, като пораженията били толкова по-тежки, колкото повече флуор постъпвал в организма. Дори децата на кърмещите майки, които работели в копенхагенска фабрика имали „петнисти зъби” (зъбна флуороза), без никога да са влизали там, защото флуоридите, натрупвани у работничките, чрез млякото отивали в техните бебета. Заключенията на Рохолм, които той излага писмено, били категорични: „Предположенията, че флуорът е необходим за доброто качество на зъбния емайл, не почиват върху здрава научна основа. Настоящите ни познания решително показват щото не само че флуорът не е нужен за здравия емайл, но дори точно обратното – че последният е одобено чувствителен към вредното въздействие на флуоридите.”(!) Медицинските му заключения, дадени още преди около 60 години, били, че не трябва се дават флуорни съединения на децата с цел „заздравяване на зъбите”!

Кай Рохолм обаче не спира само до тук с изследванията си. Той се запознава с цялата налична литература по отношение на флуорната интоксикация в огромните библиотеки на Лондон и Берлин, посещава различни места по света, където естествено флуоридите се срещат в по-големи количества във водата и почвата и установява, че тези съединения увреждат особено много младите организми. В някои области на САЩ – Тексас, Южна Дакота, Аризона и Колорадо също са наблюдавани флуоридни поражения на емигриралите там, които, без да знаят, използвали вода за пиене с естествено по-високо съдържание на флуориди. Дори деформираните и грозни зъби на жители от тези райони станали известни като „тексаски зъби” или „колорадски кафяви петна”. (Това е състоянието, което днес е известно по името „зъбна флуороза” и наличието на което показва системна интоксикация с флуориди!)

Освен това там, където съдържанието на флуоридите е било повишено, се наблюдавала и осакатяващата скелетна флуороза, която се среща на доста места в слабо развитите страни и която се проявява още по-силно особено при недохранване. По принцип е известно, че непълноценното хранене още повече засилва отрицателните ефекти на флуоридите в организма.

В Дания и Германия е имало много дела и компенсации на увредени от флуоридните призводства работници и живеещи в околностите на заводите. Според Рохолм при много от замърсяванията токсичните ефекти в резултат на вредни емисии от заводите всъщност се дължат именно и основно на флуоридите, където те присъстват, и неговото мнение било, че тяхната вредна за здравето и околната среда роля не е дооценена.

В резултат на своите проучвания Рохолм дава следните заключения към индустрията и лекарите:

– Признаване на хроничната флуорна интоксикация за професионално заболяване и изплащане на компенсации на засегнатите от него.
– Да се забранява наемането на работа на жени и млади хора в предприятия, които са свързани с флуоридно производство.
– Да бъде изизисквано от индустрията да обезврежда отпадъците, съдържащи флуор.
– Да бъде взета предвид забрана за използването на флуориди в медицината.

В същото време в САЩ индустрията и правителството и техния апарат от институти, лаборатории, учени, юристи и чиновници започват своята антихуманна разработка и кампания по отношение на „превантивния ефект” на флуоридите за зъбното здраве при децата (за допълнителна информация вж. Глава 19. за флуорирането от „Световната конспирация срещу здравето”) Целта, както вече стана ясно, е била да се неутрализират съдебните процеси срещу индустрията и да се запази секретността около разработването на атомната бомба, като това изисквало подходящи аргументи – да се „докаже” благоприятният ефект на флуоридите за наличието на здрави зъби, да се убедят стоматолозите, лекарите и обществеността в това, да се отклони вниманието на храта и да се прикрие силно токсичния характер на тези съединения за човека, животните и околната среда.

Отново напомням, че учените и стоматолозите, осигурили „доказателствата”, са изпълнявали поръчка и са били финансирани чрез различни схеми от големите компании, а по-късно и пряко или косвено са били свързани с проекта „Манхатън”. Както вече отбелязах по-горе имената на някои от тези хора и референции фигурират и в българските монографии и ръководства за флуорна профилактика: Джерълд Кокс, Хенри Дийн, Едуард Ларджънт, Харолд Ходж и др.

Корпоративната стратегия е била ясна: да се контролира научната информация, като се осигуряват подходящи за целите изследвания и публикации, и същевременно да не се дава възможност на неудобни проучвания и мнения да застрашават налаганата от интересите на индустрията парадигма. За целта се купуват специалисти, създават се специализирани институти и организации, включително и правителствени, фондации, както и обществени сдружения, които обаче също са рожба на тази манипулация и създават фалшивото впечатление, че се борят за доброто на обществото.

Ето ви един пример (много други съм дал в „Световната конспирация срещу здравето” и в „Окована свобода: технология на глобалния контрол”). „Фондацията по хигиена на въздуха” (по-късно преименувана на „Фондация по индустриална хигиена”), създадена през 30-те години на ХХ в., е с дарители водещи индустриални компании в САЩ и през десетилетията на своето съществуване оформя в значителна степен общественото мнение относно замърсяването на природната среда и условията на работа в различни предприятия, спонсорира медицински изследвания и осигурява подходящ „доказателствен материал” за евентуални съдебни процеси срещу различни индустриални производства. Това, както видяхме, се отнася и с най-голяма сила за производството, свързано с флуориди и със заговора „здрави зъби”.

Натрупването на медицинска информация и изследвания за токсичните ефекти на флуоридите към средата на 30-те години на ХХ в. е много сериозно. Вече сведох до вниманието ви някои от учените и техните изследвания и заключения. Ето какво пише Кр. Брайсън: „През 1933 г. Департаментът по селско стопанство на САЩ прави задълбочен обзор на научните сведения относно сериозните негативни въздействия на флуора и неговите съединения, а главният токсиколог Флойд ДеЕдс предупреждава за нарастващия риск от индустриалните замърсявания с флуориди и хроничната интоксикациа при човека. ДеЕдс отбелязва също, че през 1931 г. няколко учени са направили вече връзката между „петнистите зъби” (зъбната флуороза) и естествено повишеното колечество флуориди в питейната вода в някои области на САЩ. Тази информация оказва ефекта на сигнал за тревога за индустрията и компанията ALCOA, която без много шум започва да прави свои проучвания. Те не само потвърждават тези факти, но и установяват, че зъбите на децата, живеещи в областта около алуминиевия завод на ALCOA в Масена, Ню Йорк, имат същия проблем със зъбите въпреки, че водата там не е с повишено съдържание на флуориди. Възможният източник на флуориди, който правел зъбите на малчуганите на петна в Масена, бил очевиден: липсата на почти какъвто и да е контрол върху много от алуминиевите заводи и навсякъде другаде из страната където флуоридните отпадъци от тези предприятия се изхвърляли направо в околните реки.

„Петнистите зъби” при децата бяха започнали да се превръщат в сигнал за опасност, предупреждавайки гражданите и работниците за индустриалното замърсяване с флуориди и посочвайки тази изкуствено създадена от човека опасност, която медиите все още не бяха надушили… Потенциалът за наближаващи съдебни процеси срещу индустрията можеше да бъде видян по петната по детските зъби – свидетелство за предизвикана флуороза от близките заводи.

Научният директор на ALCOA Франсис Фрари решава да вземе бързи мерки. През септември 1935 г. той се обръща към Джерълд Кокс, учен от „Мелън инститют” (вж. Глава 19. за флурирането.) с идея, която в края на краищата ще промени общественото мнение за флуоридите.”

Фрари подсказва на Кокс да включи в свои изследвания за зъбния кариес флуоридите, въпреки че само преди едно десетилетие университетът „Джон Хопкинс” е направил достояние резултатите от дентално проучване, според което флуоридите увреждат зъбите. На следващата година Кокс дава флуориди на плъхове и заявява, че може би е открит тайнственият химикал, който осигурява „протекция” на зъбите. През 1937 г. той заедно с още един негов колега публикуват в научно списание подробности за тяхното „откритие”.И след още една година Кокс заявява в „Джърнъл ъф Американ медикал асосиейшън” (JAMA), че „протективната роля на флуоридите” трябва вече да се смята за доказана”! Или, както пише Брайсън: „На практика за една нощ опитните плъхове на „Мелън инститют” осигуриха засмяното лице на химикалите, за които беше научно установено, че са токсични замърсители на околната среда и в предприятията на индустрията.”

И не само това. В същото време в специализираните стоматологични и медицински издания се премълчава всяка информация за сериозни токсични поражения, причинявани от флуоридите. Например „Кетъринг лъборътри”, която също е създадена от индустрията за да обслужва интересите й, открива, че дори нищожни количества флуороводородна киселина, изполвана при производството на фреон, причинява белодробни кръвоизливи, поражения на черния дроб и бъбреците. Опитните животни загивали при излагане дори при доза 15,2 мг на кубичен метър. Тези данни станали известни през 1935 г. Шест месеца по-късно „фреоновият” магнат Чарлз Кетъринг има среща с Американската стоматологична асоциация (ADA), като скоро след това става единият от тримата членове в Съвещателния научен комитет по изследване на зъбния кариес! Комитетът издава публикация „Зъбен кариес”, който е представен като компендиум от изследвания от целия свят и в него намират място опитите на вече споменатия Джералд Кокс, както и на други като него, работещи за индустрията. Разбира се, читателите на „Зъбен кариес” така и няма да разберат за ролята, която играят хора като Кетъринг и Кокс по отношение на целите на индустрията да пласира токсичните флуориди от своите заводи за „здравето на децата”, нито пък ще научат за истинските резултати от изследванията по отношение на драматичните поражения, които предизвикват тези съединения. Нито пък ще разберат, че вицепрезидентът на „Дженеръл мотърс” лично спонсорира част от дейността на ADA! Както пише Брайсън: „Милионерът с едни от най-големите дялови капитали във флуоридната индустрия, без да вдига шум, прави дарения на стоматологичната организация, която скоро ще стане един от най-агресивните поддръжници и пропагандатори на флуорирането.”

Предполагам, че вече сте се запознали с официалния отговор, който беше даден на сайта на МЗ през февруари 2007 г. на запитването на български гражданин дали водата в България се флуорира.
Re: Флуорирането на водата?
Posted by: Пресцентър (IP Logged)
Date: February 14, 2007 02:38AM

   Уважаеми господине,

 Никъде в България не се извършва флуориране на водата във водоснабдителните системи на населените места и не се предвижда такава дейност в бъдеще. Схващането за флуориране на питейната вода се счита за остаряла концепция, предвид факта, че технически е много трудно постижимо да се поддържа оптимално съдържание на флуора във водата (от 0,7 мг/л до 1-1,5 мг/л) в големите водоснабдителни системи. Съоръженията за флуориране на водата изискват високотехнологична поддръжка и практика в тази област. Същевременно, по данни на СЗО, са много близки границите на полезния ефект на флуориране на водата и вредния му ефект за здравето. Опитът на страни, прилагали флуориране, сочи, че опасността от предозиране и неправилна експлоатация, които водят до здравни рискове, е много голяма.

Съвсем скоро, след като започна акцията срещу безумната „профилактична” програма, интернет страницата с този отговор изчезна от сайта на МЗ. Поради каква причина и какво е накарало някои стоматолози изведнъж да се „загрижат” за зъбното здраве на децата в България?! И то по начин, който, както виждате, няма нищо общо с истинската профилактика на проблема! Защо този отговор на МЗ стана изведнъж неудобен?! За истинска загриженост за денталното здраве на децата ли иде реч или за обслужването на нечии чужди финансови (и политически) интереси?!

Сигурен съм, че на всички вече станала ясна същността на „топлата връзка”, чрез която индустрията манипулира и използва стоматологични и медицински организации, осъществявайки своите планове за сметка на здравето на хората. С помощта на недостатъчно информирани специалисти и подкупни съвести както сред учените, така и сред висшите медицински и правителствени чиновници изключително токсичните флуориди и най-силната отрова за плъхове се превръщат в „благодат за детските зъби”. СЗО също е въвлечено в тази подмолна, антихуманна дейност.

Отново обръщам внимание на добре известния, но премъляаван факт, че присъствието на флуоридите силно засилва токсичността и на други съединения с неблагоприятен ефект върху човешкото здраве. И напомням, че водата в Европа не се флуорира! Общо взето само няколко англоезични държави в света под влияние на агресивната и манипулативна кампания на индустриално-политическо-стоматологичен комплекс флуорират частично питейната вода. От 1990 г. досега в САЩ над 100 града са отхвърлили флуорирането и повече не го прилагат.

След като прегледах доста интернет страници, установих, че последните 1-2 години и у нас се води пропаганда в полза на флуорирането, като на различни сайтове – особено на предназначени за млади майки и информационни, са публикувани манипулативни материали, които изтъкват само предполагаеми и недоказани ползи от вътрешното приемане на флуориди, но никъде не се говори за тяхната силна токсичност или само се загатва за зъбната флуороза, и не се разглежда основната причина за появата на кариес – консумацията на храна, богата на рафинирани въглехидрати. Явно в момента у нас набира сила същата извратена пропагандна кампания, която е водена в САЩ преди 50 години.

III. За правото на избор.

Както видяхте, причините за развитието на зъбен кариес са изключително от хранително естество и не са свързани с флуорирането на питейна вода или смучене на флуорни таблетки! Самите флуориди представляват изключително токсични съединения, които нечий болен ум иска да ни пробута за „профилактика”. Напомням, че никой няма право да осъществява медицинска дейност по отношение на някого, без последният да е информиран, и то правдиво, по отношение на съответното въздействие. Разглеждано като прибавяне на медикамент към питейната вода, флуорирането лишава гражданите от право на избор, както и от достъп до чиста питейна вода – без вещества, използвани за лечението или профилактиката на определени групи от населението.

Задължителният характер на флуорирането предствалява нарушение на човешките права по смисъла на „Конвенцията за правата на човека и биомедицината”, установена от Съвета на Европа и ратифицирана от Република България на 23.04.2003 г., чийто чл. 5 гласи:

„Всяка интервенция, свързана със здравето, се извършва само със свободно и съзнателно изразеното съгласие на заинтересованото лице. Това лице получава предварително необходимата информация за целта и естеството на интервенцията, както и за произтичащите от нея последствия и рискове. Заинтересованото лице може свободно да оттегли съгласието си във всеки момент.”

Населението има всекидневен достъп до множество продукти с повишено съдържание на флуориди — бутилирани минерални води, пасти за зъби, флуорни таблетки, флуорирано мляко и др. Който смята, че някои от тези могат да му бъдат от полза, е свободен да си ги купува по собствена преценка и да ги приема лично или да ги дава на децата си.

Източник: biomedica-consult.com

 

 

3 thoughts on “ФЛУОРИД

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s