Аспекти на еврейското влияние

Едно изключително дълбоко проучване, описано от Г-н Хенри Форд в книгата му „Интернационалните евреи“ издадена през 1922 год.

“Еврейският въпрос възниква там, където се появят евреи”, казва Теодор Херцел, “понеже те го носят със себе си”. И не го създава тяхната численост, тъй като в почти всяка държава съществува и друга малцинствена група с по-голяма численост. Вече трябва да се разбере, че нещата не опират до тяхната широко раздувана кадърност. Дайте на един евреин равен старт с другите, принудете го да се придържа към правилата на играта и ще видите, че не е по-умен от когото и да било. Дори в действителност у болшинството евреи усърдието е потиснато, когато не съществува възможност за интрига.419537_k-otvetu

Еврейският въпрос не касае броя на евреите, които живеят тук, нито завистта на американците спрямо успеха им, а камо ли някакво възражение срещу тяхната Мойсеева религия. Въпросът е в нещо друго, а именно в тяхното влияние върху живота на страната, в която живеят. В САЩ нещата опират до еврейското влияние върху американския живот. Че евреите оказват влияние, те самите гръмко прокламират. Твърдят, например, че основите на Съединените щати са еврейски, а не християнски и че цялата история следва да бъде пренаписана, за да бъде отдадено дължимото и отредено достойно място на юдеите. Ако въпросът за влиянието опираше само до онова, което те настояват да приемем, не би имало основания за опасение. Обаче, би било проява на прекомерна доброта да се придържаме изцяло към сухите факти на фона на всичко онова, което става в момента в нашата страна.

Ако евреите настояват, че са ни “дали нашата Библия”, “нашия Бог” и “нашата религия”, както правят постоянно с предизвикващо гадене високомерие във всички техни публикации, без нито едно от тези неща да е вярно, то сега не трябва да пощръкляват, докато ние попълваме списъка на истинските форми на влияние, които те са оказали върху американския живот.

Нещата не опират до самия еврейски народ, а до еврейската идея, която този народ прокарва, което е предмет на нашето изследване. В него, чрез разглеждането на еврейския въпрос, се разкриват и определят еврейското влияние и еврейската идея.

Евреите обичат пропагандата. Тя е основно звено в тяхната земна мисия. Но дали пропагандират главния принцип, залегнал в религията им? Не, това пропускат да направят. И проваляйки се в това начинание, съгласно с техните писания, се провалят и във всяко друго. Сега вече мисията им не е благословена. Някои от водачите им дори настояват, че имали духовна мисия. Обаче идеята за тази мисия живее у тях в твърде извратена форма, понеже отразява на практика възможно най-грубия материализъм в днешно време. Превърнала се е в средство за чисто материални придобивки, използвано по крайно безсрамен начин, вместо да служи като проводник на божията воля.

Същността на еврейската идея, когато говорим за влиянието ѝ в сферата на труда, е същата като в останалите аспекти на живота– разрушаване на истинските ценности и заместването им с фиктивни.

Еврейската философия по отношение на парите не е да се “правят пари”, а да се “вземат пари”. Разликата между двете неща е фундаментална. Това обяснява защо евреите избират да се занимават с финансиране, вместо да стават индустриалци. Такава е разликата между “правенето” и “вземането”. Съзидателният, градивен тип съзнание на човека предполага влечение и дори любов към определен вид работа. Работникът от нееврейски произход си избира да работи това, което най-много обича. Той трудно се отказва от работата си, понеже съществува силна връзка между самия него и онова, което си е избрал да върши. Нищо друго не е така притегателно за работника-гои. Дори е склонен да получава по-малко пари, но да върши каквото обича, вместо за повече да работи нещо, което не харесва. Ето защо „правещият пари“ е обвързан със своето предпочитание. Не така стоят нещата при “взимащият пари”. За него няма значение какво върши, щом приходите му са задоволителни. Той не храни мечти, не хаби чувства и няма пристрастия по отношение на работата си. Смята само сухата пара. Няма даже отношение към дейността, която извършва и нещата, които произвежда, понеже обикновено не ги произвежда той, а се занимава изцяло с крайния ефект от производството на други хора, т. е. оценява една продукция само в стойностно изражение. Радостта от съзидателния труд за него е нещо непонятно, дори и като словосъчетание.

Та, значи, преди да се пръкнат еврейските социалистически и други рушителни идеи, главната цел в трудовия процес била да се произвеждат различни неща и по този начин да се “правят” пари. Сред производителите било понятно усещането за гордост. Хората, които произвеждали различни неща, били силна и честна социална прослойка, понеже изповядвали идеи за майсторство и качество, а характерите им се формирали от задоволството, че изпълняват полезни за обществото функции. Те били, така да се каже, създателите или “тези, които правят”. И обществото било стабилно, докато неговите “правещи” били стабилни. Например, обущарите правели обуща с цел да демонстрират майсторлъка си. Фермерите отглеждали зърното заради присъщата си любов към земята и нейните плодове, а не заради стойността му в парично изражение. Навсякъде работата била главното нещо в живота, пък другото идвало на втори план.

Единственият начин да се разбие тази могъща житейска философия на обществото от съзидателни трудови елементи, се състоял в това да се пуснат други идеи и най-опасната от тях била тази да се подмени “правенето” на пари с “вземането”. Посредством определени машинации с парите и пазарите на храни, крайните потребители могат да бъдат лесно притиснати да приемат идеята за “вземането” и не е чудно, че наблюдаваме наченки на разрушаване на вътрешните връзки в американския бизнес, щом начело на банковата ни система стоят евреи; евреи оглавяват както консервативните, така и радикалните крила на работническото движение; и, което е най-важно – еврейската идея се сее в умовете на работниците. А каква идея само! Да “вземаш” пари вместо да ги “правиш”.

Последната идея за “вземането” е порочна, антиобществена и разрушителна, ако се изповядва отделно, но ако е в тясна връзка с “правенето” и задължително на втори план, тогава става съзидателна и разумна. Щом един човек или цяла класа бъде “заразена” с абсурдната еврейска идея за “вземане” на парите (да си “взема” аз моето; къде честно, къде не, щом трябва, обаче да “взема” пари; да “вземам” пари, докато “минава номера”– всичко това са разсъждения, представляващи части от същата подмолна философия), човешкото общество губи спойката си и настъпва рушителен упадък. Великият мит за парите заема мястото на истинските неща и при това положение се отваря завесата за второ действие на тъжната драма.

Еврейското влияние върху мисленето на работниците в Съединените щати, както и върху мисленето на хората от занаятите и бизнеса, е твърде лошо, дори пагубно. Не може да се говори за разделение между капитала и труда, тъй като те не са някакви отделни неща, а трябва да се възприемат просто като функционални компоненти на американския бизнес. Истинското разделение трябва да виждаме в отликата между еврейската идея за “вземане” на парите и англосаксонската за “правенето” им. За момента еврейската идея успешно предизвиква сътресения. Навсякъде из Съединените щати, в много клонове на индустрията, се поддържат, обучават и напътстват от евреите работници-комунисти. Тези, така наречени “другари”, ги има в Чикаго, Детройт, Кливлънд, Рочестър, Питсбърг, Ню Йорк, Филаделфия и други градове, а целта на цялото начинание е трудът в Америка да бъде поставен на основите на принципа за “вземане” на парите, което да докара до икономическа катастрофа за страната. Такава е преследваната от евреите цел – да стане същото като в Русия.

Докато евреите не ни докажат, че проникването на чужденци, прокарващи еврейската идея в Американското работническо движение, се върши за подобряването на живота и имущественото състояние на трудовия човек и за стабилност на икономиката на страната, обвинението срещу тях, че оказват разрушително влияние, ще остане актуално.

Последното място, на което един непредубеден наблюдател би потърсил следи от еврейско влияние, е Християнската църква. Обаче не надникне ли там, ще пропусне много. Ако библиотеките на нашите семинарии бяха заредени добре с пълни издания на еврейските литературни “постижения” от последните няколко десетилетия и ако изучаващите теология биваха задължавани да прочетат тези еврейски излияния, щеше да има далеч по-малко глупави приказки и по-малко заобикалки по отношение на еврейската пропаганда от американския амвон.

През последните двадесет и пет години всяка семинария би трябвало да поддържа катедра за изучаване на съвременното еврейско влияние и на Протоколите. Произволното твърдение, че евреите са старозаветен народ, верен на Мойсеевите заповеди, би отпаднало, а пък смирените християни не биха се подвоумили да заговорят истината за тях, без суеверно колебание, породено от онзи грозно преиначен текст: “Ще благословя онези, които благословиха Теб и ще прокълна всеки, който вас проклина”.

На духовенството му предстои мисията да освободи църквата от онова, което в Новозаветните писания се нарича “страх от евреите”. Друго задължение на християнското духовенство е също да освободи църквата от грозната грешка, че Юдея и Израел са синоними. Прочитът на Писанията, при който се бъркат племето на юдеите и израилтяните изобщо, и в който всяко произнасяне на Израел се възприема като обръщение към евреите, лежи в основите на половината неточности и объркани моменти, които могат да бъдат проследени в християнската църковна доктрина.

Евреите не са “избрания народ”, макар практически цялата църква да се е поддала на пропагандата, според която трябвало да бъдат възприемани като такъв народ. Поради това, че през последните години еврейските мислители широко използват християнски постулати, християнското духовенство хрисимо се оставя да бъде “обработвано” с еврейски твърдения.

Критичното състояние на църквата, от което толкова се оплакват имащите отношение към духовния живот съвременни оратори, не е било предизвикано от силното развитие на науката и образованието или от т. нар. “задълбочаване на човешките познания”, понеже тези неща изобщо не са антагонистични и не се изключват взаимно, а причината трябва да се търси в еврейско-германския “висш критицизъм”. Защитниците на вярата са водили продължителна и доблестна борба срещу този “висш критицизъм” , обаче са се оказали безсилни в своята защита, тъй като не са успели да видят, че корените и целите му са еврейски. Не християнски или германски, а тъкмо еврейски. В пълно съответствие с еврейската Световна програма това разрушително влияние се прокарва и покровителства от евреите и пак в съответствие с техните интереси не се допуска да бъдат видени корените му. А днес църквата става жертва и на нова атака в условията на бушуващите “социализъм” и “съветизъм”, чиито привърженици биват насъсквани срещу нея в името на лицемерни и ниско морални теории за “братство” и с оглед на нейното “преобразяване”. Самата църква вече бе принудена да повярва, че представлява форум за дискусии, а не висока трибуна за възвестяване.

Практически евреите са завладели – и в личностен, и в програмен аспект – стотици американски църкви, посредством разпространение на техните подривни и невъзможни обществени идеали, а напоследък стават толкова самоуверени в своето владеене на положението, че заслужено получават неизбежен отпор. Духовниците трябва да знаят, че 90 процента от икономическите брътвежи, които те самите изричат от амвона, са скалъпени от еврейски професори по политическа икономия и революционни водачи. Те следва да бъдат информирани, че напоследък икономическата мисъл е толкова напълно „юдеизирана“ посредством един майсторски осъществяван план, основаващ се върху камуфлирана пропаганда, щото общественото съзнание или т.нар. “мислене на масите”– което ечи най-звучно от “народните” трибуни и печатните издания – практически е по-еврейско, отколкото чисто еврейското!

Евреите са оплели църквата в една доктрина – т.нар. либерализъм, а също въвеждат налудничави и крайно нездрави социологични разделения на обществото на много класи. Ако съществува място, където би било възможно да се направи наистина обективно изучаване на еврейския въпрос, то е в съвременната църква, която несъзнателно работи предано за масовата еврейска пропаганда. Тук ние не препоръчваме някаква остра реакция. Просто става дума да се следват утъпканите пътища на нашите деди – англосаксонците – които до ден днешен са били истинските строители на новия свят, създали са градовете, търговията, бизнеса и пр., а не евреите, които никога не са били пионери или съзидатели, никога не са се опитали да се заселят в дивата природа, обаче пък винаги се възползват от труда на други хора! Може би нямаме право да ги обвиняваме, че не са съзидателни люде, но така или иначе вината им е толкова голяма, колкото и онази, която тежи на съвестта на синовете на англосаксонците, че са се отклонили от праволинейното градивно начало на техните бащи и са склонни да приемат съмнителните юдейски идеи.

Колежите с постоянство биват завладявани от еврейската идея. Синовете на англосаксонците са атакувани пряко в тяхната наследственост. Потомците на Съзидателите биват покварявани с философията на Рушителите! На младите мъже още в първите вълнуващи месеци на интелектуална свобода се предлагат съдържащи обещания доктрини, чиито източници или пък последствия те не са в състояние да видят. У младежа по начало живее една естествена борбеност и желание за съпротива, която обещава прогрес. Младите хора също така имат склонност да не гледат сериозно на древни и традиционни схващания. Двете неща са прояви на здрав дух и наченки на зараждаща се умствена зрелост. И тъкмо в тези периоди, когато подрастващите съзряват най-бурно, те биват улавяни в капаните на влияния, които се таят в колежите и ги дебнат. Вярно, с годините, голяма част се осъзнават дотолкова, че да успеят “седейки на оградата, да се видят сами как минават по пътя” и се завръщат към здравия разум. Те откриват, че доктрината за “свободната любов”, например, е приятна и вълнуваща тема за в клубовете, обаче семейството – тази старомодна лоялност на мъжа и жената както един към друг, така и към децата им – е не само основна градивна единица на обществото, но и само тя гарантира човешкия напредък. Установяват, че Революцията, макар да е благодатна тема за разпалени спорове и отличен стимулант да се почувства човек поне за малко като “супермен”, все пак не е пътят към прогреса!

Процесът на объркване в колежите се развива и следва същите линии, които вече описахме във връзка с църквите. Най-напред се натъкваме на еврейския разюздан и краен критицизъм, служещ за разрушаване на чувствата на младежа към древните вековечни традиции. Сетне вече идат еврейските обществени революционни доктрини. Двете неща винаги вървят заедно! Те и не могат да просъществуват едно без друго! Понеже това са въплъщения на програмата от Протоколите: да бъде разцепено и разединено нееврейското общество посредством идеи. Напразно и глупаво би било да нападаме “радикализма” на колежаните, защото той винаги е бил част от младежката незрялост. Обаче не би било напразно да разкрием пред тях, че обществения радикализъм – самата дума “радикализъм” е прекрасна, но в случая се употребява погрешно – произлиза от еврейски източник! Основната група от “червени философи” във всеки университет се състои от евреи, начело на които обаче, в ролята на прикритие или т.нар. “нееврейски фронт”, стои някой заблуден професор. На част от тези професори им плащат пари “червени” организации, чиито щабове се намират извън страната! Наред с това съществуват между колеги и между университетски социалистически общества, гъмжащи от евреи и изцяло под тяхно влияние. Еврейски преподаватели из цялата страна основават “братства” под патронажа на най-престижни обществени и университетски поддръжници. Студентските лекционни курсове са идеална среда за тази пропаганда, чиято цел е да осигурява на студентите приятното вълнение от схващането, че вземат участие в полагане основите на едно ново велико движение, съпоставимо едва ли не с извоюването на Независимостта. Революционните сили, оглавявани от еврейството, разчитат твърде много на уважението, с което се удостоява тяхното движение от привлечените студенти и някои преподаватели. Така беше в Русия – всеки знае в символ на какво се превърна названието “студент” в тази страна!

Еврейската организация Чотокуа*, която действа почти изключително в колежите и университетите, заедно с проповядване на болшевизма в изкуството, науката, религията, икономиката и социологията, е насочила дейността си срещу англосаксонските традиции и расови характерни особености на нашите учащи. Тези “религиозни” и “литературни” кръгове са подпомагани умело от преподаватели и духовници, чието мислене е било изкривено и отровено от еврейски рушителни влияния в обществения и стопанския живот.

* Област и езеро в западната част на щата Ню Йорк, където през лятото на 1871 г. при езерото се събират образователни и религиозни дейци и основават движение, прераснало по-късно в организацията Chautauqua Lake Camp-Meeting Association – бел.прев.

“По тази причина трябва да подкопаем вярата, да изтрием от умовете на гоите всички принципи за Бога и Душата, а сетне да подменим тези схващания с математически изчисления и чисто материални желания.”
– Четвърти протокол

От Хенри Форд
Текста е Публикуван за първи път през 1920 година във вестник “Диърборн Индепендънт” – периодичното издание на “Форд Мотор Къмпани”.

frdeurope frd100

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s