Соростуция for Dummies (Първи урок)

… или съвременните български чиновници на САЩ и техните организации.

Соростутка (от Сорос и проститутка). Основните организации на Сорос са главните донори/спонсори на тези хора, а проститутката е робиня на сводника си и парите. Тя продава тялото и душата си за боядисани хартийки, често дори ги прецакват неполучавайки заплащане. В България е легализирана проституцията, но не е регулирана. Същото е и със соростуцията.

Кои са соростутките в България можете да видите тук. Листата е доста дълга, а и не е завършена, т.е. пълни се дори и в момента.

Тези ндивиди работят в различни сфери по особени програми, чрез които изпълняват нарежданията на правителствените служби на САЩ, които пък целят контрол над населението и властите. Това се прави като за целта се отпускат парични суми, за които соростутките започват да участват в нещо като търг, в който си предлагат услугите с предварително заучените, че са пасващи за Вашингтон „ценности“.По този начин се надяват да получат определена сума пари за да не работят тежко като останалите прости българи. Селяните, както ги наричат обикновено. Искат да влияят на обществото с цел да не се развива, каквато е и основната цел на донорите им.

Тези ндивиди се самоопределят за умни и красиви, някои от тях дори се считат за част от световният елит, колкото и жалко да изглежда.

Същите тези българи (някои от тях не са) паразитират в държавата ни като изпълняват тези програми, някои от тях от самото начало на прехода.

В българското общество станаха по-известни под названията – соросоиди, костовисти, десно-сините, и др. подобни.

Някои наивни люде ще си кажат, че е“по-добре да го лапат на Запада отколкото на Русия“, но ще им обясним след малко защо не може да бъде така.

Тези програми са изключително вредни за гражданите на нашата страна поради ред причини, а резултатите от тази вреда се виждат от всеки в днешното икономическо положение.

Същите тези ви казват, че „комунистите са виновни за всичко„, и че „Съветския съюз е виновен за днешните проблеми в страната“ – и това, представете си, ви го повтарят с днешна дата, над 24 г. след режисираните промени за преминаване от комунизъм към демокрация. Започнали визуално и официално през 1989 г. Извършени именно с „благословията“ на висшестоящите от Кремъл и Вашингтон, точно така, те бяха хванати за ръчички, капиталисти и комунисти, които по този начин така подредиха фигурите на „шахматната дъска“ без кървава война помежду си. Обаче не без жертви, защото по този начин също се взеха много жертви, милиони, които не се причисляват към графата официално тъй като са загинали за демокрацията хората.

Как засегна България това и каква е целта на подобни геополитически действия?

Целта е ясна за будните българи – източване на ресурси, евтино или почти безплатно. Това стана реалност, когато новата задокеанска империя подчини управниците на държавата ни, заплашвайки ги с кървави протести срещу тях. А и с ликвидирането на кадри от политиката и социалния живот.

Първо пратиха икономически убийци за да водят „преговорите“, после дадоха нарежданията, какво трябва да се изпълнява от управлението, което е на смяна, и от следващите такива без значение кои са, дали са сини или червени е все тая. След това пратиха други „икономисти“ за да подготвят план за преход към пасваща им пазарна икономика. Така написват и станалия известен „План Ран-Ът„, в който участва идеологическия лидер на повечето соростутки – Иван Костов. Да, той е ключова фигура в борбата срещу българското родолюбие и разрушаването на българската промишленост, икономика. Това е и целта – да не прогресира никога държавата, защото ако започнеше повече да се подобрява инфраструктурата, толкова повече хора щяха започват да задават правилните въпроси, на правилните места, тъй като щяха да бъдат информирани и будни. С високо вдигнати глави. Това обаче е недопустимо за Вашингтон, защото хората щяха да стигнат до самите източвания на ресурси. Щяха да се запитат защо се източват в ущърб на държавата след като това е ресурс на нашата държава, с който народа трябва да определя цените за износа. Хората щяха да пренапишат вредните закони, щяха да са политически активни, както са в другите държави в голяма част от Европа.

За да изпълняват тези програми, за затъпяване на населението, се знае, че гражданите трябваше да бъдат заглушени. Заради това се поставиха на определени позиции българи, които са били на обучение в САЩ, в ролите на „експерти“. Тези започнаха създаването и управлението на множество мозъчни тръстове (think tanks) за да прокарват чрез тях необходимите промени, за блокрането на бъдещето.

Какви са тези промени и защо не са добри за българите?

Тази сороституираща се мрежа обхваща основните структури за влияние и манипулация на общественото мнение и живот. В тях влизат още от самото начало на прехода: театър, документални филми, телевизии, печатни издания, образование, изкуство, музика, библиотеки, политика, малцинства, пропагандиране на неравности там където ги няма, и много други сфери.

Самите мозъчни тръстове се представят като неправителствени организации (НПО), чиято цел е уж развитието на демокрацията, свободния пазар, гражданското общество, индивидуалните права и т.н. Те също претендират да се занимават с научна дейност в описаните вече области на социалния живот. Организират срещи и конференции, издават печатни материали, присъстват в медиите, лобират за прокарването на опредени закони и самите те пишат законопроекти.

Какъв е проблема в това?

Проблема е основен и фундаментален. Мозъчните тръстове не представляват и не развиват гражданското общество, тъй като нито инициативата за създаването им, нито проблемите с които се занимават са повдигнати отдолу, т.е. от гражданите. Инициативата за създаването им и дейността им се определят изцяло от техните спонсори чрез така наречения „проектен принцип“, т.е. финансират се само угодни на спонсора теми и задачи (наричани от тях програми), които нямат нищо общо с интересите на гражданите.

С течение на времето и с измененията, които прокарваха в законите, втълпиха масово, че тяхната дейност е абсолютно легална. Затова правят публични отчети на това кои са им донорите, но не пишат за какво и къде се разпределят финансите. Така се придържат към една ненаказуема уж прозрачност, нещо като „най-доброто място да скриеш нещо е пред очите на всички“. Разбира се, те не искат да се обръща внимание на вътрешните им работи. Те насочват вниманието върху нещата, които са им посочили за проблематични.

Политическите конфигурации са основното нещо, върху което гражданите нормално са съсредоточени и отделят цялото си внимание. Да се глеат само политиците и политическите игри водени от тях. Обаче те не гледат, какво ги направлява за да действат така. Просто ги обвиняват.

Докато началото на 90-те години течаха политически вълнения и се появяваха всевъзможни политически партии, сдружения, организации, и т.н., подмолно под масата се развиваше план за създаването на неправителствени организации, стотици, хиляди дори на брой. Всички имат за цел да разделят гражданското общество и да прокарват интересите на новите господари на България.

Очаквайте продължение.