Младите писатели и литературният октопод

Едвин Сугарев

Едвин Сугарев

Едвин Стефанов Сугарев е един от политиците на „прехода“, поет и общественик. Роден на 27 декември 1953 г. в София. Баща му е с македонски корени, а майка му (еврейка) е плод на брак между поляк и шведка. Завършва българска филология в СУ „Климент Охридски“. Работил е като библиотекар и асистент в СУ и научен сътрудник в Института по литература на БАН.  Кандидат на философските науки.  Председател на Националното движение „Екогласност“ от създаването му през декември 1989 г. до заминаването му като посланик на България в Монголия през 1997 г.  С листата на СДС е депутат във Великото народно събрание, в 36-то и 37-то НС.  Заместник-председател на Комисията за борба с корупцията през 1995 – 1997 г. в 37-то НС. Бил е член на Националния координационен комитет на СДС. От 1998 г. е посланик на България в Индия. След избирането на Георги Първанов за президент обявява, че подава оставка, тъй като не желае да работи с бивш комунист. СДС са създадени от бивши членове на БКП и негови предишни поддръжници. 19 април 2005 г. – поредната обществена фигура, срещу която насочва стрелите си, е бившият си шеф Иван Костов, като пише до него Открито писмо, разпространено включително и в Интернет. В това пространно писмо, придружено с множество приложения (част, от които с гриф „строго секретно“) той обвинява Костов за загубата на изборите през 2001 г., за приватизацията на БГА “Балкан”, за договора за доставка на природен газ, сключен между РАО “Газпром” и “Булгаргаз” ЕАД, за източването на РВД, за сагата с компенсаторките на г-жа Енгибарова-Шмит, за сделката с “Плама” ЕАД, за двете фондации, свързвани с неговото име: благотворителната фондация “Бъдеще за България”, оглавявана от съпругата на Костов – Елена, и политическата фондация “Демокрация”. Интересно е като си вадят керливите ризи на показ. Кой знае, защо множеството му „разкрития“, обикновено „документирани“ със секретни материали, разобличават само лидери на СДС и другите „демократични организации“. Автор на стихосбирки и един роман, владее немски и руски език. Може да се каже спокойно, че е цял експерт в гладните стачки, тъй като „сегашната“ е третата му гладна стачка през живота. Има официално 6 деца от 4 жени. Многобройната си челяд Едвин събира всяко лято във вилата си. Прекланя се пред САЩ, като на най-истинската демокрация в света, една от жените му живее там с дъщеря му, заминала през комунизма още, според него отвратена от покръстването на българските турци. Докато е бил посланик не е спирал да обикаля, сам казва „От целия дипломатически корпус бях най-пътуващият посланик.“

1990 г. се създава политическа партия Движение за Гражданска Инициатива (ДГИ), където Едвин Сугарев е един от хората в ръководството. Тази същата партия беше преотстъпена по време на февруарските протести от тази година на някои от протестиращите, които предадоха много от своите колеги от събранията на протестиращите като скриха от всички тях „този детайл“ и по този начин повечето от протестиращите им обърнаха гръб с официално изявление в Интернет. Това подпомогна и за прекратяването на протестите. Представителите на ДГИ през 1989 – 91 г. били едни от най-активните фигури на улиците по протести.  При разцеплението през 1991 година ДГИ беше единствената организация-учредител на СДС, която остана на Раковски 134, по-късно напуснали.


Задържаха петима писатели при Народното събрание


Димитър Канаров

  • набор 1981 г., млада про-НСР интелегенция, завършил Американският колеж в София, след това следвал в САЩ, ученик на соросоида Георги Господинов:

Димитър Кенаров. Също и от Уикипедия.


Милена Фучеджиева

  • Стоян Павлов „Видната дисидентка и демократка Милена Фучеджиева прескочила днес загражденията на Парламента и се сразила с полицията. Мотив – много мрази комунистите. А вижте с какъв произход е. Четете, мислете! Дико Славов Фучеджиев е прозаик и драматург, известен с реалистичните си творби. Роден е на 16 юли 1928 г. в с. Граматиково, Бургаска област. Завършва право в СУ. Работи като партиен секретар на БКП и журналист. По-късно е член на Сценарната комисия в Българска кинематография, редактор в издателство „Народна младеж“ и в. „Вечерни новини“, съветник в посолството в Париж; 16 години е директор на Народния театър „Иван Вазов“. Умира на 28 ноември 2005 г. в София.
    Забележете и съпругът и – син на Въло Радев (с което не отричам блестящите качества на бащата). Наше момиче.“
    „Родена е в София в семейството на писателя Дико Фучеджиев и Пиринка Хаджиева. Завършва актьорско майсторство в класа на проф. Гриша Островски. После следва кино- и телевизионна режисура при Владислав Икономов. Работи в студия „Време“. Прави два документални филма – „Местни новини“ и „Без жал“. През 1990 г. напуска България и се установява в Америка. 20 г. живяла в САЩ, завръща се преди няколко години.

Милена Фучеджиева


(Следващата информация е събрана от общодостъпни източници в интернет и няма претенции за изчерпателност и няма гаранции за достоверността и. Лицата, които са споменати в текста са публично известни и затова са негов обект. Изложените обобщения и хипотези не претендират за истинност.)

Напоследък в медиите нашумяха протестните акции на група млади писатели. Първата тяхна изява беше литературно четене в подкрепа на гладната стачка на Едвин Сугарев. Втората – демонстративно прескачане на загражденията около парламента пред очите на медиите, при което бяха проверени от полицаите и предадени на репортерите. Следва залепването на плакати с надпис „оставка” на паметници в центъра на София. Но кои са тези „млади писатели” и има ли съмнения в искреността им?

Час и половина литература на глас в подкрепа Едвин Сугарев и Николай Генов (отново Дневник – на Иво Прокопиев и трамплин на мозъчните тръстове)

Български писатели с Вазов слоугън щурмуват парламента

Кирил и Методий се сдобиха с плакат ОСТАВКА?

Медиите дадоха трибуна на „младите писателите”, които се изявяват широко на протестите против кабинета на Орешарски и всички видяха лицата им, разбраха имената им и чуха тезите им. Като основен техен говорител се изявява младият писател Ясен Атанасов, който, заобиколен от още по млади писатели, протестира и говори пред медиите. Ясен Атанасов е известен с книгите си и с това, че е сред основателите на литературното списание „Ах, Мария“ с Румен Христов*. През 2000 г. е куратор на феста „Поезия — пърформънс & електронен авангард“, впоследствие преименуван на София: Поетики*. От 2008 г. Ясен Атанасов е артистичен директор на феста. Първите му работи са издадени от издателство „Парадокс”, което не крие политическите си пристрастия. „Читателите на Парадокс, са винаги до теб, Приятелю! Те движат света.” – цитат от интернет страницата на издателството. Собственикът  Райчо Ангелов  е човекът на протестите с книгата на Оруел „1984”. Има данни, че участва в управлението на неправителствена организация (НПО) с двама представители на ДСБ. Ясен Атанасов публикува в Новинар, Капитал и в Литературен вестник. На първо място сред редакторите на този вестник стои гладуващият Едвин Сугарев. Понастоящем е редовен докторант във Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет. Заедно с Румен Баросов* създава Фондация за българска литература*.

Ясен Атанасов от Уикипедия

Ясен Атанасов, „София: Поетики“ (отново в Дневник, снимката от Капитал – другата медия трамплин на think tanks)

Фондация за българска литература се занимава с широк кръг дейности свързани с култура, изкуство, масови комуникации и взаимоотношения. Членове на управителния орган са: Румен Георгиев Христов, Александър Динов Кьосев, Ани Илков Асенов, Атанас Василев Атанасов-Звездинов, Ивайло Петров Кючуков, Калин Начев Илиев, Миглена Илиева Николчина, Михаил Димитров Неделчев, Рада Стефанова Москова, Румен Георгиев Христов, Светлозар Атанасов Игов, Тончо Жечев Тончев, Ясен Атанасов Атанасов и Виктор Маринов Пасков.

Румен Христов (Румен Баросов) от Уикипедия

Завършва Българска филология в СУ „Климент Охридски“ през 1994 г. Публикува за първи път с името Румен Баросов. През 1995 г. основава Фондация за Българска литература. Помага на млади писатели чрез издаделство „Аквариум Средиземноморие”. През 2001-2 г. издава на български поредица съвременна гръцка литература, с финансовата подкрепа на програма Култура 2000 на ЕС. Един от 12-те (наред с Панос Статоянис, Димитриос Марусопулос, Ясен Атанасов), основали през 1990 г. “Ах, Мария” – списание за литература и други наслади. Негов главен редактор от 1992 г. През 2005 г. става член на Сдружението на българските писатели. От 2006 г. е член на Управителния Съвет.
Името Румен Христов е записано два пъти в списъка на членовете на управителния съвет на Фондация за Българска литература.

Александър Кьосев

Академичен директор на Центъра за академични изследвания* (1999-2003), постоянен стипендиант на Центъра за академични изследвания (от 2003), ръководител на катедра История и теория на културата при Философски факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ (2004).

Центърът за академични изследвания се занимава с история на престъпленията на комунизма и има множество стипендианти от различни страни. Провеждат се множество събития. По случай 10-годишнината на Центъра Ивона Христова* пише в Културни новини: „В полето на хуманитарните и социалните науки той е единствената институция в страната, която предоставя конкурентни условия за изследователски труд в международна интердисциплинарна среда и привлича чужди учени за работа в България. По този начин Центърът не само внася нови знания и актуални достижения на световната наука, но и активно вписва академичната ни общност в този по-глобален мащаб. (…) Заповядайте! Откриването и дискусията ще бъдат на английски език (без превод), предвид международния характер на събитието и аудиторията.”

Ивона Христова „написа провокативния и вдъхновяващ сценарий…” за наградите „Малкият принц“ за принос към подобряване живота на децата с аутизъм. Инициатори на събитието са  сдружение „Тацитус“ и фондация „Стъпка за невидимите деца на България“.

Сдружение „Тацитус” работи по проект „Знание за щастливо бъдеще” – спечелено финансиране в конкурса на Фондация „Помощ за благотворителността в България“ (ФПББ ) за подкрепа на родителски организации на деца с увреждания, финансиран със средства от Уникредит Булбанк и дарителски фонд за социални каузи на ФПББ. Проектът е насочен към повишаване квалификацията на специалистите от център Тацитус.
Помощ за благотворителността в България – ФПББ се занимава с проучвания. Едно от тях е „Запознатост, нагласи и практики на употреба на маркетинг, свързан с кауза”(национално представително проучване на Алфа Рисърч по поръчка на ФПББ. Един от донорите на фондацията е М-тел. Друг проект на ФПББ е „Развитие на общности”. В интернет е обявено, че „През 2011 година ФПББ започна работа по дарение от КАФ Америка за България. Произходът на средствата е завещание на г-жа Хелън Л. Ринкър Ашли под управлението на американската фондация.”

КАФ Америка за България. Тази фондация е специализирана в благотворителност извън САЩ. Те са фондация посредник – американците могат да даряват на тях и да им намаляват данъци за дарението, а те осигуряват парите да отиват по предназначение, като ги превеждат на други фондации извън САЩ.

КАФ Америка за България и ФПББ са членове на CAF (както се разбира веднага от тази страница). А пък ФПББ получават доста добри „финансови инжекции“ чрез известния ни мозъчен тръст „Тръст за гражданско общество в Централна и Източна Европа“ – вижте тук плащанията

Центърът за академични исзледвания и Александър Кьосев са включени в публикации за антибългарски мозъчни тръстове.

Ани Илков Асенов

Завършва „Българска филология“ в Софийския университет „Климент Охридски“, където по-късно – след около година работа в металургичния комбинат в Кремиковци – става преподавател по възрожденска, а после и по българска литература от първата половина на 20 век. Бил е гостуващ лектор във Великобритания (1997-1999) и Индия (2006-2007). Един от основателите на „Литературен вестник“ (Едвин Сугарев).

В отворено писмо до “Литературен вестник” главният редактор е помолен да опровергае невярна информация,” че проектът е съфинансиран от Столична програма „Култура” 2012 г. на Столична община със стандартното поръчково изречение: „и се реализира в подкрепа на кандидатурата на София за европейска столица на културата – 2019 г.” Оплакването е от съставител на литературен сборник, който твърди, че такова съфинансиране не е имало.

Калин Илиев

Член на управителен съвет по проект на ООН и ЕС. В проекта участват множество НПО-та, включително и Отворено общество.

Миглена Илиева Николчина

Ръководител на Катедра по теория и история на литературата към Факултет по славянски филологии, СУ „Св. Кл. Охридски“, Съпруга на Марин Маринов, заместник-министър на промишлеността в правителството на Иван Костов. Създател и главен редактор на списание „Алтера“. Член на журито на конкурса за SMS-поезия на М-тел. Близка до „Литературен вестник.” Участва в проект на „Национален демократически институт”, спонсориран от множество чужди донори.

Михаил Неделчев

Политическа дейност в СДС. Председател е на Сдружението на български писатели (от 2000 г.). Член е на Настоятелството на фондация „Ресурсен център“. Депутат във ВНС и обикновено НС.  Преподавател и почетен професор в НБУ. Известен от медийните си изяви.

Рада Москова

Майка на Теди Москов. Последната и книга е издадена през 2012 от дисидента Румен Леонидов.

Светлозар Игов

Преподавател е в СУ (1967-1969) и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (от 1978). Издава много книги след 89-та, последната (2012) е превод на „Раждането на фашизма”. Награждаван през последните години и рекламиран в Литературен вестник.

Виктор Пасков

Женен 4 пъти, 2 от които в чужбина. Издава статия в Л’Еропео, която, препечатана в Новинар, предизвиква полемика с участието на Леа Коен. Близък до НДСВ и се говори, че е лично препоръчван от Първанов. ”Директор на Българския културен център в Берлин (1995-98 и 2002-2004). При първия си мандат напуска поста със скандал, а през март 2000 г. Министерството на културата дори завежда съдебен иск срещу него за 2208 германски марки заради ревизия, която установила, че купувал неправомерно самолетни билети за част от семейството си…” (Уикипедия). Последната му работа е аташе в Швейцария. Починал през 2009 г. Некрологът му е отпечатан и в лондонския в. Таймс.

Това беше кратка справка за членовете на управителния съвет на Фондацията за българска литература, един от които е Ясен Атанасов – говорителят на „младите писатели”. Като негова сянка и също много активен в акциите на „писателите” изпъква и писателят Иван Димитров. Той също е възпитаник на Софийския университет. Популярната му книга е издадена от издателство „Алтера” (Делта Ентъртейнмънт ЕООД) с шеф Донка Ангелова, която е номинирана за Човек на действието от „Институт за вътрешно развитие” и „Етномир”. За нея има индикации за връзки с Капитал, но не са проверени. Иван Димитров е на снимки от протестите с Тея Сугарева. През 2013 г. печели награда от София: Поетики, като Ясен Атанасов е артистичният директор на феста.

Другите участници в акциите на „младите писатели” са все студенти в СУ и се издават от едни и същи издателства. Те са на снимките от акциите, които заливат социалната мрежа. „Щатен” фотограф е Владислав Христов – популярен в средите си писател, публикувал в Литературен вестник. Александър Кръстев работи в компания за проучвания и PR (PRoPR Agency), и т.н.

Накрая можем да направим няколко заключения:

1.    Членове на управителния съвет на Фондацията за българска литература участват и в други НПО, които работят по проекти финансирани от чужди донори, включително и от Отворено общество.
2.    Повечето от членовете на УС на Фондацията за българска литература са преподаватели в Софийския университет.
3.    Очертава се кръг около Литературен вестник, който играе важна роля.
4.    Членове на УС на Фондацията имат общи дела с определени политически формации.
5.    Съществува мрежа от издателства и разпространители, които обслужват нуждите на Фондацията.
6.    Във Фондацията няма случайни хора.
7.    Доброволци за протестните акции се набират в СУ. Всички „млади писатели” на снимките от акциите са студенти в СУ, като най-активните имат издадени книги от едни и същи издателства.

Изводът е, че акциите на „младите писатели” вероятно е контролиран и дирижиран.

Ето как литературният октопод е прострял пипалата си и чрез Софийския университет привлича млади хора за каузите си. Въдицата и наградата са: издаване на книга, участие в проект, статии в Литературен вестник. Представете си как се чувства младият писател, когато, след внимателно проучване и обработване от страна на ръководители на катедри и преподаватели, разбере, че някой авторитет харесва изкуството му, забелязал го е и ще му помогне да се реализира. Представете си всички трепети в чувствителната душа на поета. Представете си новото положение на студента в очите на родители и колеги, който толкова млад доказва таланта си. А се изкарват и пари. След това същите тези „млади писатели” взимат дейно участие в протестните акции, начело с Ясен Атанасов, увличайки след себе си свои връстници и състуденти.

Появяват се съмнения, че  Фондация за българска литература има дейности, различни от обикновеното подпомагане на млади таланти, че тази фондация развива тези дейности чрез СУ и в СУ. Вероятно е развит конспиративен център.

В началото се запитахме кои са тези „млади писатели” и има ли съмнения в искреността им? Отговорът сигурно е някъде в литературата…

One thought on “Младите писатели и литературният октопод

  1. Познавам част от споменатите от вас хора, а други са ми близки приятели от дълги години и трябва да ви кажа,че

    1. информацията, която вадите за тях е фактологически невярна или неактуална

    2. нещата,които пишете за тях са меко казано тотално неадекватни – всъщност са напълно безумни и направо смехотворни

    3. никога ли не ви е хрумвало, вместо да се предоверявате на уикипедия, да попитате самите хора, за които пишете дали събраната информация от вас за тях е вярна и как стоят всъщност нещата. Никой от тях не се крие от никого (защото и няма какво и за какво да крие) и щяха с удоволствие да си поговорят с вас

    4. чели ли сте някога поне един роман или разказ на световноизвестния и недолюбван от хората на статуквото български писател и джазмен Виктор Пасков? много ми е интересно, ако бяхте прочели поне едно нещо от него дали щяхте да продължавате да разпространявате дори след смъртта му тази помия – която помия се бълваше през целия му живот от хората на статуквото и от истинския литературен октопод от бездарни лекета, за които нищо не сте ни написали тук

    от анонимен почитател

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s