Кратка хронология на мирната „капитулация“ на България

Годината е 1990-та:

Генерал Любен Гоцев

Генерал Любен Гоцев

15 ноември – Първо посещение на българския външен министър Любен Гоцев в Главната квартира на НАТО. Среща с генералния секретар Манфред Вьорнер и постоянните представители на страните членки.

Кой е Любен Гоцев?

Роден в София през 1930 г., става член на Работническия младежки съюз през 1944 г. През 1960 г. се дипломира в Института за международни отношения в Москва на тема „Международни отношения“. 1961 г. е заместник началник на Първо главно управление (външно разузнаване) на КГБ. Бил е зам.- вътрешен и зам.- външен министър, министър на външните работи при Андрей Луканов, както и постоянен представител на НРБ в ООН в Ню Йорк. Схващате ли как се работи на 2 фронта? Зам.-началник в I-во Главно управление на ДС. Създател е на повечето “силови” групировки, холдинги, банки, крупни финансови институции и мастити бизнесмени. Близък приятел е с генералите Атанас Семерджиев, Нанка Серкеджиева, Бригадир Аспарухов, полковник Димитър Иванов – шеф на 6-ти отдел на Шесто главно управление на ДС. Има бизнес-отношения с Младен Мутафчийски, директор на оръжейната фирма “Тератон”; Асен Мичковски, човекът със станалите известни куфарчета, шеф на “Селена холдинг”; Петя Славова и Митко Събев от “Нефтинвест”, а преди това с Цветан Начев, докато банката е Международна ортодоксална банка “Св. Никола”; Денис Ершов, Майкъл Чорни и т.н.

Той е от малцината посветени в унищожаването на досиетата. През същата 1990 г. най-ценните и важни, стратегически, данни за доносниците, агентите, щатните и нещатни сътрудници на ДС изчезват от архивите на МВР. По негово нареждане е унищожена цялата нормативна база, дала огромната власт на ДС. Тогава министър на вътрешните работи е генерал Атанас Семерджиев, а за архива отговаря генерал Нанка Серкеджиева. Бай Любен Гоцев, както го наричаха от уважение “борците”, е създател на “силовите” групировки, които са съставени от борчески бригади с цел вътрешни национални раздори, корупция, престъпност и всяване на страх в обществото. Благодарение на него се появяват ВИС-1, СИК, ТИМ, ДИК, “Аполо и Болкан”, “Ипон-1” и всички останали. На него дължат възхода си Илия Павлов, Васил Божков, Красимир Стойчев, Емил Кюлев, като не трябва да омаловажаваме ролите на Андрей Луканов и Огнян Дойнов, Христо Христов и Кеворк Кеворкян, Ангел Стойчев и Димитър Иванов, Петър Манджуков и Младен Мутафчийски.

1991 г.:

4 април – Основан е Атлантическият клуб в България на чело със Соломон Паси, евреин и шпионин (справка: Соломон Паси арестуван край секретна военна база). Това е първата неправителствена атлантическа асоциация в страна, която не членува в НАТО.

30 априлПърво посещение на българския министър-председател Димитър Попов и на българския министър на отбраната ген. полк. Йордан Мутафчиев в НАТО.

Кой е Димитър Попов?

Български юрист и политик. Той е министър-председател на България в 78-то правителство на България (20 декември 1990 – 8 ноември 1991).
Роден в Кула, Област Видин. Завършва право в Софийския университет през 1950. За кратко работи като миньор (1953-1955), след което е юрисконсулт в София. От 1972 до 1990 е съдия в Софийския градски съд.
Докато е на тази длъжност, през 1986 той осъжда на смърт 26-годишния Тодор Дечев, който е бил обвинен, че е осквернил надгробния камък на Людмила Живкова. Въпреки факта, че една смъртна присъда е прекалена за такава постъпка, тя е издадена и изпълнена. Тодор Дечев е екзекутиран чрез разстрел. Години по-късно тази история бе припомнена от журналистката Маргарита Михнева, която разследвала целия скандален случай и отишла при Попов заедно с майката на покойния Дечев, с цел да накара Попов да признае за постъпката си, но безуспешно. Димитър Попов твърди, че не познава такъв човек и се скрива от майка му.
По време на икономическата криза през 1990 г. Димитър Попов оглавява правителство на националното съгласие(от 20 декември), подкрепено от повечето политически партии и с участието на експерти от БСП, СДС, БЗНС. През 1992 се кандидатира неуспешно за президент от името на Българската национална демократическа партия.

Димитър Попов

Димитър Попов

12 ноември – Министърът на външните работи Стоян Ганев посещава НАТО.

Кой е Стоян Ганев?

Той е партиен лидер на Обединения демократичен център (преименуван в Обединен християндемократически съюз) и сред водачите на Съюза на демократичните сили в началото на 1990-те год., вицепремиер и външен министър (1991-1992), народен представител в 7-то велико народно събрание и в 36-то народно събрание. Като председател (1992-1993) на Общото събрание на ООН той е българинът, заемал най-висока длъжност в Организацията на обединените нации. Преподавател е до 1989 година по „Конституционно право“ в Софийския университет и във Висшата специална школа „Г. Димитров“ (днешната Академия на МВР). Лектор е по „Международна политика и право“ във „Фондация „Конрад Аденауер“, Германия и в „Rotary International“. Т.е., пак тинк танкове от тези, които спонсорират известни анти-комунистически пропагандни структури за промиване на миналото ни и известни масонски структури.

Юни 2001г. Стоян Ганев се качва в автомобила си след тайна среща в сградата на Дарик радио с президент на ''Нове холдинг'' Васил Божков - Черепа (вляво)

Юни 2001г. Стоян Ганев се качва в автомобила си след тайна среща в сградата на Дарик радио с президент на “Нове холдинг“ Васил Божков – Черепа (в далечината отзад)

От април 1990 г. е съпредседател на Обединения демократичен център, който е член на СДС. Избран е (6 юли 1990) за говорител на СДС. От 18 октомври 1992 г. до 16 май 1993 г. е председател на Обединения християндемократически съюз (бивш ОДЦ). При съставянето на правителството на Филип Димитров (8 ноември 1991) става заместник-председател на Министерския съвет (до 20 май 1992) и министър на външните работи (до 30 декември 1992).

През 1992 година Стоян Ганев оглавява делегацията на България на 47-ата сесия на Общото събрание на Организацията на обединените нации. Пада се на ротационен принцип Източноевропейската група да излъчи председател и той е избран (25 юли 1992) и поема председателството на сесията (15 септември 1992).[1] Остава на този пост и след падането на кабинета (30 декември 1992). На 15 юни 1993 година Конституционният съд решава (макар че мандатът му на председател на Общото събрание на ООН от 1 година е към края си), че длъжността му е несъвместима с поста народен представител и мандатът му в българския парламент е прекратен.
След работата в ООН Стоян Ганев остава в САЩ. Според сведения от пресата той е член на Международния консултантски съвет (International Advisory Board) – ръководен орган на Муунисткото движение[4]. В началото на мандата на правителството на Симеон Сакскобургготски е началник на кабинета на премиера (21 август 2001 – 4 март 2002), след което заминава да живее в САЩ. От 1996 г. е професор в Университета на Бриджпорт, Кънектикът и в Нюйоркския университет. 2013 г. умира.

14 ноември – По покана на Северноатлантическия съвет президентът Желю Желев посещава НАТО за среща с генералния секретар Манфред Вьорнер и със Съвета.

Желю Желев се прекланя пред икономическият убиец Ричард Ран

Желю Желев се прекланя пред икономическият убиец Ричард Ран

1992 г.:

26 февруари – Българският посланик към НАТО Леа Коен (еврейка-ционистка) участва в първото заседание на САСС на равнище посланици за обсъждане и приемане на “Работен план за диалог, партньорство и сътрудничество”.

Коя е Леа Коен?

Lea-Koen-5

Леа Коен е обвинявала не веднъж българите в расизъм, ксенофобия и антисемитизъм. Наричала ни е с всевъзможни имена, но нека си зададем въпроса „коя е тя“? Родена в София в семейство на юристи, но завършва „Пиано“ и „Музикознание“ в консерваторията, след което специализира история на музиката в Университета в Утрехт, Холандия. Специализацията на Леа Пепо Коен е била уредена не само по партийна линия. Явно тя е имала особено топли отношения с ония служби. Защото, милата, забравила да се завърне и останала още най-малко година в оная тежка чужбина, която тогавашната власт официално осъждаше. Бившата депутатка във Великото народно събрание, а след това наша посланичка в Белгия, Люксембург, Швейцария и Лихтенщайн. Не си поплюват тези хора, нали? Все значими „командировки“. От няколко години тя споделя с новия си съпруг Шарл Аугсбургер неговия дом, който двамата преустройват според разбиранията си. Къщата се намира много близко до Ню Шател, в Романска Швейцария. Имат и къщи Аликанте, Испания и в София. Какво ли ни интересуват нейните къщи? 🙂 Когато се връща към миналото си, тя обаче упорито избягва да говори за баща си Пепо Менахем Коен. Защо?

Бащата на Леа Коен се казвал Пепо и е бил съдия от Първия състав на „народния съд”, действал след 9 септември 1944 г. Като такъв той участва пряко в издаването на общо 9 550 присъди за 4 месеца, измежду които 2 680 са смъртни. По-късно става началник на концлагера „Росица” и е бил пряко отговорен за нарушения на основни човешки права. Пепо Коен е бил и един от най-приближените съветници на Тодор Живков, другите и те са били евреи по някаква „случайност“, някои от тях дори видни агенти на Мосад. Това се научава от книгата на един друг от съветниците на Живков, Нико Яхиел – „Тодор Живков и личната власт: Спомени“, Издателство „М-8-М“, София, 1997 г. Представете си, защо е рядко да се срещне нещо за тези хора дори в публикациите на „разследващия журналист“ Христо Христов, който си сътрудничи със западни тинк танкове за промиването на историята ни, и който по някаква „случайност“ е привилегирован да има достъп до архивите на МВР и в частност на ДС. Май само на тези, които пасват, нали така?

Леа Коен е била леля на Александър Божков. Да, на покойния главен приватизатор на СДС, вицепремиер и министър на икономиката в първия кабинет на Иван Костов. Леа била женена за родния му чичо – брат на Божковия баща. Подобни бракове са, което в някои лекции се наричат дегенерация, т.е. израждане, психическо заболяване и полова извратеност.

1 април – Министърът на отбраната Димитър Луджев участва в първата среща на министрите на отбраната на НАТО и САСС за определяне на областите за по-нататъшно сътрудничество в областта на отбраната.

1993 г.:

9 март – Министър-председателят Любен Беров посещава НАТО за среща с генералния секретар Манфред Вьорнер.

През 1990 г. Любен Беров става съветник на президента Желю Желев, а на 30 декември 1992 г. оглавява експертно правителство, подкрепено от ДПС и БСП. От 1995 до 1997 г. е член, а от 1997 г. е председател на Съвета на директорите на „Селскостопанска кредитна централа“ АД. От 1996 е председател на Пленарния съвет на Българо-руската инвестиционна банка (днес СИБАНК). От 1998 г. е председател на Съвета на директорите на „Агропродукт Б“ АД, София. Умира през 2006 г. (на 81 г.)

21 септември – Министърът на външните работи Станислав Даскалов посещава НАТО за среща с генералния секретар Манфред Вьорнер.

Известно време е бил първият председател на Комитета на външните министри на Съвета на Европа от източноевропейска страна. Участва в обществени организации и работи в частния сектор, през 1999 г. основава, заедно с Николай Младенов (евреин-ционист и шпионин), Европейския институт. От 2001 г. е посланик на България при Европейските общности и заместник главен преговарящ за присъединяването на България към Европейския съюз, а от януари 2007 г. е първият постоянен представител на България в ЕС. След завръщането си през октомври 2007 г. в България е посланик за специални поръчения в МВнР, а от юли 2008 г. е назначен за ръководител на Офиса за връзка в Брюксел на Съвета за регионално сътрудничество.

От 1985 г. е бил последователно агент и секретен сътрудник на ДС. Само какво съвпадение, нали?

21 декември – Народното събрание приема с консенсус Декларация, която изразява стремежа на България да се присъедини към НАТО.

1995 г.:

14 февруари – Президентът на България Желю Желев подписва Рамковия документ на Партньорство за мир в ГК на НАТО.

3 юни – Церемония за откриване на офисите на страните партньори, в т. ч. България, в ГК на НАТО.

2 ноември – България подписва Споразумение по въпросите на сигурността с НАТО.

28 ноември – Заместник-министърът на външните работи Тодор Чуров посещава НАТО.

7 февруари – Външният министър Георги Пирински (евреин-ционист) посещава НАТО за среща с генералния секретар Вили Клаас.

Пирински е роден в Ню Йорк в семейството на българския комунистически функционер и виден македонист Георги Пирински (старши) и Полин Пиринска, до 1970-те год. преподавател по американска литература в Софийския университет. Семейството му е изгонено от Съединените щати през 1953 г. Участва и в дейността на БКП и от 1986 г. е кандидат-член на нейния Централен комитет. В края на 2006 г., след среща с европейския комисар по данъчните и митническите въпроси Ласло Ковач, Пирински се обявява за хармонизиране на данъчното облагане в рамките на Европейския съюз, което според създателя на тинк танка ИПИ Красен Станчев би намалило възможностите на източноевропейските страни да привличат инвеститори с по-нисък данък върху печалбата. Т.е., пробутва интересите на Вашингтон.

25 април – Министър-председателят Жан Виденов посещава НАТО за среща с генералния секретар Вили Клаас и със Северноатлантическия съвет.

1996 г.:

25 март – Президентът Желю Желев посещава НАТО за среща с генералния секретар Хавиер Солана и със Северноатлантическия съвет.

1997 г.:

25 февруари – Външният министър Стоян Сталев посещава НАТО и се среща с генералния секретар Хавиер Солана, за да представи решението на правителството относно членството.

Стоян Сталев, или „Агент Маринов“ от бившата Държавна сигурност е роден на 5 декември 1952 г. в София. След 10 ноември 1989 г. влиза в политиката покрай Желю Желев. Когато през август 1990 г. той е избран за председател – президент Стоян Сталев е един от първите му щатни юридически съветници.

Стоян Сталев

Стоян Сталев

От август 1998 г. Стоян Сталев получава следващия си дипломатически пост – посланик в Анкара, Турция. По време на това му назначение управлява правителството на Иван Костов (СДС), министър на външните работи е Надежда Михайлова (еврейка-ционистка), а президент е Петър Стоянов (предполагаем евреин и ционист). Сталев е посланик в Турция до март 2006 г. След завръщането си в България е назначен за изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции (март 2006 г.). През лятото на 2006 г. името на Стоян Сталев се спряга на „Позитано” 20 за евентуален кандидат-кмет на левицата в София.

Като директор на Българската агнция за инвестиции името на Стоян Сталев се споменава често от неправителствените организации във Вънра във връзка с придобиването на 118 -те декара крайбрежна ивица, продадени на „Холдинг Варна“ за сумата от 11,7 млн. лв. от бившия областен управител на Варненска област Христо Контров. Холдингът, свързван с „Химимпорт“, е придобил част от крайбрежната ивица на Варна срещу 50 евро на кв.м. Сделката е сключена от Контров само дни преди парламентарните избори през лятото на 2009г.

8 май – Народното събрание приема Декларация за национално съгласие, която определя присъединяването на България към НАТО като основен национален приоритет.

22 май – В писма до 16-те министри на външните работи от Алианса, новоназначеният министър на външните работи Надежда Михайлова заявява готовността и непоколебимото желание на България да бъде сред първите страни, поканени да се присъединят към НАТО.

4 юни – Министър-председателят Иван Костов (на всички българи им е известно, че е с цигански произход) участва в неформално заседание с 16-те постоянни представители към НАТО в Брюксел.

Има ли смисъл да пишем за Иван Костов? Царя на приватизациите в България, унищожител на патриотизма и т.н. и т.н.

9 юли – Президентът Петър Стоянов участва в заседание на държавните и правителствените ръководители от ЕАСП в Мадрид.

2-8 октомври – Атлантическият клуб в България е домакин на 43-ата Генерална асамблея на Асоциацията на Атлантическия договор (АТА) в София, проведена за първи път в страна, която не членува в НАТО.

1998 г.:

27 април – Министърът на външните работи Надежда Михайлова и министърът на отбраната Георги Ананиев участват в заседание на Северноатлантическия съвет (формат 16+1) в рамките на Засиления диалог по въпроси на членството в НАТО.

10 юли – Президентът Петър Стоянов посещава ГК на НАТО за среща с генералния секретар Хавиер Солана.

7 октомври – Министър-председателят Иван Костов посещава НАТО, за да участва в заседание на Северноатлантическия съвет в рамките на Засиления диалог по въпроси на членството.

23 октомври – Народното събрание приема Декларация относно кризата в Косово, с която се заявява одобрение на действията на правителството в подкрепа на усилията на НАТО там, както и за задълбочаването на сътрудничеството с Алианса в рамките на перспективата за членство.

1999 г.:

21 април – Министър-председателят Иван Костов посещава НАТО, за да обсъди със Северноатлантическия съвет кризата в Косово и други въпроси на сигурността.

28 април – България и НАТО сключват Споразумение за транзитно преминаване през въздушното пространство на страната на самолети на НАТО в рамките на операция “Съюзна сила”.

21 юни – България и НАТО сключват Споразумение за транзитно преминаване през територията на България на личен състав и екипировка в рамките на операция “Joint Guardian”.

20 декември – Министър-председателят Иван Костов се среща с новия генерален секретар на НАТО лорд Робъртсън в Брюксел.

2000 г.:

5 март – Президентът Петър Стоянов посещава НАТО за среща с генералния секретар лорд Робъртсън.

19 май – Външният министър Надежда Михайлова участва във Вилнюс в конференция на външните министри на 9-те страни кандидатки за членство в НАТО, която поставя началото на Вилнюския процес.

20 ноември – Министър-председателят Иван Костов посещава ГК на НАТО.

2001 г.:

5 март – Президентът Петър Стоянов посещава НАТО за среща с генералния секретар лорд Робъртсън.

21 март – Министърът на отбраната Бойко Ноев и генералният секретар на НАТО лорд Робъртсън подписват Споразумение между България и НАТО относно транзитното преминаване на сили и личен състав на НАТО.

30 април – Президентът Петър Стоянов участва в заседание на Северноатлантическия съвет във формат 19+1, на който е обсъден Докладът за постигнатия от България напредък в рамките на втория цикъл на Плана за действие за членство в НАТО.

4 октомври – Министърът на външните работи Соломон Паси участва в 47та Генерална асамблея на Асоциацията на Атлантическия договор (АТА) и в срещата на министрите н външните работи на страните от Вилнюската група в Блед, Словения.

22 октомври – Министър-председателят Симеон Сакскобургготски и министърът на външните работи Соломон Паси се срещат в Брюксел с генералния секретар на НАТО лорд Робъртсън и със Северноатлантическия съвет.

14 ноември – Народното събрание единодушно ратифицира Споразумение между България и САЩ за прелитането, транзитното преминаване и пребиваването на територията на Република България на сили и личен състав на САЩ в контекста на операцията “Трайна свобода” в Афганистан.

11 декември – Външният министър Соломон Паси посещава Върховното командване на съюзните сили в Европа в Монс (ШЕЙП) за среща с ген. Джоузеф Ралстън, върховен съюзен командващ за Европа.

19 декември – Народното събрание приема с консенсус Декларация, с която подкрепя решението на правителството от 29 ноември 2001 г. за снемане от въоръжение и унищожаване на ракетен комплекс СС–23.

Много от унищожаването на нашите оръжия и войски ще ви спестим, но можете да ги прочетете: Унищожаването на Българската Армия и нещо за НАТО

2002 г.:

1 януари – България става непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН (2002-2004 г.) и обявява борбата срещу тероризма за основен приоритет в нейния дневен ред.

10 януари – България се присъединява към Меморандума за разбирателство относно командването и свързани с него въпроси на Международните сили за поддържане на сигурността (ИСАФ) в Афганистан, подписан в Лондон. През м. февруари 2002 г. български контингент е разположен в района на гр. Кабул.

6 февруари – Новоизбраният президент Георги Първанов посещава НАТО и ШЕЙП за среща с генералния секретар на НАТО лорд Робъртсън и с ген. Джоузеф Ралстън, SACEUR.

Георги Първанов (1957), президент на България (2002-2012) и бивш лидер на БСП (1996-2001). Той е член е на БКП от 1981 г. (в биографията му на страницата на сайта на президента е посочено, че оттогава е член на Българската социалистическа партия. БКП обаче се преименува в БСП през април 1990 г., б. а.). През 1981 г. се дипломира в Историческия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски” и същата година постъпва на работа в Института по история на БКП като научен сътрудник. Известен под кодово име – Гоце в ДС.

8 март – Министърът на външните работи Соломон Паси участва в среща на министрите на външните работи на страните от Вилнюската група в Скопие.

23 април – Външният министър Соломон Паси и министърът на отбраната Николай Свинаров участват в заседание на Северноатлантическия съвет във формат 19+1 за обсъждане на третия Доклад за постигнатия от България напредък по Плана за действие за членство в НАТО.

2003 г.:

7 февруари – Решение на Народното събрание за разрешаване на прелитането, временното пребиваване и транзитното преминаване през и на територията на Р България на сили и личен състав на САЩ и други държави от коалицията и изпращането и разполагането на български отбранителни формирования за ядрена, химическа и биологическа защита извън страната в подкрепа на планирането на евентуална коалиционна операция във връзка с изпълнението на Резолюция 1441 на СС на ООН.

17 март – Министърът на външните работи Соломон Паси изпраща до генералния секретар на НАТО Писмо за намеренията, потвърждаващо интереса, готовността и способността на България да се присъедини към Алианса. Към писмото е приложен Графикът на страната за приключване на реформите.

8 май – Посещение на президента Георги Първанов в НАТО, където се среща с генералния секретар лорд Робъртсън.

29 май – Решение на Народното събрание за участие на България в Многонационалните съвместни оперативни сили в Ирак.

3-4 юни – Външният министър Соломон Паси участва в работен обяд на Северноатлантическия съвет и в заседанието на ЕАСП на равнище министри на външните работи в Мадрид.

7 Август – Разполагане на български пехотен батальон от 480 военнослужещи в Кербала, Ирак, в рамките на полската зона на командване.

5 декември – Министър Соломон Паси участва в заседанията на Комисията НАТО-Украйна и на ЕАСП на равнище министри на външните работи.

Тук ще приключим с този списък. Нека всеки сам приема и мисли, какво се е случвало през тези години и къде се намираме сега. Защото сега такива като Първанов „Гоце“ се обявяват против санкциите срещу Русия, а преди това е подкрепял САЩ и обратното. Всичко е плод на едни и същи хора и едни и същи машинации. Няма комунисти, демократи, сини и червени – те всички се крият зад друго…

С извадки от: bg.wikipedia.org, desebg.com, diagnosa.net

Advertisements

10 thoughts on “Кратка хронология на мирната „капитулация“ на България

  1. междудргуто много хора явно не знаят на от мутрите в БГ се финансират повечето партии ….при отсъствието на голям бизнес партиите вимзаха пари от тях което ги направи недосегаеми за закона…. тва също е пропуснато в статията

  2. Луканов създаде ВИС не Гоцев… Гоцев създаде СИК …ОТ различни бащи но от една майка се роди
    бългрската мафия …Луканов протежираше лично Павлов а не Гоцев …. после се скараха типично по бълграски .. Павлов почна да се дуе и да се прави на велик а нямаше потенциал за такова нещо и логичното се случи…показха му че не той кара влака и никога не го е карал … ролята на Луканов е по-голяма от тази на Гоцев в разсипването на държавата не само заради създадените от тях мафии ами и заради тов че вкара амерканския неолиберален план Ран-Ът който унищожи българската икономика из основи ….малко нетоочности има в това писание

  3. Другарко Лейла, „явната омраза“ не е към евреите, а към ционистите, които, изпълзявайки преди години от вси страни, са ни стиснали за гушата като народ и вече ни унищожиха, сега ни разфасоват!

  4. Точно така е както е писано в статията. От комунисти минават през демократи за да стават либерали и каквато е модата на сезона. Крадат докато изпълняват заповедите на САЩ. Всеки, който си мисли че е нещо различно е симпатизант на някоя от „вечните“ ни политически партии – БСП, СДС, ДПС и разните им десетки разклонения.

  5. Интересен материал. Безспорни факти умело оплетени със слухове и откровени лъжи. Освен явната омраза към евреите и агент Гоце, се вижда и явната подкрепа към социалистите в типично техния стил – да оплюем опонентите, явните, скандалните и тези, за които не се знае много, та на принципа на изключването да блеснем. За някои от споменатите хора, събития и сделки обаче може да се потърси повече информация и да се види, че криминалните елементи са само във въображението на конкуренцията.

(НОТА: Ще отнеме повече време за преглеждането на коментарите! Бъдете търпеливи, няма да се появяват бързо.) Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s