Кратка хронология на мирната „капитулация“ на България

Годината е 1990-та:

Генерал Любен Гоцев

Генерал Любен Гоцев

15 ноември – Първо посещение на българския външен министър Любен Гоцев в Главната квартира на НАТО. Среща с генералния секретар Манфред Вьорнер и постоянните представители на страните членки.

Кой е Любен Гоцев?

Роден в София през 1930 г., става член на Работническия младежки съюз през 1944 г. През 1960 г. се дипломира в Института за международни отношения в Москва на тема „Международни отношения“. 1961 г. е заместник началник на Първо главно управление (външно разузнаване) на КГБ. Бил е зам.- вътрешен и зам.- външен министър, министър на външните работи при Андрей Луканов, както и постоянен представител на НРБ в ООН в Ню Йорк. Схващате ли как се работи на 2 фронта? Зам.-началник в I-во Главно управление на ДС. Създател е на повечето “силови” групировки, холдинги, банки, крупни финансови институции и мастити бизнесмени. Близък приятел е с генералите Атанас Семерджиев, Нанка Серкеджиева, Бригадир Аспарухов, полковник Димитър Иванов – шеф на 6-ти отдел на Шесто главно управление на ДС. Има бизнес-отношения с Младен Мутафчийски, директор на оръжейната фирма “Тератон”; Асен Мичковски, човекът със станалите известни куфарчета, шеф на “Селена холдинг”; Петя Славова и Митко Събев от “Нефтинвест”, а преди това с Цветан Начев, докато банката е Международна ортодоксална банка “Св. Никола”; Денис Ершов, Майкъл Чорни и т.н.

Той е от малцината посветени в унищожаването на досиетата. През същата 1990 г. най-ценните и важни, стратегически, данни за доносниците, агентите, щатните и нещатни сътрудници на ДС изчезват от архивите на МВР. По негово нареждане е унищожена цялата нормативна база, дала огромната власт на ДС. Тогава министър на вътрешните работи е генерал Атанас Семерджиев, а за архива отговаря генерал Нанка Серкеджиева. Бай Любен Гоцев, както го наричаха от уважение “борците”, е създател на “силовите” групировки, които са съставени от борчески бригади с цел вътрешни национални раздори, корупция, престъпност и всяване на страх в обществото. Благодарение на него се появяват ВИС-1, СИК, ТИМ, ДИК, “Аполо и Болкан”, “Ипон-1” и всички останали. На него дължат възхода си Илия Павлов, Васил Божков, Красимир Стойчев, Емил Кюлев, като не трябва да омаловажаваме ролите на Андрей Луканов и Огнян Дойнов, Христо Христов и Кеворк Кеворкян, Ангел Стойчев и Димитър Иванов, Петър Манджуков и Младен Мутафчийски.

1991 г.:

4 април – Основан е Атлантическият клуб в България на чело със Соломон Паси, евреин и шпионин (справка: Соломон Паси арестуван край секретна военна база). Това е първата неправителствена атлантическа асоциация в страна, която не членува в НАТО.

30 априлПърво посещение на българския министър-председател Димитър Попов и на българския министър на отбраната ген. полк. Йордан Мутафчиев в НАТО.

Кой е Димитър Попов?

Български юрист и политик. Той е министър-председател на България в 78-то правителство на България (20 декември 1990 – 8 ноември 1991).
Роден в Кула, Област Видин. Завършва право в Софийския университет през 1950. За кратко работи като миньор (1953-1955), след което е юрисконсулт в София. От 1972 до 1990 е съдия в Софийския градски съд.
Докато е на тази длъжност, през 1986 той осъжда на смърт 26-годишния Тодор Дечев, който е бил обвинен, че е осквернил надгробния камък на Людмила Живкова. Въпреки факта, че една смъртна присъда е прекалена за такава постъпка, тя е издадена и изпълнена. Тодор Дечев е екзекутиран чрез разстрел. Години по-късно тази история бе припомнена от журналистката Маргарита Михнева, която разследвала целия скандален случай и отишла при Попов заедно с майката на покойния Дечев, с цел да накара Попов да признае за постъпката си, но безуспешно. Димитър Попов твърди, че не познава такъв човек и се скрива от майка му.
По време на икономическата криза през 1990 г. Димитър Попов оглавява правителство на националното съгласие(от 20 декември), подкрепено от повечето политически партии и с участието на експерти от БСП, СДС, БЗНС. През 1992 се кандидатира неуспешно за президент от името на Българската национална демократическа партия.

Димитър Попов

Димитър Попов

12 ноември – Министърът на външните работи Стоян Ганев посещава НАТО.

Кой е Стоян Ганев?

Той е партиен лидер на Обединения демократичен център (преименуван в Обединен християндемократически съюз) и сред водачите на Съюза на демократичните сили в началото на 1990-те год., вицепремиер и външен министър (1991-1992), народен представител в 7-то велико народно събрание и в 36-то народно събрание. Като председател (1992-1993) на Общото събрание на ООН той е българинът, заемал най-висока длъжност в Организацията на обединените нации. Преподавател е до 1989 година по „Конституционно право“ в Софийския университет и във Висшата специална школа „Г. Димитров“ (днешната Академия на МВР). Лектор е по „Международна политика и право“ във „Фондация „Конрад Аденауер“, Германия и в „Rotary International“. Т.е., пак тинк танкове от тези, които спонсорират известни анти-комунистически пропагандни структури за промиване на миналото ни и известни масонски структури.

Юни 2001г. Стоян Ганев се качва в автомобила си след тайна среща в сградата на Дарик радио с президент на ''Нове холдинг'' Васил Божков - Черепа (вляво)

Юни 2001г. Стоян Ганев се качва в автомобила си след тайна среща в сградата на Дарик радио с президент на “Нове холдинг“ Васил Божков – Черепа (в далечината отзад)

От април 1990 г. е съпредседател на Обединения демократичен център, който е член на СДС. Избран е (6 юли 1990) за говорител на СДС. От 18 октомври 1992 г. до 16 май 1993 г. е председател на Обединения християндемократически съюз (бивш ОДЦ). При съставянето на правителството на Филип Димитров (8 ноември 1991) става заместник-председател на Министерския съвет (до 20 май 1992) и министър на външните работи (до 30 декември 1992).

През 1992 година Стоян Ганев оглавява делегацията на България на 47-ата сесия на Общото събрание на Организацията на обединените нации. Пада се на ротационен принцип Източноевропейската група да излъчи председател и той е избран (25 юли 1992) и поема председателството на сесията (15 септември 1992).[1] Остава на този пост и след падането на кабинета (30 декември 1992). На 15 юни 1993 година Конституционният съд решава (макар че мандатът му на председател на Общото събрание на ООН от 1 година е към края си), че длъжността му е несъвместима с поста народен представител и мандатът му в българския парламент е прекратен.
След работата в ООН Стоян Ганев остава в САЩ. Според сведения от пресата той е член на Международния консултантски съвет (International Advisory Board) – ръководен орган на Муунисткото движение[4]. В началото на мандата на правителството на Симеон Сакскобургготски е началник на кабинета на премиера (21 август 2001 – 4 март 2002), след което заминава да живее в САЩ. От 1996 г. е професор в Университета на Бриджпорт, Кънектикът и в Нюйоркския университет. 2013 г. умира.

14 ноември – По покана на Северноатлантическия съвет президентът Желю Желев посещава НАТО за среща с генералния секретар Манфред Вьорнер и със Съвета.

Желю Желев се прекланя пред икономическият убиец Ричард Ран

Желю Желев се прекланя пред икономическият убиец Ричард Ран

1992 г.:

26 февруари – Българският посланик към НАТО Леа Коен (еврейка-ционистка) участва в първото заседание на САСС на равнище посланици за обсъждане и приемане на “Работен план за диалог, партньорство и сътрудничество”.

Коя е Леа Коен?

Lea-Koen-5

Леа Коен е обвинявала не веднъж българите в расизъм, ксенофобия и антисемитизъм. Наричала ни е с всевъзможни имена, но нека си зададем въпроса „коя е тя“? Родена в София в семейство на юристи, но завършва „Пиано“ и „Музикознание“ в консерваторията, след което специализира история на музиката в Университета в Утрехт, Холандия. Специализацията на Леа Пепо Коен е била уредена не само по партийна линия. Явно тя е имала особено топли отношения с ония служби. Защото, милата, забравила да се завърне и останала още най-малко година в оная тежка чужбина, която тогавашната власт официално осъждаше. Бившата депутатка във Великото народно събрание, а след това наша посланичка в Белгия, Люксембург, Швейцария и Лихтенщайн. Не си поплюват тези хора, нали? Все значими „командировки“. От няколко години тя споделя с новия си съпруг Шарл Аугсбургер неговия дом, който двамата преустройват според разбиранията си. Къщата се намира много близко до Ню Шател, в Романска Швейцария. Имат и къщи Аликанте, Испания и в София. Какво ли ни интересуват нейните къщи?🙂 Когато се връща към миналото си, тя обаче упорито избягва да говори за баща си Пепо Менахем Коен. Защо?

Бащата на Леа Коен се казвал Пепо и е бил съдия от Първия състав на „народния съд”, действал след 9 септември 1944 г. Като такъв той участва пряко в издаването на общо 9 550 присъди за 4 месеца, измежду които 2 680 са смъртни. По-късно става началник на концлагера „Росица” и е бил пряко отговорен за нарушения на основни човешки права. Пепо Коен е бил и един от най-приближените съветници на Тодор Живков, другите и те са били евреи по някаква „случайност“, някои от тях дори видни агенти на Мосад. Това се научава от книгата на един друг от съветниците на Живков, Нико Яхиел – „Тодор Живков и личната власт: Спомени“, Издателство „М-8-М“, София, 1997 г. Представете си, защо е рядко да се срещне нещо за тези хора дори в публикациите на „разследващия журналист“ Христо Христов, който си сътрудничи със западни тинк танкове за промиването на историята ни, и който по някаква „случайност“ е привилегирован да има достъп до архивите на МВР и в частност на ДС. Май само на тези, които пасват, нали така?

Леа Коен е била леля на Александър Божков. Да, на покойния главен приватизатор на СДС, вицепремиер и министър на икономиката в първия кабинет на Иван Костов. Леа била женена за родния му чичо – брат на Божковия баща. Подобни бракове са, което в някои лекции се наричат дегенерация, т.е. израждане, психическо заболяване и полова извратеност.

1 април – Министърът на отбраната Димитър Луджев участва в първата среща на министрите на отбраната на НАТО и САСС за определяне на областите за по-нататъшно сътрудничество в областта на отбраната.

1993 г.:

9 март – Министър-председателят Любен Беров посещава НАТО за среща с генералния секретар Манфред Вьорнер.

През 1990 г. Любен Беров става съветник на президента Желю Желев, а на 30 декември 1992 г. оглавява експертно правителство, подкрепено от ДПС и БСП. От 1995 до 1997 г. е член, а от 1997 г. е председател на Съвета на директорите на „Селскостопанска кредитна централа“ АД. От 1996 е председател на Пленарния съвет на Българо-руската инвестиционна банка (днес СИБАНК). От 1998 г. е председател на Съвета на директорите на „Агропродукт Б“ АД, София. Умира през 2006 г. (на 81 г.)

21 септември – Министърът на външните работи Станислав Даскалов посещава НАТО за среща с генералния секретар Манфред Вьорнер.

Известно време е бил първият председател на Комитета на външните министри на Съвета на Европа от източноевропейска страна. Участва в обществени организации и работи в частния сектор, през 1999 г. основава, заедно с Николай Младенов (евреин-ционист и шпионин), Европейския институт. От 2001 г. е посланик на България при Европейските общности и заместник главен преговарящ за присъединяването на България към Европейския съюз, а от януари 2007 г. е първият постоянен представител на България в ЕС. След завръщането си през октомври 2007 г. в България е посланик за специални поръчения в МВнР, а от юли 2008 г. е назначен за ръководител на Офиса за връзка в Брюксел на Съвета за регионално сътрудничество.

От 1985 г. е бил последователно агент и секретен сътрудник на ДС. Само какво съвпадение, нали?

21 декември – Народното събрание приема с консенсус Декларация, която изразява стремежа на България да се присъедини към НАТО.

1995 г.:

14 февруари – Президентът на България Желю Желев подписва Рамковия документ на Партньорство за мир в ГК на НАТО.

3 юни – Церемония за откриване на офисите на страните партньори, в т. ч. България, в ГК на НАТО.

2 ноември – България подписва Споразумение по въпросите на сигурността с НАТО.

28 ноември – Заместник-министърът на външните работи Тодор Чуров посещава НАТО.

7 февруари – Външният министър Георги Пирински (евреин-ционист) посещава НАТО за среща с генералния секретар Вили Клаас.

Пирински е роден в Ню Йорк в семейството на българския комунистически функционер и виден македонист Георги Пирински (старши) и Полин Пиринска, до 1970-те год. преподавател по американска литература в Софийския университет. Семейството му е изгонено от Съединените щати през 1953 г. Участва и в дейността на БКП и от 1986 г. е кандидат-член на нейния Централен комитет. В края на 2006 г., след среща с европейския комисар по данъчните и митническите въпроси Ласло Ковач, Пирински се обявява за хармонизиране на данъчното облагане в рамките на Европейския съюз, което според създателя на тинк танка ИПИ Красен Станчев би намалило възможностите на източноевропейските страни да привличат инвеститори с по-нисък данък върху печалбата. Т.е., пробутва интересите на Вашингтон.

25 април – Министър-председателят Жан Виденов посещава НАТО за среща с генералния секретар Вили Клаас и със Северноатлантическия съвет.

1996 г.:

25 март – Президентът Желю Желев посещава НАТО за среща с генералния секретар Хавиер Солана и със Северноатлантическия съвет.

1997 г.:

25 февруари – Външният министър Стоян Сталев посещава НАТО и се среща с генералния секретар Хавиер Солана, за да представи решението на правителството относно членството.

Стоян Сталев, или „Агент Маринов“ от бившата Държавна сигурност е роден на 5 декември 1952 г. в София. След 10 ноември 1989 г. влиза в политиката покрай Желю Желев. Когато през август 1990 г. той е избран за председател – президент Стоян Сталев е един от първите му щатни юридически съветници.

Стоян Сталев

Стоян Сталев

От август 1998 г. Стоян Сталев получава следващия си дипломатически пост – посланик в Анкара, Турция. По време на това му назначение управлява правителството на Иван Костов (СДС), министър на външните работи е Надежда Михайлова (еврейка-ционистка), а президент е Петър Стоянов (предполагаем евреин и ционист). Сталев е посланик в Турция до март 2006 г. След завръщането си в България е назначен за изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции (март 2006 г.). През лятото на 2006 г. името на Стоян Сталев се спряга на „Позитано” 20 за евентуален кандидат-кмет на левицата в София.

Като директор на Българската агнция за инвестиции името на Стоян Сталев се споменава често от неправителствените организации във Вънра във връзка с придобиването на 118 -те декара крайбрежна ивица, продадени на „Холдинг Варна“ за сумата от 11,7 млн. лв. от бившия областен управител на Варненска област Христо Контров. Холдингът, свързван с „Химимпорт“, е придобил част от крайбрежната ивица на Варна срещу 50 евро на кв.м. Сделката е сключена от Контров само дни преди парламентарните избори през лятото на 2009г.

8 май – Народното събрание приема Декларация за национално съгласие, която определя присъединяването на България към НАТО като основен национален приоритет.

22 май – В писма до 16-те министри на външните работи от Алианса, новоназначеният министър на външните работи Надежда Михайлова заявява готовността и непоколебимото желание на България да бъде сред първите страни, поканени да се присъединят към НАТО.

4 юни – Министър-председателят Иван Костов (на всички българи им е известно, че е с цигански произход) участва в неформално заседание с 16-те постоянни представители към НАТО в Брюксел.

Има ли смисъл да пишем за Иван Костов? Царя на приватизациите в България, унищожител на патриотизма и т.н. и т.н.

9 юли – Президентът Петър Стоянов участва в заседание на държавните и правителствените ръководители от ЕАСП в Мадрид.

2-8 октомври – Атлантическият клуб в България е домакин на 43-ата Генерална асамблея на Асоциацията на Атлантическия договор (АТА) в София, проведена за първи път в страна, която не членува в НАТО.

1998 г.:

27 април – Министърът на външните работи Надежда Михайлова и министърът на отбраната Георги Ананиев участват в заседание на Северноатлантическия съвет (формат 16+1) в рамките на Засиления диалог по въпроси на членството в НАТО.

10 юли – Президентът Петър Стоянов посещава ГК на НАТО за среща с генералния секретар Хавиер Солана.

7 октомври – Министър-председателят Иван Костов посещава НАТО, за да участва в заседание на Северноатлантическия съвет в рамките на Засиления диалог по въпроси на членството.

23 октомври – Народното събрание приема Декларация относно кризата в Косово, с която се заявява одобрение на действията на правителството в подкрепа на усилията на НАТО там, както и за задълбочаването на сътрудничеството с Алианса в рамките на перспективата за членство.

1999 г.:

21 април – Министър-председателят Иван Костов посещава НАТО, за да обсъди със Северноатлантическия съвет кризата в Косово и други въпроси на сигурността.

28 април – България и НАТО сключват Споразумение за транзитно преминаване през въздушното пространство на страната на самолети на НАТО в рамките на операция “Съюзна сила”.

21 юни – България и НАТО сключват Споразумение за транзитно преминаване през територията на България на личен състав и екипировка в рамките на операция “Joint Guardian”.

20 декември – Министър-председателят Иван Костов се среща с новия генерален секретар на НАТО лорд Робъртсън в Брюксел.

2000 г.:

5 март – Президентът Петър Стоянов посещава НАТО за среща с генералния секретар лорд Робъртсън.

19 май – Външният министър Надежда Михайлова участва във Вилнюс в конференция на външните министри на 9-те страни кандидатки за членство в НАТО, която поставя началото на Вилнюския процес.

20 ноември – Министър-председателят Иван Костов посещава ГК на НАТО.

2001 г.:

5 март – Президентът Петър Стоянов посещава НАТО за среща с генералния секретар лорд Робъртсън.

21 март – Министърът на отбраната Бойко Ноев и генералният секретар на НАТО лорд Робъртсън подписват Споразумение между България и НАТО относно транзитното преминаване на сили и личен състав на НАТО.

30 април – Президентът Петър Стоянов участва в заседание на Северноатлантическия съвет във формат 19+1, на който е обсъден Докладът за постигнатия от България напредък в рамките на втория цикъл на Плана за действие за членство в НАТО.

4 октомври – Министърът на външните работи Соломон Паси участва в 47та Генерална асамблея на Асоциацията на Атлантическия договор (АТА) и в срещата на министрите н външните работи на страните от Вилнюската група в Блед, Словения.

22 октомври – Министър-председателят Симеон Сакскобургготски и министърът на външните работи Соломон Паси се срещат в Брюксел с генералния секретар на НАТО лорд Робъртсън и със Северноатлантическия съвет.

14 ноември – Народното събрание единодушно ратифицира Споразумение между България и САЩ за прелитането, транзитното преминаване и пребиваването на територията на Република България на сили и личен състав на САЩ в контекста на операцията “Трайна свобода” в Афганистан.

11 декември – Външният министър Соломон Паси посещава Върховното командване на съюзните сили в Европа в Монс (ШЕЙП) за среща с ген. Джоузеф Ралстън, върховен съюзен командващ за Европа.

19 декември – Народното събрание приема с консенсус Декларация, с която подкрепя решението на правителството от 29 ноември 2001 г. за снемане от въоръжение и унищожаване на ракетен комплекс СС–23.

Много от унищожаването на нашите оръжия и войски ще ви спестим, но можете да ги прочетете: Унищожаването на Българската Армия и нещо за НАТО

2002 г.:

1 януари – България става непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН (2002-2004 г.) и обявява борбата срещу тероризма за основен приоритет в нейния дневен ред.

10 януари – България се присъединява към Меморандума за разбирателство относно командването и свързани с него въпроси на Международните сили за поддържане на сигурността (ИСАФ) в Афганистан, подписан в Лондон. През м. февруари 2002 г. български контингент е разположен в района на гр. Кабул.

6 февруари – Новоизбраният президент Георги Първанов посещава НАТО и ШЕЙП за среща с генералния секретар на НАТО лорд Робъртсън и с ген. Джоузеф Ралстън, SACEUR.

Георги Първанов (1957), президент на България (2002-2012) и бивш лидер на БСП (1996-2001). Той е член е на БКП от 1981 г. (в биографията му на страницата на сайта на президента е посочено, че оттогава е член на Българската социалистическа партия. БКП обаче се преименува в БСП през април 1990 г., б. а.). През 1981 г. се дипломира в Историческия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски” и същата година постъпва на работа в Института по история на БКП като научен сътрудник. Известен под кодово име – Гоце в ДС.

8 март – Министърът на външните работи Соломон Паси участва в среща на министрите на външните работи на страните от Вилнюската група в Скопие.

23 април – Външният министър Соломон Паси и министърът на отбраната Николай Свинаров участват в заседание на Северноатлантическия съвет във формат 19+1 за обсъждане на третия Доклад за постигнатия от България напредък по Плана за действие за членство в НАТО.

2003 г.:

7 февруари – Решение на Народното събрание за разрешаване на прелитането, временното пребиваване и транзитното преминаване през и на територията на Р България на сили и личен състав на САЩ и други държави от коалицията и изпращането и разполагането на български отбранителни формирования за ядрена, химическа и биологическа защита извън страната в подкрепа на планирането на евентуална коалиционна операция във връзка с изпълнението на Резолюция 1441 на СС на ООН.

17 март – Министърът на външните работи Соломон Паси изпраща до генералния секретар на НАТО Писмо за намеренията, потвърждаващо интереса, готовността и способността на България да се присъедини към Алианса. Към писмото е приложен Графикът на страната за приключване на реформите.

8 май – Посещение на президента Георги Първанов в НАТО, където се среща с генералния секретар лорд Робъртсън.

29 май – Решение на Народното събрание за участие на България в Многонационалните съвместни оперативни сили в Ирак.

3-4 юни – Външният министър Соломон Паси участва в работен обяд на Северноатлантическия съвет и в заседанието на ЕАСП на равнище министри на външните работи в Мадрид.

7 Август – Разполагане на български пехотен батальон от 480 военнослужещи в Кербала, Ирак, в рамките на полската зона на командване.

5 декември – Министър Соломон Паси участва в заседанията на Комисията НАТО-Украйна и на ЕАСП на равнище министри на външните работи.

Тук ще приключим с този списък. Нека всеки сам приема и мисли, какво се е случвало през тези години и къде се намираме сега. Защото сега такива като Първанов „Гоце“ се обявяват против санкциите срещу Русия, а преди това е подкрепял САЩ и обратното. Всичко е плод на едни и същи хора и едни и същи машинации. Няма комунисти, демократи, сини и червени – те всички се крият зад друго…

С извадки от: bg.wikipedia.org, desebg.com, diagnosa.net

10 thoughts on “Кратка хронология на мирната „капитулация“ на България

  1. междудргуто много хора явно не знаят на от мутрите в БГ се финансират повечето партии ….при отсъствието на голям бизнес партиите вимзаха пари от тях което ги направи недосегаеми за закона…. тва също е пропуснато в статията

  2. Луканов създаде ВИС не Гоцев… Гоцев създаде СИК …ОТ различни бащи но от една майка се роди
    бългрската мафия …Луканов протежираше лично Павлов а не Гоцев …. после се скараха типично по бълграски .. Павлов почна да се дуе и да се прави на велик а нямаше потенциал за такова нещо и логичното се случи…показха му че не той кара влака и никога не го е карал … ролята на Луканов е по-голяма от тази на Гоцев в разсипването на държавата не само заради създадените от тях мафии ами и заради тов че вкара амерканския неолиберален план Ран-Ът който унищожи българската икономика из основи ….малко нетоочности има в това писание

  3. Другарко Лейла, „явната омраза“ не е към евреите, а към ционистите, които, изпълзявайки преди години от вси страни, са ни стиснали за гушата като народ и вече ни унищожиха, сега ни разфасоват!

  4. Точно така е както е писано в статията. От комунисти минават през демократи за да стават либерали и каквато е модата на сезона. Крадат докато изпълняват заповедите на САЩ. Всеки, който си мисли че е нещо различно е симпатизант на някоя от „вечните“ ни политически партии – БСП, СДС, ДПС и разните им десетки разклонения.

  5. Интересен материал. Безспорни факти умело оплетени със слухове и откровени лъжи. Освен явната омраза към евреите и агент Гоце, се вижда и явната подкрепа към социалистите в типично техния стил – да оплюем опонентите, явните, скандалните и тези, за които не се знае много, та на принципа на изключването да блеснем. За някои от споменатите хора, събития и сделки обаче може да се потърси повече информация и да се види, че криминалните елементи са само във въображението на конкуренцията.

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s