Какво са активистите соросоиди?

Какво представляват определен вид протестиращи граждани по света и какво са в същност самите протести? Нека надникнем по-задълбочено.

С думата „соросоиди“ се определят в днешно време хората в България, които получават пари чрез директни организации на мултимилиардера от унгарски произход, евреина Джордж Сорос, или не директни организации свързани с негови организации. От фамилното му име произлиза и самата дума. Думата е вкарана в употреба от покойния вече Валентин Фъртунов преди повече от 5 години, но нашумява най-много по време на протеста ДАНСwithme организиран от активистите на тинк танковете свързани със Сорос. Той, чрез своите организации е започнал да обучава и спонсорира също и активисти на „движението Отпор“ в Сърбия, които са предизвикали масови протести за около 4 месеца в периода от 1996-1997 г. и после са помогнали за премахването на Слободан Милошевич от власт през 2000 г. Дали всичката тази активност обаче е това, което желаят самите граждани на държавата, в която тези уж не политически и уж независими движения искат? Днешните събития в Украйна са пряко свързани също с тези видове активизъм. Ние мислим, че вие най-добре бихте си отговорили след прочитането на този материал.
Във всеки случай, каквото и да се е случвало в Югославия (това е дълга тема) е започнало още през 1989 г. (или по-рано). Не е съвпадение, че точно тогава САЩ и искат да отслабят военната сила на Русия, за да могат, както се и случва да източват ресурсите на държавите, които нападат и обвиняват в несъществуващи неща (пример: Ирак) Мнозина знаете как се е развило – разпадането на тази голяма държава отказваща да се подчини на елита от Вашингтон:

За да разберете, какво точно са активистите соросоиди би следвало да ви пишем за „цветните революции“, защото те са пряко свързани с тях, винаги. Макар и първата им функция е да сменят властите и разни вътрешни политики по мирен начин, те много често избухват в кръвопролития.

Цветни революции най-често се наричат серия от масови улични безредици и протести на населението, които са се развивали в пост-комунистическите общества и обикновено завършващи със смяна на политическия режим в редица страни от Източна Европа без директно военно участие. Някои от изследователите на тези движения ги сравняват с революционна вълна. Зад тях стоят ционистите като Джордж Сорос, които спонсорират и обучават протестиращи активисти чрез неговите клонове на неправителствени организзации и тинк танкове в засегнатите страни.

Замислете се над това, което ще напишем сега:

Характерни черти на “цветните” революции

• Революциите са под формата на масови митинги, демонстрации и стачки, които се провеждат от опозициите, които губят в проведени избори. В тези случаи опозициите утвърждават, че са допуснати нарушения спрямо изборното законодателство противоречащи с волята на народа. Масовите протести водят или до повторно гласуване, така се е случило в Украйна по времето на Оранжевата революция. Това беше и сценария през лятото на 2013 г. в София, България. Или пък води до превземането от тълпата на сградите на властта чрез сила (Югославия, Грузия, Киргизстан и сега Украйна отново) и бягство на ръководителите на държавите при нови проведени избори от заплаха за смърт. И в двата случая опозицията идва на власт.
• Революцията преминава под антикорупционни и радикалнодемократични лозунги. В някои от случаите лозунгите директно са насочени срещу врага на САЩ, Русия. Ключови са идеите за народния суверенитет на Русо, където народа (съзнателно излезли на улицата граждани) се противопоставя на манипулираната от режима маса. Естествено съзнателно излезлите граждани са също манипулирани от опозицията и най-вече от американската мрежа на неправителствени организации и про западни медии.
• Революциите предшестват формирането на младежки организации (Пора, Отпор, в България едните са Протестна мрежа и т.н.), които образуват т.н. “полеви отряди на революциите”. Замислете се и сами свържете подробностите от пъзела, който се е разпръснал и по нашите земи. В тези организации са умишлено включвани млади хора с консуматорско съзнание, които работят вече от известно време за същите организации и техни разновидни клонове. Изисква се от тях да изразяват творчески публичен характер – едни пеят, други ползват музикални инструменти, рисуват, украсяват, правят тъй наречените Флашмоб и много други активности с цел да привличат вниманието на минувачите за да ги подкрепят и се разраснат на бройка.
• Революцията обикновено носи подчертано безкръвен характер, което се явява като отзвук на движенията хипитата и на Ганди (използван за символ), които раздават на полицаите цветя (flower power), рисуват им по щитовете и др. Оттук идва и характерния символ на революциите – неагресивен цвят (да не е черен или червен) или както се разбира цветен. Така се поддържат тези революции под определен контролиран начин. Винаги са силно отразявани от западните медии, но в повечето случаи активистите разпространяват умишлено слухове, че не са отразявани. В действителност те са отразявани, но по начин пасващ на САЩ. Ако ли не, то тогава наистина са пренебрегвани.
• Решаваща роля в успеха на революциите играе сдържаността на силовите структури (“не допускането на проливането на кръв”).

Някои от следните цветни революции по света са били успешни:

• В Сърбия през 2000 г.
• В Грузия през 2003 г.
• В Украйна през 2004 г. и сега последните събития през 2014 г.
• В Киргизстан през 2005 г.

Разпространена е и гледната точка, че Революцията на лалетата в Киргизстан също е била цветна революция, макар, че тя не се поддържа от всички. Американският експерт по въпросите на демократизацията в бившия СССР Майкъл Макфаул смята, че случилото се в Киргизстан не може да се нарече цветна революция.

Пост-комунистически страни

Революцията от 5-ти октомври 2000 г., която споменахме вече, води до падането на Слободан Милошевич. Манифестациите по това време се определят от мнозина като първия пример за мирни революци, които са последвали. Все пак сърбите приемат подход, вече използван по времето на парламентарните избори в Словакия през 1998 г. и в Хърватия през 2000 г. Този подход се характеризира с важна обществена мобилизация за гласуването и обединението на политическата опозиция. Протестиращите не приемат определен цвят или цвете за специален символ, но лозунга „Готов“ става символ на изпълнената задача. Демонстриращите, естествено се подкрепят от младежкото движение „Отпор“, това същото което е тотално създадено с намесата на организациите на Джордж Сорос. Един от главните активисти в това движение, С. Попович, се разбра благодарение на Уикилийкс, че е бил агент на така нареченото крило в сянка на ЦРУ – Стратфор. Както се разбра също в последствие, че са били и някои други активисти опериращи в различни държави. В момента това движение си смени стратегически името и се нарича „Canvas„.

Членове на движението „Отпор“ в клетката от вестникарска хартия в Панчево – в подкрепа на свободата на печата, 21 март 2000 г.

Членове на движението „Отпор“ от Пожаревац на път за Белград, 27 септември 2000 г.

Активисти на Отпор разлепят пропаганден материал в Сърбия.

Сърбия, цветна революция по американски модел.

Обърнете внимание – артисти, автобуси, фанелки, знамена и т.н., всичко с голям блясък. „Модата“ на този вид протести следва стриктни модели. Много от младежите са привличани без парично заплащане от своите близки и приятели.

Революцията на розите в Грузия се провежда след оспорваните избори през 2003 г., довели до падането на Едуард Шеварднедзе и заместването му с Михаил Саакашвили, след проведените нови избори през март 2004 г. Тази революция се подкрепя от движението на гражданска устойчивост „Кмара“. Това е движение по модел на Отпор, както можете да видите на снимките долу.

Младежи от движението Кмара

Оранжевата революция в Украйна се провежда след оспорвания втори тур на президенстките избори от 2004 г. и води до анулиране на резултата и второ гласуване. Юшченко е обявен за победител и с встъпването му в длъжност като президент на 23 януари 2005 г. Оранжевата революция приключва. Тази революция е подкрепена от младежкото движение „Пора“ (вижте снимката долу).

Революцията на лалетата е по-ожесточена от предходните, провежда се след парламентарните избори в Киргизстан през 2005 г. Протестиращите от различните региони приемат различни цвеове за своя протест (розово и жълто). Тази революция е подкрепена от движението за съпротива на младите келки. Гиви Таргамадзе, председател на грузинската парламентарна комисия по отбрана и сигурност се допитва до украинския лидер на опозицията за техниките на водене на мирен протест и след това съветва Киргизстанската опозиция по време на революцията.

Протести в Киркизстан

В Молдова след победата на Комунистическата партия на проведените на 7-ми април 2009 г. парламентарни избори, опозицията обвинява партията в измама и призовава населението на бунт. Безредиците избухват с най-голяма сила в столицата Кишинев. Протестиращите организират масови демонстрации, опожаряват парламента и дори прокламират обединяването на страната със съседна Румъния. Тази революция се счита от някои наблюдатели като неуспешен опит за цветна революция, а такива не са малко.

Молдова, атаката на парламента.

В Русия по време на общите избори през 2011 г. се провежда разследване срещу организацията „Голос“, обвинена в нелегално публикуване на анкети непосредствено преди гласуването, като по този начин е оказала влияние върху решението на избирателите. Тази организация, основана през 2000 г., е пряко финансирана от Джордж Сорос с посредничеството на фондация „Отворено общество” и Националния Демократичен Институт. По-късно руските власти започват да правят акции срещу неправителствените организации тъй като виждат заплаха от това, че те са директно създадени и финансирани от правителството и службите на САЩ с цел да дестабилизират държавата, както го правят от години наред. За целта беше използван закон, който е бил формално насочен срещу склонните към насилие неонацистки групировки, но бе използван и срещу различни други организации като сектата на сциентолозите. Президентът на Руската Федерация Владимир Владимирович Путин отдавна се отнася с подозрение към НПО, особено към тези, които са с чуждо финансиране. Путин ги обвинява открито, че действат като параван за западни правителства, които се месят във вътрешните работи на Русия.

Активисти на Голос

А тук виждаме младеж с флаг на Оборона (Отпор) през 2007 г. на протест в Русия.

Тези организации са винаги добре представени на обществото на всяка страна. Винаги се крият зад имена като „свобода“, „демокрация“, „прозрачност“, „толерантност“ и др., но в действителност самите те са мрачни клонове на западни правителства, които имат определени финансови и геополитически интереси. Точно в това се състои успеха на цветните революции, от които обаче печелят само лидерите на тези движения и западните правителства. Много от хората, които са влезнали да помагат им вярват, че са толкова добри наистина и не навлизат в дълбочината на истината, предпочитат да вярват, че са борци за свобода, че правят нещо важно за да променят света. Тези хора са потърпевши, много от тях дори не получават пари, защото си мислят, че помагат на страната си, на света, да се избави от Русия. Но коварните цели на Вашингтон са съвсем други и доказателствата са, че в никоя от страните, където са се развивали тези събития, не е в момента добре. Русия приема специален закон през 2012 г., който забранява неправителствените организации да бъдат финансирани от чужбина.

Редица средства за масова информация и други авторитетни източници, включително президенти на републики, разширяват още повече списъка на тези революции:

• 1987 – първата Жасминена революция в Тунис
• 1989 – Нежната революция в Чехословакия и аналогичните й “нежни революции” в други страни от Източна Европа.

На 17 ноември 1989 г. програмираната от Запада мирна студентска демонстрация в Прага е отблъсната от полицейското отделение за борба с размирици. Това става причина за серия от протести проведени от 19 ноември до края на декември. На 20 ноември броят на мирно протестиращите в Прага нараства от 200 000, предишния ден, до половин милион. На 27 ноември се провежда 2-часова обща стачка в цяла Чехословакия. Както знаете, Чехословакия е вече бивша държава, защото беше разделена на Чехия и Словакия. Иначе сега Европейския съюз ви говори за обединена Европа. Доста лицемерно, не мислите ли?

• 2003 – Революцията на розите в Грузия

Протестът на опозицията достига своя връх на 22 ноември, когато президент Шевардандзе се опитва да открие новата сесия на парламента. Тази сесия е считана за нелегална от повечето от опозиционните партии. Поддръжници на 2 от тези партии, водени от Саакашвили нахлуват по време на сесията с рози в ръцете си (откъдето идва и името „Революцията на Розите“), прекъсвайки речта на президент Едуард Шевердандзе. На 23 ноември вечерта Шевердандзе се среща с опозиционните лидери Саакашвили и Зураб Зхвания, за да обсъдят ситуацията в среща организирана от руския външен министър Игор Иванов. След срещата президентът обявява своята оставка.

Значителен източник на финансиране за Революцията на Розите е била мрежата от фондации и неправителствени организации на американския милиардер и финансист Джордж Сорос. Сорос дава повече от 43 милиона долара за отстраняването на Шевердандзе. В изказване в Тблиси през юни 2005, Сорос казва:

Аз съм много доволен и горд от работата на фондацията в подготвянето на грузинското общество за това, което стана Революцията на розите, но ролята на фондацията и моята лична са силно преувеличени.

Сред личностите, работили за организацията „Сорос“, които по-късно приемат позиции в правителството на Грузия са:

• Александър Ломая, секретар на Съвета за сигурност на Грузия и бивш министър на образованието и науката. Той е бивш изпълнителен директор на фондация „Отворено общество“, Грузия (Фондация „Сорос“),
• Давид Дарчиашвили, понастоящем председател на Комисията за евроинтеграция в грузинския парламент, също е бивш изпълнителен директор на фондация „Отворено общество“, Грузия.

Бившият грузински външен министър Саломе Зурабишвили пише:

Тези институции бяха люлката на демократизацията, особено Фондация „Сорос“… всички неправителствени организации, които гравитират около Фондация „Сорос“, безспорно донесоха революцията. Все пак не може да се завърши един анализ на революцията без ясно да се види, че след нея Фондация „Сорос“ и неправителствените организации бяха включени във властта.

—Саломе Зурабишвили, Херодот (списание на Френския институт за геополитика), април 2008

• 2004 – Оранжевата революция в Украйна

Протестите започват в навечерието на балотажа, след като официалното преброяване значително се различава от екзит пол резултатите, които дават 11 % преднина за Юшченко, докато официалните резултати дават победа на Янукович с 3 %. Поддръжниците на Янукович обясняват това разминаване с медийните връзки, които има Юшченко, докато оранжевият лагер изнася доказателства за електорални измами в полза на правителството. Тези доказателства се потвърждават и от международни наблюдатели. Досещате ли се какви?

Всяко от протестните движения включва и активното участие на студентски движения. В Украйна студентската организация, която участва най-активно издига слоганът Пора! (Време е!) Председателят на грузинският комитет по отбраната и сигурността Дживи Таргамадзе, както и някои членове на Кмара дават консултации на украинските опозиционни лидери относно техниките за ненасилствена борба. Някои грузински рок групи, които по-рано са подкрепяли Революцията на розите, през 2004 г, организират концерт в подкрепа на Оранжевата революция в центъра на Киев (справка). Активисти на всяко едно от тези движения са били финансирани и обучавани на политическа организация и ненасилствени методи на съпротива от редица западни правителствени и неправителствени организации. Според The Guardian, тези организации включват Държавния департамент на САЩ и Агенцията за международно развитие на САЩ, както и Националния демократичен институт за международни отношения, Международния републикански институт и фондацията Отворено общество на Джордж Сорос (справка).

• 2005 – Революцията на лалетата в Киргизстан

Още преди обявяване на резултатите от националните парламентарни избори на 27 февруари започват протести срещу измама в избирателния процес в много от западните и южните райони. Организацията за сътрудничество и сигурност в Европа (ОССЕ) обявява, че първият кръг на изборите не отговаря на много от интернационалните стандарти. На 18 Март стотици демонстранти окупират губернаторската сграда в Джалал-Абад и друга правителствена сграда в Ош. Протестиращи в южния град Токтогул взимат за заложници местния управител и главният прокурор на района, обвинявайки ги в заговорс правителството на Акиев за избирателната измама.
21 март, около 1000 демонстранти в Ош окупират местната административна сграда, полицейско управление, телевизия и летище. Повечето охранители успяват да избягат невредими, но протестиращите хващат и нападат двама и след това правят демонстрация, разнасяйки ги из площада на града на коне.

• 2006 – Опит за цветна революция в Беларус, Дънковата революция

На 16 септември 2005 г. се провежда публична демонстрация срещу политиката на Александър Лукашенко. Беларуската полиция конфискува бяло-червено-белите знамена, използвани от опозицията и забранени в страната. Тогава активист от младежкото движение „Зубр“ (вече се досещате), Микита Сасим, вдига дънковата си риза и обявява, че това ще е флагът им, вместо конфискуваното знаме. Смята се, че това спонтанно действие има символично значение. В бившия СССР дънките са били символ на западната култура. Сорос се вижда принуден да закрие фондацията в Беларус, след като властите я глобяват три млн. долара за нарушения на данъчното и валутното законодателство.

• 2008 – Опит за цветна революция в Армения
• 2009 – Цветна революция в Молдова, която води до загуба на мнозинството на комунистическата партия в парламента.
• 2010 – Втора революция в Киргизстан (Народна Революция в Киргизстан от 2010)
• 2010-2011 – Втора Жасминена революция в Тунис, според мнението на някои политолози.
• 2011 – Динената революция (или още туитърна, младежка, курортна, пирамидна и т.н.) в Египет, също така наричана от редица аналитици цветна (т.е. цветните революции, които са обхванали сега и мнозина от страните от Арабския свят).

Активистка в Египет държи знаме на „Отпор“.

Египет, „Младежко движение 6-ти Април“ готово за революция.

На протестите в Египет, още членове на младежкото движение 6-ти април с фанелки и знамена на соросовият „Отпор“.

Благодарим на Алекс Джоунс и infowars.com, както и на неговият екип за някои от снимките по горе и информациите по-горе.

Заимстване на името в Средния Изток

Различни събития, възникнали в Средния Изток, а не в бивши комунистически държави са понякога описвани като цветни революции и дори причислявани към тях.

• Революцията на Кедъра в Ливан.

За разлика от революциите в Източна Европа и Централна Азия, тази революция не се провежда вследствие на оспорвани избори, а като реакция на убийството на лидера на опозицията Рафик Харири през 2005 г. Участниците в революцията не се борят за анулиране на изборите, а настояват за оттеглянето на военни групи от страната. Въпреки всичко протестиращите използват методи, които приличат в голяма степен на тези, прилагани от участниците в цветните революции, което става причина пресата и коментаторите да ги причислят към цветните революции. Ливанският кедър е символа на държавата, откъдето и идва името на революцията, а мирните протестиращи използвали червения и белия цвят от Ливанското знаме.

• Названието „Алена революция“ е използвано за първи път от оптимистично настроени американски коментатори и заимствано по-късно от американския президент Джордж Буш, за да опише „демокрацията в действие” в Ирак след общите избори през 2005 г. Това определение не идва случайно, а цели да покаже връзката на движението с Оранжевата революция и Революцията на Розите. Въпреки това името не се налага нито в Съединените Щати, нито в Ирак или в друга страна по света. Името е вдъхновено от цвета на мастилото, с което се поставя печат на показалеца на гласуващите, с цел да се избегне измама.
• Някои кувейтци наричат манифестациите в Кувейт през 2005 г, целящи жените да придобият право да гласуват, Синя революция. Името идва от избрания от манифестантите цвят. През март същата година правителството отстъпва пред исканията на революционерите и дава право на жените да гласуват на парламентарните избори през 2007 г.
• Зелена революция журналисти наричат кръвопролитните манифестации в Иран през юли 2009 г, които се провеждат организирани от агенти на Запада след преизбиране на иранския президент Махмуд Ахмадинеджад.

---

Във връзка с по-горните изброени революции, ако някой си мисли, че са благородни и с добри цели – нека помисли пак. Световният Елит, предизвиква много събития, за които сте научени, че са добри, целящи нещо благородно, но в действителност зад тях се крие пъклен план. Нека ви дадем един пример, който беше разкрит от Аарън Русо и записан на видео преди да почине. Казал му го е неговият приятел от семейство Рокфелер. Запитал го е, какво мисли за правата на жените, а Аарън му отговорил, както би отговорил всеки нормален човек, че намира това за нещо много правилно и благородно, че е прогрес към нещо по-хуманно, и че е нещо много положително, за което се гордее, че се е случило в неговата държава. След това, което му казва Аарън, Ник Рокфелер започва да се смее и му казва, колко бил глупав и наивен точно като всички останали хора. Аарън го пита, защо така му говори, не го е разбирал и не доумявал, на какво се дължи тази реакция. Ник Рокфелер му отговорил, че те са предизвикали първите от рода протести по света, защото са знаели, че след като жените получат равни права с мъжете, ще ги пратят на работа и ще печелят още повече от тях, че децата ще ги пращат от още по-ранна възраст в предучилищни заведения. Аарън просто е останал без думи, защото никога не си е представял нито разсъждавал по подобен начин. Което му е казал Рокфелер е че е пълна глупост да считаш, че жените са равни с мъжете, защото биологически сме различни  и следва да имаме различни предопределения. Не е нещо по-маловажно жената да има различни права, които пък мъжът да няма и обратното.

---

Членовете на Отпор вдъхновяват и привличат на своя страна привърженици на различни студентски организации, измежду които Кмара в Грузия, Пора в Украйна, ЗУБР в Беларус, и MJAFT („Стига”) в Албания. Тези групировки методично и последователно следват една ненасилствена борба, както е описано и възхвалявано в записките на Джин Шарп. Организираните от Отпор масови манифестации допринасят в голяма степен за успеха на протестите в Сърбия, Грузия, и Украйна. Те всички избират като свой символ определен цвят и използват точно определени методи..

Някои будни граждани все пак говорят за връзка между уличните протести със стипендиите отпускани от такива фондове като “Отворено общество”, Харвардския университет, института на Алберт Айнщайн, Международния републикански институт и Националния демократически институт (САЩ), Международния институт за стратегически изследвания в Лондон и т.н. През април 2006 г., отговаряйки на въпроси на вестник “Московские новости” и много други, А. И. Солженицин заявява:

“НАТО методично и настойчиво развива своя военен апарат – към Източна Европа и на юг от континентална Русия. Също така открито поддръжка материално и идеологически цветните революции, и парадоксално се внедрявава Северо-атлантическите интереси в Централна Азия.” 

Проамериканската политика след революциите – даже дори ако смятаме, че преки действия от страна на САЩ, във вид на парична помощ е нямало, е сложно да се отрича факта, че след цветните революции политическия курс се превръща в подчертано про американски, понякога построен върху антируска риторика. Звучи ли ви познато, дарги сънародници? На свой ред САЩ открито поддържат тези режими. Най-ярки представители на такава политика са Грузия, Украйна (България?). Като се имат предвид силните икономически връзки с Руската Федерация, особено на Украйна, често се стига до проблеми в търговските отношения, които довеждат до влошаване на икономическото положение в тези страни.

В Русия движението „Оборона” (Отбрана) е сформирано по модел на движението Отпор.

В Беларус през 2006 г. движението „ЗУБР“ целеше да събори Александър Лукашенко. Резултатът не е успешен, въпреки че са прилагани всички методи на цветните революции – селища от палатки, пропагандни брошури и други. Най-вероятно опозицията е станала жертва на своята репутация на подкупна и ръководена от чуждестранни интереси организация.

Виртуалното информационно пространство Резо Волтер (Мрежата Волтер) публикува статия на Джон Лафланд, появила се по-рано и в британския ежедневник Гардиан, в която се твърди, че цветните революции са ръководени от разстояние от неоконсервативни влияния, което ги включва в една обща стратегия за манипулиране и световна доминация.

У нас са финансирани от Соросовото „Отворено общество” и много други зад океански фондации със съмнителни цели стотици активисти и чиновници в про западни тинк танкове. Това са манипулиращи организации, които например прекръстиха циганите на роми в рамките на зловещ глобален план за „политическа коректност”, водещ на практика до нещо като диктат на различни малцинства над народа давайки им повече помощи и права, но държащи ги в бедност като бъдещ инструмент за евентуален конфликт. Това се получава и с бежанците от Аф огромна пропаганда и манипулация, като за целта неговото „Отворено общество” участва в създаването, субсидирането и поддържането на десетки фондации, НПО и активисти, в които се наливат и европейски пари също от подобни НПО свързани със САЩ, а тези организации тинк танкове са обявявани за „нормални“. Тези акции на „политкоректниците” блокират действията, както на правителствата, така и на правоохранителните органи, довеждайки до двоен стандарт в повечето източноевропейски страни. Писали сме го много пъти и преди, дори не само ние, много хора – тези организации и активисти, както и „експерти“ от тинк танковете са на всякъде и стоят в България плътно до всяко едно правителство играейки ролята на неутрални и независими. Те са ни заклещили и притиснали, като не ни е предоставено дори право на истински избор. Ние сами трябва да открием, кое е правилното. Този сценарий наречен „преход“ определено вече повече от 24 години ни показва, че не вървим по добър път. Светлината в тунела все още не се вижда. „Говорителите на народа“ са назначавани от тези организации и те ги създават, те разпространяват публичното мнението и целите на донорите им и заблуждават хората, че България е постигнала много, защото били отворили много молове. Да слагаме ли на кантар какво е било и какво е в момента в България? Разберете, че ние няма да се оправим, защото те са ви направили недоверчиви, злобни, завистливи – все пак това ви повтарят по медиите за комуникация постояно, нали? Ето и някои снимки от тези активисти на про западната мрежа в България:

Няколко от станали миналата година известни соросоиди в България.

Това са и студентските движения, а знамето е символ на цветните революции на „Отпор“ – България, 2013 г.

Както видяхме в България през лятото на 2013 г. се опитаха да разиграят същия сценарий отново в България, но беше прекратен след като САЩ чрез инвеститора Уестингхаус сключи сделка около 7-и блок на АЕЦ  „Козлодуй”. На горната снимка виждаме създалото се в последствие младежко студентско движение Ранобудните студенти, които типично в стила на цветните революции бяха завзели обществена сграда и се бяха барикадирали вътре. Лично дори при тях беше дошъл неофициално американски бивш посланик в България за д аим даде инструкции, както и множество други експерти от тинк танковете и мрежата на про западните НПО. Някои от същите тези студенти бяха отишли в началото на Евромайдана в Киев, Украйна, където САЩ направи опит за мирна цветна революция, която обаче превърнаха в кървава и събитията продължават и до днес там. След тези протести и окупации на училища, след сключването на сделката на САЩ, някои от тези активисти по традиция получиха стипендии и командировки, включително до Югославия. Досещайте се!

Активист на движението Ранобудните студенти в България, 2013 г.

Та така мили граждани, нека си зададем отново въпроса: Какво са активистите соросоиди?

Източници:

1. Нарочницкая Н. А.
2. Colour revolutions in the former Soviet Union | A bit faded but still bright enough, The Economist, 10 януари 2008
3. Michael McFaul, Transitions from postcommunism. Journal of Democracy, юли 2005
4. Серж Саркисян: Похоже, что попытка организовать «цветную революцию» в Армении действительно имела место.
5. Президент Молдовы: В Кишиневе пытались устроить цветную революцию
6. Тунис: «Жасминовая революция» и что будет дальше?
7. «Жасминовая революция», lenta.ru
8. Поднимет ли «финиковая революция» в Тунисе ветер перемен на Арабском Востоке?
9. Initial Thoughts on Tunisia’s Jasmine Revolution
10. Египетските граждани подкрепят бунта с протести пред посолството на Египет в София
11. Ближний Восток: Твиттерная революция, Lenta.ru
12. Elbaradei: I will join the Youth Revolution on Friday. // 27 януари 2011. Посетен на 27 януари 2011.
13. Журналист Сергей Пашков назвал египетские выступления «Горчичной революцией», Lenta.ru (видеорепортаж, съдържащ се на линка; 3:17)
14. В репортаже корреспондентов программы «Сейчас» 5 канала (Санкт-Петербург, 29.01.2011 16:00)
15. Востоковед Александр Игнатенко: если Мубарака уберут, американцы рыдать не будут
16. Росбалт: Финиковая революция в стране Фараона
17. Александр Игнатенко: В Египте происходит революция «два в одном»
18. Экспертиза: Цветные революции в Африке: „два в одном“
19. Эдуард Лимонов, писатель, политик : Народные цветные революции
20. Правительство США приложило руку к «цветной революции» в Египте
21. Цветная революция в Египте: Президент Египта Хосни Мубарак ушел в отставку
22. Сбережение народа — высшая изо всех наших государственных задач. Интервью А. Солженицина, „Московские новости“, 28 април 2006, Явлинский Григорий Алексеевич: Официальный сайт
23. Сумерки богов. Александр Солженицын о месте России в современном мире, Еврейская газета