Шистовият газ в Калифорния пие по 2 милиона галона вода на ден! В същото време глобата за поливане на градина е 500 дорара!

---

В България мерната единица за течност е литър – 1 галон е равен на 3,785 литра. Умножаваме 2 000 000 по 3,785 и се получава 7 570 000 литра. Т.е. 7,5 милиона литра вода отиват за фракинг ежедневно! В същото време Калифорния е ударена от незапомнена суша. Какво се случва в един от най-емблематичните американски щати? Ще се опитаме да разберем от публикации в чуждия печат.

Първо – статия на Адам Скоу и Холин Крецман: Californians Against Fracking Releases New Data Analysis

Към момента в Калифорния – всеки ден за добива на нефт и газ, се използва повече от 2 милиона галона вода средно. Водата отива за практикуване на опасни добивни техники като фракинг – киселинен, цикличен /връщане на използвани вече води веднъж, с допълнение от нова вода/ и инжектиране на пара. Днес Калифорния е изправена пред най-лошата суша в историята. Докато земеделските производители и населението се борят да намерят начини за опазване на водите, Нефто-газовата индустрия продължава, да използва, да замърсява и да се разпорежда със зашеметяващи количества водни ресурси всеки ден. Напоследък, започват да се появяват и данни за тревожно големи количества вода, която се използва и губи от петролната промишленост в Калифорния. По-долу е приблизителната оценка на количеството използвана вода въз основа на данни предоставени от добивната индустрия, за държавните и регионални агенции. Цифрите: За цикличен фракинг (Steam Injection): Според скорошен доклад от Агенцията за нефт, газ и геотермалните ресурси (DOGGR) на САЩ: Revised Proposed Regulations Released, в Калифорния се използват средно по 480 000 барела вода на ден (или около 20 милиона галона ден), като тя се впръсква в циклични проекти. Не цялото количество от тази вода е прясна вода, защото има операции, които използват повторно някакви водни обеми по време на процеса. Индустрията обаче отказва да разкрие точно колко сладководна прясна вода използва. Те не са и длъжни да го направят – такива са законите. За да стане ясно обаче, колко прясна сладка вода се използва за фракинг, направихме справка – какъв е размерът на водните обеми закупени от петролната промишленост в окръг Керн, където са съсредоточени над 2/3-ти от запасите на петрол в Калифорния. През 2008 г. около 15 на сто, от общото количество инжектирана вода е била прясна и е била закупена от държавните водоизточници.

Добив на шистов нефт в окръг Керн

Въз основа на нашите оценки предположихме, че само 10 на сто от обявените от DOGGR 20 милиона галона на ден от инжектираната вода е прясна. Това предположение обаче е доста консервативно. Но според него, всеки ден поне 2 милиона галона вода отива в земята – отровена с химикали, вместо да се използва за битови и селскостопански нужди.  Истинският обем вероятно е доста по-висок, тъй като някой от цикличните парни проекти рециклират много по-малко вода.

Така например за „Indian Wells“, пилотен проект в окръг Сан Бенито е било изчислено, че ще бъдат необходими над един милион галона вода за всеки от 15-те отделни кладенци, и че за всички водата ще бъде извлечена от подземните води в долината „Bitterwater Valley“, на окръг Сан Бенито.

Един от методите за „ремонт” на кладенците за шистов газ и нефт е „Киселинен чакъл за опаковане”. Научното достижение е патентовано и подробности за него, както и кои компании го прилагат, може да прочетете тук: http://www.google.com/patents/US5222556 . Какво представлява метода накратко – когато в бетона около сондажната тръба се появи голяма пукнатина (или няколко такива) се впръсква киселина на мястото. Киселината доразяжда бетона и образува кухини и места, където се инжектира пясък и чакъл с бетон повторно. Методът е известен и като „Киселинен чакъл”.

Та колко вода отива и за „Киселинния чакъл”?  Данните докладвани за една година от „Окръжената Агенция за качеството на атмосверния въздух“ в Калифорния (South Coast Quality Air Management  – SCAQMD) показват, че нефто-газовите компании в окръзите Ориндж и Лос Анджелис са използвали над 15 милиона галона вода за опаковане на повредени кладенци с „Кселинен чакъл”. Водата използвана за хидравлично разбиване възлиза на 41 000 галона на ден, само в тези две области. Понеже DOGGR (Агенцията за нефт, газ и геотермалните ресурси) не е събрала данни за честотата на опаковането с „Киселинен чакъл” на кладенци в други окръзи, е трудно да се изчисли количеството на водата, използвана за тази технология в други части на щата, особено в окръг Керн. Ако „Киселинния чакъл” се извършва като рутинна обработка на кладенци в окръг Керн, както е в окръзите Ориндж и Лос Анджелис, общият разход на вода използвана за тази „опаковъчна” технология може да бъде много пъти по-висока. Според доклади от „FracFocus“ и DOGGR за фракинг в Калифорния на нови кладенци – за първи път е извършен над 200 пъти от началото на 2014 г. Според докладите са ползвани общо 12,8 милиона галона вода досега. Докладите стават достъпни с два месеца закъснение, така че изнесените данни са до май месец 2014-та г. Това е еквивалентно на 94 000 галона на ден.

В заключение:

Общото водоползване от нефто-газовата индустрия придобива екстремни размери. Около 2,14 милиона галона всеки ден. Тези цифри са приблизителни и може би реалните са много по-високи заради обичая на нефто-газовите компаниии да не декларират всичко. Отделно компаниите постоянно увеличават производството си заради необходимия „растеж”. Както писахме и по горе – вероятността, че процентът на рециклираната вода използвана при циклични проекти за впръскване на пара – е значително по-нисък от обявеното. Истинските обеми на водоползване при неконвенционалните техники за добив на нефт и газ, вероятно са далеч по-големи от обявените.

Кои щати на Америка са засегнати от сушата може да видите тук: САЩ: епичната засуха се превръща в апокалиптична

А иначе всеки жител на Калифорния трябва да извади 500 долара за глоба – ако си полива градината: 500 долара глоба за разхищение на вода в Калифорния

Колко сериозна е сушата в Калифорния в момента? Правим сравнение на снимки на едни и същи местности с разлика от 3 години.

Преди: Тук моста преминава над езерото „Orovile“ близо до „Bidwell Marina“ през 2011 г. Обърнете внимание на дърветата и храстите, които растат по бреговете на изкуственото езеро.

Сега: За три години – до 2014 г., се вижда ръбът на масивните колони, на който се държи моста. Те винаги са били под вода до сега. Широки откоси показват падането на водата и изсъхналата мръсотия по дъното.

Преди: Пристанището в езеро „Oroville“ през 2011 г., е спокойна и красива картина. Заради сериозните бури в Северна и Южна Калифорния беше дадена малка отсрочка на 3-годишната суша, но ефектите от тях са като „капка в морето“

Сега: Голяма част от това, което някога е бил препълнен воден резервоар, сега си е отишло от „Oroville“. Шокиращо е че язовирите в района на „Central Coast“ вече са колкото шепа, а нивата им са исторически ниски, дори под нивата от сушата през 1977 година.

Преди: Тук, моста „Enterprise“ обхваща езерото „Oroville“ в „Butte County“, Калифорния през юли 2011 година.

Сега: Моста „Enterprise“ обхваща същия резервоар на езерото „Oroville“, той се е стопил до една тънка струйка през 2014 г. Сега Калифорния е принудена да се справи с тревожно ниските обеми вода в изчезващите резервоари.

Източник: How serious is California drought?

Редакторска бележка:

Докато подготвяхме материала, попаднахме и на интересни коментари – едни от американците предлагат „да се обезсолява вода” за справяне със сушата. Други жители на Калифорния споделят че: „правителството глобява 500 долара на ден, ако се разхищава вода и се полива с нея”. Трети са ядосани на инициативата „ледена кофа”. Четвърти намират огромна прилика между Тексас и Калифорния. Обаче на много малко американци им идва до акъла, че липсата на подпочвени води и невъзможността да се задържат – идва от фракинга. Празните езера около „Butte County“ са празни, защото нищо не влиза в тях. По горните и средните течения на реките, които ги пълнят, се простират огромни шистови полета. На борсите, шистовият газ и шистовият петрол, бележат растеж и стабилност за сметка на водата в Калифорния. В едни бабини деветини се споменаваше – че дяволът не обича вода, и където мине мирише на сяра. Незнаем дали е вярно. Знаем също, че Бохемската гора е в Калифорния. Знаем и че там се правят тайните сатанистки ритуали, жертвоприношения и срещи на „елита”. Знаем, че там има и 13 метрова статуя на бог Хорос (може да има и други имена, но същността е дявола). Много конспиративно стана. Ще споменем само /в Библията е написано/, че Господ наказал Египет и го направил пустиня, защото неговите управници не живеели по божиите закони (научни изследвания показват също, че преди около 4 000 години долината на Нил и Сахара са били зелена градина). Дали е истина – не знаем. Обаче сме убедени, че шистовият газ и шистовият нефт, скоро ще превърнат Америка в пустиня. Сега не можем да не минем и на „Българска” вълна. Ако сте чели внимателно за бъдещият проект – разработване на „Indian Wells“ – в окръг Сан Бенито, Калифорния е посочено, че водата за експоатация на находището ще дойде от „подземните води в долината „Bitterwater Valley”. Сега правите ли аналогия с Добруджа? Сещате ли се защо толкова се точат да дупчат за шистов и за въглищен газ там? Защото си правят сметката – да взимат вода за фракинга директно от Малваланжа. Също така, се надяват да я връщат обратно – за да спестяват разходи. Защо иначе шистаците ще искат толкова силно „да ни отърват от енергийната зависимост от Русия”? Защото всичко им е на готово – подметки политици, прости бедни хора, и огромно подземно сладководно езеро. Само пробивай, дупчи, пръскай и печели. Това предлага Златна Добруджа на алчния шистак. Земята – кучета я яли, водата също. България няма да има жито – прекрасно, още едни пазари за чуждата „европейска” продукция. В Добруджа няма да имат вода – още по добре – значи са напълно зависими! – Българите отново не могат да си плащат сметките. А ми то нищо не е безплатно. Газът ще ви е на „преференциална” цена по „европейските” тарифи. Така общо взето ще изглежда едно потенциално „шистово бъдеще” за България.

Според презентациите на добивните компании за един хидравличен разрив (фракинг) са необходими около 22 милиона литра вода – 22 със шест нули – 22 000 000. Сега си представете този брой в бутилки минерална вода. Успяхте ли? Ако не сте – трябва да знаете че 1 кубически метър вода е равен на 1 000 литра. Делим 22 000 000 на 1000 – получаваме 22 000 – 22 хиляди кубика вода. Тези от вас, които имат представа от обеми, знаят какво огромно количество са хиляда кубика. Опитайте се да си го представите 22 пъти! В последните няколко реда не говорим за галони. 1 галон е равен на 3,785 литра..

Към фейсбук страницата на антифракинг движението в Калифорния може да влезете от тук: Californians Against Fracking