Как бяха изобретени цветните революции

Автор: Иван Петрински

Ако португалската Революция на карамфилите (25 април 1974 г.) служи като първообраз на цветните революции само в чисто практически план, то къде тогава да търсим идейните им основи? За тях ще е нужно да се върнем доста по-назад във времето, през 1953 г. Освен многобройните съдбоносни за света събития през тази година един младеж, Джийн Шарп, убеден троцкист впрочем, влиза в затвора за девет месеца заради протестите си срещу задължителната военна служба за американските младежи в Корейската война. През следващата 1954-та той е на свобода, но преживява времето до 1972 г. почти изцяло в Европа. Там пацифистките възгледи на умерения бунтар Шарп насочват интересите му в посока на ненасилствените методи за съпротива.

Занимават го произведенията на автори като Етиен дьо ла Боеси (1530-1563) – „Разсъждения за доброволното робство”, 1552/1553 г., като Хенри Дейвид Торо (1817-1862) – „Гражданско неподчинение”, 1849 г., и като Махатма Ганди (1869-1948) – „Историята на моите експерименти с истината”, 1925-1929 г., все автори, които първи обосновават и доразвиват идеята за гражданското неподчинение и за ненасилствената съпротива.

В Оксфорд Джийн Шарп защитава и докторската си дисертация за ненасилствени методи за свалянето на властта през 1968 година.

Следващите четири години от живота на Джийн Шарп са не съвсем ясни. През 1972 г. младият бунтар, който впрочем вече започва успешна научна кариера в Оксфорд, приема предложеното му място на професор по политически науки в университета в Масачузетс.

Но преломът май настъпва по-рано, през 1965 г., когато Шарп започва да сътрудничи, отначало плахо, с Центъра за международни отношения на Харвардския университет – място, свързано здраво с политическите и военните дейности на американските правителства в чужбина. Несъмнено е, че от „където трябва” са забелязали научните дирения на Джийн Шарп.

По-късно ще видим, че дейността на все още младият учен в никакъв случай не е нито чисто научна, нито изцяло кабинетна.
Времето на последните големи военни преврати, организирани със съдействието или даже по поръчение на Съединените щати, съвпада с излизането на тритомника на Джийн Шарп „Политиката на ненасилствени действия” през 1973 г. Обемистият труд от почти хиляда страници е издаден, разбира се, от Центъра за международни отношения и се основава на текста на докторската теза на автора от 1968 г.
Макар аз поне да не успях да открия никакви податки за срещи на Джийн Шарп с американски правителствени представители около 1965 г., което едва ли е учудващо, остават видими катеогричните връзки на Шарп с неслучайни организации, свързани пряко с американското правителство като Центъра за международни отношения на Харвардския университет. Ако реконструираме по безспорен начин липсващите звена, ще е ясно и изглежда неоспоримо, че точно около 1965 г. младият бунтар Джийн Шарп, бивш троцкист, пацифист и затворник заради „антиамериканска дейност”, се устройва на добра работа.

Ще е несправедливо, ако не оценим научните приноси на Джийн Шарп. В тритомника „Политиката на ненасилствени действия” авторът не само обобщава и доразвива съществуващите преди него възгледи за ненасилствена съпротива, но и довежда научните си възгледи до цялостно практическо ръководство за ненасилствено сваляне на властта с формулираните от него „198 метода за ненасилствени действия”. Като изключим сега всяка идеологическа или политическа оценка на работите на Шарп, ще трябва да признаем без съмнение, че от научна точка научното му творчество е напълно успешно, доколкото превръщането на строго теоретични тези в практическо ръководство е висша цел на всяка научна дейност в крайна сметка.

Прословутите 198 метода са обнародвани още през 1973 г. във втория том на „Политиката на ненасилствени действия”, макар понятието „ненасилствени”, приложено към тях, да е малко пресилено. Често се отбелязва, че под номер 148 Шарп поставя извършването на „метеж” („мutiny”) срещу властта, което, естествено, няма как да мине за ненасилствено действие.

Това е причината всъщност така наречените „ненасилствени действия” на Шарп да трябва да възприемаме само условно. Въпреки че насилието е приложено само в едно от мероприятията по свалянето на властта, то е на практика най-важното, доколкото останалите 197 наистина ненасилствени метода се ограничават единствено в плоскостта на прекъсването и на разрушаването на властовата йерархия.

Смисълът на ненасилствените действия за свалянето на коя да е власт се корени в съждението, че властниците са силни, докато има кой надолу по властовата йерархична стълбица да изпълнява разпорежданията им. Тази особеност на властта не е откритие на Джийн Шарп, тя е забелязана отдавна, още през 1552/1553 г. в есето на Етиен дьо ла Боеси „Разсъждения за доброволното робство”. Всичките 197 ненасилствени метода на Шарп обаче биха били безсмислени в повечето случаи без единствената „насилна” мярка – въоръженият метеж.

Ето защо съм принуден да бъда категоричен – теорията за ненасилствената съпротива на Джийн Шарп може да се нарече така само условно и се отнася единствено до подготвителните фази на съпротивителното движение, самият той определя финалната фаза като въоръжен метеж.
Началото на нов етап в избистрянето на подготовката и осъществяването на цветните революции може да се отбележи през 1983 г., когато Джийн Шарп създава института „Алберт Айнщайн”. Времето на създаванете на организацията не е никак случайно, точно по това време състоянието на социалистическите страни в Източна Европа започва да буди разни подозрения – съвсем основателно след избирането на Юрий Андропов за генерален секретар на КПСС в Съветския съюз, а и в останалите социалистически страни, се очакват значителни промени, в Полша бушуват профсъюзите, редица социалистически страни, като България например, отбелязват забележима склонност към свръхзадлъжняване. Внимателният поглед на старателен учен практик като Шарп със сигурност е открил възможност за приложението на научните си дирения – те всъщност никога, както се вижда, не са били предназначени да бъдат само „чиста” наука.

Ще трябва да признаем, изглежда, при това твърде категорично, че точно институтът „Алберт Айнщан” е оная връзка между американските правителствени учреждения, включително и ЦРУ, по мнението на французина Тиери Мейсан, и създаваните с нейна помощ опозиционни групи в страни с неудобни за САЩ режими. Въпреки всички опити институтът „Алберт Айнщайн” да се представя като привидно неправителствена организация, финансирането й от фондове, свързани пряко или непряко с американското правителство и с Конгреса на САЩ, като Националният фонд за демокрация, създаден от Конгреса, Международния републикански институт, несъмнено държавна организация, която работи в тясно взаимодействие с Държавния департамент на САЩ, на привидно частната фондация „Форд”, която обичайно получава обилно финансиране от Конгреса на САЩ, на корпорацията RAND.

Бъдещата дейност на института „Алберт Айнщайн” ще ни убеди окончателно, че това е наистина частен институт, който се финансира от правителството и Конгреса на САЩ. А нали се знае добре – който плаща, той и поръчва . . .

Време е, изглежда, да обединим двете линии в подготвителния етап на цветните революции – практическият им предтеча, Революцията на карамфилите, и идейният им баща – Джийн Шарп. Внимателното вглеждане в дейността на института „Алберт Айнщайн” ще ни доведе несъмнено до категоричното твърдение, че точно тук е изучен внимателно опитът от португалската Революция на карамфилите и изводите от това изследване са обединени с теоретичните постановки на Джийн Шарп.

Поучени от студентските вълнения във Франция през 1968 г., изобретателите на цветните революции разпределят именно студентите за главната роля, поне в началото. Участието на студентите е особено симпатично поради носталгията по отминалата младост у наблюдателите на събитията от средното поколение. Това участие е и особено подходящо, огромната част от стоките на „западната витрина на благоденствието” (вж първата част на тоя текст) са предназначени именно за младите, те най-трудно могат да им устоят, особено през 80-те години на миналия век.
Така от Нежната революция в Чехословакия, та до днес на студентите се възлага започването на цветните революции, но само в заключителния им етап.

Поради отсъствие на опозиционни организации, първоначалните мероприятия и в Чехословакия, и по-рано в Полша, са организирани от местните организации на Католическата църква. В Чехословакия първата опозиционна масова изява е от 25 март 1988 г. в Братислава – така наречената Демонстрация със свещи, организирана и проведена от активисти на Католическата църква.
Именно през Католическата църква, през Ватикана преминава връзката на института „Алберт Айнщайн” и събитията в Чехословакия от ноември 1989 г. Тази връзка е все още тайна, следствие е от Студената война. При по-сетнешните цветни революции ръководната методическа роля на института „Алберт Айнщайн” и на Джийн Шарп няма да е наложително да се крие.

Лично Шарп заминава за Литва и за Латвия, където съветва пряко смяната на властта. В Сърбия през 2000-2001 г. и в Киргизия през 2004-2005 г. институтът „Алберт Айнщайн” организира обучение за ръководители на студентски размирици. В Украйна през 2004 г., преди Оранжевата революция, плаща за отпечатването в 12 хиляден тираж на „Политиката на ненасилствени действия”. На практика следите на института „Алберт Айнщайн” и лично на Джийн Шарп могат да се открият във всяка от цветните революции.

***

Макар вече да има достатъчно примери за успешно противодействие на цветните революции, тяхното прилагане за смяна на неудобни за Запада правителства където и да е по света несъмнено ще продължи поради доказаната им ефективност при общества, които са в преход, при силно поляризирани общества или просто в страни с нестабилна държавна власт. Цветните революции ще продължат, докато в някой мозъчен център не бъде сътворен нов метод, който да е още по-ефективен и разбира се, още по-„демократичен”.

Източник: glasove.com

One thought on “Как бяха изобретени цветните революции

  1. Pingback: Корупцията като косъм в устата на глупака – Zahariada

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s