Администрацията на Обама е провеждала политика на скрита подкрепа за Мюсюлманското братство и други бунтовнически движения в Близкия изток от 2010 г. насам. MEB получиха наскоро документ от Държавния департамент на САЩ чрез закона за свободата на информацията, който потвърждава, че администрацията на Обама води активна кампания за смяна на правителства в Близкия Изток и в Северна Африка.
Документът от 22 октомври 2010 г., озаглавен „Инициатива за партньорство в Близкия изток: Общ преглед“, конкретизира сложна структура от програми на Държавния департамент, насочени пряко към изграждането на организации от „граждански общества“, по-специално неправителствени организации (НПО), които да променят вътрешната политика на страните цели в полза на външната политика на САЩ и на целите на националната им сигурност.
В петте страници на документа, в който се използва дипломатичен език, става ясно, че целта е насърчаване и насочване на политическата промяна в страните на прицел.
„Инициатива за партньорство в Близкия изток“ (MEPI) е регионална програма, която подсилва гражданските права в Близкия изток и Северна Африка, за да се развиват по-либерални, участнически общества. Както показват цифрите в настоящия преглед, MEPI е еволюирал от началото на 2002 г. до гъвкав, областен инструмент за директна подкрепа на местните граждански течения. Също така подкрепя ежедневната дейност на американската дипломация в региона. MEPI е ангажиран с всички страни от региона NEA освен с Иран. В седем от осемнадесетте страни NEA са включени и териториите с мисии на USAID (прикрита структура на Централното разузнавателно управление на САЩ – ЦРУ), включващи дискусии на национално равнище и комуникацията между MEPI и USAID във Вашингтон, която гарантира, че усилията по програмите за интеграция са взаимно допълващи се.
В раздел на документа, озаглавен „Как работи MEPI“, са формулирани три основни елемента на програмата: широко-областно програмиране в много държави, местни грантове (финансирания) и специфични проекти в дадени страни. Целите на програмирането на целия регион и на много държави са описани като:
Изграждане на мрежи от реформатори, които да се учат един от друг и подкрепят, както и да катализират прогресивна промяна в региона. „Местните грантове“ предоставят пряка подкрепа за местни граждански групи, които сега представляват повече от половината от проектите на MEPI.
Съгласно аспектите на специфичните програми за страната цел, определени служители на посолствата на САЩ управляват финансирането и работата с преки връзки с различните местни неправителствени организации и други групи на гражданските общества. „Специфичните проекти за всяка страна“ се подготвят за да отговарят на местните тенденции и местните нужди, като се определят от посолствата, местните реформатори, и полето на анализите. Политическото развитие в дадена страна може да доведе до нови възможности или предизвикателства за политическите цели на САЩ.
Според документа, заместник-началника на мисията във всяко посолство на САЩ в MENA (Близкия Изток/Северна Африка) е отговорен за програмата MEPI, което му придава висок приоритет. В документа се уточнява, че инициативата за партньорство в Близкия Изток не се координира с правителствата приемници:
MEPI работи предимно с гражданското общество, чрез изпълнителите на неправителствени организации, базирани в Съединените щати и в региона. MEPI не предоставя средства за чужди правителства, и не преговаря двустранни споразумения за помощ. Като регионална програма, MEPI може да дава средства за отделните страни и по нови въпроси в областите, ако е необходимо.
Пол Сътфин
В документа се уточнява, че е даден специален приоритет на страните Йемен, Саудитска Арабия, Тунис, Египет и Бахрейн, и този проект е със седалище в Абу Даби и Тунис, където е цялостното координиране на центровете на цялата регионална програма. В рамките на една година от създаването си, Либия и Сирия също бяха добавени към списъка на страните с приоритет за намеса в гражданското общество.
Документът на Държавния департамент, който бе освободен като част от FOIA, се фокусира върху президентската изследователска директива 11 (PSD-11), която остава класифицирана „тайна“ и все още не е достъпна за обществеността. Според източници на MEB, PSD-11 администрацията на Обама е разписала планове за подкрепа на Мюсюлманското братство и на други свързани с нея „политически ислямски“ движения, като са вярвали в момента, че ще бъдат съвместими с целите на външната политика на САЩ в региона.
MEPI в момента е дирижирана от Пол Сътфин, който преди това е бил генерален консул на САЩ в Ербил, Ирак, и от скоро е също и директор на Службата на Израел за Палестинските работи в Бюрото по близкоизточните въпроси към Държавния департамент. Заместника му е Катрин Буржоа, която е назначена за първи път от MEPI през февруари 2009 г. като шеф на отдел за политика и програмиране. Последните ѝ задачи за Държавния департамент са включени в развитието на информационните технологии, които се използват за постигането на напредък във външнополитическите цели на САЩ.
Катрин Буржоа
Други двама висши служители на Държавния департамент са надзиравали развитието и разширяването на програмите по документа и превръщането му в силов режим на промяна. Старши съветника за гражданското общество и нововъзникващите демокрации, Томика Тайлман, е бил назначен на този пост от тогавашния държавен секретар Хилъри Клинтън през октомври 2010 г. Той остава на този пост и по време на държавния секретар Джон Кери. Тайлман е сновател на фондацията Лантос за правата на човека и правосъдието, а тази неправителствена организация е кръстена на дядо му, който е бившия американски конгресмен Том Лантос.
През септември 2011 г., посланик Уилям Б. Тейлър бе назначен за ръководител на тогавашната новосъздадена Служба за специални координации за прехода в Близкия Изток, той е служил като посланик на САЩ в Украйна по време на „Оранжевата революция“ от 2006-2009 г. Според документ на Държавния департамент, тази служба е създадена през септември 2011 г., за да се координира с правителство на САЩ за помощ на зараждащите се демокрации, произтичащи от популярните бунтове в Близкия изток и Северна Африка.
Скоро този документ ще бъде освободен и ще излезнат повече подробности
Middle East Briefing 2014
ANONYMOUS BULGARIA 
Наскоро ми попадна едно интересно нагледно пособие, което обяснява каква е разликата между спонтанния, естествен протест и организирания „протест“, с цел държавен преврат. Простички, елементарни картинки. Като за слабоумни. Но всичко си е съвсем вярно.
Впрочем, и без това повечето наивници в България, които са във възторг от разните там „протестъри“, са малоумни. И повечето подобни нещастници ги боли главата от четене, на тях им дай комикси да гледат. Та затова пособието може да им бъде много полезно.
Жалко, че коментарите са на руски. Ако някой иска, свободен е да ги преведе. Авторите само ще се радват да видят, че пособието им се ползва в чужбина.
Не е нужен превод на коментарите на български, защото доста българи все още помнят руския език. Но, може би, някой трябва да ги преведе на английски за т. нар. протестъри. Струва ми се, че доста от тях не само не знаят руски език, а са забравили и българския в стремежа си да се поамериканчат. Иначе, от мен имаш поздравления за „комикса“. Много точно описва „цветните революции“. Дано го видят повече хора!
Прекрасна находка, рицарю!