Маски за лице в ерата на COVID-19: Здравна хипотеза

Med Hypotheses. 2021 Jan; 146: 110411. Published online 2020 Nov 22. doi: 10.1016/j.mehy.2020.110411PMCID: PMC7680614PMID: 33303303
илюстративна снимка: gritdaily.com

Резюме

Много страни по света използваха медицински и не-медицински маски за лице като не-фармацевтична намеса за намаляне на предаването и заразността от коронавирусна болест-2019 (ковид-19). Въпреки че липсват научни доказателства в подкрепа на ефикасността на маските, се установяват неблагоприятни физиологични, психологически и здравни ефекти. Има хипотеза, че маските за лице са компрометирали профила на безопасност и ефикасност и трябва да се избягват от употреба. Настоящата статия обобщава изчерпателно научни доказателства по отношение на носенето на маски за лице в ерата на ковид-19, предоставяйки полезна информация за общественото здраве и вземането на решения.

Въведение

Маските за лице са част от не-фармацевтичните интервенции, осигуряващи известна дихателна бариера за устата и носа, използвани за намаляване на предаването на респираторни патогени [1]. Маските за лице могат да бъдат медицински и не-медицински, като два вида медицински маски се използват предимно от здравни работници [1], [2]. Първият тип е сертифициран от „Националния институт за безопасност и здраве при работа“ (NIOSH) като маска N95, филтриращ респиратор за лице, а вторият тип е хирургическа маска [1]. Проектираните и предвидени употреби на N95 и хирургическите маски са различни по вид и осигуряват потенциална защита. N95 обикновено се състоят от електретна филтърна среда и се затварят плътно към лицето на потребителя, докато хирургическите маски обикновено са свободно прилепнали и могат да съдържат или да не съдържат филтрираща електретна среда. N95 са проектирани да намалят излагането на ползвателя при вдишване на инфекциозни и вредни частици от околната среда, например по време на унищожаване на насекоми. За разлика от тях, хирургическите маски са проектирани да осигуряват бариерна защита срещу пръски, плюене и други телесни течности за пръскане от ползвателя (като хирурга) към стерилната среда (пациент по време на операция) за намаляване на риска от замърсяване [1].

Третият вид маски за лице са не-медицинските маски от тъкан или плат. Не-медицинските маски за лице са изработени от различни платове и не-плетени материали като полипропилен, памук, полиестер, целулоза, марля и коприна. Въпреки че не-медицинските маски за лице от плат или друг материал не са нито медицинско изделие, нито лични предпазни средства, някои стандарти са разработени от „Френската асоциация по стандартизация“ (AFNOR Group), за да се определи минимална производителност за филтриране и капацитет за дишане [2]. Настоящата статия прави преглед на научните доказателства по отношение на безопасността и ефикасността на носенето на маски за лице, описвайки физиологичните и психологическите ефекти, както и потенциалните дългосрочни последици за здравето.

Хипотеза

На 30 януари 2020 г. „Световната здравна организация“ (СЗО) обяви глобална спешна медицинска ситуация за тежък остър респираторен синдром на коронавирус-2 (SARS-CoV-2), причиняващ заболяване от коронавирусна болест-2019 (ковид-19) [3]. Към 1 октомври 2020 г. в целия свят са докладвани 34 166 633 случая, като от тях 1 018 876 са починали с диагностика на вируса. Интересното е, че 99% от откритите случаи с SARS-CoV-2 са без-симптомни или имат леко състояние, което противоречи на името на вируса (тежък остър респираторен синдром-коронавирус-2) [4]. Въпреки че процентът на смъртност от инфекции (броят на смъртните случаи, разделен на броя на регистрираните случаи) първоначално изглежда доста висок 0,029 (2,9%) [4], това надценяване се отнася до ограничен брой проведени тестове за ковид-19, което отклонява към по-високи нива. Предвид факта, че асимптоматичните или минимално симптоматичните случаи са няколко пъти по-високи от броя на съобщените случаи, смъртността на случаите е значително под 1% [5]. Това беше потвърдено от ръководителя на „Националния институт по алергии и инфекциозни болести“ от САЩ, заявявайки, че „общите клинични последици от ковид-19 са подобни на тези при тежкия сезонен грип“ [5], като процентът на смъртните случаи е около 0,1% [ 5], [6], [7], [8]. В допълнение, данните от хоспитализирани пациенти с ковид-19 и широката общественост показват, че по-голямата част от смъртните случаи са сред по-възрастни и хронично болни лица, подкрепяйки възможността вирусът да влоши съществуващите състояния, но рядко да причинява смърт сам по себе си [9], [10]. SARS-CoV-2 засяга предимно дихателната система и може да причини усложнения като синдром на остър респираторен дистрес (ARDS), дихателна недостатъчност и смърт [3], [9]. Не е ясно обаче, каква е научната и клинична основа за носенето на маски за лице като защитна стратегия, като се има предвид фактът, че маските за лице ограничават дишането, причинявайки хипоксемия и хиперкапния и увеличават риска от дихателни усложнения, самозаразяване и обостряне на съществуващите хронични състояния [2], [11], [12], [13], [14].

Трябва да се отбележи, че хипероксията или добавянето на кислород (дишане на въздух с високо парциално налягане на O2, което е над морското равнище) е добре установено като терапевтична и лечебна практика при различни остри и хронични състояния, включително дихателни усложнения [11], [15]. Всъщност настоящата стандартна практика за лечение на хоспитализирани пациенти с ковид-19 е дишането на 100% кислород [16], [17], [18]. Въпреки че няколко държави са задължили да носят маска за лице в здравни заведения и обществени зони, липсват научни доказателства в подкрепа на тяхната ефикасност за намаляване на заболеваемостта или смъртността, свързани с инфекциозни или вирусни заболявания [2], [14], [19]. Следователно беше изложено хипотезата:

1) практиката на носене на маски за лице е компрометирала профила на безопасност и ефикасност,
2) както медицинските, така и не-медицинските маски са неефективни за намаляване на предаването от човек на човек и заразността на SARS-CoV-2 и ковид -19,
3) носенето на маски за лице има неблагоприятни физиологични и психологически ефекти,
4) дългосрочните последици от носенето на маски за лице върху здравето са вредни.

Еволюция на хипотезата

Физиология на дишането

Дишането е една от най-важните физиологични функции за поддържане на живота и здравето. Човешкото тяло се нуждае от непрекъснато и адекватно снабдяване с кислород (O2) до всички органи и клетки за нормална функция и оцеляване. Дишането също е съществен процес за отстраняване на метаболитни странични продукти [въглероден диоксид (CO2)], възникващи по време на дишането на клетките [12], [13]. Добре установено е, че остър значителен дефицит на O2 (хипоксемия) и повишени нива на CO2 (хиперкапния), дори за няколко минути, могат да бъдат сериозно вредни и смъртоносни, докато хроничната хипоксемия и хиперкапния причиняват влошаване на здравето, обостряне на съществуващите състояния, заболеваемост и в крайна сметка смъртност [11], [20], [21], [22]. Спешната медицина показва, че 5-6 минути тежка хипоксемия по време на сърдечен арест ще доведе до мозъчна смърт с изключително лоши нива на оцеляване [20], [21], [22], [23]. От друга страна, хроничната лека или умерена хипоксемия и хиперкапния, като например носенето на маски за лице, което води до преминаване към по-голям принос на анаеробния енергиен метаболизъм, намаляване на нивата на рН и повишаване на киселинността на клетките и кръвта, токсичност, оксидативен стрес, хронично възпаление, имуносупресия и влошаване на здравето [24], [11], [12], [13].

Ефикасност на маските за лице

Физическите свойства на медицинските и не-медицинските маски за лице предполагат, че маските са неефективни за блокиране на вирусни частици поради тяхната разлика в мащабите [16], [17], [25]. Според сегашните познания, вирусът SARS-CoV-2 има диаметър от 60 nm до 140 nm [нано-метри (милиардна част от метър)] [16], [17], докато диаметърът на резбата на медицинските и не-медицинските маски е в диапазона от 55 µm до 440 µm [микро-метра (една милионна част от метър), което е повече от 1000 пъти по-голямо [25]. Поради разликата в размерите между диаметъра на SARS-CoV-2 и диаметъра на нишките на маските за лице (вирусът е 1000 пъти по-малък), SARS-CoV-2 може лесно да премине през всяка маска за лице [25]. В допълнение, ефективността на филтрацията на маските за лице е лоша, варираща от 0,7% в не-хирургична, памучно-марлеста тъкана маска до 26% в памучен по-сладък материал [2]. По отношение на хирургическите и медицинските маски N95, степента на филтриране на ефективността спада съответно до 15% и 58%, когато съществува дори малка разлика между маската и лицето [25].

Клиничните научни доказателства допълнително оспорват ефикасността на маските за лице, за да блокират предаването или заразността от човек на човек. Рандомизирано контролирано проучване (RCT) от 246 участници [123 (50%) симптоматични)], които са били разпределени или да носят или да не носят хирургическа маска за лице, оценявайки предаването на вируси, включително коронавирус [26]. Резултатите от това проучване показват, че сред симптоматичните индивиди (тези с висока температура, кашлица, възпалено гърло, хрема и др.) няма разлика между носенето и носенето на маска за лице за предаване на капчици от коронавирусни частици с> 5 µm. Сред асимптоматичните индивиди не са открити капчици или аерозолни коронавируси от всеки участник със или без маската, което предполага, че асимптоматичните индивиди не предават или заразяват други хора [26]. Това беше допълнително подкрепено от проучване върху инфекциозността, при което 445 без-симптомни индивида бяха изложени на асимптоматичен носител на SARS-CoV-2 (който е бил положителен за SARS-CoV-2), използвайки близък контакт (споделено карантинно пространство) за медиана от 4 до 5 дни. Проучването установи, че нито един от 445 индивида не е бил заразен с SARS-CoV-2, потвърден от полимераза с обратна транскрипция в реално време [27].

Мета-анализ сред здравните работници установи, че в сравнение с без маски, хирургичната маска и респираторните N95 не са ефективни срещу предаване на вирусни инфекции или грипо-подобно заболяване въз основа на шест RCT [28]. Използвайки отделен анализ на 23 наблюдателни проучвания, този мета-анализ не открива защитен ефект на медицинската маска или респираторните N95 срещу вируса на SARS [28]. Неотдавнашен систематичен преглед на 39 проучвания, включващи 33 867 участници в общностни условия (самоотчитане на заболяване), не открива разлика между респираторните N95 спрямо хирургическите маски и без маски спрямо маските в риска от развитие на грип или грипоподобно заболяване, което предполага тяхната неефективност за блокиране на вирусни предавания в настройките на общността [29].

Друг мета-анализ на 44 проучвания без RCT (n = 25 697 участници), изследващи потенциалното намаляване на риска от маските срещу SARS, респираторен синдром от близкия изток (MERS) и предаване на ковид-19 [30]. Мета-анализът включва четири специфични проучвания за предаване на ковид-19 (5929 участници, предимно здравни работници, използвали маски N95). Въпреки че общите констатации показват намален риск от предаване на вируса с маски за лице, анализът има сериозни ограничения, за да се направят заключения. Едно от четирите проучвания на ковид-19 е имало нулево инфектирани случаи и в двете ръце и е било изключено от мета-аналитичното изчисление. Други две проучвания на ковид-19 са имали некоректирани модели и също са изключени от цялостния анализ. Мета-аналитичните резултати се основават само на едно проучване на ковид-19, едно на MERS и 8 на SARS, което води до висока пристрастност на селекцията на изследванията и замърсяване на резултатите между различни вируси. Въз основа на четири проучвания с ковид-19, мета-анализът не успява да демонстрира намаляване на риска от маските за предаване на ковид-19, където авторите съобщават, че резултатите от мета-анализа са с ниска сигурност и са неубедителни [30].

В ранната публикация СЗО заяви, че „маските за лице не се изискват, тъй като няма налични доказателства за нейните полезност за защита на неболни лица[14]. В същата публикация СЗО декларира, че „маски от плат (напр. памук или марля) не се препоръчват при никакви обстоятелства[14]. И обратно, в по-късна публикация СЗО заяви, че използването на изработени от плат маски за лице (полипропилен, памук, полиестер, целулоза, марля и коприна) е обща практика в общността за „предотвратяване на заразен носител да предаде вируса на други и/или да предложи защита на здравия носител срещу инфекция (превенция)[2]. По-нататък същата публикация си противоречи, като заявява, че поради по-ниската филтрация, дишането и цялостното изпълнение на маските за лице, използването на маска от тъкани като плат и/или не-тъкани платове трябва да се разглежда само за заразените лица, а не за превантивна практика при без-симптомни индивиди [2]. „Центърът за контрол и профилактика на заболяванията“ (CDC) направи подобна препоръка, заявявайки, че само симптоматичните лица трябва да обмислят носенето на маска за лице, докато за асимптоматичните лица тази практика не се препоръчва [31]. В съответствие със CDC, клиничните учени от катедрите по инфекциозни болести и микробиология в Австралия се съветват срещу използването на маски за лица за здравни работници, като твърдят, че няма оправдание за подобна практика, докато нормалните грижовни отношения между пациентите и медицинския персонал могат да бъдат нарушени [32]. Освен това СЗО многократно обявява, че „понастоящем няма преки доказателства (от проучвания върху ковид-19) относно ефективността на маскирането на здрави хора в общността за предотвратяване на инфекция от респираторни вируси, включително ковид-19[2]. Въпреки тези противоречия, потенциалните вреди и рисковете от носенето на маски за лице бяха ясно признати. Те включват само замърсяване поради ръчна практика или не-замяна, когато маската е мокра, замърсена или повредена, развитие на кожни лезии по лицето, дразнещ дерматит или влошаване на акнето и психологически дискомфорт. Уязвимите популации, като хора с психични разстройства, увреждания в развитието, проблеми със слуха, живеещи в гореща и влажна среда, деца и пациенти с респираторни заболявания – са изложени на значителен здравен риск от усложнения и вреди [2].

Физиологични ефекти от носенето на маски за лице

Носенето на маска за лице механично ограничава дишането чрез увеличаване на съпротивлението на движението на въздуха, както по време на вдишване, така и при издишване [12], [13]. Въпреки че периодичното (няколко пъти седмично) и повтарящо се (10–15 вдишвания за 2–4 комплекта) увеличаването на резистентността към дишането може да бъде адаптивно за укрепване на дихателната мускулатура [33], [34], продължителният и дългосрочен ефект от носенето на маска е не-адаптивен и може да бъде вреден за здравето [11], [12], [13]. При нормални условия на морското равнище въздухът съдържа 20,93% O2 ​​и 0,03% CO2, осигурявайки парциално налягане съответно от 100 mmHg и 40 mmHg за тези газове в артериалната кръв. Тези концентрации на газове значително се променят, когато дишането става чрез маска за лице. Задържаният въздух, останал между устата, носа и маската за лице, се вдишва многократно във и извън тялото, съдържащ ниски O2 и високи концентрации на CO2, причиняващи хипоксемия и хиперкапния [35], [36], [11], [12], [13]. Тежката хипоксемия може също да провокира сърдечно-белодробни и неврологични усложнения и се счита за важен клиничен признак в кардиопулмоналната медицина [37], [38], [39], [40], [41], [42]. Ниското съдържание на кислород в артериалната кръв може да причини миокардна исхемия, сериозни аритмии, дисфункция на дясната или лявата камера, световъртеж, хипотония, синкоп и белодробна хипертония [43]. Хроничната нискостепенна хипоксемия и хиперкапния, в резултат на използването на маска за лице, могат да причинят обостряне на съществуващите сърдечно-белодробни, метаболитни, съдови и неврологични състояния [37], [38], [39], [40], [41], [42]. Таблица 1 обобщава физиологичните и психологическите ефекти от носенето на маска и техните потенциални дългосрочни последици за здравето.

Таблица 1

Физиологични и психологически ефекти от носенето на маска за лице и техните потенциални последици за здравето.

Физиологични ефектиПсихологични ефектиЗдравни последици
• Хипоксемия
• Хиперкапния
• Задух
• Увеличена концентрация на лактат
• Спад в нивата на pH
• Ацидоза
• Токсичност
• Възпаление
• Самозамърсяване
• Повишаване нивото на хормоните на стреса (адреналин, норадреналин и кортизол)
• Повишено мускулно напрежение
• Имуносупресия
• Активиране на реакцията на стрес „бори се или излитай“
• Състояние на хроничен стрес
• Страх
• Нарушения на настроението
• Безсъние
• Умора
• Компрометирано когнитивно представяне
• Повишено предразположение към вирусни и инфекциозни заболявания
• Главоболие
• Тревожност
• Депресия
• Хипертония
• Сърдечно-съдови заболявания
• Рак
• Диабет
• Болест на Алцхаймер
• Обостряне на съществуващите състояния и заболявания
• Ускорен процес на стареене
• Влошаване на здравето
• Преждевременна смъртност

В допълнение към хипоксия и хиперкапния, дишането през маска на лицето оставя бактериални и микробни компоненти на вътрешния и външния слой на маската. Тези токсични компоненти се повтарят многократно обратно в тялото, причинявайки само-замърсяване. Дишането през маски за лице също увеличава температурата и влажността в пространството между устата и маската, което води до отделяне на токсични частици от материалите на маската [1], [2], [19], [26], [35], [36]. Систематичен преглед на литературата изчислява, че нивата на аерозолното замърсяване на маските за лице, включват и от 13 до 202 549 различни вируса [1]. Дишането на замърсен въздух с високи концентрации на бактерии и токсични частици, заедно с ниски нива на O2 и високи CO2 непрекъснато предизвикват хомеостазата на тялото, причинявайки самотоксичност и имуносупресия [1], [2], [19], [26], [35], [36].

Проучване върху 39 пациенти с бъбречно заболяване установи, че носенето на маска за лице N95 по време на хемодиализа значително намалява артериалното парциално налягане на кислорода (от PaO2 101,7 до 92,7 mm Hg), увеличава дихателната честота (от 16,8 до 18,8 вдишвания/мин) и увеличава появата на дискомфорт в гръдния кош и дихателен дистрес [35]. Стандартите за защита на дихателните пътища от Администрацията по безопасност и здраве при работа, Министерство на труда на САЩ заявява, че дишането на въздух с концентрация на O2 под 19,5% се счита за дефицит на кислород, което води до физиологични и неблагоприятни ефекти. Те включват повишена честота на дишане, ускорена сърдечна честота и когнитивни нарушения, свързани с мисленето и координацията [36]. Хроничното състояние на лека хипоксия и хиперкапния е показано като главен механизъм за развитие на когнитивна дисфункция въз основа на проучвания върху животни и проучвания при пациенти с хронична обструктивна белодробна болест [44].

Неблагоприятните физиологични ефекти са потвърдени в проучване на 53 хирурзи, където по време на голяма операция е използвана хирургическа маска за лице. След 60 минути от носенето на маската за лице кислородното насищане спадна с повече от 1% и сърдечната честота се увеличи с приблизително пет удара/мин [45]. Друго проучване сред 158 здравни работници, използващи защитно лично оборудване, предимно маски за лице N95, съобщава, че 81% (128 работници) са развили нови главоболия по време на работните си смени, тъй като те стават задължителни поради огнището на ковид-19. За тези, които са използвали маска за лице N95 повече от 4 часа на ден, вероятността от развитие на главоболие по време на работната смяна е била приблизително четири пъти по-висока [съотношение на коефициентите = 3,91, 95% CI (1,35–11,31) p = 0,012], докато 82,2 % от носителите на N95 са развили главоболието вече в рамките на ≤10 до 50 минути [46].

По отношение на маската за лице, RCT, използваща четири-седмично проследяване, сравнява ефекта на маската за лице с медицинските маски и без маски върху честотата на клинични респираторни заболявания, грипоподобни заболявания и лабораторно потвърдени респираторни вирусни инфекции сред 1607 участници от 14 болници [19]. Резултатите показаха, че няма разлика между носенето на маски от плат, медицински маски и маски за честота на клинични респираторни заболявания и лабораторно потвърдени респираторни вирусни инфекции. Въпреки това, голям вреден ефект с повече от 13 пъти по-висок иск [относителен риск = 13,25 95% CI (1,74 до 100,97) се наблюдава за грипоподобно заболяване сред тези, които носеха маски от плат [19]. Проучването заключава, че маските от плат имат значителни проблеми със здравето и безопасността, включително задържане на влага, повторна употреба, лоша филтрация и повишен риск от инфекция, като предлага препоръка срещу използването на маски от плат [19].

Психологически ефекти от носенето на маски за лице

Психологически, носенето на маска за лице в основата си има отрицателни ефекти върху потребителя и човека в близост. Основната връзка между човек и човек чрез изражението на лицето е нарушена и самоличността е елиминирана до известна степен [47], [48], [49]. Тези де-хуманизиращи движения частично заличават уникалността и индивидуалността на човека, който носи маската на лицето, както и на свързания човек [49]. Социалните връзки и взаимоотношения са основни човешки потребности, които са вродени по наследство от всички хора, докато намалените връзки между хора са свързани с лошо психическо и физическо здраве [50], [51]. Въпреки ескалацията на технологиите и глобализацията, които вероятно биха стимулирали социалните връзки, научните открития показват, че хората стават все по-социално изолирани и разпространението на самотата се увеличава през последните няколко десетилетия [50], [52]. Лошите социални връзки са тясно свързани с изолацията и самотата, считани за значими рискови фактори, свързани със здравето [50], [51], [52], [53].

Мета-анализ на 91 проучвания, на около 400 000 души, показа че 13% е повишен моралния риск сред хората с ниска, в сравнение с високата, честота на контакт [53]. Друг мета-анализ на 148 проспективни проучвания (308 849 участници) установява, че лошите социални връзки са свързани с 50% повишен риск от смъртност. Хората, които са били социално изолирани или са били самотни, са имали съответно 45% и 40% повишен риск от смъртност. Тези констатации са съгласувани по възрасти, пол, първоначално здравословно състояние, причина за смърт и периоди на проследяване [52]. Важно е, че беше установено, че повишеният риск от смъртност е сравним с тютюнопушенето и надвишава добре установените рискови фактори като затлъстяване и физическо бездействие [52]. Общ преглед на 40 систематични прегледа, включително 10 мета-анализа, показа, че компрометираните социални взаимоотношения са свързани с повишен риск от смъртност от всички причини, депресия, самоубийство от тревожност, рак и цялостно физическо заболяване [51].

Както беше описано по-рано, носенето на маски за лице, причиняващи хипоксично и хиперкапнично състояние, което постоянно предизвиква нормалната хомеостаза и активира реакцията на стрес бори се или излитай“, важен механизъм за оцеляване в човешкото тяло [11], [12], [13]. Реакцията на остър стрес включва активиране на нервната, ендокринната, сърдечно-съдовата и имунната системи [47], [54], [55], [56]. Те включват активиране на лимбичната част на мозъка, освобождаване на хормони на стреса (адреналин, невро-адреналин и кортизол), промени в разпределението на кръвния поток (вазодилатация на периферните кръвоносни съдове и вазоконстрикция на висцералните кръвоносни съдове) и активиране на отговора на имунната система (секреция на макрофаги и естествени клетки убийци) [47], [48]. Срещата с хора, които носят маски за лице, активира вродена емоция от страх и стрес, която е от основно значение за всички хора в опасност или животозастрашаващи ситуации, като смърт или неизвестен, непредсказуем резултат. Докато реакцията на остър стрес (секунди до минути) е адаптивна реакция към предизвикателствата и част от механизма за оцеляване, хроничното и продължително състояние на стрес-страх е дезадаптивно и има вредни ефекти върху физическото и психическото здраве. Многократно или непрекъснато активираната реакция на стрес и страх кара тялото да работи в режим на оцеляване, поддържайки повишаване на кръвното налягане, про-възпалително състояние и имуно-супресия [47], [48].

Дългосрочни последици за здравето от носенето на маски за лице

Дългогодишната практика на носене на маски за лице има силен потенциал за опустошителни последици за здравето. Продължителното хипоксично-хиперкапнично състояние компрометира нормалния физиологичен и психологически баланс, влошава здравето и насърчава развитието и прогресирането на съществуващи хронични заболявания [23], [38], [39], [43], [47], [48], [57 ], [11], [12], [13]. Например, исхемичната болест на сърцето, причинена от хипоксично увреждане на миокарда, е най-честата форма на сърдечно-съдови заболявания и е номер едно причина за смърт в световен мащаб (44% от всички незаразни болести) със 17,9 милиона смъртни случая през 2016 г. [57]. Хипоксията също играе важна роля за раковото бреме [58]. Клетъчната хипоксия има силна механистична характеристика в насърчаването на започването на рак, прогресия, метастази, прогнозиране на клинични резултати и обикновено представлява по-лоша преживяемост при пациенти с рак. Повечето солидни тумори имат известна степен на хипоксия, която е независим предиктор за по-агресивно заболяване, устойчивост на ракови терапии и по-лоши клинични резултати [59], [60]. Заслужава да се отбележи, че ракът е една от водещите причини за смърт в световен мащаб, като през 2018 г. се оценяват над 18 милиона нови диагностицирани случая и 9,6 милиона смъртни случаи, свързани с рак [61].

По отношение на психичното здраве, глобални оценки показват, че ковид-19 ще причини катастрофа поради съпътстващи психологически щети като карантина, блокировки, безработица, икономически колапс, социална изолация, насилие и самоубийства [62], [63], [64]. Хроничният стрес заедно с хипоксични и хиперкапнични състояния изважда тялото от равновесие и може да причини главоболие, умора, проблеми със стомаха, мускулно напрежение, нарушения на настроението, безсъние и ускорено стареене [47], [48], [65], [66] , [67]. Това състояние потиска имунната система, за да предпази тялото от вируси и бактерии, намалява когнитивната функция, насърчава развитието и обострянето на основните здравни проблеми, включително хипертония, сърдечно-съдови заболявания, диабет, рак, болестта на Алцхаймер, нарастваща тревожност и състояния на депресия, причинява социална изолация и самота и увеличаване на риска от преждевременна смъртност [47], [48], [51], [56], [66].

Заключение

Съществуващите научни доказателства оспорват безопасността и ефикасността на носенето на маска за лице като превантивна намеса за ковид-19. Данните показват, че както медицинските, така и не-медицинските маски за лице са неефективни за блокиране на предаването на вируси и инфекциозни заболявания от човек на човек, като SARS-CoV-2 и COVID-19, в подкрепа на използването на маски за лице. Доказано е, че носенето на маски има значителни неблагоприятни физиологични и психологически ефекти. Те включват хипоксия, хиперкапния, задух, повишена киселинност и токсичност, активиране на страха и реакция на стрес, повишаване на стресовите хормони, имуносупресия, умора, главоболие, спад в когнитивните показатели, предразположение към вирусни и инфекциозни заболявания, хроничен стрес, безпокойство и депресия. Дългосрочните последици от носенето на маска за лице могат да причинят влошаване на здравето, развитие и прогресиране на хронични заболявания и преждевременна смърт.

Правителствата, политиците и здравните организации трябва да използват проспериращ и основан на научни доказателства подход по отношение на носенето на маски за лице, когато последният се счита за превантивна намеса за общественото здраве.


Източник:

Национална библиотека по Медицина на Съединените Американски Щати,
Национален здравен институт

Изявление за авторски принос на CrediT

Барух Вайншелбойм*: Концептуализация, куриране на данни, писане – оригинален проект.
Адрес: VA Palo Alto Health Care System, Cardiology 111C, 3801 Miranda Ave, Palo Alto, CA 94304, United States.

*Повече публикации от автора можете да откриете тук.

Декларация за конкурентен интерес

Авторите заявяват, че нямат известни конкуриращи се финансови интереси или лични взаимоотношения, които биха могли да повлияят на работата, докладвана в този документ.

Превод от английски и оформяне: Anony (Анонимна България/Anonymous Bulgaria)


Референции:

1. Fisher E.M., Noti J.D., Lindsley W.G., Blachere F.M., Shaffer R.E. Validation and application of models to predict facemask influenza contamination in healthcare settings. Risk Anal. 2014;34:1423–1434. [PMC free article] [PubMed] [Google Scholar]

2. World Health Organization. Advice on the use of masks in the context of COVID-19. Geneva, Switzerland; 2020.

3. Sohrabi C., Alsafi Z., O’Neill N., Khan M., Kerwan A., Al-Jabir A. World Health Organization declares global emergency: A review of the 2019 novel coronavirus (COVID-19) Int J Surg. 2020;76:71–76. [PMC free article] [PubMed] [Google Scholar]

4. Worldometer. COVID-19 CORONAVIRUS PANDEMIC. 2020.

5. Fauci A.S., Lane H.C., Redfield R.R. Covid-19 – Navigating the Uncharted. N Engl J Med. 2020;382:1268–1269. [PMC free article] [PubMed] [Google Scholar]

6. Shrestha S.S., Swerdlow D.L., Borse R.H., Prabhu V.S., Finelli L., Atkins C.Y. Estimating the burden of 2009 pandemic influenza A (H1N1) in the United States (April 2009-April 2010) Clin Infect Dis. 2011;52(Suppl 1):S75–S82. [PubMed] [Google Scholar]

7. Thompson W.W., Weintraub E., Dhankhar P., Cheng P.Y., Brammer L., Meltzer M.I. Estimates of US influenza-associated deaths made using four different methods. Influenza Other Respir Viruses. 2009;3:37–49. [PMC free article] [PubMed] [Google Scholar]

8. Centers for Disease, C., Prevention. Estimates of deaths associated with seasonal influenza – United States, 1976-2007. MMWR Morb Mortal Wkly Rep. 2010,59:1057-62. [PubMed]

9. Richardson S., Hirsch J.S., Narasimhan M., Crawford J.M., McGinn T., Davidson K.W. Presenting Characteristics, Comorbidities, and Outcomes Among 5700 Patients Hospitalized With COVID-19 in the New York City Area. JAMA. 2020 [PMC free article] [PubMed] [Google Scholar]

10. Ioannidis J.P.A., Axfors C., Contopoulos-Ioannidis D.G. Population-level COVID-19 mortality risk for non-elderly individuals overall and for non-elderly individuals without underlying diseases in pandemic epicenters. Environ Res. 2020;188 [PMC free article] [PubMed] [Google Scholar]

11. American College of Sports Medicine . Sixth ed. Lippincott Wiliams & Wilkins; Baltimore: 2010. ACSM’s Resource Manual for Guidelines for Exercise Testing and Priscription. [Google Scholar]

12. Farrell P.A., Joyner M.J., Caiozzo V.J. second edition. Lippncott Williams & Wilkins; Baltimore: 2012. ACSM’s Advanced Exercise Physiology. [Google Scholar]

13. Kenney W.L., Wilmore J.H., Costill D.L. 5th ed. Human Kinetics; Champaign, IL: 2012. Physiology of sport and exercise. [Google Scholar]

14. World Health Organization. Advice on the use of masks in the community, during home care and in health care settings in the context of the novel coronavirus (2019-nCoV) outbreak. Geneva, Switzerland; 2020.

15. Sperlich B., Zinner C., Hauser A., Holmberg H.C., Wegrzyk J. The Impact of Hyperoxia on Human Performance and Recovery. Sports Med. 2017;47:429–438. [PubMed] [Google Scholar]

16. Wiersinga W.J., Rhodes A., Cheng A.C., Peacock S.J., Prescott H.C. Pathophysiology, Transmission, Diagnosis, and Treatment of Coronavirus Disease 2019 (COVID-19): A Review. JAMA. 2020 [PubMed] [Google Scholar]

17. Zhu N., Zhang D., Wang W., Li X., Yang B., Song J. A Novel Coronavirus from Patients with Pneumonia in China, 2019. N Engl J Med. 2020;382:727–733. [PMC free article] [PubMed] [Google Scholar]

18. Poston J.T., Patel B.K., Davis A.M. Management of Critically Ill Adults With COVID-19. JAMA. 2020 [PubMed] [Google Scholar]

19. MacIntyre C.R., Seale H., Dung T.C., Hien N.T., Nga P.T., Chughtai A.A. A cluster randomised trial of cloth masks compared with medical masks in healthcare workers. BMJ open. 2015;5 [PMC free article] [PubMed] [Google Scholar]

20. Patil K.D., Halperin H.R., Becker L.B. Cardiac arrest: resuscitation and reperfusion. Circ Res. 2015;116:2041–2049. [PMC free article] [PubMed] [Google Scholar]

21. Hazinski M.F., Nolan J.P., Billi J.E., Bottiger B.W., Bossaert L., de Caen A.R. Part 1: Executive summary: 2010 International Consensus on Cardiopulmonary Resuscitation and Emergency Cardiovascular Care Science With Treatment Recommendations. Circulation. 2010;122:S250–S275. [PubMed] [Google Scholar]

22. Kleinman M.E., Goldberger Z.D., Rea T., Swor R.A., Bobrow B.J., Brennan E.E. American Heart Association Focused Update on Adult Basic Life Support and Cardiopulmonary Resuscitation Quality: An Update to the American Heart Association Guidelines for Cardiopulmonary Resuscitation and Emergency Cardiovascular Care. Circulation. 2018;137:e7–e13. [PubMed] [Google Scholar]

23. Lurie K.G., Nemergut E.C., Yannopoulos D., Sweeney M. The Physiology of Cardiopulmonary Resuscitation. Anesth Analg. 2016;122:767–783. [PubMed] [Google Scholar]

24. Chandrasekaran B., Fernandes S. “Exercise with facemask; Are we handling a devil’s sword?” – A physiological hypothesis. Med Hypotheses. 2020;144 [PMC free article] [PubMed] [Google Scholar]

25. Konda A., Prakash A., Moss G.A., Schmoldt M., Grant G.D., Guha S. Aerosol Filtration Efficiency of Common Fabrics Used in Respiratory Cloth Masks. ACS Nano. 2020;14:6339–6347. [PMC free article] [PubMed] [Google Scholar]

26. Leung N.H.L., Chu D.K.W., Shiu E.Y.C., Chan K.H., McDevitt J.J., Hau B.J.P. Respiratory virus shedding in exhaled breath and efficacy of face masks. Nat Med. 2020;26:676–680. [PubMed] [Google Scholar]

27. Gao M., Yang L., Chen X., Deng Y., Yang S., Xu H. A study on infectivity of asymptomatic SARS-CoV-2 carriers. Respir Med. 2020;169 [PMC free article] [PubMed] [Google Scholar]

28. Smith J.D., MacDougall C.C., Johnstone J., Copes R.A., Schwartz B., Garber G.E. Effectiveness of N95 respirators versus surgical masks in protecting health care workers from acute respiratory infection: a systematic review and meta-analysis. CMAJ. 2016;188:567–574. [PMC free article] [PubMed] [Google Scholar]

29. Chou R., Dana T., Jungbauer R., Weeks C., McDonagh M.S. Masks for Prevention of Respiratory Virus Infections, Including SARS-CoV-2, in Health Care and Community Settings: A Living Rapid Review. Ann Intern Med. 2020 [PMC free article] [PubMed] [Google Scholar]

30. Chu D.K., Akl E.A., Duda S., Solo K., Yaacoub S., Schunemann H.J. Physical distancing, face masks, and eye protection to prevent person-to-person transmission of SARS-CoV-2 and COVID-19: a systematic review and meta-analysis. Lancet. 2020;395:1973–1987. [PMC free article] [PubMed] [Google Scholar]

31. Center for Disease Control and Prevention. Implementation of Mitigation Strategies for Communities with Local COVID-19 Transmission. Atlanta, Georgia; 2020.

32. Isaacs D., Britton P., Howard-Jones A., Kesson A., Khatami A., Marais B. Do facemasks protect against COVID-19? J Paediatr Child Health. 2020;56:976–977. [PMC free article] [PubMed] [Google Scholar]

33. Laveneziana P., Albuquerque A., Aliverti A., Babb T., Barreiro E., Dres M. ERS statement on respiratory muscle testing at rest and during exercise. Eur Respir J. 2019;53 [PubMed] [Google Scholar]

34. American Thoracic Society/European Respiratory, S ATS/ERS Statement on respiratory muscle testing. Am J Respir Crit Care Med. 2002;166:518–624. [PubMed] [Google Scholar]

35. Kao T.W., Huang K.C., Huang Y.L., Tsai T.J., Hsieh B.S., Wu M.S. The physiological impact of wearing an N95 mask during hemodialysis as a precaution against SARS in patients with end-stage renal disease. J Formos Med Assoc. 2004;103:624–628. [PubMed] [Google Scholar]

36. United States Department of Labor. Occupational Safety and Health Administration. Respiratory Protection Standard, 29 CFR 1910.134; 2007.

37. ATS/ACCP Statement on cardiopulmonary exercise testing Am J Respir Crit Care Med. 2003;167:211–277. [PubMed] [Google Scholar]

38. American College of Sports Medicine . 9th ed. Wolters Kluwer/Lippincott Williams & Wilkins Health; Philadelphia: 2014. ACSM’s guidelines for exercise testing and prescription. [Google Scholar]

39. Balady G.J., Arena R., Sietsema K., Myers J., Coke L., Fletcher G.F. Clinician’s Guide to cardiopulmonary exercise testing in adults: a scientific statement from the American Heart Association. Circulation. 2010;122:191–225. [PubMed] [Google Scholar]

40. Ferrazza A.M., Martolini D., Valli G., Palange P. Cardiopulmonary exercise testing in the functional and prognostic evaluation of patients with pulmonary diseases. Respiration. 2009;77:3–17. [PubMed] [Google Scholar]

41. Fletcher G.F., Ades P.A., Kligfield P., Arena R., Balady G.J., Bittner V.A. Exercise standards for testing and training: a scientific statement from the American Heart Association. Circulation. 2013;128:873–934. [PubMed] [Google Scholar]

42. Guazzi M., Adams V., Conraads V., Halle M., Mezzani A., Vanhees L. EACPR/AHA Scientific Statement. Clinical recommendations for cardiopulmonary exercise testing data assessment in specific patient populations. Circulation. 2012;126:2261–2274. [PMC free article] [PubMed] [Google Scholar]

43. Naeije R., Dedobbeleer C. Pulmonary hypertension and the right ventricle in hypoxia. Exp Physiol. 2013;98:1247–1256. [PubMed] [Google Scholar]

44. Zheng G.Q., Wang Y., Wang X.T. Chronic hypoxia-hypercapnia influences cognitive function: a possible new model of cognitive dysfunction in chronic obstructive pulmonary disease. Med Hypotheses. 2008;71:111–113. [PubMed] [Google Scholar]

45. Beder A., Buyukkocak U., Sabuncuoglu H., Keskil Z.A., Keskil S. Preliminary report on surgical mask induced deoxygenation during major surgery. Neurocirugia (Astur) 2008;19:121–126. [PubMed] [Google Scholar]

46. Ong J.J.Y., Bharatendu C., Goh Y., Tang J.Z.Y., Sooi K.W.X., Tan Y.L. Headaches Associated With Personal Protective Equipment – A Cross-Sectional Study Among Frontline Healthcare Workers During COVID-19. Headache. 2020;60:864–877. [PubMed] [Google Scholar]

47. Schneiderman N., Ironson G., Siegel S.D. Stress and health: psychological, behavioral, and biological determinants. Annu Rev Clin Psychol. 2005;1:607–628. [PMC free article] [PubMed] [Google Scholar]

48. Thoits P.A. Stress and health: major findings and policy implications. J Health Soc Behav. 2010;51(Suppl):S41–S53. [PubMed] [Google Scholar]

49. Haslam N. Dehumanization: an integrative review. Pers Soc Psychol Rev. 2006;10:252–264. [PubMed] [Google Scholar]

50. Cohen S. Social relationships and health. Am Psychol. 2004;59:676–684. [PubMed] [Google Scholar]

51. Leigh-Hunt N., Bagguley D., Bash K., Turner V., Turnbull S., Valtorta N. An overview of systematic reviews on the public health consequences of social isolation and loneliness. Public Health. 2017;152:157–171. [PubMed] [Google Scholar]

52. Holt-Lunstad J., Smith T.B., Layton J.B. Social relationships and mortality risk: a meta-analytic review. PLoS Med. 2010;7 [PMC free article] [PubMed] [Google Scholar]

53. Shor E., Roelfs D.J. Social contact frequency and all-cause mortality: a meta-analysis and meta-regression. Soc Sci Med. 2015;128:76–86. [PubMed] [Google Scholar]

54. McEwen B.S. Protective and damaging effects of stress mediators. N Engl J Med. 1998;338:171–179. [PubMed] [Google Scholar]

55. McEwen B.S. Physiology and neurobiology of stress and adaptation: central role of the brain. Physiol Rev. 2007;87:873–904. [PubMed] [Google Scholar]

56. Everly G.S., Lating J.M. 4th ed. NY Springer Nature; New York: 2019. A Clinical Guide to the Treatment of the Human Stress Response. [Google Scholar]

57. World Health Organization. World health statistics 2018: monitoring health for the SDGs, sustainable development goals Geneva, Switzerland; 2018.

58. World Health Organization. World Cancer Report 2014. Lyon; 2014.

59. Wiggins J.M., Opoku-Acheampong A.B., Baumfalk D.R., Siemann D.W., Behnke B.J. Exercise and the Tumor Microenvironment: Potential Therapeutic Implications. Exerc Sport Sci Rev. 2018;46:56–64. [PubMed] [Google Scholar]

60. Ashcraft K.A., Warner A.B., Jones L.W., Dewhirst M.W. Exercise as Adjunct Therapy in Cancer. Semin Radiat Oncol. 2019;29:16–24. [PMC free article] [PubMed] [Google Scholar]

61. Bray F., Ferlay J., Soerjomataram I., Siegel R.L., Torre L.A., Jemal A. Global Cancer Statistics 2018: GLOBOCAN Estimates of Incidence and Mortality Worldwide for 36 Cancers in 185 Countries. CA Cancer J Clin. 2018 [PubMed] [Google Scholar]

62. Brooks S.K., Webster R.K., Smith L.E., Woodland L., Wessely S., Greenberg N. The psychological impact of quarantine and how to reduce it: rapid review of the evidence. Lancet. 2020;395:912–920. [PMC free article] [PubMed] [Google Scholar]

63. Galea S., Merchant R.M., Lurie N. The Mental Health Consequences of COVID-19 and Physical Distancing: The Need for Prevention and Early Intervention. JAMA Intern Med. 2020;180:817–818. [PubMed] [Google Scholar]

64. Izaguirre-Torres D., Siche R. Covid-19 disease will cause a global catastrophe in terms of mental health: A hypothesis. Med Hypotheses. 2020;143 [PMC free article] [PubMed] [Google Scholar]

65. Kudielka B.M., Wust S. Human models in acute and chronic stress: assessing determinants of individual hypothalamus-pituitary-adrenal axis activity and reactivity. Stress. 2010;13:1–14. [PubMed] [Google Scholar]

66. Morey J.N., Boggero I.A., Scott A.B., Segerstrom S.C. Current Directions in Stress and Human Immune Function. Curr Opin Psychol. 2015;5:13–17. [PMC free article] [PubMed] [Google Scholar]

67. Sapolsky R.M., Romero L.M., Munck A.U. How do glucocorticoids influence stress responses? Integrating permissive, suppressive, stimulatory, and preparative actions. Endocr Rev. 2000;21:55–89. [PubMed] [Google Scholar]

2 мнения за “Маски за лице в ерата на COVID-19: Здравна хипотеза

  1. Pingback: Десетте етапа на ГЕНОЦИД – Pero.bg

  2. Боклуците в нашата политика и медицина са за смъртни наказания всичките, които ни излъгаха с тази проклета лъжа.

Прочетете и правилата за коментарите!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.