СТАЛИН БЕШЕ ПРАВ

Автор: Дмитрий Аграновский, 14.06.2017 г.
Превод: Р. Григоров / Българска Легия за защита


С всеки пункт от падането на курса на рублата, разбираме все повече – Сталин беше прав.

„А за какво е бил прав?” – ме питат в нет-а. За всичко. Например ето за какво:

„Ние трябва да строим нашето стопанство така, че страната ни да не се превърне в придатък на световната капиталистическа система, така че да не бъде тя включена в общата система на капиталистическото развитие като негово дъщерно предприятие, така че нашето стопанство да се развива не като дъщерно предприятие на световния капитализъм, а като самостоятелна икономическа единица, опираща се преди всичко на вътрешния пазар, опираща се на нашата индустрия и на селското стопанство на нашата страна”. /Из доклада му пред ХIV конгрес на ВКП(б)/.

Нима има нещо в този абзац, което да не е програма за днешния ден? Особено сега, когато се вижда, че капитализмът е заповядал на „ресурсния придатък” в нашата страна, задържал се като по чудо цели 23 години вече, да живее още много дълго, даже и при първия и то много скромен опит на Русия да заяви дори минимални права върху нейните изконни територии. Територии, присъединявани в продължение на векове от владетелите на Русия, в това число и от Сталин.

Разбира се, за някои са много привлекателни преимуществата и на „ресурсния придатък: не трябва почти нищо да се прави – вади въглеводородите, които добива Съветският енерегиен комплекс, яж, пий и си почивай. Разбира се, това се отнасяше само до един много тесен социален слой, а затова и преименуваха милицията в полиция – за да не забравя тя кого и от кого защитава. Поради някаква причина си спомних Ходорковский, за когото казваха, че ли създал „най-добрата нефтена компания в Русия” и за Прохоров, който пък в интервю за „Комсомольская правда” ни уверяваше, че пазарната капитализация на „Норилски никел” е нараснала от 2001 г. до 2007 г., от 1,8 млрд. Долара до 30 милиарда през 2007 г. и това при положение, че залежите и производствените мощности са си останали същите, а пък златния Тунгуски метеорити точно през тези години не е падал в Норилск.

Норилският комбинат, между другото, го строи по времето на Сталин цялата страна, а кой сложи ръка върху него?

Помня с какво започна „перестройката”. За разлика от китайските, а сега вече и виетнамските или кубинските реформи, тя започна не от икономиката, а с тоталното, истерично очерняне на Сталин – прочетете отново списанията от онези години, допускам, че у мнозина са останали на вилата стари броеве на „Огонёк” под редакторството на Коротич. Такава разюздана антисталинска пропаганда сега можем само да търсим. Но сега вече можем да разберем защо по онова време се правеше това – беше необходимо катастрофално да бъде разчленена една стабилна държава, с темпове на икономически растеж по-висок от на Съединените щати, за което обаче атомните Чернобили не бяха достатъчни, нужни бяха още и идеологически „чернобили”.

И оттогава, а ако броим и Хрушчов, още по-отрано, Йосиф Висарионович Сталин е най-сатанизираният политик в нашата история. Но кое е интересното? Калта по Сталин никога не се оказва достатъчна. Толкова години едни и същи сили – нищожни по количество, но изключително могъщи във финансово и информационно отношение, ни обработват с „десталинизация”, резултатът обаче е напълно противоположен на желаното от тях! И обратно – колкото и да бъде венцехвален Елцин, колкото и паметника да му поставят и библиотеки да кръстят на негово име, според мен, нищо друго освен презрение, името му не предизвиква у народа.

Ако поразлистим сегашните западни средства за масова информация /СМИ/, то излиза, че ние с вас сме свалили малайзийския „Боинг” и разстрелваме Донецк и Луганск в свободното време, в което те самите не се саморазстрелват. Така работи западната машина за лъжи и пропаганда. Защо трябва да им вярваме на басните, които разказват за Сталин и СССР, от които и до днес, между впрочем, продължават панически да се страхуват? Та нали там на Запад бяха измислени, а след това бяха прехвърлени в дисидентската митология всичките тези „Архипелаг ГУЛаг” и прочие „ужаси на Сталинизма”.

Обърнете внимание колко относително малко е имало по времето на Сталин процеси по т.нар. дела по корупционна линия. А това е просто защото тези престъпления са били изключително малко. И не защото чиновниците тогава са се страхували, макар че и това го е имало също. Но не това е бил решителният фактор. В Китай например, независимо от официалната жестока антикорупционна практика, така и не успяха да победят окончателно това явление, успяват единствено да го държат в поносими за обществото рамки. А да не говорим пък въобще за западните държави по този въпрос. Просто защото в сталинските години не е било прието да се краде. Както съветваше А.Г.Лукашенко – ако искаш да победиш корупцията, просто самият ти не взимай. Шинелът на Сталин и до днес остава като символ на скромността на сътрудника в държавния апарат. Сталин изискваше от държавните служители, но и им даваше личния си пример и в скромността, и в трудолюбието, и в патриотизма. Невъзможно е даже да си представим някой от сталиновите народни комисари зависим от Запада, нашият последователен и изконен враг. „Падането на курса на рублата”, „бягството на капитали” – по отношение на съветската икономика тези словосъчетания бяха просто ала-бала. А пък за артилерийски или ракетен обстрел от украинците по Донецк, в центъра на Голяма Русия просто никой не би дори повярвал.

Разбира се, когато говорим за Сталин, по мое виждане, няма никаква необходимост да заобикаляме срамежливо темата за т.нар. политически репресии. На мен като юрист ми е въобще непонятно значението на този термин. СССР беше признат от всички субект на международното право, суверенна държава, в която органите, снабдени от закона и Конституцията със съответните правомощия, са произнасяли от името на държавата присъди в съответствие с действащото към оня момент законодателство. Това законодателство е било одобрено от абсолютното мнозинство от народа т.е. всеки отлично е знаел какво може и какво не може да се прави и всеки е имал избор – да го прави или да не го прави. Съществувал е т.нар. принцип на правната определеност, който е в общи линии обикновена практика за всяка държава от древността до наши дни. В тази връзка трябва да се казва и количеството оправдателни присъди, кото са били несравнимо повече отколкото в днешна Русия. Вярно е и, че това е при едни значително по-ниски нива на престъпността по онова време. Така че какви „репресии”, че и „сталински”?

Това, че през 1937 г. броят на затворниците в СССР е бил по-малък като абсолютен брой, отколкото в САЩ, е общоизвестен и общодостъпен факт.
Но още по-интересното е, че през 1937 г. броят на затворниците в СССР е бил по-малък, в сравнение с този в сегашните Съединени щати. Изобщо, затворническата статистика в САЩ и до ден-днешен е тема изключително объркана и доста затворена. Правозащитници оценяват броя на затворниците в САЩ към настоящия момент, на два и половина милиона или на 5 милиона според други оценки, доколкото там съществуват голям брой неофициални затвори и няма абсолютна яснота по отношение на статуса на затворниците. По официални и открити данни – на Уикипедия – през 2011 г. в САЩ е имало 2 266 800 затворници или 716 на 100 000 д. И тази бройка расте с всяка изминала година. В СССР през 1937 г. е имало 1 194 400 затворници или 583 на 100 000 д.

Няма да бъда и особено оригинален ако припомня резултатите от конкурса „Името на Русия” – в открития му раздел Сталин победи с огромна преднина. Уверен съм, че ако конкурсът се провеждаше днес, той щеше да победи още по-убедително.

Защото, независимо от цялата пропаганда, името на Сталин е завинаги и неразривно свързано с Победата. И далеч не само с Победата във Великата Отечествена война, явяваща се признано от всички, безусловно, най-великото движение в историята на човечеството. Да, да, господа десталинизатори и прочие американофили. Не терминаторите и другите ви любими герои от американските филми, а Сталин е който спаси съвременната европейска и въобще човешката цивилизация от унищожение в мрака на фашизма. И за разлика от любимите ви американци направи това не наужким, а наистина.

От редакцията. Предлагаме на съмняващите се и въобще на всички скептици по темата да се запознаят с оценките на ролята на Сталин в историята, дадени от някои от забележителните негови съвременници – това не са негови подчинени, не са комунисти, далеч не са и проруски фанатици.

Но освен най-главната Победа, цялата история на сталиновото ръководене на СССР, е една верига от победи и достижения. Никога в историята на Русия ние самите и делата ни, не сме били характеризирани, както в сталинската епоха като „най-“ – най-бързите, най-силните, най-правилните, най-здравите, най-активните, най-прогресивните и, което е много важно да не се забравя – най-добрите. Просто изгледайте филмите и мултипликационните филмчета от ония години – нашите съветски и американските. Две мнения изобщо не може да има, кои са добрите и кои – лошите.

Полетът на Гагарин също беше заложен във времената на Сталин. Нещо повече, роден съм много след Сталинската епоха, но независимо от това, от детството си помня това удивително, възхитително чувство, че твоята страна, твоята Родина стои начело на цялото прогресивно човечество, носи на света добро и развитие и че ти си част от от тази страна и от това общо дело.

В съвременната пропаганда е прието да бъде асоцииран всеки протест в СССР с т.нар. „дисиденти” – хора, които в СССР бяха общо пет човека и половина и които виждаха като свой идеал Америка и въобще Запада. В брежневските години обаче съществуваше и друг протест, макар и не толкова явно изразен – сталинският протест. Уверен съм, че всички от по-старото поколение помнят много добре как у шофьорите на камиони например, в началото на 80-те беше на мода да слагат портрет на Сталин на таблото или на предното стъкло, тъй като Сталин се възприемаше, както и до ден-днешен, като честен и безкористен народен застъпник.

Спецификата на Русия и на нашия народ като цяло се състои в това, че основата на нашето оцеляване през вековете се явава Държавата. На други места такъв фактор е времето, някъде това е богатството, при трети пък е възможността да се преместиш в друга държава, а у нас е Държавата. Може би, защото нито една друга държава в историята на човечеството не е била подлагана на толкова нападения, колкото Русия. Някои ще кажат, че сме живели зад Желязната завеса. На мен обаче повече ми харесва това, което казват у нас за истинския баща, глава на семейството: „Стоим зад него, като зад каменна стена”. У нито едиин друг народ не е втъкано толкова в неговите плът и кръв, че без силна държава, нас просто ще ни избият до крак. И днешните събития в страната и по света са поредно и нагледно потвърждение на това. Достатъчно беше ние, съветските хора, малко да се отпуснем, за да бъде родната ни държава завзета, изядена и пусната по течението за разграбване и унищожение.

Защо у нас са така уважавани и любими Александър Невски, Иван Грозни, Петър Велики и най-вече Йосиф Висарионович Сталин?

Ами защото никой от тях не е мислел и за секунда за богатство или за това как да устрят децата си на изгодна позиция, а за това как да укрепят Държавата. И я укрепвали! И обикновеният народ е виждал това. Затова и хората са готови много неща да простят на такива ръководители.

Периодите на очерняне на Сталин, „десталинизацията”, винаги са съвпадали исторически с отслабването на държавата ни, с активизирането на тъмните сили. Т.нар. „десталинизация” – това е разрушаването на Съветския съюз или по същество на Голямата, историческа Русия, това са войните в Приднестровието, Нагорни Карабах, Абхазия, Ферганската долина и в много други части на нашата на живо разрязана Родина, това е още разчленената Югославия, а също и стотиците хиляди загинали наши другари и за нищо невиновни обикновени хора от времето на началото на „перестройката”  в Русия и в братските нам държави – наши тогавашни съюзници.

„Десталинизацията” – това са падащите по Донецк и Луганск ракети, това са живи изгорените руски хора в Дома на профсъюзите в Одеса.

Днес нашата страна се оказа отново изправена пред лицето на сериозни изпитания, може би най-сериозните и драматичните от 1941 г. насам. В такива времена народът ни винаги се е сплотявал около своята държава и нейният ръководител и рано или късно е побеждавал.

Честният, неподкупният, народният, държавният образ на Сталин би могъл да стане именно това, което би обединило и даже вече обединява руските патриоти.

А иначе Сталин беше прав.

Източник: press-profi.com

Advertisements

7 thoughts on “СТАЛИН БЕШЕ ПРАВ

  1. Понеже тая статия стои отдавна без сериозен отговор, ето пълният вариант на един опит (не вярвам да бъде публикуван):
    Коментар на статията в Анонимус „Сталин е бил прав”
    Сталин бил прав. Очевидно във всичко. И като доказателство за всестранната му правота е пробутана лицемерната теза за законност на репресиите, а в подкрепа на тяхната хуманност е приведен пример със сравнение на ГУЛАГ с американските затвори. Какво са чудесните съветски тюрми за врагове на народа в сравнения с американските prison-и, където прекарват времето си убийци и садисти? Едно продължение на Кримските курорти от времето на великия вожд на народите. И как авторът е стигнал до това заключение? Като брои затворниците. Ако не е чел нищичко за прекрасните условия за живот из съветските лагери на смъртта, поне за Белене и Скравена трябва да е чувал. Из тези съветскии лагери за окончателно превъзпитаване да е бил баща му. Него да е трепал с колове, лопати и каквото друго има под ръка някой от безбройните съветски енкаведешни двойници на Шахо Циганина. И да има късмет при някоя примка на времето да попадне из зловещите лабиринти на Лубянка и да пообщува с местното чуди-юдо от вида ГУБ ЧК. Или да изкара само един-едиствен ден в Соловецк и да се запознае лично с някой от майсторите на изстрелите в тила. Или да се събуди на Колима – да добива злато при минус четирсет за любимеца си. И да се утешава, че ще му изгният костичките в „правова” държава. Хиляда двеста трийсет и седем пъти в кавички.
    Името на всенародния любимец било свързано преди всичко с победата. Коя победа, драги? Да не би да става дума за касапницата, в която той и ленинското му обкръжение от масови убийци хвърлиха руския народ. И чиято основна цел беше световното или поне на първо време европейското господство на комунизма. Което в недовършения си вариант струваше някакви си два-трийсет милона избити. Без да броим педесеттината милиона, изтрепани и измрели от глад в най-правовата държава на света. Какво са те? Едно няма нищо по пътя към окончателната победа. На най-безчовечната хазаро-болшевишка измислица. Но в статията не става дума за тях, а за жертвите в Донецк. Там те не са милиони, разбира се, но изглежда за автора са много по-ценни. Обаче и думичка няма за това кой насъска украинците срещу довчерашните им братски сънародници. Дори и не споменава ей тъй, между другото, че те са същите Владетели, които докараха безбройните беди на близо два милиарда човешки същества. Но пък възпява победата. И втрещени разбираме, че другата част от нея, освен потопилата в кръв Русия касапница на войната, била гигантоманската индустриализация на СССР. За какво главно беше създадено това огнедишащо чудовище? Да не би да беше в името на нормален човешки живот? Какво от онова, което произвеждаше тая кошмарна индустрия, освен танкове и калашници, би си купил авторът? Да не би да не знае, че и до ден днешен Русия не може да произведе един свестен телевизор, хладилник или – хайде да не се смеем – автомобил? Или може би ще си купи руски компютър? Или айфон? А може би най-добре айсифон. Не е ли чувал поне колко струваха там по съветско време прочутите памучни панталонки Rifle или Levis, да не говорим за изтънчените гащи Wrangler? Ами кросовките (вид западни гуменки с неотлепващи се веднага подметки)? Тая могъща индустрия не можеше да направи едни свестни женски чорапогащи. Не му ли е известно, че истинските западни качествени стоки и хранителни продукти се продаваха само в техните спецснабове, до които имаше достъп единствено червената буржоазия? Не знае ли, че за две-триста милиона обикновени представители на победилия социализъм месо и колбаси имаше само за празниците, а през останалото време шпеков салам можеше да си купи само от антикварните магазини? Това ли нарича той победа? Или може би под победа има предвид унищожаването на най-работливите им, знаещи и можещи стопани, които те кръстиха кулаци и после надлежно безмилостно избиха? За тая победа ли става дума? Или за това, че и до ден-днешен руските селяни нямат своя земя? Виждал ли е авторът съветски колхозни „женшчини”, наклякали покрай пътя, да продават ряпа, лук и цвекло по двайсет копейки килото? За да има с какво да си купят галоши за прочутата руска кал, в която затъваха и най-мощните германски танкове? Или просто да оцелеят в ледената руска зима. Влизал ли е тоя певец на болшевизма в жизнената среда на руския мужик, осигурена от съветската власт? Но не из шикарните хотели и ресторанти в Москва и тъй наречения „Ленинград”, достъпни единствено за партийните боляри и техните мекерета, а в произволна най-обикновена руска „деревня”. Не знае ли с какви боклуци се хранеха съветските колхозници? Не знае ли, че бяха къде-къде по-зле от европейските крепостни селяндури през ранното средновековие? Не е ли чувал, че за да отидат до най-близкия град, на съветските селски граждани трябваше разрешението на новите болшевишки помешчици – разните му там секретари, председатели и вся остальная сволочь. Защото съветските колхозни мужици нямаха дори паспорти. Не е ли виждал каква пълна неописуема скръб е руската „хата”? Ако не е успял от разпивки да мръдне с някое влакче на ужасите из по-далечното Подмосковие и да разгледа потресаващата бедност на някоя от безбройните деревни, да гледа сегашните руски филми. В повечето от тях не са използвани декори, а са си снимани направо в естествената кошмарна – и отвътре, и отвън – съветска действителност. От неговите блянове. Победили били. Пирова победа в планираната от болшевиките вселенска касапница, за да дойде като второто пришествие тяхното вечно световно господство. И пълен разгром във всичко, което е трябвало да бъде нормалния човешки живот. Ето, такава е победата им. Това осигуриха на руския народ другарят Ленин (да не пропуснем главния престъпник), другарят Сталин и сравнително по-кротките тирани, сядали на болшевишкия трон след него. Затова по словоизлиянията на автора за величието на тоя гений на злото, както би казал Шекспир, може веднага да се диагностицира нещастник, тежко засегнат от болшевишки идиотизъм.
    Коментари от типа „Прекрасна статия” пък показват, че усилията на хазарските ни владетели и техните болшевишки мекерета да ни видиотят окончателно не са отишли напразно. А може би те изразяват и простата констатация на братчедите, че славяните, прабългарите, ескимосите и останалата както се казва там на руски, не могат да направят нормално действаща общност, защото се изприщват от норми и закони, които им пречат да реализират правата си по истанбулската конвенция. И непрекъснато изпадат в носталгични настроения за времената, когато за кратък срок някой сатрап е въвеждал в общността им ред с методи, които гоите си заслужават от край време.

    В заключение искаме да отбележим следното:
    Напоследък все по-често се чуват познатите от 30-те години превъзнасяния на държавническия гений на другаря Сталин. Най-неприятният момент в неговата… с ваше разрешение, тирания се обяснява с липсата на алтернативна терапия за безграмотния, неорганизиран и склонен към хроничен алкохолизъм руски мужик*. Както и от високомериието, безхаберието и пиянските изцепки на руската интелигенция, каквото и да означава тая дума. Само че, защо се е получило така? Това карма ли е? Тия качества вродени ли са у славяните, както е мислил нашият фюрер? Или са култивирани търпеливо от някой зложелател с отдавна известно име? Може би той, в продължение на столетия, е намалявал спротивителните сили на тая осъдена общност към злото. Може би той е виновен за фатално слабия имунитет към безбожието и към внушения, подменящи единствените постулати за устойчивост на обществото – Божиите заповеди. Това катастрофално предразположение към гибелния вирус на унищожението, известен още като марксизъм-ленинизъм, е предизвикано от три фактора:
    – Указа на Алексей Михайлович от 1649 г., с който руските селяни стават крепостни и се превръщат в лични роби на помещиците. Това, заедно с руската зима и прочутата им кал, обезсмисля предвижването из нещастния им останал живот и ги насочва към кръчмата и самогона.
    – Където ги очакват отдавна моите братчеди, на които государят император е отдал правата за продажба на най-ценното руско благо: нискокачественият алкохол известен като водка.
    И последно
    – Отмяната на автокефалията на руската православна църква от Петър I, известен и като антихриста, и подчинението ѝ на императорската гилдия. Така православието изгубва основната си роля: да пази Божиите ценности, завещани ни от Иисус, които са единствената здрава основа на човешката общност. Но то какво може да се очаква от църква, в която царят е преди Бога.

    Работата трябва да е малко по-сложна, защото в състава на СССР влизат маса мюлюльмански народи, които не употребяват изгарящия душата некачествен самогон. Обаче ние ще се спрем само на руснаците – в последна сметка разни азербайджански народи са били просто в състава на империята и са се подчинявали – тъй де, на общата неграмотност и тъпотия.

    И когато липсата на здрави сили е била вече исторически факт, може би пак тоя по традиция неназовим злодей е пръснал в готовата да се разкапе общност коварните идеи на комунизма – тая лъженаучна псевдохристиянска ерес, на която и Йосиф Висарионович е един от водещите пророци. И тя като истински вирус подменя моралните устои на обществото, и вместо ясните и безусловни заповеди не лъжесвидетелствай, не кради, не убивай, се появяват техните отровни двойници: направи от лъжата свой рупор за тържеството на един клан с претенции за всемогъщество, граби награбеното в името на крайната измамно благородна цел и трепи буржоазията или който и да е друг – уж за благоденствието на работ’ческата класа и не успелите да се пролетаризират, но въпреки това все още живи селяндури. А за да може тая отрова да срази окончателно гоите, пробутва и основното псевдолекарство – разгромната теория за унищожаване на частната собственост, пазарите и личния интерес, и подмяната им с кошмарите на колхозите, централното планиране, щатните таблици и болшевишкия произвол. С които пък инициативата на трудолюбивите, талантливите и предприемчивите се превръща в тържество на ония хитри и лицемерни мързеливци, които най-умело присвояват и преразпределят произведения с насилствени методи и фалшиви стимули обществен продукт.

    Ето, така се внушава на зомбираните отдавна гои, че зверствата на един тиранин са единствено възможните и правилни действия – нещо като обществена хирургия. Само че с изрязване и отстраняване на сърцето на обществото и подмяната му с помпа тип ФРЗ за източване на ресурсите му до пълното му обезкървяване.
    След което на опразнената площ се заселва някой избран народ.
    А на авторите на възхваляващи тиранията пасквили, се отделя специално място в братските могили за заслужена вечен отдих.

  2. Сталин бил прав. Очевидно във всичко. И като доказателство за всестранната му правота е пробутана лицемерната теза за законност на репресиите, а в подкрепа на тяхната хуманност е приведен пример със сравнение на ГУЛАГ с американските затвори. Какво са чудесните съветски тюрми за врагове на народа в сравнения с американските prison-и, където прекарват времето си убийци и садисти? Едно продължение на Кримските курорти от времето на великия вожд на народите. И как авторът е стигнал до това заключение? Като брои затворниците. Ако не е чел нищичко за прекрасните условия за живот из съветските лагери на смъртта, поне за Белене и Скравена трябва да е чувал. Там да е бил баща му. Него да е трепал Шахо Циганина. И да има късмет при някоя примка на времето да попадне в кокетните тюрмички на Лубянка. Или в Соловецк. Или на Колима – да добива злато за любимеца си. И нека да се утешава, че ще му изгният костичките в правова държава.
    Името на всенародния любимец било свързано преди всичко с победата. В една касапница, в която той и ленинското му обкръжение от масови убийци хвърлиха руския народ. И която струваше два-трийсет милона избити. Без да броим още толкова, изтрепани в най-правовата държава на света. Какво са те? Едно няма нищо по пътя към окончателната победа на най-безчовечната хазаро-болшевишка измислица. Но какво са тия десетки милиони в сравнение с жертвите в Донецк? Ами че те там са вече не десетки а стотици. Не милиони, разбира се, но в замяна пък са много по-ценни. Ония са загинали за победата, а тия? Жертви за тържеството на омразния капитализъм. Авторът на статията не обелва и дума за това кой насъска украинците срещу довчерашните им братя. Дори и не споменава от приличие, че те са същите Владетели, които докараха безбройните беди на близо два милиарда човешки същества. За победата в индустриализацията на СССР, от боклуците на чиито кошмарни предприятия гиганти никой нямаше и да помисли да купува каквото и да е, ако имаше възможност да си го купи с проклетите американски пари от „Берьозката”, за тая разгромяваща икономиката победа въобще не ми се говори.
    А коментари от типа „Прекрасна статия” показват, че усилията на хазарските ни владетели и техните болшевишки мекерета да ни видиотят окончателно не са отишли напразно.
    Моето мнение пък е, че пред нас е един връх на наглостта и цинизма.

  3. На мястото на тази статия можеше да намерим статия за истински герои като Ботев и Левски – УМРЯЛИ ЗА НАЩАТА СВОБОДА, за да може сега да сте в състояние да напишете статия. А вместо това Сталин, хората които вярваха в този човек избиха колко 20-30 милиона? Това има ли значение? Защо някой ден не си зададете въпроса: Защо някой трябва мисли вместо вас? Защо някой трябва да ви контролира, поробва, изнасилва – морално и духовно ( али ще е Сталин, Хитлер, Мао, Ленин, Рузвелт…Путин, Медведев, Буш, Обама, Клинтън, Тръмп, Бойко Борисов, Станишев, Кунева и всички останали говорещи вратовръзки…какво значение има)? Нямате ли СВОЯ СОБСТВЕНА глава с която да мислите? Защо трябва да давате своята сила на някого?! Мислите си, че ако не гласувате ще стане – хаос, унищожение, смърт… Така си мислят само СТРАХЛИВЦИТЕ, тези които нямат куража да кажат НЕ, тези които винаги ще останат РОБИ.

    • Харесвам идеите ти. Но когато спрях да гласувам,защото никой нищо не ми говореше ,стана лошо ,по лошо,много лошо,1 към 1000 -99 година. Сега чакам да гласувам с нетърпение. И дано гласувам за най подходящия.

  4. Бил прав или не Сталин ,то днес се разбира защо е й играл на хорото с глутницата вълци . То Гагарин летя до Луната та да се приеме в световно Дарвиновата теория а с нея и гравитацията .Бил ще да е прав ако не беше седял и той на два стола . От Сталин …Путин разлика положителна няма .

  5. Сталин наистина е бил прав, но преводачът на статията не е. Още в самото начало има две грешки – става въпрос за суровинен (а не ресурсен) придатък и помощно (а не дъщерно) предприятие.

    Сталин был прав

    Има и други неточности в превода, които не променят сериозно смисъла, но все пак преводачът трябва да полага повече старание. Освен това са пропуснати следните цитати от лорд Бивербрук в края на статията:
    „Комунизмът при Сталин завоюва аплодисментите и възхищението на всички западни нации.“
    „Комунизмът при Сталин ни даде примери за патриотизъм, на които трудно се намира аналог в историята.“
    „Комунизмът при Сталин даде на света най-добрите генерали…“

(НОТА: Ще отнеме повече време за преглеждането на коментарите! Бъдете търпеливи, няма да се появяват бързо.) Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.