ИЗНАСИЛЕНАТА ШВЕЦИЯ Е БОЛНА ОТ СТОКХОЛМСКИ СИНДРОМ

Автор: Даря Асламова
Превод: Д. Атанасова/Българска легия за информационна защита


Специалният кореспондент на „Комсомольская правда” Даря Асламова прекара известно време в скандинавкската страна и изпадна в ужас: европейската държава, която винаги се е смятала за символ на спокойствие и благоденствие, покорно се е оставила в лапите на мигрантите-ислямисти, насаждащи там своите диви нрави.

Наш корреспондент на демонстрации против вторжения мигрантов. На плакате: "Власть - это народ"

Нашият кореспондент на демонстрация срещу инвазията на мигрантите. На плаката: „Властта, това е народът“

Винаги съм била сигурна, че внезапна смърт може да ме заплашва само във война. Някъде в Ирак, Сирия или Афганистан. Но какво може да ми се случи у дома? Или, да предположим, в цивилизована Европа? Затова и само презрително изсумтях, когато моите шведски колеги просто ме заклинаха да не пътувам вечер в стокхолмския квартал Ринкебю. Само през деня и с мъж. Надменно вдигнах вежди. Това на мен ли го казвате?! На военния кореспондент?

-Тук не ти е Кабул или Дамаск, – твърдяха с несвойствена за шведите разпаленост моите нови приятели. – И е желателно да се извика полицейски ескорт, както правят всички нормални журналисти.

-Охрана? В Стокхолм? – избухнах в смях аз. – Ами аз съм работила по всички арабски погроми в Париж.

wx1080

Мюсюлманското гето в Стокхолм, квартал Ринкебю

Обаче все пак взех да ме съпровожда доброволец на име Йоханес, едър  мъж с двудневна четина на булдожкото си лице (специално я отгледал за нашата разходка).

-Ще се престорим на доброжелателни журналисти-идиоти, -предложих на Йоханес. – Аз ще вървя напред, ще се усмихвам сияйно с камера в ръката, а ти ще вървиш отзад. Кой ще ни направи нещо през деня?

Йоханес замълча, въпреки че идеята явно не му се хареса. На главния площад при изхода на метрото на спирка „Ринкебю” към нас веднага се приближи дебел черен сомалиец на име Абдула.

wx10801

Нашият кореспондент с полицаи на демонстрация против масовата миграция

-Виждам, че сте журналисти, заговори ни доброжелателно той на английски. – Аз тридесет години живея и работя в квартала като санитар в болницата. Вече преместих децата си от това страшно гето в другия край на града. Не искам да станат бандити или наркодилъри. Желая ви доброто. Скрийте камерите. Провървяло ви е – през деня всички янгстери (така наричат тук младите гангстери) още спят. Обикновено се събуждат в три часа след обяд и излизат на лов за бели.

-Абдула, а къде е полицията? Преди няколко дни тук имаше бунтове и погроми! – удивявам се аз.

-А, полицията тук не влиза, – отговаря равнодушно Абдула. – И те са хора и на тях също им се живее.

wx10802

Сега в Скандинавия могат да се видят автомобилни номера с името на собственика. Например, кола с името „Махмуд“

-Едно не разбирам – местните жители палят полицейските коли като символ на властта. А защо палят и колите на Бърза помощ и Пожарната? Защо нападат строителни работници? Шофьори от градския транспорт?

-Искат да изгонят оттук всички представители на държавата. А после да ги пуснат, но вече при техните условия, чрез преговори с местните имами. Но вече не на шведска територия.

wx10803

Ислямският културен център в Стокхолм, в мюсюлманското гето Ринкебю

КАФЕТО Е ОПАСНО ЗА ЗДРАВЕТО

-Хайде да влезем в заведение да пием кафе, да си поговорим с местните жители, – предлагам аз на мълчаливия Йоханес.

На него и тази идея не му харесва, но търпеливо върви след мен. В разгара на работния ден в турското кафене няма къде да падне игла и е от чено по-черно от сомалийци (не напразно наричат района на Ринкебю малкия Могадишо). Между другото, жени няма. Йоханес купува две чашки кафе от нелюбезния стопанин и излиза на терасата, където може да се седне. В този момент аз вадя видеокамерата и с пионерски глас започвам бодър репортаж: „Това спокойно кафене в мюсюлманското гето в Стокхолм, където обикновено се събират на чашка кафе местните жители …” И тук виждам, как посетителите енергично махат с ръце срещу мен в знак на протест. Веднага свалям камерата, но вече е късно. „Нямаш право да снимаш без разрешение!” – викат срещу мен. – „Прибирай камерата!” „Вече я прибрах. И защо не мога да снимам на публично място? Това е свободна страна!” И тук пред мен се изправя огромен негър, тика ми дебелия си палец в лицето и крещи: „Fuck off from here!”. Аз се вдигам на пръсти, за да стана по-висока, и пищя „Ти върви на майната си! Кафенето не е твое! И си прибери мръсния палец!”

На секундата тридесет черни мъже едновременно скачат и ме обграждат с плътна стена. Чувствам миризмата на черна потна кожа. И в този момент ми се случва типичният за мен пристъп на неконтролируема ярост, когато пред очите ми пада червеното перде на гнева, напълно отговарящо на инстинкта за самосъхранение. Аз викам, вдигам юмруци като оръжие и крещя заплахи.

По-късно Йоханес описа ситуацията така: „Оставих кафето на масата. После се огледах и видях само черно кълбо от тела. Това беше истинска революция в Могадишо”. Той се втурна в кафенето и ме измъкна оттам. Тълпата ни последва. Гордо седнах на масата и казах, че никъде няма да отида, преди да си допия кафето. Тридесет черни мъже се скупчиха около масата, искайки да им дам камерата. Йоханес, изключително нелицеприятен човек, сдържаше напора на тълпата. Видях как се издуха вените на ръцете му. От всички страни на площада към кафенето се стичаха хора. Около нас растеше черният пояс от врагове, които все още не се решаваха да ме нападнат. Обезокуражаваше ги независимият ми вид. Обиждаха родителите ми, но и аз не се скъпях на оскърбления и им се смеех в лицата. Трескаво търсех с очи поне един полицай. Нямаше. Обстановката се нажежаваше.

Внезапно през тълпата си проби път бял мъж с кепе и уахабитска брада без мустаци, който ме попита на английски: „Да живееш искаш ли?”

-Искам. Имаш ли предложения?

-Ти не разбираш какво си говорят те помежду си, а аз разбирам. Първо ще те изнасилят, а после ще те убият.

-Все пак съм в Швеция.

-Това не е Швеция. И тук няма никаква свобода на пресата. Не искам смъртта ти да ми тежи на съвестта. Аз съм мюсюлманин. Върви си. Тук сме само двама бели – аз и твоят приятел. Няма да се справим с тълпата.

-Искам да си допия кафето и да видя как ще свърши всичко това. Само да се опитат да ме докоснат!

Белият уахабит се обърна към моя приятел:

-Тя е луда. Място ѝ е в болницата. Махни я оттук! Ако искаш, ще падна на колене пред теб. Не погубвай душата ми!

-Ето, допивам си кафето … – започнах аз. Йоханес се обърна към мен с побеляло лице и през зъби каза:

-Сега ще ти плисна това кафе върху физиономията, ако не станеш.

Бавно се надигнах и тълпата неочаквано бавно се разстъпи пред мен. Вървяхме през площада, без да бързаме.

-Не тичай. Не се оглеждай. Усмихвай се. Никога не показвай на дивите зверове, че се страхуваш от тях, – убеждавах аз Йоханес. И едва когато седнахме в метрото, почувствах, че ме тресе треска. „Господи! Та ние нищо не сме им направили! Просто извадихме камери!” – виках аз.

-Смятай, че се отървахме леко, – бавно каза Йоханес. – Миналата неделя на тоя същия площад наритаха шведски журналисти и им счупиха камерите. А те са били съпровождани от полицаи. Тебе вероятно са те сметнали за бясно куче. Ти и наистина не си много на себе си. Запомни – намираш се в Швеция, а не в Близкия Изток.

wx10804

Реклама призовава да направите паричен превод на роднините си в Африка

ТУК ЧУЖДИ НЕ ИДВАТ

В Швеция има 55 no-go зони, мигрантски гета, в които входът за полиция и журналисти е забранен, ми обяснява Вавра Сук, редактор на вестник Nya Tider. – Наш журналист правил репортаж в търговски център в град Упсала, в едно такова гето. Веднага се появила шариатска полиция: „Ти кой си? Какво правиш тука? Тук не ни трябват репортери”. Уахабитите предупредили всички наоколо – не смейте да разговаряте с този човек. Но на нашия репортер му кимнал един афганистанец. Срещнали се на паркинга и афганистанецът дори го поканил вкъщи. Разказал му, че всички имигранти са принудени да плащат пари на янгстерите за защита от шведските власти. А шариатската полиция следи, дали всички се молят по пет пъти на ден. Афганистанецът казал: тук е по-лошо от Кабул. И никога не бил виждал полицаи в района. Полицията не идва, за да не „провокира хората”.

А ето какво ми разказа отец Виталий Бабушин, настоятел на сергиевската енория в Стокхолм:

-Според служебните ми задължения трябва да посещавам десет православни енории в страната. Един благотворител ми подари кола и ми предложи: дай да я изрисуваме с икони, да окачим кръстове и да направим надпис „руска православна църква”. За да може всички да я забелязват. Така и направихме. Постоянно ми разбиваха прозорците, всяка седмица вадех винтове от колелата. И после отидох с тази кола в Гьотеборг. Местното сръбско отче ме попита: ти какво, самоубиец ли си? Жив ще те изгорят. Наложи се да приберем кръстовете и да боядисаме всичко. Сега в самия Гьотеборг използвам градски транспорт. В петък вечер по улиците няма да срещнете нито един швед. В центъра се разхожда шумна арабска младеж. В трамвая, където има само черни и араби, се чувствам като отче, което след службата пътува в трамвай, натъпкан с болшевики. Всички ме гледат, макар и да съм обикновено блечен.

-Тоест, вие не сте облечен като свещеник? И сте без кръст? – втрещено питам аз.

-В свещенническо расо и с кръст животът ми е в смъртна опасност. Не преувеличавам, – обяснява отец Виталий. – Ако бях монах и нямах голям доход и семейство, щях да сложа кръст и да приема мъченическа смърт. Но когато трябва да го направиш наистина … И после, чувствам, че на духовно ниво това би било провокация.

-Тоест, това вече е тяхната земя?

-Да, това е ТЯХНАТА земя.

Потресено мълча.

-Имаме една енориаша в Гьотеборг, която се е родила в Швеция, но е с родители руснаци, – продължава разказа си отец Виталий. – Тя е прекрасен педагог, 40 години е работила в училище, а сега е в болница с тежка депресия. Шведското училище не е като нашето училище. Там децата правят каквото си искат. В класа на нашата учителка има 20 деца и само две от тях са шведи. Останалите са мюсюлмани. Те нищо не слушали, тичали из стаята, замеряли се с учебниците. Едно от тях, тринадесетгодишно момче, се приближило до учителката и откъснало кръстчето от шията ѝ. После го сложило на масата и казало: „Какво е това? Повече да не го виждам.” Обляна в сълзи тя отишла при директора на училището, който ужасно се изплашил: „Шт! Никому нито дума! Ще ни обявят за расисти!”

А след няколко дни двама младежи от нейното училище се разхождали вечерта подпийнали из Гьотеборг. Не им се харесал един пенсионер с малко смешно кученце, което залаяло срещу агресивните ученици. Кученцето го убили. Пенсионерът не издържал. Започнал да ругае и да плаче и те зпочнали да го бият. Колко му трябва на един старец? Пребили го до смърт. А на следващата сутрин, сякаш нищо не се е случило, отишли на училище. Шегували се, разкавали всичко за „приключението” си. Дошла полиция и ги прибрала, обаче те са непълнолетни и нищо няма да им направят. Ще поседят в някой приют за малолетни престъпници. На обществото не му е известно нищо за това, както и за много други подобни престъпления. Има специален код R291, който дават на престъпления, извършени от мигранти, а от жертвите взимат делкарация, че няма да разгласяват информацията. След този случай нашата учителка влезе в болница. Повече никога няма да се върне в училище. Твърде силно е шокирана.

„НА ШВЕДСКИТЕ ФЕМИНИСТКИ ПЪРВИ ЩЕ ИМ ОТРЕЖАТ ГЛАВИТЕ”

-Родила съм се и съм израснала в Сомалия, в златната епоха на социализма. Тогава всички мислели, че у нас има диктатура. Едва сега разбрахме, колко свободни и щастливи сме били, – разказва ми Мона Валтер, която вече от 23 г. живее в Швеция. – Всички бяхме мюсюлмани, но имами виждахме само на сватби и погребения. Жените и мъжете имаха равни права. Гордеехме се с първата жена-пилот, завършила в СССР! Летеше на МИГ-ове. Имахме всичко – безплатни училища и медицинско обслужване. Много съчувствахме на арабските жени, които стояха заключени и не можеха дори да карат кола, а в Сомалия жените служеха в армията, полицията, работеха. И никога не носеха хиджаб. Ние се обличахме фантастично красиво и свободно в най-добрите традиции на африканската култура.

Мона ми показва снимка от тези години. Весели мургави жени с горда осанка в леки, ярки одежди, напомнящи на индийското сари.

-После в страната започна гражданска война и аз и семейството ми избягахме в Швеция през 1994 г.. Бях само на 19 години. Оказахме се в такова мюсюлманско гето, където за малко не ни убиха. Повярвай ми, провървяло ти е. Когато дойдох, местната община веднага ми забрани да нося отворени дрехи. Омотаха ме в черни дрипи, почнах да ходя в джамията, да чета Корана и исках да стана добра мюсюлманка, за да спечеля уважението на хората. Отвсякъде изпълзяваше шариатска полиция. Всички имами до един се оказаха уахабити от Саудитска Арабия.

-Искаш да кажеш, че в демократична Швеция още през 1990-те години е действала шариатска полиция? – възкликвам аз.

Разбира се. На тези идиоти не са им нужни офиси. Те контролират улиците и следят жените. Звъняха на родителите ми: „Поговорете с дъщеря си, държи се неподобаващо. Съблазнява. Ако я изнасилят, вината ще бъде ваша”. Животът е много труден и опасен за жените в тези райони на Швеция. Вечер никога не излизат от къщи. Изнасилванията в Швеция са ежедневие.

(Швеция е на първо място по брой на изнасилвания в Европа и на второ в света. Особено скандални станаха изнасилванията в пряк ефир в интернет и знаменития рок фестивал „Ние сме Стокхолм”. Тактиката е проста – момичето го обкръжават няколко арабски мъже. После се прави втори кръг, който изолира момичето от тълпата. И после още един – трети. Не може да се види, какво се случва вътре. Момичето първо го изнасилва първият кръг, после мъжете си сменят местата. Виковете на жертвата се заглушават от силна музика. Точно такава тактика приложиха насилниците на площад Тахрир по време на египетската революция.)

-Мюсюлманските момчета обясняват това така  – сами си го просят, тези момиченца, ходят разголени, значи искат секс. Тоест, това са проститутки, на които дори не е необходимо да се плаща, – обяснява Мона. – Шведските СМИ не искат да пишат за това. Те заявяват, че оскърбявам така мюсюлманите. А аз само споделям информация. Опитват се да ни затворят устата. Знаеш ли какво е общото между ислямистите и либералните СМИ? Те ненавиждат хората с друга гледна точка. В Швеция изчезват район след район, изолират се и се затварят за света. Политиците са изплашени и се правят, че нищо не се случва. Опитах се да обясня на бежанците – ако искате шариат, идете в Саудитска Арабия или Кувейт. Но вие идвате в Швеция и не можете да заставите шведите да живеят по шариатския закон. Вие отказвате да признаете тяхната култура, но въпреки това взимате пари от тях.

Не можеш да си представиш какво внушават на мигрантите в шведските джамии! Не сте длъжни да се интегрирате в шведското общество, защото то е общество на неверници. Демокрацията е отвратителна и противоречи на исляма. Жената не може да работи, да излиза сама от къщи, длъжна е да се подчинява на мъжа, а ако не го направи, мъжът трябва да я набие. Отидох в полицията и написах заявление – забранете тези проповеди! Те противоречат на демокрацията! Полицията ми каза – при нас има свобода на религиите.

Моне Валтер успява да избяга от гетото. Омъжва се за швед, ражда три деца и приема християнството. По законите на исляма е осъдена на смърт.

-Местните имами издали фетва – тя трябва да умре, – разказва Мона. –Публикуваха адреса ми на всички ислямски сайтове с призив „отидете и я убийте”. Полицията не си мръдна пръста. На мен и на семейството ми се наложи да се крием. Постъпих във феминистка партия, но ме изгониха оттам. Разбираш ли, не съм била политкоректна. Казвах на феминистките: отидете в мюсюлманското гето и говорете на хората за свобода и демокрация, за правата на жените. А те твърдяха: не можем да обиждаме мюсюлманите, ние сме мултикултурна страна. Ти просто си ислямофобка. Всички религии са еднакви. А когато им казвах, че всеки човек има право да се гордее именно със своята култура, те ми казваха, че съм расистка, че съм като Хитлер. Тези глупачки дори не разбират, че когато в Швеция дойдат на власт имамите, просто ще им отрежат главите.

Мона се смее горчиво.

-Знаеш ли какво се случва в местните училища? Всяко лято цели автобуси с 12-13-годишни момичета-мюсюлманки отиват в Лондон „на ваканция”, където в незаконни клиники им правят обрязване на клитора. И цяла демократична Швеция знае за това. Опитах се да разговарям с директорите на училищата, но те се изплашиха. Написах заявление в полицията, в което посочих училищата, приведох факти, но пак ми заявиха: това са религиозни обичаи. Можеш ли да си представиш, че в XXI в. в цивилизована Европа превръщат децата в инвалиди за цял живот?!

В Корана се казва, че жената е само половина от мъжа. Тоест, ние с теб двете сме равни на един мъж. Не е ли смешно?

Гледам тази дребна чернокожа жена и си мисля, че рядко съм срещала в живота си толкова силни духом мъже като нея.

wx10805

Ресторант „Истанбул“ в мюсюлманския квартал на град Малмьо

wx10806

Ресторант „Техеран“ в мюсюлманското гето на град Малмьо

МЪЛЧАНИЕТО НА АГНЕТАТА

Когато за пръв път видях Ханс Ерлинг Йенсен, реших, че е свещеник. Висок, облечен в черна риза, с необикновено древен кръст на гърдите, в центъра на който блестеше аметист, струваше ми се, че сега ще протегне ръка и ще каже: „Благославям те, дъще моя”. Но се оказа, че е агностик. Жена му Ева също не вярва в Бог, но носи кръст като „част от християнската културна традиция”. И двамата са яростни противници на мюсюлманското нашествие в Европа. Ханс освен това е международен директор на фонда „Хатун”, създаден от забележителната жена, монахинята от сирийски манастир,  сетра Хатун Доган. Фондът се занимава със спасяването на християнското малцинство и язидите, които са преследвани, убивани и насилвани в Ирак, Египет, Сирия, Пакистан и Индия.

Ханс (датчанин) и Ева (шведка) напълно разбиха представите ми за скандинавците като за хора мрачни, затворени и недоверчиви към чужденците. Ще започна с това, че те през фейсбук ме моканиха, мен, напълно непознатия човек, да поживея в дома им в южна Швеция и обещаха да ме запознаят с много „борци за свободата на Европа”.

Това бяха три необикновени дни. Научих се да ям сельодка във всякакви сосове – доматен, сметанов и даже пържена с пюре от боровинки (след сельодката всички ядат много месо) и да казвам „колко” пред всяка чаша (много удобно и пести време). Всяка вечер в къщата идваха интересни хора и водехме дълги дискусии за съдбата на Европа в напълно руски стил, откровено и страстно, с голямо количество алкохол, понякога до два часа през нощта.

wx10807

Обикновен шведски магазин

Главният въпрос, който ме измъчваше, беше как Швеция е „стигнала до това положение” да изгуби своята идентичност, да приеме най-голямото количество мюсюлмански бежанци на глава от населението в Европа и сега да живее в страх и лъжа, опасявайки се, че истината за масовия терор над коренните жители ще изплува на повърхността. Ханс повдига ръка към небето и възкликва: „Имам само едно разумно обяснение – нашите политици са обладани от дяволът!” Аз се смея: „Ханс, ти си агностик. Дяволът не може да ти бъде аргумент”.

Ева, разумна едра жена, ясно формулира причината за самоубийството на шведската нация:

-Хуманистичен екстремизъм. Когато, в стремежа си да помогне на чужденците, нацията загубва инстинкта си за самосъхранение. И за това има три причини. Много дълго време ние живеехме прекрасно, даже прекалено хубаво, имайки най-добрите в света социални служби. Както казваш ти, животът ни е развалил. И свикнахме да се доверяваме на властите. След като политиците можеха да ни създадат такъв прекрасен живот, значи не могат да грешат.

-От момента, в който това успя, пресата прекрати всяко критично разследване на властите и се превърна в техен мегафон, – пояснява Ханс. – Демокрацията се превърна в демократура.

-Когато властите казаха, че сме длъжни да приемем бежанци, шведите веднага казаха „Прекрасно!” – продължава Ева. – Ние сме най-богатата нация в света. Защо да не го направим? Ние можем да стоплим всички. Втората причина – у нас 200 години не е имало война и загубихме бойния си дух. Тоест, научиха ни, че винаги трябва да водим диалог, докато мюсюлманите ги учат, че трябва да се сражават за ценностите си.

Третата причина – ние сме най-атеистката страна в света. Ние нямаме религия. И въпреки че сме атеисти, аз редовно плащах данък на църквата като данък на културната традиция, а тогава спрях да плащам, тъй като шведската църква започна да се заиграва с мюсюлманите. Атеизмът не ни подготви за срещата с исляма. А той не е само религия, а преди всичко, идеология и политическа система. Ние наивно мислехме, че ще можем да ги интегрираме. Общината организира в едно кафе „интеграционни вечери”. На тях идват феминистки, които се наслаждават на кухнята халал и възклицават колко е прекрасно това, че и ние имаме сега арабски блюда и екзотични съставки. Извинете, но кой кого интегрира? Може би НИЕ сме тези, които трябва да устойват за мигрантите празници на шведската кухня и култура?

Приехме хора без документи и огромно количество „младежи без родители”. Всеки тридесетгодишен афганистанец или сомалиец може да каже, че е на 16 години, а Швеция вярва на думите на тези лъжци, взима ги за истина и им разрешава „да се съберат с роднините си”. А после тези „младежи” искат при тях да дойдат и собствените им жени и деца, като обясняват, че в тяхната страна бракове се сключват на ранна възраст. При това „непълнолетните” бежанци не могат да се депортират от страната, защото ТЕ СА ДЕЦА! Те могат да убиват и насилват, но им се присъжда само възпитателно наказание. Нашата рационалност и здравият ни разум са изчезнали. Управляват ни само емоциите.

wx10808

Улиците на Стокхолм

-Обществото ни е стигнало до такова ниво, на което се е преситило от хляб и зрелища, – разгорещено казва Ханс. – Ние сме овце в обора. Ще започнат да ни избиват, а ние дори и да изблеем няма да можем.

Стокхолмски синдром. Както твърди Уикипедия: „Механизмът за психологическа защита се основава на надеждата на жертвата, че агресорът ще прояви снизхождение, при условие, че без уговорки се изпълнят всичките му искания”.

ПРЕОБЪРНАТА РЕАЛНОСТ

Веднъж по време на обяда (като изключение ядохме шведски кюфтета вместо сельодка) Ханс изригна с прекрасна реч, която никога няма да забравя:

-В Европа е опасно да се използва думата „декаданс”, защото тя напомня за Гьобелс и неговите дела. Обаче именно тази дума отразява реалността на нашата цивилизация. След Втората световна война се случи едно индустриално чудо, а хората се побъркаха по купуването на нови хладилници, коли и мебели. Движението на английските суфражистки беше продължено в новото движение за правата на жените да работят и да печелят пари. И главното е, че жените получиха правото да разполагат със собственото си тяло. Започна борба за свободни аборти. Когато срещнах моето момиче и тя забременя, докторът не ѝ позволи да направи аборт. Нямахме желание да ходим в Полша, където тогава отиваха за това всички шведки, и така на белия свят се появи по-голямото ми дете. Създадохме семейство и решихме да си народим още деца. Не става дума лично за мен, а за етиката, която определя цивилизацията.

Например, преди Мохамед арабите са заравяли в земята нежеланите деца. Но Мохамед сложил край на това. А нашата цивилизация сега прави това, което арабската цивилизация е забранила още през седми век. Така че те смело могат да ни нарекат декаденти. Ние убиваме деца, без да се замислим и мюсюлманите използват този факт. Ние пием много и децата често остават без надзор, защото на нас ни се иска да отидем на купон. Ние обичаме наркотиците и удоволствията. И започнахме да казваме, че хората трябва да правят само това, което искат и че нямат задължения към обществото.

Мъжът загуби правото да каже на жената: това е и мое дете, не го убивай. Феминистките придобиха неограничена власт и в същото време изведнъж започнаха да се интересуват от мултикултурализма. От 1975 г. в Швеция нахлуват мигранти. Тогава не ни говореха за сблъсък на цивилизациите. Феминистките се възхищаваха: колко приятни са тези хора, колко необикновено се обличат и колко вкусно готвят. Хората започнаха ди ги привличат чужденците и започнаха да губят интерес към своята общност. Първият признак за декаданса е загубата на инстинкта за оцеляване, за защита на своето племе, на своя народ. Стана модерно да се помага на бежанците и да се осиновяват деца от къде ли не от Африка.

wx10809

Демонстрация против масовата миграция в градчето Телеборг. На плаката: „Да направим Швеция отново безопасна“

Упадъкът на цивилизацията, това е одобреното от законът убийство на собствените деца, интересът към чуждите деца и загубата на интереса към собственото семейство. Възпитанието стана абсурдно. На детето още в детската градина му се внушава, че всички хора са еднакви и че чужденецът е потенциален приятел, на когото трябва да се съчувства, защото той в момента преживява труден период. И правят на детето мечешка услуга. То не е способно да се съпротивлява. Когато бях малък, родителите ми ми казваха, че трябва да се страхувам от циганите, защото те крадат. Сега наричаме циганите „народ рома” (това е политкоректно). И ето ти една съвсем не весела история. В малко шведско градче една журналистка написала в местния вестник статия за бедните цигани (ой, народа рома), които седят в уличната мръсотия и просят пари. И, моля ви се, колко е срамно това, че никой не им помага. Млада жена на 24 години прочела статията и поканила у дома трима джентълмени от улицата и докато взимали душ, им приготвила вечеря. За благодарност я изнасилили. Всъщност, обществото трябва да даде под съд тази журналистка и цялата система на СМИ, която въвежда хората в заблуда.

wx108010

Феминистките са главната политическа сила в Швеция. Реклама в метрото на фестивала на феминистките

Декадансът е загуба на обществото на връзката му с реалността. Помниш ли онзи немски евробюрократ, който изпрати красивата си дъщеря да работи като доброволец в лагер за бежанци? По пътя на връщане от лагера млад афганистанец я изнасилва и удавя в реката. И какво прави бащата? Моли всички, които му съчувстват, да дадат пари на бежанците. Говорих с двама известни психиатри и ги попитах дали това е нормално поведение. Отговориха ми така: ако този баща действително разбере какво се е случило, ще бъде принуден сам да поеме отговорността за убийството на собственото си дете. Затова отрича реалността. Отричането на реалността е декаданс.

wx108011

Демонстрация срещу масовата миграция. На плаката: „Върнете на Швеция правото да говори“

СПАСЕНИЕТО ЩЕ ДОЙДЕ … ОТ РУСИЯ?

О, шведите са много търпеливи към лютеранската църква. Те се примириха с това, че от 1958 година свещеници могат да стават и жени (главата на шведската църква, между другото, е жена). Те скърцаха със зъби, но мълчаха, когато църквата започна да благославя еднополовите бракове. Затвориха си очите даже и за факта, че епископ на Стокхолм стана лесбийката Ева Бруне, чийто мъж (или жена) е „свещеничката” Гунила Линден, с която съвместно възпитават приемно момченце. Именно тази двойка оглавява ежегодния гей-парад в Швеция. (Това е тържество, което трае една седмица! Учениците боядисват пейките във всички цветове на дъгата и устройват пикници с разноцветни лентички.)

Шведите приеха, както и трябваше, и този факт, че църквите бяха дадени на разпродажба (!), заради това, че пустеят (дори на Рождество там на практика няма хора). Един радикален свещеник призова църквите да бъдат взривявани, за да не се превърнат в музикални и спортни площадки.

Руската енория в Стокхолм е в плачевно състояние. Тридесеметровата стая не може да вмести почти хилядата дошли. Но шведските власти предпочитат да продадат църква на всеки друг, но не и на руснаците.

-Преди три години намерихме благотворител, известен човек, и се опитахме да купим храм, – разказва отец Виталий Бабушин. – Размечтахме се. С единият крак вече бяхме в истински собствен храм. В последния момент ни отказаха и заявиха, че не са длъжни да ни обясняват причините. И така два пъти. Обикновена русофобия. При това местната църква не се отказва от мюсюлманите и даже предлага да се откаже от християнските символи (да свали кръстовете и знаменитите евангелски петли), за да не се дразнят бежанците, тъй като често ги настаняват в църкви. Загубата на духовни и религиозни ориентири вдъхнови много шведи да потърсят Бог. Хората приемат католическото вероизповедание, а често и православното.

В една от вечерите при моя приятел Ханс Йенсен дойде покръстеният католик Оскар Порат. Той е хладнокръвен, практичен мъж, но за него вярата е последната надежда.

-За последната година сто хиляди души са напуснали лютеранската църква в Швеция. Политиците управляват чрез свещениците и това вече не е църквата на Христа. Тя е наводнена с армия от дяволи. Мой приятел внезапно избра руската православна църква, а аз – католическата. Убеден съм, че с помощта на вярата ще победим ислямистите в Европа. Чрез отричането на вярата нищо няма да постигнем. Негативните послания никога не постигат целта си. Но в католицизма не всичко е наред. Римският папа мие краката на мюсюлмански бежанци, даже без да знае кои са те и дали не са убивали християни в Сирия. Дава нареждане на всички църковни общини да приемат мюсюлмански бежанци. Знаменитата монахиня Хатун Доган вече заяви, че Европа отваря врати за собствените си бъдещи убийци. Вместо овце, пуснахме вълци. Всичко това прилича на колективно полудяване. И шведите се събуждат твърде късно. През 1970 г. Швеция е била най-бедната страна в света, а сто години по-късно станахме най-богатата. Това е невероятен скок. Чудо, божия благословия. Но Швеция предаде Бога и мигрантите са нещо като наказание. Затова вярвам, че спасението ще дойде от Русия. Вие имате здрав разум.

wx108012

Ханс Йерлинг Йенсен и сестра Хатун Доган работят заедно във фонда, който спасява християни в Близкия Изток

Внезапно Оскар се въодушевява:

-Чували ли сте за трите пророчества на Богородица във Фатима?

През 1917 г. в Португалия, в селището Фатима, хиляди хора стават свидетели на явяването на Дева Мария. Първото ѝ пророчество се отнасяло до Втората световна война и Русия. Два месеца преди Октомврийската революция предсказала, че Русия я чакат големи сътресения, ако се отвърне от Бог. Ще загинат милиони хора. Третото пророчество също засягало Русия, но дълги години било засекретено от Ватикана. През 1981 г. бишв австралийски монах даже отвлякъл британски самолет с единственото искане Ватикана да обнародва пророчеството. През 200 г. частично го разкриват. Предвижда ни не лек живот. Новото обръщане на Русия към Бог ще спаси целия свят, въпреки че ще бъде съпроводено с ужасяващи катаклизми.

-Тази година стават точно сто години от пророчеството. Сега разбирате ли защо християните от цял свят гледат с надежда към Русия? – възкликва Оскар.

-Пак ние! – казвам с тъга. – А не може ли без нас?

-В никакъв случай, – строго казва Оскар. – На Русия ѝ е възложена велика мисия и ѝ дадена Божията благословия.

ИЗГУБЕНАТА БИТКА

Шведските СМИ се прочуха с един феномен, ужасяващ за всеки вменяем журналист. Става дума за т.нар. „коридор на мненията” (на шведски åsiktskorridor). Публичните дискусии не могат да засягат наболели теми като абортите, хомосексуалните бракове и бежанците. Обществото е обхванато от истинска истерия за политкоректност. Самите журналисти признават, че в резултат на „коридора на мненията” стават широко разпространени автоцензурата, страхът от обективната реалност и загубата на вяра в силата на аргументите.

wx108013

Демонстрация против масовата миграция. На плаката: „Дайте на мюсюлманите тези права, които те дават на християните в собствените си страни“

Младежта е напълно зомбирана, а на протестните демонстрации срещу окупацията на страната от мюсюлманите излизат само възрастни хора от 40 до 60 години. След една такава акция в градчето Трелеборг тъжните активисти се събраха в дома на моите приятели Ханс и Ева.

Синеоката красавица Агнета е дошла от големия град Норчепинг, където е живяла до мюсюлманско гето, в малкия Хаменхог заради четиринадесетгодишната си дъщеря Надя. Но сега и в Хаменхог се появили мюсюлмани. „Слава Богу, Надя прилича на арабско момиче с нейните черни очи и коса, – казва Агнета. – Но въпреки това всеки ден я изпращам до училището и я взимам обратно. Още повече, че сега в училището ѝ учат афганистански мъже, които уверяват, че са на 16 години!”

Католикът Оскар Порат е избягал от Хелсинборг в малкото градче Кивик заради трите си дъщери. Но на пет километра от дома му строят огромен център за бежанци.

-Момичетата ще порастнат и какво ще правя тогава?! – оплаква се Оскар. – Когато започне гражданската война, ще се преместим. А тя неизбежно ще започне. От начало ще бъде икономически колапс от непремереното натоварване, с което се е нагърбила Швеция. И на стотиците хиляди агресивни млади мъже, полудяващи от безделие в центровете за бежанци, ще престанат да им дават храна. Ще започнат бунтове. Ние сме решили да бягаме във Финландия. Там все още е безопасно.

wx108014

Сомалийката Мона Валтер, която е избягала от мюсюлманското гето, приела е християнството и е осъдена на смърт от шведските имами

Стопанката Ева ме приближава до прозореца и ми показва двете съседни къщи, потънали в тъмнина.

-Тези къщи иска да ги купу богатият арабин с шведски паспорт Ахмад Зидан Саид и да открие в нашето селище Ловштад възпитателен център за трудни мюсюлмански младежи с психологически проблеми. Всички вестници са във възторг! А какво ще правим ние, когато на сто метра от къщи се заселят малолетни престъпници?

(Изпреварвайки събитията, ще кажа, че бандата младежи с „трудно поведение”, възглавявана от брадат възпитател-уахабит, след няколко дни наистина пристига в мирното селище Ловштад.)

Всички говорят за бягство от Швеция и аз възкликвам с възмущение:

-Но това е капитулация! Бежанците всички ви ще превърнат в бежанци! Трябва да се борите за страната си!

wx108015

Днес Коранът се продава в много от големите шопинг-центрове в Швеция

-Ето ти сега ни разказа за своето прекрасно съветско детсво, – включва се в разговора политическият активист Йохан Виден. – За това, как са ви възпитавали в духа на патриотизма, че е висше щастие да загинеш за родината си, как в училище са водили ветерани от войната. А у нас думата „патриотизъм” се приравнява към думата „расизъм”. У нас е необходимо момчетата да изглеждат като момичета. Идеално би било, ако са хора без пол. Ние не умеем да се бием. За разлика от нас, мюсюлманите умеят. Нас са ни кастрирали морално и точката, от която няма връщане назад, е достигната.

Спомних си разказа на журналистката от вестник Nya Tider Сана Хил: „През 2007 година феминистки вдигнали скандал заради това, че на герба на нашия военнен контингент в Афганистан е изобразен мъжки лъв. В резултат на това лъвът беше лишен от пол. Ето това е символът на някога могъщата и прекрасна Швеция – кастрираният хералдичен лъв“.

Източник: balkans.kp.ru

Advertisements

5 thoughts on “ИЗНАСИЛЕНАТА ШВЕЦИЯ Е БОЛНА ОТ СТОКХОЛМСКИ СИНДРОМ

  1. Феминизмът отрови съзнанието на младите, и е като анафора за женския пол, самозабравил се и прекалил с условията за безнаказаност, при конфликти с мъжкия пол, предоставени му от извратено законодателство. Скандинавските страни, със своето женско управление си заслужават съдбата, а жените им опиянени от утопията за равенство, не оцениха благородството на мъжете в обществото си. Радвам се, че при нас на балканите отровата на феминизма не успява да зарази страните, отстояващи традиции и обичаи, онаследени от патриархалното минало. Щом не искат християнски патриархат, ще им се наложи на жените от скандинавието шериат. Така им трябва, за да разберат, че природните закони не се пристъпват с извратени граждански, и че мъжът е стоял, стои, и винаги ще стои по-високо от жената в природната йерархия. Матриархат никога не е имало, а е измислица на джендър-псевдо науката, както и митът за амазонките, в услуга на феминистичната идея Отлична статия, и е като послание към нас, да пазим нашите си ценности и традиции, от посегателствата на Брюксел, налагайки ни Евро-гейско-атлантическите си ценности!

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s