Неолиберални митове

world-marketСпоразуменията за свободна търговия подсилиха транснационалната капиталистическа власт и печалби за сметка на нарастващата икономическа нестабилност и влошаването на условията на труда и живота. Това се случва навсякъде по света и не е ограничено само до България, но в нашата страна се виждат много показателно резултатите:

  • на 2 място по най-лошото здравеопазване в Европа;
  • най-малките заплати и пенсии в Европа;
  • голям процент емиграция към най-развитите капиталистически страни;
  • голям спад на раждаемостта;
  • корупция на всяко ниво в цялата инфраструктура;
  • огромен процент неплатежоспособност сред населението;
  • на 41 място в света по недохранване сред населението, наравно с Нигерия и Гвиана;
  • постоянно влошаване на образователната система.

Може още да се изброява, защото цялата система в страната е олицетворение на стратегия за експлоатация на български ресурси, включително евтина работна ръка в лицето на българските работници..

Въпреки тази реалност, неолибералите твърдят, че либерализацията, дерегулацията и приватизацията произвеждат ненадминати ползи, такива които са приемани от работоспособните хора за неоспорима истина. По този начин корпоративните и политически лидери от развитите капиталистически страни, като САЩ и Обединеното кралство, рутинно бранят усилията си да разширяват Световната търговска организация (СТО), като осигуряват постоянни нови споразумения. Примерно, такива като Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (т.нар. СЕТА), Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) и мн. др. Уж че с това ще осигурят по-светло бъдеще за хората по света, особено за тези, които живеят в бедност.

Например, Ренато Руджеро, бивш генерален директор на СТО, преди години заяви, че усилията за либерализация имат потенциала да изкоренят бедността в световен мащаб още в началото на 21 век, което според него било утопична представа преди няколко десетилетия, но е реална възможност. Подобно написа през 2005 г. и Уилям Клайн, който тогава беше старши научен сътрудник в Института за международна икономика, американски „think tank“ (мозъчен тръст), твърдейки че ако всичките глобални търговски бариери се премахнат, само за 15 г. около 500 млн. души ще бъдат измъкнати от бедността.screen-shot-2014-04-10-at-10-17-04-am

Според поддръжници на СТО и споразуменията им, тези институции/споразумения търсят да промоцират свободния пазар за да подсилят ефективността и максимизират икономическото благосъстояние.

Този фокус върху търговията крие това, което в действителност е една много широка политическо-икономическа програма: разширяване и подобряване на възможностите за приготвяне на корпоративните печалби. В случая на СТО тази програма се следва чрез различни споразумения, които са изрично предназначени да ограничат, всъщност да блокират държавното регулиране на стопанската дейност в контексти, които нямат много общо с търговията.

Примерно, Споразумението относно свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуалната собственост (т.нар. ТРИПС) ограничава възможността на държавите да се отричат от патентите върху някои продукти (в това число над живите организми) или да контролират употребата на патентованите продукти (включително използването на задължително лицензиране, за да се осигури достъпност на жизненоважни лекарства). Също принуждава държавите да приемат значително увеличаване на продължителността на времето, през което патентите остават в сила. ТРИПС ограничава възможността на държавите да поставят подобряващи изисквания за изпълнение на преките чуждестранни инвестиции, обхващайки тези, които се изискват за ползването на местни суровини (включително и труда на хората) или прехвърлянето на технологии.

Друго такова предложение за разширяване на Общото споразумение по търговията и услугите (т.нар. ГАТС) принуждава държавите да отворят своите национални пазари и услуги (като в това влиза всичко от здравеопазване и образование до комуналните услуги и търговията на дребно) за чужди доставчици, както и да ограничат общественото регулиране на дейността им. По този начин това споразумение отрича на държавите членки възможността да използват не-икономически критерии, примерно трудовите и екологичните практики в даването на договори.

Тези споразумения рядко са дискутирани от масмедиите, именно защото директно повдигат спорове между частната и държавна власт и не могат да бъдат обяснени лесно.

За някои от тези споразумения, като ТПТИ и АКТА, стана известно в публичното пространство след серия от разкрити документи и електронна поща, че се провеждаха напълно на затворени врати, така че можете да си добиете представа за какво иде реч. Това е и една от най-важните причини, поради която тези които подкрепят проекта на капиталистическата глобализация предпочитат да описват институционалните механизми, които им помагат да укрепят търговските споразумения и да ги защитят въз основа на предполагаемите добродетели на свободната търговия, за да бъдат за съжаление и незаслужено в защита, която придържа огромното клатушкане сред работещите хора, особено в развитите капиталистически страни.

lifestyle-graffiti-crop

Аргументите за насърчаване на свободната търговия обикновено се опират на теорията за сравнителните предимства, която въведе Дейвид Рикардо през 1921 г. в своите Принципи на политическа икономия и данъчното облагане. В действителност тя поддържа много специфично заключение: най-добрата икономическа политика на една страна е да позволи на нерегулираната международна пазарна дейност да определи нейните сравнителни предимства и национални модели на производство. В действителност това се и пропагандира от масмедийните икономисти, и никой от тях не оспорва основния извод на теорията за сравнителните предимства на Рикардо. Те предлагат допълнителна подкрепа на аргумента, че работниците от третия свят щели да бъдат най-големите бенефициенти от свободната търговия, че дори и да останели без работа бързо щели да намерят нова в друг сектор. Това, разбира се, е нереално, защото работниците които загубят своята работа в даден сектор не могат да бъдат също толкова продуктивни в друг сектор на икономиката. А и много от продуктите са доминирани от монополи, както и фирми получават държавни субсидии. Това влияе на тяхното производство и ценови решения.

Още през 80-те години на 20 век, пост-неолибералната ера беше белязана от бавен икономически растеж, по-големи търговски дисбаланси и влошаване на социалните условия. Конференцията на ООН за търговия и развитие докладва, че развиващите се страни като цяло са били с по-голям дефицит през 1990 г., отколкото през 1970 г. Моделът е много подобен във всички развиващи се региони.

В широкият образ, либерализацията на търговията е допринесла за деиндустриализацията на много страни от третия свят, като по този начин е увеличила техния внос на зависимост. Така ги прави по-евтини и по-лесни да бъдат получени. Също така насърчава увеличаването на вноса на луксозни стоки. Така чрез привличане на транснационалното корпоративно производство към третия свят се увеличава също интензивността на внос на голяма част от износа от третия свят.

Така, за да не се развиват страните от третия свят, от Световната банка (и други) ги забавят чрез социални програми и подобни методи за да не достигнат протекционизма на най-развитите капиталистически страни.

f0026526-1

Всичко което е гореописано, до него може да сложите България като страна от третия свят. По този начин ще ви се изяснят някои от въпросите като примерно: защо не се приема страната в шенгенската зона толкова години вече; защо известни на всеки корумпирани политици, и от десните и леви политически партии, са приемани от институции на Евросъюза без възражения, оставяйки българските граждани в капана на капиталистическия глобализъм; защо се отпускат евро-фондове, които би трябвало да бъдат вкарвани за развитието на страната, при условие че всеки в брюкселските зали и офиси знае, че се разпределят между фирмени кръгове на политическата власт; защо в България всички истини се разбират късно; защо малкият процент соросоиди, които реално съществуват само в София, се защитават десните политики и партии при условие, че техните платени от едрите шопари колеги в целия свят са предимно от крайно-леви активистки групи; и общо взето парите отговарят на защо, защо и защо.

untitled-1

Динамичният характер на съвременния капитализъм се стреми да прикрие своята разрушителна природа и затова работят в защита му много хиляди организации-клонове на едрите капиталистически глобалисти. Всички те работят за да поддържат системата на „тлъстите прасета“ в неолибералния глобализъм.

Според данни на ООН, разликата в доходите на живущите в 5 от най-богатите страни* и тези на 5 от най-бедните са били преди да започне неолибералната глобализация през 1960 г. в съотношение 30:1, до 1990 г. тези разлики са се удвоили с 60:1, а за само 7 г. през 1997 г. се е качил до 74:1. В резултат на тези тенденции към средата на 90 г. на 20 век най-богатите 20% от населението на света са получили 86% от световния доход в сравнение с 1%, който са получили най-бедните 20%. Ясно е, че такава концентрация на доход предполага съответна икономическа мощ, която се потвърждава от факта, че същите най-богати в света днес контролират 82% от световния износ и 68% от преките чуждестранни инвестиции.**

Огромната концентрация, разбира се, не се отнася единствено до взаимоотношенията на най-богатите страни и най-бедните, защото подобна концентрация също се случва и вътре в тях. Това се разбира и от залите в университетските статистики на Лоубороу и Хериот-Уат в Йорк, Британия, където е регистрирано, че нивата на бедността са се повишили рязко във Великобритания по време на неолибералния консенсус по времето на Тачъризмът и Блеъризмът, в резултат на което към края на 1999 г. една четвърт (26%) от британското население живееше в бедност, измерена по отношение на ниски доходи и множествени лишения от първа необходимост. Освен това, докато през 1983 г. лишенията в домакинствата са били 14%, през 1990 г. този дял се е увеличил с 21%, а до 1999 г. до над 24%.***

Към това може да се прибавят още много примери, като това защо от 1976 г. делът на богатството притежавано от най-богатия 1% американци се е удвоил, и в резултат на което  топ-1% притежават повече от 95%, докато милиони деца живеят в бедност, лишени дори от здравеопазване в най-богатата страна в света, а децата в Куба, една от най-бедните страни в света, се наслаждават на здравеопазването си.

a-placard-reading-all-against-neolibera-133136838-574e533731d3d

В лицето на световните протести и активизъм срещу разширяващото се неравенство по целия свят, които са в резултат на неолибералната глобализация, не беше неочаквано, че нейните идеолози ще започнат огромна кампания за дезориентация, чиста измама дори, подпомогната от необходимите количества статистическа алхимия-възхваляваща „ползите“ от неолибералната глобализация. Затова сега „сериозно“ се твърди, че същата е намалила драстично броя на бедните в света! Онези проповядваните 500 млн. от най-бедните страни. Всички измъкнати от нея чрез употребата на чиста магия.


Бележки:

*Според Световната банка страните с високи икономически доходи са: САЩ, Канада, Нова Зеландия, Япония, ЕС, Швейцария и Норвегия.

**UN, Human Development Report 1999 (NY: Oxford University Press, 1999)

***Felicity Lawrence “’Mass affluents’ get richer as the poor get poorer”,  The Guardian, 2/4/2001

Материалът е базиран на статии на Такис Фотупулос и Мартин Харт-Лансберг

Anony, 8.2.2017

Advertisements

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s