Подвигът на един руски капитан в Сирия: Марат Ахметшин срещу 200 талибани от „Ислямска Държава”

Ирина Плотникова, 12 януари 2017 г., „ВОЕННЫЕ МАТЕРИАЛЫ”
Превод: Р.Григоров, Българска Легия за информационна защита


Когато го намерили тежко ранен, е държал в ръката си граната с изваден шплент, а земята около него горяла”, – така за смъртта на сина си, Герой на Русия, разказва неговият баща Радик Ахметшин. Погребението и посмъртното награждаване на 35-годишния Началник на щабното разузнаване на гаубичния самоходно-артилерийски дивизион на Западния военен окръг на Руската федерация Марат Ахметшин се състояха в Татарстан в режим на пълна секретност на 6 юни и 31 август 2016 г.

И чак сега се заговори на висок глас за безсмъртния подвиг на 35-годишния руски капитан , при все че пълните подробности около неговия последен бой с талибаните все още остават скрити.

ДЯДО МУ – МОРЯК, БАЩА МУ – ЛЕТЕЦ.

Дядо му е командвал оръдията на ескадрен миноносец, баща му летял на свръхзвукови изтребители-прехващачи докато майка му в това време зареждала „черните кутии” за същите тези изтребители и след това разшифровала техните показания. Самият Марат Ахметшин се родил във военен гарнизон в Камчатка и от дете мечтаел да полети в небето и да постъпи на военна служба. След като завършил обаче казанското 113-то училище по съвет на баща си постъпил в Казанското артилерийско училище. И след завършването му, вече женен, заминал да служи в Кабардино-Балкария, където прекарал почти 8 години, през които на няколко пъти се отправял в зоната на Грузинско-Осетинския конфликт в Цхинвали. Голямата му дъщеря сега е на 13 години, синът му – на 9, а малката му дъщеричка – на само 3 годинки.

Званието си капитан Ахметшин получава още през 2005 г. и с този ранг сменява цяла поредица от ръководни длъжности – командир на гаубична самоходно-артилерийска рота в състава на 58-ма армия от Северо-Кавказкия военен окръг /от 2003 до 2006 г./, помощник-командир по артилерията на батальон в същата армия /2006-2009/, командир на гаубична артилерийска батарея в гр.Гюмри, република Армения /2009-2010/ и накрая става началник на щабното разузнаване на гаубичния самоходно-артилерийски дивизион на Западния военен окръг /декември 2015-юни 2016/.

Едно почти петгодишно прекъсване в службата на Ахметшин – от юни 2010 г. до декември 2015 г., е свързано с разформироването на военната му част. В Казан артилеристът първоначално работел като инженер в ПАТП-2, след това в едно друго предприятие, след това обаче подава рапорт за връщане в армията, обяснявайки на близките си: „Не е за мен. В армията има повече справедливост”. За последен път Марат дошъл да види родителите си в края на март 2016 г., след което оттам заминал да служи в една от нижный-новгородските части. Казвал, че му предстои командировка на полигон в Ленинградска област. Предупредил съпругата си – заминава за три месеца.

За последен път звъннал по телефона от Владимир, където чакал транспортен самолет за прехвърлянето му. Казал на баща си: „Слушай, тате, абе тия твоите самолети как излитат и кацат…”, казал и още, че много му се иска „моят син и твой внук да стане летец като тебе”, – спомня си Радик Вагизович Ахметшин, запасен майор от авиацията и бивш диспечер на полетите на Казанското летище. По думите му, до 3 юни той и не подозирал, че могат да изпратят сина му в Сирия. „Навярно е можел да откаже, но това би означавало кръст на службата му и на целия му живот”, – размишлява баща му.

СЕКРЕТНИЯТ ПОДВИГ И ТАЙНОТО НАГРАЖДАВАНЕ

За смъртта на кап.Марат Ахметшин край Палмира в Сирия, съобщават на съпругата му и на неговите родители на 3 юни 2016 г. Официалната формулировка гласяла: „загинал при изпълнение на бойна задача в състава на руския военен контингент в Сирийската Арабска република”. Неофициално казали на роднините му, че кап.Ахметшин е извършил истински подвиг. На 6 юни самолет на военновъздушните сили докарал тялото му в Казан. Прощалната церемония се провела с участието на началник-щаба на Западния военен окръг, военният комендант на Република Татарстан и секретарят на Съвета за сигурност на републиката, първоначално в Осиново, а след това в още едно село – Атабаево, Лаишевски район, където се състояло и погребението.

На 23 юни 2016 г. излиза указът на Президента на Руската федерация за присвояване на загиналия офицер от Казан на званието „Герой на Русия” „за мъжество и героизъм при изпълнение на специални задачи”. На 31 август в Казанския Кремъл се състоява посмъртното връчване на звездата му на Герой на семейството на загиналия офицер. На това мероприятие медии не бяха поканени.

Семейството на героя получило полагащата му се застраховка, а на сина му Амир обещали след две години място в Казанското Суворовско училище. Голямата дъщеря Зарина Ахметшина била зачислена в Казанския кадетски корпус. От септември тя вече учи в Москва. Тъгува за дома и пише ето такива стихове:

Татко никога не умира,
Просто престава да бъде наоколо…
Опитвам се понякога да си представя,
Че просто живее някъде надалеч…”

В публичното пространство се заговаря за историята на живота и смъртта на капитан Марат Ахметшин след като пристига писмо от Министерството на отбраната в Казанското 113-то училище, в което учил Героят на Русия с искане директорът на училището да вземе мерки „по увековечаването на неговата памет и патриотичното възпитание на подрастващото поколение”. Директорът и учениците се отнесли доста сериозно към въпроса – разучили в подробности биографията на загиналия техен съученик, свързали се с неговите роднини, приятели, учители и съученици от класа му, провели няколко открити урока по темата и дори заснели филм за това. Част от снимките протекла във вече съществуващия училищен музей на генералите и адмиралите на Татарстан. Следващите планове включват поставянето и на мемориална плоча.

САМ СРЕЩУ 200 ТАЛИБАНИ ОТ „ИСЛЯМСКА ДЪРЖАВА”

Какво точно  се случва на 3 юни 2016 г.? Началникът на отдел в районното военно комендантство в града Михаил Венедиктов разказал на среща с учениците, че кап. Ахметшин пожертвал живота си, за да защити други: „Дал е заповед за изпълнение на задачи, които никой не му е поставял и е действал самостоятелно, за да защити други хора… Не са много такива хора, които въпреки всичко да дадат такава заповед, знаейки отлично, че впоследствие може да бъде наказан вкл. и с отстраняване от длъжност и уволнение…Но такъв човек е бил – имал е в себе си доброта, офицерска чест, желание да защити своите другари и останалите военнослужещи, без никаква пощада за себе си… И неговият подвиг впоследствие е доказал всичко това”.

Бащата на героя в разговор с журналист от ТВ-програмата „Реално време” казва, че разгласяването на част от обстоятелствата около смъртта на Марат под Палмира, е забранено. Все пак обаче вдигна малко завесата над тази тайна:

Оказал се е сам срещу 200 талибани от „Ислямска държава”. Джихадистите са имали танкове и БТР-и, а той е имал само автомата си, три оръдия /на едно оръдие по щат се полага разчет от четирима военнослужещи, бел.ред./ и гранати. И въпреки това е приел боя. А той стреля точно – успял е да порази няколко танка и БТР-а. Когато дошло подкреплението от нашите, го намерили още жив. Тежко ранен, държал е в едната си ръка граната с изваден шплент, а наоколо земята горяла. Явно е искал да се взриви в случай, че талибаните го достигнат. Нашите му взели гранатата, хвърлили я настрани, за да се взриви. Едва тогава той загубил съзнание и паднал с лице към земята, право в огъня…”.

Руските военни лекари не успели да спасят живота на офицера, въпреки зверските усилия, които положили – имал е получени минимум три смъртоносни наранявания. На въпроса, как е могло руски войн в чуждата страна да се окаже сам срещу такава голяма група талибани от ISIS, военните източници на „Реално време” предположиха, че или основните войски са били отстъпили в този момент, или не са успели своевременно да пристигнат на място. Има и още едно предположение – възможно е капитан Ахметшин да е изпълнявал по това време задачи като военен съветник и да е обучавал офицери от армията на Сирийската Арабска република по линия на артилерията и военното разузнаване. Като при това се е намирал не в тила, а на предната линия, което означава, че в близост до Палмира се е намирал стратегически важен обект…

По данни на руските средства за масова информация, 35-годишният капитан Марат Ахметшин е станал 24-ият загинал по време на бойни действия в Сирия руски военнослужещ, чиято гибел официално е потвърдена от властите.

f35a3abb378804a6

Източник: warfiles.ru

Advertisements

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s