Александър Дугин: Приближаваме се към последната битка за света

Александър Дугин - гл.редактор на медия Царьград

Александър Дугин – гл.редактор на медия Царьград

Глобализацията – това е антихриста, който е дошъл да излъже всички култури и народи.

По време на XX-то заседание на Всемирния Руски Народен Събор се изказа Московския и Всеруски Патриарх Кирил. Особено внимание патриарха отдели на проблемния диагонал със Запада, отбелязвайки, че западните „ценности” водят към „обезчовечване на света”. Между другото, една от основните мисли на Патриарха – признание на Данилевските паралелни пътища за развитие на обществата ни.

Философа, и главен редактор на телевизионния канал Царьград, Александър Дугин коментира основните акценти на речта в предаването „Нашата страна”. По негова оценка, спора между славянофилите и западняците все още не е решен, а ние на фона на глобализацията-антихрист трябва да се подготвим за последната битка за света.

Спора между славянофилите и западняците все още не е решен

Предполагам, че това е най-важното събитие. Доколкото конфронтацията между Русия и Запада е достигнала своята кулминация. Ние сме на прага не на „студена”, а на „гореща” война. В Сирия, в Украйна. И сега е подходящото време духовните лидери, религиозните лидери, лидерите на руския народ (жители на Русия и тези които живеят в чужбина) да дадат отговор, дълбок, спокоен, фундаментален, на въпроса какво се случва. Да определят позиция. Да обозначат кой с кого влиза в конфликт. Да сплотят мислите и силите си. И да се върнат към тематиката, която беше главна в XIX век. Не случайно името на темата на този Събор „Русия и Запада …” повтаря заглавието на главната книга на Данилевски „Русия и Европа”.

В нашето общество, както каза Патриарха, все още не е решен въпроса между патриотите и западняците, между славянофилите (към които принадлежи Данилевски и към наследството, на които безусловно принадлежи огромното мнозинство на нашия духовен и интелектуален елит) и западняците, които са представлявани от либералния клан, и които са малцинство.

До момента този спор не е решен. И наистина видяхме кой припозна славянофилството в неговия съвременен вариант, чии интереси, и чии мнения изразява Всемирния Руски Народен Събор, и кой се придържа към принципа на догонващо развитие.

Когато президент беше Медведев, се създаваше впечатление, че ние се движим точно в посока на това догонващо развитие, за което съвсем точно говори Патриарха. И ние виждаме, че със завръщането на Путин отново, както и до 2008 година можем да се движим по собствен път. И ние сме стъпили на него и вървим по него.

Защо го нямаше лидера на „Единна Русия” Дмитрий Медведев?

Вътрешни противоречия в партията „Единна Русия”. Това са вътрешните противоречия на нашия политически елит, който не е изхвърлил окончателно от себе си западнячеството.

Аз така разглеждам и интерпретирам символизма в отсъствието на лидера на „Единна Русия” на фона на това, че всички останали лидери на политически движения присъстваха лично, изказваха се от свое име и от името на тези, които представляват в парламента и в Държавата, в подкрепа на тази идея. Показвайки така сплотеността на нашето общество.

Руските партийни лидери по време на събора.

Руски партийни лидери по време на събора (Валерий Шарифулин/ТАСС)

Събор на множество изповеди: всички са обединени от любовта към Русия.

И изказването на Талгат Таджутдин, главния мюсюлманин в Русия, и на равина Шеевич … Те като правило винаги участват в заседанията на Всемирния Руски Народен Събор. И почти винаги именно техните изказвания се отличават с по-емоционален, по-разгорещен и по-силен и последователен руски патриотизъм. Защото те се считат за неотменна част от нашия Руски свят, част от нашата Руска цивилизация. Те не обмислят своите изповеди, те са верни и последователни на своите принципи и религиозни учения.

Но те живеейки в Руския свят, който беше създаден от Руската Православна Църква, се сплотиха с него. Руския народ е в историята сплотявайки се около Христос. Те разбират, какво значение има това духовно основополагане и за тяхната собствена история. И те са не просто лоялни, те влизат във Всемирния Руски Народен Събор не по принуда или по необходимост. Те присъстват там като Руски патриоти.

Върховният мюфтия на Русия Талгат Таджутдин заедно с руски митрополит.

Върховният мюфтия на Русия, председател на Централния съвет на мюсюлманите Талгат Таджутдин и митрополит Саранский (Владимир Гердо/ТАСС)

Постмодернизъм – враг на всяка традиционна религия

В това отношение Събора наистина събира и обединява, той не противопоставя. И показва цялата дълбочина на традициите. Всъщност, не случайно говорим за традиционни ценности. Всяко утвърждаване винаги съдържа в себе си и част вътрешно отрицание. Не какви да е, а именно Традиционните. Традиционните, а не съвременните, не модернистичните. Традиционните, които идват от дълбините на времето. И тези хора, които изповядват традиционните религии – те естествено са солидарни с откъсването от радикалния секуларизъм, за което днес говори Светия Патриарх, отхвърляне от постмодернизма, отхвърляне на сегашния западен строй, който не е съвместим с ценностите на нито една от традиционните религии.

Разбира се, това днес е абсолютно антихристиянски западен свят. Някога той е бил християнски. Но днес той е съвсем откровено антихристиянски. Но той е не просто антихристиянски, той се проявява и против ислямската религия и юдейството. Това е чисто и просто материализъм, дехуманизирана, роботоподобна цивилизация. И тя идва към нас.

Правоверния мюсюлманин не може да бъде привлечен към радикалния тероризъм.

Патриарха се изказа не толкова като политик, а по-скоро като носител на истината. Като духовно лице той има право да назовава нещата с истинските им имена. Той е обърнат към вечността. Той вярва във вечния живот. Той разбира, че отговаря пред Страшния съд, в който той вярва истински. И затова всички земни ограничения, като политическата рамка, за него са тесни. И той ги прекрачва с лекота. В дадения случай, според мен, Патриарха засегна най-важния проблем, който ние в политиката и дипломацията постоянно се опитваме да заобикаляме.

Известно е, че зад радикалните ислямистки терористични групи стоят геополитическите интереси на САЩ и други страни (вкл. Израел), които манипулират с тези процеси.

Рационалността изисква да не се свежда манипулацията до решимостта на хора да отиват на самоубийствена смърт, което ние категорично отхвърляме, освен ако не им се даде за това сериозно основание. И това основание се явява съвременната западна цивилизация, която в действителност поражда колосалното зло. И за борба с това зло могат да бъдат мобилизирани искрени и наистина дълбоко честни хора.

И това наистина е много силна стъпка. Защото в действителност ако ние сме православни християни, ако сме руска евразийска цивилизация, същевременно категорично против западните изкривявания и западните постхуманни (по същество нечовешки, за което говори Патриарха), ако сме солидарни с Патриарха, то ние показваме истинския път на противостоянието. Не терористичен, а мирен, основан на любов, на първо място любов към Бога, на любов към традициите и собствения народ, към собствената история.

Към нас да идват тези, които са решени на война със съвременния свят. Към нас, към Русия, към православието, към нашата християнска борба за вечност, за Христос и за истината. А не да се поддават на тази уловка на хората, които ползват благородната ненавист към съвременния Запад, сами стават съучастници на това престъпление. Това е капан. и за това Патриарха се изказа съвършено ясно.

Симфония: Патриарха облича руската мисъл в думи, а президента в дела.

Обърнете внимание, как се разпределят в известен смисъл функциите между Патриарха и Президента. Патриарха говори, и всъщност това е най-главната сила на Църквата и духовните лица – неговите слова. Това са свещения негов „глас”-слова. А президента действа. Не защото така е казал Патриарха, и не защото така казва Църквата, а защото така казва нашата история, и така казва нашия народ. И патриарха облича в думи това, което чувства всеки от нас, всеки руски човек, а Президента го претворява в дела. И се появява тази въпросна симфония, по византийски модел, когато духовната и светската власт са в пълно противоречие с модерното и единни в общата си стратегия. Едната част на клона, духовната власт спасява душите, а светската власт спасява тялото. Но това е симбиоза. И не просто в името на народа или на Държавата, а в името на Христа, и в името на истината. И тогава всички работят заедно, в сътрудничество, сработват се помежду си. И светската власт, в лицето както на византийския император или нашия Президент, и в лицето на Патриарха, като глава на Църквата, и в лицето на народа, защото Събора е руски народен. И в лицето на цялата Държава, включвайки всички тези етноси, култури и религии, които също се оказват в нейните граници. Така наистина вселенската мисия беше озвучена. И наистина това е противопоставяне на Русия със Запада – това е не само противопоставяне на една страна с група от други. Това е противопоставяне на два типа човечества, каквито има навсякъде.

„Дайте ни право на собствено битие“, казва Патриарха от името на целия руски свят.

”Следвайки великия руски учен Данилевски, да се признае факта на паралелен път на развитие на обществото …” – това са фундаментални слова. Това са златни думи. Те формулират теорията на многополярния свят. Те ни напомнят за великите руски мислители, такива като Данилевски или Трубецки, които са обосновали разнообразието на цивилизациите, разнообразието на културно-историческите типове.

Защо не ни харесва Запада? От къде е войната, която сега се води между нас и американците – и в Сирия, и в Украйна? Ето в тези думи трябва да се търси отговора. Ако Запада признае това разнообразие на цивилизациите, той ще признае правото ни на съществуване, на структуриране на особени традиции, особени култури, той ще признае не само нашите интереси, но и нашите ценности. И тогава ще се обръща към нас и с другите цивилизации – с китайската, с индийската, с исляма, като с равни, признавайки нашето право на съществуване.

Но те ни натрапват своите критерии. Те казват: ние сме цивилизовани, а вие варвари. Ние сме универсални а вие локални, селяндури и архаични. И ние ще ви покажем бъдещето, ще ви покажем какво е това прогрес. Догонвайте ни, признавайте нашето лидерство и в крайна сметка застанете пред нас на колене.

Председателят на отдела за външни връзки на Московската Православна Църква митрополит Иларион се здрависва с руски равин.

Председател на Отдела за външни църковни връзки на Московската патриаршия, митрополит Иларион (вляво) по време на откриването (Владимир Гердо/ТАСС)

Ако това беше религиозна цивилизация, можеше и да има право. Ако Западната империя се основаваше на духовни, религиозни, небесни ценности, ако беше вярна на Христос, може би щеше да си струва да се замислим. Но когато виждаме, че тяхната ценност е сатанизма, почти неприкрит антихуманизъм, разрушаване на всички традиционни основи на цивилизацията, на нас ни остава да отговорим: Не, ние ще ви признаем, когато престанете да искате от нас да вървим по вашия път. Вие можете да съществувате, но само сами за себе си.

И ето това са нашите граници. И сега войната е за тази граница. Оставете ни на мира, дайте ни право на бит, казва Патриарха от името на целия Руски свят. Той показва нашата платформа. Ние воюваме за многополюсен свят, в рамките на който руската цивилизация, нашето православие, византийската цивилизация, могат да съществуват и са длъжни да съществуват. И ние няма да отстъпим от тази позиция.

Днес християните на Запад – това е просто маргинално малцинство.

В нашата история е имало така наречения „християнски момент“, когато в XIX век Свещения Съюз – различните християнски общности в лицето на своите господари – осъзнали опасността на така зараждащия се съвременен свят, секуларизма, от който израстна съвременния глобализъм, за който говори Патриарха. Да, имаше такъв момент, но той е в историята от преди 200 години.

В действителност, глобализацията се е подреждала постепенно. Западния модел на просвещение, модернизма се е формирал започвайки от XVII-XVIII век, а сега вече достига апогея си. И това се превръща в заплаха за всички култури.

Западът отдавна вече не е християнски, но не е християнски от 10 или 20 години. Той не е християнски от няколко столетия. По същество християнското в него изчезва все повече и повече. И днес християните на Запад, това е просто някакво маргинално малцинство, с което никой не се съобразява, и което в края на краищата става безгласна буква и в политиката, и в културата, и в образованието. На тях им дават възможност да съществуват като частен субект в периферията на обществото. Да, там са, моля избирай – на едно ниво с хора, които вярват в какво да е, или не вярват в нищо. В личен план им дават право да съществуват, но като цивилизация, като общество, разбира се то отдавна не е християнско в западните страни.

Глобализация – това е антихриста

Патриарха казва, че проблема не е в националните интереси – например на западните страни или на Америка. Работата е там, че глобализацията – това по същество е дело на антихриста. Той е този, който е дошъл за да измами всички култури и народи. За нас това не е спор между западните християни или даже християни от един тип, като протестанти и католици. Между тях е имало кървави и тежки войни. Противопоставянето между нас православните източни християни и западните християни е още по-дълбоко отколкото между протестанти и католици. Но даже не това е въпроса.

Днес воюват светлината и тъмнината. Ада и Рая дори ако искате. И това, което представлява глобалистичния проект и силите, които стоят зад него, ги има във всяко общество. Тяхната цитадела е в САЩ, втората отбранителна линия е Европа. Но тях ги има във всички общества. Това са агентите на дявола, застъпниците на западния път на развитие, универсални ценности, граждански общества. Права на човека. Те се именуват много добре: хуманитарни мисии или фондове „Открито общество”, или някакви НПО-та, които все едно помагат на нас онеправданите. Всъщност това е мрежа от агенти прокарващи влиянието на глобализма, които искат да подчинят на спекулативните си антихристиянски ценности и идеи, да оплетат в своята мрежа цялото човечество. Ние не можем да се справим с глобализма единствено в Русия. Никога няма да победим тези мрежи, ако не търсим съюзници и извън границите ни, вкл. в тези същите западни общества. Защото ние виждаме как се разцепва Америка. Половин Америка, която подкрепя Тръмп, сега отхвърля глобализма, който е въплътен в Хилари Клинтън. Не случайно я наричат „Кървавата Килъри” – от килър, убиец.

Не остана нито равенство, нито братство: отиват към свобода от човека

Наистина, на Запад имаше и равенство и братство. Отхвърлиха ги и остана само едната свобода. Субекта на свобода е либералната версия на демокрацията. След това за субект на свободата признаха индивидуализма – това е много важно, че всъщност е лишения от свободи. Свобода от държавата, от народа, от пола – днес, а утре и от свободата от човека – за това Патриарха също спомена.

По този начин и това, което каза Патриарха за демокрацията, която днес се тълкува не като власт на болшинството, както преди, както винаги, както в Гърция например, а като власт на малцинствата, на различните малцинства. В това число на сексуалните малцинства, етническите малцинства, просто на малцинствата. И сега тези малцинства узурпират в рамките на либералната глобализация, правото да говорят от името на човечеството. Те казват: „ние говорим от името на човечеството“, а всъщност говорят от името на малцинството. И само се опитай да им го посочиш, веднага обвиняват противника в популизъм все едно те са мнозинство. А болшинството може да избира при определени обстоятелства тоталитарна, авторитарна система, или така нататък. Но там привеждат цялата си аргументация към това, че ако вие сте против малцинството значи вие сте привърженик на тоталитаризма, и от там всички произтичащи последствия.

Москва. 01 ноември 2016 г. Патриархът на Москва и цяла Русия – Кирил Московски по време на речта си пти откриването на ХХ Световния руски народен събор на тема "Русия и Запада: диалога между народите в търсенето на отговори на предизвикателствата на цивилизацията", в залата на църковните събори на Христос Спасител. (снимка: Владимир Гердо/ТАСС)

Москва. 01 ноември 2016 г. Патриархът на Москва и цяла Русия – Кирил Московски по време на речта си при откриването на Световния руски народен събор на тема „Русия и Запада: диалога между народите в търсенето на отговори на предизвикателствата на цивилизацията“, в залата на църковните събори на Христос Спасител. (Владимир Гердо/ТАСС)

И това не е просто криза. Бих казал така: това е логически завършек на проекта на модерното, който в неговите последни фази изглежда доста по-ужасно отколкото в началото. В началото е изглеждало като благороден стремеж да се освободи човека от различни видове ограничения.

Модерното и древната игра на робство

Интересно е, че робството в последните векове в Америка и в незначителна част от Европа е протекло заедно с този проект на модерното. Ние не се замисляме, че през цялото средновековие заедно с християнството започвайки от IV век, постепенно за няколко века в християнския свят робството изчезва. Нямало го е. Възродили са го точно носителите на модерното, създателите на модерните съвременни колониални империи. И така в новото време отново възникнало робството.

Робството не просто се носи от древността. Робството е било създадено именно в контекста на просвещението. И това е много интересно. След това те започнали да го премахват. Но всъщност в Америка последните закони на Апартейда са били отменени едва 50-те години на XX век. А на нас ни се струва, че последните роби са били египтяните строили пирамидите. Последните елементи на расовото робство са отменени в САЩ, но не са надживени и до момента. Само отменени законодателно през 50-те години. И тези хора ни учат нас на някаква си демокрация.

Много важно е, че всъщност в началото е изглеждало, че освобождаването на човечеството е благородна цел, но ние забравихме, че освобождавайки се от Бога, ние се освобождаваме от собствената си същност. И тези етапи в началото изглеждаха симпатични – общество на справедливостта, равенството и братството. Завършваме реализацията на този масонски план, защото това са три масонски лозунга: „свобода, равенство, братство“ – завършваме с това, че се освобождаваме от самия човек. На финала, днес ние наблюдаваме към какво сме се движили.

И процеса на глобализация – това не е просто отклоняване от курса на човечеството от пътя на прогреса, всъщност това е венеца на прогреса, както го разбира съвременното западно общество. Т.е. ние сме финалната страница, ние сме терминала. Ние всички пристигнахме. Пристигнахме там, за където всички от новото време пътуваха. А дори не беше нужно да се движим в тази посока. За това говорят представителите на традиционния мироглед, консерваторите и тези институции, към които се причислява Руската Православна Църква, които вярват в битието и вечността.

Паралелните пътища на развитие – самобитност и право на съществуване

Принципа на универсалния път на развитието на човечеството, т.е. идеята на прогреса е възникнала достатъчно късно, в XVIII век. Тя е възникнала в тесни интелектуални кръгове на просветители, в частност Тюрго. И в началото това е била хипотеза за това, че цялото човечество се движи към една цел с различна скорост, но в едно направление. След това немския етнолог Бастиан продължил тази идея утвърждавайки, че всички хора са с еднакви идеи по рождение, затова те просто се развиват с различна степен на ефективност. В известен смисъл това била малка научна хипотеза, с която били съгласни шепа хора. И като хипотеза тя имала право на своето съществуване. Но постепенно тази доста спорна и неприета от научните и философски среди, същевременно антирелигиозна, атеистична, материалистическа хипотеза – била „вкарана в храма”. И тя станала не просто обект на експанзия, тя започнала да прониква във всички форми на мислене, във всички форми на образование. Защото идеята за прогреса се явява сатанинска идея.

Бог е създал света по най-добрия образ. Той твори света прекрасен и пълен с любов. И той дава свобода на човек или да избере този свят и да въздаде хвала Богу, или да се отвърне от Бог. И тогава човек превръща рай в ад със собствените си ръце. Бог не е създавал ада. Човека създава тази чудовищна конструкция.

Но в един момент ние забравяме, какво сме загубили. Ние преставаме да се обръщаме към нашето минало, преставаме да търсим рая, загубен някога от самите нас. Съвсем забравяме за Бога, забравяме за разкаянието и казваме: така и трябва, така и трябва без Бог, и така е добре и това е прогрес. И точно тази идея ни води към глобализма. Тази идея ни води към една единствена мисъл, към една единствена цивилизация, към универсалния път на развитие на цялото човечество. Но всъщност, ако ни е изначално не виждаме Бога, безсмъртието, антологията на вечността, не признаваме битието във вечността. Ако цялото битие предполагаме само във времето, ние към нищо друго няма как да стигнем освен към ада. Това се случва днес.

Наближава последната война за света

И ето идеята за паралелното развитие на света – това е меко казано, защото тази цивилизация, която идва към нас, тя няма да ни слуша. Длъжни сме да го кажем. И духовните пастири от Руската Православна Църква, ако никой друг не го казва, са длъжни да заявят, че нашата цивилизация е отделна. Следвайте своя път, какъвто сте си го избрали, но признайте и нашия път.

Но нашия път, руския път, е основан на съвсем различни принципи. И това в края на краищата, тази духовна война, световна война, война на духа, която се явява най-важното съдържание на конкретната геополитика, е вече „гореща” война на прага на която стоим, или която от части вече е почнала.

Всъщност в Сирия войната не е случайна. Ето говорим за Алепо, за това че Алепо стана град-побратим на Волгоград, и също преживя такава страшна история. Това са всъщност доста символични моменти. Това е единна борба за Бога, светлина и дух, която се води срещу противниците му.

И тук разбира се не следва да се спираме на чисто механичните аспекти. Това е много важно – и оръдията, и ядреното оръжие, но най-главното ни оръжие се явява вярата, явява се истината и Бог. Ако се борим само за интересите на собствената си кожа, Бог няма да е на наша страна. А ако на първо място се бием за истината, за светлината и за Бог, за нашата Църква, за нашата вяра, тогава даже и да сме слаби Бог ще бъде на наша страна. Има сили, които Го предизвикват, но не и такива които могат да Го победят.

И точно това е духовната битка, последната битка, към която стремително се приближаваме. Патриарха просто напомня, за какво воюваме, какво отстояваме, и с какво си имаме работа. И този доста акуратен и коректен образ на врага, който посочи Патриарха, ако се вгледаме по-внимателно, ще видим лицето на дявола върху грозна картина, която описа Патриарха.

Запада предлага лъжа

Ако бихме били независими, ако бихме били свободни, то тогава можем да посочваме, какво е необходимо. Опитайте да посочите на Запада, това което не съответства на нормите им на политическа коректност или либерално-демократични принципи. Всеки може да опита. В началото ще бъде отритнат от обществотоа, а после ще бъде обвинен в най-страшните грехове, политически, идеологически – и накрая ще се окаже зад решетките.

Това е свободата, която Запада подарява – чиста демагогия. Това е абсолютна тоталитарна идеология, която е търпима и толерантна само към тези, които съблюдават същите принципи. Всяка идеология е с търпимост само към еднакво мислещите с нея. Ако мислим като либералите, ще ни позволят да живеем. А ако сме на друго мнение, няма да ни позволят.

Ние не можем да излезем извън пределите на човека

Този свят, в който живеем – това сме всъщност самите ние. И това което е вътре в нас, и това което е извън нас – това е едно и също. Това което става в сърцето ни, това се случва в други мащаби в международните отношения в обществото. Всичко това е един човек. Ние не можем да напуснем пределите на човека. И сблъсъка на цивилизации – това е сблъсък на хора. И това което става в сърцата ни, когато избираме, както правилно казахте между Бог и дявол, когато избираме между егоизъм и взаимопомощ, любов и служба към ближните. Това се случва и на ниво цивилизации, и на ниво народи, и на ниво исторически процеси. Ние сме хора и всички събития в човешкия свят са тясно свързани помежду си.

И се говори, че Царството Божие е вътре в нас. Ако ние самите го постигнем то и извън нас ще бъде рай. Но ако го загубим в сърцата си, то любимия рай незабавно ще превърнем в ад. Затова разбира се, духовното измерване на противоречията на цивилизациите, в което се намираме в момента, то се явява най-главното. И в крайна сметка, ракетите, войските, дипломатическите спогодби, тръбопроводи, газопроводи, инфраструктури се явяват материално бреме на доста прости, но съществени неща, които се случват в сърцата ни и в душите ни. Това са само атрибути. Спокойно може и без тях.

Патриарха изказа руската стратегия

Изключително е, че Патриарха се върна назад към антологията на руската философска мисъл. Той си спомни за философията на Данилевски. Напомни че това вече го имаме, и вече сме го измислили. Не трябва да откриваме велосипеда, не ни трябват нови демокрации, не ни трябва ново построяване на развитието на обществото. Всичко е отдавна измислено. Просто следвайте това, чуйте това, заемете се в крайна сметка със самообразоване – не е толкова сложно. Всъщност аз вече се съмнявам способни ли са някои да възприемат такива елементарни истини.

Но така или иначе, това което Патриарха изнесе в своята програмна реч, без да се страхувам от тази дума, навярно е точно така – това е най-важното. И когато Президента приветства откриването на Събора и говори за това, колко важно е това което се случва в момента. Колко важна е тази тема сега. Защото това, за което Президента говори през тази завършваща година, се превърна и в епилог от страна на Патриарха. Всички тези послания, микропослания, които можеше да бъдат уловени на форумите, конгресите, които Президента отправяше към Западните общества, всичко това сега беше събрано като бижу на верижка. И ти го държиш в ръцете си и разбираш: погледнете, вие можете да го откриете на всяка страница, да го препрочетете, да го преведете. И да разбереш с какво живеем и накъде се движим.

На мен ми се струва, че Президента твори, въплъщава в живота, тази същата народна руска стратегия, но на дела. Той ползва друг език. Нашия президент е човек на делата. Той не е толкова по речите, колкото на делата. И неговите дела са знаците и фигурите, въплътени в историята, въплътени на територията, въплътени в конкретни огромни мащаби на същата тази дълбока руска идеология, която обозначи Патриарха.

Превод: Христо Д. за Анонимус Инфо Агенция
Източник: tsargrad.tv

Advertisements

2 thoughts on “Александър Дугин: Приближаваме се към последната битка за света

  1. Всичко събрано тук е една чудесна блестяща доктрина за прераждане на света. Това е предложение към човечеството, от каквото сме имали толкова голяма нужда и сме чакали може би повече от столетие. Чакаме богоблажений руски цар, който да надвие западните сили на мрака и да ни донесе надежда, свобода, мир и единение.

  2. AB Администратор: Внимание!
    Събрани са коментарите ви в един. Прочетете правилата! За изложената от вас забележка, ви препоръчваме да прочетете Точка 15 от условията ни.

    извинявай,преводът ти е отвратителен, да не говорим за изключително грубите граматически грешки – пълния член го нямаш за нищо
    хайде малко по-сериозно отношение към българския език

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s