„Управляемият” хаос като технология за неоколониално преразпределяне на света

upravlyaemy_haos6_0

23.03.2016 г.

 Хегемонията на САЩ и новото колониално преразпределяне на света

Автор: Максим Василиев

С разпадането на Съветския съюз и установяването на еднополюсния модел международната политика на САЩ премина към установяване на световна хегемония и глобална доминация във всички сфери от политиката до културата. През 1990-те и до началото на 2000-ната година, невъзпирана от комунистическият блок, агресивната политика на американците поетапно насаждаше своите правила на играта в много страни от света, пренасяше своите западни ценности, разрушаваше националните икономики, като ги превръщаше в свой суровинен придатък и се отнасяше пренебрежително към регионалните културни и религиозни особености. В случай, че местните политически лидери се опитваха да окажат съпротива или просто не се вписваха в координатната система на САЩ, те бързо биваха премахвани. В различни точки на света се проведоха развиващи се по еднотипен сценарий „цветни” революции, в резултат на които се стигаше до сваляне на управляващите елити и разпад на държавността. Доминацията на САЩ над ред суверенни държави, намесата им във вътрешните работи заедно с официалното  заявление на американския президент за изключителността на американската нация говорят за нова тенденция в световната политика – неоколониално преразпределяне на света, при което колонизатор може да бъде само една страна в света. За реализиране на поставените задачи се използва цял комплекс от сложни многостепенни технологии с мрежови характер. Югославия, Грузия, Ирак, Тунис, Египет, Либия, Украйна – това далеч не е пълният списък на страни, в които бяха приложени такива технологии и така бяха потопени в т. нар. „управляем хаос”. Отличителната черта на съвременната геополитика е не пряката намеса във вътрешните работи на друга държава, а последователното, латентно въздействие върху най-слабите страни в живота ѝ с последващо влошаване, което води до дестабилизиране на ситуацията. При такова „меко” въздействие се постигат значителни успехи при минимални загуби на средства и ресурси, като се гарантира външната илюзия за непричастност на организатора към разгарящия се хаос.

 Режисираният хаос и новият световен ред

Американците заимстват технологията на „управляемия” хаос от сферата на естествените науки и я прилагат върху социалната сфера още през 1970-те години, когато на Запад е публикувана книгата „Ред от хаоса. Нов диалог на човека с природата”. В тази книга, разработена в основата си върху материали от физиката и химията, хаосът се разглежда като следствие от динамичната неустойчивост на сложните системи. Основополагащата идея на работата се заключава в това, че хаосът притежава не само разрушителна сила, но може да се превърне и в източник на ред. През 1980-те години в Америка активно започват да се разработват технологии за дестабилизация на икононимическия и социален живот на страните, които представляват интерес за САЩ. Самите режисьори на „управляемия хаос” се стремят да удържат хаоса под контрол, като създават нов ред, който е в техен интерес. Технологията на „управляемия хаос” е създадена в американския щат Ню Мексико в института Санта Фе, разположен в едноименното градче близо до ядрения център на САЩ. Институтът е основан през 1984 г. под егидата на Пентагона и Държавния департамент на САЩ и е трябвало да адаптира теорията на „управляемия хаос” към приложните геополитически цели. Под патронажа на Държавния департамент на САЩ са създадени „групи за кризисен мониторинг и управление” на политическите процеси, без които, както смятат експертите, е нямало как да бъдат осъществени военно-политическите конфликти в Карабах, Таджикистан, Босна и Херцеговина, Косово и други „горещи точки”. В основата на геополитиката на хаоса са заложени трудовете на ред известни на Запад изследователи. Сред тях важно място заемат работите на Джин Шарп, основател на Центъра за „ненасилствените действия като начин за водене на война”. Той става известен благодарение на книгите си по теория и практика на ненасилствената борба. Най-популярни от работите му са „От диктатура към демокрация” и „198 метода за ненасилствени действия”, които са преведени на десетки езици и се използват като практически пособия при организирането на „цветни” и „нежни” революции по цял свят.

Технологията на „управляемия хаос” е сложен системен механизъм, чиито елементи са взаимно свързан помежду си по особен начин, а резултатите от прилагането му могат да имат многовекторни вариации на развитие. Такава технология, независимо от региона на прилагането ѝ, използва следните елементи – информационни войни, кибератаки и шпионаж, корупционно правителство, разпалване на междунационални и междурелигиозни конфликти, поощряване на различни видове сектантство, разпространяване на лъжливи ценности и размиване на националните и културни основи на народите.  Целта на „меката” агресия е преформатиране на неудобните държави, преустройство на колективното самосъзнание, понижаване възможността на гражданите за съпротива и самоорганизация, формиране на общества с изтрита памет.

 Разбиване на културно-смисловия код на нацията

Анализирайки технологията на „управляемия хаос” като глобална заплаха за световния ред (сега вече редица експерти сравняват тази технология с оръжие за масово поразяване) трябва да очертаем основните етапи в прилагането ѝ на практика. На първият етап в осъществяването на тази технология се извършва масова и целенасочена дейност по замяна на културно-смисловия код на нациите, разпространяват се и се насаждат лъжливи ценности. Под прикритието на красивите идеи за свобода, либерализъм, демокрация и толерантност от съзнанието на нациите се измиват основите, отговарящи за единството на социалната система. Основният натиск в пропагандата на тези идеи се осъществява на първо място върху младежта и представителите на средната възраст, понеже те, от една страна са по-податливи на информационно въздействие, а от друга страна тези категории от населението по-лесно биха могли да бъдат изкарани на митинги и протести, когато това е необходимо. Затова главната задача на авторите на „управляемия хаос” е да установят контрол над системата за образование, промените в учебните програми за ученици и студенти, разпространяването на „правилни” учебници, написани в съответствие с нужната концепция. Такива учебни пособия трябва не само да разрушат единната система от знания на учащите се, но и да очернят националната история на народа. Ярък пример за това са училищните учебници по история на Русия, издадени с подкрепата на фонда на Сорос и активно разпространяващи се в първите десетилетия на демокрацията в Русия. Тези учебници по история са препълнени с безумно количество грешки и измислици и съвсем откровено внушават на учениците, че всички жители на Русия са хора вредни, че цялата история на Отечеството е верига от неуспехи и позор, а образецът за подражание е, разбира се, западната цивилизация на „обществото на потреблението”. Както отбелязва председателят на Руското историческо общество, проф. В.В. Каргалов: „В тези учебници умишлено се нарушава единният цикъл на руската история”, която се „разтваря” в „историята на цивилизациите”. В други случаи историята може да се митологизира, както това се случи с учебниците в Украйна, на страниците на които се появи нова, неизвестна за науката, етническа общност „укри”, а запорожските казаци изглежда сякаш са се появили още в самата Библия.

Друг мощен канал за въздействие върху съзнанието на обществото са СМИ. Извършва се преустройство на масовото съзнание и мироглед чрез силното въздействие на съвременните средства за манипулация на всички духовни сфери на човека чрез прилагането на информационни и социално-културни технологии. По телевизията постоянно се увеличава броят на еднотипните шоу програми, на рекламите на стоки и услуги, на неограниченото потребление и хедонизма. Сложните въпроси и интелектуалните предавания постепенно изчезват от мрежата на излъчване или се излъчват през нощта. Всичко това в продължение на дълъг период от време довежда до затъпяване на нацията, до безкритичност в мислененто ѝ и до лесна внушаемост. Особено място се отделя на възпитаването на чувство за толерантност като неспособност и нежелание да се оказва съпротивление на външни въздействия, покорна готовност за възприемане на всякакви идеи и стереотипи на поведение, които да се приравняват към собствените национални ценности. Самата толерантност се издига в ранг на фетиш, неуважителното отношение към който неизбежно води до слагането на унизително клеймо и превръщане в обект на насмешки. Това е пълноценна световна информационно-психологическа война, в хода на която се стига до разрушаване културата на солидарност, широко въвеждане на култа към парите и социал-дарвинистките стереотипи в представите за човека и обществото. По този начин способността на големи маси от населението за съпротива, самоорганизация и развитие рязко се понижава. Всичко това създава специфична среда на парализиран национален дух, отричащ държавата и национално-културните традиции. Именно в такива условия се чувстват много удобно всевъзможните екстремистки движения.

След като общественото съзнание бъде размекнато и запълнено с алтернативни смисли и ценности (най-често ценностите на потреблението), авторите на „управляемия хаос” пристъпват към втория етап от осъществяването на тяхната технология. Чрез СМИ, различни институти и резултати от социологически допитвания активно се излъчва идеята за политическата несъстоятелност на гражданите. В обществото постоянно се преувеличава идеята за това, че резултатите от изборите са предрешени дълго преди провеждането им, че политическите партии и движения в основната си маса имат бутафорен характер, че съществената роля в управлението на всички сфери на икономиката и обществения живот играят корумпираните чиновници, а обществените организации практически нямат влияние върху социалните процеси, че държавата не осигурява  нормални условия на живот на своите граждани, че не се спазват основните конституционни права. Изброените моменти намират потвърждение в реалността, което само усилва ефекта на въздейсвие върху съзнанието на човека. Всичко това довежда до политическо въздържание, апатия и разочарование сред гражданите. В психологията такава ситуация се нарича „заучена безпомощност”.

 Втори етап – стратегия на „заучената безпомощност” и обезлюдяване.

Ако човекът бъде поставен в ситуация на принудителна безпомощност, при която нищо не зависи от неговите решения и действия, скоро той ще заучи тази безпомощност и ще престане да прави каквото и да е. В противоположен резултат на чувството на безпомощност може да се превърне отмъстителната агресия, която подтиква гражданите към противозаконни действия. Заработва механизмът на колективната безотговорност, изроден в следващата формулировка – „защо за чиновника може, а за мен не?” Идейният плурализъм (в смисъл на всичко е позволено), размиването на моралните принципи, рязкото увеличаване на материалните потребности, преди всичко сред самия елит, загубата на възможността да се управлява икономиката – всичко това са елементи на „управляемия хаос”, водещи до главния резултат – демонтаж на сега съществуващите национални държави и традиционни култури и цивилизации.

upravlyaemyi_haos2

Технологията на „управляемия хаос” на първите етапи от своята реализация може да има като демографски резултат съкращаване числеността на населението, което не представлява интерес за организаторите на новия световен ред. Либералните икономически реформи в постсъветското пространство доведоха до демографска катастрофа, като намалиха раждаемостта и предизвикаха скок в смъртността. Сексуалната революция, пропагандата на хедонизма и потреблението, индивидуализмът рязко намаляват раждаемостта. Социал-дарвинизмът и равнодушието към нещастието на близките хора лишават хората от воля за живот и допринасят за високата смъртност. Формирането на огромно социално дъно от бедни, бездомни, безпризорни създава ненаситен механизъм на своеобразна „евтаназия” – тези категории хора бързо умират. А в „дъното” се включват все по-големи контингенти.

 Създаване на нови елити

С паралелното формиране на въздържане от участие в политиката и размиване на културно-цивилизационния фундамент на нацията организаторите на „управляемия хаос” пристъпват към реализиране на третия етап от технологията си – завземане на лостовете за икономическо регулиране и отглеждането вътре в страната на подктролни на тях икономически елити. Тази задача се осъществява чрез активното внедряване в икономиката на страната на транснационални корпорации, транснационални престъпни синдикати, наднационални органи и организации, подконтролни на инициаторите на стартирането на технологията на управляемия хаос. Най-често това става посредством глобализиране на икономическите процеси, включване на националната държава в разнообразни международни икономически организации, в които тя така или иначе няма да стане пълноправен член.

Резултатите от анализите на икономическите анализатори показват, че ръстът на икономиките на водещите страни се постига не за сметка на развитието на производството, а чрез преразпределяне на богатствата между силните държави и страните от „третия” свят. Това се постига с помощта на рязко отслабване на националните държави (обикновено след като бъдат притиснати в дълговия капан) чрез приватизация и изкупуване на всички видове национални ресурси, в това число и природните. При това, под натиска на международните финансови институции и самата национална държава започва да служи като инструмент на тази глобализация, преди всичко като провежда приватизация и съкращава разходите за социални нужди и поддържане на такива национални системи като науката и културата. За постигането на максимален възможен резултат на дадения етап е необходимо вътре в страната да се сформират групи от либерално настроени управници както в областта на държавното управление, така и в сферата на едрия бизнес. И колкото и състоятелни да се окажат тези лица, те са само изпълнители в глобалната мрежова игра.

Както отбелязват експертите, хората, които съставят висшата икономическа класа в съвременния свят, не живеят в своите страни, а в петзвездни хотели и затворени резиденции, а общите им интереси се гарантират от частни наемни армии. Новата глобална класа от собственици и управленци се противопоставя на разделените от национални граници общества не само в качеството си на едновременно и собственик и управляващ, но и в качеството си на глобална, т.е. всеобхватна структура. Тази господстваща класа не е трайно свързана с нито една страна или социална група. Ключовата част от либерали осъзнава себе си не като част от собствената си страна, а като глобална управляваща класа. По силата на своето транснационално положение тя противопоставя своите интереси на слабите държави и на всички национално и културно самоидентифициращи се общности като такива.

Според М. Делягин върховете на държавното управление започват да смятат себе си не за част от собствените си народи, а за елемент от глобалната управляваща класа. Съответно, те преминават от управление в интерес на нациите-държави към управление на тези нации в интерес на глобалните мрежи, обединяващи представители на финансови, политически и технологични структури, които не свързват себе си с една или друга държава. Съответно, такова управление се осъществява чрез пренебрегване интересите на обикновените общества, създадени в рамките на държавите, и за сметка на тези интереси (а понякога и за сметка на прякото им подчинение). Пазарните отношения се заменят с правилата на глобалния бизнес. Системата за подготовка (отглеждане) на антинационални икономически елити, обслужващи интересите на глобалния бизнес, е една и съща независимо от региона на прилагане на технологията. Формирането на мрежи от агенти на влияние за осигуряване на процесите по организацията на хаоса и последващото завземане на управлението се основава на подбор сред завършващите ВУЗ-ове и стажуването им в американски университети, където им се дават необходимите знания за икономически анализ на предприятия и отрасли от народното стопанство с цел тяхното бъдещо приватизиране и изкупуване от транснационалните корпорации.

Такива ученици обикновено отначало стават преподаватели във ВУЗ-овете, а после се прехвърлят на работа в правителството, като част от тях получават възможността да станат олигарси. На етапа на подбора на кадрите е много важно тези хора да не бъдат богати, но да са умни, цинични, алчни и космополитно настроени. Те трябва да не обичат Родината си и да не съчувстват на страната си. Те не трябва да се грижат, да образоват своя народ и да му помагат. Думи като „съвест”, „патриотизъм”, „взаимопомощ” трябва да бъдат изтрити от речниците им и да станат обидни. Те трябва да обичат себе си и своите бъдещи имоти и яхти. Други пък могат да обичат безумните си идеи и бъдещите си Нобелови награди. Тези „чикагски момчета” не трябва да бъдат известни и трябва да влияят не на народа, а на официалните управляващи. Те трябва да са догматично предани на идеята за „раздържавяване на икономиката” и „свободен пазар”, а също така да бъдат послушни на задокеанските си приятели и на международните финансови организации.

 Стратегията „пазари срещу идеологии”

Един от авторите на теорията на „управляемия хаос”, С. Ман, който лично е участвал в създаването на множество огнища на напрежение в различни точки на света в качеството им на механизми „за създаване на хаос”, говори за „сътрудничество между демокрацията и пазарните реформи” и „повишаване на икономическите стандарти и нуждата от ресурси, които да ограничат идеологията”. Според С. Ман това са съществуващите средства за създаване на хаос в една или друга територия:

➢ съдействие на либералната демокрация;

➢ подкрепа за пазарните реформи;

➢ повишаване жизнения стандарт на населението, преди всичко на елита;

➢ изместване на ценностите и идеологиите.

uprhaos5

Не е трудно да се досетим, че всички тези направления са активно осъществявани в постсъветското пространство и са залегнали в основите на „цветните” революции.

Загубата на ключовите лостове на икономическо управление в страната и преходът към външно ръководство в лицето на глобалния бизнес неизбежно довеждат до рязко влошаване живота на народа, намаляване на БВП и масово недоволство на гражданите. СМИ продължават да култивират в съзнанието на масите идеалите за обществено потребление, а придобиването на все по-големи количества стоки и услуги се превръща ако не в смисъл на живота на гражданите, то поне в много значителен елемент от ежедневието. Придобиването на нов модел телефон, максимално бърз интернет или друго приспособление се превръща в неотменим елемент от социалния успех на човека. Влошаването на икономическата ситуация в страната неизбежно предизвиква психологическо напрежение в обществото на потреблението, понеже някои хора са лишени от възможността за самоутвърждаване чрез придобиване на статусна играчка. От друга страна, това довежда до още по-голяма поляризация сред различните групи на населението, на пъво място съгласно принципа на материалното благосъстояние. В тези условия технологията на „управляемия хаос” преминава към четвъртия етап – създават се разнообразни обществени организации, младежки движения и религиозни секти. Главната задача на този етап е максимално да се разедини нацията, като се противопостави една група на друга (на религиозна, етническа, политическа или културна основа). А вътрешните проблеми, материалният безпорядък и общото ниво на агресия ще доведат до по-нататъшно ескалиране на проблемите. Различни народи ще си спомнят старите си конфликти и претенциите си един спрямо друг, а към националните конфликти непременно ще се прибавят и верските. Ще се изострят противоречията между различните течения вътре в самите религии. Ще се появат различни видове фашистски и националистически групировки, които ще започнат погроми. В условията на социална криза и глобализация ще започне интензивна етническа миграция, създаваща нов конфликтогенен фон в международните отношения. При реализирането на посочените заплахи на практика ситуацията може да излезе извън контрол и да доведе до етническа война, в която всеки ще е против всеки, и до регресивен разпад на по-големите нации.

 Експортиране на секти срещу традиционните вероучения

В рамките на реализацията на технологията на „управляемия хаос” на преформатиране подлежат традиционните вероучения. Това се случва чрез масов внос на чужди за местната религиозна среда тоталитарни секти (евагелистски, сциентоложки и др.) Последователите им активно се готвят за върховете на властта. Това се случва най-вече в преобладаващо православни държави. Така например, по данни на СМИ, открито публикувани в интеренет, премиерът на Украйна А. Яценюк е приел учението на основателя на секатата на сциентолозите, Хабард, още през 1998 г., когато е работил като консултант в кредитния отдел на банка „Авал”.

За половин година бъдещият говорител на украинския парламент, а сега глава на правителството, завършва в Киев курсовете на „Школа за дианетика”, под чието наименование действа „Сциентоложката църква”. По странно стечение на обстоятелствата веднага след това обучение започва рязкото му кариерно издигане. Независимо от широкото разпространение на нови нетрадиционни религии в постсъветското пространство малко известен остава фактът, че те са внесени главно от САЩ (Църква на Христа, Общество за Кришна съзнание, Сциентоложка църква и др.). Всяка тоталитарна секта неизбежно води до обособяване на нейното паство от останалите граждани и така разединява обществото.

 Атомизaция на обществото

На четвъртият етап от технологията на „управляемия хаос” се поставя задачата в максимална степен да бъдат разрушени комуникативните връзки в обществото. Тя се постига чрез реализиране на следните задачи:

➢ индивидуализация чрез неолиберализъм, атомизация на обществото, блокиране на човека в социалните мрежи, където се създава само илюзия за широк кръг на общуване;

➢ разрушаване на връзките с най-близкото социално обкръжение чрез култови организации, понижаване качеството на живот за по-голямата част от населението;

➢ разрушаване на транспортните магистрали вътре в страната, поскъпване на авиотранспорта, което затваря жителите на отдалечените райони в тяхната „малка Родина” и не им дава възможност да се почувстват съпричастни с други райони;

➢ разпалване на междуверски и междуетнически противоречия;

➢ прекомерно разслоение на обществото на богати и бедни, създаване на комуникативни бариери;

➢ създаване на система за елитарно (платено) образование, достъпна само за малка група от хора.

В социологията има такова понятие като аномия, което се възприема като социална патология, разпад на човешките връзки и дезорганизация на обществените институции, масово девиантно и престъпно поведение. Това е състояние, при което значителна част от обществото съзнателно нарушава дадени норми и правила. Цели социални групи, които са в състояние на аномия, престават да се чувстват причастни към обществото, отчуждават се, а членовете на групата отхвърлят общоприетите социални норми и ценности. Неопределеността на социалното положение и загубата на чувство за солидарност довеждат до нарастване на девиантното поведение.

 Радикализация и революцинизиране

След като успее да създаде на глобално и регионално ниво система от „критични зони” в сферата на политиката, финансите, икономиката, религията, търговията, информационните комуникации, образованието и екологията, технологията на „управляемия хаос” преминава към петия етап – стимулиране на революционно напрежение в страната. В най-новата история голяма част от „правилните” революции се осъществяват по един и същи сценарий – започват от незначителен повод (събитие) в относително благополучни страни със стабилен политически режим и получават мълниеносна одобрителна реакция от Западът със заплаха и изискване да бъде прекратено насилието срещу „демократичните” революционни сили. В организационно отношение е необходимо да се консолидират различни сили  против съществуващата власт, да се дестабилизира обстановката в страната с помощта на криминала, радикалните националисти, последователите на тоталитарните секти, групата на социално безпризорната младеж, обществените (например студентски) протести, да се дискредитират държавните институции, в това число и силовите структури. За организаторите на хаоса е важно във властта или в опозицията да се създаде критична маса от проамерикански или прозападни марионетки, като например по времето на „цветните” революции в Грузия и Украйна. Основните положения на геополитическата доктрина на „управляемия хаос” в политическата сфера на страната включват:

➢ обединение в необходимия период на недоволните политически сили, проявяващи недоволство по отношение съществуващата политическа система и законното правителство;

➢ подриване увереността на лидерите на страната в силите им и в лоялността на армията, службите за сигурност и другите силови структури;

➢ пряка дестабилизация на обстановката в страната, поощряване на протестните настроения чрез привличане на криминални елементи и националистически групировки (в мюсюлманския свят се използват радикални ислямистки организации), за да се предизвика паника и недоверие към правителството;

➢ организиране смяна на властта чрез „демократични” избори, въоръжени действия или други методи.

Като говорим за технологията на „управляемия хаос”, необходимо е да разберем, че в основата му са заложени преди всичко реално съществуващото обществено недоволство в страната и липсата на нормални канали за взаимодействие по линията „власт-общество”, когато негативното себеусещане на населението предизвиква осъзнат социален дискомфорт. При това необходимо е да съществува някаква организационна група, която да е в състояние да влияе на вътрешнополитическия процес в дадената страна, своеобразен „инкубатор на революционни настроения” (например опозиционна интелигенция, младежка или радикална революционна групировка). Тази общност трябва активно да играе ролята на „пета колона”. Задължително се поставят под контрол действащите информационно-комуникационни канали, по които тези идеи се излъчват ефективно.

 Идеята за „престъпността на властта”

За да могат да бъдат изкарани недоволните, в по-голямата си част аполитични, маси по улиците на градовете и да се радикализират настроенията им, активно се преувеличава идеята за престъпността на властта. Управляващите елити се обявяват за врагове на народа и следователно подлежат на задължително сваляне. Задължително се появява идеята за разделяне на обществото на „наши” и „чужди”, като под последните се подразбират всички противници на ескалацията на революционния конфликт. В резултат на това разделение в обществото се появява страх да не се окажеш извън модното течение, което се самоизразява много по-гръмогласно отколкото правителствените сили. Малцина искат да се окажат бялата врана в тълпата, още повече че към тях могат да бъдат приложени силови методи за въздействие. В тълпата активно се копират символите и лозунгите на революционерите (рози и знаме с кръстове в Грузия, символа на свития юмрук и колективните младежки състезания в Украйна). Внедрява се информационния образ на победата и неизбежното и радостно прераждане на цялото общество „веднага след тази победа”. Всичко това довежда до емоционално разпалване на тълпата и до окончателно изключване у нея на критическо съзнание и до поява на колективно, лесно управляемо мислене. Формулата на истината „наши-врагове” се превръща в постоянно действащ източник на интерпретации, които позволяват всяко едно събитие да бъде обърнато в интерес на създателите на хаоса. Именно този етап на радикализация на нацията обикновено пропускат политическите лидери, като възприемат събитията като поредната младежка хулиганщина, обяснявайки я с простъпки под алкохолно или наркотично опиянение. Подобно лекомислие и забавяне обикновено имат печални последствия. Забавянето в прилагането на силово въздействие заедно с грамотна информационна пропаганда се възприема като слабост на властта и довежда до все по-голямо недоволство сред народа. Затова пък се увеличава самоотъждествяването с „нашите”. Сега да си от тях става модерно и престижно. Количеството на „нашите” нараства лавинообразно. Доскоро маргиналната опозиционна група стремително обраства с маса от съюзници. Всеки пропуск на властта или готовността ѝ за преговори се възприема от тълпата като победа и разпалва още повече апетитите ѝ. Технологията на „управляемия хаос” се опира на познания за дълбинните социокултурни детерминанти на деструктивното поведение и съзнателно разпалва сред хората стремеж към разрушение, нажежава ситуацията и се стреми към наслагване на емоции въз основа на базовата формула „нашите срещу враговете”. Синхронизират се недоволството и обвиненията. Врагът се превръща в чужд биологичен вид, като при това се свалят всякакви ограничения относно методите и мащабите на междувидовата борба. В този план е показателно твърдението на Гьобелс, че „евреите по външен вид с нищо не се отличават от хората, но всъщност не са хора”. На този етап властта сама допринася за ръста на революционния ентусиазъм – все по-непопулярният елит става все по-малко адекватен, а на преден план излизат най-отблъскващите персонажи. Украинската криза от 2014 г., изгарянето на хора в дома на профсъюзите в Одеса и наказателните акции срещу мирни граждани на Донецк и Луганск са пряк резултат от използваната технология.

На този етап ключова роля играят социалните мрежи. На практика във всички страни, станали жертва на „управляемия хаос”, оперативното регулиране на действията на тълпата се организира чрез разпращане на съобщения за предвидените митинги и други акции в социалните мрежи и чрез електронната поща, а също и чрез мобилните телефони. В дадения случай е важно да се отбележи, че управляващите сървъри на Facebook, Twitter, а също и на Hotmail, Yahoo и Gmail, се намират в САЩ и са под контрола на съответните служби, които имат достъп до цялата необходима информация. След това на разпалената до максимум тълпа ѝ е достатъчен и най-незначителният повод или провокация, за да избухне въстание, да започнат сблъсъци с органите на реда и да се разрази пълномащабен граждански конфликт. Както отбелязват експертите, след избухването на поредната „цветна” революция, в страната остават само възбудени, истерични общности от неадекватни хора, загубили в масовите безредици способност за критичен анализ на действителността. Неадекватността и истеричността на хората ги поставя в пряка зависимост от „спонсорите на демократичния процес”. Загубили способността си за алтернативно мислене, те изпадат в историческо детство и вече по своя инициатива се превръщат в полуколонии. С това се формира нова колониална империя, управлявана с информационни методи и разширяваща се чрез управляемия хаос.

uprhaos3

 Манипулиране на младежта 

Както беше отбелязано по-рано, в технологията на „управляемия хаос” активно се въвличат подрастващите и младото поколение. Обективните особености на психическото състояние на тази възраст работят за нуждите на манипулаторите на масовото съзнание. Безкритичното мислене, емоционалното възприемане на околния свят и желанието за самоизтъкване се превръщат в благодатна почва за създаването на хаос в обществото чрез ръцете на самата младеж. През 2008 г. САЩ пристъпиха към създаването на глобален „Алианс на малдежките движения”. На практика тази организация е финансирана от Западът. Беше ѝ оказана всевъзможна техническа и информационна подкрепа, проведе се обучение и координация на опозиционните младежки движения в световен мащаб, преди всичко в Близкия Изток, в Северна Африка, в Латинска Америка и в страните от бившия СССР. На първото учредително събрание, което се проведе в Ню Йорк, участваха сътрудници на Държавния департамент, членове на Съвета по международни отношения (CFR), бивши сътрудници на Съвета за национална сигурност на САЩ и множество представители на американски корпорации и новинарски организации, в това число AT&T, Google, Facebook, NBC, ABC, CBS, CNN, MSNBC и MTV. В заявлението за задачите на Алианса се казва, че това е нестопанска организация, чиято дейност е свързана с оказване съдействие на низовите активисти, за да могат да имат по-голямо влияние върху света. През 2009 г. идеята за „Алианс на младежките движения” беше активно подкрепена от Х. Клинтън. Основател на Алианса стана бившият съветник на Кондолиза Райс – Джаред Коен, сега главен директор на Google, работещ в могъщия Съвет по международни отношения. Партньор на Алианса стана и британската организация Quilliam, създадена от бивши египетски политзатворници, минали през членство в ислямската радикална организация Хизб-ут-Тахрир. Организацията наскоро получи от правителството на Великобритания грант от един милион фунта стерлинги и тясно си сътрудничи със спецслужбите в страната. Главна задача на организацията е изготвянето на теоретични препоръки на тема как да се победят ислямистите отвътре и провеждането на тренинги по организиране на протести за „социални активисти”. Един от участниците в Алианса е египетската младежка опозиционна организация „Шести април”, която изкара на улицата в „ненасилствените протести” хиляди протестиращи в опит да бъде свалено правителството на египетския президент Хосни Мубарак през 2011 г.. Технологията на протеста се основаваше на свободното използване на интернет мрежите, с помощта на които се провеждаше координацията в действията на протестиращите. Един от участниците в революционните събития в Египет отбеляза, че протестите са били планирани от „Революционният младежки съвет”, в който е имало само петнадесет човека. Те са били или членове, или поддръжници на младежкото движение „Шести април”. Facebook и Twitter са били използвани от тях не с цел общуване, а за да бъдат излъгани службите за сигурност. Когато настъпил денят „Х”, египетските служби за сигурност очаквали протести на определени места, а те събрали хората на други. За пет минути, използвайки обикновени телефони, успели да мобилизират триста души (съобщенията били изпращани на принципа на ветрилото). Един от организаторите на протеста, Амр Салах, разказа на кореспондент, че те постоянно принуждавали полицията да разсредоточава силите си и са я въвеждали в заблуждение. Twitter и Facebook са се използвали за насочване на тълпата само тогава, когато активистите вече са били заели зададените необходими позиции. Понякога за „разпалването” на акциите целенасочено  били избирани бедняшки райони, като например крайния квартал на Кайро – Имбада, където е било възможно хората бързо да бъдат подбудени към действие.

uprhaos4

 Дипломатически натиск

След като сируацията в страната започне да излиза ивън контрол, а протестиращата тълпа, подстрекавана от провокаторите, стане още по-агресивна, от страна на световната общественост и лидерите на западните държави започва активен информационен и дипломатически натиск върху действащото правителство и лидерите на държавата. Технологията на „управляемия хаос” преминава към финалния шести етап от своето реализиране. Главната цел е да се свали неудобния лидер. По нагледен начин демонстрират това събитията в Египет от 2011 г.. Веднага след сблъсъка на силовите структури с агресивните демонстранти от разни страни се посипаха обвинения в нарушаване правата на човека, недемократичност и критики на режима. Например, министърът на външните работи на Швейцария заяви, „че е обезпокоена от насилието в Египет” и призова египетските власти „да уважават свободата на словото”, министър-председателят на Турция се обърна към Хосни Мубарак със следните думи: „Вслушайте се във виковете на хората и техните искания. Действайте в интерес на мира, безопасността и стабилността на Египет. Вземете мерки за удовлетворяване на народа. Правилата на демокрацията изискват уважаване волята на хората и техните потребности и призовават към това да не се игнорира народа”; Държавният департамент на САЩ призова властите в Египет да подходят мирно към демонстрантите, а сам американският президент призова без забавяне да се пристъпи към процедура за предаване на властта. В няколко канадски града, в това число и Монреал, се проведоха митинги в подкрепа на протестиращите в Египет. Естествено подобна позиция на Запада и неговите съюзници още повече дестабилизира ситуацията в страната на „управляемия хаос”, деморализира правителството и даде увереност в победата на протестиращите маси. Всичко това доведе до оставката и арестуването на египетския президент Х. Мубарак. Съвършено еднакъв сценарий за смяна на правителството беше използван и в Тунис през 2011 г. и в Украйна през 2014 г.. Реакцията на Запада на случващото се в тези страни беше еднотипна – изискване за спазване на демократичните права, а всъщност пълно обезсилване на националните власти, се повтаряха в СМИ като добре заучени шаблони.

 Предизвикана гражданска война

В случай, че политическият режим в националаната държава прояви политическа воля и решителност и не остане бездеен пред информационния и дипломатически натиск на Запада, технологията на „управляемия хаос” в тази страна може да се рзвие по-нататък по два сценария. Първият е въоръжаване на протестиращия народ и създаване на бойни въстанически отряди, които започват война с правителствените сили. На практика страната се потапя в бездната на гражданската война. Именно така се развиха революционните събития в Либия и Сирия. САЩ активно съдействаха за въоръжаването на либийските бойци, воюващи срещу Кадафи, и на т.нар. въоръжена опозиция в Сирия. Американците не се решиха да правят преки доставки на оръжие в Либия, като предоставиха възможност да свършат тази черна работа на съюзниците си в Близкия Изток – Катар и Саудитска Арабия. Сам президентът на САЩ в публичното си изявление открито заяви: „Мисля, ще бъде честно да заявя, че ако ние бихме искали да доставяме оръжие в Либия, то вероятно ще можем да го направим. Търсим каквито и да било възможности за това.” Впоследствие голямо количество от тези оръжия, чиито канали за доставка имаха полуофициален характер и не се контролираха от никого, попаднаха в ръцете на радикалните ислямисти. Както се отбелязва в един от източниците, ситуацията с доставаката на оръжие на екстремистите привлече вниманието на Националния съвет за сигурност, обаче американците счетоха въоръжаването на ислямските радикали за „по-малкото зло” и оръжието продължи да им бъде доставяно. Не стана възможно да се установи какъвто и да било контрол върху доставките на оръжие в Либия. Сътрудник на правителството на САЩ отбеляза, че след Катар са се включили и техните съюзници от Саудитска Арабия. Те доставиха в Либия оръжието, купено преди това от американците. Така мюсюлманските радикали се сдобиха с разнообразни оръжия и боеприпаси, произведени в САЩ. Обаче след свалянето на либийския лидер добре въоръжените ислямисти (вчерашната либийска опозиция) започна борба с привържениците на светската власт. Огромно количество оръжие (в това число и американско) започна да се разпространява из региона чрез мрежата от мюсюлмански радикални групировки. Това оръжие се оказа в ръцете на терористите от Мали и мюсюлманските бойци в другите страни на Северна Африка. Оръжието от Либия се появи в различни „горещи точки”, в това число и в арсенала на терористите от радикалната групировка „Джебат ал-Нусра”, които воюват със сирийската армия. Част от винтовките и автоматите от Либия попаднаха в ръцете на бойците от палестинската групировка „Ислямски джихад”.

kaddafi

Военна фаза на „управляемия хаос”

В основата на военната фаза в технологията на „управляемия хаос” са системният ѝ характер и дългосрочните ѝ планове. Политическият преврат в страната и смяната на политическия лидер са само част от голямата геополитическа комбинация, насочена към дестабилизация на целия регион и преформатиране на света според интересите на създателите ѝ. Освен оказване на военна помощ на антиправителствените сили авторите на хаоса могат да предприемат и открито военно нахлуване на територията на страната. Така беше през март 2011 г., когато междунардоната коалиция, начело с Франция, САЩ и Великобритания, започна военна операция в Либия. Френската авиация нанесе първите точкови удари по силите на Кадафи, а военноморските сили на САЩ съвместно с британските кораби изстреляха по обекти на либийските ПВО ракети „Томахок”. Аналогичен сценарий щеше да бъде реализиран и в Сирия, ако не беше твърдата позиция на Русия и Китай, която блокира проекторезолюцията на Съвета за сигурност на ООН със  заплахи за санкции срещу властите в Сирия (в това число и перспективата за военно вмешателство).

 Превръщане на Европа в обект на икономическо манипулиране

Като говорим за прилагането на технологията на „управляемия хаос”, е необходимо да схванем, че за своите организатори тя е винаги печеливш механизъм, независимо от това в каква степен може да бъде реализирана. Постигането на който и да от етапите на „меката” война вече е успех за агресора. Не трябва да се забравя, че зад играта на голямата геополитика винаги стоят прагматичните интереси на глобалния бизнес, който печели от всяка дестабилизация извън пределите на своята държава. Както беше отбелязано по-рано, по-нататъшното развитие на бизнеса в глобалното пространство е възможно на дадения етап само при отслабване на икономиките на другите страни и превръщането им в суровинни придатъци и обекти на икономическо манипулиране. Постигането на тези цели в технологията на хаоса е не-по-малко важно от създаването на марионетни политически режими по целия свят. Така например, след революционните събития в Египет темповете на икономически растеж към ноември 2001 г. рязко спаднаха от 8% до по-малко от 1 %. Валутните резерви на страната намаляха с 40%, а борсовите индекси на Египет за броени дни спаднаха с 11%. Затова пък търсенето на долари в Египет се увеличи със 100%. Много хора се опитаха да прехвърлят капиталите си в твърда валута, което доведе до рязко повишаване курса на американския долар и до дефицит на долари на пазара. В същото време самите САЩ се възприемат от останлият свят като остров на политическа и социална стабилност и затова са най-благоприятното място за изтичане на капитали. Още по времето на Втората световна война САЩ използват този принцип на забогатяване и на практика са заинтерсовани от мащабен военен конфликт в Европа. Огромна маса от банкери, предприемачи и учени мигрират от Стария свят в Америка, бягайки от бойните действия и ужаса на фашизма.

Една от задачите, които в наши дни си поставя американският модел на „управляемия хаос”, е повторение на сценария от XX в., само че вместо война и фашизъм в Европа се използва фактора на масовата миграция на бежанци от Северна Африка и Близкия Изток. Именно по тази причина проблемите на миграцията в Европа така активно се нагнетяват от международните СМИ и упорито не слизат от най-важните новини на информационните агенции. Главната задача на американците е да изплашат европейския бизнес с ордите арабски „варвари”, унищожаващи европейската цивилизация. И както по всичко личи, стимулирането на емиграционния хаос вече започва да дава първите си плодове. По данни на валутни анализатори от Deutsche Bank за последните няколко месеца изтичането на капитали от Европейския съюз е в размер на над 300 милиарда евро. Икономистите предполагат, че в близките няколко години от Европа могат да изтекат 4 трилиона евро. Ако въпросният сценарий бъде осъществен, то еврото и по-нататък ще продължи да пада, на Евросъюза ще му се наложи да стане масов кредитор и следователно да изпадне във финансова зависимост от САЩ. Друго направление в интересите на транснационалните американски компании е експорта на шистов газ в Европа. В последните години в света се разгърна активна борба за пазара на продажби на енергоносители, като главни участници в това протипоставяне са САЩ, Русия и страните от Близкоизточния регион. Обаче към днешна дата в САЩ липсва необходимата транспортна инфраструктура, без която обезпечаването на Европа със синьо гориво просто е невъзможно. Наличните в САЩ терминали за обработка на газ, предназначен за вътрешни нужди, не са подходящи за експорт на горивото – необходимо е друго оборудване, различно предлагане и транспортна логистика. Всичко това на практика не позволява на американците да реализират мащабен износ на газ в Европа. Според изчисленията на специалистите, на американците им е необходимо да спечелят време – около пет години, за да си решат техническите проблеми. Обаче дори и ако всички трудности с отправящте и приемащи газ терминали бъдат решени и шистовият газ започне да постъпва в тръбите на европейците от Америка, по силата на обективните технически разходи цената му би била по-висока от тази, по която Русия го доставя сега. Ясно е, че в настоящите условия европейците не са готови да жертват такива средства заради подобни американски интереси. За да могат редица европейски лидери да бъдат склонени да сключат договори с американски газови компании, на САЩ им е необходимо икономическата и социалната ситуация в Европа да се влоши, а в политически план да се обострят отношенията с Русия. Само в такива условия има надежда за успех на американската страна. И сложната ситуация с многохилядния поток от бежанци в Европа, нагорещяването на комплекс от социални проблеми, етническото и културно противопоставяне в ред страни от Стария свят изглеждат като продължение на хитро планираната технология на „управляемия хаос”. Нестабилността в Близкия Изток и на ганиците на Европа (или даже вътре в нея) трябва да продължи още няколко години, в крайна сметка дотогава, когато на американските компании им се удаде да приспособят техническата си инфраструктура в газовия отрасъл, в противен случай европейският пазар ще бъде затворен за тях. По този начин ЕС като естествен съюзник на САЩ, погледнат през призмата на технологията на „управляемия” хаос, е същият заложник и обект на латентно манипулиране като страните от Близкия Изток.

 „Гладът” като хегемонистична стратегия

Още един от елементите на стратегията на „управляемия хаос” са механизмите за управление на глада. По данни на Световната организация по продоволствията и селското стопанство на ООН в наши дни гладът е установил своята власт над един милиард души в целия свят, а обичаен недостиг на храна в една или друга степен, количествен или качествен, изпитва почти половината от съвременното човечество. Прогнозите на специалистите предвиждат по-нататъшно повишаване цените на хранителните продукти и по-нататъшно разпространение на глада по планетата. Неблагоприятните за селското стопанство климатични промени, войните и въоръжените конфликти, глобалната финансово-икономическа криза превръщат проблема с глада в един от най-актуалните. Отговорът на западните транснационални компании на продоволствения проблем беше появата на глобалния пазар на различни генно модифицирани организми. В тази сфера лидер стана американската ТНК Monsanto&Со, тясно свързана с гиганта в хранителната индустрия Coka Cola, и контролираща пазара на генно модифицирани сортове соя, царевица, памук и пшеница. Въпросът за ползата и вредата за човешкия организъм от тези продукти е дискусионен в науката. Обаче не предизвиква съмнение моментът, че продоволствената зависимост на страните от чужди стоки, възможността да се увеличават или намаляват обемите на доставките им, е прекрасен начин да се стимулират условия за солциални сътресения и дестабилизиране на ситуацията в региона.

cherez_haos_0

 Хаос и глобализация

Технологията на „управляемия хаос”, активно използвана от Западът за собствените му цели, може да се прилага успешно във всеки регион, където има значителни социални и икономически проблеми независимо от етническите и верски аспекти. Тази технология има най-голям ефект в мрежовите общества, активно включени в глобализационните процеси. В мрежовите общества има доста по-малко организация и разсъдъчност и самите те са много по-близко до хаоса, непредсказуемостта и спонтанността отколкото обществата, основани върху рационалната йерархия. Използвайки мрежовите принципи за въздействие, „управляемият хаос” впримчва всички сфери на обществото – от образованието, СМИ и науката, до икономическите и политическите процеси. На първите етапи от нейното развитие външно запалахата за националната сигурност може и да не се проявява, понеже тя винаги е завоалирана с красиви и справедливи лозунги за либерални ценности, свобода на словото, демокрация, толерантност и прочее. Когато в страната се създадат необходимите условия, мрежовият принцип на ентропията сработва мълниеносно и довежда до пълен крах държавността. Съпротивата срещу технологията на мрежовия „управляем хаос” е изключителна трудна, все още не са измислени комплексни мерки за борба с това зло, което позволява тази технология да бъде смятана за една от глобалните заплахи за настоящия световен ред.


Превод: Д. Атанасова/Българска легия за информационна защита

Източник: katehon.com

3 thoughts on “„Управляемият” хаос като технология за неоколониално преразпределяне на света

  1. „Съпротивата срещу технологията на мрежовия „управляем хаос” е изключителна трудна, все още не са измислени комплексни мерки за борба с това зло, което позволява тази технология да бъде смятана за една от глобалните заплахи за настоящия световен ред.“

    Нали по-нагоре в статията стана дума и за Путин, как също е създал подобни движения с патриотичен характер и така парира външното влияние от НПОтата. Може би това е добър начин, ако не друго то поне да се намали вредното въздействие. Според мен това може и да печели време докато се измислят по-ефикасни методи за противодействие на „управляемият хаос“. Лошото е, че успеха при тези дейности зависи от парите, които ако печатницата е в теб, не са проблем, но ако не е, тогава е много по-трудно. Е, ако имаш на своя страна пък значителни природни ресурси може би също имаш шанс.
    Въпроса е ние, къде сме в цялата работа. За едни „управляем хаос“, а за други като нас – „неуправляем ред“, ако трябва да мислим по „правилният“ начин, това което ни се предлага в момента май не е много изгодна оферта, но за сметка на това пък е единствената. Кофти пазар.

  2. Много добър и задълбочен материал. Хареса ми. Браво бе анонимни, напоследък доста добри попадения правите.

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s