Оправдаха Милошевич. Военната машина на НАТО продължава

sloboФактът, че Международният наказателен трибунал за бивша Югославия оправда покойния Слободан Милошевич във връзка с обвиненията за военни престъпления по време на войната в Босна и Херцеговина, отново показва колко много трябва да имаме наум, когато НАТО прави изявления относно своите „официални врагове“.

През последните 20 години неоконовите коментатори и специалистите по „либерална интервенция“ при всяка възможност ни напомняха, че Милошевич (демократично избран лидер по време, когато в държавата функционират над двадесет политически партии) е зъл диктатор, виновен за ВСИЧКИ смъртни случаи на Балканите през 90-те години на миналия век. Официалната версия обаче – точно като тази от 2003 г., според която Ирак разполага с оръжия за масово поразяване и може да ги вкара в употреба в рамките на 45 минути – беше една измама, предназначена да оправдае така желаната от западните елити смяна на режима.

Заключението на Международния трибунал, че една от най-демонизираните личности в съвременната история е невинна по отправените срещу нея чудовищни обвинения, трябваше да оглави предните страници на световните медии. Но не стана така. Дори самият Трибунал потули дълбоко новината в своята присъда от 2590 страници по делото срещу бившия президент на Република Сръбска Радован Караджич, който през март бе осъден за геноцид (в Сребреница), военни престъпления и престъпления срещу човечеството.

Нямаше нито официално изявление, нито пресконференция по повод оправдаването на Милошевич. Трябва да благодарим на журналиста Анди Уилкоксън, който ни осведоми за събитието.

Милошевич се явява сам пред съда в Хага и заявява, че няма да използва защитници, тъй като според него Трибуналът е незаконна институция, която служи за оправдание на военните престъпления на НАТО

Милошевич се явява сам пред съда в Хага и заявява, че няма да използва защитници, тъй като според него трибуналът е незаконна институция, която служи за оправдание на военните престъпления на НАТО.

Колко различно беше всичко, когато делото срещу обявения за „палач на Балканите“ Милошевич започна през 2002 г.! По това време трябваше да си заключен в гардероб, за да не разбереш какво се случва.

В своя репортаж CNN определи делото като „най-важното от Нюрнбергските процеси насам“. Разбира се, вината на Милошевич се приемаше за безспорен факт. „Когато присъдата бъде произнесена и той потъне в килията си, никой няма да чуе повече за него“, заяви американският адвокат Джудит Армата от Коалицията за международна справедливост – организация, на чийто борд Уорън Цимерман, бившият посланик на САЩ в Югославия, бе консултативен член.

Всеки, който дръзнеше да оспори версията на НАТО, бе определян като „апологет на Милошевич“ или дори като някой, който отрича съществуването на геноцида.

Но на фона на брътвежите и цялата истерия около „процеса на века“ скоро започна да става ясно, че делото е ударило на камък. В своя статия британският вестник The Sunday Times цитира правен експерт, според когото „в един британски съд 80% от откриващите твърдения по процеса биха били отхвърлени като слухове“. Смея да твърдя, че дори това е леко казано.

Проблемът се състои в това, че процесът бе една демонстрация, в която челно място заемаха не доказателствата, а геополитиката. Важно е да се припомни, че първоначалното обвинение срещу Милошевич във връзка с предполагаемите военни престъпления и геноцид в Косово бе отправено през май 1999 г. – в разгара на бомбардировките на Югославия от страна на НАТО и в момент, когато войната не се развиваше по плана на САЩ и техните съюзници.

Очевидната цел на обвинението бе да окаже натиск върху Милошевич и той да се огъне пред исканията на НАТО.

Проблемът за НАТО се коренеше в това, че докато делото срещу Милошевич започне, ситуацията в Косово вече бе разнищена. Беше доказано, че потресаващите твърдения на САЩ и техните съюзници за наличието на геноцид със стотици хиляди жертви (каталогизирани тук от великия Джон Пилджър) не са верни. През септември 2001 г. съдът на ООН официално заключи, че в Косово не е имало геноцид.

В опит да укрепят своя отслабващ процес срещу Милошевич, прокурорите в Хага трябваше да обвинят „Слобо“ и в това, че е участвал в „съвместна престъпна конспирация“ за етническото прочистване на босненските хървати и мюсюлмани с цел създаването на „Велика Сърбия“.

В нормалните наказателни процеси първо се събират доказателства и тогава, в случай че те са основателни и достатъчни, обвиненият се дава под съд. В делото срещу Милошевич обаче се случи обратното: той беше обвинен по политически причини и едва тогава започна издирването на доказателства.

Иронията се състои в това, че бившият президент на Югославия вече бе похвален от Бил Клинтън за своята посредническа роля при постигането на мирно споразумение в Босна (подписано в Дейтън през 1995 г.) Истината е, че Милошевич бе не краен сръбски националист,  а социалист, отдаден на всички етноси в Югославия. Неговата цел начело на държавата бе не осъществяването на „Велика Сърбия“, а съхраняването на Федеративна Югославия, както сега трибуналът закъсняло отчете.

Милошевич не само не е отговорен за етническото прочистване в Босна, но и се обявява срещу него. Международният наказателен трибунал за бивша Югославия отбелязва неговата „продължителна критика и неодобрение спрямо политиката на обвинения (Караджич) и лидерите на босненските сърби“.

За да бъде наказан Милошевич обаче – а останалите да бъдат предупредени какви са последиците, в случай че дръзнат да се противопоставят на властта на САЩ – историята трябваше да бъде пренаписана. Застъпникът за Федерална Югославия бе превърнат в злодея на войната в Босна и обвинен за всички кръвопролития на Балканите. Междувременно гореспоменатият американски посланик Уорън Цимерман, чиято вредна намеса в дипломатическия процес спомогна за босненския конфликт, се измъкна невредим.

Фактите не бяха силната страна на кампанията срещу Слободан. В една статия професор по европеистика от Оксфордския университет (не се шегувам) дори заяви, че Милошевич е бил лидер на Югославия през 1991 г. В действителност лидер на страната тогава е босненският хърватин Анте Маркович.

Неизбежно Милошевич бе свързан с Хитлер. „Беше все едно наблюдаваш злия надут Хитлер в действие,“ написа политическият редактор на британския вестник News of the World, когато Милошевич прояви нахалството да се защити в съда. „Сякаш имаше проблясъци на нацисткото чудовище от Втората световна война, докато сваленият от власт сръбски тиранин се произнасяше в съда.“ За да схванат читателите напълно идеята колко еднакви са Хитлер и Милошевич, изданието добави колаж на двамата пред концентрационен лагер.

Удобно за прокуратурата, Милошевич внезапно умря в килията си през март 2006 г. Съдейки по това, което видяхме на процеса до този момент, изглеждаше немислимо Слободан да бъде признат за виновен. Показанията на цял куп „директни свидетели“ далеч не оправдаха очакванията.

Беше разкрито, че един от основните свидетели, Ратомир Танич, е получавал пари от западните сили за сигурност. Същевременно с това бившият шеф на тайната полиция в Югославия Раде Маркович се отхвърли от първоначално дадените си показания с мотива, че е бил измъчван и принуден да излъже.

В допълнение, както отбелязвам тук, бившия шеф по сигурността в югославската армия, генерал Геза Фаркас (етнически унгарец), свидетелства, че са били раздадени на всички войници в Косово документи обясняващи международните хуманитарни права, и че им е била дадена заповед да не се подчиняват на заповеди, които ги нарушават. Фаркас също така каза, че Милошевич е наредил да не се позволява на паравоенни групи да действат в Косово.

Когато Милошевич умря, неговите обвинители твърдяха, че той е „измамил справедливостта“. В действителност обаче, както трибуналът наскоро потвърди, несправедливостта бе сторена на Милошевич.

Докато бившият президент на Югославия трябваше да се защитава от политически мотивираните обвинения в Хага, САЩ и техните съюзници подеха нова, брутална война срещу Ирак, която доведе до смъртта на около един милион души. През миналата година получилата Нобелова награда за мир организация „Международни лекари за предотвратяване на ядрена война“ публикува доклад, според който поне 1 300 000 души са загубили живота си в резултат от „войната срещу тероризма“ в Ирак, Афганистан и Пакистан.

Тези цифри ни позволяват да разгледаме Косово в по-широк контекст. Дори да приемем, че Милошевич и югославското правителство са директно отговорни за част от смъртните случаи през 1999 г. (в една желана и предизвикана от Запада война), много, много по-ужасяваща смърт и разруха бе причинена от държавите, които най-пламенно копнееха да видят бившия президент в съда. Както Джон Пилджър отбеляза през 2008 г., бомбардировките в Югославия бяха „перфектният предшественик на кървавите бани в Афганистан и Ирак.“

В последствие станахме свидетели на предизвиканата от НАТО разруха в Либия – държавата, която имаше най-високите жизнени стандарти в цяла Африка – както и на подкрепата към кръвожадните „бунтовници“, стремящи се към „смяна на режима“ в Сирия.

Не ти трябва да си Шерлок Холмс, за да схванеш общия модел.

Преди да бъде обявена война или „хуманитарна интервенция“ срещу набелязаната държава, се създават куп ужасяващи истории за нейния лидер и правителството ѝ. Твърденията се радват на изключителен медиен отзвук и се повтарят до втръсване, за да могат хората да си помислят, че те няма как да не са верни.

По-късно става ясно, че твърденията са напълно грешни (например оръжията за масово поразяване на Ирак), недоказани или силно преувеличени. По това време обаче цикълът на новините не се съсредоточава върху тяхното изобличаване, тъй като вече е фокусиран върху следващия агресивен Хитлер, който трябва да бъде премахнат. През 1999 г. беше Милошевич; сега са Асад и Путин.

И познайте какво, скъпи читатели. Обвинителите са същите тези, които защитават войната в Ирак и други кървави интервенции, основани на лъжи, недоказани твърдения или преувеличения. Както се казва в старата поговорка: когато сочиш някого с пръст, три пръста сочат към теб.

neil-clarkАвтор: Нийл Кларк е известен британски писател, журналист и блогър. Публикува своите анализи в The Guardian, Daily Telegraph, The Times, Daily Express, The Spectator, The American Conservative и много други международни издания. Противник на неоконсервативната военна пропаганда, убеден в необходимостта от ляво-дясна антивоенна коалиция. Блогът му е награждаван многократно – neilclark66.

Превод: Момчил Вачев / Memoria de futuro
Източник: rt.com

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s