Полезните идиоти на единия процент

Филаделфия – парадът на полезните идиоти и на банкрутиралата либерална класа, отдавна продала душата си на корпоративната мощ, сега е воден от сенатора Бърни Сандърс. Окончателната му капитулация, символизирана чрез патетичното искане да прекрати гласуването на делегатите и ентусиазирано да обяви подкрепата си за Хилъри Клинтън, давайки й номинацията, е жалко предателство спрямо милионите негови поддръжници и спрямо призива за политическа революция.

Барни Сандърс и Хилари Клинтън

Барни Сандърс и Хилари Клинтън

Няма съмнение, че демократите ще продължат да позволяват на Сандърс да е част от тяхната група в американския Сенат. Няма съмнение, че демократите ще продължават да не издигат сериозен кандидат срещу него във Върмонт. Няма съмнение, че на Сандърс ще бъде дадена достатъчно платформа и медийни възможности, за да помага на Клинтън и на корпоративната машина. Няма съмнение, че той ще остане част от политическото статукво.

Сандърс пропиля най-важния си исторически момент. Той имаше шанса, единствения шанс, да вземе енергията, гнева и момента и да излезе от залата на Центъра Уелс Фарго във Филаделфия, да иде отвън на улицата и да помогне за изграждането на движение на Третата партия. Призивът му към собствените делегати да приемат “реалността” и да подкрепят Клинтън, бе обидно отричане на реалността, която поддръжниците му, повечето от които млади мъже и жени, бяха преодолели, превръщайки го от позицията на незабележим кандидат с едва 12% подкрепа в сериозен претендент за номинацията. Сандърс не само продаде фундамента си от поддръжници, той се подигра с тях. Това бе духовна, а не политическа рана. За това той трябва да иска прошка.

Каквато и съпротива да се случи, тя ще се случи без него. Каквато и политическа революция да се случи, тя ще се случи без него. Каквато и надежда да имаме за устойчиво бъдеще, тя ще се случи без него. Сандърс, който веднъж въздигна копнежите на милиони, се превърна в пречка за промяната. Той взе трийсетте си сребърника и се присъедини към банкрутиралото, либерално статукво, помагайки на кандидат-инструмент на Уол Стрийт, радетел за безкрайни войни и враг на работещите хора.

Сандърс, както всички наричащи себе си либерали, предлагащи се на демократите, ще използва страха като главно оправдание за това да остане поробен от неолибералната атака. А в замяна, корпоративната държава ще позволи на него и на другите полезни идиоти сред единия процент, да имат своята кариера и да изградят патетични паметници на самите себе си.

Трансатлантическото партньорство (ТРР) ще бъде прокарано, независимо от това дали Тръмп или Клинтън ще е президент. Индустрията на фракинга, изкопаемите горива, аграрната индустрия ще опустошат околната среда, независимо от това дали Тръмп или Клинтън ще е президент. Хищните, финансови институции на Уол Стрийт ще опустошат икономиката и ще разграбят американското министерство на финансите по пътя към още една икономическа катастрофа, независимо от това дали Тръмп или Клинтън ще е президент. Бедните, невъоръжени цветнокожи ще бъдат застрелвани по улиците на нашите градове, независимо от това дали Тръмп или Клинтън ще е президент. Системата на нео-робовладелство в нашите затвори, където в клетки държим бедни, цветнокожи мъже и жени, защото сме им отнели възможността да имат работа, образование и достойнство, ще бъде поддържана, независимо от това дали Тръмп или Клинтън ще е президент. Милиони хора без документи ще бъдат депортирани, независимо от това дали Доналд Тръмп или Хилари Клинтън ще е президент. Остеритетните програми ще съкратят или отменят обществните услуги, ще разядат още повече инфраструктурата и ще ограничат социалните програми, независимо от това дали Доналд Тръмп или Хилари Клинтън ще е президент. Парите ще заменят гласа на хората, независимо от това дали Доналд Тръмп или Хилари Клинтън ще е президент. И половината от страната, която сега живее в бедност, ще продължи да е в мизерия, независимо от това дали Доналд Тръмп или Хилари Клинтън ще е президент.

Това не e спекулация. Знаем го, защото между администрациите на Буш и Барак Обама има пълна приемственост по всеки проблем – от търговските споразумения, през войните, та до масовите депортирания на имигранти. Проблемът не е Доналд Тръмп. Проблемът е капитализмът. И това е чудовището, което сме призовани да борим и убием. Докато това не се направи, нищо съществено няма да се промени.

Свеждането на политическия дебат до политически лица – нещото, което Сандърс и други правят, е политически инфантилизъм. Подложени сме на копроративен преврат. Доналд Тръмп и Хилари Клинтън няма да върнат преврата обратно. Те, както Барак Обама, знаят къде се намират центровете на властта. Те служат на тези центрове на власт.

Промяната ще дойде, когато имаме решимостта, както много от делегатите на Сандърс, да откажем сътрудничество, да кажем не, да не участваме повече в политическата пиеса. Промяната ще дойде, когато започнем да провеждаме актове на постоянно, масово, гражданско неподчинение. Промяната ще дойде, когато страхът, използван от корпоративната държава, за да ни парализира, започне да се използва от нас, за да парализираме корпоративната държава.

Руският писател Александър Херцин, говорейки преди столетие пред група анархисти относно това, как да се свали царя, напомня на слушателите си, че не е тяхна работа да спасят една умираща система, но тяхно дело е да я заменят: “Мислим, че сме докторите. Ние сме болестта.”

Ние сме тук, за да реформираме системата. Тук сме, за да я отхвърлим. И това е единствената ни останала възможност, за да възстановим демокрацията и спасим нашата планета. Ако се провалим в това начинание, ако тази система на корпоративен капитализъм и глобализация не бъде разрушена, ние сме обречени. И това е реалността, за която никой не иска да говори.

Ще трябва да бъдем в политическата пустиня, може би, десетилетие. Но преди десет години Сириза например, днешната управляваща партия в Гърция, едва набираше 4% в политическите анкети. Днес Зелената партия в САЩ набира толкова проценти. Няма да постигнем систематична промяна в рамките на един или два изборни цикъла, но можем да започнем да градим противотежест на корпоративната държава. Можем да започнем да се противопоставяме.

Трябва да намерим куража да не се страхуваме. Трябва да намерим куража да следваме съзнанието си. Трябва да намерим смелостта да се противопоставим на корпоративните сили на смъртта, за да успеем да утвърдим силите на живота.

Това няма да е лесно. Корпоративната държава – след като веднъж огромните й системи за промиване на мозъци и пропаганда спрат да работят и не ни правят пасивни, след като вече не се страхуваме, след като веднъж започнем да правим нашата собствена реалност, вместо да се нагаждаме към наложената ни – ще употреби по-директни и принудителни форми на контрол. Господството на терора, отмяната на гражданските свободи, всеобщото насилие от страна на държавата вече няма да бъдат упражнявани единствено върху бедните цветнокожи. Реалността, понесена от нашите бедни, цветнокожи сестри и братя – реалност, срещу която ние не направихме достатъчно, за да й се противопоставим – ще стане наша собствена реалност.

Това да позволим идеологическите сили на неолиберализма да смажат нашите идеали и ценности, означава да изпаднем в смъртоносно отчаяние. Това да позволим на консуматорската култура и култа към егоизма, които са в същността на капитализма, да ни изкушат, означава да убием душите си. Щастието не идва от трупането на богатство. Щастието не идва от притежaването на власт. Това са наркотици. Те притъпяват усещанията и убиват всичко благородно и добродетелно в нас. Щастието идва, когато се притечеш на помощ на съседа си в знак на солидарност, когато помогнеш на непознат или низвергнат, когато си готов да загубиш живота си, за да спасиш живот. Щастието идва, когато имаш способността да обичаш. Нашият живот, сред безкрайността на вселената, е незначителен. Скоро ще стана на 60. Сводът на собствения ми живот започва да се насочва надолу към края си. Всички ще умрем. Как използваме чудото на този миг светлина, наречен живот?

Албер Камю пише: “Една от истински смислените философски позиции е бунтът. Той е постоянно противопоставяне между човешките същества и (тяхната) незначителност. Той не е стремеж, тъй като е лишен от надежда. Този бунт е сигурността на смазващата съдба, без обречеността, която би трябвало да го съпровожда.”

По-нататък той казва: “Живо същество (човек) може да бъде превърнат в роб и да бъде свит до историческото положение на обект. Но ако той (или тя) умре, отказвайки да бъде поробен, той (или тя) потвърждава съществуването на друг вид човешка същност, която отказва да бъде класифицирана като обект.

Съществува само един начин за бунт. Бориш се или за всички потиснати, или за никой потиснат. Разбираш, че съществува само една страна. Нашата страна е земята. Ние сме граждани на света.

Има отчаяни, самотни майки, затрудняващи се да отгледат децата си с по-малко от $10 хиляди на година в някои квартали на Филаделфия. Много от тези деца си лягат вечер гладни. Има безработни хора, отчаяни в търсенето на работа, с която да възвърнат достойнството си. Има душевно болни и бездомни, които сме изоставили на улиците. Има иракски и афганистански семейства, живеещи в терор – терор, наложен от нас чрез безплодни и безкрайни войни,  водещи до обогатяването на военната индустрия. Има мъже и жени, които са измъчвани в разпростиращия се в цял свят архипелаг от наши секретни, затворнически центрове. Има работници без документи, чиито семейства са разкъсани, с деца, разделени от техните родители, които са затворени.

Това е реалността. Това е единствената реалност, която има значение. Това е реалността, която трябва и ще променим. Защото, както големият, американски социалист Юджийн Дебс, който, след като е осъден през 1918 г. за нарушаване на Закона за противодържавна дейност, противопоставяйки се на лудостта на Първата световна война, каза: “Признах родството си с всички живи същества. Реших, че не съм ни най-малко по-добър и от най-нищожния на земята. Казах го тогава, казвам го и сега, че докато има по-ниска класа, аз съм в нея, и докато има криминален елемент, аз съм част от него, и докато има душа в затвора, аз не съм свободен.”

Августин написа, че надеждата има две хубави дъщери – гняв и смелост – гняв заради начина, по който са нещата, и смелост да видиш, че те не остават по начина, по който са.

Борбата ще бъде тежка и трудна. Тя ще изисква любов и себеотрицание. Ще изисква гняв и смелост. Това е най-големият, морален императив пред нас. Тези, които не се противопоставят на злото, стават негови съучастници. Може да не успеем, но трябва да сме сред онези, за които бъдещите поколения ще кажат: Те опитаха. Те се осмелиха да мечтаят. Те се осмелиха да бъдат загрижени. Те се осмелиха да обичат. Те помогнаха на следващите да направят още по-голям натиск в борбата.

Автор: Крис Хеджис
Превод: Райчо Марков / Memoria de futuro
Източник: memoriabg

 

chris_hedgesКристофър Хеджис е американски журналист и публицист. Автор е на няколко бестселъра, като „Войната е сила, която ни дава смисъл“. През годините Хеджис пише статии за редица световни издания и прекарва две десетилетия като чуждестранен кореспондент в Централна Америка, Близкия Изток, Африка и Балканите. През 2002 г. заедно със седем свои колеги в американския вестник Ню Йорк Таймс печели престижната награда „Пулицър“ за своята работа във връзка със световния тероризъм.

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s