Любовното алиби на зомбирания демократ

Забелязали ли сте колко много нашенските борци срещу „комунизма“ са влюбени в същия този „комунизъм“? Горките. Просто не могат да дишат без него. Под път и над път, току-някой идеологически зомбиран демократ, вземе, та изпъшка нейде в сластен любовен стон все нещо за него, за „комунизма“. Не го забравят. Помнят го със страшна сила. И, което е най-странно в цялата тази любовна история – колкото повече време минава от онова време, което те наричат „комунизъм“, толкова повече хлътват. С други думи – истинска любов, която ръжда не хваща. Не като мимолетен флирт, а после кой откъде е и далече от очите, далече от сърцето… Не! Демократичната любов към „комунизма“ е любов дълбока и необяснима!

democracy___sherif_arafa

Всъщност, дали е чак толкова необяснима?

Хайде да мислим: защо нашичките „демократи“ толкова много се взират в огледалото за обратно виждане? Защо говорят непрекъснато за „комунизма“, защо постоянно размахват мераците си да рушат паметници, защо го развяват в качеството на плашило из т. нар. публично пространство? (А пропо, това „публично пространство“ не ви ли напомня все повече най-обикновен виртуален публичен дом?) Нали „комунизмът“ си отиде? Вече 26 години, повече от четвърт век, имаме всички атрибути на любимата им демокрация: парламент с „народни“ представители, разделение на властите, президент, избиратели, корупция, подкупване на избирателите, олигархия, съсипване на образованието, промиване на съзнанието, права на „малцинствата“, обезправяване на мнозинствата и прочее реквизити на ТЯХНАТА политическа система.

А те все хипнотизирани в ОНАЗИ и пак се пънат да разрушават, и пак да забраняват, и пак да пишат в учебниците колко било лошо, страшно и ужасно до припадък тогава с безплатната медицина, безплатното образование (включително висше), липсата на безработица… а бе, въобще кошмар! Кошмар, от който те самите са се облажили по пълна програма чрез вече споменатите безплатно образование и безплатна медицина – а и сега продължават да извличат дивиденти от него, опитвайки се да плюят срещу зловещия исторически вятър, който бил лъхал от там, и се опитват да осребрят плюнките си чрез помощ от соросоидна Америка за соросоидите в България.

Но нали комунизмът свърши? Край, вече сме щастливи, щото сме демократични с всичките атрибути и т. н. Защо непрекъснато е в устата им?

На пръв поглед – загадка. На втори поглед – не чак толкова.

Наистина е странно, докато човек не се замисли. А като се замисли, не е трудно да стигне до логичния извод за похотливото им търкане в скелетите от гардероба на миналото. И този извод гласи: а с какво друго ще се оправдаят?

Да, какви са моралните им аргументи им за това, което сториха с България?

Какви са оправданията им за унищожената промишленост, смазаното селско стопанство, за жалката наемническа банда, наречена „армия“ с две ръждясали ламарини, наричани „самолети“, за чудовищната етническа престъпност, за олигархията, за заличаваното национално самосъзнание, за осквернената памет на героите ни от национално-освободителните борби срещу турското робство? Ах, пардон, за тях и робството не било робство, а „присъствие“, „владичество“ и даже „съжителство“…

Какво им е оправданието за всичко това?

Нормалното оправдание би било следното: да, вярно е, че разрушихме, продължаваме да разрушаваме и ще продължим да разрушаваме – но все пак на мястото на разрушеното построихме… това и това, и това, и това… първо, второ, трето… И, ето, гордеем се, че разрушихме – значи, за да построим на мястото на разрушеното първо… второ… трето

Това щеше да е нормалното оправдание на идеологически зомбираните демократи за всичките злини, които причиниха на България – и най-вече за гибелния „цивилизационен избор“, към който тласнаха страната и който сега се изправя пред нас с цялата си страховита перспектива за окончателното унищожение не само на държавата, но и на българите въобще като народ или, както зомби-демократите предпочитат, „етнос“.

Да, щеше да е нормално оправдание. Само, че го няма. Никой зомби-демократ не посочва поне едно нещо, нещичко, построено след 1989 г. в България, трансформирана от тях във великомъченица. Нищичко… Всъщност, посочват две неща, макар и имагинерни: възможност да избягаш от същата тази България и, естествено, прословутата „свобода на словото“.

Колкото до възможността да избягаш от България, това е вярно; но не щеше ли да по-добре да направят така, че българите да нямат желание да бягат от България?

А що се отнася до свободата на словото, те, с обичайната си наглост, я превърнаха във възможност българите да бъдат манипулирани вместо от „Работническо дело“ и БНТ – от 2-3 частни телевизии и БНТ. Да не говорим за възприетата с умилителна готовност от Запада практика да бъдат уволнявани журналисти, които са неугодни на тамошните управляващи; достатъчен е пресният пример с набързо деконструирания Петър Волгин.

И така: нашенските „демократи“ не се оправдават с нищо построено, изградено след 1989 г. по простата причина, че няма такова. Възможността да се плямпа във форумите и фейсбук надали може да се сметне за „свобода на словото“ – като имаме предвид и цензурата, която се вихри дори и там, срамежливо замаскирана като „модерация“.

И какво остана? Какво им остана на „демократите“, което да им послужи като оправдание за разрушаването на България?

Как какво? Ами, то е пределно ясно: свалиха „комунизма“. Събориха, значи, „тоталитарната диктатура“. Донесоха, сиреч, свободата и демокрацията! (Между другото, за демокрацията… Виждали ли сте статуята на демокрацията в София, в градската градина пред Народния театър? Многозначителна статуя: някакво хвъркато същество, с криле, но… без глава! Без глава! Един от най-многозначителните символи на българската демокрация, пък и въобще на тази политическа система).

Сега вече ясно ли е защо „демократите“ са толкова влюбени в комунизма? Нямат изход и няма как да не са влюбени: просто това е единственото им алиби за разрушаването на България.

Единственото алиби.

Нямат друго. Когато някой започне да им задава неудобни въпроси и да тика лъжливите им нахални носове в развалините, сътворени от тях, те имат готов отговор: да, обаче разрушихме тоталитаризма! Комунизма, значи, заличихме. Хоп, готово! И това ни оправдава за всички злини, които причинихме на България.

Но, независимо, че оправданието е намерено, все пак такова оправдание подлежи на историческа забрава. Тоест, не е достатъчно ефикасно. Извод: трябва да бъде обновявано. Иначе хората може и да забравят, че „демократите“ имат алиби. Обаче, когато един престъпник остане без алиби, той вече не е „борец срещу тоталитаризма“ – а най-обикновен бандит.

Именно това е истинската причина зомби-демократите непрекъснато да споменават, и припомнят, и напомнят комунизма под път и над път, ни в клин, ни в ръкав. Чисто и просто припомнят, че имат алиби.

Защото са гузни. И страхливи.

И защото винаги идва време да се иска сметка на разрушителите. Рано или късно. Затова и нашенските „демократи“ превантивно припомнят своето алиби. Без „комунизма“ те са за никъде – освен за затвора. А пък, ако ситуацията се закучи, може и до стената да ги изправят, не дай, Боже – историята е пълна с подобни примери на историческо възмездие.

Затова страхливо и влюбено прегръщат, целуват, лижат и ближат до лъскане плашилото на „комунизма“ – то е единственото, което им дава илюзията, че може да бъдат предпазени от възмездието.

Влезте в който искате форум, блог-портал или направо във фейсбук – и ще видите, и прочетете как не могат да забравят „комунизма“, и все за него пишат, и все него споменават, и все това им е в устата.

И все така продължават да си въобразяват, че историята ще им прости. Ще забрави какво са сторили. И живеят с утешителната заблуда, че като разрушават паметници, с това ще заличат и паметта на хората. Въобще не им хрумва елементарната мисъл, че истинските паметници хората ги носят вътре в себе си.
Затова и на „демократите“ няма да им се размине.

Колкото и да са влюбени в комунизма, собственото си алиби.

Автор: Любомир Чолаков
Източник

2 thoughts on “Любовното алиби на зомбирания демократ

  1. Не, не, не… Ама недейте така… Демокрацията не се осъществи поради неправилното декомунизиране на постсоциалистическите управленци…Хахахахаха

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s