‘Правилна’ социална ангажираност

В момента светът изживява небивал възход в своето развитие – радваме се на нови технологии, които ударно подобряват живота ни, както и на по-евтина ГМО храна и всякакви проблеми някак си остават на заден план. Никой не обсъжда факта, че детската смъртност във Великобритания е нечувано висока за 21и век и страна от Европейския съюз; че смъртността в България – страна от същата тази Европа -е третата в света, по-висока от страни, в които тече гражданска война; че малцинства, превърнали се в мнозинства малтретират и тероризират местното население в Германия, Швеция, Англия, Австрия, Испания, Италия, Норвегия, Финландия; че в Сирия американците бомбардират цивилни педиатрични болници и че хиляди деца попадат в лапите на трафикантски мрежи и организации, които вече имат общности за електронна обмяна на информация на педофилите (P.I.E.)

Тези проблеми изглеждат незначителни на фона на това, че няма полово-неутрални тоалетни или че децата нямат ясна представа за практиките на фистинг и риминг и факта, че могат да избират пола си още от предучилищна възраст – нещо, което търпи бързи темпове на промяна в Америка и Европа понастоящем. От изключителна важност е всякакви транссексуални, пансексуални и всякакви други извратени типажи, непопадащи в бинарния джендърен спектър да обясняват колко е нужно на света да „отхвърли остарелите потиснечески морални модели и порядки“ и да води диалог за любовта – във всичките й форми: на деца, на бебета, на хора, които получават сексуално удоволствие от осакатяването на партньора си, на хора, които обичат, ядейки плътта на половинката си. Да бъдеш съпричастен на всички тези каузи, да си осведомен и приемащ – това значи да си „правилно“ социално ангажиран. Това, че само в рамките на последните няколко минути няколко деца умряха в резултат на сексуално и физическо насилие, не е достатъчно голям проблем, за да си струва да бъде обсъждан в публичното пространство. А да, децата…

Кратък поглед върху официалните статистически данни показва:

40 милиона деца стават жертви на насилие в световен мащаб годишно

1 дете става жертва на насилие на всеки 36 секунди

7 деца умират в резултат на насилие всеки ден

30% от децата преживели насилие стават насилници

80% развиват поне едно психологическо разстройство

5% ще бъдат арестувани преди пълнолетие, 28% – след навършване на пълнолетие и 30% по-голяма вероятност да извършат тежко престъпление

45% ще станат алкохолици и/или наркомани

90% няма да разкрият, че са били насилвани в детска възраст

над 95% от педерасите и лезбийките са били жертва на сексуално насилие от човек от собствения пол в ранна детска възраст

100% от педофилите са били жертва на сексуално насилие в ранна детска възраст

Серийните педофили извършват средно по 281 сексуални посегателства над около 150 различни жертви през живота си

90% от изнасилванията се извършват от познат на детето човек

41 -71% от педофилите ще повторят престъплението след излизане от затвора

ace-study-graphic

Да, това е една мрачна, тежка, смазваща и унищожителна статистика. Която дори не е пълна, защото е направена отпреди популярността на, така наречения, Тъмен Интернет, в който отдавна се подвизават форумни общности на педофили, които свободно обменят информация за това как най-успешно могат да бъдат отвличани, изнасилвани и убивани деца. Това е статистика отпреди популяризирането на секс туризма в Тайланд, който стана предпочитана дестинация за педофили, които срещу малки суми могат да правят с местните деца каквото си пожелаят. Статистика отпреди масовото закупуване на имоти от осъдени условно западноевропейски педофили в България по изоставени села и малки градове, в които имат необезпокояван достъп до децата на постоянно работещи, нищо неподозиращи родители и десетките ежедневно изчезващи деца от улиците на Украйна от началото на гражданската война, както и необичайния поток на американски и западноевропейски туристи натам. Статистика, която не взима в предвид колко излежали присъдите си педофили са целенасочено „интегрирани обратно в обществото“ като им се дават общински жилища в близост до начални училища и детски площадки.

Защото живеем в свят, в който да маргинализираш която и да е общност не е културно. Не е толерантно и не е прието. Можеш да бъдеш осъден за престъпление породено от омраза. Но не и за нездравите си интереси. Те те правят специален и привилегирован. Все пак човек не избира сексуалната си ориентация.

Да, педофилията вече е наричана сексуална ориентация. Подбно на начина, по който хомосексуализмът беше премахнат от списъка на сексуални девиации и психически отклонения от Организацията на Американските Психиатри през далечната 1973, в момента тече активен дебат за премахването на педофилията като отклонение от същия този списък. По BBC текат предавания за, така наречение, „добросъвестни педофили“ (virtuous pedophiles), комуто се дава обществена трибуна да обясняват и защитават нездравите си интереси, твърдейки, че никога „не биха наранили дете“ и внушавайки на обществото колко отхвърлени, маргинализирани и наранени се чувстват от демонизирането си. Разбира се, в контекста на зле-прикритите скандали с Джими Савил, благотворителната инициатива на Save the Children и десетките, стотици, хиляди случаи на изнасилвани, малтретирани, изчезнали, обезобразени, трафикирани деца за забавление на влиятелни политици и личности от публичното пространство от домове за сираци на територията на Англия, Канада, Америка, Белгия, Швеция, Германия, Франция и Австралия не изглеждат като единични случаи или съвпадения, както медиите се опитват да ги изкарат.  Педофилите обичат децата и искат да са край тях; редно е средностатистическият човек да прояви разбиране и толерантност. Отново. Като им предостави собствените си деца. Статията на самопризнатия педофил Тод Никерсън Аз съм педофил, но не чудовище публикувана в про-ЛГБТ и силно либералния онлайн портал Salon в детайли изложи аргументите и софизмите на автора за необходимостта от приемането на педофилите като социално полезни единици на обществото и нуждата от виртуални игри, в които посредством инсталацията на модове (пачове) героите им могат да правят секс и да изнасилват деца – някои под 3-годишна възраст, защото това им „давало изход на естествените желания и интереси, които иначе те постоянно потискали в името на благото на обществото“. Статията предизвика толкова силно обществено негодувание за това, че такъв диалог изобщо се води, че авторът се счете за длъжен да публикува продължение под трогателното заглавие Аз съм педофил, но вие сте чудовищата, където, предполагаемо, насочва целия си гняв към обикновените родители, нежелаещи децата им да растат в близост до извратени отрепки, въпреки „опитът му да хуманизира един проблем“ За негово най-голямо съжаление, обаче, което важи и за всички ЛГБТ организации, както и организации на педераси и лезбийки и всякаква трансексуална измет – в опит да предизвикат съжаление и съпричастност, те разкриват една малка подробност от историята си, която недвусмислено показва първоизточника на проблема. Във въпросната статия Тод Никерсън споделя писма от други педофили, престрашили се да споделят своята история, в опит да въздейства на читателите И във всики тези писма тези педофили признават, че са били „изнасилени/изнасилвани в ранна детска възраст […] предадени от хората, които са им били най-близки“ ,но „те не биха причинили това на никое дете“. Собствената, щедро-споделяна статистика на ЛГБТ посочва над 46% от педерасите – жертви на хомосексуално посегателство в детството си прямо 7% при тези с нормална сексуална ориентация и над 22% при лезбийките спрямо 1% при жените с нормална сексуална ориентация, както и над 66% при бисексуалните жени и мъже. И това е само една от многото такива статистики и проучвания, които установявят тази зависимост, въпреки опитите на същите увредени индивиди да твърдят, че по-голямата част от сексуални престъпления извършвани над момчета в ранна възраст са дело на възрастни мъже с нормална сексуална ориентация, които „харесвали момичешките черти на децата“, както и че „човек не избира сексуалната си ориентация и тя не е продукт на социалната среда“.

Десетки платени НПО-та и организции лобират за по-широко приемане на сексуалните малцинства и внедряването им в училища, детски градини, политика, социални услуги и всякакви други сфери на публичния живот. Проблемът с тази схема е, че веднъж започнали – претенциите им започват да стават все по-големи и то за сметка на правата на нормалните данъкоплатци. Защото не е достатъчно да се сваля възрастта за секс с малолетни; да се обучават деца в училищe за различните нестандартни сексуални практики и ориеантации; да има определен процент учители педераси и лезбийки в училищата; да се отнемат деца от нормални семейства за отказ децата им да присъстват в часове по ЛГБТ пропаганда и сексуални извращения; да се позволява на мъже да стават консултанти в Ла Лече Лига (най-голямата общност за подкрепа на кърмещи майки); да се води диалог за това как педофилите са всъщност хората, които ‘истински и цялостно обичат децата’ и да се убеждават всички хора, че дълбоко в себе си всеки има нездрави интереси – не, по думите на неомарксиста Херберт Маркузе „за да разрушим досегашния ред и морал ние ше направим извращенията – норма, а нормалното ще наречем извращение“.  Дори Джо Байден не се посвени да заяви открито в реч през 2014, че всички страни, които откават да укрепват правата на сексуалните малцинства „трябва да платят цена за безчовечността си“.

ap_111835182005

От една страна имаме нарастващи инициативи за ограничаване на правата на родителите да възпитават децата си под слогана на защита на същите тези деца, като става видно от създадената през 2001 международна организация „Глобална иницитива за прекратяване на всички телесни наказания на децата“ (Global Initiative to End All Corporal Punishment of Children) с подкрепата на организацията Save the Children, която в последствие води до стартираната през 2008 година Инициатива на Съвета на Европа против телесните наказания на децата. Притеснителнот в случая е, че при проследяване в обратен ред на тази инициатива на преден план изпъква личността на Питър Нюел (Peter Newell), експерт на двете глобални инциативи, съветник на Calouste Gulbenkian Foundation (която финансира движението за правата на децата) и координатор на Детския Правен Център основан през 1891. Същият този център основан година след закриването на P.I.E. (The Paedophile Information Exchange) чиято заслуга е издааването на първия вестник за „Право на Детство“ и застъпване за пълна забрана на телесните наказания. По времето на своето съществуване P.I.E. се ползва със защитата на Националния Съвет за Права и Свободи (National Council of Civil Liberties), които открито заявяват, че „по правило педофилите са добри хора, отнасящи се към децата с нежност и привързаност“ и подчертават, че това се доказва от факта, че те се интересуват от начини за правене на секс с децата без да ги нараняват, както и сваляне на възрастта за законен секс с деца, защото „е тяхно право да изпитват пълния спектър на човешките взаимоотношения“.

На фона на тази задвижена машина, чиято мишена е традиционното семейство със здрави ценности и установени порядки, „авторитетни“ изверги като Фройд „доказващ“ сексуалния интерес на всички момчета и момичета към майките и бащите им и факта, че психосексуалното развитие на всички хора минава първо през орален и после през анален етап (и чак след това следва осъзнаването на специфичната за пола сексуалност), както и пионерът в сексологията Алфред Кинси, чието проучване на сексуалността при неколкомесечни бебета и деца 1-3 доказва, че „посредством електронна или ръчна стимулация на ерогенните зони на бебета се установява, че оргазмът при тях настъпва и се изразява посредством видимо чувство на дискомфорт, потене, зачервяване и силен плач“. Ако оставим настрана въпросът за редността и моралността на такъв тип изследване, следва да се запитаме – какво допринася то за обществото като такова? Дали един нормален, здравомислещ, съвестен, психологически здрав индивид ще отдели дори една минута от живота си да разсъждава за капацитета на бебета да изпитват оргазъм и да бъдат сексуално стимулирани изобщо? Трагичното в случая е, че обикновените хора се подвеждат по установени авторитети и се стига до безумствата да възприемат всичко, което „учени“ хора са „доказали“, включително нуждата и наличието на детска мастурбация и необходимостта от образоване на деца в предучилищна възраст как да се докосват, за да им стане приятно. Но ако някой има нужда да му бъде доказвано, че децата не трябва да бъдат обект на сексуален интерес – било то от страна на семейството си или на други хора – то този човек има много по-сериозни проблеми. За всички останали хора, които не са изгубили разсъдъка си, е пределно ясно, че децата под 5 годишна възраст се интересуват от гениталиите си по същия начин, по който се интересуват от носа, ушите, ноктите и всяка друга част на телата си – без абсолютно никакъв сексуален подтекст и всякакво друго твърдение е абсурдно, неморално и, най-лошото, подплатено със зле прикрити лични нездрави интереси.

baby-443390_960_720

Опитите за декриминализране и приемане на педофилията са логичната стъпа след легализирането на содомията, след приемането на ЛГБТ общността, след разрешението на еднополовите бракове и разрешението за осиновяване на деца от същите, след въвеждане на часове, в които на децата се обяснява, че могат да бъдат нещо различно от момче или момиче. Всичко това вече не е достатъчно. Следващата стъпка е педофилията. Хората не просто са длъжни да приемат тази извратеност, те са длъжни да спрат да предпазват децата си. Наред с подмяната на негативния термин педофил (по модела на педераст – гей, циганин – ром и травестит – трансексуален) в момента се използва все по-често неутралното и дори положително child lover. И изключително се набляга на тяхната привързаност и обич към децата. За съжаление, един бърз поглед върху хилядите случаи на изнасилени новородени, неколкомесечни бебета и 1-5 годишни деца показва друга реалност. Една, в която „педофилската сексуална ориентация“ не може да прикрие факта, че всички преживели сексуално насилие малки деца са с тежки черепно-мозъчни травми. Причината за този тривиален детайл е съвсем прозаична и стерилно научна (за любителите на научни факти): тъй като по време на изнасилването, педофилът държи ръката си върху устата/лицето на жертвата, за да сломява съпротивата й и потиска виковете, когато настъпва моментът на еякулация – поради загуба на контрол, насилникът притиска детския череп твърде силно. Очевидната загриженост и обич тук е видима дори за простото око.

551654_1411875741-708_multi

И ако всички педофили бяха толкова убедени в добрите си, извисени намерения и желания , защо осъдени престъпници като Лари Дон МакКей (и не само) сами молят за кастрация след излежаването на 6 години от 8-годишната си присъда за изнасилването на 6-годишно момче? Лари настоява за това по време на адаптацията си към обществото, аргументирайки се с това, че е успял да скрие от полицията посегателства на над 240 деца преди да бъде заловен за този единичен случай и, че „ако го пуснат на свобода ЩЕ изнасилва отново, а с наученото в затвора има пълна гаранция, че никога няма да бъде хванат отново, защото този път ще убива и крие жертвите си, за да не го разкрият“ Ако осъден педофил е способен да направи такива самопризнания, защо целокупното общество е толкова хуманно, всеопрощаващо и приемащо по отношение на желания за зверства, които опустошават душата, психиката и тялото на беззащитни човешки същества? След излежаването на 3-годишна присъда за изнасилването на 3-годишно момиче през 1981, Бил Малкълм открива 6-годишното дете и го изнасилва повторно, „за да си отмъсти затова, че го е разпознала и е свидетелствала срещу него“.

Дори двамата създатели на Virtuous pedophiles признават, че са били насилвани като деца. Както и почти всички педераси, лезбийки, трансексуални, асексуални, джендър-флуидни и всякакви други извратеняци, които в момента се домогват до всички невинни деца. Защото тяхното сексуално желание е продукт на преживяно насилие и като такова – само по себе си започва да се реализира само чрез насилие. В повечето случаи, педофилите рядко се връщат при една и съща жертва за повторен контакт (освен в случаи на роднинско насилие, когато обикновено продължава с години), по простата причина, че това дете вече е загубило чара на невиността, която всъщност е това, което педофилът иска и търси.

3

Дори когато се опитват да се правят на примерни хомосексуални семейства, рано или късно непоправимата им поквара излиза наяве, като историята на първата Австралийска гей двойка отдавала родения си със сурогатство син на приятели педофили, летели от Америка, за да изнасилват 3-годишното момче, насилието на което е започнало „дни след раждането му“. Или двойката лезбийки унижавали, пребивали от бой, хранели с лайна и в крайна сметка убили едното от децата поверено на гржите им (като приемно семейство) във Великобритания. Един поглед върху популярния блог на жена, минала през хормонална терапия, за да стане мъж, но запазила детеродните си органи и привлечена от мъже, която се „идентифицира като мъж“ и собственоръчно изнуди Ла Лече Лига да позволява на мъже да консултират кърмещи майки показва, че той/тя няма никакъв интерес да си гледа семейството, което е създал/а с партньора си. Не, той/тя държи да „кърми“ на публични места 4-годишното си и новородено дете, за да „тества границите на приемност на обществото“, както и да кърми „децата на приятели на поискване“ с дарена кърма и приспособление с маркучи, излизащи до зърното на обезобразената му/й гърда докато описва как „няма по-сладка гледка от унесения сън на току що ялото бебе в момента, в който отделя зиналата/зеещата си уста от зърното“, „как всичко в бебешкия свят се върти около смученето и гълтането“ и как той/тя самата обожава „да играе на криеница с порасналото си дете с въпросното зърно“ благодарение на дареното „човешко мляко“. Колко майки и бащи ще използват думата gaping, за да опишат устата на новороденото си бебе? Дума, която е със силен сексуален подтекст и влезе в употреба покрай популяризирането на порнографските филми. Колко майки ще описват с наслаждение показното си разголване на публични места, за да кърмят 3-годишно дете, което яде и твърда храна, но те настояват да му дават вода(!) чрез тази симулираща кърмене система?

Въпреки че живеем във времена, в които контролът върху личните данни и обмена на информация е безпрецедентен и все повече се говори за правата на всякакви малцинства – никога децата не са били по-уязвими и изложени на толкова опасност в световен мащаб. Най-незащитените представители на обществото ни са плячка на педофили, убийци, насилници, хомосексуалисти и трафиканти и, за първи път, родителите им не могат да реагират адекватно, защото ще бъдат обвинени в престъпление на основата на омраза и/или в ограничаване на правата и свободите на същите тези деца и те ще бъдат отнети от социалните служби. Ювеналната юстиция навлиза и в България и което е дори по-лошо – намира широка популярност сред модерните родители, които желаят да се разграничат от образа на строг, ограничаващ възпитател, за да не бъдат маргинализирани. Но ако това, което болните изверги целят да причинят на децата е ужасно, то активното бездействие прикрито зад горделива толерантност е дори по-лошо, защото то дава на същите тези болни индивиди необезпокояван достъп до беззащитните деца. Вкaрвайки педераси в началните училища и детски градини; образовайки децата на прекалено ранна възраст за девиантни сексуални практики и рискови поведения; заклеймявайки родители и възпитатели, които действително искат да запазят детството на децата си такова, каквото следва да бъде; отнемайки деца от нормални семейства и постоянно пренасочвайки ги към хомосексуални такива; сексуализирайки деца под претекста „щом се държат по този начин, значи са готови за тези теми“. Това че децата употребяват и разбират дадена дума или фраза не означава, че могат да осмислят нейното значение, приложение и ефект върху тях като личности и спрямо обществото като цяло. Неслучайно именно Алистър Кроули първи казва, че децата „трябва да стават свидетели от най-ранна възраст на всякакви сексуални практики и извращения“, защото това покварява детската невинност, унищожава нормалната човешка психика и създава душевно, психически и емоцинално болни индивиди.

Индивиди, които са по-склонни да страдат от депресия, маниакално разстройство и паник атаки; да експериментират с наркотици и алкохол; да се увличат по окултни практики и култове; да водят чест и нездрав сексуален живот; да избягват създаването на семейство и раждането на деца или ако го направят – да подлагат децата си на насилие; да бъдат духовно и интелектуално скопени хора без собствена мисъл, воля и съвест. Хора с неоправдано високо мнение за себе си, готови да разкъсат някого на парчета, нежели да признаят истината. Хора, които се гордеят с учителя на детето си педераст, защото той е мерило за тяхната прогресивност. Хора, които нама да поставят под съмнение дали е редно мъж да работи като детегледачка или изобщо в детска градина, защото това е стереотип и стереотипите са лоши, както е видно от десетките изнасилени деца от педофили с неограничен достъп до тях посредством частни и държавни детски градини и обяви за почасово гледане на деца. И хора, напълно неспособни да защитят най-чистото и най-святото, останало на тази земя.

2014050211118Източник: occultknowledge

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s