Турция върви към война: Ердоган попадна в заложения му от Запада и Израел „кюрдски капан”

81736c37ae77e098a7351def28978

Турция се готви за пълномащабна война в региона. Така накратко могат да се охарактеризират събитията, които се случват на сирийската и иракската театрални сцени на военни действия. Заявленията на Генералния щаб на руското Министерство на отбраната за обстрел от страна на турците с тежка артилерия в пограничните сирийски територии, масираното прехвърляне на редовни войски и тежка техника към границата със Сирия и на територията на Иракски Кюрдистан (по данни на турските СМИ става дума основно за части от втора полева армия на Турция, разположена напоследък недалеко от арменоско-турската граница), дипломатическите усилия на МИД на Турция за проваляне на диалога със Сирия, обръщението на иракските тюркмени Ершад Сарихи и неговия сирийски „колега” Абудуррахман Мустафа към „братята турци да ги спасят от унищожение,” безпрецедентната информационна „война,” предприета от турците (като се започне от обвинението в повторно нарушаване на въздушното пространство на Турция от страна на ВКС на Русия и се завърши с обвинението от страна на Ердоган за някакво систематично унищаване на „братята туркмени” от руската авиация), говорят за голяма вероятност от военно нахлуване на територията на Ирак и Сирия от страна на въоръжените сили на Турската република. При това събитията се форсират също и от ефективните действия на антитерористичната коалиция (Русия, Сирийската армия, Иран) по освобождаването на Латакия и северните провинции на Сирия от бойци на ИД и „Джебхат-ан-Нусра.” Да не забравяме, че именно тези групировки играха ролята на основен турски таран за свалянето на Башар Асад.

Целите на планираното нахлуване, които турската страна декларира, естествено са в пълно съсзвучие с международната борба срещу ИД, обаче на практика за никого не е тайна, че „целта-максимум” на бъдещото нахлуване ще бъде отлагането на решението на „кюрдския въпрос,” а „целта-минимум”- създаването под контрола на Турция на буферна зона на сирийско-турската и иракско-турската граници с цел да не се допусне доближаване на хипотетичния „Велик Кюрдистан” до границите на Турция. Както пише турският политически наблюдател Амберим Заман, за първи път от момента на своето създаване Турската република е изправена пред заплахата от разчленение. Кюрдите, използвайки неграмотната политика на ислямистите, сега са на път да създадат „Независим Кюрдистан” и, за съжаление, дори и положилият клетва за вярност към Ердоган лидер на Иракската Автономия в Северен Ирак Масуд Барзани може да застане начело на приближаващата се война за независимост на Кюрдистан.

Изглежда, че действията на турската страна би трябвало да са съгласувани с патньорите ѝ от НАТО. Но дори и в този случай има два много важни фактора, които принуждават Анкара да се въздържа от започването на пряко военно нахлуване в Сирия. Какво може да попречи на започването на мащабна война в региона?

Първият фактор е е условно апокалиптичнят сценарий, на който в последно време акцентират и върху който са втренчили вниманието си западните СМИ. Според него, при разгръщане на военни действия в Сирия и Ирак, турската армия неминуемо ще влезе в стълкновение с армията на Сирийската Арабска Република и, като следствие от това, с бойците от иранския експедиционен корпус „Стражи на Ислямската Революция,” които, да припомним, с официалното съгласие на Дамаск воюват с терористичните ядки, окупирали сирийската територия. Това ще доведе до рязко изостряне на ситуацията по линия на ирано-турските отношения, включително може да се стигне и до военни действия.

Най-важното е, че в случай на пряко нахлуване на турците в Сирия, те няма да могат да избегнат стълкновение с ВКС на Русия, а това вече  може да доведе до въоръжен конфликт, който при най-лошия, но независимо от това възможен сценарий, заплашва да се развие в пълномащабна война между Турция (която е в състава на НАТО) и Русия. Не мисля, че страните-членки на Североатлантическия алианс имат интерес от започването на трета световна война в полза на политиката на Ердоган. Независимо от това западните СМИ нагнетяват истерията, тиражирайки фантастични прогнози за нахлуване на Русия в Прибалтика и преувеличават сценария за ядрена война.

Вторият фактор е кюрдският, на него ще се спрем по-подробно. Колкото и да е парадоксално, но всички политически играчи в региона имат общо виждане относно перспективите за създаване на кюрдска държава. Става дума за Русия, Израел, САЩ и Обединена Европа. Кюрдският въпрос ги превръща в неволни съюзници в това направление на близкоизточната геополитика.

Кюрдският проблем остава главният препъни-камък в отношенията между Турция и САЩ. Въпросите за „кюрдска автонимия” в състава на Турция, или още повече за независимост на Иракски Кюрдистан са били повдигани от американските политици в различни времена и от различни управляващи партии. Дори и днес в разгара на предизборната надпревара претендентите за поста президент на САЩ на всеослушание говорят за неизбежното „решаване на кюрдския въпрос с цел осигуряване на стабилността и развитието на Близкоизточния регион”.  Така бившият държавен секретар на САЩ, демократката Хилъри Клинтън и синът на бившия президент Буш, републиканецът Джеб Буш, заявиха, че Съединените щати са длъжни пряко да въоръжат кюрдите, като нарекоха това един от ефективните начини за борба с терористичните групировки. „Сега, по време на войната, ние сме длъжни да се опитаме да унищожим ИД, обаче без подкрепа от силите на Кюрдистан (!!!) това ще бъде проблематично да се осъществи,” каза в интервю за канал CBS Буш, кандидатът на републиканската партия за президент. Той поиска преки доставки на оръжия за кюрдите в Ирак и Сирия, настоявайки за създаването на зона за безопасност, контролирана от сирийските кюрди.

Лидерът на Демократичната партия в предизборното президентско състезание Хилъри Клинтън заяви в телевизионния канал ABC, че тя е против изпращането на войски в Ирак и Сирия, поради което Вашингтон е длъжен да подкрепи кюрдските и сунитски сили, за да победят ИД. Тя също така заяви, че е необходимо кюрдите директно да бъдат въоръжени, като подчерта, че силите на пешмергите са много ефективни в борбата срещу ИД.

Турция винаги е реагирала болезнено на кюрдската политика на САЩ и, независимо от постоянните уверения от американска страна за „подкрепа за Турция,” все пак осъзнава, че идеята за независимост на Кюрдистан е преди всичко проект, поддържан от САЩ и Израел. Между другото, Израел никога не е скривал и не скрива прякото си участие в прокарването на различни места на идеята за „незавсимост на Кюрдистан”. Нещо повече, именно Израел, а не Турция, пръв протегна „приятелска ръка” на администрацията на Кюрдската автономия в Ирак и лично на Масуд Барзани, като обучи и въоръжи нередовните въоръжени сили на пешмергите. Именно прокюрдската позиция на официален Йерусалим е вината, кято турците вменяват на еврейската държава в периода на най-голямо охлаждане на отношенията, свързано с инцидента с кораба „Мармара”. Даже Голда Майер през 60-70-те години на миналото столетие посочи необходимостта от създаване на Кюрдистан като фактор, който, като бъдещ съюзник на Израел, би могъл да поеме върху себе си част от заплахите в региона.

Обединена Европа, за разлика от САЩ и Израел, излезе с най-радикалните заявления и действия по въпроса с „Независим Кюрдистан”. Влиятелната кюрдска диаспора, която живее във Франция, Германия, Дания и Холандия, наличието на „представителства на Кюрдската автономия в Ирак” в столиците на европейските държави, неприемането от страна на европейските политици на „турцизирането” и поддискането на кюрдското малцинство в Турция, политиката на европеизация на Турция и стремежът на самата Турция да влезе в Евросъюза изиграха ключова роля за формирането на европейската гледна точка по кюрдския въпрос. Например, на проведените в Берлин на 22. 02. междуправителствени консултации между Германия и Турция, немската страна повдигна „кюрдския въпрос” и заяви, че е неприемливо даденият въпрос да се решава „със силата на оръжието”. Както съобщават немските СМИ, канцлерът на Германия Ангела Меркел е подчертала, че независимо от общите за Германия и Турция интереси, немското правителство поставя на първо място правото на кюрдския народ на „свободен и достоен” живот.

Съзвучна с политиката на Германия е и втората по тежест европейска политика – тази на Франция, която чрез устата на президента Фрасоа Оланд не веднъж е настоявала за правата на кюрдите на „достоен живот и свобода в земите на техните деди.” Именно във Франция и Германия се провеждат ежегодно конференции, форуми и мероприятия на защитниците на независим Кюрдистан, което винаги е предизвиквало дипломатически протести от страна на официална Анкара.

Немаловажен е също така фактът, че Европарламентът на 03.02.2016 г. прие официална резолюция за признаване на геноцида над християнското население и народа на язидите, живеещи в Сирия и Ирак от страна на ислямската групировка ИД и призивът към международната общност за необходимостта от съвместна борба с радикалните групировки. Да припомним, че язидите са кюрдска етническа група, която води борба за оцеляването си с тероростите от ИД, и че именно кюрдите-язиди са „кръвни” врагове на тюркменските групировки, контролирани от официална Анкара.

Като се вземе предвид всичко, казано по-горе, може да се направи заключение, че политиката за военно решаване на кюрдския въпрос, на практика провеждана от страните на НАТО и Израел, приближава Република Турция към „часа хикс,” в който нейните активни действия ще предизвикат масирано военно, политическо и дипломатическо противодействие от страна практически на всички действащи лица в близкоизточното противопоставяне. Ще спре ли това самоубийствената политика на кабинета на Ердоган, ще покаже времето.

Автор: Арман Абовян (Ереван), политически наблюдател.
Превод: Д. Атанасова/Българска легия за информационна защита

Източник: eadaily.com

One thought on “Турция върви към война: Ердоган попадна в заложения му от Запада и Израел „кюрдски капан”

  1. Аз се радвам, че Турция се издъни с политиката си! Надявам се сега управляващите ни да погледнат и в друга посока, докато не е станал турския език задължителен за изучаване, че както я бяха подкарали……

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s