Непоносимост към народността си

„Аз не съм българин. Аз съм турчин. Аз съм помак. Аз съм ром. Аз съм арменец. Аз съм евреин. Oбаче съм се родил в България, имам българско удостоверение за раждане, паспорт и лична карта. Затова, където и да съм по света – аз съм българин. Но в България не съм!“

soldier-bending-man-bigТвоите родители ако са родени в България, „пъпната“ ти връжчица с „родината майка“, ако има реално такава, е по-прекъсната от на Меглена Кунева мислите. Преглътни залъчето и приеми действителността. Ти си българин. Да, вярно, корена ти е с друг произход, но си българин.

На такива хора им се случва едно често повтаряне на запаметената до болка фраза, че не са българи, не защото не са, а защото е по-готино май да не са българи в България. Кой знае, може би да звучи по-екзотично така. Другите българи в България са по-готини от българите българи. Това е то, българското гостоприемство, един вид. Не само, че посрещаме със солчица, чубричка и питчица, а ми и приканваме за още, докато сме обект на присмивки, но какво да се прави, не сме злопаметни и сме добри хора. Доста по-бурни от други народи, но то си има защо. Темперамент, това е то.

На много хора им се е случвало преди години, когато още съществуваше казармата, да попадат в едни такива смешно-странни ситуации, в които примерно онова пълното момче Ихи пъчи гърди и заявява гръмко – „Аз съм турчин!“, пред колегите си войници, които се споглеждат някак, а след малко в спокоен тон командващият го на смяна му отговаря, и някак си се усеща, че е, защото му се случва за сетен път – „Щом си влезнал в казармата, е, защото си българин, моето момче.“ Просто и ясно.

Как става този пиниз, да си българин, да са живели твоите предци тук, но да се чекнеш, че не си българин? Нямаше дори да чуем за теб ако не беше българин, а си живееше там откъдето се считаш, че си.

Обяснението, защо това се е зародило, и защо се експлоатира и днес е някак си елементарно разбираемо.

По време на османското иго на българите им е било изкоренявано наследството, културата и общо взето начина им на живот.
В онези тежки времена, някои от българите са били или приели исляма или са били колаборатори на Османската империя. Това именно, защото не са се считали за българи като сънародниците им. Та така, приемайки нашествениците за свои са изменили на себе си. Някои наистина са дошли от Анадола за да живеят в България, но които не са искали да останат и да се нарекат българи – са избягали, разбираемо защо, след Освобождението.

Преди да има държава България, тукашните все още не български граждани от различните племена, вси са се смятали за собствени, за различни едни от другите, но както е описал Херодот, те всичките имали едни обичаи, култура и нрави, и са били все същите макар и да се делили. Та, ние сме си „обречени“ все да ни определят за различни. Все да се гледаме като чужди. То е в реда на нещата.

Няма какво да му се чудиш на помака Аркадий, че ти изръсил съвсем неочаквано, че той, знаеш ли, не бил българин, а бил помак. Проблемът идва оттам, че множество правителствени и неправителствени организации, и техните чиновници, и медиите, ги качват на покрива такива да кряскат, че не са българи, и това с времето бавно се е пропило, както се е пропивало и по времето на турското робство. Това се случва също и у други народи в Европа. Днес от тези пропивания се стига да се разделят човешките маси заради геополитически цели. Така е било винаги. Днешна Турция, лидерите им, нищо чудно да имат подобни страсти за българската земя. Да я считат за изконна своя територия.

Използвайки многовековната си българска воля, можем да оказваме някакъв натиск и да променяме заобикалящото ни. Да не допускаме да втълпят на идните поколения, че определени български райони принадлежат на групи от хора, които са ги накарали да вярват, че са чужденци.

Само ако можехме да се съюзим. Всички българи, заедно. Тогава тези организации и политики за забогатяване на властови групи  – щяха да рухнат, а оголените им гъзове на нахалниците ще да лъснат в среда, в която вече няма да има кого да разделят. Само да можеше.

Ето затова такива като българската циганка Теменужка се смятат, че са от Турция, такива като българския-мохамеданин Ганай, че е от… да речем от „Помакия“. И други малцинства също са решили да се „самоопределят“, че са еди какви си, но не и българи.

Няма нищо странно да сме си българи. Такива, каквито сме от векове. В никакъв случай не е и срамно. Неграмотността е нараснала заради разделението на човешките маси. Българи да говорят само на турски или цигански в България, и да не знаят българският език. Ето това е срамно.
Всеки човек живущ в друга страна, без значение от произхода си, е длъжен да живее според правилата на държавната система, в която е попаднал. Защо да бъде различно в България? Ако им надценяват на едните българи правата, а на другите им са отнемани, ако едните са по-лоши от другите, това води до перфектно разделение и винаги голямата група хора ще твърди, че това е правилното. Несъзнателно болшинството подкрепя властите и зададените им програми. Всички ни мъчат да ни „образоват“ по всевъзможни начини, но истината е много по-проста: религиозната принадлежност не променя етническия произход.

Каквото и да се пише, реално повечето българи, без значение от етническата си група, разбират доста добре на първа инстанция кой създава тези напрежения и разделения, и всички го сочат с пръст, но сочените са нахални и няма да се спрат нито за секунда. Поне докато не се обединим около нещо конкретно, от интерес за бъдещето на страната ни. За да не се възползва „някой“ от „нещо“ и да ни спретнат „номера Югославия“.

Anony, 4.2.2016

6 thoughts on “Непоносимост към народността си

  1. Pingback: Геополитически цио-банкстерски движения и последиците – Zahariada

  2. Да много хубаво но каква е разликата от Българин Българин и Българин Мангал примерно в род.отд. се раждат 10 бебета после 5 стават българи а другите всички мангали и каква е разликата от човек българин и човек мангал
    Благодаря

    • Никаква, приятелю! За държавата са все едно – едно и също пише в личните им карти, едни и същи правила важат и за двамата! От анатомична гледна точка – също никакви разлики!

      Разликата между тях е единствено в самосъзнанието, в желанието да бъдат полезни за обществото, в което живеят, в целите, които си поставят, във възпитанието, което предават на поколението си…

      Списъкът може да продължи всеки, и да има едно наум – срещат се и „българи българи“, както пишеш, с поведение на „българи цигани“! Неприятното е, че те стават все повече!

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s