Турското робство – голямото зло за българите

През 1393 г. Османската империя е с векове назад от държавата ни

Ако робството не е зло, нищо не е зло.
– Ейбрахам Линкълн

Всеки народ има в своята история тежки времена, в които е понасял страдания, изоставал е в своето развитие и се е оказвал зад гърба на напредващите. В други случаи се е стигало и до застой, безвремие. Най-тежкото, най-голямото зло за един народ е връщането назад от едно или друго стъпало на цивилизацията в едно или друго блато на варварството, в което волята на силата, волята на силния решава всичко. Това става, когато един народ, изостанал в своето цивилизационно развитие спрямо постигнатото от обществения и човешкия прогрес, завладее с военна сила далеч по-напреднал народ и унищожи неговата държава и общество.

Това е станало с българския народ от 1393 до 1878 г. То е нашето голямо зло, което ни връща с векове назад в историята ни. България на 712 години, Турция на 70-75. Към 20-те години на ХIV век Осман I създава на територията на Мала Азия държава с поданици, които се наричат османски турци. Първата й столица е Бурса (1326 г.). В годината на завладяването на Търново, а с него и на българската държава, османските турци имат държавност и религия на около 70-75 години. От 1326 г. от 1856 г. в продължение на 530 години тази държава постоянно воюва и може да се смята за напълно милитаризирана с развитие, в което абсолютен приоритет има войската и войната. Турската империя, наричана Османска по името на династията, е изостанала спрямо европейските държави: Англия, създадена в 829 година, с почти 500 г., Франция (843 г.) с повече от 480 г., с над 160 г. от Австрия, с около 640 г. от България, основана в 681 година. Първата значителна турска книга е издадена през 1330 г. Най-малко три века преди това България има Охридската, Преславската книжовна школа с три тома съчинения на Климент Охридски и „Историки“ на Константин Преславски (894 г.), 10-томен труд „Студион“ на Патриарх Евтимий, с писанията на Черноризец Храбър, на Константин Костенечки. В периода 1470-1478 г. султан Мехмед II Завоевател с кануннаме формира структурата на централната власт на империята, определя титлите, привилегиите и пълномощията на властниците включително на религията, представлявана от ходжата и мюфтията. В българската държава структурата на властта и начините на властване са уредени чрез писменост на всички равнища от 893 г., а от 927 г. имаме независима църква и самостоятелна българска патриаршия. Нашият опит в държавността е повече с 550-580 години история.

317Очевидно е: империята на османските турци е на векове назад спрямо българската държава преди 1393 г. За да ни владеят, е трябвало да унищожат всичко от собствената българска сила: държавност, религия, просвета, култура, собственост, мобилност. Направили са го и то е продължило повече от 350 години. Стъпкали са всичко българско, доколкото са могли. Българската цивилизация е била почти унищожена и затова турското робство може да се нарече цивилизационно. 1393-1830 година: цивилизационна стена между българските земи и Европа.

Турчинът от това време, наричан спахия, е на кон, с ятаган в ръка. Милитаризирана до краен предел е и неговата държава. Развитието на обществото се мотивира почти само от нуждите на войската и войната. В 1513 г. се прави турска карта на света, в 1523 г. – атлас, в ХVII век се прави описание на Турция, Южна Русия, Балканите, Централна Европа и Египет. В 1737 г. е създадена първата инженерно-артилерийска школа, в 1761 г. – школа за навигатори, а за ветеринари в 1848 г. и за лесничеи в 1858 г.

За Османска Турция Европа е враг и тя се пази от всичко европейско с всички възможни средства. Тя издига и поддържа непробиваема стена, завеса на своите граници с Европа. Отваря се по малко към Европа само когато е победена във война по волята на победителя. По силата на Пожаревацкия мирен договор от 1718 г. султанът дава право на австрийските кораби да посещават дунавските пристанища, договорът за мир с Русия от Кючюк-Кайнарджна от 1774 г. дава право на руските кораби да акостират в турските пристанища, а Одринският мирен договор от 1829 г. прави Черно море открито за корабоплаване.

Това самоизолиране обрича Турция на непрекъснато изоставане от европейския напредък. Изостават и поробените народи. Най-зле сме ние, българите, защото нямаме граница със свободна европейска държава. Ние, както се изразява историкът Андрей Пантев, ние сме „не в хладилника, а в мразилника“ на империята. Пропукването на стената става през Руско-турската война от 1828-1829 г., когато руските войски през Българско стигат до Одрин, и през Кримската война от 1853-1856 г., когато войски на западните европейски държави минават през България, за да воюват с Русия, и командването им е базирано във Варна. Тогава ние виждаме друг свят, тогава виждаме как живеят европейците.

Чехия, Белгия и ние.

През много от тези 485 години турско робство чехи и белгийци нямат своя държава, намират се под властта на Австрия. В какво е разликата между нас и тях?

През 1534 г. в Антверпен е открита първата стокова борса в Европа, а пристанището приема по около 500 кораба на ден. Феликс Каниц нарича Габрово „една голяма работилница“ в 1871 г., а пристанището в Свищов след 314 години (в 1848 г.) приема само по около 400 кораба на година.

В Чехия първата голяма манифактура е открита в 1679 г., а фабриката на Добри Желязков – 156 години по-късно. Крепостното право в Чехия е отменено в 1781 г., а ние получаваме 58 години по-късно право на собственост върху земята (1839 г.). Чехите от 1348 г. имат Пражки университет (12 години преди Виена), а ние 487 години по-късно – първото светско класно училище в Габрово.

В Белгия и Чехия имат печатници години след откритието на Гутенберг. През 1520 г. в Европа е имало 250 печатници. Първата печатница в Турция се открива през 1727 г. – повече от 250 години след Гутенберг, а първата българска печатница в Турско започва работа през 1838 г. в Солун. Истината е пред очите ни. Австрия със столица Виена е от същата кръвна група на цивилизацията, от която са и Белгия с Брюксел, и Чехия с Прага. България със столица Велико Търново не е от една и съща кръвна група с империята на османските турци със столица Бурса. Поради това не е било възможно да има преливане на кръв. Имало е проливане на кръв. Историята не ни е дала шанс за по-добра участ до 1762 г., когато хилендарският монах ни повиква да вземем съдбата си в ръцете си.

Проф. Минчо Семов

Източник: omda.bg

Advertisements

One thought on “Турското робство – голямото зло за българите

  1. Благодаря за статията. Необходимо е да излизат повече статии като тази, за да просветлят младите в епохата на чалгализация и етническо отрицание

(НОТА: Ще отнеме повече време за преглеждането на коментарите! Бъдете търпеливи, няма да се появяват бързо.) Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.