Турското робство – голямото зло за българите

През 1393 г. Османската империя е с векове назад от държавата ни

Ако робството не е зло, нищо не е зло.
– Ейбрахам Линкълн

Всеки народ има в своята история тежки времена, в които е понасял страдания, изоставал е в своето развитие и се е оказвал зад гърба на напредващите. В други случаи се е стигало и до застой, безвремие. Най-тежкото, най-голямото зло за един народ е връщането назад от едно или друго стъпало на цивилизацията в едно или друго блато на варварството, в което волята на силата, волята на силния решава всичко. Това става, когато един народ, изостанал в своето цивилизационно развитие спрямо постигнатото от обществения и човешкия прогрес, завладее с военна сила далеч по-напреднал народ и унищожи неговата държава и общество.

Това е станало с българския народ от 1393 до 1878 г. То е нашето голямо зло, което ни връща с векове назад в историята ни. България на 712 години, Турция на 70-75. Към 20-те години на ХIV век Осман I създава на територията на Мала Азия държава с поданици, които се наричат османски турци. Първата й столица е Бурса (1326 г.). В годината на завладяването на Търново, а с него и на българската държава, османските турци имат държавност и религия на около 70-75 години. От 1326 г. от 1856 г. в продължение на 530 години тази държава постоянно воюва и може да се смята за напълно милитаризирана с развитие, в което абсолютен приоритет има войската и войната. Турската империя, наричана Османска по името на династията, е изостанала спрямо европейските държави: Англия, създадена в 829 година, с почти 500 г., Франция (843 г.) с повече от 480 г., с над 160 г. от Австрия, с около 640 г. от България, основана в 681 година. Първата значителна турска книга е издадена през 1330 г. Най-малко три века преди това България има Охридската, Преславската книжовна школа с три тома съчинения на Климент Охридски и „Историки“ на Константин Преславски (894 г.), 10-томен труд „Студион“ на Патриарх Евтимий, с писанията на Черноризец Храбър, на Константин Костенечки. В периода 1470-1478 г. султан Мехмед II Завоевател с кануннаме формира структурата на централната власт на империята, определя титлите, привилегиите и пълномощията на властниците включително на религията, представлявана от ходжата и мюфтията. В българската държава структурата на властта и начините на властване са уредени чрез писменост на всички равнища от 893 г., а от 927 г. имаме независима църква и самостоятелна българска патриаршия. Нашият опит в държавността е повече с 550-580 години история.

317Очевидно е: империята на османските турци е на векове назад спрямо българската държава преди 1393 г. За да ни владеят, е трябвало да унищожат всичко от собствената българска сила: държавност, религия, просвета, култура, собственост, мобилност. Направили са го и то е продължило повече от 350 години. Стъпкали са всичко българско, доколкото са могли. Българската цивилизация е била почти унищожена и затова турското робство може да се нарече цивилизационно. 1393-1830 година: цивилизационна стена между българските земи и Европа.

Турчинът от това време, наричан спахия, е на кон, с ятаган в ръка. Милитаризирана до краен предел е и неговата държава. Развитието на обществото се мотивира почти само от нуждите на войската и войната. В 1513 г. се прави турска карта на света, в 1523 г. – атлас, в ХVII век се прави описание на Турция, Южна Русия, Балканите, Централна Европа и Египет. В 1737 г. е създадена първата инженерно-артилерийска школа, в 1761 г. – школа за навигатори, а за ветеринари в 1848 г. и за лесничеи в 1858 г.

За Османска Турция Европа е враг и тя се пази от всичко европейско с всички възможни средства. Тя издига и поддържа непробиваема стена, завеса на своите граници с Европа. Отваря се по малко към Европа само когато е победена във война по волята на победителя. По силата на Пожаревацкия мирен договор от 1718 г. султанът дава право на австрийските кораби да посещават дунавските пристанища, договорът за мир с Русия от Кючюк-Кайнарджна от 1774 г. дава право на руските кораби да акостират в турските пристанища, а Одринският мирен договор от 1829 г. прави Черно море открито за корабоплаване.

Това самоизолиране обрича Турция на непрекъснато изоставане от европейския напредък. Изостават и поробените народи. Най-зле сме ние, българите, защото нямаме граница със свободна европейска държава. Ние, както се изразява историкът Андрей Пантев, ние сме „не в хладилника, а в мразилника“ на империята. Пропукването на стената става през Руско-турската война от 1828-1829 г., когато руските войски през Българско стигат до Одрин, и през Кримската война от 1853-1856 г., когато войски на западните европейски държави минават през България, за да воюват с Русия, и командването им е базирано във Варна. Тогава ние виждаме друг свят, тогава виждаме как живеят европейците.

Чехия, Белгия и ние.

През много от тези 485 години турско робство чехи и белгийци нямат своя държава, намират се под властта на Австрия. В какво е разликата между нас и тях?

През 1534 г. в Антверпен е открита първата стокова борса в Европа, а пристанището приема по около 500 кораба на ден. Феликс Каниц нарича Габрово „една голяма работилница“ в 1871 г., а пристанището в Свищов след 314 години (в 1848 г.) приема само по около 400 кораба на година.

В Чехия първата голяма манифактура е открита в 1679 г., а фабриката на Добри Желязков – 156 години по-късно. Крепостното право в Чехия е отменено в 1781 г., а ние получаваме 58 години по-късно право на собственост върху земята (1839 г.). Чехите от 1348 г. имат Пражки университет (12 години преди Виена), а ние 487 години по-късно – първото светско класно училище в Габрово.

В Белгия и Чехия имат печатници години след откритието на Гутенберг. През 1520 г. в Европа е имало 250 печатници. Първата печатница в Турция се открива през 1727 г. – повече от 250 години след Гутенберг, а първата българска печатница в Турско започва работа през 1838 г. в Солун. Истината е пред очите ни. Австрия със столица Виена е от същата кръвна група на цивилизацията, от която са и Белгия с Брюксел, и Чехия с Прага. България със столица Велико Търново не е от една и съща кръвна група с империята на османските турци със столица Бурса. Поради това не е било възможно да има преливане на кръв. Имало е проливане на кръв. Историята не ни е дала шанс за по-добра участ до 1762 г., когато хилендарският монах ни повиква да вземем съдбата си в ръцете си.

Проф. Минчо Семов

Източник: omda.bg

One thought on “Турското робство – голямото зло за българите

  1. Благодаря за статията. Необходимо е да излизат повече статии като тази, за да просветлят младите в епохата на чалгализация и етническо отрицание

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s