Какво ни очаква през 2016 г.

Системната криза на Запада през 2016 г. ще се задълбочава. Англосаксонско-ционисткият проект за глобализиране е основната причина за всеобщия хаос. Разрушаването има вече необратим характер и сега всички главни световни центрове се стремят и укрепват временни конструкции за сигурност, призвани да смекчат удара в случай на рязък крах на света „по американски“.

Световната криза е със системен характер и глобалната икономика и цялата система от международни отношения стигнаха до задънена улица. По инерция движението в предишното направление продължава, но всички разбират, че този път води доникъде. По-точно вече не иска да върви към светлото бъдеще, построено на основата на англосаксонския модел на глобализма.

6-1Възможностите на атлантическия свят за защита на своя глобален проект са все по-слаби, което се използва от Китай и Русия.

Даже самият Запад, който до неотдавна се считаше за единствено „силен и правилен“ вече не може да крие своята паника и безпомощност. Никой не вярва в неговата възможност да сплоти човечеството. Огромното мнозинство от хората разбраха, че идеята за глобализиране на западния, т.е. на атлантическия свят, е опасна и убийствена. Военната, икономическата и идеологическа мощ на САЩ и НАТО са недостатъчни за поддържане на сегашната система от международните отношения, която е изгодна само за наднационалните елити на глобализирането.

„Върховете не могат, низините не искат“. Тази класическа схема е напълно приложима за сегашния световен ред. Изходът е или нова голяма война или консенсусно постепенно реформиране.

Войните вече вървят или тлеят и в тях, в една или друга форма, са въвлечени повече крупни световни държави, отколкото по време на Втората световна война. Но поне засега локалните войни не прерастват в открита Трета световна война. Причината отново е наличието на ядрено оръжие, чийто последствия ще бъдат толкова унищожителни, че никой от водещите играчи не иска да приближи или да разпали апокалипсиса. Сегашните военни конфликти по-скоро са начин да отложат или напротив – да приближат реформирането на световния ред.

Заради това действията на Русия и Китай на световната арена от една страна трябва да се разглеждат едновременно в две направления – от една страна те се опитват да оседлаят процеса на трансформиране на световния ред и да играят в него активна роля, а от друга – под давлението са на атлантическите сили, които искат да ги блокират и отслабят, да ги затворят в ъгъла и в себе си и да ги потопят във вътрешен хаос и гражданска война.

Двата процеса вървят едновременно, но възможностите, поне зсега, на Русия и Китай да оказват влияние върху скоростта на промените в световната икономика и финанси не са големи, и върху ситуацията на Запада – също. Но възможностите им да се съпротивляват на давлението са големи и растат, което обаче без разработката и представянето на собствена картина на бъдещето – своето и световното, особено при Русия, няма да доведе до победа. Заради това трябва да се очакват настъпателни действия и по двете направления.

На световната арена те ще разчитат на по-благоприятни тенденции и на засилването на вътрешните противоречия и проблеми, които са се натрупали на Запад. Възможностите на атлантическия свят за защита на своя глобален проект ще отслабват и Русия и Китай ще правят всичко възможно да се възползват от ситуацията за укрепване на своето положение и да разклащат позициите на глобализаторите.

През 2016 г. неизбежно ще се засилят противоречията между двете части на Запада – англосаксонските САЩ и Англия, и европейските страни, влизащи в ЕС. Договорът за трансатлантическото-търговско инвестиционно партньорство, който САЩ искат да бъде сключен до края на 2016 г., когато в Белия дом ще влезе нов президент, предизвиква съпротивата на съществена част от националните европейски елити, но те накрая ще бъдат подчинени. Създаването на общия пазар на САЩ и ЕС – икономическо НАТО, е изгодно преди всичко на наднационалните елити на англосаксонците и на самите САЩ, като тяхно главно оръжие за оцеляване. За отвличане на вниманието на Западна Европа те я тласкат към изостряне на отношенията с Русия, особено страните от Източна Европа, активиране на войната на Украйна и изнасяне на НАТО по границите на Русия.

Засега процесът за подготовка на TTIP върви успешно за атлантистите, тъй като в ключовите страни на ЕС се намират проатлантически сили, но техният краен успех не е гарантиран. Но което е по-важно, самият факт на налагането на TTIP води до ръст на антиатлантизма и антиглобализма в Европа, което ще изострои социалната ситуация, тъй като икономиката на ЕС ще страда от TTIP. Вероятността от идване на власт на национално-ориентирани сили расте, но едва ли ще издържи валутната криза, кризата с бежанците, терористичната опасност, санкциите срещу Русия и т.н. Сривът на авторитета на Меркел, ръстът на Националния фронт на Льо Пен във Франция и на евроскептицизма в Италия, кризата в Испания с предстоящото отделяне на Каталуня, готвеният в Англия референдум за излизане от ЕС, всичко това ще засилва турбулентността в Европа през 2016 г.

Санкциите срещу Русия през 2016 г. ще се запазят. В Украйна няма да бъде намерено решение, което ще се използва от САЩ за давление върху ЕС и НАТО.

За самите САЩ 2016 г. ще бъде вътрешнополитическа. Към властта върви и несистемният кандидат Доналд Тръмп, чиято победа не влиза в плановете на демократите и републиканците. Победа на Тръмп през ноември ще стане сериозен сигнал към американските елити, че на власт идват изолационисти, че американците не искат повече ролята на световен жандарм.

В центъра на вниманието на САЩ ще продължат да бъдат Близкият Изток и Китай – първият, като основа на нефтодолара, а вторият – като основен конкурент. Но и в двата случая американската стратегия вече не работи. Възпирането на Китай вече е невъзможно, а управлението на хаоса в Близкия Изток е още по-лошо. Военната операция на Русия в Сирия лиши САЩ и Израел от статута на диригент в района.

Изходът на войната с Халифата през 2016 г. ще зависи от вътрешносирийските преговори, които ще започнат през първата половина на 2016 г. и ще вървят паралелно с бойните действия. Едва ли до края на 2016 г. ще бъде съгласуван срокът на новите президентски избори. Това ще стане само, ако Асад към този момент ще контролира по-голямата част от сирийската територия.

Евентуалното отделяне на иракски Кюрдистан чрез някакъв референдум ще бъде окончателно разпадане на Ирак, започнато от САЩ. Ирак, с подкрепата на Иран, може да победи Халифата само, ако войната с него в Сирия е успешна.

Разгромът на Халифата ще доведе до ръст на тероризма в различни части на света – Либия, Европа, САЩ, Йерусалим, Мекка. Саудитска Арабия, вече е в критична ситуация.

Отмяната на санкциите срещу Иран не само ще засили позициите на Техеран на световната арена и близкоизточния военен театър, но и ще открие пътя му към ШОС, въпреки че САЩ ще се опитват да го изтласкат срещу Русия на нефтения пазар.

ШОС през 2016 г. ще се усили с Индия и Пакистан, а приемането на Иран ще бъде заявено на 2017 г.

С помощта на Техеран, Делхи и Ислямабад, Китай и Русия ще търсят регулиране на афганистанската криза чрез съюзяване на талибаните и сегашните афгански власти и прекъсване на наркотрафика към Европа и САЩ през Косово, Украйна и Турция.

Либия е обречена на нови военни действия. Западът се готви за нова операция срещу местните ислямисти. В операцията ще бъдат Франция, САЩ, Италия, Англия, въпреки че именно те свалиха Кадафи преди четири години и докараха на власт джихадистите.

На Балканите може да се разпадне още едно родено от Запада вмешателство – Босна и Херцеговина, заради излизането на Република Сръбска. Това може да стане детонатор на нов стадий на балканската криза.

Друга кризисна точка е Украйна. Тя ще остава под американски и натовски протекторат. През 2016 г. конфликтът в украинските елити ще нараства, но трудно е да се каже дали ще има нов Майдан, агресия срещу Донбас, разпадане на несъстоялата се държава, или марш на опълчението към Киев. В случай на нова война в Донбас, резултатът ще бъде колапса на цяла Украйна.

Основните тенденции за 2016 г. са ясни. Това ще бъде още една много остра година, кризисна и тежка. Може да стане и преломна, тъй като през нея още повече ще укрепнат онези сили, които се опитват да запазят световния мир, но не на всяка цена.

Значи, ще бъде и все по-близо моментът на формирането на нови правила чрез нов баланс на силите и интересите на основните световни цивилизации без единен център.

Автор: Красимир Иванджийски
Източник: strogosekretno.com

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s