За „образователните“ реформи

„Няма да е далеч времето, в което позоваването на исторически анали и възрожденски автори ще бъде третирано като език на омразата, с цялата строгост на закона!“

Принципно, историческият ревизионизъм е криминализиран в много държави, в Германия например също, но у нас е държавна политика, свързана с новата ни геополитическа ориентация. Турция вече ни е партньор и трябва да се забрави меко казано дискриминационното отношение базирано на закони и данъци към рум миллиета, в това число и към българите, в Османската империя.

Последните дни се разрази скандал във връзка с образователните „реформи“ свързани с неглижиране на Турското робство, очевидно мотивирано по същата геополитическа логика на преориентация, та дори и назад във времето в исторически план, с цел да се омаловажи ролята на Русия, като бяха подготвени няколко опорни точки, които да активизират общественото мнение в „правилната посока“.

Първата беше с това, че видиш ли е обидно да сме били роби, че „ние не се чувстваме внуци на роби, и който иска да си се чувства, да се, ние сме горди българи, които не са потомци на роби, и не сме с робско мислене“. Това е много примамлива теза, тя толкова се харесва на голяма част от българите, защото им вдъхва уж някакво самочувствие… на българи. На велики българи. Абсурдно е, защото същата теза в дългосрочен план омаловажава историческата памет, национално-освободителното ни движение, жертвите, които са направени, героизма на хората дали живота си за това България да съществува.

Този парадокс, който се получава, не бива прочетен от масата от граждани, и те поласкани от „издигането“ им в статус на свободни хора – се възгордяват с цялото си сърце и душа, оспорвайки де факто достойнството си на народ, който е успял да съхрани идентичността си, езика и традициите си, както и да възстанови държавността си, въпреки, че е бил под игото на една кръвожадна империя, поставила техните деди в пълно безправно отношение, до поправката Хатишериф, 39 години преди Освобождението, с което най-накрая и на българите се дават същите права, като на останалите граждани на империята.

Втората теза, която се прокарва е, че видиш ли този спор е излишен, че това е отклоняване на вниманието от важните проблеми на държавата, и докато ние се караме помежду си, става нещо много важно, което ни убягва от вниманието. И това го казват не само „активисти“, но и медии, които са специализирани да създават информационна мъгла, с която да изместват фокуса от законодателните инициативи, които се предприемат в момента заради тяхната… непопулярност, да кажем. Освен това тази точка от дневния ред, дали сме били под робство или в съжителство, ще определи по нататъшните ни отношения със същата тази Турция, водейки до рецидив, с „приемлива“ вече версия на една нова Българо-Турция, като някогашна Източна Румелия, мултинационална, не унитарна и с няколко официални езика. А това никак не е маловажно, струва ми се, това е основен акцент, върху който усилено се работи години наред, а не нещо, което отклонява ненужно вниманието. Така че веднага изплува въпросът – кое от ставащите неща тогава се опитват да скрият със „скандала със съжителстването“? Отговор няма, и разтревожените за информационната хигиена медии, кой знае защо мълчат? Може би отдаването на въздушното ни пространство на правоприемника, с юридически издържаната си претенция, на Османската империя – днешна Турция, това ли? Защото нали Югоизточната ни съседка днес ни е партньор, каквото и да означава това… Та дори и в остроумната версия на М.Х., която внимателно ни напомни, че този, който ти го начуква също се нарича „партньор“.

Третата опорна точка, с която се обгрижва „образователната реформа“ и легитимирането на новия термин, който трябва да опише възможно „по-софт“ загубата на суверенитет на България в рамите на 500 години; на неравнопоставеното, да го кажем безправно, според османските закони, положение на всички християни, в това число и българите; на системна асимилация, на т.нар. кървав данък, на Диш-хакъ – зъбен данък, такса плащана от домакина, загдето „правоверният“ си е хабил зъбите с неговата „гяурска“ (друговерска) храна; и на прословутите специализирани пазари за търгуване с роби – Йесър (есър), срещу които иначе цяла Европа някога скача, и всичко това еманиращо в политкоректния термин „съжителство“. Просто „съжителство“, в което българите са си „живели в радост и скърби“ с техните поробители.

Та, третата точка е, че този зов на недоволство към „реформата“ е ксенофобска вълна, че в нея има призиви срещу днешните турци, призиви дори към саморазправа. Представяте ли си?! Интересно, но за такива призиви чета само в статиите и във Фейсбук статусите на апологетите на новата терминология, а всичко до което съм попадал, свързано с радикализъм и саморазправа от страна на недоволни българи, е свързано с призиви за саморазправа с българската висша администрация, която прокарва такива удобни за външни сили закони и поправки. Нищо друго! Нещо, което, признавам се изкушавам да подкрепя с по някой „лайк“. А и да е имало призиви за междуетническа саморазправа, то причинно следствената връзка ясно показва, че с действията си правителството и въпросното министерство наливат вода в мелницата на националистическата радикализация, и тласкане на обществото към гражданска криза. Което е обяснимо, и виновните за това подклаждане на етническото напрежение, не само във въпросното министерство, но във всички комисии ангажирани с казуса, трябва да си понесат отговорността. Най-строго и в най-скоро време!

Четвъртата най-безумна теза, а тя е за вътрешна употреба във Фейсбук групи, като „Русия основен враг на България“ и такива подобни, е, че омразата към комунизма, която кореспондира с омразата към руснаците, няма как и не може да позволи повече хората да изпитват признателност към държавата, която ни е освободила от това „съжителстване“.

Не знам какво да кажа?! Това си е емоционална и ирационална постановка, и то изцяло в негативния полюс.

Историята е един ребус, една стена, от която трудно можеш да извадиш „тухла“ и това да не окаже влияние на цялото. Няма как заради омразата си към Русия, в желанието си да анихилираш всяка възможност за признателност, да неглижираш и ужасите на Османското иго, и това да не повлияе и на държавотворния процес на България. Няма как да стане, това повлича крак и разрушава цялата наша история, с нейната памет, с всички рефлекси, дори за консолидация, за национална еманципация и борби за суверенитет и с обезсмисляне на саможертвите на колоси като Левски, Ботев, Бенковски, Раковски, и т.н. Излиза, че те са някакви идиоти, които са си дали живота без да има особен смисъл, тъй като хората са си живели „съжителствайки“ много добре. Този фокус с ваденето на едно парче няма как да стане, просто е невъзможно и води до пълна национална шизофрения.

Петата теза е тясно свързана с четвъртата, тя пък е най-нахална, и в нея отново се преобръща последователността на събитията и действията. Към нея трябва да се адресира правилния въпрос, запомнете го:

„Кому беше нужно да се променя терминологията, с която онази генерация от възрожденци наричат епохата в която живеят?“

Не трябваше ли да се спази за базов техния термин, вместо да се променя, с аргумента, че думата „робство“ не е коректен, и не се вписва в новите европейки изисквания за толерантност? Или, че „робство“ не било точно това, ами друго, въпреки, че търговията с роби е изследвана от западната историография, не само през законодателна османска база, но и от преки впечатления на европейски дипломати и пътешественици, както и през апелите на Западния свят за прекратяване на тази срамна практика. Няма да споменавам нашата етнография, с нейните песни, в които съвсем свободно се използва думата „роби“ и „робски“, те нали казват, че не били показателни… Как може да се прави ревизия назад, като се политкорективизира историята?

Пример, който може да се даде с подобни действия на геноцид, е, че те признати веднъж, исторически не се ревизират, каквато и политическа ориентация да предприеме държавата, в която това се е случило. Такива процеси се криминализират, и то със солидни санкции. Това е пренаписване на историята, това е все едно да „изтриеш“ политнекоректните думи в произведенията на нашите възрожденски автори, защото те не отговарят на новия стандарт.

То, приемайки новата терминология и новата образователна програма, е логично, че рано или късно тези пламенни родолюбци ще бъдат „почистени“ по реда на тази логика. Така че въпросът не стои по начина: „русофилите искат да върнат Турското робство“, а застава експлицитно от своя страна с друг адекватен въпрос: „кой иска този наследен термин от съвременниците на кръвопролитията да изчезне и бъде заменен със „съжителство“? Това е правилната постановка, на нея вие може да си отговорите сами, проследявайки кой зад коя теза застава, и какви аргументи използва за да мотивира това безумие.

Опитайте, не е трудно!

Ето, свидетелства и исторически синтез, през западната историография, на епохата на Османското иго, с практиките на търгуване на хора. На роби, казано с прости думи! Slavery in the Ottoman Empire / Робство в Османската империя

Васил Жечев

Османци с християнски роби, рисунка от 1639 г. (S. Schweigger)

Османци с християнски роби, рисунка от 1639 г.

Advertisements

One thought on “За „образователните“ реформи

  1. Интересно, защо в САЩ не се прекрява история и не се изучава в училищата, че това не е било робство а съжителство? Е, защо Барак Обама не се притеснява от това, че негов прадед е бил роб, а български журналисти ме убеждават, че аз трябва да имам лошо самочувствие от това, че мой прадед е бил победен и поробен от една дивашка орда и потомците му е трябвало да се борят 5 века против за своето освобождение?

(НОТА: Ще отнеме повече време за преглеждането на коментарите! Бъдете търпеливи, няма да се появяват бързо.) Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.