Кметицата на Кьолн за нападенията

Кметицата на Кьолн след нападенията:

„Жените трябва да спазват една ръка разстояние от чужденците“

4232204261

Кметицата на Кьолн Хенриете Рекер се срещна с ръководителите на германската полиция Волфганг Алберс и Волфганг Вурм. Те обсъдиха мерките за превенция и сигурност във връзка с провеждането на големи събития, за да се избегнат повторни масови проблеми като тези от новогодишната нощ пред Кьолнската катедрала.

Според кметицата би трябвало да има „правила на поведение“, важащи и за жените, присъстващи на големи събития.

С наръчника за „безопасно“ поведение, който трябва да бъде прилаган в бъдеще при провеждането на организирани публични мероприятия, полицията и кметицата г-жа Рекер целят да предотвратят повторни нападения като тези от нощта на 31 декември 2015г.

Важно е да се предотврати повторение на тези инциденти“ – каза Рекер във вторник след провеждането на кризисно събрание със следователите по случая. „Междувременно разбрахме, че и други градове са станали жертва на подобни нападения. Това, разбира се, не ни успокоява“ – заяви Рекер. Между другото, Хамбур също е принуден да се бори с подобни ексцесии.

„Правила на поведение“ за карнавал.

Според кризисния щаб местоположението на тези събития също трябва да се оценява по друг начин в бъдеще. Настоящите предписания за „правилно“ поведение трябва да се изпълняват и при предстоящите фестивали и карнавали, като при това трябва да се съблюдават и „правилата на поведение“ за млади жени, „за да не им се случват повече подобни нещастия“ – заяви Рекер във връзка със сексуалните посегателства върху присъстващите жени в новогодишната нощ на центъра на Кьолн. В готовност за въвеждане онлайн е „каталогът за поведение“, който ще бъде достъпен скоро и за интернет потребителите.

Част от правилата за поведение е да се държи дистанция от „една ръка“ спрямо чужденците, да не се дипуска отделяне от групата, с която човек присъства на дадено събитие, а в случай на опасност да се уведомят и останалите присъстващи или полицията.

Според Рекер е добре да се въведе и кодекс на „прилично“ поведение и сред другите култури, за да има повече прозрачност и да се мисли, че сексуалната откритост има нещо общо. В изявлението на Рекер се допълва още, че не може да се предвиди със сигурност, дали бъдещите превенционни мерки реално ще предпазят гражданите и гостите на Кьолн от подобни нападения.

Полицията планира видео наблюдение и ограничаване на достъпа.

Наред с планираното временно видео наблюдение общината в Кьолн обмисля и ограничаване на достъпа до мероприятия без организатор, като в качеството на организатор ще влезе самата община. Президентът Роланд Шефер заяви, че при предстоящите публични празнични чествания полицията ще е на място и в пълна готовност.

Все още липсват сведения за извършителите.

Според директора на полицията Алберс липсва допълнителна информация за извършителите на грабежите и сексуалните посегателства срещу празнуващите и предимно жените сред тях на 31.12.2015 пред катедралата в Кьолн. Полицията разследва няколко заподозрени, които не са непознати за служителите на реда.

Източник: rp-online.de


Годината е 2016-та … едва ли дори и Оруел би могъл да очертае такъв сценарий за настъпващия глобален фашизъм. А този фашизъм няма нищо общо с някогашните „детски игри“ на Долфи (Адолф) и Бени (Бенито). Това е фашизъм на ценностите, това е фашизъм, който се прокрадваше в Европа още след края на ВСВ. Да видим фактите и дали всъщност ислямът е една иначе изпълнена с доброта и миролюбива религия, която ние трябва да приемем и с която ние трябва да се съобразим.

Днес в западна Европа живеят около 25 милиона мюсюлмани.

Най-големи мюсюлмански общности има във Франция – около 7 милиона, Германия – над 4 милиона, Англия – над 3 милиона, Италия – около 1 милион, в Испания около 2 млиона и Холандия – 1 милион.

Поради високата раждаемост на това население и продължаващата миграция, към 2020 г. броят им в обхванатата от демографска криза Европа ще се удвои.

Свидетели сме на процес на ислямизация на Европа, а не както се очакваше на европеизация на ислямските общини на Стария континент.

Първият исторически значим опит на принудително съжителство между мюсюлмани и европейци започва през началото на 8 век, когато значителна част от днешна Испания е завоювана от арабите, чиято държавата получава името „Ал Андалус”. Утвърдило се като халифат, това държавно образувание, поради непрестанните си завоевателни набези срещу, винаги е било възприемано като чуждо, враждебно образувание, което успешно е било премахнато чак през 1492 г.

Вторият сериозен сблъсък между европейците и мюсюлманите се случва през 1529 г., когато с неимоверни усилия обединените въоръжени сили на най-големите европейски монарси успяват да отблъснат от Виена огромната армия на султан Сюлейман І, който до тогава е завоювал цялата югоизточна Европа. В резултат на принудителната ислямизация на част от християнското население в този регион, като остатъци на някога могъщата Османска империя, днес в Европа са останали две мюсюлмански държави: Албания и Босна.

Веднъж успели да се откъснат от строго регламентираната в тяхната родина ислямска среда, младите мюсюлмани попадат в условията на невероятна за тях свобода на демократична Европа, която поражда илюзията за слободия в отношенията с държавата. Те набързо успешно се научават как да използват пролуките в днешните европейски институции на властта, за да отстояват правата си и започват да паразитират върху лесно достъпните социални блага. Същевременно под ръководството на местните имами те активно се включват в масови мероприятия, насочени към агресивното налагане на правилата на шериата върху местната общественост. Затова като правило мюсюлманите живеят в доброволна изолация, в абсолютно затворени за местната общественост гета и нямат никакво намерение да се интегрират в Европа.

Islam
Неспособни за създаване на устойчива държавност в собствените страни, и вкусили демокрацията и стандарта на Европа, те така и не са в състояние да надмогнат генетичната си омраза към неверниците, към които имат едно единствено послание – смърт. „Смърт на оскърбителите на исляма”, „Да посечем присмехулниците на исляма”, „Европа, ти ще умреш: бурята наближава”, „Да обезглавим тези, които считат исляма за религия на насилието” – това са само част от лозунгите, издигнати по време на демонстрация на британски мюсюлмани, проведена в Лондон през лятото на 2010 г. в близост до изложба „1001 изобретения” направени от мюсюлманите.

Убедени в своята правота, правоверните европейски мюсюлмани се нахвърлят с юмруци срещу полицията заради забраната на дрехите покриващи изцяло мюсюлманските жени, и чистосърдечно ги убиват ако тези жени се отклонят от правата вяра.

Решаващ принос за духовната ре-ислямизация на европейските мюсюлмани имат петролните монархии и главно Саудитска Арабия и Катар, които всяка година отделят стотици милиони евро, предназначени за изучаването на Корана и строителство на джамии в Европа. Това „изучаване“ в крайна сметка превърна Европа в мишена на ислямските терористи организирали взривовете в Мадрид на 11 март 2004 г., убийството на холандския режисьор Тео Ван Гог на 2 ноември 2004 г. и атаката в Лондонското метро на 7 юли 2005 г.

enhanced-buzz-wide-25699-1367511819-14Турция се стреми към членство в ЕС, не защото е очарована от демократичните принципи на европейската цивилизация „Liberte, Egalite, Fraternite“. Свободата, равенството и братството са празни думи в Турция. Стремежът й към Европа е продиктуван от желанието да завладее нейното наследство, изпреварвайки арабите, азиатците и африканците, които също се стремят към богатствата на стареещата бездетна госпожа, лекомислено кокетираща със своята политическа коректност.

Днес европейците са все повече загрижени не за това как да спасяват от преследване мюсюлманите в родните им страни, а как да спасят себе си и децата си от радикализацията на ислямистите в собствените им европейски страни.

Както вече стана ясно европейските правоверни са силно подкрепяни от Саудитска Арабия, Турция и Катар, които са какви – даа, точно така, стратегически партньори на САЩ. И не бъркайте тяхното партньорство с чифутските протежета, с отношението на САЩ към Европа. Европа е на колене, Европа е стара, повехнала курва, която служи за утоляване на най-низките страсти и стремежи на САЩ, респективно Израел.

Логично е да си зададем и въпроса, защо тази „“правоверна“ инвазия се случва именно на територията на Стария континент, особено след добре режисираните по стара сороска традиция „арабски“ пролетни революции и след внасянето на анадолски гастарбайтери още от началото на 70-те. Защо например не направиха този демографски импорт в Австралия, защо не атакуваха Азия, където има толкова много различни култури. Защо Европа? Европа е не само някогашна люлка на най-древните цивилизации (днешен бордей на разврата и дегенерацията), но е и домът на бялата раса, към чието унищожение се цели световното еврейство.

Извън съмнение е, че чифутският елит доста успешно постига тази си цел от десетилетия – двете световни войни дадоха не лош резултат, както и болшевизирането на Русия, но като че ли не беше достатъчно. За глобалната еврейска хегемония не са нужни изтребители.

По обигран талмудски модел евреите за пореден път прокарват пипалата си чрез идеологии.

Ако преди 50 или 100 години техните идеологии бяха класови и основани на ясното кастово разделение в обществото, то днес сме свидетели на точно обратния феномен – ТОЛЕРАНТНОСТ, равноправие, демокрация и приемане на абсолютно всичко.

Колко шизофренична е идеята някой друг да ти казва, че си свободен, и какво трябва или не трябва да приемаш. Кой език се счита за приемлив и коя реч за расистка, ксенофобска и прочие. А за расистка в днешно време се счита речта, която изразява недоволство спрямо негърските и мюсюлмански набези в Европа, за безконечното изпедерастяване на белите, европейски мъже (ако изобщо все още могат да се нарекат такива) и за заменянето им със смугли, обрязани правоверни орки, които на хартия много „зачитат“ жените си, но това не им пречи да посягат на бели момичета. „Уважават“ образа на жената, но ако този образ е покрит. „Грижат се“ за жените си, но пък няма лошо да ги изнасилват групово, а ако част от групата изнасилвачи е и някой роднина като баща, чичо или брат – още по-добре. За какво уважение става въпрос тук, може ли някой изобщо да каже (нека обаче този някой да не е Красимир Кънев или подобна на него сволоч). Колко миролюбива може да е религия, която не се е развила ни най-малко от момента на създаването си (да припомним, че мюсюлманските апетити към Европа датират още от 14 век и едва ли ще спрат скоро). И все пак, правоверните мюсюлмани не са причината, те са средството в ръцете на глобалното еврейство.

Смуглите брадати майки с деца са компактна, първобитна маса, която се превръща в мощно оръжие, когато попадне в неправилните ръце. А тази маса е лесно манипулируема от „правилните“ хора, които ги канят с думите „добре дошли“, малко след награждаване с Нобелова награда (припомняме, че Фрау Меркел стана носител на Нобелова награда през 2015-та). И когато въпросните „бежанци“ бъдат обработени правилно с неолиберални мантри за свобода без задължения и полагаеми по право блага, тогава ставаме свидетели на грозните картини от 31.12.2015 в Кьолн и още по-безумното прикриване на цветните извращения (все пак след цветни революции винаги идват и цветните погроми). Разбира се, правоверните издевателства над европейците не водят началото си от седмица или 2, по същия начин, по който и циганските своеволия в България не са от вчера или днес. Европа все повече губи своите съпротивителни сили, свидетелство за което са и парадоксални компромиси с европейските традиции и култура.

Как иначе можем да си обясним, че френски студенти тутакси излизат на барикадите заради поводи като отмяна на държавните гаранции за трудоустройство, но по никакъв начин не се противопоставят на развилнелите се в насилие и палежи мюсюлмански младежки банди.
Френски съд позволи на един мюсюлманин да анулира брака си на основание, че съпругата му не била девствена в първата брачна нощ.

От какво да се страхуват английските ислямисти, щом правителството им разрешава да живеят по законите на шериата в техните гета и им отпуска допълнителна помощ за допълнителните съпруги, като същевременно няма куража да издигне английското знаме над затворите, да не би кръстът на св. Георги да оскърби религиозните чувства на затворниците.

Какво да респектира испанските мюсюлмани, щом правителството финансира издаването на учебник по ислям за първокласниците и се отнася с разбиране към отказа на учениците мюсюлмани да ползват знака “+” в уроците по математика, като оскърбяващ техните религиозни чувства.

Как иначе можем да си обясним, че днешните наследници на някога страховитите викинги страхливо се отдръпват от разпасани мюсюлмански банди, върху чиито тениски пише: „През 2030 г. Швеция ще бъде наша”. Обществото безропотно прие обяснението, че изнасилването на няколко шведски девойки от местните мюсюлмани е причинено не от друго, а от лекомислието на девойките, облечени неподходящо за нормите на мюсюлманския морал. И изобщо кое му е моралното да изнасилиш невинна жена или дете (свидетелство за което са и стотиците вече случаи в много немски градове)? От къде на къде говорим за „мюсюлмански морал“??? Това са хора, за които дори и ходенето до тоалетна по „европейски“ модел е непознато, хора, които дори и на собствения си език трудно формират членоразделна реч и с удоволствие продават и убиват жените си. Доста морално и богоугодно, нали?

Днес доминиращи в ислямската европейска среда са възгледите на салафитите, чиято цел е пълната ислямизация на Европа и превръщането й в ислямски халифат. Категоричното отрицание на правото на съвместно съществуване с европейската християнска традиция дава основание да се направи извода, че еврофобията е основният вектор на европейските мюсюлмани. Този процес, наричан от европейските мюсюлмани „Еврабизация”, се извършва в рамките на детайлно обмислена стратегия за ислямизация, насочен към проникване в армията и специалните служби на европейските страни, с последващо легализиране на ислямски партии и овладяване на политическата власт. Еврабизацията протича с активното недалновидно съдействие на късогледите политически лидери на Европа, водещи европейската цивилизация към гибел. Показателно в това отношение е изказването на министъра на външните работи на Русия – Сергей Лавров, според когото Европа вече е покорена от исляма, въпреки че самата все още не осъзнава това.

„Ако биеш – бий да заболи, ако предупреждаваш – накарай да те чуят” – тази арабска поговорка, която радикалните ислямисти отдавна стриктно прилагат в дейността си, насочена към ислямизиране на Европа. Ислямският тероризъм има една определена цел: да унищожи Запада, тоест да заличи нашите принципи, нашите ценности, нашите традиции, нашата цивилизация. Кой е длъжен да се интегрира, ние или те?”

Използван материал от: infobalkani
Изпратено ни по пощата

6 thoughts on “Кметицата на Кьолн за нападенията

  1. Тя тази отрепка, ако не беше такова лайно, първо на първо, никога нямаше да стане кметица на Кьолн… За тези неща си има предварителен подбор. Напълно ми е ясна тя. Но ако не беше тя, щеше да е друга някоя, какво значение има конкретната личност? Системата работи по установени правила, независимо от конкретния изпълнител. Много по-интересно е кой установява правилата на играта… И какво иска да постигне с нея.

  2. Това е може би най-пълната,истинска статия, която чета… Всяка изписана дума ме кара да се чувствам разбран, мислещ човек… По-точно обяснение и конкретизиране на темата няма!

  3. Помнете, помнете
    ноември бе пети,
    завера, измяна, барут.
    Причина днес няма
    барут и измяна
    да бъдат забравени тук.

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s