Договорите за свободна търговия – инструментът на силните в глобалната икономика

Или защо всички страни губят от тях, а печелят само корпорациитеCover

12 държави оповестиха успешния край на преговорите по оформяне на Транс-тихоокеанското партньорство (TPP). Юридически се дооформя търговското споразумение между ЕС и Канада (СЕТА), но по същество текстовете са финализирани. Преговорите по Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (TTIP) между САЩ и ЕС напредват. А междувременно текат и договорки за либерализация на услугите (TiSA).

Какво е общото между тази поредица от търговски договори, наричани още „зомби-договори“? Защо събудиха гражданското недоволство и доведоха до стотици протести в цял свят? Свободна и честна ли е търговията, която властва през последните десетилетия?

Отговорът на тези и други въпроси дава докладът „Договорите за свободна търговия – инструментът на силните в глобалната икономика. История, ефекти и алтернативи“ на сдружение „Солидарна България“ и „Колектив за обществени интервенции“ с помощта на германската фондация „Роза Люксембург“. Негови автори са икономистът Ваня Григорова, социологът Чавдар Найденов и журналистът Иво Христов.

Изследователите проследяват еволюцията на такива договори в исторически план. Още преди края на Втората световна война водещи  икономисти обсъждат начини за предотвратяване на мащабни кризи и за осигуряване на устойчиво развитие на света. Замислена е всеобхватна система под егидата на Организацията на обединените нации (ООН), която да осигури основни принципи в нейната харта. По-специално постигането на хармонично развитие във всички страни членки, постоянно растяща и продуктивна заетост, по-висок жизнен стандарт. Обмислят се механизъм за предотвратяване на платежен дисбаланс – т.е. развитието на едни страни като агресивни експортьори, съответно на други като хронически вносители. Въпреки, че ОСТ е подкрепена от всички страни, които влизат в новосъздадената ООН, Конгресът във Вашингтон не ратифицира участието на САЩ. ОСТ не успява да встъпи в действие. Остава в сила замисленото като временно решение ГАТТ – Общо споразумение за мита и търговия (1947).

Преломният момент настъпва през 80-те години с Уругвайският кръг преговори по ГАТТ (1986-1994 г.). Той  радикално променя и значително допълва Общото споразумение за мита и търговия. Основава се Световната търговска организация (СТО) като правоналагаща институция, която вече не се позовава на целите на Хартата на ООН. На отделните  страните вече не се вменява задължение да си сътрудничат за постигането на заетост, растящи жизнени стандарти, зачитане на трудовите права и т.н. Като основна цел е поставена либерализацията на търговията, трансграничните инвестиции, финансите. Ако от края на Втората световна война до началото на 80-те години договорите за търговия зачитат на теория и до голяма степен на практика интересите на държавите, особено на догонващите, да провеждат собствена национална стратегия на устойчиво развитие, то Уругвайският кръг вече поставя на първо място „отварянето на пазарите“, включително на публични дейности или „услуги“, които дотогава не са комерсиални. Практиката показва, че тази политика облагодетелства по-силните държави и по-могъщите корпорации, които изсмукват природните ресурси и работна ръка на развиващите се страни.

Конференция за представяне на доклада:

Идеологията на втората фаза обявява предприемаческата печалба за висше благо, от което произтичат всички останали – развитие, благосъстояние, демокрация и сигурност. Логично следствие от тези процеси е появата на всеобхватни споразумения (зомби-договори) от типа на NAFTA, TPP, CETA, а сега и на TTIP,  които все по-открито биват подчинявани и на геополитически цели.

Днес най-големите защитници на свободната търговия са най-развитите държави. От това се прави извод, че са развити, защото я практикуват. Историята показва точно обратното: те са развити, защото в миналото са прилагали мерки за защита и насърчаване на собствените индустрии. Не либерализацията позволява на страни като Япония, Южна Корея, Тайван да влезнат в клуба на развитите само за двайсетина години. Обратно, страните от Латинска Америка, които първи влязоха в спиралата на безконтролното отваряне на икономиките си за търговия и приватизация, имат лош спомен за унищожените производства и спадащите стандарти. Пак първи те ревизираха тази политика.

В доклада е отделено специално място за анализ на ефектите от NAFTA  – Североамериканското споразумение за свободна търговия между САЩ, Канада и Мексико, което вече навърши 20 години. Това, което е безспорно е, че докато преди подписването на НАФТА се дискутира главно за това колко голям положителен ефект ще има договорът върху доходите и икономиките на трите страни, то 10-20 години по-късно споровете се водят главно около въпроса колко големи са негативните последици. Така например вместо обещаните от президента Бил Клинтън 200 000 нови работни места, САЩ губят сумарно 1 милион такива. Създадена е специална програма, която да подпомага служители останали без работа, преминали на непълно работно време или с намалена заплата в резултат на действието на договора. Хората без колежанско образование, каквито са 63% от жителите на САЩ, губят за тези години 12.2% от покупателната си способност. В Канада загубените работни места са 1.4 млн., расте материалното неравенство в обществото, фалират 24% от местните компании. За същия период в Мексико броят на бедните се е увеличил с 14.3 млн. души. Между 1991 и 2007 г. фалират близо половината от над 8-те милиона семейни фермерски стопанства. Обещаното благоденствие подминава и тази страна, която по темпове на растеж на БВП заема 18-то място от 20 латиноамерикански държави.

Ефектите, макар и често непризнати от официалните власти, са осезаеми и водят до недоволство сред жителите на всички държави по договора. Разменят се обвинения, че едната държава е спечелила за сметка на другата. В действителност печеливши са не много на брой големи мултинационални компании без значение от коя страна идват, които абсорбират икономическите ползи в транснационалните си офиси. И оставят неудовлетвореността, икономическите, социални и екологични последствия за обикновените хора.

Струва си да се прегледат прогнозите и реалностите от подобни споразумения сега, когато вече са в напреднала фаза преговорите между САЩ и Европейския съюз за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции и когато отново чуваме обещания за всеобщо благо и напредък. ТTIP породи невиждана съпротива в държавите-членки на ЕС. Макар започналите през юни 2013 г. преговори да се водят в пълна секретност, поредица изтекли документи хвърлиха светлина върху целите на договора и методите, с които те се постигат. Заплахата за екологичните стандарти; планираното посегателство върху безопасността на храните; включването на клауза за защита на инвеститорите (ISDS), по силата на която чуждите компании могат да съдят държавите за непостигнати планирани печалби и пр. обединиха хора от различни държави в общи мрежи, в които споделят информация, анализират я и търсят отговори.

С пълния текст на доклада „Договорите за свободна търговия – инструментът на силните в глобалната икономика. История, ефекти и алтернативи“  можете да се запознаете тук.

Източник: solidbul.eu, 09.10.2015

One thought on “Договорите за свободна търговия – инструментът на силните в глобалната икономика

  1. Докато нашите управници ни поробват под този („нов“) световен ред, който е описан по-горе в статията, средностатистическата малоумна българска овца отказва да проумее, че България е окупирана страна – колонизирана, поробена, вързана и метната на дръвника. Досега България само са я стригали, доили са я, от по-скоро й пият кръвта, но ето, вече се канят и да я заколят, за да я изядат.

    За каква разумна, смислена национална политика може изобщо да се говори и да се мисли, докато държавата ни е включена в тоталитарната брюкселска еврейопейска схема? А пък брюкселският еврейопейски съюз на свой ред е органична част от глобал-фашисткия „нов световен ред“?

    Трябва наистина да си лоботомиран олигофрен, за да продължаваш да мислиш в категориите на „сини“-„червени“, управляващи-опозиция, тая партия и оная партия, парламентът, па правителството, па прокуратурата, па президентът какво били правели… Тази или онази институция в българската държава… Да възприемаш на сериозно такива клишета, като „кой не скача е ченге“, „нужни са реформи“, „учете се от Европа на демокрация и ефективност“, „борете се с корупцията в съдебната система“, „мафията – това е бившата ДС и червената комунистическа номенклатура“, следователно – „нужна е лустрация“ и готово, ще цъфнем и ще вържем… Или да вярваш на идиотизми като „дружното европейско семейство“ и „колективната сигурност на НАТО“…

    Еврейоатлантическата клоака, в която сме се набутали е едно чудовищно, антихуманно място, където по определение няма и не може да има благоденствие за българския народ. (Впрочем, и за който и да било друг народ.) Ние сме затворени в клетката, в която се расте и крепне глобал-фашизмът. Алооо, за слепичките ще повторя с големи букви: ФАШИЗМЪТ!. ГЛОБАЛ-ФАШИЗМЪТ, алоооо!…. ФАШИЗМЪТ!… Не демокрацията, не свободата, законността, справедливостта, преуспяването, добруването, благоденствието… а корпоративният, транс-национален и транс-хуманистичен ФАШИЗЪМ!
    А нашето предназначение е да му бъдем храна!…

    Ако не успеем по-скоро да избягаме от това страшно място – на „пазарната икономика“, „либерално-демократичните ценности“ и „единното отворено общество“ (бла-бла-бла, дъра-дъра, ала-бала, дрън-дрън-ярина) – обречени сме на сигурна и мъчителна смърт.

    Страшното е, че в съвременното общество ние, българите, май наистина сме нещо като олигофрени (въпреки многото си иначе прекрасни качества, в т.ч. и духовни, българите рядко са блестели с особен интелект). И наистина сме лоботомирани от западната пропаганда. Това ни парализира, докато същевременно ни поддържа в свеж вид, удобен за консумация.

    Ударени сме направо в мозъка. И по рождение, и чрез външна намеса. Защо? Ами защото, ако е парализирана само периферната ни нервна система, ще сме също толкова безпомощни, но ще осъзнаваме какво ни се случва. А това ще разваля вкусовите ни качества. Сещате се, нали – добичето се напряга, отделя се адреналин, месото се разваля… А така, когато сме ударени в мозъка – пребиваваме си в блаженство и спокойно си лежим, докато по нас чертаят, откъде ще мине ножа и ни продават на консуматорите в жив вид.

    Това е то, да си безумен, лоботомиран олигофрен. Иначе казано – жив труп, предназначен за изяждане. Отвратително е. Дано по-скоро да ни унищожат, защото самото ни съществуване внушава на нормалните хора страх и отвращение…

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s