Убийството на Разума

9302_360757484012475_1936732777_n

 

„Никой не се намира в толкова безнадеждно робство както този, който погрешно вярва, че е свободен”
– Гьоте

Днес, 25 г от началото на прехода, /ако може така да се нарече агонията на една нация/ сме свидетели на немислимото за десетки поколения българи, още от онази паметна година, когато воините на Аспарух очертаха с мечовете си на картата на Европа Дунавска България: държавата на българите си отива. Заедно със самите тях. Отива си без война, без битка, без каквато и да е съпротива. Без чест и достойнство. Дори без да е имало чума или някакво друго бедствие. Картаген е загинал, но с чест, след 150 годишно противостояние и три войни. В последната битка – отбраната на Картаген, се сражават дори и жените. Индианските племена изчезват от картата на Америка, но в продължение на близо два века се сражават с белия човек. Макар и с лъкове и стрели. А ние умираме като стадо застигнато от мор. И което е страшно, не се съпротивляваме. И още по- страшното, приехме мисълта за близката гибел на държавата си. Дори без особена тъга. Да не кажем никаква. Понякога само се чуват трагично самотни гласове на болка и мъка от случващото се и бързо се губят в морето от равнодушие и апатия.

Как се стигна дотук?

Българите, тези българи, които някога са правели невъзможното и са печелили безнадеждни битки, днес се оставят без съпротива да бъдат унищожавани като народ от малка прислойка безскрупулни индивиди с тежък криминален манталитет. Нека се опитаме да идентифицираме причините за тази духовна капитулация.

За целта трябва да се върнем назад в онази съдбоносна 89-та г., когато настъпи „голямата промяна”. Помним как бяха издигнати в култ частната собственост, предприемчивостта, инициативността и т.н., всичко онова, което обещаваше забогатяване. Посланието, натрапвано в съзнанието на човека беше:

„Работи! Труди се упорито, бъди инициативен и предприемчив и непременно ще успееш! Всичко зависи от теб !”.

Показваха ни наши сънародници, живеещи зад граница, даващи една и съща рецепта за успех: Труд и инициативност! Никой тогава не постави въпроса: Какво правиш, ако възможността за труд ти е отнета?

Така още в ония ранни години на „демокрация”, но не народовластие, изпълнени с вяра в личния си успех, прегърнали личния си материален интерес, не усетихме как отстъпихме един много важен бастион: съзнанието за колективен интерес. Разбирането, че личния интерес е негова функция. Дори днес, след 25г. теглила не осъзнахме тази истина.

Годините минаваха, сменяха се правителства и партии, затъвахме все по-дълбоко в блатото на корупцията, беззаконието и криминалния диктат, безнаказаността, разочарованието и наглата показност на материално благоденствие на новия „елит” умъртвяваха постепенно всяка надежда и засилваха чувството на безсилие и безпомощност. И народът се отдаде на зрелища и пиянство. Зрелищата бяха сапунените сериали, чалгата и безконечните шоупрограми. Те и алкохола осигуряваха бягството от уродливата реалност. Потънали в отчаяние, безнадеждност и апатия, напрегнали се в борбата за оцеляване, отстъпихме още един много важен бастион: патриотизма. Онова чувство за общо минало, за кръвна близост със съотечественика, за чувство на дълг и отговорност, чувството, което би ни накарало да се браним един друг подобно на римски бойци, строени в каре, в бой с варварски пълчища.

Олигархията, тази социална чума, можеше вече да бъде спокойна. Нямаше какво да я застраши. Дори бунтовна искрица не проблясваше. Беше създадена перфектната робовладелска Система, в която робовладелците не се нуждаеха от камшик и терор.

Политическото пространство бе заето от партии различни по имена, но еднакви в своята алчност, безскрупулност и продажност и маниакален стремеж за власт.

Услужливите и изпълнителни медии криеха истината, тровеха съзнанието, пресъздаваха арена на „политически” борби, маска на съперничество за облаги и власт и разкъсваха народа на мразещи се едно друго парчета. Ако една партия се изтъркаше от употреба се заменяше с нова. Стара, изпитана схема още от времето на Фердинанд, която съсипа дъжавата ни /жалко, че не мислим върху историята си/.

Но случайно ли възникна тази перфидна Система на модерно робство? Или нейното съвършенство и стабилност говори за творение на зли гении, добре познаващи психологията на масите? Може би едно интересно откровение на Алън Дълес, шеф на ЦРУ през 40те и 50те г, ще ни даде някаква следа:

„Ние ще хвърлим всичкото злато на САЩ, цялата сила на САЩ за измамване и оглупяване на хората от социалистическия свят. Незабелязано ще подменим човешките ценности с фалшиви. Как? Ще намерим единомишленици в тези страни и Русия. Ще разгърнем грандиозна по мащаби разложителна работа, ще изтръгнем социалната същност на литературата, ще насърчаваме автори, които втълпяват в човека култ към секса, насилието, садизма, предателството т.е. безнравствеността. Простащината, наглостта, лъжата и измамата, пиянството и наркоманията, животинският страх сред хората, безсрамието и доносничеството и още много пороци, заложени в човека, трябва да се раздвижат. Така ще разклащаме поколение след поколение, ще предизвикаме ерозия и развращаване на младежта. Ще създадем човек с консумативна психика на елементарен потребител. Всичко това ще вършим под девиза: „ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ГРАЖДАНСКИТЕ МУ СВОБОДИ”

Обърнете особено внимание на думите за замяна на човешките ценности с фалшиви и за намиране на единомишленици!

Днес за какви ценности говорим? Не бяха ли евроатлантическите? За единомишлениците ще стане дума по-нататък.

Това е времето, когато управляващите кръгове в САЩ стигат до извода, че СССР не може да бъде съкрушен с военна сила и започва трескава подготовка за нов тип война, каквато до този момент историята не познава. Война която ще се води на арената на дипломацията, шпионажа и икономиката. И заедно с това ще се води още една война, страшна със своите последици за изгубилите я – психологическа. Война за умовете и съзнанието на хората.

За първи път чрез печата, телевизията и радиостанциите ще се води всеобхватна, дяволски съвършена кампания за завладяване на умовете на хората от соц. лагера. Достоверното изобличаване на недъзите на соцдържавите, които обикновените хора виждаха, създаваше в тях доверие, което щеше по-нататък да ги направи беззащитни и лесни за заробване. Разбира се, радиостанциите „Гласът на Америка” и „Свободна Европа” някак пропускаха да отбележат за зверската експлоатация на хората от Третия свят. Ограбването на техните природни богатства. Печатането на колосални количества долари без всякакво покритие. Инспирираните преврати, кървави диктатури и криминални управляващи елити, обслужващи интересите на Америка и корпорациите. Нищо не казваха за чисто фасадната демокрация, прикриваща огромна, абсолютна власт на олигархични кръгове. Да, при тях имаше избори, имаше две, три и повече партии, но… които управляваха по един и същ начин, които бяха финансирани все от олигархията и затова служещи на нейните интереси. Е, имаше някакви нюанси в политиката, но само нюанси. Тази схема щеше да бъде приложена и у нас.

И така, българинът постепено свикваше с мозъчната отрова. „Американската мечта” ставаше за него мираж. Мечтата за богатство го завладя. И когато дойде 89-а, той беше готов за поробване. Съзнанието му вече беше обработено. Държавата му беше тоталитарна и дълбоко порочна, тя трябваше да се разруши.

На Изток беше Злото, на Запад Доброто и всичко идващо от Запад нямаше как да да е лошо. Той бе дълго чаканият Месия! Ти си вече свободен човек, ставаш господар на собствения си живот! Всичко зависи само от теб! Така си мислеше тогава „освободения” човек. Заедно с това неусетно започваше да мисли: „Всеки за себе си… важното е моята къща да е наред”, което го превърна в лесна жертва. Завладяването вече можеше да започне.

Обработеното съзнание правеше хората беззащитни и слепи за реалността. Много интересна за нас информация, за това как беше превзета отвътре Русия, дава руският специалист Григорий Климов, десетилетия работил в ЦРУ по т.нар. „Харвардски проект” – стратегия за психологическа война срещу СССР. Той се е занимавал с изследването и анализирането на поведението на особен вид хора – т.нар. дегенерати или изрожденци. Хора имащи в родословието си семейни връзки между роднини или са родени в относително малобройни общности, които в продължение на векове по географски, религиозни или други причини са водели капсулиран живот. Като резултат от израждането при тях се наблюдават някакви вродени проблеми с психиката или сексуални отклонения под една или друга форма. Ето какво казва той в последното си интервю:

„Видите ли, дегенераты – это как бы микробы чумы. Они убивают здоровый организм, но и сами погибают вместе с ним. Дегенераты – это как бы вирусы СПИДА. Они атакуют и уничтожают защитные системы организма, приводят его к смерти. Имеют ли микробы заговор для убийства здорового организма? Имеют ли вирусы план атаки и уничтожения защитных систем? Я не думаю, чтобы у микробов с вирусами был какой-то всемирный заговор против здоровых людей. Они просто разрушают и убивают по своей природе. Ничего другого делать они просто неспособны. Природа у них такая…

Однако, если кто-то будет расставлять контейнеры с микробами чумы в стратегически важных местах – на станциях метро, на вокзалах, в аэропортах – чтобы заразить и погубить как можно больше людей – у них есть какой-либо план? Если кто-то расставляет дегенератов на стратегически важные посты в прессе, на телевидении, в системе образования, в армии – у них есть какой-либо план?

Ответьте-ка вы мне на этот вопрос …. /Спомнете си за единомишлениците, за които говореше Дълес! Спомнете си за хрантутниците на Сорос и дежурните, постоянно присъстващи в обществения и политическия живот евроатлантически фундаменталисти! бел. авт./

„90% всех серьозных преступлений связано с вырождением. Как я уже предупреждал ранее – это очень эффективное оружие, такое же эффективное как биологическое, но одновременно оно и так же опасно. Вы же не станете экспериментировать дома с чумными микробами после одного – двух занятий в био-лаборатории.”

„Я думаю, что все дебаты о его деятельности связаны с тем, что люди думают будто бы Ельцин и набранные им дегенераты – все вместе работают на благо РОССИИ. Это очень опасное заблуждение.Все они – шайка дегенератов, посаженных делать то, что они и делают, причем довольно успешно. Их главная задача – загнать экономику богатейшей страны в мире в тупик, да в самые кратчайшие сроки. Занять в долг под бешенные проценты как можно больше денег Растратить их на идиотские, никому не нужные проекты. Полностью уничтожить оборонный потенциал страны. Разворовать все что возможно, а самое главное – загнать будующие поколения в долговую кабалу на вечные времена. Я думаю, что с поставленной задачей они справились довольно успешно. А уж когда разрежут последнюю советскую атомную подводную лодку – вот тогда вы и узнаете истинное лицо западной демократии давно уже находящейся под пятой у лидеров дегенеративной секты.”

А ето какво пише в книгата си „Князът на целия свят”, което ще ни даде отговор защо е такова качеството на нашия политически „елит”:

„ …Потому, что эти плевелы всегда собираются вместе, – отвечал Максим. -Это партия партий и союз союзов. Если один такой попадает наверх, то оннасаживает таких же сверху донизу. И секретарша у него будет такая, и все его друзья-приятели. Потому и приходится чистить всех подряд.

Трябва да отбележим, че Климов тук говори за дегенератите като цяло. Реално това, че даден човек е дегенерат далеч не означава, че той е морален урод. Има велики личности в науката, историята и изкуството, които са били дегенерати. Но има и такива като Калигула, Хитлер и Пол Пот, масовия убиец Чикатило и ред други. И за съжаление те са значително повече. Като цяло, казва Климов, дегенератите са деструктивен и негативен клас.

Необходимо е да обърнем сериозно внимание на всичко това, защото то показва процеса на нашето покоряване, същността на днешния „елит” и ни дава ясна представа за „тъмната” страна на хората довели до разруха държавата ни.

Замислете се над следното: ако за 90% от престъпленията, както казва Климов, причината е дегенерация, що за хора са тези, които погубват държава и народ? Вече споменахме Фердинанд, който е бил бисексуален. Историците се чудят на безумието на решението му да нападне сърби и гърци през 1913. просто защото не отдават достатъчно значение на неговата ненормалност. Иначе няма нищо странно – не съвсем нормалният човек, понякога взима не съвсем нормални решения. Хитлер е другият блестящ пример – неговата ненормалност доведе страната му до апокалипсис. Без това познание за същността на днешната управляваща каста няма как да водим успешно борбата за бъдещето.

Психовойната не свърши със заробването. На новите роби трябваше дълбоко да им се внуши, че са безсилни. Защото убеденият в своето безсилие не се бунтува. За това беше моделирано политическо пространство от „правилни” партии. Вече споменахме тяхната същност. Това са всъщност „микробите”, разположени на стратегически места, за които говори Климов.

Медиите показваха „правилните” партии, „правилните” политици, „правилните” анализатори, икономисти, финансисти и пр. Тук е интересно да споменем едно изказване на доц. Иво Христов пред ТВ7, в което той казва, че американските стратези старателно са изучили модела на управление на колониите в Британската империя. На тях им е било интересно как с 65 хилядна армия англичаните са държали в подчинение половината свят. Това е ставало с изграждането на местни управленски елити, служещи на интересите на британската корона.

Как да не кажем: Какво прекрасно нещо са изборите!

Спомнихте ли си играта „Тука има, тука нема”? И там ви се дава възможност да избирате.

Държавата рухваше в бездна на беззаконие и безхаберие, но виновни нямаше. Как няма човек да се почувства безпомощен и слаб? Как да намери изход? И хората се предадоха. Отказаха да се разбунтуват дори пред ясно очертаващите се заплахи: масова безработица /в световен мащаб тя е породена от революционното развитие на производствените ресурси, за съжаление обсебено изцяло от корпорациите/, завладяването на пазара от ГМО продукти, носещи заплахи за здравето и репродуктивността и социален геноцид. Това последното се оказа, че е планирано отдавна като инструмент за депопулация.

Да видим какво казва американския проф. Пол Ерлих в една своя книга “Ecoscience” , цитиран не къде да е, а във вестник „Гардиън”:

„Колко ще останат накрая (да живеят на Земята), зависи от стандарта на живот. Спряхме се на (бройката) 1.5 или 2 милиарда души, защото тогава можем да имаме големи, оживени градове, но и дива природа. Ако искате свят, в който да живеете като пиле в кафез, всеки да разполага с малко жизнено пространство и малко храна, може би (в такъв случай) ще могат да останат 4 или 5 милиарда души. Но ние вече броим 7 милиарда. Така че трябва хуманно и колкото се може по-бързо да пристъпим към съкращаване на популацията. Въпросът е: Можем ли да минем без някакво бедствие, като световна чума или ядрена война между Индия и Пакистан? Ако (растежът на световната популация) продължава със същите темпове, ще има различни видове бедствия. Някои от тях може да са бавнодействащи, например хората да измират от все по-нарастващ глад. Но може и да се стигне до катастрофални бедствия, защото колкото повече са хората, толкова по-голяма е вероятността някой непознат вирус да премине от животинската в човешката популация, след което да настъпи пологоловно измиране.“

За съкращаване на човешката популация в телевизионно интервю говори и някогашния кандидат за президент и медиен магнат Тед Търнър в едно телевизионно предаване.

Да се чудиш за какъв дявол е създаден трибунала в Хага! Защо мракобесния олигархичен тръст крои такива планове? Отговорът е прост. Благодарение на революцията в науката, техниката, особено в нанотехнологиите и софтуерния инженеринг, се достигна до революционен скок в развитието на производствените ресурси. Необходимостта от работна ръка става все по-малка. Днес двама души произвеждат колкото сто преди 50г.

Не можем да обвиняваме техническия прогрес, разбира се. Той не е виновен. Проблемът е в това, че прогресът е изцяло обсебен от олигархията.

Днес спокойно би могъл да бъде намален работния ден, нещо което препоръчват трезвомислещите, непокварени икономисти. Не е необходимо да е такъв какъвто е бил преди 50 г. след като човек днес произвежда 40 пъти повече. Това би осигурило заетост и би решило проблема с безработицата. Но собствениците няма да направят такова нещо. Те ще съкратят голям брой работни места и ще намалят заплатите на останалите работници. Защо да не го направят? Навън вече има хора готови да работят само за хляба. Ако някой има нещо против веднага може да бъде заменен. Какъв е резултата от всичко това?

Нарастваща безработица. Изчезваща средна класа. Увеличаваща се социална пропаст между класите. Огромна концентрация на богатства в едно богоизбрано малцинство. Днес 1% от човечеството притежава повече от всички други взети заедно. И тук за олигархичната диктатура възниква проблем.

Изпадането на огромни човешки маси в мизерия може да доведе до гигантски конфликт на класите. И затова „умове” като гореспоменатия проф. Ерлих и Тед Търнър говорят за съкращаване на човешката популация. Добре е че все пак казва това да стане хуманно. Мил човек! Не се ли почувствахте застрашени? Все още ли мислите, че не сте в черния списък?

Спомнете си за онези, които са се хвърляли от небостъргачите на Ню Йорк в оня Черен петък през 1930г. – времето на Световната криза, защото за броени дни са се разорили. Нещо което допреди седмица им е изглеждало немислимо. Спомнете си банкрута на „Лемън брадърс” – четвъртата по големина инвестиционна банка в САЩ. Помислете върху космическата маса пари и ценни книжа без покритие циркулиращи на световния пазар , които един ден ще доведат до гигантски срив. Спомнете си хиперинфлацията през 96-та и фалитите на банките у нас. Няма застраховани! Видяхте как държавата се натовари с 4 млрд. долара заем заради източването на КТБ. Което означава увеличени вноски по дълга. Как правителството ще успее да го направи? Ами като накара всеки по-дълбоко да се бърка в джоба. Чрез данъците и таксите, чрез орязване на социални разходи и публични услуги и т.н. Тръгне ли да потъва кораба, водата естествено ще погълне първо тези най-долу, после пътниците от втората класа, а първата класа ще се спаси в лодките. Те това го умеят. Днес може да сте добре, но утре? Разумно ли е да чакате? Болният от рак разбира, че е болен тогава, когато вече е късно или лечението ще бъде тежко и продължително. Затова не чакайте да усетите първите „болки”!

Всъщност изход има. Но за да го намерим, най-напред е нужна революция во ума, както е казал Г. Делчев.

Имаме класически, елементарен порочен кръг: чувство за безсилие в масите, което прави Системата силна и стабилна. А непоклатимостта на Системата поражда чувството на безсилие в масите. Но той много лесно ще се разпадне ако хората повярват в своя потенциал и възможности. А защо да не повярваме? Ние все пак сме мнозинството. И ако някой е силен, това означава ли непременно, че ние сме слаби? И хората създали уродливия модел на криминално, геноцидно управление някакви богове ли са? Не, просто те са обикновени мошеници, но с необикновена, патологична алчност, добре проучили мисленето на масите. В действителност триковете им са елементарни.

Нека да се върнем назад във възрожденската си история!

Кога българинът е започнал да се бори? Когато от книжката на Паисий е разбрал, че някога е имал велика държава и е побеждавал ромеи, авари и кръстоносци. Отначало започнал да се бори за църковна независимост, а след това и за политическа. Веднъж почувства ли се човек силен, в него се ражда желанието за борба. Роди ли се това желание, той започва да търси ефективния начин. А който търси, намира.

Според изследвания на психолози 6% индивиди от една човешка маса са в състояние да променят нейния модел на поведение. Оказва се, че хората се влияят един от друг. Ако се усмихвате, на вас също ще се усмихнат. Ако направите добро на някой друг и на вас ще ви направят. Ако сте любезен и с вас ще са любезни. Ако отидете 1, 2,3,4 пъти на митинг или на протест или просто да поднесете цвете на някой паметник, защото смятате, че така трябва, ще ви забележат и други ще последват вашия пример. Ако показвате желание за промяна, за съпротива, ако изкрещите „Стига!”, ще заразите и някой друг. А той трети. Спомнете си:

„И семето чудно падаше в сърцата и бързо растеше за жътва богата”.

И така стъпка по стъпка ще се роди новото, по-висше съзнание. Съзнанието, че животът е твой и принадлежи на теб. Че той трябва да се изживее достойно и с чест, а в жалкото съществуване на унижаван и ограбван, електорален биоробот – чест и достойнство няма.

Покажете, че считате сънародника си за близък човек, защото сте родени на една земя и имате общо минало и настояще, че неговите проблеми са и ваши и някой ще ви отвърне със същото. Спомнете си за онази крилата фраза възпламенила масите в първата година на Френската революция: „Да живее нацията”. Говорете за това, че всичките ни партии са създадени „отгоре” и затова винаги ще защитават интересите на тези „отгоре”. За това, че е глупаво да се гласува за „по малкото зло” защото да избираш между по-малкото и по-голямото зло е като да избираш между бавнодействаща и бързодействаща отрова. За това, че хората трябва сами да се организират, сами да създават организации и движения, без да разчитат на чудо или поредния Месия.

Нашето освобождение от нас зависи” е казал Апостола. И го е казал когато насреща е била турската полиция и армия. Срещу нас все още не стои полиция и армия. Бъдете убедени, че и най-малката победа ще предизвика огромна промяна! Първата победа на Спартак, победа над един римски отряд от 200 души е била нищожна загуба за страшната и огромна римска армия, стъпила на три континента, но тя стреснала робите. Те видяли, че могат да победят господарите на света! И това ги накарало на тълпи да идват в лагера на гордия тракиец. Много ми харесва една мисъл на президента Рейгън, макар да нямам никаква причина да харесвам него самия:

„Никоя битка за свобода не е последна”.

Автор: Станислав Илиев

5 thoughts on “Убийството на Разума

  1. Хареса ми изразът „безсилие в масите“. Протестърите ни показаха, че владеят положението, включително и да изпратят енергията на всеки протест в девета глуха. Как един протест да не бъде опорочен? Пари, протест, пари прим. В крайна сметка, дяконът Левски беше изолиран години наред, предаваха го многократно и накрая оставиха да го убият. Не му знаем гроба днес. Бъдещето на държавата ни зависи от това дали всеки от нас искрено желае да имаме държава. Там е проблемът! Повечето от нас не желаят да имаме наша собствена държава. Например 2,5 млн.млади българи, отишли да учат, да живеят и/или да работят в чужбина, фактически не желаят да имат собствена държава. Другите, които са тук, с малки изключения, искат да направят като горните, ама не могат по една или друга причина, значи и те не искат своя държава. Едно време държавотворната ни сила беше външна – руските щикове и указът на православния цар.

  2. Поздравления! Авторът е разбрал, че „демокрацията“ е другото име на „пазарното общество“. А още преди 2600 г. един от седемте мъдреци, Анахарсис, описвани от гръцките автори от онези времена, е казал тогава, че: „пазарът е място, където хората един друг се лъжат и крадат“! Всичко написано по-горе, недвусмислено потвърждава дума по дума, ред по ред, споменатото от този мъдрец. А преди повече от 10 години, покойният писател и журналист Детелин Вълков написа в книгата си „Кой Кой е в „илиада“ и „одисея“, следното за „демокрацията“: „Думата „демокрация“ е от хетско/лувийски произход и означава „власт на народа“. Реалната й същност е, че стигнала до дъното шайка отчаяни главорези от беднотията увлича след себе си масата озверели от глад обезземлени селяни и лавинната им стихия помита свещените институции на обожествените монарси. Узнали веднъж, че във вените на царя-бог не тече амброзия, тълпите (охлос-ът) вече нямат никакви морални, религиозни или социални задръжки – за тях боговете стават смъртни. И идва векът на желязото – на меча.
    Единственото свещено нещо, което остава, е ВЛАСТТА.
    И най-пропадналият, и най-смиреният разбират значението на властта като извор на богатство, т.е. на осигуреност срещу глада и мизерията. Идва разбира се и следващата решаваща крачка – тиранията. И тази дума е с малоазийски произход, пренесена вероятно от препатилият Кадмос и съратниците му. Разликата между демокрацията и тиранията е, че при втората най-безскрупулният от безскрупулните взима еднолично властта от демоса (мнозинството) и се превръща в цар. Отличието от предишните владетели е, че може и да не бъде аристократ. Ако пък е от царско потекло, само въздъхва облекчено, защото за разлика от царя няма нужда да се съобразява с традиции и морални ценности, с обичаи на прадеди, а само с необходимостта на момента. А тя е една – да запази властта на всяка цена и с всички средства. Макар че историята не познава тиранин доживял до дълбока старост.“ Всички „мислители“, с други тези по въпроса, са или глупаци, които не разбират същността й или „учени глави лъжци“ и с лъжите и слугинажа си на шайката осигурят за себе си, що годе някаква прехрана! Така мантрата за „демокрацията“ е маска за властта на шайката разбойници, за пред всички, които са извън кръга на шайката и осигуряват с труда и средствата си благосъстоянието й, до като друга шайка не и види сметката и я изпрати в небитието.

  3. Много добър материал. Изразявам личното си възхищение от начина по който е изложено всичко написано. Авторът е достоен да бъде част от АБ. Дано не се откаже да пише.

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s