Глобалната сексуална революция

Габриеле Куби,26.01.2015 19:13


kubyДнес разпадът на моралните норми е принудително наложен, а съпротивата се наказва с изолация и юридически санкции. Като всяка утопична идеология джендър идеологията иска да създаде един нов човек, който да проектира себе си, както сам желае. Откъс от книгата на Габриеле Куби „Глобалната сексуална революция”.

Габриеле Куби e родена през 1943 г. в Констанц, в семейството на публициста Ерих Куби и скулпторката Едит Шумахер. Изучава социология в Берлинския свободен университет, а по-късно продължава в университета в Констанц. Работи като социоложка и преводачка. Вярваща католичка, майка на три деца. Публикувала е 11 книги, преведени на много езици. Първата е „Моят път към Мария, за силата на живата вяра”, следват „Порив към любов, за младите хора, които желаят да имат бъдеще”, „Джендър революцията — релативизъм в действие”, „Only you – дай шанс на любовта” „Самопознанието — пътят към сърцето Исусово” и др.

Книгата на Габриеле Куби „Глобалната сексуална революция”, публикувана в Германия през 2012 г., разглежда джендър идеологията и  стратегиите, които се крият зад упадъка на водещи структури като брака и семейството. Книгата получава най-високи оценки в католическите среди. Папа Бенедикт XVI се обръща към авторката с думите: „Слава на Бога, че вие говорите и пишете”. Уважаваният философ проф. Роберт Шпеман пише в предисловието към книгата: „Смелостта, с която Габриеле Куби точно назовава заплахата за нашата свобода, идваща от една антихуманна идеология, може би ще й донесе враждебност, дори злостна омраза. Напротив, за просвещенската си дейност тя заслужава цялата ни благодарност. Нека повече хора прочетат тази книга, за да обърнат внимание на това, което ги очаква, ако не се съпротивляват.”

Унищожаване на свободата в името на свободата

Тогава изглежда вероятно, рекох аз, че тиранията се установява не от някакво друго устройство, а от демокрацията, и по-точно, мисля аз, от твърде крайната свобода се поражда твърде голямо и твърде жестоко робство.“

– Платон

Дерегулация на сексуалността

Ние се намираме насред един поразителен процес: обезсилени са фундаментални норми на човешко поведение, които само допреди няколко десетилетия бяха валидни за всички. Приетото тогава за добро, днес се приема за лошо. Тези норми засягат продължението на човешкия род и универсалната институция, в която това се случва: семейството. През 1948 г. нациите, разтърсени от Втората световна война, формулират Всеобщата декларация за правата на човека. В нея се казва: „Семейството е естествена и основна клетка на обществото и има право на закрила от обществото и от държавата.” (чл. 16) Семейство възниква от брака между мъж и жена, които се задължават да споделят живота си и са готови да създават и отглеждат деца. Семейството се нуждае от моногамията, а именно от сексуалната вярност между брачните партньори. Ако се откажем от моногамията като нравствен ориентир, семейството ще се разпадне. Водещи ценностни представи, обичаи и закони утвърждават тази висока морална норма в житейската практика на населението.

През последните 40 години тези ценностни представи, обичаи и закони бяха демонтирани. В западните култури на благополучието това се случи първо чрез разбунтувалите се студенти. Днес това е културно-революционният дневен ред на властовите елити на тази планета. От началото на 70-те години едно могъщо лоби се бори с помощта на ООН, ЕС и медиите за промяна на ценностния ред. Целта е абсолютна свобода, откъсната от всякаква естествена и морална граница, която разбира човека като „гол” индивид. За една такава абсолютна свобода, която иска да се освободи и от „диктатурата на природата”, всяка естествена преднина е пречка и трябва да бъде отстранена. Следователно за така разбираната свобода няма „добро” и „зло”, няма нормативност. Конкретните средства на тази борба са деконструкцията на биполярната сексуалност, промяната на социалните норми и позиции на населението, особено на младежта, пълната юридическа равнопоставеност на хомосексуалните партньорства с брака, та чак до социалното изключване и законовото криминализиране на съпротивата.

Поразителен е този процес затова, защото този „нов човек” и съпровождащият го разпад на всяка нормативност имат приоритет в действията на ООН, ЕС и многобройни отделни държави, въпреки че тази културно-революционна стратегия няма никакъв принос за разрешаването на големите проблеми на нашето време. Напротив! Епохалната демографска промяна ще промени из основи социалната структура не само на Европа. През последните четири десетилетия раждаемостта спада в повечето европейски страни много под нивото на оцеляване. В същата степен, в която се опитват да компенсират дефицита чрез миграция, те жертват своята собствена култура. Една политика, ориентирана към общественото благо, трябва да отдаде приоритет на подкрепата на семейството в социалната политика. Вместо това се практикува дерегулация на сексуалните норми в угода на неголеми малцинства и така семейството се лишава от ценностния си фундамент.

Поразителен е този процес и затова, защото унищожава предпоставките, които са създали европейската висока култура — един успешен модел за целия свят. Допреди няколко десетилетия тази култура имаше християнски фундамент. Християнството е създало моралните основи, предавани от поколение на поколение. Същността на тази култура е приетото от нашите предци за добро и истина, избори, които във всички времена са изисквали от всекиго отречение и жертва. И нито властолюбиви, действащи с насилие управници, нито войни, нито корумпирани църковни водачи, дори и ужасяващите атеистични системи на терор през ХХ век не са могли да заличат християнската култура. Благодарение на семействата оцеляването в нужда е станало възможно, но освен това те са предавали нататък тази култура и при най-неблагоприятни обстоятелства. След всяка катастрофа филизите на християнството отново израстват, последно чрез обединението на Европа върху фундамента на високите ценности на нейните християнски бащи основатели.

Това, което днес се случва, отива по-дълбоко. Не става дума за диктатура на пролетариата или за диктатурата на една властваща раса. Терористичните режими бяха разпознати като потиснически и бяха победени след 70, съответно 12 години. Днес посегателството се насочва към най-интимната морална структура на човека, която го прави пригоден за свободата. Секирата удря в корена.

Основното допускане, от което изхожда тази книга, е, че чудесният дар на сексуалността се нуждае от култивиране, за да има човек успешни връзки и успешен живот. Обратното, инстинктивното изживяване на всички влечения разрушава личността и културата. Един човек, сексуализиран от детството си, научава: „Добре е да изживяваш всички свои инстинкти, без да размишляваш. Лошо е, когато ги ограничаваш.” Той използва своето собствено тяло и телата на други хора за задоволяване на сексуалния си нагон, вместо за израз на лична любов. Този нагон е могъщ, защото има задачата да осигури продължаването на човечеството. Онзи, който не се научи да го култивира, за да стане той израз на любовта, отговорен за нов живот, ще бъде управляван от него. Такъв човек изгубва способността да обича, изгубва способността да се привързва. Изгубва желанието да дарява живот на деца. Той става неспособен за културни постижения. Той е психически и телесно болен. Той изгубва желанието и способността да съхранява собствената си култура и така създава предпоставките тя да бъде поета от друга, по-витална култура.

Християнският възглед, че човек е сътворен по Божий образ и подобие, обосновава неприкосновеното достойнство на всяка личност и води до свободно конституиране на държавата и обществото. Високата култура, върху която християнството е сложило своя отпечатък, дължи неповторимото си научно и технологическо развитие на отговорността пред разума и истината, която допуска свободното от предразсъдъци изследване на действителността.

Ала признаването на Създателя Бог, ненакърнимостта на достойнството на човека, действието на универсални морални ценности и освободеното от идеологии търсене на истината са в беда.

Последствията са драматични: много хора не желаят да предадат живота, който са получили; семейства се разпадат; успеваемостта на новото поколение спада, 20 % от 15-годишните не разбират това, което четат; все повече деца и младежи страдат от психически смущения; правото на живот на децата в майчината утроба, на болните и възрастните вече не е защитено; свободата на вероизповеданието, на изразяването на мнение, на възпитанието, на науката се лишава от съдържание.

Всичко това се случва в името на една идеология, която отрича, че човекът съществува като мъж или като жена, отрича, че тази полярност определя неговата идентичност и е условие за възпроизвеждането на човешкия род. (Психически и физически аномалии не променят нищо в този факт.) Никога по-рано не е имало идеология, която да е искала да разруши половата идентичност на мъжа и жената и всяко етическо нормиране на сексуалното поведение. Идеологията се нарича джендър мейнстрийминг.

Има много други фактори за драматичната промяна в наше време, екологични, икономически, научно-техническо, но никой от тези фактори няма за стратегическа цел корените на човека, неговата идентичност като мъж или жена и отдаването на отделния човек на диктата на сексуалния нагон, освободен от всякакви нравствени норми.

Досега мъжете си запазваха правото да развиват идеологически системи, които водеха до огромни разрушения и струваха живота на милиони хора. Джендър идеологията е измислена от радикални феминистки и наложена —с непредвидими последици. Много култури са загинали от морална дегенерация. Ала това, че моралната дегенерация бива налагана политически и културно, е нещо ново.

Висока култура чрез висок морал

Всяка култура наказва прекрачването на своите сексуални норми. Ако преди табута, защитавани чрез социален бойкот, та дори и чрез смъртно наказание, са приемани като знак за примитивно общество, то днес установяваме, че са в сила нови табута, които се осъществяват чрез социална изолация и постепенно криминализиране, и то в област, която всички култури пазят чрез строги норми: областта на сексуалността. Всъщност се е случило едно превращение: днес разпадът на моралните норми е принудително наложен, а съпротивата се наказва с изолация и юридически санкции.

Английският антрополог Дж. Д. Ънуин[1] е анализирал в обширно научно изследване отношението към сексуалността и културата. В 1930 г. той иска да провери тезата на Зигмунд Фройд, че културата почива върху „сублимацията на сексуалния нагон”. В предговора си Ънуин пише: „Ако знаех колко много ще се промени моята лична философия в резултат от тази студия, изобщо нямаше да я започна.”

Ънуин изследва осемдесет „нецивилизовани общества” и високите култури на вавилонците, шумерите, атиняните, римляните, англосаксите и англичаните, за да изясни въпроса: какво влияние упражняват сексуалните норми на едно общество върху нивото на културата.

Резултатът в едно изречение: колкото по-голямо е сексуалното ограничение, толкова по-високо е културното ниво, колкото по-незначително е сексуалното ограничение, толкова по-ниско е културното ниво. „От това правило няма изключения. Културите излизат на сцената на историята тогава, когато силно са ограничили възможността за задоволяване на сексуалния нагон, и слизат от сцената на историята, когато позволяват сексуалността да падне до животинското ниво на необуздано задоволяване на инстинктите… В аналите на историята няма пример за общество, което в определен период от време има висока социална енергия, без да е абсолютно моногамно.” Ако погледнем развитието на нашето общество, тези закономерности сякаш още веднъж се потвърждават .

Нов по-мек тоталитаризъм?

Изглежда, че днешните ни условия са на светлинни години от националсоциалистическата и комунистическата системи на терор. Въпреки това установяваме, че свободното пространство все повече се стеснява. Забелязват го първи онези, чиито ценности пречат на стратегиите на силните — това са на първо място християните. Италианският писател Игнацио Силоне[2], бивш комунист, го формулира най-точно: „Новият фашизъм няма да каже: аз съм фашизмът; той ще каже, аз съм антифашизмът.”

Няма разпознаваем държавен режим, който видимо да се стреми към световно господство, а има глобални мрежи, които следват единен дневен ред.

На пръв поглед няма държавна идеология, която да се налага с насилие, но една нова джендър идеология тайно се внедрява на всички нива на обществото. Въпреки че народът не познава понятието, цялото общество се оджендърява. Като всяка утопична идеология тя иска да създаде един нов човек, който да проектира себе си, както сам желае.

Днес в Европа не се изкореняват групи от населението, но всяка година по света се умъртвяват в майчината утроба повече от 40 милиона деца .

Съществува наистина демократичен законов ред, но съществуват и неконтролируеми сили, които упражняват власт върху избирателите и избраните политици: медиите и финансовата олигархия.

Не съществува единна партия, но все по-голяма част от населението вече не се чувства представена от управляващите партии, което се изразява в досада от политиката и постоянно спадащо участие в изборите.

Не съществува министерство на пропагандата, но съществува унификация на медиите, които поддържат отмяната на сексуалните норми.

Не съществува държавна цензура, но съществува държавна и академична езикова политика, която налага правила на новоговор с цел да създаде новия джендър човек.

Не съществува упражняваща терор система от полиция и тайни служби, ала чрез дигиталното съхраняване на данни ние се превръщаме в прозрачни хора, за които вече няма лична сфера —предпоставка за съвършено нови форми на тоталитарно следене и контрол.

Не съществува манипулирано от един фюрер, фанатизирано масово движение, но съществуват атомизирани, обезродени маси, които на сегашния етап все още могат да бъдат държани в покой чрез държавните социални помощи, ала потенциалът им за радикализация при икономическа криза е непредвидим.

Не съществува забрана за проповядване на религия, ала религиозната свобода тихомълком се орязва в името на антидискриминацията и се подриват социалните предпоставки за предаване на вярата на идните поколения.

Тоталитарното може да смени своята дреха и днес се явява в одеждите на свободата, толерантността, справедливостта, равноправието, антидискриминацията и многообразието — идеологически декори, които при вглеждане отблизо се оказват ампутирани и извратени идеи.

Тези процеси са глобални и биват ускорявани от влиятелни лобита в международните институции. Сърцевината на тази глобална културна революция е дерегулацията на сексуалните норми. Както дерегулацията предава финансовите пазари на ненаситната жажда на богатите за още повече пари и власт, така и дерегулацията на сексуалните човешки норми предава хората на ненаситната жажда за сексуално задоволяване. Отмяната на моралните ограничения на сексуалността изглежда като повече свобода, но води до неспособност за привързване и създаване на връзки и по този начин до разпад на носещи социални структури.

Който днес в политическото, академичното, медийното и дори в църковното пространство изкаже основания за това, че сексуалният акт е част единствено от брачната връзка между мъж и жена и трябва да е отворен за зачеването на деца, който дискутира научно въпроса за възникването, рисковете и последствията от нехетеросексуалното поведение или дори се противопоставя на стратегиите на сексуалната дерегулация, се изправя пред опасността да бъде изключен от публичния дискурс, да бъде стигматизиран с ругатни, да се прости с професионалното си положение, да бъде тормозен и дискриминиран по разнообразни начини от различни лобита. Криминализирането чрез нови състави на престъпления като „хомофобия”, „език на омразата” и антидискриминационни закони вече е реалност в някои страни и се ускорява в глобален план.

Готови ли са тези, които сигурно си въобразяват, че са на страната на доброто, когато днес така смело се борят с държавния терор на изминалия век, да се противопоставят по същия начин на растящото ограничаване на свободата в наше време? Граничната линия между отстояването на свободата и жертването на свободата е в готовността днес да се плати цената, която е да не виеш по вълчи, когато си с вълците.

Прекрасният нов свят    

Понякога поетите виждат отвъд границите на съвременността. Олдъс Хъксли описва през 1930 г. Прекрасния нов свят, който възниква, когато насладата се превръща в смисъл на живота, а сексът в основно всекидневно забавление за млад и стар. В предговора към новото издание от 1949 г. той пише: „Тази наистина революционна революция трябва да бъде постигната не в заобикалящия ни свят, а в душите и в сърцата на човешките създания.”[3]

В „Прекрасният нов свят” всеки е щастлив. Мръсотия, болести и старост са изкоренени. Споменът за „живораждащите” от ранните времена произвежда в преточените от бутилки съвременници гръмогласен хохот, ако не и  погнуса. Зародишите са изследвани за аномалии, селектирани и съхранявани в зародишна банка. Майките и бащите са непотребни фрази. Представете си, тогава, към 600-ата година преди Нашия Форд „майката като обезумяла бдяла над децата си (нейните деца!)… бдяла над тях като котка над котенцата си, но котка, която можела да говори, котка, която можела да повтаря до полуда: „Рожбичката ми, свидната ми рожбичка…” „Децата винаги се отглеждали от родителите, а не в Държавни центрове по обучение.”

За децата има ясли, където чрез методите на хипнопедията, по време на сън, им се изграждат неизкореними рефлекси, като: „Никога не отлагай за утре удоволствието, което можеш да изпиташ днес.”

Децата тичат голички и играят на „както го правят големите”. Деца, които не изпитват радост от инфантилни сексуални игри, се смятат за болни. За необяснимите отношения в ранните времена се разказва: „В продължение на един дълъг период, преди епохата на Нашия Форд, но дори и няколко поколения С.Н.Ф., детските еротични игри са се смятали за нещо ненормално (на това място избухна смях) и не само за ненормално, но и всъщност за безнравствено (Не може да бъде!) и по тази причина са били строго забранявани.”

Повечето ученички са безплодни още от бутилката, защото важи правилото: „Цивилизация означава стерилизация”, а за останалите нестерилизирани съществуват малтусиански пояс и упражнения, така че взимането на предписаните от закона предпазни мерки е „едва ли не машинално и неизбежно като мигането”.

Хората се държат в настроение и на линия посредством телевизия, eмоцилми, цветоуханни органи, синтетичен глас и музика, сексофони. За целта има Институт по емоционално инженерство. Участието в седмичните обредни сбирки за духовно сливане е задължение. Самотата се смята за опасна. „Ние ги заставяме да ненавиждат самотата и уреждаме живота им така, че е почти невъзможно някога да се почувстват самотни.”

А ако въпреки това се случи нещо неприятно, тогава винаги е налице шишенце сома, което да те отведе на излет надалеч от действителността.

Така в Прекрасния нов свят хората „никога не искат онова, което не могат да получат”, и смятат своето робство за свобода.

В предговора си от 1949 г. Олдъс Хъксли пише: „Очевидно в отговор на ограничаването на политическата и икономическата свобода сексуалната свобода нараства. А един диктатор … ще направи много, за да насърчи тази свобода. Заедно със свободата да се бленува под влиянието на опиатите, на киното и на радиото тя ще помогне на поданиците му да се примирят с робството, което е тяхна съдба.” Изглежда, че „утопията сякаш е много по-близо до нас, отколкото човек можеше да си представи само преди петнадесет години. Тогава аз я пренесох шестстотин години напред в бъдещето. Днес обаче изглежда напълно възможно този ужас да се стовари върху нас и след по-малко от век.”

Олдъс Хъксли пише това преди да съществуват изкуствено осеменяване, пренатална селекция, банки за сперма и яйцеклетки, сурогатно майчинство, „родител 1 и родител 2”, детски ясли, ръководство за сексуални игри в детските градини и училищата, преподаване в училищата на предпазване от забременяване, групова динамика, употреба на дрога, порнография като масово развлечение — когато телевизията все още не е разпространена и интернетът не е измислен.

Хората тъкмо са преживели Втората световна война и възлагат надеждите си на новосъздадената Организация на обединените нации, която през 1948 г. приема Всеобщата декларация за правата на човека. Те трябва да се превърнат в крепост срещу неописуемите зверства, в които загиват милиони хора, обезчестени, обезправени, останали без имущество, измъчвани, изтезавани и убити от хората, заслепени от една идеология и изгубили човешкия си облик в корупцията на властта. Половин век по-късно същата организация се бори умъртвяването на неродени деца в майчината утроба да бъде издигнато в човешко право и народите на тази планета да приравнят съюза между личности от един и същи пол с брака.

Както Хъксли предвижда, в центъра на това посегателство срещу ценностния фундамент на човека стои сексуалността. Борбата за отмяната на сексуалните норми е постигнала епохална победа. Същевременно ние сме свидетели на епохален културен упадък на Западния свят. Истинното, красивото, доброто, възхвалени още от Платон и Аристотел, имат лоша слава. С истина, с красота и с добро не могат да се спечелят големи пари, милиарди се печелят с лъжа, грозота, със зло, с ужаси и порнография.

Родени сме с потенциала на свободата, ала сами трябва да си изработим способността в свобода да изберем страната на доброто. Тя е предпоставка за култура. На това трябва да бъдем възпитани или сами да се възпитаме, трябва да научим основните добродетели, които ни позволяват да запазим човешкостта си: мъдрост, справедливост, смелост и въздържание. Когато една култура престане да цени високо добродетели и да предава на следващите поколения собственото, провереното, ценното чрез пример, възпитание и образование, тогава тя сама си изкопава гроба. Все още има свобода и не е твърде късно да я защитим. Ала трябва да знаем кой по какъв начин я ограничава, за да наложи собствените си интереси. За това разказва тази книга.

Превод от немски: Людмила Димова
Източник: kultura.bg

[1] Джоузеф Даниъл Ънуин (1885-1936) е етнолог и антрополог в университета Кембридж. Той изследва сексуалния живот на около осемдесет народи и народни групи. Б.пр.

[2] Игнацио Силоне (1900-1978).

[3] Олдъс Хъксли, „Прекрасният нов свят”, изд. „Г. Бакалов”, Варна, библиотека „Галактика”, 1990 г.

6 thoughts on “Глобалната сексуална революция

  1. Авторката е последователна и добра христянка,която въпреки това е живяла капсулирана в своето капиталистическо общество и поради което не знае, че в общественият строй на социалното равенство,т.н. „десет божи заповеди“ се прокламират и осъществяват в действие от т.н. „Морален кодекс на строителите на комунистическото общество“,че основна клетка на това общество е също СЕМЕЙСТВОТО .Единственото което искаме ,за разлика от“беззащитните“ христяни е да освободим извисяващите се духовно хора от робството на парично -финансовите отношения,които го държат във всеобхватно робство.Междупрочем това е искал и основателят на христянството -Христос. Във всичко друго е права и и благодаря за здравият разум и упорство срещу неправдите.

    • А вие изглежда не сте живели изолирани наистина в комунистическото капсулирано общество, където моралният кодекс на строителя на комунизма бе пряко противопложен както на десетте божи заповеди, така и на реалната терористична практика на червената мафия. „Освободени“ от „робството на капитала“ ние живяхме в още по-страшно варварско робство на примитивите, които продължават да ни учат на душевност и дори духовност, които бяха първо унищожени, заедно със свободата веднага след „историческата дата 9.9.

  2. Това се знае – всичко е хормони и тяхното взаимодествие на фона на естествената времева или възрастовата скала (т.н. ЕГН-тата) на индивида-бозайник (обикновено го наричат още „химия“, когато всичкото това се отнася за човека) – ако сексуалната енергия, като основна форма на биоенергията, не се изразходва по предназначение за някакъв определен период от време (т.е. не се чука през това време), тази енергия се трансформира в следващите по-висши форми в енергийното биополе на всеки човек.

    • Човекът е висше, духовно същество. Естествено, че си има и хормони. И те си действат, както е предвидено. Но НЕ ВСИЧКО в човека е хормони и химия. Духовното в човека контролира душевното, а душевното – телесното. Духът винаги трябва да бъде НАД биологията.

      А примитивите твърдят, че нямало било такова нещо, като дух. Освен хормони и инстинкти, нищо друго нямало. Те виждат човека като елементарна биологична единица.

      По същия начин идиотите биха казали, че компютърът – това е купчина пластмаса, стъкло и метални джаджи, с малко силиций. Даже да се извисят дотам, че да му забележат RОМ-а, никога не се сещат, че може да има и някакъв софтуер. И че той си има някакво (важно) предназначение. Еле пък, за това, че някой програмист го е създал – приказвай им на тях… Биологични маймуни… Те явно по себе си съдят. Защото толкова им стигат умствените възможности. За тях една картина е само платно, с размазани по него 100 грама бои. „По-умните“ са създали клишетата, че битието определяло съзнанието… Или, че разумът е само набор от полезни навици, придобити от двукракото животно в процеса на еволюцията, за да оцелява по-добре. Такива щуротии, или подобни на тях примитивизми.

      Всъщност, човекът по принцип е много, много повече от животното. При него има ясна низходяща йерархия от духовност, душевност и телесност. Хората, които разсъждават примитивно приравняват хората на животни. Но тъй като хората НЕ СА животни, то в случай, че бъдат третирани като животни, те слизат като резултат даже не до животинско ниво, а до още по-ниско. Падат до нивото на бесове и изчадия адови. Което с никое животно не се случва.

      Накратко, елементарни възгледи на елементарни хора… Страшно е, когато такива получат власт. И започнат гордо да наричат с думата „хуманизъм“ своите анти-човешки глупости.

      • Изцяло подкрепям Knight! Авторката на статията е човек от Запада – там, където е залезът. Западът е непоправимо ментално увреден, по простата причина че там християнството е подменено с какво ли вече не, безвъзвратно! Там всяка надежда е пари. Дори, вижда се, аргументите на авторката в защита на истината не ги взима от самата истина, а ги търси насам-натам в езика и аргументите на антихристите, Фройд и тем подобни. Не бива да влизаме в монолога на антихристите. Имаме си наследството на светите отци и да си ги четем, там е ясно и точно.

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s