САЩ се стремят да контролират европейските елити чрез бежанската криза

Интервю с Андрей Корибко за иранската агенция FARS, относно войната в Сирия, бежанците и интереса на САЩ да инфилтрира радикали в Европа

CODEZJxWcAATcH3

Какви са причините за хуманитарната криза в страните от Близкия изток, включително Сирия и Либия? Какви политики стоят зад такава криза?

Началните моменти на тази криза могат лесно да се проследят до цветните революции, наречени Арабска пролет и американските войни срещу Либия и Сирия (едната открита, другата прикрита). Тези офанзиви се извършват с участието и на Обединеното кралство, Франция, Турция и монархиите от Персийския залив. Има няколко мотива, поради които те започнаха операциите си по смяна на режимите. САЩ си представяха как един транснационален елит от „Мюсюлмански братя” идва на власт от Алжир до Сирия, изпълнявайки ролята на нещо като арабска версия на интернационалната комунистическа партия от времето на Студената война. Чрез това се има предвид, че групата ще има тайни клетки из целия регион, ще се стреми към вземане на властта и ще бъде финансирана от значим международен покровител (САЩ, Катар и Турция в този случай), които ще я използват като контролираща сила. Що се отнася до монархиите от Персийския залив, включително Катар, те искаха да премахнат президента Асад и „газопровода на приятелството”, за който той се договори с Иран и Ирак, за да могат да продават газа си директно на ЕС, докато Турция изразяваше своята нова агресивна идеология на неоосманизъм. Франция и Обединеното кралство, от своя страна, просто искаха да затвърдят бившите си колониални сфери на влияние. Големият урок, който може да се научи от това е, че опитите на външни сили да се бъркат с военни средства във вътрешните дела на суверенни държави неизменно завършват с хуманитарна катастрофа, дори на места, където това се е очаквало най-малко (Европа, например).

Хората от Сирия поемат риска по пътя към Европа.

Хората напускат страните си когато техните домове биват разрушавани и когато вече не се чувстват в безопасност, но със сигурност помага, ако има общност в чужбина, която може да помогне с настаняването, когато те избягат. Трябва обаче да се изтъкне, че огромната част от сирийските бежанци са вътрешни такива, което означава, че са напуснали една част на страната и са отишли в друга, но не и самата страна. Това е много важно, тъй като показва патриотизма на голяма част от сирийското население, което все още иска да живее в родината си, въпреки заплахата за живота си. Латакия, например, прие множество вътрешни бежанци и върши доста добра работа, за да им гарантира, че живеят с достойнство и самоуважение. Що се отнася до това защо са напуснали милиони други – трудно е да се генерализира, но част от причината е материалната привлекателност на чужбина (като мечтата да печелиш в евро). Това се използва, за да подмами сирийците извън държавата им и така тя да бъде отслабена демографски. Предварителното построяване на съоръжения за бежанци в Турция още преди войната в Сирия е пример в това отношение. А според Хасан и Интиба Кади, които пишат за блога „The Saker”, Анкара най-накрая е решила да позволи на бежанците да напуснат лагерите, в които бяха държани насила, като по този начин произведе последната мигрантска вълна по причини, които тепърва ще се изясняват. Може би, както те предполагат, това е с цел да се засили позицията на Турция пред ЕС в преговорите за присъединяване, но каквото и да е, ясно е, че бежанците стават обект на политика, а в някои случаи се използват и като оръжие. Нека не забравяме също така, че тези индивиди трябва да плащат огромни суми на трафикантите на хора, за да бъдат превозени до Гърция, така че предположението, че това са най-отчаяните сред отчаяните просто не е вярно в огромната си част. И, имайки предвид, че те са били в турски бежански лагер през последните години, съмнително е откъде са получили парите. А човек се изкушава да се замисли възможно ли е да са носили със себе си толкова много пари, че четири години и половина по-късно те все още да имат достатъчно за времето, когато най-после могат да тръгнат? Също така е любопитно, че голяма част от тези индивиди са на сравнително млада възраст и са в добро физическо състояние, което означава, че те можеха да защитават родината си, ако не бяха избягали. Много от тези, които напуснаха, са против правителството. Това може да е изиграло своята роля в решението им да заминат, може би точно преди Сирийската арабска армия да си върне контрола над техния квартал. Това може да обясни и откъде са получили парите за морското си пътуване, тъй като е обществена тайна, че антисирийски терористи са активни в базираните в Турция лагери. Много странно е, че голяма част от бежанците са мъже, които влизат в Европа без семействата си, което води до предположението, че някои от тях може да имат престъпни намерения. Това не трябва да бъде сляпо отхвърляно като възможност при общата хуманитарна реторика.

Какви политики предприе ЕС по отношението на приемането на бежанци? Единен ли е ЕС по темата с бежанците?

ЕС не е единен по принцип, какво става по въпроса с бежанците. Унгария, например, строи стена по границата си със Сърбия, за да ги спре да влизат на нейна територия, докато Австрия и Германия са по-меки в политиките си. От една страна имаме вината на различните правителства за създаването на кризата, от друга – невинните граждани в страните от ЕС, които имат своите основателни притеснения. Наистина е трудно да се изгладят тези различия, затова и темата генерира такъв шум и вътрешно политическо разделение. Хората не искат да гледат непознати, които страдат на улицата, но в същото време се колебаят и дали да допуснат толкова културно различни индивиди в своите общности. Няма панацея за този проблем и независимо от подхода към него, той със сигурност ще разпали страстите у много хора, които ще смятат, че не се отива достатъчно далеч (в приемането или отхвърлянето на бежанците). Това се превърна в истински „параграф 22” за ЕС, което е пък е добре за САЩ, които са заинтересовани от колкото се може повече вътрешно политическо разделение за своите си цели. Това им позволява да запазят висока степен на контрол над европейските елити. Например над Меркел, чиято власт зависи от „демократичните” прищевки на едно лесно за манипулиране мнозинство. При всичко което се знае за Агенцията по национална сигурност на САЩ, може да се предположи, че информацията, събрана от милиони европейски граждани вече е въведена в т.нар. Big Data програми, които правят анализи на тенденции на макро ниво в името на политическата изгода на САЩ. Основното предимство тук е, че САЩ разбират подводните течения в настроенията на европейските маси по-добре от съответните им национални правителства, а това е стратегическа уязвимост, която беше, е и ще бъде използвана в обозримото бъдеще. САЩ имат предимство в направляването на „народните движения” за или против  бежанците. Всичко това се прави с крайната цел да се упражни натиск върху непослушните национални елити чрез сплашването им с дестабилизацията на цветните революции.

Политическите мерки хуманизма ли трябва да следват или националните интереси?

За да отговорим на този въпрос, трябва да погледнем към двете идентичности, които ЕС има – тази на наднационална политическа организация и като социален/хуманитарен проект. Той несъмнено е сложна амалгама от двете, но важното е коя от тях доминира в момента. Ако ЕС се идентифицира като наднационална политическа организация, то той и неговите членове ще оставят националните интереси да диктуват отговора на бежанската криза; ако ЕС се разглежда повече като социален/хуманитарен проект, тогава ще следва либералната логика и ще позволи на всеки един бежанец да влезе в него. Друг проблем е, че в самия ЕС няма консенсус коя от двете идентичности е по-важна в момента, затова и решението на Унгария за построяване на ограда очевидно се води от националния интерес, докато либерализма (включително икономическия такъв) стои зад решението на Германия и Австрия с готовност да поканят бежанците в своите държави (което, трябва да се отбележи, също така задоволява и търсенето на евтина работна ръка сред тяхното бързо застаряващо население).

Как според Вас ЕС може да помогне на бежанците?

Трудно е да се каже, тъй като бежанците са превърнати от САЩ в политически горещ картоф, който може да се използва в стратегически и демографски план като оръжие срещу интересите на ЕС. Ако те бяха останали просто хуманитарен проблем, вероятно щеше да е по-лесно да се предложат мерки, които ЕС може да предприеме. Но след като Турция „отвори портите на Ада” и позволи на множество сирийски бежанци да тръгнат за Европа, трябва да се има предвид какво натоварване е това за приемащите държави. Не само това, но такова безпрецедентно нашествие на индивиди в някои от по-малките европейски транзитни държави като Македония и Сърбия има потенциал да породи вътрешно напрежение. Такова напрежение може да се случи и в държавите, които са крайна цел, както се вижда от протестите в Германия например. При тези условия не е реалистично да се предложи подход, който казва „елате всички”, независимо колко морално правилно може да звучи това в момента. Ако някои от страните-членки на ЕС искат да приемат определен брой бежанци, нека бъде така, това е техен суверенен избор, но имайки предвид броя на пристигащите е невъзможно всички да получат адекватен подслон. Също толкова невъзможно е обаче да бъдат изпратени обратно към Турция или Сирия. Както споменах вече, това е истинска дилема тип „параграф 22” за ЕС.

Има ли риск за сигурността от масовото нахлуване в Европа? Може би екстремисти тайно ще се смесят с невинните бежанци?

Абсолютно, няма никакво съмнение за това. Мария Котовска, македонска журналистка, живеещ в Атина, казва: „Унгария твърди, че поне 90 000 души са влезли нелегално на територията й през тази година и се очаква общо 300 000 до края на годината. Повечето от тях вероятно идват по южния маршрут, което означава, че се преминали през Македония в един или друг момент. Ако направим крайно консервативното предположение, че 1% може да са терористи, това прави 1000 терориста до момента ( и до 3000 до края на годината, които идват в Македония за неопределен период от време.” Това изчисление е вярно за всяка държава, в която навлизат бежанци, тъй като ако дори 1% от тях са терористи, както много консервативно предположих,  тогава континентът го очаква сериозна дестабилизация в близко бъдеще. Освен това, налице е обратна динамика, която може да се използва от някои по-активни в рамките на НАТО държави като Франция. Не е тайна, че тя и САЩ искат да обучат колкото е възможно повече сирийци, които да бъдат върнати обратно в страната с цел смяна на режима, а стотици хиляди млади, антиправителствено настроени сирийци, крачещи из Европа, представляват отличен пазара за подбор от тяхна гледна точка. На някои от тези „привлечени” може дори да бъде обещан бъдещ живот в Европа (с включени социални придобивки), ако се съгласят да бъдат обучени и да се върнат да се бият за определен период от време. На практика това трансформира проблема с бежанската криза в затворен кръг, в който потокът хора извън Сирия става непрестанен (като по този начин лишава Сирия от така необходимата човешка сила за войната срещу терористите) и в същото време дава на Запада повече наемници, така че да се продължи кризата до безкрай и да се провокира дори още по-голяма миграция. Тероризмът ражда още тероризъм, но за Запада това са „добри терористи” до момента, в който не започнат да оперират в Европа, Северна Америка, Арабския полуостров или Турция. Тогава те стават „лоши терористи”. Вината манипулативно се прехвърля върху президента Асад, за когото по най-абсурден начин се твърди, че стои зад възхода на тероризма в страната. Едва ли може да има по-невярно твърдение по отношение на Сирия, тъй като президентът Асад е водеща фигура в световната борба с тероризма. Това показва колко политизирани са станали въпросите за бежанците и тероризма откакто САЩ и техните съюзници ги използват в името на собствения си интерес и геополитически ползи. Когато си играеш с терористи, рано или късно ще пострадаш и точно това ще се случи с „Ислямска държава”, фалшивата Свободна сирийска армия и другите, които използват бежанската криза като подходящо прикритие да се инфилтрират в сърцето на Европа. Както винаги, всяка бъдеща експлозия на тероризъм ще бъде в интерес на САЩ. Американците се стремят да разделят Европа и след това да оправдаят своята военна окупация над континента.

Превод: Георги Христов
FARS News and Oriental Review
Източник: a-specto.bg


Харесва ли ви ANONYMOUS BULGARIA? Подкрепете ни!

One thought on “САЩ се стремят да контролират европейските елити чрез бежанската криза

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s