Забравете Европа, която познавахте някога

Орди от алчни имигранти задръстиха Европа. Авторката е посетила няколко европейски страни, където всекидневно прииждат десетки хиляди хора от Африка и Близкия изток. Но това изобщо не са класически бежанци. Те се чувстват стопани на новите места, презират помагащите им местни жители и търсят за себе си нови и нови блага.

55168-560x315-trim(0,0,1160,870)Малкият град Канижа се намира на сръбско-унгарската граница. Всяка сутрин в 6 часа камбаните на църквата „Петър и Павел“ започват своята тъжна песен. Те плачат така пронизително и отчаяно до 7 ч. сутринта, че да се спи повече е невъзможно. Отивам до прозореца и дръпвам пердето. Площадът пред хотела пустее. Те са си отишли. Останали са само „наблюдателите“ – няколко мургави мъже, спящи на тревата под дърветата.

01-1-канижа

Но ето че първият международен автобус спира на централната спирка, изсипвайки прясна порция бежанци. Основно това са мъже до 30 години в джинси и тениски. Но има и жени с кърпи на главата и малки деца на ръце. Въпреки изнурителната жега жените са опаковани с тъмни вълнени дрехи. Някои дори са с черни ръкавици. Всичките тези хора очевидно са достатъчно самоуверени и абсолютно равнодушни към очарованието на старинното християнско градче. Към 9 часа отварят кафене „Венеция“, където бежанците отиват, за да заредят новите си айфони и лаптопи, да отидат в тоалетната или дори да си измият косата в мивката.

3

Лагерът на имигрантите на централния площад в Канижа

Вечерта в центъра на Канижа няма къде игла да се хвърли. Стотици хора са се разположили във временните лагери на двата централни площада. По най-скромна сметка те са около 2 хиляди души. Седят на тревата, ядат, пият и с презрение наблюдават чистачите, които прибират пластмасови торбички, бутилки, фасове и остатъци от храна.

Нощта се спуска. Тъмнината е сигнал. Хората се разделят на групи от 30-50 човека. Всяка група си има свой водач. Към 11 ч. вечерта групите пеша се отправят към сръбско-унгарската граница. Жителите мълчаливо наблюдават през прозорците как през тихото, сякаш мъртво градче се придвижват тъмните сенки на имигрантите.

01-4-група емигранти

Група бежанци се готви нелегално да мине границата през унгарската гора

„Те излизат пеша от града, а после ги вземат с автобуси циганските мафиоти – разказва таксиметровият шофьор Виктор. – На нас не ни е разрешено да извозваме нелегалните. Полицията вече спря от движение пет коли от нашата фирма. А циганите си правят каквото искат. Те са главните каналджии на бежанци по всички балкански маршрути. Циганите докарват бежанците до самата граница, а после ги прекарват през гората в Унгария по известни само на тях пътеки. Всичко започна през януари. Хората взеха да пристигат организирано всеки ден. И потокът непрекъснато нараства. Честно да ви кажа, направо взе да става страшно. Какво ще стане с нас?“

Великото преселение на народите

През 2015 г. Европа се взриви. Това, което започна като тънко поточе от имигранти, изведнъж се превърна в мощна човешка вълна, готова да помете уютната, подредена Европа. Към двата предишни маршрута: през Гибралтар в Испания и Средиземно море до италианската Лампедуза – се прибави нов, удобен и безопасен балкански маршрут. Отначало от турския Измир до гръцките острови (като първата жертва падна знаменитият остров Лесбос. Гърци са ми разказвали, че турците всячески помагат на имигрантите. Говори се, че Турция умишлено спонсорира бежанците и буквално ги изтиква в международни води). След Атина, Македония, Сърбия, Унгария по-нататък потокът се разделя на две части – Австрия и Германия или Словакия и Чехия. Дори Англия, която с такова чувство за превъзходство бомбардира нещастната Либия, изведнъж забеляза, че островният й статут няма да я спаси от нашествието. Тунелът под Ламанша ежедневно е щурмуван от озлобени бежанци. А в Германия властите бяха принудени да прибягнат към помощта на армията, която предостави палатки на имигрантите и охрана срещу разярените местни жители.

От януари до юли само по балканския маршрут са минали 100 хиляди души. Социолози прогнозират, че до края на годината те ще бъдат вече 250 хиляди. А за следващата година обещават катастрофа.

Много пъти съм работила в „горещи точки“ на събитията и в живота си съм видяла огромен брой бежанци. Плачещи жени в домашни дрехи и чехли на бос крак, мърляви деца, увити в дрипи, мъже с каменни физиономии, гневни на собствената си безпомощност. Те се радваха на бутилка вода, на парче хляб и малка парична помощ. При тези бежанци ме порази външният израз на благополучие и умението бързо да създават тук свои правила.

Бежанци в Белград

Бежанци в Белград

Паркът в Белград е до автогарата. Той изглежда като повечето паркове в европейските градове. Мъже, миещи се във фонтаните, цели семейства, спящи на тревата. Веднага след като влязох на територията на парка, на пътя ми застана група младежи. „Не можете да снимате тук“, заяви един от тях на приличен английски, показвайки с ръка фотоапарата ми. „Как така?! – възкликнах аз с ръце на кръста. – Паркът е публично място, а аз съм журналист и си върша работата.“ „Тук са нашите жени!“ „И какво? Вашите жени са покрити от главата до петите. Ако не им харесват тукашните правила, могат да се върнат обратно. Знаете ли, че Белград е столица на православна християнска държава? И жените тук ходят с открити лица? От колко часа сте в Белград?“ „От три дни“, отговаря ми моят объркан събеседник. „И вече установявате свои правила? Това не е ваша земя.“

Тук и двамата снижаваме тона и сключваме примирие. Новият ми познат се казва Халид, той е от Дамаск, на 21 години. „Аз съм истински сириец – с гордост казва той. – Не съм като всички тези…“ С презрителен жест той посочва хората, окупирали площада. „А защо това да е важно?“, дивя се аз. „Всички тук лъжат, че са от Сирия. Просто Сирия сега е много на мода. Във вестниците пишат. Никой не го е грижа за бежанците от Ирак, Афганистан, Либия, Тунис. Тук дори афганистанците са започнали да се наричат сирийци.“

Халид и приятелите му са избягали от Сирия, за да не ги призоват в армията. „За какво ми е да воювам за Асад. По-добре да отида в Германия.“ „А защо не потърси убежище в Гърция, Македония или тук в Сърбия?“ „Това са все бедни страни – презрително мръщи нос Халид. – Дори не си представях, че Европа е толкова бедна. Ние в Сирия преди войната живеехме доста по-богато. Само за пътя до Белград платих на превозвачи и каналджии 3000 долара. А до Германия ще ми се наложи да дам още 1500 долара. Аз имам пари. Мога да платя за петзвезден хотел в Белград, но тук не ни пускат, местните власти ни дават само 72 часа да останем в страната. А регистрацията ми свърши днес. Дори тук, в парка, плащам за душ и тоалетна. Но след това в Германия всичко ще бъде безплатно: образование, осигуровки, жилища за имигрантите. Там е хубаво! Искам да постъпя в университет по икономика. Като се устроя, ще доведа цялото си семейство: двамата ми братя, баща ми, майка ми и трите ми сестри.“

Пет симпатични млади жени със забрадки са се настанили на пейка в сянката на голямо дърво под охраната на двама мъже със свирепи физиономии. „Селям алейкум!“, приветствам ги аз. „Хелоу“, дружно ми отговарят те. Една от тях на име Аиша поема ролята на преводач. Трудно подбирайки английските думи, тя обяснява, че те са сирийци от Алепо и отиват със семейството си в Германия. Пътуват вече десет дни. Не познават никого в Германия, но са чували, че там приемат всички бежанци. Казват, че имат пари. Пътешествието на цялото семейство надхвърля сумата 20 хиляди долара. Майка им има диабет, но те са уверени, че немците са длъжни да ги лекуват безплатно. Омъжената Бетул ми показва изранените си крака. „Това е от онзи ден, когато през нощта минахме македонската граница през гората – обяснява тя. – Ти си красива, защото имаш бяла кожа. Но и аз бях красива, докато не ме хвана слънцето. Ето, виж.“ Бетула запретва ръкав и показва границата между загорялата и бяла кожа. „Аз ще живея в Европа и отново ще стана бяла. На север има по-малко слънце.“

Бежанците в Белград никак не приличат на сирийските бежанци, които видях в Ливан. Там те бяха трагични личности, хора, лишили се от всичко и бавно умирайки под жестокото слънце, наблъскани в лагерите. Тези, които се добират до Европа, са елитът. С парите си и със своите свръхзадачи.

Как се става бежанец?

Рано сутринта от унгарската гора недалече от градчето Ашотхал на пътя излиза група мургави хора с раници на гърба. Всички те са минали нелегално границата миналата нощ и вече няма от какво да се страхуват. Ориентират се отлично по GPS на телефоните си. Главната им задача е като срещнат първия полицай, да му представят искането си, че търсят убежище. Ако в групата никой не говори криво-ляво английски, показват написана думата „asylum“ (убежище). На официален език това се нарича „изразяване на намерение за убежище“. От този момент нататък те получават право на престой в страната за 72 часа. И не само. Имат право на легло в центъра за бежанци, три пъти на ден хранене, дрехи и обувки втора употреба и безплатни билети за пътуване из цялата страна.

Золтан, як снажен младеж в камуфлажна униформа, ме кара до едно от местата за бежанци. Золтан е от групата на унгарските доброволци, националистически (или патриотично) настроени, пазещи границата и със сила препятстващи проникването на бежанци. Но той не е военен и фактически няма никакви пълномощия. Но лошо им се пише на тези бежанци, които попаднат в ръцете на неговата организация. В най-добрия случай те с ритник ги пращат обратно през границата.

Унгарската гора, недалеч от границата. Бежанците са под надзора на полицията

Унгарската гора, недалеч от границата. Бежанците са под надзора на полицията

На полянка в гората под охраната на полицаи удобно са се разположили бежанци от различни страни. Един от тях, младият афганистанец Аманул, ми разказва, че той два месеца и половина пътувал пеша до тук, докато се добрал от Кундуз през Иран и Турция заедно с приятелите си с надеждата да се устрои в Германия. Той ми показва за потвърждение мазолите на краката си.

Редом с тях се е разположила група млади сирийци, които изглеждат като истински европейци. Руси, със светли очи, свободно говорещи английски. Заедно с тях е предизвикателна рижа млада жена, пушеща цигара от цигара. Тя е сирийка сунитка, както и приятелите й, но се държи смело сред жените със забрадки. Всички те са решени да се доберат до Швеция. Рижата се безпокои от факта, че са им взели отпечатъци от пръстите. „Чух, че могат да ни върнат обратно в Унгария дори ако се доберем до Швеция. Това е нова договорка между шенгенските страни. Длъжен си да останеш там, където са ти взели отпечатък от пръстите.“ (Тя е абсолютно права, но аз я успокоявам, че тази договорка съществува само на хартия.)

0911d002-d751-448c-a52e-2e9ca49486a8__47

Смуглият сунит от Идлиб на име Джамил с две деца ме пита кога автобусът ще ги вземе и ще ги настанят на мястото за почивка. Той е крайно възмутен от тази „дезорганизация“. Трудно е да се повярва, че този човек предната нощ нелегално е пресякъл границата. Държи се като пътник на автобусна спирка, ядосан от това, че автобусът не идва по разписание. Той поиска аз да се разправям с полицаите. А те са страшно изморени от потока бежанци: „Нямаме достатъчно коли, за да ги превозим всичките на гарата в Сегед. От сутринта заминаха шест пълни автобуса. Чакаме да се върнат и да откараме и останалите.“

Добре дошли

Чай и халялна чорба (супа с месо) за имигрантите от благотворителна организация

Чай и халялна чорба (супа с месо) за имигрантите от благотворителна организация

Унгарският град Сегед. Железопътна гара. Дървена къща, където вече всичко е готово за приемането на бежанците от доброволците от благотворителна организация. Вода, плодове, сандвичи и „халялна чорба“ (месна супа). „Защо „халялна“? – питам аз пълна, некрасива, но добродушна жена, която мие тротоара пред къщата. – Нима чужденците не са длъжни да привикват към условията на живот в Европа?“ „Естествено, че не! – възмущава се тя. – Това може да оскърби религиозните им чувства. Те са много раними.“ Тя черпи радост и взъхновение от това, че „служи на нещастните хора“.

За чужденците са приготвени химически тоалетни, душове, водни вентилатори за освежаване, безплатен интернет и подробни инструкции как да се държат с властите. Всичко е изчистено до блясък, на подноси са сложени ябълки, лицата на доброволците сияят от предстоящата среща с „жертвите“.

Подробни инструкции за бежанците на железопътната гара в Сегед, Унгария

Подробни инструкции за бежанците на железопътната гара в Сегед, Унгария

Това, което се случва по-късно, ме оскърбява до дъното на душата ми. На автогарата спират няколко автобуса, напълнени до откат с млади мъже. Излизайки на улицата, те мигновено започват да говорят по телефоните и да включват модни джаджи към интернет. Небрежно, без да обръщат никакво внимание на зачервените от вълнение доброволци, те вземат бутилките с вода, сандвичи, чинии със супа. Дори не благодарят!

„Откачени бабички – споделя впечатлението си Джунет от Пакистан. – Защо децата или внуците им не ги гледат? Защо ги пускат свободно на улицата? Навсякъде, където и да отидем, ни посрещат тези луди.“ Аз направо се задъхвам от възмущение и възкликвам: „Те правят всичко това от благородство! За да ви помогнат!“ Джунет малко е смутен: „Но аз не споря, че те са добри. Но къде са мъжете им? И нима е прилично възрастни жени да се шляят по улиците вечер и да общуват с млади мъже? Минахме през цяла Европа, хората тук са странни. Видяхме дори млади жени, които ни раздаваха сандвичи. Бяха доста разсъблечени, а бяха на не по-малко от 20 години. Толкова стари в Пакистан не могат да се омъжат. А ти защо си сама? Къде е мъжът ти?“

„На две крачки от теб – казвам отмъстително. – Той фотографира.“

Хилавият Джунет отклонява поглед от внушителната фигура на съпруга ми – хърватски журналист, и веднага сменя тона.

„Това е правилно – одобрява той. – Жената не трябвада остава сама.“ И изведнъж се паникьосва: „Нека само да не ме снима. Забранявам! Трябва да преминавам още много граници. Искам да стигна в Лондон, защото там има много пакистанци. Когато се добера до Англия и доведа двете си сестри, няма да им разреша да излизат на улицата без придружител. Виж, за най-малката – тя вече е на 14 – в Англия сме намерили приличен жених. Може да е втората му жена, но той е един приличен човек.“ „Но нали в Англия никой не регистрира подобни бракове“, възмущавам се аз. „И не е необходимо. За нас важното е благословията на Аллах в джамията. И после всичко е точно. Като дойдат децата, за англичаните тя ще е непълнолетна самотна майка. Нямаш представа колко пари ще взема за това! И медицина, транспорт, храна, образование – всичко е безплатно. Англичаните са наши бивши колонизатори. Те ще си платят за всичко. Иншаллах!“

Бежанци на железопътна гара в Сегед, Унгария

Бежанци на железопътна гара в Сегед, Унгария

„Великата“ унгарска стена

Сръбско-унгарската граница. Стоя пред внушителна 4-метрова ограда, която трябва да прегради 175 км. Това е вече знаменитата унгарска стена, която ще трябва да спре нашествието на имигрантите в Унгария. Засега тя не е достроена и бежанците минават границата всяка нощ.

01-14-

При „великата“ унгарска стена

„Странно чувство – казва Вероника, сътрудник на кмета от малкото градче Ашотхал. – Никога не съм мислила, че моята страна ще живее зад бодлива тел. Само дето не знаеш от коя страна е затворът.“

Момиче доброволка раздава вода на бежанците

Момиче доброволка раздава вода на бежанците

„Всички големи неправителствени организации протестираха“, заявява Вероника. „Да, тук може да има жертви“, съгласявам се аз, като си представям как се борят с мрежата и как в среднощна схватка със стоманената тел изтича кръвта на бежанците.

„Разбирате ли, та нали бедните диви животни могат да пострадат“, обяснява Вероника и аз с удивление се вглеждам в спокойното й лице, подозирайки, че тя иронизира. Но няма никаква ирония. „Местни глигани и елени вече напират към стената – казва тя с безпокойство. – Могат и да се наранят.“ „Да, могат. А хората, така или иначе, ще намерят някакъв изход – забелязвам аз. – Ще копаят под мрежата или ще изрежат дупки в нея.“

„Достатъчно е да се купи хубав швейцарски нож от магазина – казва член на унгарския парламент от партия „Йобик“ Мартон Дьондеш. – Стената не е препятствие. Ако имигрантът е изминал хиляди километри,за да се добере до Европа, за него няма да е проблем да заобиколи стената или да си купи нож. Може би не веднага, но имигрантите винаги намират решение. Те са навсякъде в Будапеща. В обществените паркове спят направо върху тревата. Ние не знаем от какво боледуват, какви вируси пренасят със себе си.

Това е истинска катастрофа!

Преди две години заявленията за убежище не превишаваха 2 хиляди. А тази година в края на юли ние получихме 100 хиляди заявления. Нямаме никаква инфраструктура, за да се справим с такъв наплив от хора. В Евросъюза не искат да говорят за реалните проблеми. Бюрократите от Брюксел говорят само за икономически и социални причини за новото преселение на народите. Но ако искаме да видим корена на проблема, сме длъжни да осъзнаем, че основната причина е външната политика на Запада. Намесата в Северна Африка и Близкия изток, дестабилизацията на такива страни като Ирак, Сирия, Афганистан, Тунис, Ливан, Египет, Либия. И това е само началото. Ние и досега не знаем какво количество имигранти ще дойдат при нас от Украйна, ако ситуацията колабира и настъпи икономическа катастрофа (а то е само въпрос на време). Европа все още се лута около мултикултурната политика, толерантността и правата на бежанците. Но Евросъюзът е като пациент, който не знае, че е болен.

За Унгария всичко това е обидно. Унгария никога не е имала колониално минало. А Франция и Англия ще си платят за своите престъпления. Те колонизираха източните народи, а сега бившите роби се завръщат и търсят компенсации. Но ние няма от какво да се срамуваме.“

„А вие наистина ли сте сигурни, че няма от какво да се срамувате? Чуйте историята на доктор Ахмад от Либия.“

Унгарски митничари търсят бежанци в автомобили

Унгарски митничари търсят бежанци в автомобили

„Невинни няма!“

С доктор Ахмад се запознавам в сръбското гранично градче Канижа в кафене „Венеция“. Веднага обърнах внимание на този син на Африка с тъмно лъскаво лице и дебели изпъкнали устни. Маска на африканско божество. Той бавно пие кафето си и пуши цигара, а аз гледам ръцете му, огромни и красиви, с точни и прецизни движения. Ръце на хирург. И познах.

Представям се и започваме разговор. Говорехме за „модерните“ и „немодерните“ войни, за това, че всички бежанци уверяват местните власти, че са от Сирия.

„Модерни войни! – саркастично се изсмя доктор Ахмад. – Но вие сте права. Европа не иска да чува за бежанци от Ирак и Афганистан. Готови са да запушат ушите си с памук. Но още по-оскърбително реагират на бежанците от Либия. Нали именно Франция и Великобритания бомбардираха моята страна. А сега се отвърнаха от нас!

Един вид, ние ви донесохме демокрацията, а вие не можахте да се възползвате от плодовете на свободата! Вие, либийците, трябва да се срамувате, че излъгахте нашите очаквания. Съжалявам, че бях такъв глупак. Имаше еуфория, когато свалиха Кадафи. Синът ми беше едно такова възторжено момче, което подкрепяше революцията, но загина.“

Лицето на доктор Ахмад остава спокойно, когато говори за сина си. Фатализмът на мюсюлманина и сдържаността на жителя на Изтока.

„Имам две дъщери. Избягахме в Европа почти веднага след като настъпи хаосът, оставих гроба на сина си. Аз съм лекар, но не си намерих работа по специалността в Египет. Навсякъде си има вътрешна конкуренция. Не обичат чужденците. Не искам да ви преразказвам скучната истрия на моите скитания. Надявам се в Европа да признаят дипломата ми. Английският ми е добър. Може би ще ми провърви.“

„Но местните жители са в паника от нашествието! – казвам. – Гърци, сърби, унгарци, словаци, чехи твърдят, че не са го заслужили! Че не е тяхна вината, че целият Близък изток и Северна Африка са потопени в кръв.“

„Как така!“ – възкликва доктор Ахмад и жълтеникавото бяло на огромните му африкански очи се пълни с кръв. – Аз нямам претенции към сърбите. Засега. Но Гърция, Унгария, Словакия, Хърватия – те са членки на НАТО. Да, те не са бомбардирали моята страна, но нали са плащали пари за военния бюджет на НАТО? Нима не са изпращали свои войници в Афганистан и Ирак? Няма да им се размине наказанието. НАТО заля с кръв целия Близък изток и сега слабата Европа, която даде власт над себе си на американския Сатана, ще бъде унищожена. Нашите жени ще нараждат деца. След пет години лицето на Европа напълно ще се промени. Аз не се радвам от това. Уважавам великата европейска култура и не искам вместо църкви тук да стоят минарета. Но така ще бъде. Това е възмездие. Иншаллах!“

„Дойде време вината да се сподели от всички“

„А нима не е прав вашият доктор! – неочаквано възкликва Мартон Дьондеш, член на унгарския парламент от партията „Йобик“, когато му разказах историята на доктор Ахмад. – Унгария е член на ЕС и НАТО. И когато тази организация води агресивна полиитка, за да разруши Сирия, Тунис, Либия и Ирак, ние не сме длъжни да пазим мълчание.

Ние трябва честно да кажем на нашите съюзници: „Чуйте! Това е против интересите на Европа и против интересите на нашата страна.!“ Да, ние не сме взимали участие в бомбардировките на Ирак и Сирия, но наше е мълчанието – наша е вината.

Аз и досега смятам, че направихме огромна грешка, като се присъединихме към НАТО. На хартия се присъединихме към отбранителен съюз. На практика обаче Унгария е член на агресивна настъпателна организация, която разрушава Близкия изток и провокира Русия със ситуацията в Украйна. Лидерите на Европа са или глупаци, или предатели. Въпреки че когато от материалите на Уикилийкс разбереш, че дори Меркел е под постоянно наблюдение от американските спецслужби, то разбираш: повечето лидери на Евросъюза могат да станат обект на шантаж.“

Живадин Йованович

Живадин Йованович

Живадин Йованович, бивш министър на външните работи на Сърбия, принадлежи към тези хора, които виждат тясната връзка между миналото и настоящето.

„Новата разрушителна вълна на имиграцията е следствие от империалистическата политика на Запада – твърди той. – Всичко започна в Сърбия след разпадането на Югославия и натовските бомбардировки над Белград. Именно тук беше направена първата крачка за атаката на Сомалия, Судан, Афганистан, Ирак под предлог борба с тероризма и защита на правата на човека. Америка винаги е преследвала политиката на хаос, която й дава в ръцете контрол над природните ресурси, стратегически линии за комуникация и трафик на хора, наркотици и оръжия.

Последствията падат върху Европа, но Евросъюзът не е толкова съюзник на САЩ, колкото техен съперник. Ето защо Америка принуди ЕС да участва във всички военни операции, спонсорирани от САЩ, започвайки войната от Югославия. В действителност европейците воюват против самите себе си. Атаката над Либия беше варварство, символ на което стана чудовищно жестокото убийство на Кадафи. Сега получихме огромна безконтролна територия за разгул на бандитизма. Войната в Либия показа лицето на Запада – егоистично и неоколониално. Видяхме Франция, страдаща от комплекс за малоценност, отдавна загубила престижа си, и Саркози, разиграващ ролята на Наполеон. Видяхме Британия, която има огромен колониален исторически опит, на която не достига военна мощ. Именно англичаните често се изявяват като подстрекатели в конфликти, опитвайки се да обединят своите амбиции на бивша империя с американската сила и власт. А сега и англичаните, и французите хорово закрещяха, че трябва нещо да се направи с имигрантите. Всъщност си имаме работа с класически ефект на бумеранга.

Да, имиграционната бомба избухна, но причините за взрива са по-сложни, отколкото изглеждат на пръв поглед. При нас идват млади, образовани мъже с пари. Всички модни фризьорски ателиета в Белград са пълни с хора от Близкия изток. В скъпите сервизи за химическо чистене се дават цели чували с дрехи. Ясно е, че някой им помага финансово.

Полицията признава, че сред имигрантите има екстремисти. Всичко, което полицията може да направи, е да вземе отпечатъци от пръстите им. Пред нас са т. нар. „спящи клетки“. Когато му дойде времето, те ще се събудят и Европа ще бъде залята от вълна на терор.

Паника на Балканите!

Мигранти минават границата на Гърция за Македония

Мигранти минават границата на Гърция за Македония

Македония. В страната е обявена извънредна ситуация. Пълен хаос на гръцко-македонската граница. Полицията е блокирала всички проходи и монтира бодлива тел. Бежанците щурмуват. Полицаите са принудени да използват сълзотворен газ и да призоват на помощ армията. Бежанци лежат на релсите, поради което е прекъснато влаковото движение между Гърция и Македония. В неутралната зона са се скупчили хиляди хора. Македонците обвиняват гръцката полиция в това, че бездейства и се опитва да прекара чужденците от Гърция.

Мигранти от Ирак си почиват на улицата. Прешево, Сърбия

Мигранти от Ирак си почиват на улицата. Прешево, Сърбия

Сърбия. Правителството говори за хуманитарна криза. Бежанците са вече около 80 хиляди, а в имиграционните центрове са устроени едва няколко хиляди. Въпреки че бежанците не искат да останат в Сърбия (хватката е известна – обявяват намеренията си за убежище, но без да пишат официално заявление), но жестокият контрол на границата с Унгария ги поставя в безизходна ситуация. Почина първият сърбин, заразен с нилска треска.

Група мигранти от различни страни си почиват на пътя след пресичане на границата със Сърбия

Група мигранти от различни страни си почиват на пътя след пресичане на границата със Сърбия

Хърватия. Загрижена за летните си туристически проблеми, Хърватия внезапно се събуди и изпадна в паника, когато откри, че бежанци се опитват да пресекат сръбско-хърватската граница. Което е логично: на границата между Хърватия и Словения (шенгенска зона), са разположени гъсти гори, през които цигани преди са превеждали китайци. А след Словения започва богатата Австрия и между тях няма граница. В самата Хърватия се намират не малко „полезни идиоти“ от средите на неолибералите, които призовават своите съграждани да отворят сърцата и вратите си за близкоизточните имигранти. Неолибералният вестник „Jutarnji list“ вече предложил места, където могат да се настанят бежанците в прекрасната Хърватия – празни военни казарми в Пула, Вараждин, Карловац, в Далмация. И дори в изоставения дворец на Естерхази, недалеч от очарователния Илок.

Но малката, затворена в себе си Хърватия неотдавна преживя шок – в Кайро преди месец терористите от „Ислямска държава“ отвлякоха гражданин на Хърватия и му отрязаха главата. Фотографията бе публикувана в интернет, на която 30-годишният баща на две деца държи собствената си глава в ръцете. Можем да си представим, че евентуалното чуждо нашествие ще доведе до истерия местното население. Неотдавна в интернет се появи следният плакат: „Скъпи имигранти! Добре дошли в Хърватия! Няма работа, няма пари, няма бъдеще. Моля, минете в Словения. Благодарим ви!

Плакат в хърватския интернет: Драги имигранти, добре дошли в Хърватия. Няма работа. Няма пари. Няма бъдеще. Продължете към Словения. Благодарим.

Плакат в хърватския интернет: Драги имигранти, добре дошли в Хърватия. Няма работа. Няма пари. Няма бъдеще. Продължете към Словения. Благодарим.

Бранислав Джорджевич

Бранислав Джорджевич

„Забравете Европа, която познавахте някога – със страст казва директорът на сръбския Институт по международна политика и икономика проф. Бранислав Джорджевич. Европа е стисната в мюсюлманските геополитически клещи: Испания, Италия и Балканите. Дори в Букурещ, където на практика няма мюсюлмани, Турция построи най-голямата джамия в Европа. Неотдавна Балканите бяха посетени от Виктория Нюланд, която заяви в интервю: за да победи „Ислямска държава“, на САЩ са необходими от 5 до 10 години. Аз съм бивш военен. За да се победи ИД, е нужно не време, а воля. Вие питате, кой има интерес от хаоса в Близкия изток? Само сметнете колко хора в САЩ работят за военно-промишления комплекс. Пряко или косвено. Сметнете и членовете на семействата им. А колко избиратели ги поддържат? За да се развива военната промишленост, трябва да се изтъргува вече готовото оръжие. И да се изпробва новото. Не може просто да го произвеждате. Това е най-голямата индустрия на света. По-голяма, отколкото е газовата и нефтената. И още един въпрос: нуждае ли се Америка от силна Европа?“

„Естествено че не – казвам. – И все пак: кой е главният виновник?“ Най-тъжното в професията на журналиста е когато задаваш въпрос и знаеш отговора. И знаеш защо събеседникът ти не може да отговори честно. Доктор Бранислав Джорджевич, директор на института, който последователно върви след Евросъюза, е внимателен в коментарите. „За всичко нас ни наблюдава Големият Брат. Знаете как се казва. Защо питате?“

Източник/снимки: glasove.com
Автор: Даря Асламова, Комсомолска правда
Превод: Рени Нешкова

15 thoughts on “Забравете Европа, която познавахте някога

  1. Правилна информация. … Горчива Истина !
    И не мога да проумея защо ние (имам в предвид и народи от европейски държави !) – имаме своите виждания на проблеми с имигранти, а нашето правителство и правителства на тези народи като че ли не са от народа произхождат ! и мислят другояче ! До такава ли степен притиснати-шантажирани от САЩ че са готови на всичко ?!!! Не отчитат ли че в целият Свят още се намира в кризата ?! …броят се „стотинки“ за да няма излишни разходи !… а тук приеми бежанци ! и сподели с тях всичко ! … А те още и с претенции ! и със своите изисквания ! НАПРАВО НАШЕСТВЕНИЦИ-ЗАВОЕВАТЕЛИ !
    А главното, защо не поставят на границите съответни служби въпрос към бежанците мъже (сирийци и други!) – Вие сте здрави и корави защо не защитавате своята родина? Защото САЩ иска да прокара своята политика във вашата държава и да натопи икономиката на Европа!? И Вие съдействате на САЩ развалила вашата родина да натопи и Европа ? Вие мислите да се върнете някога по своите отечества и да се грижите за гробове на своите роднини ? А щом харесвате живота в Европа – защо тогава не се борите същото да стане у вас ?
    ……………………………………………………………….
    Мнение: Всичките да ги нахраним, да ги изкъпем и : а) мъже от 18 до 55 год.възраст – обратно в Сирия, в Ирак, в Афганистан и т.н. б) жени, деца, възрастни – на кораб и в Америка в „барака“ на издръжка на Обама!
    ………………………………………………………………… За информация: Бесарабски българин съм от върнали се на пра-родина и не съм учил български език в училище. Се надявам, че смисъл ще разбере всеки гражданин на РБ.

    • „И не мога да проумея защо ние… а нашето правителство…“ – ами Юрий, защото сме поробени, колонизирани страни. Послушай малко Евгений Алексеевич Фьодоров и ще разбереш за какво става въпрос.

      Страна, която е колонизирана, няма как да не бъде управлявана от колонизаторите, тоест, от поробителите. И естествено, колониалното правителство на поробената страна не е суверенно, национално правителство. То няма нищо общо с народа и с неговите интереси. Напротив, то прави всичко възможно, за да експлоатира народа в угода на колонизаторите. Това е елементарна система – така е било винаги в света на юдео-англосаксонската (западната) цивилизация. И винаги ще бъде така, нищо не се е променило.

      Проблемът е в това, че колониалната система има много органични инструменти, осигуряващи безпроблемната експлоатация на колонизирания народ.

      Много важен, ключов елемент на колониалната власт е медийната пропаганда (мозъчните промивки). Целта е народът да бъде доведен до такова безмозъчно, овчоподобно състояние, че изобщо даже да не си дава сметка, че е колонизиран и поробен. Напротив, той трябва да възприема положението си даже със задоволство (!) – всички неща точно на обратно, надолу с главата. Народът трябва да счита робството за „свобода“, диктатурата – за „демокрация“, феодалната зависимост – за „прогрес“, ограбването – за „стопанска инициатива“, и т.н., да не изброявам. Поробеното овчелюдие трябва да възприема околния свят като отразен в някакво криво и вдлъбнато огледало, което обръща всичко наопаки.

      Медийната пропаганда се грижи за това и именно по тази причина медиите са всъщност най-важният инструмент на колонизатора, те са неговата ПЪРВА власт. Както виждаме, в нашите колонизирани страни, пропагандата работи безотказно. Народът е безволен, тъп, полуграмотен, елементарен, порочен, безгласен, объркан, развратЕн, дезорганизиран, политически импотентен, накратко – напълно безпомощен.

      Друг важен инструмент е образованието. Не случайно веднага след колонизирането на страната първата работа на поробителя е да започне „реформи“ на образователната система. Тя трябва да бъде лишена от нейната възпитателна функция и трябва да престане да произвежда мислещи хора. Трябва да започне да щампова елементарни, полуграмотни и примитивни изпълнители. Най-добре би било, ако те са и хора развратени, егоисти и социопати. За целта се работи по „половата просвета“ на учениците, в образоването се налагат „прогресивни методи“, използващи психопрограмиране и пр., масово се налага решаването на тестове (за време), за да се стимулира тъпото наизустяване, а не творческото мислене… и много много други неща – в цяла, подробно разработена и много сложна (деструктивна) система.

      В управлението на страната се подхожда системно, още от самата конституция! Впоследствие и в цялото законодателство, та чак до подзаконовите актове. Навсякъде се залагат механизми, които не допускат до политическия живот и особено до реалната власт никакви хора, които не са вече лоялен (!) елемент на колониалната система. Ако не сте предварително филтриран национал-предател, вие просто няма да получите тези ресурси, които са ви необходими, за да стигнете до парламента, а оттам и до изпълнителната власт.

      В обществения живот се налага мрежа от изкуствени (външни) „обществени“ организации (т.нар. НПО-та), които обслужват интересите на поробителя. Те се занимават с налагане на деструктивни и измамни идеологии, с манипулиране на хората, с разузнавателно-аналитична дейност, с активна намеса в обществения живот, даже с т.нар. „активни мероприятия“. Тоест, това са агенти на колонизатора, които имат за цел да изместят от обществения живот истинските, естествено възникващи обществени организации и сили, да подменят волята и гласа на народа, да му „обяснят“ какво той „иска“ (или „трябва да иска“) и т.н. и пр.

      И това далеч не са всички механизми на „меката сила“, с която колонизаторът държи в подчинение поробения народ и експлоатира страната. Но може би, тези са най-важните. Да не засягам конкретно финансовите и икономически механизми, чрез които се осъществява самото източване на страната, образно казано, изпиването на нейната кръв.

      ЕТО ЗАЩО между действията на народа и действията на правителството не може да има съответствие. Това е така просто поради една елементарна причина: ЛИПСАТА НА СУВЕРЕНИТЕТ. Или иначе казано, поради РОБСТВОТО.

      И тук не трябва да бъркаме две неща: класовата експлоатация на трудещите се и колониалната експлоатация на народа. Едното и другото протичат едновременно. Борбата срещу едното и другото си има своите специфични методи, които могат да се комбинират и често се припокриват. Но могат и да са различни. И приоритетите могат да са различни. Обикновено пръв приоритет е националното освобождение (възвръщането на националния суверенитет) и едва след това е уместна и става възможна някаква революция, променяща обществено-икономическата организация на обществото.

      Националното робство е обикновено по-тежко и по-трудно преодолимо от класовото. По този въпрос естествено, много спорят троцкисти и сталинисти, но аз лично по-скоро вярвам на Сталин в това отношение. Мисля, че по-доброто общество може да бъде създадено първо в ЕДНА ОТДЕЛНА, КОНКРЕТНА страна, след която да последва втора, трета и т.н. Абсолютно е невъзможно да се организира и осъществи „интернационална“ класова революция „без граници“ – едновременно по целия свят, или някъде там, в някой многонационален регион на света. Това е щуротия, утопия.

      За съжаление, между класите в страната-колонизатор и в страната-колония има и винаги ще има недоверие, а следователно, няма да има никакво сътрудничество. Даже и най-просветеният и съвестен гражданин, даже и този с комунистически убеждения (!), живеещ в метрополията, когато работата дойде до практически неща – до неговото семейство, дом, храна, облекло, стандарт на живот – ще предпочита да си живее по-добре от събрата си в колонизираната страна. Вместо заедно с него да тръгне да прави революция. От която събратът му ще спечели, а той най-вероятно ще загуби, и то доста. (Елементарна логика, нали?) Затова конкурентната борба на нациите (и съответно, национално-освободителната борба) за съжаление, винаги има приоритет пред класовата борба. (Поне аз лично, вярвам именно в това.)

      Няма нищо сложно. Елементарно, Уотсън.

      • Тя е в зародиш много повече от 5 години… Истинската част на войната ще се случи съвсем скоро. Или до края на тази година или началото на 2016… Неизбежно е и сме обречени.
        Много хора от обкръжението ми (роднини, познати и приятели) постоянно ме упрекват, че не се задомявам и нямам жена и дете/деца… Ами не искам детето ми да расте в такъв свят и да бъде разкъсано в буквалния и преносния смисъл от шайка озверели психари с болни амбиции…
        Бог да е с нас и ние да сме с Него!

  2. Чета статията и ми настръхва косата. В момента в Европа се зарежда бомба и то не каква да е, а толкова силна, че когато избухне, ще разруши този прекрасен, стар континент! И за съжаление, това ще е много скоро. Ако всички европейски и световни лидери не се обединят много бързо и не унищожат чудовището ИДИЛ, и да върнат тези хиляди (а може би вече и милиони) „екскурзианти“, ще дойде време, когато европейците ще търсят място къде да емигрират. Толерантността е хубаво нещо, но не на всяка цена!

  3. Първо трябва да се запитате защо ги има и каква е причината и после да ги съдите.
    Не бяха ли американците и европейските им партньори които им помогнаха да свалят властта? Лошото е че америка е далече и само Европа сърба попарата.
    Защо им беше необходимо дацсе бъркат в чужди култури и ценности?

    • Защо САЩ се занимава с интервенции, защо предизвиква хаос, беди и разруха по целия свят? Ами защо бандитът се занимава с грабежи? Защо Вълчо лапа агънца? Каква е причината?… Ама и странни въпроси задаваш…

      Ние не съдим емигрантските тълпи. Просто са ни отвратителни. А и са опасни – така, както е опасен заразеният с проказа. Какво да ги съдиш тях… Те са си просто други. Прекрасно се вписват в картинката на Близкия изток, където им е родината, където са се оформили „културно“ и където им е мястото. Ние СЪДИМ тези, които ги изпращат да завладяват Европа! Ние съдим сценариста зад кулисите – еле, като си говорим за САЩ… Да си дойдем на думата. Но не е зле да се замислим, кой ВСЪЩНОСТ управлява днес – както в САЩ, така и в ЕС, и изобщо в целия западен свят.

      • Хубаво е всички хора да се замислят кой управлява светът. САЩ е само интрументът за управление, а истинските управници са хора, чиито имена няма да се чуят или прочетат в медиите. Става въпрос за фамилиите Ротшилд и Рокфелер. Има достатъчно написана литература по тези въпроси, а желаещите да научат жестоката истина и пропаганда, винаги могат да го направят.

    • Не сваляй и от себе си вина за това че имаме такиви „избрани“ правителства !
      Въпрос: Какво трябва да направим за да оцелее националното ( и българско, и германско, и френско и т.н.!) ?
      На Русия ще и бъде много трудно да освобождава цялата Европа от пагубно „миротворческо“ влияние на САЩ ! на държава имаща на герба си ЛЕШОЯД ! (нищо че е бялоглав! – и той яде мърша ! )

      • (Всъщност, е белоглав орел… Но това не е важно.)

        Юрий, едва ли някой се опитва да свали от себе си вината и отговорността. Но и не трябва да живеем с илюзията, че е много лесно да се преборим за националния си суверенитет. И че имаме за това всички механизми – един вид, какво ви пречи? – просто отидете на избори до урните, пуснете правилната бюлетина и ето, страната ви ще поеме друг курс, и всички ще се спасим! Или просто излезте малко да се поразходите всички заедно, на една-две демонстрацийки, и правителството ще се уплаши и ще се поправи. Това е все едно да кажеш: защо не вземете да литнете? Ето, вижте колко е просто: размахвате силно ръце… И политате! Имате си ръце, нали? Ако не полетите, то вероятно просто не махате достатъчно усърдно…

        Нека да не бъдем наивни! Всъщност, нещата са много по-сложни. Само на пръв поглед изглежда, че можем лесно да ги променим. Да, можем – но това никак не е лесно и иска дълга, жестока, продължителна борба, която си иска своята специална методика и технология…

        Колониалната система днес действа с „мека сила“, която обаче си е съвсем реална СИЛА. Много мощна СИЛА. Системата е много добре разработена, обмислена и изпробвана в много страни за стотици години и е доведена почти до съвършенство.

        Естествено, много хора са безпомощни, защото мозъците им са парализирани. И тук е основната борба. Ние, които знаем истината, сме много по-виновни и по-отговорни. Ние сме тези, които трябва да събуждат хората, да им казват истината за тяхното положение. Но всъщност, това означава да станем войници в една информационно-пропагандна война. И тази война не е никак лесна. В нея също се дават жертви, има и много лишения и неудобства…

        Не казвам, че няма смисъл да правим каквото и да е. А просто трябва да бъдем реалисти. Трябва да правим каквото можем и без романтични илюзии да си даваме сметка, колко тежко е положението. Войната си е война.

  4. Още през 2005-6 година разбрах накъде духа вятъра. Тогава наблюдавах свръх-агресивната пропагандна вълна, проповядваща на европейците „мултикултурализъм“ и „толерантност“. Наблюдавах и как овчелюдните европейци супер лесно се съгласяваха и охотно възприемаха тези лъжи. В резултат на което се превърнаха в еврЕЙопейци. И днес масово плюят – даже не и на вярата в Бога!, – а върху културно-историческите си ценности. Плюят на традициите си, възпитани от християнството. Плюят на цивилизационния мироглед, възпитан от християнството. Даже му се присмиват. И плюят отвисоко на всяка духовност и нравственост, която са почитали техните родители, дядовци и баби, от която са се ръководили във всяка област на своя живот.

    Днешните еврейопейци плюят и акат върху корените си! От които корени расте дървото на европейската цивилизация. Но, естествено, ако унищожаваш корените на едно дърво, то няма как да не умре. Ако унижиш и заличиш традиционната си духовност, няма да останеш дълго без никаква. Просто освободеното място ще се запълни, като на мястото на старата ще се намърда друга, нова духовност. И тя ще донесе със себе си други, нови традиции, ценности, мироглед, култура… Така е; като не искате евангелска духовност – ще получите първо животинска, а после и демонска. След първата ще последва и втора „културна“ вълна, а после може би и трета… До пълното изтребване и изместване на коренното население с някакво друго.

    Така, че още преди десет години разбрах – европейците ще си платят жестоко за глупостта си. Неизбежно ще бъдат наказани, и то сами ще си го направят. Ще бъдат заличени от лицето на земята и то така, че няма да остане даже и спомен за тях. Нито гените им, нито езика им, нито църквите им, нито архитектурата им, нито музиката и литературата им, нито философията им, нито песните им и танците им, нито облеклото им, нито идеите им, нито нравствеността им, нито науката им, нито богатите им библиотеки, нито даже самата им природна среда. НИЩО няма да остане! Всичко ще бъде систематично и злостно унищожено, изтребено, изкоренено, заличено, изпепелено и заменено с друго.

    И хем писах статии, коментирах, разказвах, разяснявах, убеждавах… Разни дебили ми се присмиваха и ми правеха маймунски физиономии. Разни благочестиви християни ми казваха, „Абе ти не се тревожи, моли се там и си трай, Бог си знае работата“. Разни много мъдри хора твърдяха, че има нещо такова, но може би не е толкова страшна работата… И всички дружно си мълчаха и игнорираха проблема. А беше нужно съвсем малко, за да спасим ако не света, ако не Европа, то поне нашата малка красива страна.

    Не ми е жал за еврейопейците. Днешната западна цивилизация ми е дълбоко отвратителна и ми се струва, че нито една най-микроскопична сълзичка даже няма да пролея за нея. Тъжно ми е само за българския, героичен, православен народ, чийто принос в съкровищницата на световната човешка цивилизация е просто безценен, неизчислим.

    Но, уви, днес и ние тук сме същите овце с промити мозъци, като еврейопейците. Но поради нашата отчайваща бедност може би ще бъдем подложени на унищожение последни. Може би, това ни дава още малко време. Но не много, само още година-две максимум. След това, ако не се събудим и не променим гейо-политическата си еврейо-атлантическа цили-вили-зационна ориентация – ще бъдем заличени бързо и решително, направо светкавично. Не, че е голяма беда… И много други народи са изчезнали в историята. И вероятно това е, защото са си го заслужавали. Но има Бог! И след като хората са решили доброволно да легнат под ножа, само Той може да промени нещата. Ако реши, че си струва.

    • Доста по-късно успях да се пробудя. Но не като оправдание – по-добре късно… Дано не е твърде късно.

      Рицарю, продължавай светата мисия. Нужен на народът е будител като теб! Твърдо подкрепям делата твои, искрено вярвам в пробуждането не само на отделния българин, но на всеки трезвомислещ европейски, азиатски, американски… жител на земята!..

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s