Зловещото завещание на Ционизма

На 4-ти Януари, 1948 г., еврейски терористи подкарват камион пълен с експлозиви към центъра на Яфа (понастоящем е квартал в Тел Авив), където го детонират убивайки 26 души и ранявайки около 100 палестински жени, деца и мъже. [1] Атаката била дело на Иргун Цевай Леуми (Национална военна организация), още известна в писма на иврит като Етцел, най-голямата терористична организация в Палестина. На чело на Иргун бил ционистът Менахем Бегин, който от 10 г. вече избивал и осакатявал араби, британци и дори евреи в усилията си за създаване на Еврейска държава.

Роналд Рейгън и Менахем Бегин

Роналд Рейгън и Менахем Бегин

Тази терористична кампания означавала, че в основата на ционизма е съществувала философската прегръдка на насилието. Това било наследството, което допринесло и за убиването на министър-председателя на Израел Ицхак Рабин на 4-ти Ноември, 1995 г.

Иргун не била единствената терористична група, но била най-активната от всички във всяването на терор в Палестина. Преди нападението в Яфа, най-голямото им постижение било на 22 Юли, 1946 г., когато взривили хотел Крал Давид в Йерусалим – убивайки 91 души, от които 41 араби, 28 британци и 17 евреи. [2]

Хотел Крал Давид след атентата

Хотел Крал Давид след атентата на Иргун

Другата голяма терористична организация, оперираща в Палестина през 40-те години на миналия век, била Лохамей Херут Израел – Лехи (Борци за свободата на Израел), по-позната като Бандата на Щерн, наречена така заради фанатичният и създател Аврам Щерн.

Аврам Щерн

Аврам Щерн

Два от най-впечатляващите безчинства на Лехи са били убийството на британския колониален секретар лорд Мойн в Кайро през 6-ти ноември, 1944 г., и убийството на граф Фолке Бернадот от Швеция в Йерусалим през 17-ти септември, 1948 г. [3]

И двете терористични организации са си сътрудничили в клането в Деир Ясин, където са убити 254 палестински мъже, жени и деца, на 9-ти април, 1948 г. Оцелелите след клането палестинци били прогонени от Йерусалим, като за целта били водени като роби по улиците на града и осмивани от празнуващите терористи.

deir-yassin

Жервтите на клането в село Деир Ясин

Ицхак Шамир бил един от тримата лидери на Лехи, които решили да убият Мойн и Бернадоте. И двамата с Бегин по-късно стават министър-председатели на Израел. Управлявали в продължение на 13 г., между 1977 и 1992 г. И двамата били лидери ционисти в ултра националистка организация основана от Владимир Зеев Жаботински през 1920 г. Той е човекът, който пророкува създаването на желязната стена от еврейски щикове за да получи земята сред арабите в Палестина. [5] Неговите последователи взели лозунга му буквално.

Бегин и другите терористи били сърдечно мразени сред основните линии на ционистите водени от Давид Бен-Гурион, който редовно посочвал Бегин за нацист, сравнявайки го с Хитлер. В известно писмо до „The New York Times“ през 1948 г., Алберт Айнщайн нарича Иргун „терористична, дясна, шовинистична организация“, която застава за „ултра национализъм, религиозен мистицизъм и расово превъзходство“. [6] Айнщайн се противопоставя на посещението на Бегин в САЩ през 1949 г. заявявайки:

„Групите Иргун и Щерн откриха терора сред еврейската общност в Палестина. Учителите бяха бити заради това, че говореха против тях, а възрастните бяха застреляни, защото не позволиха на децата си да се присъединят към тях. Чрез престъпни методи, побои и грабежи, терористите уплашиха населението, изисквайки тежък данък.“

Бен-Гурион считал толкова заплашващи тези групи, че малко след създаването на Израел през 1948 г., поискал да се разпуснат. Напук, Бегин внесъл огромна пратка с оръжия на борда на кораба Алталена, псевдонима на Жаботински. [7]

Корабът бил военен излишък на САЩ, дарен на Иргун от еврейския комитет за национално освобождение Хилел Кук, който бил съставен от американски евреи, поддръжници на Иргун. [8] Дори тогава американските евреи били основният източник на средства за ционизма.

Бен Хехт, американски новинар и драматург, пише след един терористичен акт на Иргун:

„Евреите в Америка са с вас. Вие сте техните шампиони … Всеки път, когато взривите британски арсенал, или разрушите британски затвор, или изпратите британски влак високо в небесата, или отивате с вашите оръжия и бомби срещу британските предатели и нашественици в нашата родина … Евреите в Америка празнуват в своите сърца.“

Алталена бил зареден с оръжия и муниции на стойност $5 млн. и 940 доброволци евреи. Бен-Гурион се вбесил нареждайки корабът да бъде потопен в пристанището на Тел Авив. Въоръжените сили на новата нация открила огън и Алталена бил подпален убивайки 14 евреи и ранявайки 69. [10] Бегин също бил на борда, но успял да се измъкне без наранявания. По-късно през нощта той скочил срещу Бен-Гурион наричайки го „откачен диктатор“, а кабинета му определил като „престъпни тирани, предатели и братоубийци“. [11]

Корабът

Корабът „Алталена“ след подпалването му

Заместник-командирът участвал в аферата с кораба бил Ицхак Рабин, същият човек, когото убиха духовните наследници на Иргун след това, по време на поста му като министър-председател. През целият си живот Рабин се противопоставял на евреите от Америка и техните радикални съюзници в Израел, които се борили против мирните процеси.

Тези в сърцето на еврейската държава белязали една дълга и ожесточена борба между местните ционисти и ревизионисти. Това продължава и днес въпреки виковете след убийството на Рабин, че това е нещо нечувано и невиждано, евреин да убие евреин.

В ядрото на този конфликт, който разделя Израел, се крият различните философии на Давид Бен-Гурион и Владимир Жаботински. И двамата са от Източна Европа, родени през 1880-те и двамата търсели създаването на еврейската държава. Бен-Гурион бил прагматичен и светски, а Жаботински нетърпелив лидер-месия, който прославил героичните украшения на фашизма. [12] [13] [14] Той бил и почитател на Бенито Мусолини във фашистка Италия. Биографът на Бегин написа за него, че имало една тъмна страна във философията на Жаботински, която е „кръв, стомана и огън, дисциплина и церемониалност, манипулиране на масите, расовата изключителност като сърцето на нацията.“ [15] Една от любимите му фрази била: „Трябва да се създаде, с пот и кръв, раса от мъже, силни, смели и жестоки.“ [16]

Бен-Гурион и Жаботински

Бен-Гурион и Жаботински

Жаботински умрял през 1940 г., а човекът наследил неговият екстремен национализъм бил Менахем Бегин, който го приложил и на практика в политиката.

„Светът не жали този, който е заклан. Единствено уважава този, който се бори.“ „Ние се борим, затова съществуваме.“ – Менахем Бегин [17] и написал: [18]

„От кръв и огън, сълзи и пепел, се роди нов вид човешко същество, образец напълно непознат на света за повече от 1800 г. – евреинът войн. Аксиома е, че тези които се борят трябва да мразят … Ние трябва преди всичко и на първо място да мразим …“

От тези ранни лидери на ционизма се появиха техните преки потомци в израелския политически спектър. Рабин и неговият наследник, Шимон Перес, са двете протежета на Бен-Гурион. От страна на Жаботински и Бегин са последователите им Ицхак Шамир, Ариел Шарон и сега Бенямин Нетаняху, настоящ министър-председател на Израел.

Бенямин Нетаняху, отзад на фона портрет на Бегин

Бенямин Нетаняху, отзад на фона портрет на Бегин

Докато двете големи фракции на ционизма имали несъгласия в тактиките си, техните окончателни цели да поддържат еврейската държава свободна от не-евреите е била абсолютно същата. [19] Рабин обяснил в едно интервю с Роуланд Иванс и Робърт Новак:

„Вярвам, че мечтите на евреите от 2000 г. насам, да се върнат в Цион, бяха да създадат еврейска държава, а не двунационална такава. Затова аз не искам да анексирам 2,2 млн палестинци, които са с различен субект от нашият – религиозен, политически и национален, против волята им да се превърнат в израелци …“

Ицхак Рабин

Ицхак Рабин

Ариел Шарон, водещ говорител на дясното крило на ционизма, коментира през 1993 г.: „Нашите предци не дойдоха тук, за да се изгради демокрация, а да се изгради една еврейска държава.“ [20]

След „разпускането“ на терористичната ционистка организация Иргун през 1948 г., тя се влива с членовете и оръжията и в Израелските отбранителни сили Цахал – за да „защитават съществуването, териториалната цялост и суверенитета на израелската държава“ и да „предпазват жителите на Израел и да се борят срещу всички форми на тероризма, които застрашават всекидневния живот.“

donald-neff-james-bucknerАвтор: Доналд Неф

За автора

Доналд Неф (15 окт 1930 10 Май 2015) е американски историк и журналист. Роден в Йорк, Пенсилвания. Прекарал 16 години като служител на „Time“, бивш шеф на „Time“ в Израел. Също така е работил и за „The Washington Star“. Служил в армията на САЩ от 1948 до 1950 г. След като завършил той станал журналист през 1954 г., и след редица позиции, се присъединил към Лос Анджелис Таймс през 1960 г. и става техен кореспондент в Токио. Неф пише ретроспективен материал през 1995 г. с подробна информация за промяната в про-ционистката си гледна точка – по време на неговите години като кореспондент в Близкия Изток.

Бележки

[1] Sam Pope Brewer, New York Times, Jan. 5, 1948, and Khalidi, Before Their Diaspora, p. 316. Also see Palumbo, The Palestinian Catastrophe, pp. 83-4. Initial reports put the death toll at 34.
[2] Bethell, The Palestine Triangle, p. 263; Sachar, A History of Israel, p. 267. Details on the bombing and reaction of British officials are in Nakhleh, Encyclopedia of the Palestine Problem, pp. 269-70.
[3] Bethell, Palestine Triangle, pp. 181-87, 263; Sachar, A History of Israel, p. 267; Marion, A Death in Jerusalem, p. 208.
[4] Khalidi, From Haven to Conquest, pp. 761-78; Silver, Begin, pp. 88-96; Nakhleh, Encyclopedia of the Palestine Problem, pp. 271-72.
[5] Silver, Begin, p. 12.
[6] New York Times, Nov. 27, 1948.
[7] Bar-Zohar, Ben-Gurion, p. 175.
[8] Silver, Begin, p. 98.
[9] Bethell, The Palestine Triangle, pp. 308-9. An interview reflecting Hecht’s views appeared in The New York Times, May 28, 1947.
[10] Silver, Begin, p. 108.
[11] Silver, Begin, p. 108.
[12] In Hebrew, Eretz Yisrael means the „Land of Israel,“ a phrase invested with strong nationalist feelings.
[13] Time, August 16, 1948.
[14] Bar-Zohar, Ben Gurian, pp. 77, xvii.
[15] Silver, Begin, p. 11.
[16] Elfi Pallis, „The Likud Party: A Primer,“ Journal of Palestine Studies, Winter 1992, p. 45.
[17] Begin, The Revolt, pp. 36, 46. Also see Tillman, The United States in the Middle East, p. 20.
[18] Begin, The Revolt, pp. xi-xii. Also see Elfi Pallis, „The Likud Party: A Primer,“ Journal of Palestine Studies, Winter 1992, p. 45.
[19] Evans and Novak, CNN, Oct. 1, 1995.
[20] Menachem Shalev, Forward, May 21, 1339.
[21] John Kifner, New York Times, Nov. 11, 1990.

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s