Зловещото завещание на Ционизма

На 4-ти Януари, 1948 г., еврейски терористи подкарват камион пълен с експлозиви към центъра на Яфа (понастоящем е квартал в Тел Авив), където го детонират убивайки 26 души и ранявайки около 100 палестински жени, деца и мъже. [1] Атаката била дело на Иргун Цевай Леуми (Национална военна организация), още известна в писма на иврит като Етцел, най-голямата терористична организация в Палестина. На чело на Иргун бил ционистът Менахем Бегин, който от 10 г. вече избивал и осакатявал араби, британци и дори евреи в усилията си за създаване на Еврейска държава.

Роналд Рейгън и Менахем Бегин

Роналд Рейгън и Менахем Бегин

Тази терористична кампания означавала, че в основата на ционизма е съществувала философската прегръдка на насилието. Това било наследството, което допринесло и за убиването на министър-председателя на Израел Ицхак Рабин на 4-ти Ноември, 1995 г.

Иргун не била единствената терористична група, но била най-активната от всички във всяването на терор в Палестина. Преди нападението в Яфа, най-голямото им постижение било на 22 Юли, 1946 г., когато взривили хотел Крал Давид в Йерусалим – убивайки 91 души, от които 41 араби, 28 британци и 17 евреи. [2]

Хотел Крал Давид след атентата

Хотел Крал Давид след атентата на Иргун

Другата голяма терористична организация, оперираща в Палестина през 40-те години на миналия век, била Лохамей Херут Израел – Лехи (Борци за свободата на Израел), по-позната като Бандата на Щерн, наречена така заради фанатичният и създател Аврам Щерн.

Аврам Щерн

Аврам Щерн

Два от най-впечатляващите безчинства на Лехи са били убийството на британския колониален секретар лорд Мойн в Кайро през 6-ти ноември, 1944 г., и убийството на граф Фолке Бернадот от Швеция в Йерусалим през 17-ти септември, 1948 г. [3]

И двете терористични организации са си сътрудничили в клането в Деир Ясин, където са убити 254 палестински мъже, жени и деца, на 9-ти април, 1948 г. Оцелелите след клането палестинци били прогонени от Йерусалим, като за целта били водени като роби по улиците на града и осмивани от празнуващите терористи.

deir-yassin

Жервтите на клането в село Деир Ясин

Ицхак Шамир бил един от тримата лидери на Лехи, които решили да убият Мойн и Бернадоте. И двамата с Бегин по-късно стават министър-председатели на Израел. Управлявали в продължение на 13 г., между 1977 и 1992 г. И двамата били лидери ционисти в ултра националистка организация основана от Владимир Зеев Жаботински през 1920 г. Той е човекът, който пророкува създаването на желязната стена от еврейски щикове за да получи земята сред арабите в Палестина. [5] Неговите последователи взели лозунга му буквално.

Бегин и другите терористи били сърдечно мразени сред основните линии на ционистите водени от Давид Бен-Гурион, който редовно посочвал Бегин за нацист, сравнявайки го с Хитлер. В известно писмо до „The New York Times“ през 1948 г., Алберт Айнщайн нарича Иргун „терористична, дясна, шовинистична организация“, която застава за „ултра национализъм, религиозен мистицизъм и расово превъзходство“. [6] Айнщайн се противопоставя на посещението на Бегин в САЩ през 1949 г. заявявайки:

„Групите Иргун и Щерн откриха терора сред еврейската общност в Палестина. Учителите бяха бити заради това, че говореха против тях, а възрастните бяха застреляни, защото не позволиха на децата си да се присъединят към тях. Чрез престъпни методи, побои и грабежи, терористите уплашиха населението, изисквайки тежък данък.“

Бен-Гурион считал толкова заплашващи тези групи, че малко след създаването на Израел през 1948 г., поискал да се разпуснат. Напук, Бегин внесъл огромна пратка с оръжия на борда на кораба Алталена, псевдонима на Жаботински. [7]

Корабът бил военен излишък на САЩ, дарен на Иргун от еврейския комитет за национално освобождение Хилел Кук, който бил съставен от американски евреи, поддръжници на Иргун. [8] Дори тогава американските евреи били основният източник на средства за ционизма.

Бен Хехт, американски новинар и драматург, пише след един терористичен акт на Иргун:

„Евреите в Америка са с вас. Вие сте техните шампиони … Всеки път, когато взривите британски арсенал, или разрушите британски затвор, или изпратите британски влак високо в небесата, или отивате с вашите оръжия и бомби срещу британските предатели и нашественици в нашата родина … Евреите в Америка празнуват в своите сърца.“

Алталена бил зареден с оръжия и муниции на стойност $5 млн. и 940 доброволци евреи. Бен-Гурион се вбесил нареждайки корабът да бъде потопен в пристанището на Тел Авив. Въоръжените сили на новата нация открила огън и Алталена бил подпален убивайки 14 евреи и ранявайки 69. [10] Бегин също бил на борда, но успял да се измъкне без наранявания. По-късно през нощта той скочил срещу Бен-Гурион наричайки го „откачен диктатор“, а кабинета му определил като „престъпни тирани, предатели и братоубийци“. [11]

Корабът

Корабът „Алталена“ след подпалването му

Заместник-командирът участвал в аферата с кораба бил Ицхак Рабин, същият човек, когото убиха духовните наследници на Иргун след това, по време на поста му като министър-председател. През целият си живот Рабин се противопоставял на евреите от Америка и техните радикални съюзници в Израел, които се борили против мирните процеси.

Тези в сърцето на еврейската държава белязали една дълга и ожесточена борба между местните ционисти и ревизионисти. Това продължава и днес въпреки виковете след убийството на Рабин, че това е нещо нечувано и невиждано, евреин да убие евреин.

В ядрото на този конфликт, който разделя Израел, се крият различните философии на Давид Бен-Гурион и Владимир Жаботински. И двамата са от Източна Европа, родени през 1880-те и двамата търсели създаването на еврейската държава. Бен-Гурион бил прагматичен и светски, а Жаботински нетърпелив лидер-месия, който прославил героичните украшения на фашизма. [12] [13] [14] Той бил и почитател на Бенито Мусолини във фашистка Италия. Биографът на Бегин написа за него, че имало една тъмна страна във философията на Жаботински, която е „кръв, стомана и огън, дисциплина и церемониалност, манипулиране на масите, расовата изключителност като сърцето на нацията.“ [15] Една от любимите му фрази била: „Трябва да се създаде, с пот и кръв, раса от мъже, силни, смели и жестоки.“ [16]

Бен-Гурион и Жаботински

Бен-Гурион и Жаботински

Жаботински умрял през 1940 г., а човекът наследил неговият екстремен национализъм бил Менахем Бегин, който го приложил и на практика в политиката.

„Светът не жали този, който е заклан. Единствено уважава този, който се бори.“ „Ние се борим, затова съществуваме.“ – Менахем Бегин [17] и написал: [18]

„От кръв и огън, сълзи и пепел, се роди нов вид човешко същество, образец напълно непознат на света за повече от 1800 г. – евреинът войн. Аксиома е, че тези които се борят трябва да мразят … Ние трябва преди всичко и на първо място да мразим …“

От тези ранни лидери на ционизма се появиха техните преки потомци в израелския политически спектър. Рабин и неговият наследник, Шимон Перес, са двете протежета на Бен-Гурион. От страна на Жаботински и Бегин са последователите им Ицхак Шамир, Ариел Шарон и сега Бенямин Нетаняху, настоящ министър-председател на Израел.

Бенямин Нетаняху, отзад на фона портрет на Бегин

Бенямин Нетаняху, отзад на фона портрет на Бегин

Докато двете големи фракции на ционизма имали несъгласия в тактиките си, техните окончателни цели да поддържат еврейската държава свободна от не-евреите е била абсолютно същата. [19] Рабин обяснил в едно интервю с Роуланд Иванс и Робърт Новак:

„Вярвам, че мечтите на евреите от 2000 г. насам, да се върнат в Цион, бяха да създадат еврейска държава, а не двунационална такава. Затова аз не искам да анексирам 2,2 млн палестинци, които са с различен субект от нашият – религиозен, политически и национален, против волята им да се превърнат в израелци …“

Ицхак Рабин

Ицхак Рабин

Ариел Шарон, водещ говорител на дясното крило на ционизма, коментира през 1993 г.: „Нашите предци не дойдоха тук, за да се изгради демокрация, а да се изгради една еврейска държава.“ [20]

След „разпускането“ на терористичната ционистка организация Иргун през 1948 г., тя се влива с членовете и оръжията и в Израелските отбранителни сили Цахал – за да „защитават съществуването, териториалната цялост и суверенитета на израелската държава“ и да „предпазват жителите на Израел и да се борят срещу всички форми на тероризма, които застрашават всекидневния живот.“

donald-neff-james-bucknerАвтор: Доналд Неф

За автора

Доналд Неф (15 окт 1930 10 Май 2015) е американски историк и журналист. Роден в Йорк, Пенсилвания. Прекарал 16 години като служител на „Time“, бивш шеф на „Time“ в Израел. Също така е работил и за „The Washington Star“. Служил в армията на САЩ от 1948 до 1950 г. След като завършил той станал журналист през 1954 г., и след редица позиции, се присъединил към Лос Анджелис Таймс през 1960 г. и става техен кореспондент в Токио. Неф пише ретроспективен материал през 1995 г. с подробна информация за промяната в про-ционистката си гледна точка – по време на неговите години като кореспондент в Близкия Изток.

Бележки

[1] Sam Pope Brewer, New York Times, Jan. 5, 1948, and Khalidi, Before Their Diaspora, p. 316. Also see Palumbo, The Palestinian Catastrophe, pp. 83-4. Initial reports put the death toll at 34.
[2] Bethell, The Palestine Triangle, p. 263; Sachar, A History of Israel, p. 267. Details on the bombing and reaction of British officials are in Nakhleh, Encyclopedia of the Palestine Problem, pp. 269-70.
[3] Bethell, Palestine Triangle, pp. 181-87, 263; Sachar, A History of Israel, p. 267; Marion, A Death in Jerusalem, p. 208.
[4] Khalidi, From Haven to Conquest, pp. 761-78; Silver, Begin, pp. 88-96; Nakhleh, Encyclopedia of the Palestine Problem, pp. 271-72.
[5] Silver, Begin, p. 12.
[6] New York Times, Nov. 27, 1948.
[7] Bar-Zohar, Ben-Gurion, p. 175.
[8] Silver, Begin, p. 98.
[9] Bethell, The Palestine Triangle, pp. 308-9. An interview reflecting Hecht’s views appeared in The New York Times, May 28, 1947.
[10] Silver, Begin, p. 108.
[11] Silver, Begin, p. 108.
[12] In Hebrew, Eretz Yisrael means the „Land of Israel,“ a phrase invested with strong nationalist feelings.
[13] Time, August 16, 1948.
[14] Bar-Zohar, Ben Gurian, pp. 77, xvii.
[15] Silver, Begin, p. 11.
[16] Elfi Pallis, „The Likud Party: A Primer,“ Journal of Palestine Studies, Winter 1992, p. 45.
[17] Begin, The Revolt, pp. 36, 46. Also see Tillman, The United States in the Middle East, p. 20.
[18] Begin, The Revolt, pp. xi-xii. Also see Elfi Pallis, „The Likud Party: A Primer,“ Journal of Palestine Studies, Winter 1992, p. 45.
[19] Evans and Novak, CNN, Oct. 1, 1995.
[20] Menachem Shalev, Forward, May 21, 1339.
[21] John Kifner, New York Times, Nov. 11, 1990.

Advertisements

(НОТА: Ще отнеме повече време за преглеждането на коментарите! Бъдете търпеливи, няма да се появяват бързо.) Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s