Удивителните предсказания на Карл Маркс

Шон Макелви, Rolling stone, 30 януари 2014


В последно време хората често си спомнят за Карл Маркс – от Раш Лимбо, който обвини римския папа Франциск, че е „чист марксист”, до автора от Washington Times, който нарече „упорит марксист” кмета на Ню Йорк (Бил де Блазио). Но много, както и до сега, не съвсем разбират идеите на Маркс – най-острият критик на капитализма. Мнозинството от нас някога са чували, че този радикален икономист предсказва неизбежната смяна на капитализма с комунизма, но ние често не разбираме защо Маркс е смятал, че това неизбежно ще се случи. В произведенията на Карл Маркс (много от които той написал още преди Гражданската война в САЩ), се съдържат описания на някои аспекти от съвременния капитализъм – от великата рецесия, започнала през 2008 г., до iPhone 5S , намиращ се в джоба ни.

karl-marx-wikimedia-commons

По-долу, предоставяме няколко факти от живота през 2014., които са предсказани от Маркс, преди повече от век, при анализа на капитализма.

1. Великата рецесия (хаотичната природа на капитализма)

Ключовият аспект в учението на Маркс е тъкмо хаотичната, склонна към кризи, природа на капитализма. Маркс твърди, че неограниченият стремеж към печалба, рано или късно, ще застави компаниите да автоматизират работните места и да започнат все по-голямо и по-голямо производство на стоки, като едновременно с това занижават работната заплата, докато, в края на краищата, работниците няма да са в състояние да закупят продукта на труда си. Без всякакво съмнение, в нашата съвременната история, от Великата рецесия, до икономическия балон на интернет-компаниите, можем да открием признаци на това, което Маркс нарича „фиктивен капитализъм”, т.е. такива финансови инструменти като облигациите или сделки с кредитни неустойки. Ние произвеждаме ли произвеждаме, докато не остане никой, който да може да купи продукцията ни. Развитието на този цикъл наблюдаваме и до момента: Простичко казано – именно това и стана причина за краха на пазара на недвижимостта през 2008 г. Нарастващото през десетилетията неравенство доведе до съкращаване на доходите, което застави много от бедните американци още по-дълбоко да потънат в дългове. Когато същите тези ипотечни длъжници масово престанаха да погасяват задълженията си по изплащане на кредитите, фасадата на двореца рухна както и предсказваше Маркс.

2. iPhone 5S (мними потребности)

Маркс предупреждаваше за склонността на капиталистите да внушават, че стоките, които хората следва да закупят, са особено ценни, въпреки че това могат да са по същество ненужни стоки и услуги, така че с времето ще се стигне до следното: потребителят ще стане „изобретателен и пресметлив роб на нечовешки, изтънчени, неестествени и измислени желания”. Това е твърде язвителна, но точна характеристика на съвременните американци, които се наслаждават на невероятен разкош и постояно изпитват потребност да придобиват нови и нови вещи. Да вземем, например, iPhone 5S, който си купихте. Нима той е наистина по-добър от iPhone 5, който си купихте миналата година, или iPhone 4S, който си купихте по-миналата година? Помислете над това, каква е тази ваша потребност – истинска или мнима ? В същото време, докато много китайци се разболяват от рак, заради електронните отпадъци, глобалните корпорации разгръщат мащабни рекламни кампании, призоваващи ни към унищожаване на напълно годните за употреба стоки, без каквито и да са причини. Ако Маркс би видял всичко това, със сигурност би кимнал снизходително с глава и би се подсмихнал.

3. МВФ (глобалният капитализъм)

Размислите на Маркс за свръхпроизводството, го довеждат до предсказване на явлението, което сега наричаме глобализация , т.е. разпространение на капитализма по целия свят в търсене на нови пазари. „Постоянната потребност към разширяване на пазара, за да се продаде продукцията, принуждава буржоазита да плъзне по цялото земно кълбо.” – пише Маркс. – „Навсякъде тя е длъжна да се внедри, навсякъде се разполага, навсякъде прави връзки помежду си.” Макар днес тези идеи да изглеждат очевидна истина, Маркс ги изрича още през 1848 г., т.е. 100 години преди началото на глобализацията. Той не само точно предсказва това, което ще се случи през 20 век, но обяснява също и причините за явлението: непрестанното търсене на нови пазари и евтина работна сила, а също и постоянната потребност за придобиване на нови ресурси – това са чудовищата, който трябва непрекъснато да бъдат хранени.

4. Walmart (монополите)

Класическата икономическа теория твърди, че конкуренцията е естествена и способна на самозапазващо се съществуване. Но Маркс предсказва, че цялата икономическа власт, в края на краищата се стреми да се съсредоточи в ръцете на малък брой корпорации-монополи, които са готови да се бият помежду си. Това, вероятно, е звучало твърде странно в края на 19 век. Както пише историкът Ричард Хофщадтер, „тогава американците смятаха за естествено имуществото да се разпредели между всички, а политическата власт да се децентрализира”. Но вече през 20 век, посочената от Маркс тенденция започна стремително да се засилва и да се утвърждава. Семейните магазинчета започнаха да се изтласкват от хипермаркетите-монополисти, (такива като Walmart), на мястото на местните малки банки дойдоха световните банки, – такива като J.P. Morgan Chase, а малките фермерски стопанства изчезнаха под натиска на селскостопански корпорации като Archer Daniels Midland. Техническият свят също се превръщаше все повече и повече в един централизиран свят: големите компании поглъщаха малките фирми толкова бързо, че свят да ти се завие. Политиците вече твърдят, че са останали само трохи от малкия бизнес. Някои от политиците продължават да приемат твърди антимонополни закони. Но всички разбираме, че големият бизнес ще остане редом до нас, при това – по всяка вероятност завинаги.

5. Ниските заплати, високите доходи (резервната армия на промишления труд)

Маркс твърди, че работната заплата ще бъде държана ниска от „резервната армия на труда”, което се обяснява от класическите икономически закони: капиталистът винаги ще иска да плаща за труд колкото се може по-малко, което е най-лесно да се направи, когато има твърде много незаети работници. Тогава, според анализа на Маркс, може да се каже, че при рецесия, високото равнище на безработица няма да позволи нарастване на заплатите, независимо от резкия ръст на печалбите: хората ще бъдат толкова притеснени от безработицата, че просто няма да искат да напуснат работата си, колкото и да са ужасни условията на труд. Дори авторитетният  Wall Street Journal предупреждава: „В последно време, в американската икономика се промъкват някои марксистки идеи. Корпоративната печалба стремително се увеличава, ръстът на производителността позволява на компаниите да укрепват, но това не помага по никакъв начин за намаляване на гигантската армия от безработни”. Явлението се обяснява с факта, че работниците се страхуват да изгубят работните си места и затова не могат да диктуват условията си пред работодателите-капиталисти. Без съмнение, най-подходящото време за справедлив ръст би настъпил само когато имаме „пълна заетост” , т.е. безработицата да падне толкова, че работниците да могат да заплашват работодателите с напускане на работното място и намиране на нова работа.

Заключение

Маркс не е бил прав за много неща. Но повечето от творчеството му се фокусира върху критика на капитализма, а не върху предложение за това с какво да го замени, което го остави отворено за неправилно тълкуване от безумци като Сталин през 20-ти век. Но трудовете му все още обясняват нашия свят по адекватен начин. Когато Карл Маркс в „Манифест на Комунистическата партия” призовава за прогресивно подоходно облагане, в света няма все още нито една държава, която би могла да направи това. Сега, в света, практически не останаха държави, в които да не се прилага прогресивно подоходно облагане. То се превърна в един от инструментите, с които САЩ се борят срещу неравенството на доходите. Така Маркс и неговата критика на моралните принципи на капитализма, а също и ярките прозрения за последствията от капитализма в исторически контекст, са достатъчно актуални и днес, за да се върнем отново към него, или за да решим най-накрая да го прочетем.

Както пише Робърт Хайлброунър: „Ние се обръщаме към Маркс не защото той е непогрешим, а защото е неизбежен”. Днес в света има главозамайващо богатство и безнадеждна нищета. В ръцете на 85-те най-богати хора на земята има повече пари, отколкото в ръцете на 3-милиардната армия от бедняци.

Т.е. знаменитият лозунг „Пролетарии от всички страни, съединявайте се! Вие няма какво да загубите, освен оковите си.”, и до днес не е загубил актуалността си.

Превод: Валпет, 15 юни 2015
Източник: antipropaganda.eu

12 thoughts on “Удивителните предсказания на Карл Маркс

  1. „Потребността от глобално разширяване на пазарите“ не е продиктувана от субективното желание на капиталиста за повече печалби, а от обективните изисквания на производството: по-голямата серия води до по-ниски производствени разходи. Наред с това новите технологии са все по-капиталоемки от гледна точка на изследователска дейност (предхождаща производството), технологично обкръжение (вкл. квалифицирана раб. ръка) и т.н. и са по силите на по-мощни компании – напр. производството на монитори, телевизионни екрани, мобифони ще бъдат много скъпи и, следователно, непродаваеми ако се ограничат с пазара на една държава (Финландия за НОКИА, Корея за ТВ, и т.н.)
    Теоретически, и от гледна точка икономия на средства (за обществото като цяло), е по-добре да няма голямо разнообразие от изделия, а производството да се концентрира към малко изделия в големи серии, и по-малко развойна дейност. Защо са необходими толкова много модели коли, като може да се мине с 3-5 типа от рода на 2-местна, 4-местна и ван ? Да не говорим за модата – защо трябва да се променя непрекъснато, и да се похабява безцелно толкова материал и труд ?🙂
    Но да се върнем на Маркс – той не е врачувал, а е имал предвид развитието на производствените сили – те налагат глобализацията. А плановото стопанство на социалистите имало за цел да въведе ред в този неконтролиран хаос.
    Като идея – не е лошо, но трудно за реализация.

  2. Маркс е прав за всичко,освен,че винаги след капитализма следва комунизъм. Този път ,на пролетариите няма да им се позволи да направят революция. Следва нещо ново и невиждано,и брутално.

  3. Маркс не е никакъв супер-гений или някакъв си там свръх-прозорливец. Много други интелигентни личности от неговото време са могли да направят същите предвиждания. Тези предвиждания се основават на най-тривиална екстраполация на съществувалите още тогава тенденции.

    А пък доколко Маркс е „неизбежен“ – това зависи само от кукловодите, които пласират неговите идеи. Ако силно се постараят, може и „неизбежен“ да стане. Но това няма да е поради съдбоносната неизбежност на някакви си там обективни процеси, които той е измислил, едва ли не. А ще бъде просто поради настойчивостта на политическите инженери, които са го създали на времето, а и до днес продължават да придвижват „проекта Маркс“.

    Да, наистина – неизбежно е в обществото да се появят идеите „на Маркс“ (доколко, обаче, те действително са негови?). В идеите му има твърде много истини и разумни тези. Но, както всеки знае, дяволът се крие в детайлите. Особено в тези детайли, за които всички премълчават.

    Всъщност, като цяло идеологията на Маркс страда от вградени пороци, които я правят не само ялова, но и вредоносна за човешкото общество. Това, разбира се, не отменя истините, за които е говорил и писал. Но нали ако ви дадат сладолед с отровни ядки в него, това не изключва възможността да е свеж и пресен – от най-чисто алпийско мляко, и топингът му да е от най-чистата биосметана, и с най-свежата и сочна черешка? Достатъчна е малката подробност, че ядките са отровни. И 2-3 малки парченца ще ви „стигнат“. Добър апетит!

    А иначе има, разбира се, много прекрасни, верни, свежи и чисти идеи, от които Маркс се е възползвал. Не случайно го наричат най-великият идеен компилатор.

    А между другото, Сталин изобщо не е „безумец“. Може да се кажат много други неща за него, но не и това. Трябва по-добре да се познават историческите личности – и не само Сталин, за да не се пишат такива глупости за тях.

    • Напълно си прав!
      … и за Маркс и за Сталин и т.н.

      Ако ми позволиш, само ще добавя, че марксовия икономически цикъл изглежда достоверен, но не дава пълни обяснения за причините на тази цикличност.
      Кондратиев дава по-добро обяснение, а Питър Дракър в „Новаторство предприемачество“ от 1985 я обяснява по съвсем достъпен начин кондратиевата гледна точка.

      Маркс е прав единствено за това, че „пазарът сам по себе си не може да се регулира“ (цитирам по памет).😉

      … мно’о издъхва горната статия.🙂 Особено с рекламата на iPhone 5S и Walmart. ☺☺☺

      • Ние вече знаем истинските причини на „икономическия цикъл“, тоест, на непрестанно следващите една след друга кризи. Те са изкуствено предизвикани. „Цикълът“ е всъщност съзнателно „клатене на дървото“, за да бъдат издрусани от него още и още мангизи. Интересното е, че нещата наистина ИЗГЛЕЖДАТ, сякаш се случват по естествен начин. Маркс така и приема, че това са едва ли не, някакви процеси, закономерни при капитализма – като вродени болести. А всъщност те са естествени, но не са спонтанни, а са съзнателно предизвиквани. В този смисъл – ОК, „естествени“ са. Защото при капитализма винаги са се случвали и винаги ще се случват. Няма как да не грабнеш, щом можеш, нали, направо си „длъжен“. Защото управляващите винаги са имали достатъчно лостове, за да предотвратят кризите. И въпреки това, те като някакви безумци не само, че не са го правили, но напротив, са подпомагали и даже предизвиквали кризите. А след тях и войните. А с „опитите“ си да се „справят с кризите“ са предизвиквали следващите по ред кризи и войни. Странно, нали… А след всяка криза (и война) капиталистите стават още по-богати. Да се не начудиш… Ако пък е имало някакво общо повишаване на благосъстоянието на нацията, то се е дължало на новооткритите технологии, на новите ресурси или новите ограбвани колонии. И пак, от техническия прогрес в по-голяма степен са облагодетелствани, естествено, капиталистите, а не работниците. И така социалното разслоение продължава да се увеличава, като заплашва да се превърне в кастовизиране. А това води до натрупването у най-богатите не само на пари, но и на власт. Така се създават условия за постепенна отмяна на демокрацията и въвеждането на диктатура. Което може би е и крайната цел на социалната поляризация.

        В учебника по микроикономикс са изброени ред условия, при които моделът на идеалния пазар може да функционира. Те се приемат за даденост и нататък се строят теории – как бил действал „свободният пазар“, по какви механизми, какви зависимости имало при него и т.н. и пр. Всичко е изградено на някакъв мираж, на куличка от карти. Става въпрос само за един МОДЕЛ, а не за реалност. И този модел е неустойчив. Преди да се вземе като основа за разсъждение, първо трябва да се проучи, до каква степен неизпълнението на всяко едно от изначалните условия (и особено на разни комбинации от тях) разклаща модела! Всъщност, моделът е изключително крехък – даже и най-малкото неспазване на едно или две от условията го смачква до неузнаваемост. Така, че чертаенето на някакви графики и извеждането на някакви теории от там нататък става смешно и ненужно. Единствено си спомням в „микроикономикса“ да се разглежда (частично) моделът на „монополен пазар“ и „олигополен пазар“. Но без особено детайлно да се развиват тези варианти по-нататък. А вариант на мафиотски контролиран олигополен пазар, с частична държавна намеса в полза на конкретни играчи и информационно изкривена среда? И това е най-мекият вариант… Няма такива анализи! Зее пропаст между теория и практика, желано и действително.
        В своята Нобелова лекция на 8 декември 2001 г. Стиглиц разглежда информационните асиметрии на пазара и разбива на пух и прах теорията за „саморегулирането“ чрез „невидимата ръка“. Ами ако добавим и другите фактори, които също унищожават модела на „идеалния пазар“?… „Пазарната теория“ е фалшива и примитивна партенка, измислена от истинските икономисти („Стопаните на парите“), за да мътят мозъците на разни папуаси и диваци като нас. Да ги лъжат и да ги карат сами да си правят икономическо харакири.

  4. „Заблуда при объркването на причина и следствие. Няма по-голяма, по-страшна заблуда от това, да размениш местата на причината и следствието. Това аз наричам истинско загниване на разума. При все това споменатото заблуждение е едно от най-старите в човешката история — а днес то сякаш е „осветено“ в новите си одежди: „религия“, „морал“. Всеки ред, формулиращ религията и морала, влачи със себе си тая заблуда: именно духовниците и моралистите са ония, които предизвикаха загниването на разума. Ето един пример. Всекиму е позната книгата на известния Корнеро, в която той проповядва прилагането на най-строга диета като средство за дълъг, щастлив и — естествено — добродетелен живот. Малко книги са толкова популярни сред читателите — и днес в Англия се отпечатват хиляди екземпляри годишно. Изобщо не се съмнявам, че не съществува друга книга (като, разбира се, изключвам Библията), която да е причинила толкова много болести и да е съкратила живота на толкова хора, колкото посоченият куриоз. И кое всъщност доведе до объркването на причината със следствието? Това, че нещастният италианец виждаше именно в диетата причината за своето дълголетие. А всъщност истинската причина за неговата строга диета бе предразположението му към дълголетие, извънредно забавената обмяна на веществата, по-бавното износване на неговия организъм. Та той изобщо не е могъл да избира дали да яде много или малко — умереността му в храненето изобщо не е израз на „свободна воля“, — той просто е щял да се разболее, ако е ял повече. Но за един нормален човек е не само добре, а дори необходимо да се храни достатъчно. Един съвременен учен би се погубил, ако спазваше диетата на Корнеро при сегашното изразходване на нервна енергия. Crede Experto (Повярвайте на експерта!)!“

    Фридрих Ницше, „Залезът на боговете (Или как се философства с чук в ръка)“ 1888 г., ( „Четирите велики заблуждения“ ) http://chitanka.info/text/4655/7#note_3-1

    …та и тази статия …

    Маркс се отрича от всички, като се започне от Алвин Тофлър и се свърши с … който и да е съвременен специалист, без значение, дали е икономист, социолог или др.

    Да не се прави опит за „изгрев“ на мъртвия комунистически бог?😉

    И нека да не правим празни заклинания на тема Маркс, особено от тези, които не са чели нищо от него.😉 Аз съм прочел първите три тома на „Капитала“. За четвъртия не ми е останало време.:-/
    А и … не съм сигурен, дали има смисъл.😉

    • „Маркс се отрича от всички, като се започне от Алвин Тофлър и се свърши с … който и да е съвременен специалист, без значение, дали е икономист, социолог или др.“ – да разбираме ли, че Маркс е оригинален самобитен изобретател на всичко, съчинено от него? Има разни начини да „отричаш“. Отричал е, но здравата е ползвал. Сещам се за Хегел, Рикардо, Фойербах… Естествено, че Маркс се е считал за единственият най-по-прав и най-по-умен от всички. Но, май от всички е взел по много, а твърде малко е добавил от себе си.

      И още нещо: „духовниците и моралистите са ония, които предизвикаха загниването на разума“ – о, няма проблеми! В съвременното западно общество духовниците са шамани, проповядващи всичко противно на досегашната традиционна духовност. Те ще оправят нещата. А моралистите са вече излишни, затова на мода са социал-дарвинистите и хедонистите. Те ще довършат останалото. „Разумът“ ще цъфти и ще върже, да видим само какви плодове ще даде. А Библията е проблем в живота на доста индивиди, на такива им препоръчвам „Плейбой“.

      Впрочем, защо сте недоволен от Маркс, след като явно изповядвате едни и същи идеи? Явно и вие считате, че материята е първична, а съзнанието – вторично, и че битието определя съзнанието? Че религиите са плод на производствените отношения, а не обратното? Може и да не съм прав, но с такова впечатление останах. И взе, та ми стана смешно… Впрочем – както и всеки път, когато ви чета коментарите.

      • Правилно си останал с неправилно впечатление.🙂

        Това за „духовниците“ е цитат.😉 Цитат от Фридрих Ницше.🙂 И е отбелязано.🙂
        Идеята на цитата беше свързан със статията, т.е. самата статия е изградена изцяло на обратно, т.е. „объркването на причина и следствие“.🙂

        Така, че ако критикуваш нещо по цитата, критикуваш Ницше.:-/

        Ти, дали си на ниво такова, че да критикуваш Ницше?😉

        Темата за антихристиянския мироглед на Ницше е отделна и много обемна тема.
        За да се разисква е необходим друг повод.
        Освен това и допълнителна подготовка. Необходима е и друга нагласа, т.е. нагласа за поглед на християнството, по-точно на католицизма, от гледна точка извън самия католицизъм.😉
        (Католицизъм, защото Ф.Ницше е работил в „католическа среда“. )
        Препоръчвам ти, като начало, поредицата по VIA SAT „В търсене на християнството“, по-конкретно епизода за католицизма ( ако не греша, беше четвърт епизод ). Ще ти спести доста четене. Или поне ще ти даде насока, къде и какво да четеш.

        За да се говори за „морал“, необходимо е да се ‘земе под внимание, че отново става дума за цитат и за да се разбере точния смисъл, необходимо е да се ‘земе под внимание, смисъла, който влага Ницше в понятието „морал“, т.е. необходимо е запознаване с гледната точка на автора, който цитирам, а не общоприетото съдържание на понятието „морал“, което общоприето понятие, отново е абстрактно, в зависимост от социалната група за която се отнася конкретния морал. За това е необходимо четене, но не на вестници и „“Плейбой““, а четенето на Библията е НЕДОСТАТЪЧНО, струва ми се.

        Относно марксовото определение, че битието предопределя съзнанието, … така е.

        Друг е въпросът, че определението му, като такова, може и да е негово, но по смисъл и съдържание не е открил нито колелото, нито топлата вода.
        По-скоро определението му е обобщение на предходни изводи, направени от други хора. Ако се зачетеш по книгите на Ницше, ще откриеш същото нещо, но в един доста размит, разтегнат и силно брутален, дори вулгарен изказ. Това прави ли Ницше марксист?😉

        В „Мотивация и личност“ на Ейбрахам Маслой, темата за „битието и съзнанието“ е също налична. Дори е описана динамиката на промяната в „съзнанието“ от промяната на „битието“, без да се използват марксовите понятия. Можеш да се снабдиш с тази книга към настоящия момент без проблем:

        http://www.helikon.bg/books/155/-%D0%9C%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_23311.html

        Трябва ли, обаче да се слага етикет на Ебрахам Маслоу, че е марксист?😉 … само, защото е работил по тема, чийто изводи съвпадат с определението на Маркс?🙂
        … ключовата дума е РАБОТИЛ, докато при Маркс, не става ясно на каква емпирична или теоретична основа са изводите му.😉

        А що се отнася до това, че „Библията е проблем в живота на доста индивиди“, ти какво знаеш за Библията? Имаш ли яснота, от къде е взаимствана, от кого е взаимствана, кога е взаимствана, как се е оформила, като компилация от текстове, а не като оригинален документ? Това за стария завет. А за новия, как е орязан след първия вселенски събор през 4 в. и как се превръща християнството след това в „lite“ версия на самото християнство?😉 Освен това близостта ( да не казваме идентичността ) на новия завет и есейските евангилия, които са с 2-3 века по-стари от раждането на Исус Христос, как ще го коментираш? ( Няма да вкарвам темата Орфей, че ще стане прекалено сложно за теб, струва ми се.😉 ) Това не разклаща ли непоклатимостта на Библията, такава, каквато е позната към момента, без да я отрича напълно?

        Всяка религия рано или късно, за кратко или за винаги, се превръща в политика и/или бизнес.😦 За съжаление.😦😦😦 Дори в един момент и заратустраизма в Персия се превръща в политика, но да го оставим настрана, че може да ти до’де в повече.🙂

        Чети, Рицарю, ЧЕТИ!!!😉 Далеч съм от мисълта, че всичко съм изчел, далеч съм от мисълта, че съм 100% прав, но ти си смешния с коментарите, които правиш с минимална, а понякога липсваща теоретична подготовка. ☺☺☺ Без четене си оставаш нещо, като … „нацепена батка с винкел в ръка“, струва ми се. ☺☺☺

        С чете, ще започнеш да разбираш правилно.😉
        Дори коментарите да четеш изцяло, пак е по-добре, отколкото да ги четеш по диагонал или избирателно.🙂

        От друга страна, „Маркс се отрича от всички, като се започне от Алвин Тофлър и се свърши с … който и да е съвременен специалист, без значение, дали е икономист, социолог или др. …“ и твоя коментар за Хегел, Рикардо и др. …:-/ Не знам, как да ти го кажа.😦

        Лексика и граматика, рицарю.😦 … и логика. Оправи си граматиката, оправи си глаголните времена.
        Преди това си оправи времевата линия.😦
        От коментара ти оставам с впечатление, че си останал с впечатление, че Маркс се отрича от Алвин Тофлър. ☺☺☺ Ако е така, наистина си разбрал неправилно! ☺☺☺ Алвин Тофлър е роден много след смъртта на Маркс. Както и всеки съвременник.🙂 Аз съм нямал предвид това, но ако ти си го разбрал така, значи не правиш разлика м/у няколко глаголни времена и наречия в съвременния литературен български език.😉

        Как според теб, Маркс ще се отрече от нещо, което не е съществувало към момента на неговото съществуване? ☺☺☺

        ГЛАГОЛНИ ВРЕМЕНА, рицарю! Глаголни времена и ЕЗИКОВА КУЛТУРА!😉
        Без това, всеки твой коментар може да бъде оприличен на скеч от „Комиците“.😉

        P.S.: „Прекален светец и Богу не е драг“, т.е. сляпата вяра не е по-малко вредна от липсата на вяра.😉

      • Вярата ми не е сляпа, драги „Иване“. Казваш „…ти какво знаеш за Библията? Имаш ли яснота …. Това не разклаща ли непоклатимостта на Библията, такава, каквато е позната към момента, без да я отрича напълно?“
        – имам академично образование по въпроса и считам, че достатъчно добре съм запознат с материята. И колкото повече знам, толкова повече нараства вярата ми в достоверността на Библията като източник на информация. Просто тя не е БУКВАЛЕН източник. Жал ми е за хората, които не са в състояние да я ползват правилно. Приличат ми на маймуни, на които им е дадена карта и те се чудят какво да правят с нея. А картата си има мащаб, степен на точност, разни условни топографски знаци и разни линии, които за невежите не означават нищо. Търсят на даден връх някакъв голям триъгълник, защото виждат на картата нарисувана триангулачна точка. И после се сърдят, че „картата лъже“. Отделен въпрос е, че даже и специалистите често имат нужда освен от карта и от компас.

        Така, че за разлика от протестантите аз не възприемам Библията като идол. Знам точно какво представлява тя и до каква степен е необходима в християнския живот. Който пък живот не се състои в морализъм и библейски цитати, нито пък само в голо обрядстване. За мен християнството е именно живот, не догма. И този живот се живее единствено в православието. А в православието нищо не се въздига в изкуствен култ. В никакъв случай не мога да бъда упрекнат в „сляпа вяра“. Напротив – боя се, че вярата ми е твърде рационална, което впрочем, също не е много добре.

        Ето защо се осмелявам да отхвърлям Ницше – той е противен на моя мироглед. Не че аз лично съм достоен да споря с него. Но съм достатъчно грамотен, за да преценя неговите идеи и идеите на други мислители, и в крайна сметка да направя избор. Изборът ми е този – да подкрепя тези мои авторитети, които са отхвърлили Ницше като мислител и са отрекли идеите му (като цяло). Същото бих казал и за Маркс. Всеки може да има отделни добри идеи, но когато ги цитираме, не е зле да си даваме сметка, че когато подкрепяме отделна идея, на някои им се струва, че подкрепяме мислителя, а с това и цялото му идейно творчество. Аз лично се старая да не заблуждавам хората по този начин.

        Впрочем, както се казва, – виж му на човека авторитетите…

        Казваш: „Всяка религия рано или късно, за кратко или за винаги, се превръща в политика и/или бизнес“ – е, да, но зависи, КАК ТОЧНО се превръща в политика и в какъв точно бизнес… Нямам нищо против политика повлияна, проникната от духа на православното християнство. Нито съм против справедливия бизнес, от чиито плодове се ползват вярващите хора. Проблемът на пияницата не е във виното.

        Освен това постоянно надаваш вопли, каква „страшна заблуда от това, да размениш местата на причината и следствието“. А в същото време настояваш, че „битието предопределя съзнанието“. Много ми е забавно да откривам, че страдаш от порока, който сам осъждаш. Поне аз съм на това мнение. А кой от двама ни е прав, нека всеки сам да си преценява. Едно е ясно: няма как да са верни и двете. А изборът е съдбоносен, защото това е ключов, базисен тезис.

        Да, може би не съм те разбрал добре във всичко. Съжалявам. Но вероятно не само аз не те разбирам добре и причината явно не е единствено у мен. Въпреки, че на 900 думи си лепнал 46 ухилени муцунки, това не е направило текста ти нито по-ясен, нито по-лесен за възприемане. Казах ли ти, че се забавлявам всеки път, когато те чета? Ухилените муцунки допринасят за това. (Е, не само те.)

        От друга страна, не знам как съм аз с граматиката, лексиката и глаголните времена; еле пък с логиката… нека хората сами да си преценят. Но досега никой не се е оплаквал, пък и не съм оставал неразбран.

      • Мрън-мрън-мрън, мрън-мрън-мрън …

        643 думи или 3657 знака си ползвал и нищо не си казал, освен че се чувстваш натъжен от това, което съм написал.:-/

        Не ми се влиза в спор с теб.

        „Извън темата е“!!!

        А и самата статия е от списание … Rolling stone! Безкрайно несериозно списание по темата. Все едно Forbes да коментират творчеството на Лейди Гага.
        Ако бЕх забелязал по-рано, коментарите ми щЕхЪ да са други.😦

        … но нищо не си разбрал от това, което съм ти написал.

        Чети си учебника по макроикономика, който е ( най-вероятно ) преписан от учебник по политикономия от преди 1989 – та и си вярвай, че си антимарксист.
        ( Все едно „Протестна мрежа“ да отричат, че не се пробват да правят комсомолска революция от тип „Л.Троцки“. П.Блъсков направи подобна аналогия за тях. )

        Всъщност ти бягаш от спор с мен с това „нека хората сами да си преценят“.

        А за Ницше: Ницше е станал професор на 24 години!!! Факт, който заслужава уважение!!!😉

        Ти на колко години си и какъв си, че да се го отричаш или да се числиш към хегело-марксистката клика, която го отрича?
        А и произведенията му трябва да се гледат не сляпо, като 613-те правила на левитите, а през призмата на социалната обстановка на времето в което е живял и творил.

        Дерзай, рицарю!🙂

      • Естествено, че не желая да споря с теб. Както и ти с мен – сам го казваш. И ти също нищо ново не казваш. Всички читатели те разбраха и мене, и тебе. Всичко сме казали вече. Явно, сме се изчерпали.

    • За успеха на идеите от значение е не само историческия момент, но и как ще бъдат формулирани и поднесени на публиката. Както и да бъдат подети от подходящи „апостоли“ – Христос и 12-те, Кирил и Методий + Седмочисленици, Ленин-Сталин.
      Само за последните 100 години можем да припомним десетки изгряли за миг на хоризонта „водачи, месии и т.н“, които постигнаха значими (за един индивид) резултати, но не можаха да ги предадат по-нататък и делото им потъна в забрава.
      Това, че 150 г. след смъртта на Маркс се дискутира по неговите тези говори само за себе си. А покрай него възкръсват и други, забравени личности. Един пример: навремето някой си Дюринг, бил толкова популярен, че Енгелс нарекъл един от основните си трудове „Анти-Дюринг“. А кой днес може да си спомни изобщо за съществуването на този човек ?
      Затова нека не преувеличаваме идеите на „еднодневките“, а да се концентрираме на онова, което надживява времето. Доколкото знам във Франция има закон да не се назовават булеварди и площади на хора, преди да са минали 50 г. от смъртта им – за да се види дали след половин век ще има спомен за тях.

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s