Психоанализата като форма на еврейската подривна дейност

A doctor listens to a patient digging into her past at the New York Psychoanalytic Institute Treatment Center in New York, April 25, 1956. The psychoanalyst's couch has provided material for endless jokes and cartoons since Sigmund Freud developed this method of treatment for neuroses. Some modern analysts discard it in favor of face to face sessions, but the method of "free association" to give the doctor clues to the patient's hidden fears and problems is accepted even by dissidents from Freudian theories. (AP Photo/Bob Wands)

(AP Photo/Bob Wands)

Ерих Фром научава за психоанализата в средата на 1920-те години чрез една ортодоксална еврейска институция. През 1924 г. психоаналитичката Фрида Райхман (Frieda Reichman, еврейка, за която Фром по-късно се жени) отваря частен психоаналитичен санаториум в Хайделберг. Ернст Саймън (Ernst Simon), студент в Хайделберг също като Фром и Лоуентал (Lowental), преподавател в Свободната еврейска школа и „амбулаторен” пациент на Фрида Райхман, си спомня:

„Еврейският „ритъм на живот” в института беше неотменна част от интелектуалната атмосфера на общността, която беше изцяло еврейска. По време на храненията се четяха молитви и откъси от традиционните еврейски писания. Внимателно се спазваха Шабат и всички еврейски празници. Всичко това спечели на института шеговития прякор „Тора-певтичната клиника.”

Ернст Саймън разказва за Психоаналитичния институт, в който е бил студент заедно с Ерих Фром (Wiggerhaus).

В основата си психоанализата е псевдо-научна и недоказана теория, според която анализирането на съзнанието може да реши душевните проблеми. Полето на психоанализата е било изцяло доминирано от евреи, а най-известният психоаналитик и основател на теорията е Зигмунд Фройд.

Най-доброто определение за това, какво е психоанализата, е следното:

„Психоанализата е лечение на човек с душевни проблеми, като му се поставят въпроси за чувствата и миналото му, с цел да се направи опит да се открие какво би могло да е предизвикало състоянието му.”

Д-р. Кевин Макдоналд (Kevin MacDonald) в книгата си „Култура на критиката” (Culture of Critique, 1998 г.) казва, че:

„Психоанализата като „наука”, или по-точно като политическо движение, не може да бъде разбрана без да се вземе предвид ролята на юдаизма. Зигмунд Фройд е основният пример за социолог-евреин”, чиито творби са повлияни от еврейската му идентичност и негативните му предразсъдъци по отношение културата на не-евреите, схващана като източник на антисемитизма.”

Психоанализата основателно се смята за „еврейска наука” поради нейния произход и поради преобладаващия брой евреи сред практикуващите я. През 1906 г. всички седемнадесет члена на психоаналитичното движение са били евреи, които решително са се самоидентифицирали като евреи.

Фройд и неговите приятели психоаналитици казват, че антисемитизмът, агресията и фашизмът възникват вследствие ограничаване на сексуалността и подтискане на сексуалните импулси, а това подтискане на сексуалността е следствие от християнския морал. Следователно, целта на психоанализата е да се сложи край на антисемитизма чрез „сексуално освобождение” и подкопаване на западния морал. Те се опитват да представят „антисемитизма” като алогичен мисловен процес, който е често срещан заради ограничаването на сексуалността. Антисемитизмът няма нищо общо с поведението на евреите, нито с техните разрушителни и вредителски дейности и що се отнася до тях, всичко опира до подтискане на сексуалните импулси.

Психоанализата е част от еврейската „Групова еволюционна стратегия” (Group Evolutionary Strategy), която има за цел прокарването на еврейските интереси чрез използването на фалшивите теории за подтиснатата сексуалност като причина за враждебността срещу евреите. Психоанализата играе важна роля в покваряването на Запада от Франкфуртската школа, в която тя има дори свой собствен институт.

Психоанализата работи по следния начин:

Пациентът обяснява защо има проблем с евреите, като се позовава на големия брой доказателства за унищожителното им влияние върху неговия народ.

Психоаналитикът казва, че пациентът се чувства по този начин, защото не е правил достатъчно секс, че сексът е причината, че сексът е лекарството за неговия „антисемитизъм.” Психоаналитикът казва, че пациентът има негативно отношение към евреите, тъй като е сексуално подтиснат.

Като приложим тази фалшива логика към обществото като цяло и видим колко „сексуализирана” е станала западната цивилизация, можем да разберем как и защо тези влиятелни евреи са превърнали секса в оръжие за масово самоунищожение. Порно индустрия се управлява от евреи, изключително много „сексуализираната” развлекателна индустрия се управлява от евреи, евреи дават тласък и ръководят хомосексуалната програма. Всъщност, Зигмунд Фройд сам го е казал:

„Сексуалният морал е достоен за презрение. Препоръчвам сексуалният живот да се освободи както никога досега. Само ако знаеха американците, че ние им носим чумата!”

Защо Фройд ще препоръчва несравнимо по-свободен сексуален живот, противопоставяйки го на това, което той нарича „достоен за презрение сексуален морал”, основан на християнския такъв? Отговорът е много прост, понеже ако хората на Запад бъдат прекомерно „сексуализирани” и враждебно настроени към традиционния морал, ще бъдат прекалено заети да правят секс, за да забележат покваряването на тяхната култура от една вражеска външна група, посветила се на разрушаването на Запада.

Когато западът е бил, ако можем да кажем така, добре осведомен по отношение на евреите, това е било време, когато семейството е било силно, когато са били силни патриотичното и расовото самосъзнание и когато Западът е бил имунизиран срещу настъплението на комунизма и всички останали враждебни идеологии. За да победят Запада, евреите е трябвало да покварят и подкопаят основите на западната цивилизация отвътре и психоанализата е била част от тази стратегия.

Това е само кратък преглед на това, което представлява психоанализата, на това как работи тя и какъв е произходът ѝ. За да може по-добре да бъде разбрана, предлагам книгата „Култура на критиката” на д-р. Кевин Макдоналд.

(The culture of critique: an evolutionary analysis of Jewish involvement in Twentieth-century intellectual and political movements)


(Кевин Макдоналд, американски професор по психология в Калифорнийския държавен университет, е известен с еволюционната си теория за анализ на юдаизма като „групова еволюционна стратегия.”
Най-противоречивото му твърдение е, че наборът от характерните за евреите черти, включително по-високата им от средната вербална интелегентност и етноцентризма им, са културна еволюция, която увеличава способността им да се конкурират с не-евреите за ресурсите. Макдоналд е уверен, че това предимство се използва от мнозина евреи за да придвижат интересите на еврейските общности и да сложат край на потенциалния антисемитизъм чрез или умишлено или неосъзнато подкопаване силата на произхождащите от Европа християнски мнозинства на Запад.
Макдоналд се занимава с антропологията, политическия радикализъм, психоанализата, Франкфуртската школа и Интелектуалците от Ню Йорк и твърди, че тези интелектуални движения са доминирани от евреи и че за отделни личности в тези движения е характерно силното еврейско самосъзнание. Той е убеден още, че тези отделни личности, със създаването и участието си в движенията, са следвали етнически план, като подчертава, че еврейските общности не представляват еднородно движение и че само малко елитно малцинство от тези общности е участвало във въпросните движения. Независимо от това, той говори за усилията, които полагат евреите за формирането имиграционната политика на САЩ, която е против интересите на потомците на европейците от не-еврейски произход, най-вече на хората от северна и западна Европа. В заключението на книгата Макдоналд твърди, че движенията, които е проучвал, са или еврейски по произход, или са доминирани от евреи и че тези движения са свързани със смъртта на милиони хора:

„През двадесети век милиони хора биват избити при опита да се установят марксистки общества, основани на идеала за пълно икономическо и социално равенство, а още много милиони – вследствие провала на асимилирането на евреите в европейските общества …резултатът е разширяване на пропастта между културните наследници на евреите и не-евреите и катастрофа за обществото като цяло.”

– б. пр. по: Kevin B. MacDonald; The Culture of Critique series

smashculturalmarxism, 29.07.2015.г.
Превод: Десислава Атанасова/Българска Легия за информационна защита


Харесва ли ви ANONYMOUS BULGARIA? Подкрепете ни!

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s