Парите като дълг (документален)

Untitled-1

Модерната банкова система произвежда пари от нищото. Процесът е може би сред най-изумителните които някога са били изобретявани. Банкерите притежават Земята. Махнете я далеч от тях, но им оставете силата да създават пари, и с едно движение на перото те ще създадат достатъчно пари, за да я купят отново …

Познавате ли истинската история на парите? Питали ли сте се от къде идват те? Замисляли ли сте се над следното:

  1. Защо правителствата избират да заемат пари на частни банки с лихва, когато биха могли да създават всички пари без лихва?
  2. Защо трябва да се създават пари чрез процеса на задлъжняването?
  3. Как една система развиваща се на експотенциален принципа може да служи за стабилен дълготраен икономически просперитет? Не е ли очевидно, че експотенциалното развитие е несъвместимо с дългосрочност и стабилност?
  4. Какво трябва да се промени за да се осигури стабилна икономика?

Отговорите са във филма на Пол Гриньон, който обяснява, че пари = дългове. Ясно и разбираемо, но с желязна логика и последователност е показано как правителствата и банките ръководят най-голямата световна парична пирамида. Това обаче не може да продължава вечно, защото експотенциалното развитие неминуемо води до катастрофа.

Намираме ли си вече на точката на сриване на системата? Силно вероятно е.

16 thoughts on “Парите като дълг (документален)

  1. Много ви благодаря за интересната и полезна статия.Много е важно човек да знае за какво изкарва парите си. Да знае и за какво да ги харчи, да не се превръща в техен род. Много милиардери вече са придобили мания за трупани на богатства, които и да искат не могат да похарчат, освен ако не ги дарят или направят нещо полезно.Очаквам с нетърпение и следващите ви публикации.

  2. колко са глупави хората, мислят си ,че с логика, могат да обяснят приликата между долара и овче сиренето. системата не се крепи на злато или други материални ценности ,а на контрола над овчелюдието и вярата им в едни хартийки без никаква стойност. системата би се сринала само ако хората се осъзнаят, а това че някой си бай хуй имал дълг, пък той разбираш ли имал и принтер и можел да си напечата колкото си иска пари … единствената система която ще се срине е вашата🙂

  3. Парите са акумулиран капитал в чист вид.
    Ако се даде пример в упростен вид, той може да изглежда така: човек работи за да покрива разходите си за живеене. Ако произведе повече, може да го продаде и с парите да си купи жилище, кола … ако му останат повече пари може да ги вложи в разширение на своята производствена база. Но ако не желае повече да се разширява, може да ги даде на други хора, които да направят това. Напр. да построят сграда, която да дават под наем и да печелят пари.
    Като махнем подробностите, подробностите можем да кажем, че в случая парите на единия са равни на сградата на другия. Тогава възниква въпроса защо единия може да взема наем, а другия трябва да дава парите си без компенсация (лихва) ? Нали сградата е построена с неговите пари, т.е. парите=сграда.
    Аналогично е и при другите инвестиции. Затова банките акумулират „излишните“ пари, и дават на вложителите лихва, а след това ги препродават срещу по-висока лихва на предприемачите.
    Естествено, банките изпълняват много повече функции, но тава беше пример защо парите се дават срещу лихва. Иначе всеки ще взема без да мисли за последиците … като при съседите.

    • Запознай се с ислямското банкиране! Ще видиш една друга, алтернативна гледна точка. И то много основателна, между другото.

      • Традиционните банкови системи печелят от лихвите. А ние финансираме основно чрез търговската печалба“, казва генералният секретар на Турското обединение на ислямските банки…Банката печели не от лихви, а от участието си във финансирането на фирми. Ако въпросната фирма печели, печели и банката. Губи ли фирмата, губи и банката.

        От което излиза, че :
        1. кредитите се отнасят само за фирмена дейност, не напр. да осигури жилище на нуждаещия се, обикновено многодетен беден човек.
        2. не е ясно колко вземат банките за „участието“ във фирмата,
        3. за да не претърпи загуба, банката трябва да упражнява много строг контрол върху дейността на ф-та. Значи има големи отдели, чиято дейност силно се различава от банковата. По принцип контрола не е лошо нещо, но е юзда за инициативата, освен това, такива методи създават предпоставки за картелни споразумения за регулиране на цените в отделни сектори на икономиката – напр. като (минимални) хонорари на адвокати, архитекти, (зъбо-)лекари, цени и наеми за магазини, работилници, и т.н. Някои от тези практики наблюдаваме и у нас.
        4. тъй като в света нищо не се прави без цел, възниква въпрос защо се прави това и от кого ? Войната между идеологиите/религиите се води с различни с-ва. Може би тук трябва да се потърси отговора на този въпрос ?

      • Я питай някой, къде вземат потребителски кредити гражданите на Иран – в американски банки ли?
        Банките вземат толкова за съучастие, колкото пазарът е определил за справедливо. Нали и ти ще да си „пазарник“ – ако е така, трябва да си доволен? Аз пък си мисля, че няма по-добър начин от държавното (законодателно) регулиране на този въпрос. Както и да е, арабите и персийците са доволни, така или иначе.
        Юздата е необходима, за да се избегне разюзданото крадене. То също минава за „инициатива“… А картелните споразумения не се организират от банките, защото такава далавера лесно се хваща. Така, че това подозрение, според мен, напълно отпада.
        В идеологиите няма нищо лошо. Отричането на идеологиите е най-лицемерната идеология. Всичко е идеология! Без идеологии общественият живот е невъзможен. Там, където някакви сили в обществото изглежда, че уж се стремят към „плурализъм на идеологиите“ или „липса на идеологии“, там всъщност, вече неусетно се е установила някаква доминираща идеология – неочевидна и ненатрапчива, но масова. И определени сили, които я насаждат, просто хвърлят димна завеса и прах в очите на хората, за да не би да се промени статуквото. Нека има идеологии, нека се води война между тях, и „may the best man win“ – нали така, а? Защо не? Всяка идеология си избира средствата, има право да го прави, и трябва да го прави. Даже всяка нация трябва да има своя национална доктрина, своя мисия, цел и смисъл на своето съществование, за което не може да мине без идеология. Отрязването на националната идеология е лишаване на нацията от ориентир, цел и смисъл. Това е първата стъпка към нейното унищожаване. Ето защо обикновено първата работа на колонизатора, след като пороби колонията, е да я лиши от правото й да определя своя държавна идеология. Под някакъв „справедлив“ и „благороден“, обикновено „демократичен“ предлог. Така много лесно може да я води (почти неусетно) за носа накъдето си поиска, ако ще и към кланицата. Та защо и банките да не са проводници на някаква идеология, щом като това е добро за обществото като цяло?

      • … всяка нация трябва да има своя национална доктрина, своя мисия, цел и смисъл на своето съществование, за което не може да мине без идеология. Отрязването на националната идеология е лишаване на нацията от ориентир, цел и смисъл.
        Това е първата стъпка към нейното унищожаване.
        Ето защо обикновено първата работа на колонизатора, след като пороби колонията, е да я лиши от правото й да определя своя държавна идеология.
        Именно ! Поздрави !

      • Та защо и банките да не са проводници на някаква идеология, щом като това е добро за обществото като цяло?
        „““““““““““““““““““““““““
        Зависи какво се разбира под „общество“. Както посочваш, всяка държава има своя национална доктрина. Защото в едно ограничено „общество“ интересите му могат да са коренно различни от интересите на съседното „общество“. И ето ти причина за конфликти, войни, кръвопролития.
        Ако вземем наплива на „бежанци“ към определени държави можем да видим агресивно навлизане на едно „общество“ със специфични белези (етнос, език, религия, култура, обичаи, нрави) в друго общество. Те са потенциални огнища на нови етнически конфликти защото практиката до сега показва, че тези „общности“ трудно се интегрират в Европа, а освен това са и силно податливи на екстремистки идеологии.
        Ние сме свидетели на това, какво стана с много-националните държави като СФРЮ, ЧССР, СССР и др. А в Европа ма още много тлеещи конфликти… Трябва ли да се създават предпоставки за нови такива ?
        Надали има по-лесен начин за превземане на една държава от това да я напълниш със свои хора. При това съвсем легално, без насилие, война, дори и разходите ги поема „приемащата страна“ …
        Нима това не е дирижирана акция ? ЕС има милионни, въоръжени до зъби с най-модерни оръжия армии, но е безсилна пред този натиск. Само в Германия тази година се очакват 1 милион нови (!) пришълци !
        Какво очаква ЕС в следващите години ?

      • Въпросите, които поставяш са много добри! Абсолютно си прав за чужденците (пришълците) и за другите примери, които даваш. Ето чудесен повод да се замислим, какво трябва да е най-подходящото (като тип) държавно строителство за нашата родина България.

        Защото държавата не е просто ненужна щуротия, ксенофобска приумица, икономически бреме, „инструмент на експлоататора“ или всякакви там други разни идеологически глупости. Не знам как би било в едно утопично далечно бъдеще… Но в днешната, реална, агресивна международна среда, държавата е абсолютно необходима. И то, необходимо е да бъде и силна! Защото тя е естествената защитна обвивка на нацията – контейнерът, който я пази и създава за нея необходимите условия, за да може изобщо да съществува. Следователно трябва да се разглежда държавата като неразривно свързана с обществото, представляващо нейния „пълнеж“.

        А що се отнася до самото общество – абсолютно необходимо е да се определят неговите граници. Не само географски, а преди всичко културни, мирогледни, философски, етнически, религиозни, накратко – цивилизационни. Трябва да се определи ясно концепцията на нашето общество – неговите ценности, неговите принципи, цели, стремежи и защитни механизми (!). Тогава бихме разполагали с една предвидима, хомогенна и жизнеспособна система – с един здрав национален организъм.

        Естествено, че разграденият двор не може да бъде организъм. В едно мъртво тяло може да влиза и да излиза каквото си иска – всякаква зараза, паразит или сапрофаг. Но ние не бива да мислим за днешното състояние на България като за нещо естествено. Днес състоянието в страната ни е точно такова, но страната ни е болна и даже умираща. Тя е отровена идеологически, удушена икономически, етнически дистрофирала и демографски обезкръвена. Ако успеем да си върнем независимостта и националния суверенитет, положението ще бъде съвсем друго.

        Но ние няма да успеем в това и изобщо няма даже да оцелеем, ако не осъществим нужните действия – тези, за които пиша. А именно, ако не определим кои сме, какви са нашите ценности, какво искаме – как искаме да живеем, към какво се стремим и защо, как смятаме да го постигнем… и даже, до определена степен, кога се надяваме да го постигнем.

        Едва след като начертаем този идеологически „скелет“, можем да го запълним с „месо“. И там някъде, естествено, органично ще намери своето място и банковата система. Забележи, аз не съм някакъв фанатичен поклонник на „капитализма“ или „социализма“, не съм консерватор, либерал, комунист или монархист… Организацията на обществото не бива да се налага със сила. Тя трябва да съответства на представите на народа за добро и справедливост.

        Затова в държавното строителство (успешното) по принцип не се тръгва отдолу – от материалните „производителни сили“. Тръгва се отгоре – от нравствените принципи и от цивилизационния мироглед на народа, който е зададен от доминиращата сред народа духовност. Тръгва се от духовната вертикала, отгоре надолу. Водеща трябва да бъде духовността. Т.нар. „комунисти“ не докараха нещата до никъде, защото поставиха каруцата пред коня, а пък после и самия кон го застреляха. Дака, че даже идеологията не е първична. Тя следва от мирогледа, който се създава с векове и е продукт на народната духовност. Тя пък е неразривно свързана с доминиращата в народа религия. Ето оттам се започва, за да се построи здрав фундамент, върху който да се започне добро и здраво домостроителство (т.е. „икономика“).

      • „… Банката печели не от лихви, а от участието си във финансирането на фирми …“
        Пояснявам с пример: банката дава на лицето безлихвен кредит, с който той купува хотелче. За да подсигури парите си, банката взема мерки длъжника да не продаде хотелчето без нейно знание (= ипотека). Освен това получава дялове от печалбата на обекта (колко??) – като съсобственик или притежател на дялове (акции или shares на английски). Което оприличава цялата работа на смесено предприятие (J-V), акционерно д-во или холдинг, където единия дава парите, а другия влага своя труд и умения. Дали компенсацията за даващия капитала ще се нарече лихва, дивиденти, дялове и т.н. е без значение – важното е основанието: влагането на пари и извличането на печалба от ТЕЗИ пари !
        Другото е захарен памук около клечката – за заблуда. Затова е разпространено в по-изостаналите страни.
        Същото е било и при феодализма – земевладелеца пуска селяните да обработват неговата земя, а те (отначало) му давали част от продукцията си. Впоследствие са преминали на суха пара, за да не се затруднява феодала да пласира сам стоката.
        В Русия така е било при помешчиците и крепостните селяни.

      • Няма значение как е било „в Русия при помешчиците“. Системата там е работела, впрочем. И си е работела добре! Селското им стопанство е заливало света с продукция, а населението се е размножавало почти както днес в Китай. Не използвай темата, за да вмяташ разни вонливи антируски идеологически партенки!
        При тази система на банкиране, както я описваш (друг въпрос е изобщо, доколко адекватно си я разбрал), не могат да се правят злоупотреби с банковия капитал. Банките служат само за това, за което трябва да служат. Те са лишени от разни извратени финансови инструменти за злоупотреба, за правене на пари от пари и на пари от нищото. А това е един безобразно несправедлив (т.е. еврейски) начин за преразпределение на националното богатство. Ето защо при ислямското банкиране банката служи на народа, а не обратното. Дай Боже всички банки да са такива „примитивни“! Па и цялата икономика да е такава, „сдържаща стопанската инициатива“ на крадците и бандитите.

      • 1/. Не разбирам какво анти-руско виждаш в това, че давам за пример царска Русия ? Нали ти сам посочваш, че тогава страната е просперирала и населението й е нараствало ? И не питам защо точно в зенита на империята тя става люпилня на революционни идеи и движения с толкова много видни интелектуалци: Пушкин, Достоевски, Белински, Херцен, Бакунин, Нечаев, Чернишевски, Плеханов, Ткачев и т.н.
        2/. Когато някой дава пари назаем, винаги рискува парите да не бъдат върнати – както посочих в цитата от Турската камара за ислямското банкиране: „… когато фирмата печели – печели и банката, когато фирмата губи – губи и банката“. Причините могат да бъдат много – обективни и субективни, нали ?
        3/. Ако ползваме пак моя пример с хотелчето ще го конкретизирам така: банката дава пари на няколко души, те купуват семейни хотели и чакат приходи. (Като нашите хора по морето). Обаче конюнктурата се променя (война, стопанска криза и т.н.), няма очакваната посещаемост и хотелите почват да фалират. Собствениците ги продават, но тъй като има голямо предлагане, цената е по-ниска от покупната. Така те, и банката реализират загуба.
        4/. Има и други причини за фалит на фирмата – лош менъджмент, недобросъвестност и др. – ежедневно се закриват стотици малки предприятия, най-често будки, сергии, закусвални, шивачи, работилнички, обущари, баничари и под. Те как ще върнат парите на банката ?
        5/. Всички знаем, че парите се обезценяват – около 3-5% годишно. Това ще рече, че ако кредита е 10-годишен, банката накрая ще получи 50% по-малко, отколкото е отпуснала. Ако банката я кара така, накрая ще остане без пари, и ще фалира и тя. Не е ли така ?
        6/. Ти, като по-запознат с този вид банкиране, може да ни осветлиш, как банката си гарантира връщането на заема (ипотека или друг вид гаранция), как покрива загубите от инфлацията, участва ли във фирмата-кредито-получател, ако – да, то как: като съпритежател (акционер), управител (който следи за финансите), и т.н.
        Аз лично, ще бъда благодарен да науча повече. Знам, че тази система се практикува в Бангладеш и други държави в Азия, но не зная как точно функционира.
        Поздрави🙂

      • Интересите на банката се осигуряват, естествено, от размера на нейното съучастие в проектите. Колкото по-голям процент, толкова по-голяма печалба. (Рискът трябва да е включен в процента на участието.) Тоест, естествено, размерът на печалбата би трябвало да е такъв, че да се създава достатъчен резерв, който трябва да обезврежда рисковете, за които говориш.

        Рискове има винаги и единственият начин да се пребориш с тях е да имаш запас от реални активи (бели пари за черни дни). Освен това, не знам ислямът да е против застраховането и презастраховането. Може би и това също да е при тях допустим начин за намаляване на риска. А по-ниският риск, естествено, би дал възможност на банките да са по-смели и съответно, да искат по-малки проценти…

        Повтарям, че по замисъл, влагането на средства изключително в реалната икономика би трябвало да не дава възможност на банките да се занимават със спекулативни операции. Те и така въртят по сметките си много по-големи пари, отколкото изобщо някога биха могли да преминат физически през тях. Това им позволява да получават огромни печалби от лихвите по кредити, защото те дават на кредит пари, с които реално не разполагат, т.к. това са чужди пари (да речем, по депозити). И по този начин банките правят „пари от въздуха“. Предполагам, че при една работа на банките само в реалната икономика, те стават нещо като чисто инвестиционни дружества. Това вероятно би ги накарало да поддържат по-големи резерви. И съответно, да бъдат по-стабилни, т.е. защитени от т.нар. „банкови паники“. И да, сигурно биха печелили по-малко от западните банки. Но затова пък, обществото като цяло би било много по-спокойно и сигурно. Не знам подробности, но като цяло, идеята ми харесва.

        Всичко това го пиша спекулативно – теоретически. Предполагам, допускам… Не съм запознат в подробности с ислямското банкиране. Въпросите ти са твърде технически и не мога да отговоря конкретно. Но като цяло, идеята е много добра. Струва си да се запознаем по-подробно – и аз, и ти, изобщо всички, които се интересуват от икономика.

  4. За тези, които разбират руски език, добавям видео-канала на великия руски икономист и общественик Валентин Катасонов. Той потвърждава казаното, но и дава още много друга, допълнителна информация.

    Връзката, която предлагам е именно ПО ТЕМАТА. Валентин Катасонов – добре е да запомните това име! Човекът е вече на години. Скоро няма да има много такива като него. Той, Глазиев, Делягин и др. честни руски икономисти са последните останали искрици, последните мохикани. Последната надежда на света, ако искате. Твърде е възможно, истината за съвременната „икономика“ да бъде погребана заедно с тях. От нас зависи: или ще ги чуем и ще се опомним, или скоро ще дойде краят на човечеството такова, каквото го познаваме. И ще започне новата ера на мракобесие, пред което бледнеят и най-фантастичните антиутопии.

    youtube.com/channel/UCWfG-0EgkonWmnQACYFWVgw/videos

    Ето и безплатни книги на В.Катасонов за сваляне – тук:
    rulit.me/author/katasonov-valentin-yurevich

Очакваме вашето мнение по темата, но ви молим да прочетете първо правилата за коментарите.

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s